keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.