Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG

1. Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца в следствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*2)“;

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3. Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.“

(*2) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1)."

„Член 11а

Средства за защита

1. Потребители, пострадали от нелоялни търговски практики, имат достъп до пропорционални и ефективни правни средства за защита, включително обезщетение за претърпени от потребителя вреди, и когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора. Държавите членки могат да определят условията за прилагането и последиците от тези правни средства за зашита. Държавите членки могат да вземат под внимание, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други относими обстоятелства.

2. Тези правни средства за защита не засягат прилагането на други такива, предоставени на потребителите съгласно правото на Съюза или съгласно националното право.“;

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Санкции

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*4);

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3. Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. Без да се засяга посоченият регламент, по национални конституционни причини държавите членки могат да ограничат налагането на глоби до:

а)	нарушения на членове 6, 7, 8, 9 и на приложение I към настоящата директива; и

б)	продължаващо прилагане от търговеца на търговска практика, която е счетена за нелоялна от компетентния национален орган или съда, когато търговската практика не съставлява нарушение по буква а).

4. В случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

5. Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

(*4) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

Приложение I се изменя, както следва:

а)

вмъква се следната точка:

„11а.

Предоставяне на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без ясно оповестяване на платена реклама или плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето.“;

б)

вмъкват се следните точки:

„23а.

Препродажба на потребители на билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя на билетите, които дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за закупуване на билети.

23б.	Посочване, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни и пропорционални мерки за проверка, че те са направени от такива потребители.

23в.	Представяне на фалшиви потребителски отзиви или препоръки или упълномощаване на друго юридическо или физическо лице да представи такива отзиви, или невярно представяне на потребителски отзиви или социални препоръки, с цел да се рекламират продукти.“

„Член 24

Санкции

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*8);

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

4. За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

(*8) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

14)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато държава членка използва една от възможностите за избор на нормативна уредба, посочени в член 3, параграф 4, член 6, параграф 7, член 6, параграф 8, член 7, параграф 4, член 8, параграф 6, член 9, параграф 1а, член 9, параграф 3 и член 16, втора и трета алинеи, тя информира Комисията за това до 28 ноември 2021 г., както и за всякакви последващи промени.“;

15)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

част А се изменя, както следва:

третият параграф под „Право на отказ“ се заменя със следното:

„За да упражните правото си на отказ, трябва да ни уведомите [2] за решението си да се откажете от договора с недвусмислено заявление (например писмо, изпратено по пощата или на електронната поща). Можете да използвате приложения стандартен параграф 4 за отказ, но това не е задължително. [3]“;

ii)	Точка 2 в „Указания за попълване“ се заменя със следното: „[2.] Попълнете Вашето име, географски адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща.“;

б)	в част Б първото тире се заменя със следното: „До [името на търговеца, географски адрес и адрес на електронната поща се попълват от търговеца]:“.

Член 6

Докладване от Комисията и преглед

В срок до 28 май 2024 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящата директива. Този доклад включва по-специално оценка на разпоредбите на настоящата директива по отношение на:

а)	проявите, организирани на места, различни от търговските обекти на търговеца; и

б)

случаите със стоки, предлагани на пазара като идентични, но различаващи се значително по състав и характеристики, включително дали тези случаи следва да са обект на по-строги изисквания, включително забраната, посочена в приложение I към Директива 2005/29/ЕО, и дали са необходими по-подробни разпоредби относно информацията за разграничаването на стоките.

Този доклад се придружава, ако е необходимо, от законодателно предложение.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

T. TUPPURAINEN

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.

(2) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.

(3) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(4) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(5) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(6) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(7) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(8) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).

(12) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1).

(14) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(15) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(18) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).

whereas

(3) Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността на потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и средствата за защита. Все още обаче има пропуски в националното право по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални правни средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и недостатъците по отношение на производството във връзка с искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Преразглеждането на производството във връзка с исковете за преустановяване на нарушенията следва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/ЕО.

- = -

(16) Държавите членки следва да гарантират, че са налице правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, с цел да се премахнат всички последици от тези нелоялни практики. Една ясна рамка за индивидуални правни средства за защита ще улесни правоприлагането от страна на частноправни субекти. Потребителят следва да има достъп до обезщетение за вреди и, когато е уместно – до намаляване на цената или прекратяване на договора, по пропорционален и ефективен начин. Държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да поддържат или въвеждат права за други правни средства за защита на потребителите, пострадали от нелоялни търговски практики, например ремонт или замяна, с цел да се гарантира пълното отстраняване на последствията от такива практики. Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да определят условията за прилагането и последиците от правните средства за защита на потребителите. При прилагането на правните средства за защита може да се вземат предвид, когато е целесъобразно, тежестта и естеството на нелоялната търговска практика, претърпените от потребителя вреди и други съответни обстоятелства, като например неправомерни действия или нарушаване на договора от страна на търговеца.

- = -

(30) Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.

- = -

(52) Такава практика може да бъде разглеждана като противоречаща на Директива 2005/29/ЕО въз основа на оценка на относимите елементи за всеки конкретен случай. За да се улесни прилагането на съществуващото право на Съюза от органите за защита на потребителите и органите по храните в държавите членки, в Известието на Комисията от 29 септември 2017 г. относно „прилагането на законодателството на ЕС в областта на храните и защитата на потребителите спрямо проблеми, свързани с разлики в качеството на продуктите – специфичният случай с храните“, бяха предоставени указания за прилагането на действащите правила на Съюза при ситуации на разлики в качеството на храните. В този контекст Съвместният изследователски център на Комисията представи на 25 април 2018 г.„Рамка за подбор и тестване на храните с цел оценка на свързани с качеството характеристики: обща методика за тестване на ЕС“.

- = -

(53) При липсата на изрична разпоредба обаче опитът от прилагането показва, че потребителите, търговците и компетентните национални органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/ЕО. Поради това посочената директива следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично въпросът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на други държави членки, когато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи следва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с Директива 2005/29/ЕО, изменена с настоящата директива. При извършване на оценката компетентният орган следва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално право, наличност или сезонност на суровини или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за наличието на разлика в стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни начини за предоставянето на информация от този за предоставяне на информация върху етикета на стоките. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.

- = -

(55) В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.

- = -

keyboard_tab Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG

Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG