keyboard_tab Digital Market Act 2022/1925 BG

1.   Комисията може по всяко време, при поискване или по собствена инициатива, да преразгледа, измени или отмени решение за определяне, прието съгласно член 3, на някое от следните основания:

a)	настъпила е съществена промяна в което и да било от обстоятелствата, на които се основава решението за определяне;

б)	решението за определяне се основава на непълна, неточна или подвеждаща информация.

2.   Комисията редовно и най-малко веднъж на всеки три години прави преглед на въпроса дали определените за контролиращи достъпа предприятия продължават да отговарят на изискванията, определени в член 3, параграф 1. В прегледа се разглежда и въпросът дали е необходимо изменение на списъка от основни платформени услуги на контролиращото достъпа предприятие, които поотделно са важни портали, посредством които бизнес ползвателите достигат до крайните ползватели, както е посочено в член 3, параграф 1, буква б). Прегледът не води до спиране на изпълнението на задълженията на контролиращото достъпа предприятие.

Комисията разглежда също така най-малко веднъж годишно въпроса дали нови предприятия, предоставящи основни платформени услуги, отговарят на тези изисквания.

Когато въз основа на прегледа съгласно първа алинея Комисията установи промяна във фактите, на които се основава определянето на предприятията, предоставящи основни платформени услуги, за контролиращи достъпа предприятия, тя приема решение за потвърждаване, изменение или отмяна на решението за определяне.

3.   Комисията публикува и актуализира редовно списък на контролиращите достъпа предприятия и списъка на основните платформени услуги, във връзка с които те трябва да спазват задълженията, предвидени в глава III.

1.   Когато Комисията възнамерява да проведе проучване на пазара с оглед на възможното приемане на решения съгласно членове 17, 18 и 19, тя приема решение за започване на проучване на пазара.

2.   Независимо от параграф 1, Комисията може да упражнява правомощията си за проучване съгласно настоящия регламент, преди да започне проучване на пазара съгласно посочения параграф.

3.   В решението по параграф 1 се посочват:

a)	датата на започване на проучването на пазара;

б)	описанието на въпроса, с който е свързано проучването на пазара;

в)	целта на проучването на пазара.

4.   Комисията може да поднови проучване на пазара, което е приключило, когато:

a)	е настъпила съществена промяна в някое от обстоятелствата, на които се основава решение, прието съгласно членове 17, 18 и 19; или

б)	решението, прието съгласно член 17, 18 или 19, се основава на непълна, неточна или подвеждаща информация.

5.   Комисията може да поиска от един или повече национални компетентни органи да съдействат при нейното проучване на пазара.

1.   Комисията приема акт за изпълнение, с който установява констатираното неспазване (наричан по-долу „решението за установяване на неспазване“), когато установи, че контролиращо достъпа предприятие не спазва едно или повече от следните:

a)	някое от задълженията, предвидени в член 5, 6 или 7;

б)	мерки, посочени в решение на Комисията, прието съгласно член 8, параграф 2;

в)	корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г)	временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д)	ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Комисията се стреми да приеме своето решение за установяване на неспазване в срок от 12 месеца от образуването на производството съгласно член 20.

3.   Преди да приеме решението за установяване на неспазване Комисията съобщава на съответното контролиращо достъпа предприятие предварителните си констатации. В тези предварителни констатации Комисията разяснява мерките, които възнамерява да предприеме или които смята, че контролиращото достъпа предприятие следва да предприеме, за да се съобрази по ефективен начин с предварителните констатации.

4.   Когато възнамерява да приеме решение за установяване на неспазване, Комисията може да се консултира с трети лица.

5.   В решението за установяване на неспазване Комисията разпорежда на контролиращото достъпа предприятие да прекрати и да се въздържа от неспазване в рамките на подходящ срок и да даде разяснения за начина, по който планира да се съобрази с това решение.

6.   Контролиращото достъпа предприятие предоставя на Комисията описание на мерките, които е предприело, за да гарантира спазването на решението за установяване на неспазване.

7.   Когато Комисията реши да не приема решение за установяване на неспазване, тя приключва производството с решение.

1.   С решението за установяване на неспазване Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции, които не надвишават 10% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато установи, че контролиращото достъпа предприятие умишлено или поради непредпазливост не спазва:

a)	някое от задълженията, предвидени в членове 5, 6 и 7;

б)	мерки, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

в)	корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г)	временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д)	ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, с решението за установяване на нарушение Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции до 20% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато констатира, че контролиращото достъпа предприятие е извършило същото или подобно нарушение на задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 във връзка със същата основна платформена услуга, за което е констатирано, че е било извършено, в решение за установяване на неспазване, прието през предходните осем години.

3.   Комисията може да приеме решение за налагане на санкции на предприятия, включително на контролиращи достъпа предприятия, когато е приложимо, и на сдружения на предприятия, които не надвишават 1% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато умишлено или поради непредпазливост те:

a)	не предоставят в срок информацията, изисквана за оценката на определянето им за контролиращи достъпа предприятия съгласно член 3 или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация;

б)	не спазват задължението за уведомяване на Комисията съгласно член 3, параграф 3;

в)	не съобщават информация или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 14;

г)	не предоставят описанието или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 15;

д)	не предоставят достъп до данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3;

е)	не предоставят исканата информация в срока, определен съгласно член 21, параграф 3, или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация или разяснения, изисквани съгласно член 21 или съобщени в хода на снемане на устни обяснения съгласно член 22;

ж)	не коригират в рамките на определения от Комисията срок неточна, непълна или подвеждаща информация, дадена от представител или член на персонала, или не предоставят или отказват да предоставят пълна информация за факти, свързани с предмета и целта на дадена проверка, съгласно член 23;

з)	отказват да се подложат на проверка съгласно член 23;

и)	не спазват задълженията, наложени от Комисията съгласно член 26;

й)	не създадат звено по спазването на изискванията съгласно член 28; или

к)	не спазват условията за достъп до преписката на Комисията съгласно член 34, параграф 4.

4.   При определяне на размера на санкцията Комисията отчита тежестта, продължителността, повторяемостта, а за санкциите, наложени съгласно параграф 3, причиненото забавяне в производството.

5.   Когато се налага санкция на сдружение на предприятия, като се отчита световният оборот на неговите членове, и това сдружение е неплатежоспособно, сдружението е длъжно да изиска от своите членове да направят вноски за покриване размера на санкцията.

Когато тези вноски не са направени в сдружението на предприятия в определения от Комисията срок, тя може да изиска санкцията да се плати пряко от което и да било от предприятията, чиито представители са били членове на съответните органи за вземане на решения на сдружението.

След като е поискала плащане в съответствие с втора алинея, Комисията може да изиска плащане на остатъка от който и да е от членовете на сдружението на предприятия, когато това е необходимо, за да се осигури пълното плащане на санкцията.

Въпреки това Комисията не може да изисква плащане съгласно втора и трета алинея от предприятия, които покажат, че не са изпълнили решението на сдружението на предприятия, което е в нарушение на настоящия регламент, както и че или не са знаели за неговото съществуване, или активно са се разграничили от него, преди Комисията да е образувала производство съгласно член 20.

Финансовата отговорност на всяко предприятие по отношение на плащането на санкцията не може да надвишава 20 % от общия размер на неговия световен оборот за предходната финансова година.

1.   Комисията може да приеме решение за налагане на предприятия, включително, когато е приложимо, на контролиращи достъпа предприятия, и на сдружения на предприятия периодични имуществени санкции в размер, който не надвишава 5% от среднодневния световен оборот за предходната финансова година, на ден, изчислени от датата, определена с това решение, с цел те да бъдат принудени:

a)	да спазват мерките, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

б)	да изпълнят решението съгласно член 18, параграф 1;

в)	да предоставят точна и пълна информация в рамките на срока, определен с искането за предоставяне на информация, отправено с решение съгласно член 21;

г)	да осигурят достъп до бази данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3 и да дадат разяснения по тях, както се изисква с решение съгласно член 21;

д)	да се подложат на проверка, разпоредена с решение, взето съгласно член 23;

е)	да изпълнят решение, с което се разпореждат временни мерки, прието съгласно член 24;

ж)	да изпълнят ангажименти, които са станали правнообвързващи с решение съгласно член 25, параграф 1;

з)	да изпълнят решение съгласно член 29, параграф 1.

2.   Когато предприятията или сдруженията на предприятия са изпълнили задължението, чието изпълнение се цели с периодичната имуществена санкция, Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който да определи окончателен размер на периодичната имуществена санкция, който да е по-нисък от размера, който би бил определен съгласно първоначалното решение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

1.   За упражняване на правомощията, предоставени на Комисията с членове 30 и 31, се прилага петгодишен давностен срок.

2.   Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. При все това, в случай на продължавани или повторни нарушения срокът започва да тече от деня, в който нарушението се прекратява.

3.   Всяко действие, предприето от Комисията за целите на проучване на пазара или производство във връзка с нарушение, прекъсва давностния срок за налагане на санкции или периодични имуществени санкции. Давностният срок се прекъсва, считано от датата, на която за предприетите действия е уведомено най-малко едно от предприятията или сдруженията на предприятия, които са участвали в нарушението. Действията, с които се прекъсва давността, включват по-специално следното:

a)	искания за информация от Комисията;

б)	писмени разрешения за извършване на проверки, дадени от Комисията на нейни длъжностни лица;

в)	образуване на производство от Комисията съгласно член 20.

4.   С всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. Въпреки това давностният срок изтича най-късно в деня, в който изтича срок, равен на два пъти давностния срок, без Комисията да е наложила санкция или периодична имуществена санкция. Този срок се удължава със срока, през който давността е спряла да тече по реда на параграф 5.

5.   Давностният срок за налагането на санкции или периодични имуществени санкции спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на висящо производство пред Съда на ЕС.

1.   При производства за целите на прилагането на настоящия регламент националните съдилища могат да поискат от Комисията да им изпрати информацията, с която разполага, или да даде становището си по въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

2.   Държавите членки изпращат на Комисията копие от всяко писмено решение на националните съдилища, с което се произнасят по прилагането на настоящия регламент. Такива копия се изпращат без забавяне след съобщаването на пълното писмено съдебно решение на страните.

3.   Когато съгласуваното прилагане на настоящия регламент налага това, Комисията по собствена инициатива може да представи писмени становища пред националните съдилища. С разрешение на съответния съд Комисията може да изложи становищата си и устно.

4.   Единствено за целите на изготвянето на своите становища Комисията може да поиска съответният национален съд да ѝ изпрати или да гарантира, че ще ѝ бъдат изпратени, всички документи, които са необходими за преценка на случая.

5.   Националните съдилища не вземат решения, които са в противоречие с решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент. Те също така избягват вземането на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга възможността националните съдилища да отправят преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС.