keyboard_tab Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

(2) Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на субсидиарност.

(3) Някои аспекти на договорите за продажба на стоки следва да бъдат хармонизирани, като за основа се вземе високо равнище на защита на потребителите, за да се изгради истински цифров единен пазар, да се повиши правната сигурност и да се намалят разходите по сделките, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

(4) Електронната търговия е ключов двигател на растежа в рамките на вътрешния пазар. Нейният потенциал за растеж обаче далеч не е изцяло оползотворен. За да се засили конкурентоспособността на Съюза и да се стимулира растежът, е необходимо Съюзът да действа бързо и да насърчава икономическите оператори да разгърнат пълния потенциал на вътрешния пазар. Пълният потенциал на вътрешния пазар може да бъде разгърнат само ако всички участници на пазара разполагат с безпрепятствен достъп до трансграничните продажби на стоки, включително при електронни сделки. Правилата на договорното право, въз основа на които се сключват сделките между участниците на пазара, са сред основните фактори, определящи решението на предприятията дали да предлагат стоки през граница. Тези правила оказват влияние и върху готовността на потребителите да възприемат и да се доверят на този вид покупки.

(5) Технологичното развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрови услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба от потребителите са необходими действия на равнището на Съюза, за да се гарантира наличието на високо равнище на защита на потребителите и по-голяма правна сигурност по отношение на приложимите правила за продажбата на такива продукти. Увеличаването на правната сигурност ще спомогне за укрепване на доверието на потребителите и продавачите.

(6) Правилата на Съюза, приложими за продажбата на стоки, все още са разпокъсани, въпреки че правилата относно условията за доставка и - във връзка с договорите извън търговския обекти - изискванията за предоставяне на преддоговорна информация и правото на отказ, вече са напълно хармонизирани с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Други основни договорни елементи, като например критериите за съответствие, средствата за правна защита при несъответствие с договора и основните условия за тяхното използване, понастоящем са предмет на минимална хармонизация съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки получиха право да надхвърлят определените от Съюза стандарти и да въвеждат и да запазят правила, които да гарантират постигането на още по-високо равнище на защита на потребителите. В рамките на този процес те насочиха действията си към различни елементи и в различна степен. Така националните разпоредби за транспониране на Директива 1999/44/ЕО към настоящия момент значително се различават по отношение на съществени елементи, например липсата или наличието на йерархия на средствата за правна защита.

(7) Съществуващите различия могат да повлияят неблагоприятно на предприятията и потребителите. Съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) предприятията, насочващи дейността си към потребители в други държави членки, трябва да вземат предвид повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя. Тъй като тези норми са различни в различните държави членки, предприятията може да имат допълнителни разходи. В резултат на това много предприятия може да предпочетат да продължат да търгуват само на националния си пазар или да изнасят само в една или две държави членки. Този избор с цел намаляване на излагането на разходите и рисковете, свързани с трансграничната търговия, води до загуба на възможности за разширяване на търговската дейност и за икономии от мащаба. МСП са особено засегнати.

(8) Въпреки че в резултат на прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 потребителите се ползват от високо равнище на защита, когато купуват от чужбина, правната разпокъсаност оказва отрицателно въздействие и върху степента на доверие на потребителите в трансграничните сделки. Няколко са факторите, които допринасят за това недоверие, но несигурността относно основните договорни права се нарежда сред главните опасения на потребителите. Тази несигурност съществува без значение дали потребителите са защитени или не от повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в своята държава членка в случаите, когато продавачите насочват трансграничните си дейности към тях, нито дали потребителите сключват или не сключват трансгранични договори с продавачи, без съответните продавачи да упражняват търговска дейност в държавата членка на потребителя.

(9) Въпреки че онлайн продажбите на стоки съставляват по-голямата част от трансграничните продажби в Съюза, разликите между националните системи в областта на договорното право засягат и търговците на дребно, използващи канали за продажба от разстояние, както и търговците на дребно, извършващи директни продажби, и не им позволяват да разширяват дейността си зад граница. Настоящата директива следва да обхваща всички канали за продажба, за да се създаде равнопоставеност за всички предприятия, извършващи продажби на стоки за потребителите. Чрез установяване на еднакви правила за различните канали за продажба настоящата директива следва да избегне всяко различие, което би довело до непропорционални тежести за нарастващия брой търговци на дребно в Съюза, използващи модел, характеризиращ се с множество канали за продажба. Необходимостта от възприемане на съгласувани правила относно продажбите и гаранциите за всички канали за продажба беше потвърдена в извършената от Комисията проверка на пригодността на законодателството в областта на потребителското и маркетинговото право, която бе публикувана на 29 май 2017 г. и която обхвана и Директива 1999/44/ЕО.

(10) Настоящата директива следва да обхваща правилата, приложими по отношение на продажбите на стоки, включително стоки с цифрови елементи, само във връзка с ключовите договорни елементи, необходими за преодоляване на свързаните с договорното право пречки пред вътрешния пазар. За целта правилата относно изискванията за съответствие, относно средствата за правна защита на потребителите при несъответствие на стоката с договора и относно основните условия за тяхното използване следва да бъдат напълно хармонизирани и равнището на защита на потребителите следва да бъде повишено в сравнение с това по Директива 1999/44/ЕО. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието.

(13) Настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (6) се допълват взаимно. Докато Директива (ЕС) 2019/770 установява правила относно някои изисквания във връзка с договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги, настоящата директива установява правила относно някои изисквания, свързани с договорите за продажба на стоки. Следователно, с цел да се отговори на очакванията на потребителите и да се осигури ясна и опростена правна уредба за търговците на цифрово съдържание или цифрови услуги, Директива (ЕС) 2019/770 се прилага по отношение на предоставянето на цифрово съдържание и на цифрови услуги, включително и по отношение на предоставянето на цифрово съдържание на материален носител, например DVD, CD, USB устройство и карти с памет, както и по отношение на самия материален носител, при условие че материалният носител служи само като носител на цифровото съдържание. В отличие настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, за изпълнение на функциите на които е необходимо цифрово съдържание или цифрова услуга.

(15) Настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, при които липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките и при които това цифрово съдържание или цифрова услуга се предоставя заедно със стоките по договора за продажба с предмет тези стоки. Съдържанието на договора следва да определя дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга съставлява част от договора за продажба с продавача. Това следва да обхваща включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включени или взаимосвързани цифрови услуги, чието предоставяне се изисква изрично съгласно договора. Това следва да включва и договорите за продажба, които могат да се разглеждат като обхващащи предоставянето на конкретно цифрово съдържание или конкретна цифрова услуга, тъй като те са обичайни за стоки от същия вид и потребителят може разумно да ги очаква предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя. Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видео приложение, ще се счита, че това видео приложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока или трябва да бъде изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката. Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като например приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент. Този принцип следва да се прилага също така, ако включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга не се предоставят от самия продавач, а от трето лице съгласно договора за продажба. С цел да се избегне несигурност както за продавачите, така и за потребителите, в случай на съмнение по въпроса дали предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга съставлява част от договора за продажба, следва да се прилагат правилата на настоящата директива. Освен това установяването на двустранни договорни отношения между продавача и потребителя, част от които е предоставянето на включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга, не следва да бъде засегнато от факта, че потребителят трябва да даде съгласието си за лицензионно споразумение с трето лице, за да се възползва от цифровото съдържание или цифровата услуга.

(19) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да избират конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви скоро след доставката, а именно националните разпоредби, които предвиждат право на потребителя да откаже да приеме стоки с недостатъци и да разглежда договора като развален или да поиска незабавна замяна в рамките на определен кратък срок след доставката на стоките, който не следва да надхвърля 30 дни.

(21) Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

(28) Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровите услуги, включени или взаимосвързани със стоките, се развиват постоянно, продавачите могат да се уговорят с потребителите да предоставят актуализации за тези стоки. Актуализациите, предвидени в договора за продажба, могат да подобряват и разширяват елементите на стоките, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга, да увеличават техните функционалности, да ги адаптират към техническото развитие, да ги защитават от нови заплахи за сигурността или да изпълняват други цели. Следователно съответствието на стоките с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са включени във или са взаимосвързани с тях, следва да се оценява и по отношение на това дали елементът на цифровото съдържание или цифровата услуга на тези стоки се актуализира в съответствие с договора за продажба. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени в договора за продажба, следва да се разглежда като несъответствие на стоките. Освен това неработещите или непълни актуализации също следва да се разглеждат като несъответствие на стоките, тъй като това би означавало, че актуализациите не са извършени по начина, предвиден в договора.

(33) Съгласно настоящата директива продавачът следва да е задължен да доставя на потребителя стоки, които са в съответствие с договора към момента на доставката. Възможно е продавачите да използват резервни части, за да изпълнят задължението си за ремонт на стоките в случай на несъответствие, съществуващо към момента на доставката. Въпреки че настоящата директива не следва да налага задължение за продавачите да осигурят наличието на резервни части през определен срок като общо изискване за съответствие, тя не следва да засяга други разпоредби на националното право, които задължават продавача, производителя или други лица, участващи във веригата от сделки, да осигурят наличието на резервни части или да информират потребителите за тази наличност.

(37) Повишаването на правната сигурност както за потребителите, така и за продавачите налага ясно да се посочи моментът, в който следва да се оценява съответствието на стоките. Съответният момент за оценяване на съответствието на стоките следва да бъде моментът на доставка на стоките. Това следва да се прилага и за стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрова услуга, предоставени посредством еднократно действие по доставка. Когато цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, трябва обаче да се предоставят непрекъснато в рамките на определен срок, приложимият момент за установяване на съответствието на този елемент на цифровото съдържание или цифровата услуга не следва да бъде конкретен момент във времето, а срок, започващ от момента на доставката. От съображения за правна сигурност този срок следва е равен на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствие.

(41) С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.

(42) За да се осигури съгласуваност със съществуващите национални правни системи, държавите членки следва да могат да предвидят, че продавачите носят отговорност за несъответствие, което се проявява в рамките на определен срок, евентуално в съчетание с давностен срок, или че за средствата за правна защита на потребителите се прилага само давностен срок. В първия случай държавите членки следва да гарантират, че срокът на отговорността на продавача не се заобикаля чрез давностния срок за използване на средствата за правна защита от потребителя. Въпреки че поради тази причина с настоящата директива не следва да бъде хармонизиран началният момент на давностните срокове на национално равнище, тя следва да гарантира, че тези давностни срокове не ограничават правото на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява през срока, през който продавачът носи отговорност за евентуално несъответствие. Във втория случай държавите членки следва да могат да запазят или да въведат само давностен срок за средствата за правна защита на потребителя, без да въвеждат конкретен срок, в който трябва да бъде установено несъответствието, за да носи отговорност продавачът. За да се гарантира, че потребителите са еднакво защитени и в такива случаи, държавите членки следва да гарантират, че когато се прилага само давностен срок, той следва да позволява на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява най-малко през срока, предвиден в настоящата директива като срок на отговорност на продавача.

(46) На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.

(47) За да се увеличи правната сигурност и да се премахне една от основните пречки, затрудняващи функционирането на вътрешния пазар, настоящата директива следва да хармонизира напълно средствата за правна защита, с които разполагат потребителите при несъответствие на стоките, както и условията, при които тези средства за правна защита могат да бъдат използвани. По-специално, при несъответствие потребителите следва да имат право да поискат стоките да се приведат в съответствие с договора или да получат пропорционално намаление на цената, или да развалят договора.

(48) Във връзка с привеждането на стоките в съответствие с договора потребителите следва да имат избор между ремонт или замяна. Предоставянето на възможност на потребителите да изискват ремонт на стоката следва да насърчи устойчивото потребление и може да допринесе за по-голяма трайност на продуктите. Изборът на потребителя между ремонт и замяна следва да се ограничава само когато избраният вариант би бил невъзможен в правно или фактическо отношение или би довел до непропорционално големи разходи на продавача в сравнение с другата налична възможност. Например може да е непропорционално да се иска замяна на стока поради незначително одраскване, ако такава замяна ще създаде значителни разходи и одрасканото лесно може да бъде ремонтирано.

(55) За да се защитят потребителите от риск от продължителна забава, всеки ремонт или замяна следва да бъдат успешно извършени в разумен срок. Това, което се счита за разумен срок за извършване на ремонта или замяната, следва да съответства на възможно най-краткото необходимо време за извършването на ремонта или замяната. Този срок следва да бъде обективно определен, като се вземат предвид естеството и сложността на стоките, естеството и сериозността на несъответствието, както и усилията, необходими за извършването на ремонта или замяната. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да бъдат в състояние да тълкуват понятието „разумен срок за завършване на ремонт или замяна“, като предвиждат фиксирани срокове, които по принцип биха могли да се приемат за разумни срокове за извършване на ремонт или замяна, по-специално по отношение на конкретни категории продукти.

(61) Принципът на отговорността на продавача за вреди е съществен елемент от договорите за продажба. Поради това потребителите следва да имат право да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушение на настоящата директива от страна на продавача, включително за вреди, претърпени в резултат на несъответствие. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако стоките бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила. Държавите членки следва също така да могат да уредят правото на потребителите на обезщетение в случаите, когато ремонтът или замяната са причинили значително неудобство или са били забавени.

(62) За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.

(64) На лицата или организациите, за които съгласно националното право се счита, че имат законен интерес да защитават договорните права на потребителите, следва да се даде право да се обърнат към съд или административен орган, компетентен да взема решения по жалби или да започне съответно производство.

(68) Приложение I към Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9) следва да бъде изменено, за да включва позоваване на настоящата директива, с цел да се гарантира, че са защитени колективните интереси на потребителите, посочени в настоящата директива.