keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Доставчиците на хостинг услуги въвеждат механизми, които позволяват на всяко физическо лице или образувание да ги уведомява за наличието в тяхната услуга на конкретна информация, която физическото лице или образуванието счита за незаконна. Тези механизми са леснодостъпни и лесни за ползване и позволяват подаването на уведомления изключително по електронен път.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, са такива, че да улесняват подаването на достатъчно точни и достатъчно обосновани уведомления. За тази цел доставчиците на хостинг услуги предприемат необходимите мерки, за да позволят и улеснят подаването на уведомления, съдържащи всички посочени по-долу елементи:

a)	достатъчно обосновано обяснение на причините, поради които физическото лице или образуванието твърди, че въпросната информация представлява незаконно съдържание;

б)	ясно посочване на точното електронно местоположение на тази информация, например точния или точните URL, и когато е необходимо, допълнителна информация, позволяваща идентифицирането на незаконното съдържание, адаптирана спрямо вида съдържание и конкретния вид хостинг услуга;

в)	името и адреса на електронна поща на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, освен в случай на информация, за която се счита, че включва някое от престъпленията, посочени в членове 3—7 от Директива 2011/93/ЕС;

г)	декларация, потвърждаваща добросъвестното убеждение на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, че информацията и твърденията, съдържащи се в нея, са точни и пълни.

3.   Счита се, че уведомленията, посочени в настоящия член, позволяват действително узнаване или запознаване с информацията за целите на член 6 по отношение на съответната информация, когато те позволяват на добросъвестен доставчик на хостинг услуги да установи незаконосъобразността на съответната дейност или информация без подробна правна проверка.

4.   Когато уведомлението съдържа електронната информация за контакт на физическото лице или образуванието, което го е подало, доставчикът на хостинг услуги без необосновано забавяне изпраща на това физическо лице или образувание потвърждение за получаване на уведомлението.

5.   Доставчикът също така без необосновано забавяне уведомява това физическо лице или образувание за своето решение по отношение на информацията, за която се отнася уведомлението, като предоставя информация относно възможностите за правна защита във връзка с това решение.

6.   Доставчиците на хостинг услуги обработват всички уведомления, които получават чрез механизмите, посочени в параграф 1, и вземат решенията си по отношение на информацията, за която се отнасят уведомленията, своевременно, добросъвестно, безпристрастно и обективно. Когато използват автоматизирани средства за това обработване или вземане на решение, те включват информация за това в уведомлението, посочено в параграф 5.

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

1.   Доставчиците на онлайн платформи предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, действащи в рамките на определената им област на експертен опит, чрез механизмите, посочени в член 16, са с приоритет и се обработват и по тях се взема решение без необосновано забавяне.

2.   Статутът на доверен подател на сигнали съгласно настоящия регламент се предоставя въз основа на подадено от съответно образувание заявление от координатора за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, на заявител, който е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	притежава особен експертен опит и умения за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;

б)	е независим от който и да е доставчик на онлайн платформи;

в)	извършва дейността си с цел добросъвестно, точно и обективно подаване на уведомления.

3   Доверените податели на сигнали публикуват най-малко веднъж годишно лесни за разбиране и подробни отчети за уведомленията, подадени в съответствие с член 16 през съответния период. В доклада се посочва най-малко броят на уведомленията, категоризирани по:

a)	идентификационни данни на доставчика на хостинг услугите,

б)	вида предполагаемо незаконно съдържание, за което са подадени уведомления,

в)	действията, предприети от доставчика.

Тези доклади включват обяснение на наличните процедури за запазване на независимостта на доверения подател на сигнали.

Доверените податели на сигнали изпращат тези доклади на предоставилия статута координатор за цифровите услуги и ги правят публично достъпни. Информацията в тези доклади не съдържа лични данни.

4.   Координаторите за цифровите услуги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги имената, адресите и адресите на електронна поща на образуванията, на които са предоставили статут на доверен подател на сигнали в съответствие с параграф 2 или чийто статут на доверен подател на сигнали са отнели временно в съответствие с параграф 6 или окончателно в съответствие с параграф 7.

5.   Комисията публикува информацията, посочена в параграф 4, в публично достъпна база данни в леснодостъпен и машинночетим формат и актуализира редовно базата данни.

6.   Когато даден доставчик на онлайн платформи разполага с информация, указваща, че доверен подател на сигнали е подал значителен брой недостатъчно точни, неточни или недостатъчно обосновани уведомления чрез механизмите, посочени в член 16, включително информация, събрана във връзка с обработването на жалби чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени в член 20, параграф 4, той съобщава тази информация на координатора за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на съответното образувание, като предоставя необходимите обяснения и подкрепящи документи. При получаване на информацията от доставчика на онлайн платформите и ако координаторът за цифровите услуги счита, че са налице законни причини за започване на разследване, статутът на доверения подател на сигнали временно се отнема през срока на разследването. Това разследване се провежда без необосновано забавяне.

7.   Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на дадено образувание, отнема окончателно този статут, ако установи, след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, включително информацията, предоставена от доставчик на онлайн платформи съгласно параграф 6, че образуванието вече не отговаря на условията, посочени в параграф 2. Преди да отнеме окончателно този статут, координаторът за цифровите услуги предоставя на образуванието възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме статутът на образуванието като доверен подател на сигнали.

8.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, когато е необходимо, Комисията издава насоки за оказване на помощ на доставчиците на онлайн платформи и координаторите за цифровите услуги при прилагането на параграфи 2, 6 и 7.

1.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, предоставянето на своите услуги на получателите на услугата, които често предоставят явно незаконно съдържание.

2.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, обработването на уведомленията и жалбите, подадени чрез механизмите за уведомяване и действие и вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени съответно в членове 16 и 20, от физически лица или образувания или от жалбоподатели, които често подават уведомления или жалби, които са явно неоснователни.

3.   Когато вземат решение за спиране, доставчиците на онлайн платформи преценяват за всеки отделен случай своевременно, добросъвестно и обективно дали получателят на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателят извършват злоупотреба по параграфи 1 и 2, като вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, видни от информацията, с която разполага доставчикът на онлайн платформата. Тези обстоятелства включват най-малко следната информация:

a)	абсолютния брой на случаите на предоставяне на информация с явно незаконно съдържание или на явно неоснователните уведомления или жалби, подадени за определен период;

б)	относителния им дял спрямо общия брой на случаите на предоставяне на информация или уведомления, подадени за определен период;

в)	сериозността на злоупотребите, включително естеството на незаконното съдържание, и последиците от тях;

г)	когато е възможно да се установи, намерението на получателя на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателя.

4.   Доставчиците на онлайн платформи определят по ясен и подробен начин в общите си условия своята политика по отношение на злоупотребите, посочени в параграфи 1 и 2, и дават примери за фактите и обстоятелствата, които вземат предвид, когато преценяват дали определено поведение представлява злоупотреба и продължителността на спирането.

1.   В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

a)

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)	броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2.   До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3.   Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4.   Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5.   Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6.   Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците, съобразени със специфичните системни рискове, идентифицирани съгласно член 34, като обръщат особено внимание на въздействието на тези мерки върху основните права. Тези мерки могат да включват, когато е приложимо:

a)	адаптиране на проектните параметри, характеристиките или функционирането на техните услуги, включително на техните онлайн интерфейси;

б)	адаптиране на техните общи условия и тяхното прилагане;

в)

адаптиране на процесите на модериране на съдържание, включително скоростта и качеството на обработване на уведомленията, свързани с конкретни видове незаконно съдържание, и когато е целесъобразно, бързото премахване или блокиране на достъпа до съдържанието, за което е получено уведомление, по-специално по отношение на незаконните изказвания, пораждащи омраза, или кибернасилието, както и адаптиране на съответните процеси на вземане на решение и ресурсите, отделени за модерирането на съдържание;

г)	изпитване и адаптиране на техните алгоритмични системи, включително системите им за препоръчване;

д)	адаптиране на техните системи за реклама и приемане на целенасочени мерки, имащи за цел ограничаване или адаптиране на представянето на реклами във връзка с предоставяната от тях услуга;

е)	укрепване на вътрешните процеси, ресурсите, изпитването, документацията или надзора на техните дейности, по-специално по отношение на откриването на системен риск;

ж)	започване или адаптиране на сътрудничеството с доверени податели на сигнали в съответствие с член 22 и изпълнение на решенията на органите за извънсъдебно уреждане на спорове съгласно член 21;

з)	започване или адаптиране на сътрудничеството с други доставчици на онлайн платформи или онлайн търсачки чрез кодексите за поведение и протоколите при кризи, посочени съответно в членове 45 и 48;

и)	предприемане на мерки за повишаване на осведомеността и адаптиране на техния онлайн интерфейс с цел предоставяне на повече информация за получателите на услугата;

й)	предприемане на целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол, инструменти, имащи за цел подпомагане на малолетни или непълнолетни лица да сигнализират за малтретиране или да получат подкрепа, в зависимост от случая;

к)

гарантиране, че дадена информация, независимо дали представлява генерирано или манипулирано изображение, аудио- или видео съдържание, което значително наподобява съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и създава погрешно впечатление на дадено лице, че е истинско или достоверно, е различимо чрез явна маркировка, когато е представено на техните онлайн интерфейси, и освен това предоставяне на лесна за използване функция, която позволява на получателите на услугата да посочват тази информация.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги в сътрудничество с Комисията публикува веднъж годишно изчерпателни доклади. Докладите включват следната информация:

a)	идентифициране и оценка на най-значимите и повтарящи се системни рискове, докладвани от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки или идентифицирани чрез други източници на информация, по-специално осигурените в съответствие с членове 39, 40 и 42;

б)	най-добри практики за доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки за смекчаване на идентифицираните системни рискове.

Тези доклади представят системните рискове, разбити по държавите членки, в които са възникнали те, и за Съюза като цяло, когато е приложимо.

3.   Комисията, в сътрудничество с координаторите за цифровите услуги, може да отправи насоки относно прилагането на параграф 1 във връзка със специфични рискове, по-специално, за да представи най-добри практики и да препоръча възможни мерки, като надлежно отчита вероятните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата, за всички участници. При изготвянето на тези насоки Комисията организира обществени консултации.

1.   Комисията се консултира с Европейския съвет за цифровите услуги и подкрепя и насърчава разработването и прилагането на доброволни стандарти, установени от съответните европейски и международни органи по стандартизация, най-малко по отношение на следното:

a)	електронно подаване на уведомления съгласно член 16;

б)	стандарти за образци, проектни параметри и процедури за комуникация с получателите на услугата по лесен за ползване начин относно ограниченията, произтичащи от общите условия и промените в тях;

в)	електронно подаване на уведомления от доверени податели на сигнали съгласно член 22, включително чрез приложно-програмни интерфейси;

г)	специфични интерфейси, включително приложно-програмни интерфейси, за улесняване на спазването на задълженията, установени в членове 39 и 40;

д)	одит на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки съгласно член 37;

е)	оперативната съвместимост на хранилищата на реклами, посочени в член 39, параграф 2;

ж)	предаване на данни между рекламни посредници в подкрепа на задълженията за прозрачност съгласно член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

з)	технически мерки, осигуряващи възможност за спазване на задълженията, свързани с рекламата, съдържащи се в настоящия регламент, включително задълженията по отношение на видимите маркировки за реклами и търговски съобщения, посочени в член 26;

и)	интерфейси за избор и представяне на информация относно основните параметри на различните видове системи за препоръчване в съответствие с членове 27 и 38;

й)	стандарти за целенасочени мерки за защита на непълнолетните лица онлайн.

2.   Комисията подкрепя актуализирането на стандартите с оглед на технологичното развитие и поведението на получателите на въпросните услуги. Съответната информация относно актуализирането на стандартите е публичнодостъпна и леснодостъпна.