Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно осигури високо равнище на защита на потребителите чрез установяване на общи правила по отношение на някои изисквания относно договорите, сключени между продавачите и потребителите, по-специално правила относно съответствието на стоките с договора, средствата за правна защита при несъответствие, редът и условията за използването на тези средства за правна защита и търговските гаранции.

Член 3

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всеки договор за продажба, сключен между потребител и продавач.

2. Договорите между потребител и продавач за доставката на стоки, които предстои да бъдат изработени или произведени, също се считат договори за продажба за целите на настоящата директива.

3. Настоящата директива не се прилага по отношение на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Тя обаче се прилага за цифрово съдържание или цифрови услуги, които са включени във или взаимосвързани със стоките по смисъла на член 2, точка 5, буква б) и които се предоставят със стоките съгласно договора за продажба, независимо дали цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят от продавача или от трето лице. При съмнение дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга съставляват част от договор за продажба, се приема, че цифровото съдържание или цифровата услуга попадат в обхвата на договора за продажба.

4. Настоящата директива не се прилага за:

а)	материални носители, които служат изключително като носители на цифрово съдържание; и

б)	стоките, продавани при принудително изпълнение или от орган на публична власт.

5. Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива договорите за продажба на:

а)	публична разпродажба на стоки втора употреба; и

б)	живи животни.

В случая, посочен в буква а), на потребителите в лесно достъпна форма се предоставя ясна и изчерпателна информация, че не се прилагат правата, произтичащи от настоящата директива.

6. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да уреждат аспектите от общото договорно право, като правилата за сключването, действителността, недействителността или последиците на договорите, включително последиците от развалянето на договорите, доколкото те не са уредени в настоящата директива, или правото на обезщетение за вреди.

7. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да изберат конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви след доставката в срок, който не надхвърля 30 дни. Освен това, настоящата директива не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и в които са предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба.

Член 4

Равнище на хармонизация

Държавите членки не могат да поддържат или въвеждат в националното си право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да осигурят различно равнище на защита на потребителите, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.

Член 9

Права на трети лица

Когато ограничение, произтичащо от нарушение на права на трети лица, по-специално права върху интелектуална собственост, препятства или ограничава използването на стоките в съответствие с членове 6 и 7, държавите членки гарантират, че потребителят има право на средствата за правна защита за несъответствието, предвидени в член 13, освен ако националното право не предвижда нищожност или унищожаване на договора в такива случаи.

Член 10

Отговорност на продавача

1. Продавачът отговаря пред потребителя за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент. Без да се засяга член 7, параграф 3, настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.

2. При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, продавачът отговаря и за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на две години от момента на доставка на стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне в продължение на повече от две години, продавачът отговаря за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, която възниква или се прояви през срока, в рамките на който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставяни съгласно договора за продажба.

3. Държавите членки могат да запазят или да въведат по-дълги срокове от посочените в параграфи 1 и 2.

4. Ако съгласно на националното право за използването на средствата за правна защита, предвидени в член 13, се прилага давностен срок, държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и което се проявява в рамките на срока, посочен в тези параграфи.

5. Независимо от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да запазят или да въведат давностен срок единствено за средствата за правна защита, предвидени в член 13. Държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и която се проявява през срока, посочен в тези параграфи.

6. Държавите членки могат да предвидят, че в случай на стоки втора употреба продавачът и потребителят могат да уговорят договорни условия или споразумения с по-кратък срок на отговорност или давностен срок от посочените в параграфи 1, 2 и 5, при условие че тези по-кратки срокове не са по-кратки от една година.

Член 13

Средства за правна защита при несъответствие

1. В случай на несъответствие потребителят има право да поиска стоката да се приведе в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора при условията, предвидени в настоящия член.

2. За привеждане на стоката в съответствие с договора потребителят може да избира между ремонт и замяна, освен ако избраното средство за правна защита е невъзможно или, в сравнение с другото средство, би довело до непропорционално големи разходи за продавача, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително:

а)	стойността, която стоките биха имали, ако нямаше несъответствие;

б)	значимостта на несъответствието; и

в)	възможността да бъде използвано другото средство за правна защита без значително неудобство за потребителя.

3. Продавачът може да откаже да приведе стоката в съответствие с договора, ако ремонт или замяна са невъзможни или ако биха довели до непропорционално големи разходи за него, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително посочените в параграф 2, букви а) и б).

4. Потребителят има право на пропорционално намаление на цената съгласно член 15 или право да развали договора за продажба съгласно член 16 във всеки от следните случаи:

а)	продавачът не е извършил ремонт или замяна или, когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна в съответствие с член 14, параграфи 2 и 3, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие с договора съгласно параграф 3 от настоящия член;

б)	възниква несъответствие въпреки опита на продавача да приведе стоката в съответствие с договора;

в)	несъответствието е от толкова сериозен характер, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора за продажба; или

г)	продавачът е обявил или от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в съответствие с договора в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.

5. Потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Тежестта на доказване, че несъответствието е незначително се носи от продавача.

6. Потребителят има право да откаже плащането на оставащата част от цената или на част от нея, докато продавачът не изпълни задълженията си по настоящата директива. Държавите членки могат да определят условията и реда за упражняване от страна на потребителя на правото да откаже плащането.

7. Държавите членки могат да уредят дали и до каква степен фактът, че потребителят е допринесъл за несъответствието, засяга правото му на средства за правна защита.

Член 17

Търговски гаранции

1. Търговската гаранция обвързва гаранта съгласно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и свързаните с нея рекламни съобщения, налични преди или по време на сключване на договора. При условията, предвидени в настоящия член и без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Съюза или на националното право, когато производителят дава на потребителя търговска гаранция за трайността на някои стоки в рамките на определен срок, производителят носи пряка отговорност пред потребителя през целия срок на търговската гаранция за трайност за ремонта или замяната на стоките в съответствие с член 14. Производителят може да предложи на потребителя по-благоприятни условия в заявлението за предоставяне на търговска гаранция за трайност.

Ако условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция, са по-малко благоприятни за потребителя в сравнение с тези в свързаната с нея реклама, търговската гаранция е обвързваща съгласно условията, предвидени в свързаната с нея реклама, освен ако преди сключването на договора свързаната с нея реклама не е била поправена по същия начин като този, по който е била направена, или по подобен начин.

2. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се предоставя на потребителя на траен носител най-късно по време на доставяне на стоката. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се изготвя на ясен и разбираем език. То включва следното:

а)	ясно указание, че съгласно правната уредба потребителят разполага със средства за правна защита в случай на несъответствие на стоката и че тези средства за правна защита не са засегнати от търговската гаранция;

б)	наименованието и адреса на гаранта;

в)	процедурата, която потребителят трябва да спази, за да получи изпълнението на търговската гаранция;

г)	описание на стоката, за която се прилага търговската гаранция; както и

д)	условията на търговската гаранция.

3. Нарушението на изискванията по параграф 2 не засяга обвързващия характер на търговската гаранция по отношение на гаранта.

4. Държавите членки могат да установят правила относно други аспекти на търговските гаранции, които не са уредени в настоящия член, включително правила относно езика или езиците, на които се предоставя на потребителя заявлението за предоставяне на търговска гаранция.

Член 18

Право на регресен иск

Когато продавачът носи отговорност пред потребителя поради несъответствие, дължащо се на действие или бездействие, включително пропуск да се предоставят актуализации за стоки с цифрови елементи, в съответствие с член 7, параграф 3, от страна на лице на предходен етап от веригата от сделки, продавачът има право да използва средства за правна защита срещу отговорното лице или отговорните лица по веригата от сделки. Лицето, срещу което продавачът може да използва средства за правна защита, и съответните действия и условията за използването им се определят в националното право.

Член 19

Осигуряване на спазването

1. Държавите членки осигуряват наличието на подходящи и ефективни средства, осигуряващи спазването на настоящата директива.

2. Средствата, посочени в параграф 1, включват разпоредби, съгласно които един или няколко от посочените по-долу органи или организации, определени в националното право, могат да предприемат действия съгласно националното право пред съдилищата или компетентните административни органи с цел да се осигури прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива:

а)	публични органи или техни представители;

б)	организации на потребителите, които имат законен интерес да защитават потребителите;

в)	професионални организации, които имат законен интерес да предприемат действия.

Член 21

Задължителен характер

1. Освен ако в настоящата директива не е предвидено друго, всяка договорна клауза, която във вреда на потребителя изключва прилагането на национални разпоредби, транспониращи настоящата директива, отклонява се от тях или изменя действието им, преди потребителят да уведоми продавача за несъответствието на стоките с договора, не е обвързваща за потребителя.

2. Настоящата директива не възпрепятства продавача да предлага на потребителя договорни условия, които надхвърлят предвидената в нея защита.

Член 25

Преглед

До 12 юни 2024 г. Комисията прави преглед на прилагането на настоящата директива, включително на разпоредбите относно средствата за правна защита и тежестта на доказване — включително и по отношение на стоките втора употреба, както и на стоките, продавани на публични търгове - както и на търговската гаранция за трайност на производителя, като представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет. В доклада по-специално се преценява дали прилагането на настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 гарантира съгласувана и последователна рамка за правилното функциониране на вътрешния пазар, що се отнася до предоставянето на цифрово съдържание, цифрови услуги и стоки с цифрови елементи в съответствие с ръководните принципи на политиките на Съюза. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателни предложения.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 20 май 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA

(1) ОВ C 264, 20.7.2016 г., стр. 57.

(2) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.

(3) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(4) Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12).

(5) Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).

(6) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник).

(7) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(9) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(10) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Директива 1999/44/ЕО	Настоящата директива
Член 1, параграф 1	Член 1
Член 1, параграф 2, буква а)	Член 2, точка 2
Член 1, параграф 2, буква б), първо тире	Член 3, параграф 4, буква б)
Член 1, параграф 2, буква б), второ и трето тире	Член 2, точка 5, буква а)
Член 1, параграф 2, буква в)	Член 2, точка 3
Член 1, параграф 2, буква г)	Член 2, точка 4
Член 1, параграф 2, буква е)	Член 2, точка 12
Член 1, параграф 3	Член 2, точка 15 и член 3, параграф 5, буква а)
Член 1, параграф 4	Член 3, параграф 2
Член 2, параграф 1	Член 5
Член 2, параграф 2, буква а)	Член 6, буква а) и член 7, параграф 1, буква б)
Член 2, параграф 2, буква б)	Член 6, буква б)
Член 2, параграф 2, буква в)	Член 7, параграф 1, буква а)
Член 2, параграф 2, буква г)	Член 7, параграф 1, буква г)
Член 2, параграф 3	Член 7, параграф 5
Член 2, параграф 4	Член 7, параграф 2
Член 2, параграф 5	Член 8
Член 3, параграф 1	Член 10, параграф 1
Член 3, параграф 2	Член 13, параграф 1
Член 3, параграф 3, първа алинея	Член 13, параграф 2 и член 14, параграф 1, буква а)
Член 3, параграф 3, втора алинея	Член 13, параграф 2
Член 3, параграф 3, трета алинея	Член 14, параграф 1, букви б) и в)
Член 3, параграф 4	Член 2, точка 14
Член 3, параграф 5	Член 13, параграф 4
Член 3, параграф 6	Член 13, параграф 5
Член 4	Член 18
Член 5, параграф 1	Член 10, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5
Член 5, параграф 2	Член 12
Член 5, параграф 3	Член 11
Член 6, параграф 1	Член 17, параграф 1
Член 6, параграф 2	Член 17, параграф 2
Член 6, параграф 3	Член 17, параграф 2
Член 6, параграф 4	Член 17, параграф 4
Член 6, параграф 5	Член 17, параграф 3
Член 7, параграф 1, първа алинея	Член 21, параграф 1
Член 7, параграф 1, втора алинея	Член 10, параграф 6
Член 7, параграф 2	—
Член 8, параграф 1	Член 3, параграфи 6 и 7
Член 8, параграф 2	Член 4
Член 9	Членове 19 и 20
Член 10	Член 22
Член 11, параграф 1, първа алинея	Член 24, параграф 1, първа алинея
Член 11, параграф 1, втора алинея	Член 24, параграф 1, трета алинея
Член 11, параграф 2	Член 24, параграф 1, четвърта алинея
Член 12	Член 25
Член 13	Член 26
Член 14	Член 27

whereas

(2) Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на субсидиарност.

- = -

(3) Някои аспекти на договорите за продажба на стоки следва да бъдат хармонизирани, като за основа се вземе високо равнище на защита на потребителите, за да се изгради истински цифров единен пазар, да се повиши правната сигурност и да се намалят разходите по сделките, по-специално за малките и средните предприятия (МСП).

- = -

(5) Технологичното развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифрово съдържание или цифрови услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба от потребителите са необходими действия на равнището на Съюза, за да се гарантира наличието на високо равнище на защита на потребителите и по-голяма правна сигурност по отношение на приложимите правила за продажбата на такива продукти. Увеличаването на правната сигурност ще спомогне за укрепване на доверието на потребителите и продавачите.

- = -

(6) Правилата на Съюза, приложими за продажбата на стоки, все още са разпокъсани, въпреки че правилата относно условията за доставка и - във връзка с договорите извън търговския обекти - изискванията за предоставяне на преддоговорна информация и правото на отказ, вече са напълно хармонизирани с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Други основни договорни елементи, като например критериите за съответствие, средствата за правна защита при несъответствие с договора и основните условия за тяхното използване, понастоящем са предмет на минимална хармонизация съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки получиха право да надхвърлят определените от Съюза стандарти и да въвеждат и да запазят правила, които да гарантират постигането на още по-високо равнище на защита на потребителите. В рамките на този процес те насочиха действията си към различни елементи и в различна степен. Така националните разпоредби за транспониране на Директива 1999/44/ЕО към настоящия момент значително се различават по отношение на съществени елементи, например липсата или наличието на йерархия на средствата за правна защита.

- = -

(8) Въпреки че в резултат на прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 потребителите се ползват от високо равнище на защита, когато купуват от чужбина, правната разпокъсаност оказва отрицателно въздействие и върху степента на доверие на потребителите в трансграничните сделки. Няколко са факторите, които допринасят за това недоверие, но несигурността относно основните договорни права се нарежда сред главните опасения на потребителите. Тази несигурност съществува без значение дали потребителите са защитени или не от повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в своята държава членка в случаите, когато продавачите насочват трансграничните си дейности към тях, нито дали потребителите сключват или не сключват трансгранични договори с продавачи, без съответните продавачи да упражняват търговска дейност в държавата членка на потребителя.

- = -

(10) Настоящата директива следва да обхваща правилата, приложими по отношение на продажбите на стоки, включително стоки с цифрови елементи, само във връзка с ключовите договорни елементи, необходими за преодоляване на свързаните с договорното право пречки пред вътрешния пазар. За целта правилата относно изискванията за съответствие, относно средствата за правна защита на потребителите при несъответствие на стоката с договора и относно основните условия за тяхното използване следва да бъдат напълно хармонизирани и равнището на защита на потребителите следва да бъде повишено в сравнение с това по Директива 1999/44/ЕО. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието.

- = -

(11) Настоящата директива допълва Директива 2011/83/ЕС. Докато Директива 2011/83/ЕС установява преди всичко разпоредби относно изискванията за преддоговорната информация, правото на отказ при договори от разстояние и договори, сключени извън търговския обект, както и правила относно доставката и преминаването на риска, настоящата директива въвежда правила относно съответствието на стоките, средствата за правна защита при несъответствие и реда и условията за тяхното използване.

- = -

(18) Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, по-специално по отношение на законността на стоките, вредите и общите аспекти на договорното право, например сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите. Същото правило следва да се прилага и по отношение на последиците от развалянето на договора и на някои аспекти, свързани с ремонта и замяната, които не са уредени в настоящата директива. Когато уреждат правата на страните да откажат да изпълнят своите задължения или част от тях, докато друга страна не изпълни задълженията си, държавите членки следва да могат да уреждат условията и реда, при които потребителят може да откаже плащането на цената. Държавите членки следва също така да могат да уреждат правото на потребителя на обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушение от страна на продавач по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба, а именно национални разпоредби, които могат да установят специални правила за отговорността на продавача за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на стоките по отношение на лица на предходен етап от веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.

- = -

(19) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да избират конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви скоро след доставката, а именно националните разпоредби, които предвиждат право на потребителя да откаже да приеме стоки с недостатъци и да разглежда договора като развален или да поиска незабавна замяна в рамките на определен кратък срок след доставката на стоките, който не следва да надхвърля 30 дни.

- = -

(21) Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

- = -

(28) Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровите услуги, включени или взаимосвързани със стоките, се развиват постоянно, продавачите могат да се уговорят с потребителите да предоставят актуализации за тези стоки. Актуализациите, предвидени в договора за продажба, могат да подобряват и разширяват елементите на стоките, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга, да увеличават техните функционалности, да ги адаптират към техническото развитие, да ги защитават от нови заплахи за сигурността или да изпълняват други цели. Следователно съответствието на стоките с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са включени във или са взаимосвързани с тях, следва да се оценява и по отношение на това дали елементът на цифровото съдържание или цифровата услуга на тези стоки се актуализира в съответствие с договора за продажба. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени в договора за продажба, следва да се разглежда като несъответствие на стоките. Освен това неработещите или непълни актуализации също следва да се разглеждат като несъответствие на стоките, тъй като това би означавало, че актуализациите не са извършени по начина, предвиден в договора.

- = -

(35) Съответствието следва да се отнася както материалните, така и до правните недостатъци. Ограниченията, произтичащи от нарушаване на правата на трети лица, по-специално правата върху интелектуална собственост, биха могли да възпрепятстват или да ограничат използването на стоките в съответствие с договора. Държавите членки следва да гарантират, че в такива случаи потребителят разполага със средствата за правна защита при несъответствие, посочени в настоящата директива, освен ако националното право не предвижда нищожност на договора или неговото унищожаване в такива случаи.

- = -

(41) С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.

- = -

(42) За да се осигури съгласуваност със съществуващите национални правни системи, държавите членки следва да могат да предвидят, че продавачите носят отговорност за несъответствие, което се проявява в рамките на определен срок, евентуално в съчетание с давностен срок, или че за средствата за правна защита на потребителите се прилага само давностен срок. В първия случай държавите членки следва да гарантират, че срокът на отговорността на продавача не се заобикаля чрез давностния срок за използване на средствата за правна защита от потребителя. Въпреки че поради тази причина с настоящата директива не следва да бъде хармонизиран началният момент на давностните срокове на национално равнище, тя следва да гарантира, че тези давностни срокове не ограничават правото на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява през срока, през който продавачът носи отговорност за евентуално несъответствие. Във втория случай държавите членки следва да могат да запазят или да въведат само давностен срок за средствата за правна защита на потребителя, без да въвеждат конкретен срок, в който трябва да бъде установено несъответствието, за да носи отговорност продавачът. За да се гарантира, че потребителите са еднакво защитени и в такива случаи, държавите членки следва да гарантират, че когато се прилага само давностен срок, той следва да позволява на потребителите да използват средствата за правна защита при несъответствие, което се проявява най-малко през срока, предвиден в настоящата директива като срок на отговорност на продавача.

- = -

(46) На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.

- = -

(47) За да се увеличи правната сигурност и да се премахне една от основните пречки, затрудняващи функционирането на вътрешния пазар, настоящата директива следва да хармонизира напълно средствата за правна защита, с които разполагат потребителите при несъответствие на стоките, както и условията, при които тези средства за правна защита могат да бъдат използвани. По-специално, при несъответствие потребителите следва да имат право да поискат стоките да се приведат в съответствие с договора или да получат пропорционално намаление на цената, или да развалят договора.

- = -

(49) На продавача следва да е разрешено да откаже да приведе стоки в съответствие с договора, ако ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за него. Същото правило следва да се прилага, ако ремонтът или замяната са невъзможни и алтернативното средство за правна защита би довело до непропорционално големи разходи за продавача. Например, ако стоките се намират на място, различно от мястото, на което са били първоначално доставени, пощенските разходи и разходите за превоз могат да бъдат непропорционално големи за продавача.

- = -

(51) Ако ремонтът или замяната не са се оказали подходящо средство за правна защита на потребителя при несъответствие, потребителят следва да има право на намаление на цената или на разваляне на договора. Такъв следва да бъде по-специално случаят, когато продавачът не е извършил ремонт или замяна или когато от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да извърши ремонта или замяната, или когато продавачът е отказал да приведе стоките в съответствие с договора, тъй като ремонтът и замяната са невъзможни или биха довели до непропорционално големи разходи за продавача.

- = -

(62) За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.

- = -

(63) Като се има предвид, че продавачът носи отговорност пред потребителя за всяко несъответствие на стоката, дължащо се на действие или бездействие от страна на продавача или на трето лице, продавачът следва да може да използва средства за правна защита срещу отговорното лице на предходен етап от веригата на сделки. Такива средства за правна защита следва да включват средствата при несъответствие, което се дължи на липсата на актуализация, включително актуализация, свързана със сигурността, която би била необходима за поддържане на стоката с цифрови елементи в съответствие с договора. Въпреки това, настоящата директива не следва да засяга принципа на свобода на договаряне между продавача и други лица във веригата на сделките. Подробните правила за упражняването на това право, и по-специално срещу кого и как се използват подобни средства за правна защита и дали те имат задължителен характер, следва да се уреждат от държавите членки. Въпросът дали потребителят също може да предяви претенции пряко срещу лице на предходен етап от веригата на сделките следва да не се урежда с настоящата директива, освен когато производител предлага на потребителя търговска гаранция за стоките.

- = -

(64) На лицата или организациите, за които съгласно националното право се счита, че имат законен интерес да защитават договорните права на потребителите, следва да се даде право да се обърнат към съд или административен орган, компетентен да взема решения по жалби или да започне съответно производство.

- = -

(71) Целесъобразно е Комисията да направи преглед на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила, включително по-специално на разпоредбите относно средствата за правна защита и тежестта на доказване — включително по отношение на стоки втора употреба, както и на стоки, продавани на публични търгове — и търговската гаранция на производителя за трайност. Комисията следва също така да прецени дали прилагането на настоящата директива и Директива (ЕС) 2019/770 гарантира съгласувана и последователна правна уредба на предоставянето на цифрово съдържание или цифрови услуги и стоки с цифрови елементи.

- = -

keyboard_tab Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG