(5) Настоящите национални правила относно санкциите значително се различават в рамките на Съюза. В частност, не всички държави членки гарантират, че могат да бъдат налагани ефективни, пропорционални и възпиращи глоби на търговците, отговорни за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Следователно съществуващите правила относно санкциите съгласно Директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС следва да се подобрят и едновременно с това да се въведат нови правила относно санкциите в Директива 93/13/ЕИО на Съвета (8).
- = -
(9) В съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394 компетентните органи на държавите членки, които координираното действие касае, трябва да предприемат всички необходими правоприлагащи мерки срещу търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение, за да се постигне преустановяването или забраната на това нарушение. Когато е целесъобразно, те трябва да налагат санкции, например глоби или периодични наказателни плащания на търговеца, отговорен за широко разпространеното нарушение или за широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Правоприлагащите мерки трябва да се предприемат по ефективен, ефикасен и координиран начин, за да се преустанови или забрани широко разпространеното нарушение или широко разпространеното нарушение със съюзно измерение. Компетентните органи, които координираното действие касае, трябва да се стремят да предприемат правоприлагащи мерки едновременно в държавите членки, засегнати от това нарушение.
- = -
(13) Държавите членки следва да не бъдат възпрепятствани да поддържат или да въвеждат в националното си право по-високи максимални глоби, основани на оборота, за широко разпространени нарушения или широко разпространени нарушения със съюзно измерение. Държавите членки следва също така да имат възможност да основат тези глоби на световния оборот на търговеца или да разширят правилата относно глобите, така че да се включат и други нарушения, които не са обхванати от разпоредбите на настоящата директива във връзка с член 21 от Регламент (ЕС) 2017/2394. Изискването за определяне на размер на глобата от не по-малко от 4 % от годишния оборот на търговеца не следва да се прилага към допълнителните правила на държавите членки относно периодичните наказателни плащания, например ежедневни глоби, за неспазване на всяко решение, заповед, временна мярка, ангажимент на търговеца или друга мярка, с цел преустановяване на нарушението.
- = -
(30) Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.
- = -
(41) Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/ЕС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б към посочената директива. Член 8, параграф 4 от същата директива предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за предоставяне на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителната преддоговорна информация, която да се предостави на или чрез това конкретно средство за комуникация от разстояние, включва предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). В съответствие с това тя включва и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора по член 8, параграф 4.
- = -
(43) Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.
- = -
(45) Търговците могат да индивидуализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да преценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е индивидуализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при своето решение за покупка. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави специфично изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато тези техники не включват индивидуализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679, в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица да не бъдат обект на автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране.
- = -
(54) Въпреки че продажбите извън търговски обект представляват законосъобразен и трайно установен канал за продажби, като продажбите в търговските обекти на търговеца и продажбите от разстояние, някои особено агресивни или заблуждаващи практики на предлагане или продажба, свързани с посещенията на дома на потребителя или по време на екскурзии, посочени в член 2, параграф 8 от Директива 2011/83/ЕС, могат да поставят потребителите под натиск да закупят стоки или услуги, които в противен случай не биха купили или да извършат покупки на завишени цени, често включващи незабавно плащане. Такива практики често са насочени към по-възрастните или други уязвими потребители. Някои държави членки считат тези практики за нежелани и смятат за необходимо да ограничат определени форми и аспекти на продажби извън търговски обект по смисъла на Директива 2011/83/ЕС като агресивни и заблуждаващи практики на предлагане или продажби на продукти чрез нежелани посещения в дома на потребителя или екскурзии. Когато тези ограничения са приети от съображения, различни от защитата на потребителите, например обществения интерес или зачитане на личния живот на потребителите, защитени от член 7 от Хартата, те не попадат в приложното поле на Директива 2005/29/ЕО.
- = -
(55) В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.
- = -