Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG

1. Държавите членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2. Държавите членки могат да ограничат тези санкции до ситуации, при които договорните клаузи изрично се определят като неравноправни при всички обстоятелства в националното право или когато даден продавач или доставчик продължава да употребява договорни клаузи, които са обявени за неравноправни в окончателно решение, взето в съответствие с член 7, параграф 2.

3. Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от продавача или доставчика действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на продавача или доставчика;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от продавача или доставчика вследствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на продавача или доставчика за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*1);

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

4. Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на продавача или доставчика в съответната държава членка или държави членки.

5. За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 4, но не е налична информация за годишния оборот на продавача или доставчика, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

6. Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

„Член 8

2. Държавите членки гарантират, че при налагането на санкции се вземат предвид следните неизчерпателни и примерни критерии, когато е целесъобразно:

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца в следствие на нарушението, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*2)“;

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3. Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.“

(*2) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1)."

„Член 13

Санкции

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*4);

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

3. Държавите членки гарантират, че когато трябва да се налагат санкции в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394, те включват или възможността за налагане на глоби чрез административни процедури или за откриване на съдебни производства за налагането на глоби, или и двете, чийто максимален размер е не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. Без да се засяга посоченият регламент, по национални конституционни причини държавите членки могат да ограничат налагането на глоби до:

а)	нарушения на членове 6, 7, 8, 9 и на приложение I към настоящата директива; и

б)	продължаващо прилагане от търговеца на търговска практика, която е счетена за нелоялна от компетентния национален орган или съда, когато търговската практика не съставлява нарушение по буква а).

4. В случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

5. Държавите членки нотифицират на Комисията до 28 ноември 2021 г. правилата и мерките, посочени в параграф 1, и я нотифицират без забавяне за всяко последващо изменение, което ги засяга.

(*4) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

Приложение I се изменя, както следва:

а)

вмъква се следната точка:

„11а.

Предоставяне на резултати от търсене в отговор на онлайн заявка за търсене от потребител без ясно оповестяване на платена реклама или плащане специално с цел постигане на по-предно класиране на продуктите сред резултатите от търсенето.“;

б)

вмъкват се следните точки:

„23а.

Препродажба на потребители на билети за прояви, ако търговецът ги е придобил чрез използване на автоматизирани средства за заобикаляне на всяко наложено ограничение на броя на билетите, които дадено лице може да закупи, или на всички други приложими правила за закупуване на билети.

23б.	Посочване, че отзивите за даден продукт са представени от потребители, които действително са използвали или закупили продукта, без предприемане на разумни и пропорционални мерки за проверка, че те са направени от такива потребители.

23в.	Представяне на фалшиви потребителски отзиви или препоръки или упълномощаване на друго юридическо или физическо лице да представи такива отзиви, или невярно представяне на потребителски отзиви или социални препоръки, с цел да се рекламират продукти.“

„Член 24

Санкции

а)	естеството, тежестта, мащабът и продължителността на нарушението;

б)	предприетите от търговеца действия за смекчаване или поправяне на вредите, претърпени от потребителите;

в)	всякакви предходни нарушения на търговеца;

г)	придобитите финансови ползи или избегнатите загуби от търговеца, ако има съответни данни за това;

д)	санкциите, наложени на търговеца за същото нарушение в друга държава членка при трансгранични случаи, когато информацията за тези санкции е налична посредством механизма, създаден по силата на Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (*8);

е)	всякакви други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата на съответния случай.

4. За случаите, когато трябва да се наложи глоба в съответствие с параграф 3, но няма информация за годишния оборот на търговеца, държавите членки въвеждат възможността за налагане на глоби, чийто максимален размер е не по-малко от 2 000 000 EUR.

(*8) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).“;"

14)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Когато държава членка използва една от възможностите за избор на нормативна уредба, посочени в член 3, параграф 4, член 6, параграф 7, член 6, параграф 8, член 7, параграф 4, член 8, параграф 6, член 9, параграф 1а, член 9, параграф 3 и член 16, втора и трета алинеи, тя информира Комисията за това до 28 ноември 2021 г., както и за всякакви последващи промени.“;

15)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

част А се изменя, както следва:

третият параграф под „Право на отказ“ се заменя със следното:

„За да упражните правото си на отказ, трябва да ни уведомите [2] за решението си да се откажете от договора с недвусмислено заявление (например писмо, изпратено по пощата или на електронната поща). Можете да използвате приложения стандартен параграф 4 за отказ, но това не е задължително. [3]“;

ii)	Точка 2 в „Указания за попълване“ се заменя със следното: „[2.] Попълнете Вашето име, географски адрес, телефонен номер и адрес на електронната поща.“;

б)	в част Б първото тире се заменя със следното: „До [името на търговеца, географски адрес и адрес на електронната поща се попълват от търговеца]:“.

Член 9

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

D. M. SASSOLI

За Съвета

Председател

T. TUPPURAINEN

(1) ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 66.

(2) Позиция на Европейския парламент от 17 април 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 8 ноември 2019 г.

(3) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(4) Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 110, 1.5.2009 г., стр. 30).

(5) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(6) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64).

(7) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(8) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Регламент за ОРС за потребители) (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 1).

(12) Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. (ОВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕС) 2018/302 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2018 г. за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 60 I, 2.3.2018 г., стр. 1).

(14) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(15) Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 22.5.2019 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(18) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).

whereas

(3) Съюзът вече предприе редица мерки за подобряване на осведомеността на потребителите, търговците и практикуващите юристи относно правата на потребителите и за подобряване на прилагането на правата на потребителите и средствата за защита. Все още обаче има пропуски в националното право по отношение на наистина ефективни и пропорционални санкции за възпиране и санкциониране на нарушенията в рамките на Съюза, недостатъчни индивидуални правни средства за защита на потребителите, претърпели вреди от нарушаването на националното законодателство, транспониращо Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), и недостатъците по отношение на производството във връзка с искове за преустановяване на нарушения съгласно Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Преразглеждането на производството във връзка с исковете за преустановяване на нарушенията следва да бъде осъществено чрез отделен инструмент за изменение и замяна на Директива 2009/22/ЕО.

- = -

(4) Директиви 98/6/ЕО (5), 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС (6) на Европейския парламент и на Съвета включват изисквания за държавите членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, насочени към нарушенията на националните разпоредби, транспониращи тези директиви. Освен това, с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета (7) се изисква държавите членки да предприемат правоприлагащи мерки, включително налагане на санкции, по ефективен, ефикасен, и координиран начин, за да се преустановят или забранят широко разпространените нарушения или широко разпространените нарушения със съюзно измерение.

- = -

(5) Настоящите национални правила относно санкциите значително се различават в рамките на Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, отговорни за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила относно санкциите съгласно Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (8).

- = -

(6) Държавите членки следва да продължат да могат да избират вида на санкцията и да предвидят в своето национално право съответните процедури за налагането на санкции в случай на нарушения на директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС, изменени с настоящата директива.

- = -

(7) За да улесни по-последователното прилагане на санкциите, по-специално в случай на нарушения в рамките на Съюза, широко разпространени нарушения и широко разпространени нарушения със съюзно измерение, съгласно определението в Регламент (ЕС) 2017/2394, в директиви 93/13/ЕИО, 98/6/ЕО, 2005/29/EО и 2011/83/ЕС следва да бъдат включени общи неизчерпателни и примерни критерии за налагането на санкции. Тези критерии следва да включват например естеството, тежестта, мащаба и продължителността на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител показва склонност към извършване на такива нарушения и поради това е съществен показател за тежестта на поведението и съответно необходимостта от увеличаване на размера на санкцията, за да се постигне ефективно възпиране. Финансовите ползи или избегнати загуби вследствие на нарушението следва да бъдат вземани под внимание, ако са налице съответните данни. Други утежняващи или смекчаващи фактори, приложими към обстоятелствата по случая, също могат да се вземат под внимание.

- = -

(8) Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения. Държавите членки следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание).

- = -

(10) За да се гарантира, че органите на държавите членки могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции по отношение на широко разпространените нарушения и на широко разпространените нарушения със съюзно измерение, които са предмет на мерки за координирано разследване и прилагане на законодателството в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2394, глобите за такива нарушения трябва да бъдат въведени като елемент от санкциите. С цел да се гарантира, че глобите имат възпиращо действие, държавите членки следва да въведат в своето национално право максимални глоби за такива нарушения в размер на не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца в съответната държава членка или държави членки. В определени случаи търговецът може да е група от дружества.

- = -

(13) Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си право по-високи максимални глоби, основани на оборота, за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите на настоящата директива във връзка с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните наказателни плащания, например ежедневни глоби, за неспазване на всяко решение, заповед, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел преустановяване на нарушението.

- = -

(14) В Директива 93/13/ЕИО следва да се включат правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагане на санкции за нарушенията на посочената директива. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на договорни клаузи, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат налагани и от административните органи или националните съдилища, когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи в националното право, както и когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, считани за несправедливи по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Административните органи или националните съдилища биха могли също така да налагат санкция чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. Държавите членки биха могли и да установят подходящи механизми за координиране на действия на национално равнище по отношение на индивидуалните средства за защита и санкции.

- = -

keyboard_tab Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG

Clausole e vendite online Direttiva EU 2019/2161 BG