Digital Service Act 2022/2065 BG

Надзор, разследване, осигуряване на изпълнението и контрол по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1 Член 80 Публикуване на решенията

РАЗДЕЛ 5

Общи разпоредби относно осигуряване на спазването

РАЗДЕЛ 6

Делегирани актове и актове за изпълнение

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

whereas съдържание:

definitions:

cloud tag:

and the number of total unique words without stopwords is: 1992

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)	„услуга на информационното общество“ означава „услуга“ съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б)	„получател на услугата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, и по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея;

в)	„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

г)	„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможност на физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на посреднически услуги, който има съществена връзка със Съюза;

д)

„съществена връзка със Съюза“ означава връзка на доставчик на посреднически услуги със Съюза, произтичаща от неговото място на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, като например:

—	значителен брой получатели на услугата в една или повече държави членки от гледна точка на тяхното население; или

—	ориентиране на дейностите към една или повече държави членки;

е)	„търговец“ означава физическо лице или юридическо лице, независимо дали последното е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

ж)

„посредническа услуга“ означава една от следните услуги на информационното общество:

i)	услуга за „обикновен пренос“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа;

ii)

услуга „кеширане“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, включваща автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, извършено единствено с цел да се подобри ефективността на по-нататъшния пренос на информацията към други получатели по тяхно искане;

iii)	услуга „хостинг“, която се състои в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата и по негово искане;

з)

„незаконно съдържание“ означава информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право;

и)

„онлайн платформа“ означава хостинг услуга, която по искане на получател на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността, освен ако тази дейност не е незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент;

й)

„онлайн търсачка“ означава посредническа услуга, която дава възможност на ползвателите на интернет да въвеждат запитване, за да извършват по принцип търсене на всички уебсайтове или на всички уебсайтове на даден език въз основа на запитване по всякакви теми под формата на ключова дума, гласово запитване, израз или друг вид въведени данни, в отговор на което се връщат резултати във всякакъв формат, съдържащи информация, свързана с исканото съдържание;

к)	„разпространение сред обществеността“ означава осигуряването на информация, по искане на получателя на услугата, който я е предоставил, на потенциално неограничен брой трети лица;

л)	„договор от разстояние“ означава „договор от разстояние“ съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС;

м)	„онлайн интерфейс“ означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

н)	„координатор за цифровите услуги по място на установяване“ означава координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчик на посредническа услуга или в която пребивава или е установен неговият представител;

о)	„координатор за цифровите услуги по местоназначение“ означава координаторът за цифровите услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;

п)	„активен получател на онлайн платформа“ означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс;

р)	„активен получател на онлайн търсачка“ означава получател на услугата, който е задал търсене в онлайн търсачката и е изложен на съдържание, индексирано и представено в нейния онлайн интерфейс;

с)	„реклама“ означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали за постигане на търговски или нетърговски цели, и представена от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение конкретно за популяризиране на тази информация;

т)

„система за препоръчване“ означава изцяло или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформа, за да предлага на своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата или за да представя като приоритетна тази информация, включително в резултат на търсене, инициирано от получателя на услугата или определящо по друг начин относителната последователност или видимост на показваната информация;

у)

„модериране на съдържание“ означава дейностите, автоматизирани или не, предприети от доставчиците на посреднически услуги, които имат за цел по-специално откриване, идентифициране и справяне с незаконно съдържание или несъвместима с техните общи условия информация, предоставени от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта, както и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например намаляване на видимостта, липсата на възможност за извличане на печалба, блокиране на достъпа или премахване на тази информация, или засягащи способността на получателите да предоставят тази информация, като например закриване или временно блокиране на профила на даден получател;

ф)	„общи условия“ означава всички клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на посреднически услуги и получателите на услугите;

х)	„хора с увреждания“ означава „хора с увреждания“ съгласно посоченото в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (38);

ц)	„търговско съобщение“ означава „търговско съобщение“ съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО;

ч)	„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (39).

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

Член 6

Хостинг

1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняването на информация, предоставена от получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранявана по искане на получател на услугата, при условие че доставчикът:

a)	не е запознат с незаконна дейност или незаконно съдържание и, по отношение на искове за обезщетение за вреди, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или незаконното съдържание; или

б)	веднага след като се запознае или узнае за тях действа експедитивно за премахване или блокиране на достъпа до незаконното съдържание.

2. Параграф 1 не се прилага, когато получателят на услугата действа под ръководството или контрола на доставчика.

3. Параграф 1 не се прилага по отношение на отговорността по правото за защита на потребителите, носена от онлайн платформите, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, когато такава онлайн платформа представя конкретната информация или по друг начин прави възможна съответната конкретна сделка по начин, който би накарал средния потребител да вярва, че информацията или продуктът или услугата, които са предмет на сделката, се предоставят от самата онлайн платформа или от получател на услугата, който действа под нейно ръководство или контрол.

4. Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 7

Доброволни разследвания по собствена инициатива и спазване на правните норми

Не се счита за недопустимо освобождаването от отговорност на доставчиците на посреднически услуги съгласно членове 4, 5 и 6 само защото извършват, с дължимата грижа и добросъвестно, доброволни разследвания по собствена инициатива или предприемат други мерки, които имат за цел откриване, идентифициране и премахване или блокиране на достъпа до незаконно съдържание, или предприемат необходимите мерки за спазване на изискванията на правото на Съюза и националното право, в съответствие с правото на Съюза, включително изискванията, установени в настоящия регламент.

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1. При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2. Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

заповедта включва следните елементи:

i)	позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)	изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)	информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)	ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)	информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)	когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)	териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3. Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4. След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5. Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6. Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 14

Общи условия

1. Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2. Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3. Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4. Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5. Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6. Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

Член 15

Задължения за прозрачно докладване за доставчиците на посреднически услуги

1. Доставчиците на посреднически услуги публикуват най-малко веднъж годишно в машинночетим формат леснодостъпни, ясни, лесноразбираеми доклади за всяко модериране на съдържание, в което са участвали през съответния период. Тези доклади включват по-специално информация относно следните аспекти, когато това е приложимо:

за доставчиците на посреднически услуги – броя на заповедите, получени от органите на държавите членки, включително заповедите, издадени в съответствие с членове 9 и 10, категоризирани според вида на съответното незаконно съдържание, държавата членка, издала заповедта, и медианното време, необходимо за информиране на органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение;

б)

за доставчиците на хостинг услуги – броя на уведомленията, подадени в съответствие с член 16, категоризирани според вида на съответното предполагаемо незаконно съдържание, броя на уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, всяко действие, предприето въз основа на уведомленията, като се прави разграничение дали действието е предприето въз основа на правен акт или на общите условия на доставчика, броя на уведомленията, обработени чрез автоматизирани средства, и медианното време, необходимо за предприемане на действието;

в)

за доставчиците на посреднически услуги – съдържателна и разбираема информация относно модерирането на съдържание по собствена инициатива на доставчиците, включително използването на автоматизирани инструменти, предприетите мерки за осигуряване на обучение и помощ на лицата, отговарящи за модерирането на съдържание, броя и вида на предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на информацията, предоставяна от получателите на услугата, и способността на получателите да предоставят информация чрез услугата, както и други свързани ограничения на услугата; докладваната информация се категоризира според вида незаконно съдържание или нарушение на общите условия на доставчика на услуги, според метода за откриване и според вида на приложеното ограничение;

г)

за доставчиците на посреднически услуги – броя на жалбите, получени чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби в съответствие с общите условия на доставчика, а също така за доставчиците на онлайн платформи – в съответствие с член 20, основанието за тези жалби, решенията, взети по отношение на тези жалби, медианното време, необходимо за вземане на тези решения, и броя на случаите, в които тези решения са били отменени;

д)

всички случаи на използване на автоматизирани средства за целите на модерирането на съдържание, включително качествено описание, посочване на точните цели, показателите за точността и възможния процент грешки на автоматизираните средства, използвани за изпълнение на тези цели, и всички приложени гаранции.

2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за доставчиците на посреднически услуги, които отговарят на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО и които не са много големи онлайн платформи по смисъла на член 33 от настоящия регламент.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение за утвърждаване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член, включително хармонизирани отчетни периоди. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

РАЗДЕЛ 2

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на хостинг услуги, включително онлайн платформи

Член 16

Механизми за уведомяване и действие

1. Доставчиците на хостинг услуги въвеждат механизми, които позволяват на всяко физическо лице или образувание да ги уведомява за наличието в тяхната услуга на конкретна информация, която физическото лице или образуванието счита за незаконна. Тези механизми са леснодостъпни и лесни за ползване и позволяват подаването на уведомления изключително по електронен път.

2. Механизмите, посочени в параграф 1, са такива, че да улесняват подаването на достатъчно точни и достатъчно обосновани уведомления. За тази цел доставчиците на хостинг услуги предприемат необходимите мерки, за да позволят и улеснят подаването на уведомления, съдържащи всички посочени по-долу елементи:

a)	достатъчно обосновано обяснение на причините, поради които физическото лице или образуванието твърди, че въпросната информация представлява незаконно съдържание;

б)	ясно посочване на точното електронно местоположение на тази информация, например точния или точните URL, и когато е необходимо, допълнителна информация, позволяваща идентифицирането на незаконното съдържание, адаптирана спрямо вида съдържание и конкретния вид хостинг услуга;

в)	името и адреса на електронна поща на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, освен в случай на информация, за която се счита, че включва някое от престъпленията, посочени в членове 3—7 от Директива 2011/93/ЕС;

г)	декларация, потвърждаваща добросъвестното убеждение на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, че информацията и твърденията, съдържащи се в нея, са точни и пълни.

3. Счита се, че уведомленията, посочени в настоящия член, позволяват действително узнаване или запознаване с информацията за целите на член 6 по отношение на съответната информация, когато те позволяват на добросъвестен доставчик на хостинг услуги да установи незаконосъобразността на съответната дейност или информация без подробна правна проверка.

4. Когато уведомлението съдържа електронната информация за контакт на физическото лице или образуванието, което го е подало, доставчикът на хостинг услуги без необосновано забавяне изпраща на това физическо лице или образувание потвърждение за получаване на уведомлението.

5. Доставчикът също така без необосновано забавяне уведомява това физическо лице или образувание за своето решение по отношение на информацията, за която се отнася уведомлението, като предоставя информация относно възможностите за правна защита във връзка с това решение.

6. Доставчиците на хостинг услуги обработват всички уведомления, които получават чрез механизмите, посочени в параграф 1, и вземат решенията си по отношение на информацията, за която се отнасят уведомленията, своевременно, добросъвестно, безпристрастно и обективно. Когато използват автоматизирани средства за това обработване или вземане на решение, те включват информация за това в уведомлението, посочено в параграф 5.

Член 17

Изложение на причините

1. Доставчиците на хостинг услуги предоставят на всеки засегнат получател на услугата ясно и конкретно изложение на причините за всяко от ограниченията по-долу, наложени въз основа на обстоятелството, че информацията, предоставена от получателя на услугата, съставлява незаконно съдържание или е несъвместима с техните общи условия:

a)	всякакви ограничения на видимостта на конкретни елементи от информацията, предоставена от получателя на услугата, включително премахване на съдържание, блокиране на достъпа до съдържание или намаляване на видимостта на съдържание;

б)	спиране, прекратяване или друго ограничение на паричните плащания;

в)	пълно или частично спиране или прекратяване на предоставянето на услугата;

г)	временно блокиране или закриване на профила на получателя на услугата.

2. Параграф 1 се прилага само когато съответните електронни данни за контакт са известни на доставчика. Той започва да се прилага най-късно от датата на налагане на ограничението, независимо от причината или начина, по който то е било наложено.

Параграф 1 не се прилага, когато информацията е заблуждаващо търговско съдържание с голям обем.

3. Изложението на причините, посочено в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

информация дали решението води до премахване, блокиране на достъпа, намаляване или ограничаване на видимостта на информацията или спиране или прекратяване на паричните плащания, свързани с тази информация, или налага други мерки, посочени в параграф 1, по отношение на информацията, и когато е приложимо, териториалния обхват на решението и неговия срок на действие;

б)

фактите и обстоятелствата, на които се основава вземането на решението, включително, когато е приложимо, информация дали решението е взето въз основа на уведомление, подадено в съответствие с член 16, или въз основа на доброволни разследвания по собствена инициатива и, когато е строго необходимо, идентифициращи данни на подателя;

в)	когато е приложимо, информация за използването на автоматизирани средства за вземане на решение, включително информация дали решението е взето по отношение на съдържание, открито или идентифицирано чрез автоматизирани средства;

г)	когато решението се отнася до предполагаемо незаконно съдържание, позоваване на правното основание и обяснения за причините, поради които на това основание информацията се счита за незаконно съдържание;

д)	когато решението се основава на предполагаемата несъвместимост на информацията с общите условия на доставчика на хостинг услуги — позоваване на договорното основание и обяснение на причините, поради които информацията се счита за несъвместима с това основание;

е)	ясна и достъпна информация относно възможностите за правна защита, с които получателят на услугата разполага във връзка с решението, по-специално, когато е приложимо, чрез вътрешни механизми за разглеждане на жалби, извънсъдебно уреждане на спорове и съдебна защита.

4. Информацията, предоставена от доставчиците на хостинг услуги в съответствие с настоящия член, трябва да бъде ясна, лесноразбираема и възможно най-точна и конкретна при дадените обстоятелства. По-специално информацията трябва да бъде такава, че с основание да може да се смята, че позволява на получателя на съответната услуга да упражни ефективно възможностите за правна защита, посочени в параграф 3, буква е).

5. Настоящият член не се прилага за заповеди, посочени в член 9.

Член 20

Вътрешна система за разглеждане на жалби

1. Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, за срок от най-малко шест месеца след решението, посочено в настоящия параграф, достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби, по електронен път и безплатно, срещу решението на доставчика на онлайн платформата при получаване на уведомлението или срещу посочените по-долу решения, взети от доставчика на онлайн платформата на основание, че предоставената от получателите информация представлява незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия:

a)	решения дали да се премахне или блокира достъпът до информацията или дали да се ограничи видимостта ѝ;

б)	решения дали да се спре или прекрати предоставянето на услугата, изцяло или частично, на получателите;

в)	решения дали да се блокира временно или закрие профилът на получателите;

г)	решения дали да се спре, прекрати или ограничи по друг начин способността за извличане на печалба от информацията, предоставена от получателите.

2. Срокът от най-малко шест месеца, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от деня, в който получателят на услугата е информиран за решението в съответствие с член 16, параграф 5 или член 17.

3. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че техните вътрешни системи за разглеждане на жалби са леснодостъпни, лесни за ползване и позволяват и улесняват подаването на достатъчно точни и надлежно обосновани жалби.

4. Доставчиците на онлайн платформи разглеждат жалбите, подадени чрез тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби, своевременно, без дискриминация, добросъвестно и безпристрастно. Когато жалбата съдържа достатъчно основания доставчикът на онлайн платформата да счита, че неговото решение да не предприеме действия във връзка с уведомлението е неоснователно или че информацията, за която се отнася жалбата, не е незаконна и не е несъвместима с неговите общи условия, или съдържа информация, указваща, че поведението на жалбоподателя не оправдава взетата мярка, той отменя незабавно решението си, посочено в параграф 1.

5. Доставчиците на онлайн платформи информират незабавно жалбоподателите за мотивираното си решение по отношение на информацията, за която се отнася жалбата, и за възможността за извънсъдебно уреждане на спора, предвидена в член 21, и за други налични възможности за правна защита.

6. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че решенията, посочени в параграф 5, се вземат под надзора на персонал с подходящи квалификации, а не единствено въз основа на автоматизирани средства.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1. Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2. Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3. По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4. Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6. Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7. Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8. Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9. Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 22

Доверени податели на сигнали

1. Доставчиците на онлайн платформи предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, действащи в рамките на определената им област на експертен опит, чрез механизмите, посочени в член 16, са с приоритет и се обработват и по тях се взема решение без необосновано забавяне.

2. Статутът на доверен подател на сигнали съгласно настоящия регламент се предоставя въз основа на подадено от съответно образувание заявление от координатора за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, на заявител, който е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	притежава особен експертен опит и умения за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;

б)	е независим от който и да е доставчик на онлайн платформи;

в)	извършва дейността си с цел добросъвестно, точно и обективно подаване на уведомления.

3 Доверените податели на сигнали публикуват най-малко веднъж годишно лесни за разбиране и подробни отчети за уведомленията, подадени в съответствие с член 16 през съответния период. В доклада се посочва най-малко броят на уведомленията, категоризирани по:

a)	идентификационни данни на доставчика на хостинг услугите,

б)	вида предполагаемо незаконно съдържание, за което са подадени уведомления,

в)	действията, предприети от доставчика.

Тези доклади включват обяснение на наличните процедури за запазване на независимостта на доверения подател на сигнали.

Доверените податели на сигнали изпращат тези доклади на предоставилия статута координатор за цифровите услуги и ги правят публично достъпни. Информацията в тези доклади не съдържа лични данни.

4. Координаторите за цифровите услуги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги имената, адресите и адресите на електронна поща на образуванията, на които са предоставили статут на доверен подател на сигнали в съответствие с параграф 2 или чийто статут на доверен подател на сигнали са отнели временно в съответствие с параграф 6 или окончателно в съответствие с параграф 7.

5. Комисията публикува информацията, посочена в параграф 4, в публично достъпна база данни в леснодостъпен и машинночетим формат и актуализира редовно базата данни.

6. Когато даден доставчик на онлайн платформи разполага с информация, указваща, че доверен подател на сигнали е подал значителен брой недостатъчно точни, неточни или недостатъчно обосновани уведомления чрез механизмите, посочени в член 16, включително информация, събрана във връзка с обработването на жалби чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени в член 20, параграф 4, той съобщава тази информация на координатора за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на съответното образувание, като предоставя необходимите обяснения и подкрепящи документи. При получаване на информацията от доставчика на онлайн платформите и ако координаторът за цифровите услуги счита, че са налице законни причини за започване на разследване, статутът на доверения подател на сигнали временно се отнема през срока на разследването. Това разследване се провежда без необосновано забавяне.

7. Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на дадено образувание, отнема окончателно този статут, ако установи, след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, включително информацията, предоставена от доставчик на онлайн платформи съгласно параграф 6, че образуванието вече не отговаря на условията, посочени в параграф 2. Преди да отнеме окончателно този статут, координаторът за цифровите услуги предоставя на образуванието възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме статутът на образуванието като доверен подател на сигнали.

8. След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, когато е необходимо, Комисията издава насоки за оказване на помощ на доставчиците на онлайн платформи и координаторите за цифровите услуги при прилагането на параграфи 2, 6 и 7.

Член 23

Мерки и защита срещу злоупотреби

1. Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, предоставянето на своите услуги на получателите на услугата, които често предоставят явно незаконно съдържание.

2. Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, обработването на уведомленията и жалбите, подадени чрез механизмите за уведомяване и действие и вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени съответно в членове 16 и 20, от физически лица или образувания или от жалбоподатели, които често подават уведомления или жалби, които са явно неоснователни.

3. Когато вземат решение за спиране, доставчиците на онлайн платформи преценяват за всеки отделен случай своевременно, добросъвестно и обективно дали получателят на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателят извършват злоупотреба по параграфи 1 и 2, като вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, видни от информацията, с която разполага доставчикът на онлайн платформата. Тези обстоятелства включват най-малко следната информация:

a)	абсолютния брой на случаите на предоставяне на информация с явно незаконно съдържание или на явно неоснователните уведомления или жалби, подадени за определен период;

б)	относителния им дял спрямо общия брой на случаите на предоставяне на информация или уведомления, подадени за определен период;

в)	сериозността на злоупотребите, включително естеството на незаконното съдържание, и последиците от тях;

г)	когато е възможно да се установи, намерението на получателя на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателя.

4. Доставчиците на онлайн платформи определят по ясен и подробен начин в общите си условия своята политика по отношение на злоупотребите, посочени в параграфи 1 и 2, и дават примери за фактите и обстоятелствата, които вземат предвид, когато преценяват дали определено поведение представлява злоупотреба и продължителността на спирането.

Член 24

Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1. В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)	броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2. До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3. Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4. Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5. Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6. Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

Член 26

Реклама в онлайн платформи

1. Доставчиците на онлайн платформи, които представят реклами в своите онлайн интерфейси, гарантират, че за всяка конкретна реклама, представена на всеки отделен получател, за получателите на услугата е възможно да бъде определено по ясен, сбит и недвусмислен начин и в реално време следното:

a)	че информацията е реклама, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44;

б)	физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)	физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако това лице е различно от физическото или юридическото лице, посочено в буква б);

г)	съдържателна, пряко и лесно достъпна от рекламата информация относно основните параметри, използвани за определяне на получателя, на когото се представя рекламата, и когато е приложимо – как могат да бъдат променяни тези параметри.

2. Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата функция, чрез която да декларират дали предоставяното съдържание представлява или съдържа търговски съобщения.

Когато получателят на услугата представи декларация съгласно настоящия параграф, доставчикът на онлайн платформата гарантира, че другите получатели на услугата могат да установят по ясен и недвусмислен начин и в реално време, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44, че съдържанието, предоставено от получателя на услугата, представлява или съдържа търговски съобщения съгласно описаното в декларацията.

3. Доставчиците на онлайн платформи не представят на получателите на услугата реклами въз основа на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като използват специални категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 34

Оценка на риска

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки добросъвестно идентифицират, анализират и оценяват всички системни рискове в Съюза, произтичащи от проектните параметри или функционирането на техните услуги и свързани системи, включително алгоритмичните системи, или от използването на техните услуги.

Те извършват оценките на риска до началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея, и най-малко веднъж годишно след това, и при всички случаи преди внедряването на функции, които е вероятно да имат критично въздействие върху рисковете, установени съгласно настоящия член. Тази оценка на риска е специфична за техните услуги и пропорционална на системните рискове, като се имат предвид тяхната тежест и вероятност, и включва следните системни рискове:

a)	разпространението на незаконно съдържание чрез техните услуги;

б)

всички действителни и предвидими отрицателни последици за упражняването на основните права, по-специално следните основни права: на човешко достойнство, залегнало в член 1 от Хартата, на зачитане на личния и семейния живот, залегнало в член 7 от Хартата, на защитата на личните данни, залегнало в член 8 от Хартата, на свободата на изразяването на мнения и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, залегнали в член 11 от Хартата, на недискриминация, залегнало в член 21 от Хартата, на зачитане на правата на детето, залегнало в член 24 от Хартата, и на високо равнище на защитата на потребителите, залегнало в член 38 от Хартата;

в)	всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност;

г)	всички действителни или предвидими отрицателни последици във връзка с насилието, основано на пола, защитата на общественото здраве и малолетните и непълнолетните лица и сериозните отрицателни последици за физическото и психическото благосъстояние на лицето.

2. При извършването на оценки на риска доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки вземат предвид по-специално дали и как следните фактори оказват влияние върху някой от системните рискове, посочени в параграф 1:

a)	проектните параметри на техните системи за препоръчване и на всяка друга съответна алгоритмична система;

б)	техните системи за модериране на съдържание;

в)	приложимите общи условия и тяхното прилагане;

г)	системи за подбор и представяне на реклами;

д)	практики на доставчика, свързани с данните.

В оценките се анализира също така дали и как рисковете по параграф 1 са повлияни от умишлено манипулиране на тяхната услуга, включително чрез привидно използване или автоматизирано използване на услугата, както и от засилване на въздействието и потенциално бързото и широко разпространение на незаконно съдържание и на информация, която е несъвместима с техните общи условия.

При оценката се вземат предвид специфичните регионални или езикови аспекти, включително когато са характерни за дадена държава членка.

3. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съхраняват подкрепящите документи от оценките на риска в продължение на най-малко три години след извършването на оценките на риска и при поискване ги съобщават на Комисията и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.

Член 35

Смекчаване на рисковете

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците, съобразени със специфичните системни рискове, идентифицирани съгласно член 34, като обръщат особено внимание на въздействието на тези мерки върху основните права. Тези мерки могат да включват, когато е приложимо:

a)	адаптиране на проектните параметри, характеристиките или функционирането на техните услуги, включително на техните онлайн интерфейси;

б)	адаптиране на техните общи условия и тяхното прилагане;

в)

адаптиране на процесите на модериране на съдържание, включително скоростта и качеството на обработване на уведомленията, свързани с конкретни видове незаконно съдържание, и когато е целесъобразно, бързото премахване или блокиране на достъпа до съдържанието, за което е получено уведомление, по-специално по отношение на незаконните изказвания, пораждащи омраза, или кибернасилието, както и адаптиране на съответните процеси на вземане на решение и ресурсите, отделени за модерирането на съдържание;

г)	изпитване и адаптиране на техните алгоритмични системи, включително системите им за препоръчване;

д)	адаптиране на техните системи за реклама и приемане на целенасочени мерки, имащи за цел ограничаване или адаптиране на представянето на реклами във връзка с предоставяната от тях услуга;

е)	укрепване на вътрешните процеси, ресурсите, изпитването, документацията или надзора на техните дейности, по-специално по отношение на откриването на системен риск;

ж)	започване или адаптиране на сътрудничеството с доверени податели на сигнали в съответствие с член 22 и изпълнение на решенията на органите за извънсъдебно уреждане на спорове съгласно член 21;

з)	започване или адаптиране на сътрудничеството с други доставчици на онлайн платформи или онлайн търсачки чрез кодексите за поведение и протоколите при кризи, посочени съответно в членове 45 и 48;

и)	предприемане на мерки за повишаване на осведомеността и адаптиране на техния онлайн интерфейс с цел предоставяне на повече информация за получателите на услугата;

й)	предприемане на целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол, инструменти, имащи за цел подпомагане на малолетни или непълнолетни лица да сигнализират за малтретиране или да получат подкрепа, в зависимост от случая;

к)

гарантиране, че дадена информация, независимо дали представлява генерирано или манипулирано изображение, аудио- или видео съдържание, което значително наподобява съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и създава погрешно впечатление на дадено лице, че е истинско или достоверно, е различимо чрез явна маркировка, когато е представено на техните онлайн интерфейси, и освен това предоставяне на лесна за използване функция, която позволява на получателите на услугата да посочват тази информация.

2. Европейският съвет за цифровите услуги в сътрудничество с Комисията публикува веднъж годишно изчерпателни доклади. Докладите включват следната информация:

a)	идентифициране и оценка на най-значимите и повтарящи се системни рискове, докладвани от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки или идентифицирани чрез други източници на информация, по-специално осигурените в съответствие с членове 39, 40 и 42;

б)	най-добри практики за доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки за смекчаване на идентифицираните системни рискове.

Тези доклади представят системните рискове, разбити по държавите членки, в които са възникнали те, и за Съюза като цяло, когато е приложимо.

3. Комисията, в сътрудничество с координаторите за цифровите услуги, може да отправи насоки относно прилагането на параграф 1 във връзка със специфични рискове, по-специално, за да представи най-добри практики и да препоръча възможни мерки, като надлежно отчита вероятните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата, за всички участници. При изготвянето на тези насоки Комисията организира обществени консултации.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1. При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)	оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)	установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2. За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3. При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)	в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)	действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4. След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)	уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)	прави решението публично; и

в)	информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5. Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6. Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7. Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8. Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)	отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)	удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)	отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9. Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10. Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 39

Допълнителна прозрачност на онлайн рекламата

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които представят реклама на своите онлайн интерфейси, съставят и правят публично достъпно в специален раздел в своя онлайн интерфейс - чрез надежден инструмент, предлагащ възможност за търсене, който позволява търсене по повече от един критерий, и чрез приложно-програмни интерфейси - хранилище, съдържащо информацията, посочена в параграф 2, за целия период, през който представят реклама, и до една година след като рекламата е била представена за последен път на техния онлайн интерфейс. Те гарантират, че хранилището не съдържа никакви лични данни за получателите на услугата, на които е била или е могло да бъде представена рекламата, и полагат разумни усилия да гарантират, че информацията е точна и пълна.

2. Хранилището съдържа най-малко цялата посочена по-долу информация:

a)	съдържанието на рекламата, включително наименованието на продукта, услугата или марката и предмета на рекламата;

б)	физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)	физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако то е различно от лицето, посочено в буква б);

г)	периода, през който рекламата е била представяна;

д)

дали рекламата е предназначена да бъде представяна конкретно на една или повече определени групи получатели на услугата и ако това е така, основните параметри, използвани за тази цел, включително, когато е приложимо, основните параметри, които са използвани за изключването на една или повече подобни определени групи;

е)	търговските съобщения, публикувани на много големите онлайн платформи и идентифицирани съгласно член 26, параграф 2;

ж)	общия брой на получателите, до които е достигнала услугата и когато е приложимо, агрегирани числени данни, разбити по държави членки за групата или групите получатели, към които е била насочена конкретно рекламата.

3. По отношение на параграф 2, букви а), б) и в), когато доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка е премахнал или е блокирал достъпа до конкретна реклама въз основа на предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост с неговите общи условия, хранилището не включва информацията, посочена в тези букви. В този случай хранилището включва за съответната конкретна реклама информацията, посочена, в зависимост от случая, в член 17, параграф 3, букви а) — д) или член 9, параграф 2, буква а), подточка i).

След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, със съответните одобрени изследователи, посочени в член 40, и с обществеността Комисията може да отправи насоки относно структурата, организацията и функциите на хранилищата, посочени в настоящия член.

Член 42

Задължения за прозрачно докладване

1. Доставчиците на много големите онлайн платформи или много големи онлайн търсачки публикуват докладите, посочени в член 15, най-късно до два месеца от началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея и най-малко на всеки шест месеца след това.

2. В докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, публикувани от доставчиците на много големи онлайн платформи, в допълнение към информацията, посочена в член 15 и член 24, параграф 1, се посочват:

а)

човешките ресурси, които доставчикът на много големи онлайн платформи отделя за модерирането на съдържание по отношение на услугата, предлагана в Съюза, с разбивка по всеки приложим официален език на държавите членки, включително за спазването на задълженията, установени в членове 16 и 22, както и за спазването на задълженията, установени в член 20;

б)	квалификацията и езиковите познания на лицата, извършващи дейностите, посочени в буква а), както и обучението и подкрепата, оказвана на такива служители;

в)	показателите за точност и свързаната с това информация, посочени в член 15, параграф 1, буква д), с разбивка по всеки официален език на държавите членки.

Докладите се публикуват на най-малко един от официалните езици на държавите членки.

3. В допълнение към информацията, посочена в член 24, параграф 2, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки включват в докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, информацията относно средномесечните получатели на услугата за всяка държава членка.

4. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предават на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията без необосновано забавяне след завършването им и най-късно три месеца след получаването на всеки одитен доклад съгласно член 37, параграф 4 правят публично достъпни, както следва:

a)	доклад за резултатите от оценката на риска съгласно член 34;

б)	конкретните мерки за смекчаване на рисковете, въведени съгласно член 35, параграф 1;

в)	одитния доклад, предвиден в член 37, параграф 4;

г)	доклада за изпълнението на одита, предвиден в член 37, параграф 6;

д)	когато е приложимо, информация за консултациите, проведени от доставчика в подкрепа на оценките на риска и разработването на мерки за смекчаване на рисковете.

5. Когато доставчик на много голяма онлайн платформи или много голяма онлайн търсачка счита, че публикуването на информация съгласно параграф 4 може да доведе до разкриване на поверителна информация на този доставчик или на получателите на услугата, да причини значителна уязвимост по отношение на сигурността на неговата услуга, да подкопае обществената сигурност или да увреди получателите, доставчикът може да премахне тази информация от публично достъпните доклади. В този случай доставчикът предава пълните доклади на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, придружени от изложение на причините за премахване на информацията от публично достъпните доклади.

Член 45

Кодекси за поведение

1. Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги насърчават и улесняват изготвянето на доброволни кодекси за поведение на равнището на Съюза, за да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като вземат предвид по-специално специфичните предизвикателства при справянето с различни видове незаконно съдържание и системни рискове, в съответствие с правото на Съюза, по-специално в областта на конкуренцията и защитата на личните данни.

2. Когато възникне значителен системен риск по смисъла на член 34, параграф 1 и той засяга няколко много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, Комисията може да покани съответните доставчици на много големи онлайн платформи или съответните доставчици на много големи онлайн търсачки и други доставчици на много големи онлайн платформи, много големи онлайн търсачки, на онлайн платформи и други посреднически услуги, когато това е целесъобразно, както и съответните компетентни органи, организации на гражданското общество и други съответни заинтересовани страни, да участват в изготвянето на кодекси за поведение, включително чрез установяване на ангажименти за предприемане на конкретни мерки за смекчаване на риска, както и на рамка за редовно докладване относно предприетите мерки и резултатите от тях.

3. При прилагането на параграфи 1 и 2 Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги, и когато е приложимо, други органи се стремят да гарантират, че в кодексите за поведение се определят ясно техните конкретни цели, че те съдържат ключови показатели за изпълнението за измерване на постигането на тези цели и че в тях надлежно се отчитат нуждите и интересите на всички заинтересовани лица, и най-вече на гражданите, на равнището на Съюза. Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги също така се стремят да гарантират, че участниците докладват редовно на Комисията и на съответните си координатори за цифровите услуги по място на установяване за всички предприети мерки и за резултатите от тях, сравнени с ключовите показатели за изпълнението, които те съдържат. Ключовите показатели за изпълнението и ангажиментите за докладване са съобразени с разликите между различните участници по отношение на размера и капацитета.

4. Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги преценяват дали кодексите за поведение отговарят на целите, посочени в параграфи 1 и 3, и извършват редовен контрол и оценка на постигането на тези цели, като вземат предвид ключовите показатели за изпълнението, които те могат да съдържат. Те публикуват своите заключения.

Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги също така насърчават и улесняват редовните преглед и адаптиране на кодексите за поведение.

В случай на системно неспазване на кодексите за поведение Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги могат да приканят подписалите кодексите за поведение да предприемат необходимите действия.

Член 55

Доклади за дейността

1. Координаторите за цифровите услуги изготвят годишни доклади за своите дейности съгласно настоящия регламент, включващи броя на жалбите, получени съгласно член 53, и преглед на предприетите по тях последващи действия. Координаторите за цифровите услуги осигуряват публичен достъп до годишните доклади в машинночетим формат, при спазване на приложимите правила относно поверителността на информацията съгласно член 84, и ги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги.

2. Годишният доклад също така включва следната информация:

a)	броя и предмета на заповедите за предприемане на действия срещу незаконно съдържание и заповедите за предоставяне на информация, издадени в съответствие с членове 9 и 10 от всеки национален съдебен или административен орган на държавата членка на съответния координатор за цифровите услуги;

б)	последиците от тези заповеди, съобщени на координатора за цифровите услуги съгласно членове 9 и 10.

3. Когато държава членка е определила няколко компетентни органа съгласно член 49, тя гарантира, че координаторът за цифровите услуги изготвя единен доклад относно дейностите на всички компетентни органи и че координаторът за цифровите услуги получава цялата необходима за тази цел информация и подкрепа от другите заинтересовани компетентни органи.

РАЗДЕЛ 2

Компетентност, механизми за координирано разследване и съгласуваност

Член 80

Публикуване на решенията

1. Комисията публикува решенията, които приема съгласно член 70, параграф 1, член 71, параграф 1 и членове 73 – 76. При публикуването се посочват имената на страните и основното съдържание на решението, включително наложените санкции.

2. При публикуването се вземат предвид правата и законните интереси на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, на всяко друго лице, посочено в член 67, параграф 1, и на трети лица във връзка със защитата на поверителната им информация.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10) Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11) Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24) Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30) Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37) ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).

whereas

keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

Digital Service Act 2022/2065 BG