keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

1.   Доставчиците на онлайн платформи предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, действащи в рамките на определената им област на експертен опит, чрез механизмите, посочени в член 16, са с приоритет и се обработват и по тях се взема решение без необосновано забавяне.

2.   Статутът на доверен подател на сигнали съгласно настоящия регламент се предоставя въз основа на подадено от съответно образувание заявление от координатора за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, на заявител, който е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	притежава особен експертен опит и умения за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;

б)	е независим от който и да е доставчик на онлайн платформи;

в)	извършва дейността си с цел добросъвестно, точно и обективно подаване на уведомления.

3   Доверените податели на сигнали публикуват най-малко веднъж годишно лесни за разбиране и подробни отчети за уведомленията, подадени в съответствие с член 16 през съответния период. В доклада се посочва най-малко броят на уведомленията, категоризирани по:

a)	идентификационни данни на доставчика на хостинг услугите,

б)	вида предполагаемо незаконно съдържание, за което са подадени уведомления,

в)	действията, предприети от доставчика.

Тези доклади включват обяснение на наличните процедури за запазване на независимостта на доверения подател на сигнали.

Доверените податели на сигнали изпращат тези доклади на предоставилия статута координатор за цифровите услуги и ги правят публично достъпни. Информацията в тези доклади не съдържа лични данни.

4.   Координаторите за цифровите услуги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги имената, адресите и адресите на електронна поща на образуванията, на които са предоставили статут на доверен подател на сигнали в съответствие с параграф 2 или чийто статут на доверен подател на сигнали са отнели временно в съответствие с параграф 6 или окончателно в съответствие с параграф 7.

5.   Комисията публикува информацията, посочена в параграф 4, в публично достъпна база данни в леснодостъпен и машинночетим формат и актуализира редовно базата данни.

6.   Когато даден доставчик на онлайн платформи разполага с информация, указваща, че доверен подател на сигнали е подал значителен брой недостатъчно точни, неточни или недостатъчно обосновани уведомления чрез механизмите, посочени в член 16, включително информация, събрана във връзка с обработването на жалби чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени в член 20, параграф 4, той съобщава тази информация на координатора за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на съответното образувание, като предоставя необходимите обяснения и подкрепящи документи. При получаване на информацията от доставчика на онлайн платформите и ако координаторът за цифровите услуги счита, че са налице законни причини за започване на разследване, статутът на доверения подател на сигнали временно се отнема през срока на разследването. Това разследване се провежда без необосновано забавяне.

7.   Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на дадено образувание, отнема окончателно този статут, ако установи, след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, включително информацията, предоставена от доставчик на онлайн платформи съгласно параграф 6, че образуванието вече не отговаря на условията, посочени в параграф 2. Преди да отнеме окончателно този статут, координаторът за цифровите услуги предоставя на образуванието възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме статутът на образуванието като доверен подател на сигнали.

8.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, когато е необходимо, Комисията издава насоки за оказване на помощ на доставчиците на онлайн платформи и координаторите за цифровите услуги при прилагането на параграфи 2, 6 и 7.

1.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, предоставянето на своите услуги на получателите на услугата, които често предоставят явно незаконно съдържание.

2.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, обработването на уведомленията и жалбите, подадени чрез механизмите за уведомяване и действие и вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени съответно в членове 16 и 20, от физически лица или образувания или от жалбоподатели, които често подават уведомления или жалби, които са явно неоснователни.

3.   Когато вземат решение за спиране, доставчиците на онлайн платформи преценяват за всеки отделен случай своевременно, добросъвестно и обективно дали получателят на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателят извършват злоупотреба по параграфи 1 и 2, като вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, видни от информацията, с която разполага доставчикът на онлайн платформата. Тези обстоятелства включват най-малко следната информация:

a)	абсолютния брой на случаите на предоставяне на информация с явно незаконно съдържание или на явно неоснователните уведомления или жалби, подадени за определен период;

б)	относителния им дял спрямо общия брой на случаите на предоставяне на информация или уведомления, подадени за определен период;

в)	сериозността на злоупотребите, включително естеството на незаконното съдържание, и последиците от тях;

г)	когато е възможно да се установи, намерението на получателя на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателя.

4.   Доставчиците на онлайн платформи определят по ясен и подробен начин в общите си условия своята политика по отношение на злоупотребите, посочени в параграфи 1 и 2, и дават примери за фактите и обстоятелствата, които вземат предвид, когато преценяват дали определено поведение представлява злоупотреба и продължителността на спирането.