Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

2. Договорите между потребител и продавач за доставката на стоки, които предстои да бъдат изработени или произведени, също се считат договори за продажба за целите на настоящата директива.

3. Настоящата директива не се прилага по отношение на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Тя обаче се прилага за цифрово съдържание или цифрови услуги, които са включени във или взаимосвързани със стоките по смисъла на член 2, точка 5, буква б) и които се предоставят със стоките съгласно договора за продажба, независимо дали цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят от продавача или от трето лице. При съмнение дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга съставляват част от договор за продажба, се приема, че цифровото съдържание или цифровата услуга попадат в обхвата на договора за продажба.

4. Настоящата директива не се прилага за:

а)	материални носители, които служат изключително като носители на цифрово съдържание; и

б)	стоките, продавани при принудително изпълнение или от орган на публична власт.

5. Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива договорите за продажба на:

а)	публична разпродажба на стоки втора употреба; и

б)	живи животни.

В случая, посочен в буква а), на потребителите в лесно достъпна форма се предоставя ясна и изчерпателна информация, че не се прилагат правата, произтичащи от настоящата директива.

6. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да уреждат аспектите от общото договорно право, като правилата за сключването, действителността, недействителността или последиците на договорите, включително последиците от развалянето на договорите, доколкото те не са уредени в настоящата директива, или правото на обезщетение за вреди.

7. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да изберат конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви след доставката в срок, който не надхвърля 30 дни. Освен това, настоящата директива не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и в които са предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба.

Член 9

Права на трети лица

Когато ограничение, произтичащо от нарушение на права на трети лица, по-специално права върху интелектуална собственост, препятства или ограничава използването на стоките в съответствие с членове 6 и 7, държавите членки гарантират, че потребителят има право на средствата за правна защита за несъответствието, предвидени в член 13, освен ако националното право не предвижда нищожност или унищожаване на договора в такива случаи.

Член 10

Отговорност на продавача

1. Продавачът отговаря пред потребителя за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент. Без да се засяга член 7, параграф 3, настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.

2. При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, продавачът отговаря и за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на две години от момента на доставка на стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне в продължение на повече от две години, продавачът отговаря за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, която възниква или се прояви през срока, в рамките на който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставяни съгласно договора за продажба.

3. Държавите членки могат да запазят или да въведат по-дълги срокове от посочените в параграфи 1 и 2.

4. Ако съгласно на националното право за използването на средствата за правна защита, предвидени в член 13, се прилага давностен срок, държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и което се проявява в рамките на срока, посочен в тези параграфи.

5. Независимо от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да запазят или да въведат давностен срок единствено за средствата за правна защита, предвидени в член 13. Държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и която се проявява през срока, посочен в тези параграфи.

6. Държавите членки могат да предвидят, че в случай на стоки втора употреба продавачът и потребителят могат да уговорят договорни условия или споразумения с по-кратък срок на отговорност или давностен срок от посочените в параграфи 1, 2 и 5, при условие че тези по-кратки срокове не са по-кратки от една година.

Член 11

Тежест на доказване

1. Всякo несъответствие, което се прояви в срок от една година, считано от момента на доставка на стоките, се счита за съществувало към момента на доставка на стоките, освен ако не е доказано друго или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоката или с естеството на несъответствието. Настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.

2. Вместо едногодишния срок, предвиден в параграф 1, държавите членки могат да запазят или да въведат срок от две години, считано от момента на доставка на стоките.

3. При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, тежестта на доказване по отношение на това дали цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през срока, посочен в член 10, параграф 2, се носи от продавача по отношение на несъответствие, което се прояви в рамките на срока, посочен в същия член.

Член 16

Разваляне на договора за продажба

1. Потребителят упражнява правото си на разваляне на договора за продажба чрез съобщение до продавача, в което излага решението си за разваляне на договора за продажба.

2. Когато несъответствието засяга само някои от стоките, доставени съгласно договора за продажба, и е налице основание за разваляне на договора за продажба в съответствие с член 13, потребителят може да развали договора за продажба както само по отношение на въпросните стоки, така и по отношение на всички останали стоки, които потребителят е придобил заедно с несъответстващите стоки, ако не може разумно да се очаква потребителят да запази само съответстващите стоки.

3. Когато потребителят развали договора за продажба изцяло или, в съответствие с параграф 2, по отношение на някои от доставените съгласно договора за продажба стоки:

а)	потребителят връща стоките на продавача за сметка на продавача; и

б)	продавачът възстановява на потребителя платената цена за стоките при получаването на стоките или на доказателство за връщане на стоките, представено от потребителя.

За целите на настоящия параграф държавите членки могат да определят условията за връщане на стоките и възстановяване на цената.

Член 24

Транспониране

1. Държавите членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 1 юли 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2022 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

2. Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат за договори, сключени преди 1 януари 2022 г.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 20 май 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 57.

(2) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.

(3) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(4) Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).

(5) Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).

(6) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(7) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(9) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(10) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 1999/44/ЕО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1
Член 1, параграф 2, буква а)	Член 2, точка 2
Член 1, параграф 2, буква б), първо тире	Член 3, параграф 4, буква б)
Член 1, параграф 2, буква б), второ и трето тире	Член 2, точка 5, буква а)
Член 1, параграф 2, буква в)	Член 2, точка 3
Член 1, параграф 2, буква г)	Член 2, точка 4
Член 1, параграф 2, буква е)	Член 2, точка 12
Член 1, параграф 3	Член 2, точка 15 и член 3, параграф 5, буква а)
Член 1, параграф 4	Член 3, параграф 2
Член 2, параграф 1	Член 5
Член 2, параграф 2, буква а)	Член 6, буква а) и член 7, параграф 1, буква б)
Член 2, параграф 2, буква б)	Член 6, буква б)
Член 2, параграф 2, буква в)	Член 7, параграф 1, буква а)
Член 2, параграф 2, буква г)	Член 7, параграф 1, буква г)
Член 2, параграф 3	Член 7, параграф 5
Член 2, параграф 4	Член 7, параграф 2
Член 2, параграф 5	Член 8
Член 3, параграф 1	Член 10, параграф 1
Член 3, параграф 2	Член 13, параграф 1
Член 3, параграф 3, първа алинея	Член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1, буква а)
Член 3, параграф 3, втора алинея	Член 13, параграф 2
Член 3, параграф 3, трета алинея	Член 14, параграф 1, букви б) и в)
Член 3, параграф 4	Член 2, точка 14
Член 3, параграф 5	Член 13, параграф 4
Член 3, параграф 6	Член 13, параграф 5
Член 4	Член 18
Член 5, параграф 1	Член 10, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5
Член 5, параграф 2	Член 12
Член 5, параграф 3	Член 11
Член 6, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 6, параграф 3	Член 17, параграф 2
Член 6, параграф 4	Член 17, параграф 4
Член 6, параграф 5	Член 17, параграф 3
Член 7, параграф 1, първа алинея	Член 21, параграф 1
Член 7, параграф 1, втора алинея	Член 10, параграф 6
Член 7, параграф 2	—
Член 8, параграф 1	Член 3, параграфи 6 и 7
Член 8, параграф 2	Член 4
Член 9	Членове 19 и 20
Член 10	Член 22
Член 11, параграф 1, първа алинея	Член 24, параграф 1, първа алинея
Член 11, параграф 1, втора алинея	Член 24, параграф 1, трета алинея
Член 11, параграф 2	Член 24, параграф 1, четвърта алинея
Член 12	Член 25
Член 13	Член 26
Член 14	Член 27

whereas

(12) Настоящата директива следва да се прилага само за движими материални блага, които представляват стоки по смисъла на настоящата директива. Поради това държавите членки следва да могат свободно да уреждат договорите за продажба на недвижима собственост, например жилищни сгради, и основните компоненти, които представляват съществена част от тази недвижима собственост.

- = -

(18) Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, по-специално по отношение на законността на стоките, вредите и общите аспекти на договорното право, например сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите. Същото правило следва да се прилага и по отношение на последиците от развалянето на договора и на някои аспекти, свързани с ремонта и замяната, които не са уредени в настоящата директива. Когато уреждат правата на страните да откажат да изпълнят своите задължения или част от тях, докато друга страна не изпълни задълженията си, държавите членки следва да могат да уреждат условията и реда, при които потребителят може да откаже плащането на цената. Държавите членки следва също така да могат да уреждат правото на потребителя на обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушение от страна на продавач по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба, а именно национални разпоредби, които могат да установят специални правила за отговорността на продавача за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на стоките по отношение на лица на предходен етап от веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.

- = -

(19) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да избират конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви скоро след доставката, а именно националните разпоредби, които предвиждат право на потребителя да откаже да приеме стоки с недостатъци и да разглежда договора като развален или да поиска незабавна замяна в рамките на определен кратък срок след доставката на стоките, който не следва да надхвърля 30 дни.

- = -

(21) Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

- = -

(38) Настоящата директива не следва да урежда значението на „доставка“, което следва да се урежда от националното право, по-специално по отношение на въпроса какво трябва да предприеме продавачът, за да изпълни задължението си за доставка на стоките. Освен това позоваванията на момента на доставка в настоящата директива не следва да засягат правилата за преминаването на риска, предвидени в Директива 2011/83/ЕС и съответно въведени в правото на държавите членки.

- = -

(41) С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.

- = -

(42) За да се осигури съгласуваност със съществуващите национални правни системи, държавите членки следва да могат да предвидят, че продавачите носят отговорност за несъответствие, което се проявява в рамките на определен срок, евентуално в съчетание с давностен срок, или че за средствата за правна защита на потребителите се прилага само давностен срок. В първия случай държавите членки следва да гарантират, че срокът на отговорността на продавача не се заобикаля чрез давностния срок за използване на средствата за правна защита от потребителя. Въпреки че поради тази причина с настоящата директива не следва да бъде хармонизиран началният момент на давностните срокове на национално равнище, тя следва да гарантира, че тези давностни срокове не ограничават правото на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява през срока, през който продавачът носи отговорност за евентуално несъответствие. Във втория случай държавите членки следва да могат да запазят или да въведат само давностен срок за средствата за правна защита на потребителя, без да въвеждат конкретен срок, в който трябва да бъде установено несъответствието, за да носи отговорност продавачът. За да се гарантира, че потребителите са еднакво защитени и в такива случаи, държавите членки следва да гарантират, че когато се прилага само давностен срок, той следва да позволява на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява най-малко през срока, предвиден в настоящата директива като срок на отговорност на продавача.

- = -

(43) Различното третиране на стоките втора употреба би могло да бъде оправдано по отношение на някои аспекти. Въпреки че срокът на отговорност или давностният срок от две години или повече по принцип е съобразен с интересите както на продавача, така и на потребителя, това може понякога да не е така по отношение на стоките втора употреба. Поради това държавите членки следва да могат да дадат възможност на страните да уговорят съкратен срок на отговорност или давностен срок за такива стоки. Възможността за договорно уреждане на този въпрос между страните увеличава свободата на договаряне и гарантира, че потребителят е информиран както за естеството на стоката като стока втора употреба, така и за съкратения срок на отговорност или давностен срок. Този уговорен в договора срок обаче не следва да бъде по-кратък от една година.

- = -

(44) Настоящата директива следва да не урежда условията, при които срокът на отговорност, предвиден в настоящата директива, или давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Поради това държавите членки следва да могат да предвидят спиране или прекъсване на срока на отговорност или на давностния срок, например в случай на ремонт, замяна или преговори между продавача и потребителя с цел уреждане на спора по взаимно съгласие.

- = -

(45) В едногодишен или двугодишен срок, ако държавите членки изберат да приложат двугодишен срок, потребителят следва само да докаже несъответствието на стоката, без да е необходимо да доказва и че несъответствието действително е било налице към съответния момент за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че несъответствието не е било налице към този момент. Освен това в някои случаи презумпцията, че несъответствието е било налице към съответния момент за установяване на съответствието, може да е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Първият случай може да се отнася за стоки, които по своето естество губят качествата си, като нетрайните продукти, например цветята, или стоки, предназначени само за еднократна употреба. Пример за втория случай може да бъде несъответствие, което може да произтича само от действие от страна на потребителя или от очевидна външна причина, настъпила след доставката на стоките на потребителя. При стоки с цифрови елементи, за които договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, следва да няма нужда потребителят да доказва, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие през съответния срок за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през този срок.

- = -

(46) На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.

- = -

(55) За да се защитят потребителите от риск от продължителна забава, всеки ремонт или замяна следва да бъдат успешно извършени в разумен срок. Това, което се счита за разумен срок за извършване на ремонта или замяната, следва да съответства на възможно най-краткото необходимо време за извършването на ремонта или замяната. Този срок следва да бъде обективно определен, като се вземат предвид естеството и сложността на стоките, естеството и сериозността на несъответствието, както и усилията, необходими за извършването на ремонта или замяната. При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да бъдат в състояние да тълкуват понятието „разумен срок за завършване на ремонт или замяна“, като предвиждат фиксирани срокове, които по принцип биха могли да се приемат за разумни срокове за извършване на ремонт или замяна, по-специално по отношение на конкретни категории продукти.

- = -

(60) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да уреждат последиците от развалянето, различни от предвидените в настоящата директива, например последиците от намаляването на стойността на стоките или от тяхното унищожаване или загуба. На държавите членки следва също така да се разреши да уреждат условията за възстановяване на цената на потребителя, например свързаните с начините, използвани за това възстановяване, или евентуалните разходи и такси, възникнали в резултат на възстановяването. Държавите членки следва, например, да могат също така да предвиждат определени срокове за възстановяване на цената или за връщане на стоките.

- = -

(62) За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.

- = -

(63) Като се има предвид, че продавачът носи отговорност пред потребителя за всяко несъответствие на стоката, дължащо се на действие или бездействие от страна на продавача или на трето лице, продавачът следва да може да използва средства за правна защита срещу отговорното лице на предходен етап от веригата на сделки. Такива средства за правна защита следва да включват средствата при несъответствие, което се дължи на липсата на актуализация, включително актуализация, свързана със сигурността, която би била необходима за поддържане на стоката с цифрови елементи в съответствие с договора. Въпреки това, настоящата директива не следва да засяга принципа на свобода на договаряне между продавача и други лица във веригата на сделките. Подробните правила за упражняването на това право, и по-специално срещу кого и как се използват подобни средства за правна защита и дали те имат задължителен характер, следва да се уреждат от държавите членки. Въпросът дали потребителят също може да предяви претенции пряко срещу лице на предходен етап от веригата на сделките следва да не се урежда с настоящата директива, освен когато производител предлага на потребителя търговска гаранция за стоките.

- = -

(66) Директива 1999/44/ЕО следва да бъде отменена. Датата на отмяна следва да съответства на датата за транспониране на настоящата директива. С цел да се гарантира, че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими на държавите членки, за да се съобразят с настоящата директива, се прилагат по еднакъв начин спрямо договорите, сключени след датата на транспонирането ѝ, настоящата директива не следва да се прилага спрямо договорите, сключени преди датата на нейното транспониране.

- = -

(69) Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (10) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано по отношение на настоящата директива.

- = -

(70) Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за функционирането на вътрешния пазар чрез съгласувано преодоляване на произтичащите от договорното право пречки пред трансграничните продажби на стоки в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, поради факта, че никоя държава членка поотделно не е в състояние да се справи със съществуващата фрагментирана правна рамка, като гарантира съгласуваност на своите нормативни актове с нормативните актове на другите държави членки, а вместо това може, чрез премахване на основните пречки, свързани с договорното право, посредством пълно хармонизиране, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

- = -

keyboard_tab Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG