keyboard_tab Digital Market Act 2022/1925 BG

1.   Когато контролиращото достъпа предприятие докаже в мотивирано искане, че спазването на конкретно задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 за основна платформена услуга, включена в списъка, съдържащ се в решението за определяне съгласно член 3, параграф 9, би застрашило, поради изключителни обстоятелства извън контрола на контролиращото достъпа предприятие, икономическата жизнеспособност на неговата дейност в Съюза, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който да изложи решението си по изключение да спре, изцяло или частично, прилагането на конкретно задължение, посочено в това мотивирано искане (наричано по-долу „решението за спиране“). В този акт за изпълнение Комисията обосновава решението си за спиране, като посочва изключителните обстоятелства, обосноваващи спирането. Този акт за изпълнение е ограничен до степента и продължителността, необходими за справяне със заплахата за жизнеспособността на дейността на контролиращото достъпа предприятие. Комисията има за цел да приеме този акт за изпълнение без забавяне и най-късно три месеца след получаването на пълно мотивирано искане. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Когато се допуска спиране по параграф 1, Комисията прави преглед на решението си за спиране всяка година, освен ако в решението не е посочен по-кратък срок. След такъв преглед Комисията отменя изцяло или частично спирането или решава, че условията по параграф 1 продължават да са изпълнени.

3.   В неотложни случаи, като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие, Комисията може да спре прилагането на конкретно задължение, посочено в параграф 1, по отношение на една или повече отделни основни платформени услуги, преди да постанови решението по посочения параграф. Такова искане може да бъде отправено и удовлетворено по всяко време до приключване на оценката на Комисията по параграф 1.

4.   При оценката на искането по параграфи 1 и 3 Комисията взема предвид по-специално въздействието от спазването на конкретното задължение върху икономическата жизнеспособност на дейността на контролиращото достъпа предприятие в Съюза, както и върху трети лица, по-специално МСП и потребители. Спирането може да зависи от изпълнението на условия и задължения, които се определят от Комисията, с цел да се осигури справедлив баланс между тези интереси и целите на настоящия регламент.

1.   Като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие или по собствена инициатива, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който се излага решението ѝ да освободи това контролиращо достъпа предприятие изцяло или частично от конкретно задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 във връзка с основна платформена услуга, включена в списъка, съдържащ се в решението за определяне съгласно член 3, параграф 9, когато това освобождаване е обосновано от изложените в параграф 3 от настоящия член основания (наричано по-долу „решението за освобождаване“). Комисията приема решението за освобождаване в срок от три месеца след получаването на пълно мотивирано искане и дава мотивирано становище, в което се обясняват основанията за освобождаването. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Когато е предоставено освобождаване съгласно параграф 1, Комисията прави преглед на решението си за освобождаване, ако основанието за освобождаването вече е отпаднало или най-малко веднъж годишно. След такъв преглед Комисията отменя изцяло или частично освобождаването или решава, че условията по параграф 1 продължават да са изпълнени.

3.   Освобождаване съгласно параграф 1 може да бъде предоставено само на основания, свързани с общественото здраве или обществената сигурност.

4.   В неотложни случаи, като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие или по собствена инициатива, Комисията може да спре прилагането на конкретно задължение, посочено в параграф 1, по отношение на една или повече отделни основни платформени услуги, преди да постанови решението по посочения параграф. Такова искане може да бъде отправено и удовлетворено по всяко време до приключване на оценката на Комисията по параграф 1.

5.   При оценката на искането, посочено в параграфи 1 и 4, Комисията взема предвид по-специално въздействието от спазването на конкретното задължение върху основанията в параграф 3, както и последиците за съответното контролиращо достъпа предприятие и за трети лица. Комисията може да определи условия и задължения във връзка със спирането с цел да се осигури справедлив баланс между целите, преследвани съгласно основанията в параграф 3, и целите на настоящия регламент.

1.   Предприятие, предоставящо основни платформени услуги, не сегментира, разделя, подразделя, фрагментира или раздробява тези услуги чрез договорни, търговски, технически или други средства с цел заобикаляне на количествените прагове, определени в член 3, параграф 2. Подобни практики на дадено предприятие не възпрепятстват Комисията да го определи за контролиращо достъпа предприятие съгласно член 3, параграф 4.

2.   Когато подозира, че предприятие, предоставящо основни платформени услуги, участва в практика, посочена в параграф 1, Комисията може да изиска от това предприятие всякаква информация, която счита за необходима, за да определи дали съответното предприятие участва в подобна практика.

3.   Контролиращото достъпа предприятие гарантира пълното и действително спазване на задълженията по членове 5, 6 и 7.

4.   Контролиращото достъпа предприятие не може да възприема поведение, което ограничава действителното спазване на задълженията по членове 5, 6 и 7, независимо от това дали това поведение е от договорен, търговски или технически характер, или от всякакъв друг характер, или се състои в използването на поведенчески техники или проектиране на интерфейси.

5.   В случаите, когато за гарантиране на спазването на настоящия регламент е необходимо съгласие за събирането, обработването, съвместното ползване и споделянето на лични данни, контролиращото достъпа предприятие предприема необходимите действия, за да даде възможност на бизнес ползвателите да получат директно необходимото съгласие за тяхното обработване, когато това съгласие се изисква съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 или Директива 2002/58/ЕО, или за да бъдат спазени по друг начин правилата и принципите на Съюза за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, включително като предоставя на бизнес ползвателите надлежно анонимизирани данни, когато това е подходящо. Контролиращото достъпа предприятие не може да утежнява в по-голяма степен получаването на това съгласие от страна на бизнес ползвателя, отколкото във връзка със собствените си услуги.

6.   Контролиращото достъпа предприятие не може да влошава условията или качеството на която и да било от основните платформени услуги, предоставяни на бизнес ползватели или крайни ползватели, които се ползват от правата или възможностите за избор, предвидени в членове 5, 6 и 7, нито да затруднява неоправдано упражняването на тези права или избор, включително като предлага избор на крайния ползвател по начин, който не е неутрален, или като нарушава автономността, вземането на решение или свободния избор на крайните ползватели или на бизнес ползвателите чрез структурата, проектирането, функционирането или начина на работа на потребителския интерфейс или която и да било част от него.

7.   Когато контролиращото достъпа предприятие заобикаля или се опитва да заобиколи някое от задълженията по член 5, 6 или 7 по начин, описан в параграфи 4, 5 и 6 от настоящия член, Комисията може да образува производство по член 20 и да приеме акт за изпълнение, посочен в член 8, параграф 2, за да конкретизира мерките, които контролиращото достъпа предприятие трябва да въведе.

8.   Параграф 6 от настоящия член не засяга правомощията на Комисията по членове 29, 30 и 31.

1.   Комисията може да проведе проучване на пазара с цел да провери дали контролиращото достъпа предприятие е участвало в системно неспазване. Комисията приключва това проучване на пазара в срок от 12 месеца от датата, посочена в член 16, параграф 3, буква а). Когато проучването на пазара покаже, че контролиращо достъпа предприятие системно е нарушавало едно или няколко от предвидените в членове 5, 6 или 7 задължения и е запазило, засилило или разширило положението си на контролиращо достъпа предприятие във връзка с изискванията по член 3, параграф 1, Комисията може да приеме акт за изпълнение с цел налагане на такова контролиращо достъпа предприятие всякакви поведенчески или структурни корективни мерки, които са пропорционални и необходими за гарантиране на действителното спазване на настоящия регламент. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Корективната мярка, наложена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, доколкото тази корективна мярка е пропорционална и необходима за поддържане или възстановяване на справедливостта и достъпността, които са засегнати от системното неспазване, може да включва забрана за ограничен срок контролиращото достъпа предприятие да участва в концентрация по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004 по отношение на основните платформени услуги или други услуги, предоставяни в цифровия сектор или осигуряващи възможност за събирането на данни, които са засегнати от системното неспазване.

3.   Счита се, че контролиращото достъпа предприятие е участвало в системно неспазване на предвидените в членове 5, 6 и 7 задължения, когато в срок от осем години преди приемането на решението за започване на проучване на пазара с оглед на евентуалното приемане на решение съгласно настоящия член, Комисията е приела срещу контролиращото достъпа предприятие най-малко три решения за установяване на неспазване съгласно член 29.

4.   Комисията съобщава предварителните си констатации на съответното контролиращо достъпа предприятие в срок от шест месеца от датата, посочена в член 16, параграф 3, буква а). В предварителните си констатации Комисията разяснява дали е стигнала до предварителното заключение, че условията по параграф 1 от настоящия член са налице, и коя корективна мярка или корективни мерки предварително се считат за необходими и пропорционални.

5.   За да се даде възможност на заинтересованите трети лица ефективно да представят коментари, в момента на съобщаване на предварителните си констатации на контролиращото достъпа предприятие съгласно параграф 4 или възможно най-скоро след това Комисията публикува неповерително обобщение на случая и корективните мерки, които смята да наложи. Комисията определя разумен срок, в рамките на който да бъдат представени тези коментари.

6.   Когато Комисията възнамерява да приеме решение съгласно параграф 1 от настоящия член, като направи обвързващи ангажиментите, предложени от контролиращото достъпа предприятие съгласно член 25, тя публикува неповерително обобщение на случая и основното съдържание на ангажиментите. Заинтересованите трети лица могат да представят коментарите си в разумен срок, който се определя от Комисията.

7.   В хода на проучването на пазара Комисията може да удължи неговия срок, когато това удължаване е обосновано по обективни причини и е пропорционално. Удължаването може да се прилага по отношение на срока, в рамките на който Комисията трябва да изготви своите предварителни констатации, или по отношение на срока за приемане на окончателното решение. Общата продължителност на всяко удължаване или удължавания по настоящия параграф не надвишава шест месеца.

8.   За да се гарантира действителното спазване от контролиращото достъпа предприятие на задълженията му, посочени в членове 5, 6 и 7, Комисията редовно извършва преглед на корективните мерки, които налага в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член. Комисията има правото да променя тези корективни мерки, ако след провеждане на ново проучване на пазара установи, че те не са ефективни.

1.   Ако в хода на производството по член 18 съответното контролиращо достъпа предприятие предложи да се поемат ангажименти във връзка със съответните основни платформени услуги, за да се гарантира спазването на предвидените в членове 5, 6 и 7 задължения, Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който прави тези ангажименти обвързващи за контролиращото достъпа предприятие, и обявява, че няма допълнителни основания за действие. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   По искане или по собствена инициатива Комисията може да възобнови с решение съответното производство, когато:

a)	е настъпила съществена промяна в което и да било от обстоятелствата, на които се основава решението;

б)	съответното контролиращо достъпа предприятие действа в противоречие със своите ангажименти;

в)	решението се основава на непълна, неточна или подвеждаща информация, предоставена от страните;

г)	изпълнението на ангажиментите не може да доведе до действителен резултат.

3.   Ако Комисията прецени, че представените от съответното контролиращо достъпа предприятие ангажименти не могат да осигурят действителното спазване на предвидените в членове 5, 6 и 7 задължения, тя разяснява причините, поради които не прави тези ангажименти обвързващи в решението за приключване на съответното производство.

1.   Комисията приема акт за изпълнение, с който установява констатираното неспазване (наричан по-долу „решението за установяване на неспазване“), когато установи, че контролиращо достъпа предприятие не спазва едно или повече от следните:

a)	някое от задълженията, предвидени в член 5, 6 или 7;

б)	мерки, посочени в решение на Комисията, прието съгласно член 8, параграф 2;

в)	корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г)	временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д)	ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Комисията се стреми да приеме своето решение за установяване на неспазване в срок от 12 месеца от образуването на производството съгласно член 20.

3.   Преди да приеме решението за установяване на неспазване Комисията съобщава на съответното контролиращо достъпа предприятие предварителните си констатации. В тези предварителни констатации Комисията разяснява мерките, които възнамерява да предприеме или които смята, че контролиращото достъпа предприятие следва да предприеме, за да се съобрази по ефективен начин с предварителните констатации.

4.   Когато възнамерява да приеме решение за установяване на неспазване, Комисията може да се консултира с трети лица.

5.   В решението за установяване на неспазване Комисията разпорежда на контролиращото достъпа предприятие да прекрати и да се въздържа от неспазване в рамките на подходящ срок и да даде разяснения за начина, по който планира да се съобрази с това решение.

6.   Контролиращото достъпа предприятие предоставя на Комисията описание на мерките, които е предприело, за да гарантира спазването на решението за установяване на неспазване.

7.   Когато Комисията реши да не приема решение за установяване на неспазване, тя приключва производството с решение.

1.   С решението за установяване на неспазване Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции, които не надвишават 10% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато установи, че контролиращото достъпа предприятие умишлено или поради непредпазливост не спазва:

a)	някое от задълженията, предвидени в членове 5, 6 и 7;

б)	мерки, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

в)	корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г)	временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д)	ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, с решението за установяване на нарушение Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции до 20% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато констатира, че контролиращото достъпа предприятие е извършило същото или подобно нарушение на задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 във връзка със същата основна платформена услуга, за което е констатирано, че е било извършено, в решение за установяване на неспазване, прието през предходните осем години.

3.   Комисията може да приеме решение за налагане на санкции на предприятия, включително на контролиращи достъпа предприятия, когато е приложимо, и на сдружения на предприятия, които не надвишават 1% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато умишлено или поради непредпазливост те:

a)	не предоставят в срок информацията, изисквана за оценката на определянето им за контролиращи достъпа предприятия съгласно член 3 или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация;

б)	не спазват задължението за уведомяване на Комисията съгласно член 3, параграф 3;

в)	не съобщават информация или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 14;

г)	не предоставят описанието или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 15;

д)	не предоставят достъп до данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3;

е)	не предоставят исканата информация в срока, определен съгласно член 21, параграф 3, или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация или разяснения, изисквани съгласно член 21 или съобщени в хода на снемане на устни обяснения съгласно член 22;

ж)	не коригират в рамките на определения от Комисията срок неточна, непълна или подвеждаща информация, дадена от представител или член на персонала, или не предоставят или отказват да предоставят пълна информация за факти, свързани с предмета и целта на дадена проверка, съгласно член 23;

з)	отказват да се подложат на проверка съгласно член 23;

и)	не спазват задълженията, наложени от Комисията съгласно член 26;

й)	не създадат звено по спазването на изискванията съгласно член 28; или

к)	не спазват условията за достъп до преписката на Комисията съгласно член 34, параграф 4.

4.   При определяне на размера на санкцията Комисията отчита тежестта, продължителността, повторяемостта, а за санкциите, наложени съгласно параграф 3, причиненото забавяне в производството.

5.   Когато се налага санкция на сдружение на предприятия, като се отчита световният оборот на неговите членове, и това сдружение е неплатежоспособно, сдружението е длъжно да изиска от своите членове да направят вноски за покриване размера на санкцията.

Когато тези вноски не са направени в сдружението на предприятия в определения от Комисията срок, тя може да изиска санкцията да се плати пряко от което и да било от предприятията, чиито представители са били членове на съответните органи за вземане на решения на сдружението.

След като е поискала плащане в съответствие с втора алинея, Комисията може да изиска плащане на остатъка от който и да е от членовете на сдружението на предприятия, когато това е необходимо, за да се осигури пълното плащане на санкцията.

Въпреки това Комисията не може да изисква плащане съгласно втора и трета алинея от предприятия, които покажат, че не са изпълнили решението на сдружението на предприятия, което е в нарушение на настоящия регламент, както и че или не са знаели за неговото съществуване, или активно са се разграничили от него, преди Комисията да е образувала производство съгласно член 20.

Финансовата отговорност на всяко предприятие по отношение на плащането на санкцията не може да надвишава 20 % от общия размер на неговия световен оборот за предходната финансова година.

1.   Комисията може да приеме решение за налагане на предприятия, включително, когато е приложимо, на контролиращи достъпа предприятия, и на сдружения на предприятия периодични имуществени санкции в размер, който не надвишава 5% от среднодневния световен оборот за предходната финансова година, на ден, изчислени от датата, определена с това решение, с цел те да бъдат принудени:

a)	да спазват мерките, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

б)	да изпълнят решението съгласно член 18, параграф 1;

в)	да предоставят точна и пълна информация в рамките на срока, определен с искането за предоставяне на информация, отправено с решение съгласно член 21;

г)	да осигурят достъп до бази данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3 и да дадат разяснения по тях, както се изисква с решение съгласно член 21;

д)	да се подложат на проверка, разпоредена с решение, взето съгласно член 23;

е)	да изпълнят решение, с което се разпореждат временни мерки, прието съгласно член 24;

ж)	да изпълнят ангажименти, които са станали правнообвързващи с решение съгласно член 25, параграф 1;

з)	да изпълнят решение съгласно член 29, параграф 1.

2.   Когато предприятията или сдруженията на предприятия са изпълнили задължението, чието изпълнение се цели с периодичната имуществена санкция, Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който да определи окончателен размер на периодичната имуществена санкция, който да е по-нисък от размера, който би бил определен съгласно първоначалното решение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

1.   Преди да приеме решение съгласно член 8, член 9, параграф 1, член 10, параграф 1, членове 17, 18, 24, 25, 29 и 30 и член 31, параграф 2, Комисията предоставя на съответното контролиращо достъпа предприятие или на предприятието или сдружението на предприятия възможността да бъдат изслушани във връзка със:

a)	предварителните констатации на Комисията, включително всеки въпрос, по който Комисията е представила възражение; и

б)	мерки, които Комисията може да възнамерява да предприеме с оглед на предварителните констатации съгласно буква а) от настоящия параграф.

2.   Контролиращите достъпа предприятия, предприятията или сдруженията на предприятия могат да представят на Комисията своите становища по предварителните констатации на Комисията в срок, който се определя от Комисията в предварителните ѝ констатации и който не може да бъде по-кратък от 14 дни.

3.   Комисията основава решението си единствено на предварителните констатации, включително всеки въпрос, по който Комисията е представила възражение, по които съответните контролиращи достъпа предприятия, предприятия и сдружения на предприятия са имали възможност да изразят становище.

4.   Правото на защита на съответното контролиращо достъпа предприятие, предприятие или сдружение на предприятия се зачита напълно в хода на всяко производство. Контролиращото достъпа предприятие, предприятието или сдружението на предприятия има право на достъп до преписката на Комисията съгласно условията за разкриване на информацията, при спазване на законния интерес на предприятията за защитата на техните търговски тайни. В случай на несъгласие между страните Комисията може да приема решения за определяне на тези условия за разкриване на информацията. Правото на достъп до преписката на Комисията не може да обхваща поверителна информация и вътрешни документи на Комисията или на компетентните органи на държавите членки. По-специално правото на достъп не обхваща кореспонденцията между Комисията и компетентните органи на държавите членки. Настоящият параграф не възпрепятства по никакъв начин Комисията да разкрива и използва информация, която е необходима за доказване на дадено нарушение.

1.   Комисията и националните компетентни органи на държавите членки, отговарящи за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, си сътрудничат и се информират взаимно за своите действия по изпълнение чрез Европейската мрежа по конкуренция. Те имат правомощието да си предоставят взаимно всякаква информация от фактическо или правно естество, включително и поверителна информация. Когато компетентният орган не е член на Европейската мрежа по конкуренция, Комисията предприема необходимите мерки за сътрудничество и обмен на информация с такива органи за случаите, свързани с осигуряване на спазването на настоящия регламент и с изпълнението в случаите, посочени в член 1, параграф 6. Комисията може да предвиди такива мерки в акт за изпълнение съгласно член 46, параграф 1, буква л).

2.   Когато отговарящ за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национален компетентен орган на държавата членка възнамерява да започне разследване на контролиращи достъпа предприятия въз основа на националното законодателство, посочено в член 1, параграф 6, той информира Комисията писмено за първата официална мярка за разследване преди или непосредствено след предприемането на тази мярка. Тази информация може да се предостави и на отговарящите за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национални компетентни органи на другите държави членки.

3.   Когато отговарящ за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национален компетентен орган на държавата членка възнамерява да наложи на контролиращи достъпа предприятия задължения въз основа на националното законодателство, посочено в член 1, параграф 6, той представя на Комисията проекта на мярката не по-късно от 30 дни преди приемането ѝ, като излага основанията за налагането на мярката. В случай на временни мерки отговарящият за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национален компетентен орган на държавата членка представя на Комисията проектите на предвидените мерки във възможно най-кратък срок и най-късно непосредствено след приемането на тези мерки. Тази информация може да се предоставя и на отговарящите за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национални компетентни органи на другите държави членки.

4.   Механизмите за предоставяне на информация, предвидени в параграфи 2 и 3, не се прилагат за решения, чието приемане се предвижда съгласно националните правила за сливанията.

5.   Информацията, обменена съгласно параграфи 1—3 от настоящия член, се обменя и използва единствено за целите на координирането при осигуряването на спазването на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 6.

6.   Комисията може да поиска от отговарящите за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, национални компетентни органи на държавите членки да окажат подкрепа при всяко от нейните проучвания на пазара съгласно настоящия регламент.

7.   Когато разполага с компетентност и правомощия за разследване съгласно националното право, националният компетентен орган на държавата членка, отговарящ за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, може по собствена инициатива да проведе разследване по случай на евентуално неспазване на членове 5, 6 и 7 от настоящия регламент на своя територия. Преди да предприеме първото си официално действие по разследване този орган информира писмено Комисията.

С образуването на производство от Комисията съгласно член 20 отпада възможността националните компетентни органи на държавите членки, отговарящи за прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 6, да проведат такова разследване или те го прекратяват, ако то вече е започнало. Тези органи докладват на Комисията за констатациите от това разследване, за да ѝ окажат подкрепа в ролята ѝ на единствен орган, осигуряващ спазването на настоящия регламент.

1.   При производства за целите на прилагането на настоящия регламент националните съдилища могат да поискат от Комисията да им изпрати информацията, с която разполага, или да даде становището си по въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.

2.   Държавите членки изпращат на Комисията копие от всяко писмено решение на националните съдилища, с което се произнасят по прилагането на настоящия регламент. Такива копия се изпращат без забавяне след съобщаването на пълното писмено съдебно решение на страните.

3.   Когато съгласуваното прилагане на настоящия регламент налага това, Комисията по собствена инициатива може да представи писмени становища пред националните съдилища. С разрешение на съответния съд Комисията може да изложи становищата си и устно.

4.   Единствено за целите на изготвянето на своите становища Комисията може да поиска съответният национален съд да ѝ изпрати или да гарантира, че ще ѝ бъдат изпратени, всички документи, които са необходими за преценка на случая.

5.   Националните съдилища не вземат решения, които са в противоречие с решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент. Те също така избягват вземането на решения, които биха противоречали на решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга възможността националните съдилища да отправят преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграфи 6 и 7 и в член 12, параграфи 1, 3 и 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 ноември 2022 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 3, параграфи 6 и 7 и в член 12, параграфи 1, 3 и 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграфи 6 и 7 и в член 12, параграфи 1, 3 и 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.