(2) Правото в областта на защитата на потребителите следва да се прилага ефективно в целия Съюз. Изчерпателната проверка за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара, извършена от Комисията през 2016 и 2017 г. в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (наричана по-нататък „REFIT“), обаче заключи, че ефективността на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите е отслабена поради липсата на осведоменост, както на търговците, така и на потребителите и че съществуващите средства за защита биха могли да се използват по-често.
- = -
(8) Тези общи неизчерпателни и примерни критерии за налагане на санкциите може да не са приложими при вземане на решения относно санкциите за всяко нарушение, особено по отношение на маловажните нарушения. Държавите членки следва да вземат предвид и други общи принципи на правото, приложими при налагането на санкции, какъвто е например принципът на non bis in idem (забрана за повторно осъждане или наказание).
- = -
(11) Както е предвидено в членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) 2017/2394, при налагането на санкции следва да се обърне надлежно внимание, в зависимост от случая, на естеството, тежестта и продължителността на съответното нарушение. Налагането на санкции следва да е пропорционално и в съответствие с правото на Съюза и националното право, включително с приложимите процесуални гаранции, и с принципите, залегнали в Хартата. Накрая, наложените санкции следва да съответстват на естеството и цялостната действителна или вероятна вреда от нарушението на правото на Съюза за защита на интересите на потребителите. Правомощието за налагане на санкции трябва да се упражнява пряко от компетентните органи въз основа на собствената им компетентност или, когато е целесъобразно — чрез прибягване до други компетентни органи или други публични органи, или чрез даване на указания на определените органи, ако е приложимо, или чрез сезиране на съдилища, от чиято компетентност е да издадат необходимото решение, включително, когато е подходящо, чрез обжалване, в случай че заявлението за издаване на необходимото решение не е уважено.
- = -
(14) В Директива 93/13/ЕИО следва да се включат правила относно санкциите с оглед на засилването на нейния възпиращ ефект. Държавите членки са свободни да вземат решения относно административните или съдебните производства за прилагане на санкции за нарушенията на посочената директива. По-специално административните органи или националните съдилища биха могли да налагат санкции, когато установят несправедливия характер на договорни клаузи, включително въз основа на съдебни производства, образувани от административен орган. Санкциите биха могли да бъдат налагани и от административните органи или националните съдилища, когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, които при всички обстоятелства изрично се определят като несправедливи в националното право, както и когато продавачът или доставчикът използва договорни клаузи, считани за несправедливи по силата на окончателно обвързващо решение. Държавите членки биха могли да решат административните органи също така да имат правото да установяват несправедливия характер на договорни клаузи. Административните органи или националните съдилища биха могли също така да налагат санкция чрез същото решение, с което е установена несправедливостта на договорните клаузи. Държавите членки биха могли и да установят подходящи механизми за координиране на действия на национално равнище по отношение на индивидуалните средства за защита и санкции.
- = -
(17) Проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара и паралелното оценяване на Директива 2011/83/ЕС идентифицираха и редица области, където съществуващите правила на Съюза за защита на потребителите следва да се модернизират. Предвид непрекъснатото разработване на цифрови инструменти е необходимо адаптиране на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите.
- = -
(27) Доставчиците на онлайн места за търговия следва да уведомяват потребителите дали третата страна, предлагаща стоките, услугите или цифровото съдържание, е търговец или лице, различно от търговец, въз основа на направеното до тях заявление от третата страна. Когато третата страна, която предлага стоките, услугите или цифровото съдържание, заяви, че статутът ѝ е на лице, различно от търговец, доставчиците на онлайн места за търговия следва да предоставят кратко изявление, че правата на потребителите, произтичащи от правото на Съюза в областта на защитата на потребителите, не се прилагат за сключения договор. Освен това потребителите следва да бъдат информирани за това как се разпределят свързаните с договора задължения между третите страни, предлагащи стоките, услугите или цифровото съдържание, и доставчиците на онлайн места за търговия. Информацията следва да се предостави по ясен и разбираем начин, а не само в стандартните общи условия или в подобни договорни документи. Изискванията за предоставяне на информация от страна на доставчиците на онлайн места за търговия следва да бъдат пропорционални. Необходимо е тези изисквания да постигат баланс между висока степен на защита на потребителите и конкурентоспособността на доставчиците на онлайн места за търговия. От доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да посочват конкретните потребителски права, когато ги информират за тяхната неприложимост. Това не засяга изискванията за предоставяне на информация на потребителите, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, и по-специално в член 6, параграф 1 от нея. Информацията относно отговорността за гарантирането на правата на потребителите, която трябва да се предостави, зависи от договорните споразумения между доставчиците на места за онлайн търговия и съответните търговци трети страни. Доставчикът на онлайн място за търговия може да посочи, че търговецът трета страна, е единственият, който отговаря за гарантирането на правата на потребителите, или да опише своите конкретни отговорности, когато този доставчик поема отговорност за определени аспекти на договора, например доставка или упражняване на правото на отказ.
- = -
(28) В съответствие с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), от доставчиците на онлайн места за търговия не следва да се изисква да проверяват правния статут на доставчиците трети страни. Вместо това доставчиците на онлайн места за търговия следва да изискват от доставчици трети страни на онлайн места за търговия да посочват своя статут на търговци или на лица, различни от търговци, за целите на правото в областта на защита на потребителите и да предоставят тази информация на доставчика на онлайн мястото за търговия.
- = -
(30) Определенията за „цифрово съдържание“ и „цифрови услуги“ в Директива 2011/83/ЕС следва да се приведат в съответствие с определенията в Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета (15). Цифровото съдържание, обхванато от Директива (ЕС) 2019/770, включва еднократно предоставяне, поредица от отделни действия по предоставяне или непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок. Елементът на непрекъснато предоставяне не следва непременно да изисква дългосрочно предоставяне. Случаи като излъчването в интернет (уебстрийминг) на видеоклипове следва да се считат за непрекъснато предоставяне в рамките на определен срок, независимо от действителната продължителност на аудиовизуалния файл. Поради това може да е трудно да се направи разграничение между различните видове цифрово съдържание и цифрови услуги, тъй като и двете могат да включват непрекъснато предоставяне от търговеца през целия период на договора. Примери за цифрови услуги са услугите за споделяне на образ и звук и друг хостинг на файлове, текстообработка или игри, предлагани в облака, съхранение в облак, уеб поща, социални медии и приложения в облак. Непрекъснатото участие на доставчика на услуги обосновава прилагането на правилата за право на отказ, предвидени в Директива 2011/83/ЕС, която ефективно позволява на потребителите да тестват услугата и да решат, в рамките на 14-дневен срок от сключване на договора, дали желаят да я ползват и занапред или не. Много договори за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, се характеризират с еднократно действие от страна на търговеца по предоставяне на потребителя на определен елемент или елементи от цифрово съдържание, например определени музикални или видео файлове. Договорите за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, остават предмет на изключение от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС, в която се предвижда, че потребителят губи правото си на отказ след започване на изпълнението на договора, например при изтегляне или стрийминг на съдържанието, в случай че потребителят е дал предварително изрично съгласие за започване на изпълнението по време на срока на отказ и е потвърдил, че по този начин е изгубил правото си на отказ. При съмнение дали договорът представлява договор за услуга или договор за предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител, следва да се прилагат правилата за правото на отказ при услугите.
- = -
(38) В член 16, първа алинея, буква м) от Директива 2011/83/ЕС се предвижда изключение от правото на отказ по отношение на цифровото съдържание, което не се предоставя на материален носител, ако потребителят е дал предварително изрично съгласие изпълнението да започне преди изтичане на срока за отказ и е потвърдил, че знае, че по този начин губи правото си на отказ. В член 14, параграф 4, буква б) от посочената директива се предвижда договорна санкция, когато това изискване не е изпълнено от търговеца, а именно потребителят не трябва да плаща за използваната цифрова услуга. Изискването за получаване на предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя съответно се отнася само за услугите за цифрово съдържание, което се предоставя срещу заплащане на цена. Затова е необходимо да се измени член 16, първа алинея, буква м), за да се уточни, че изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителите се прилага само за договори, които задължават потребителя да плати.
- = -
(40) Изискванията за предоставяне на информация съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО включват информиране на потребителя относно политиката на търговеца за разглеждане на жалби. Изводите от проверката за пригодност на правото в областта на защитата на потребителите и предлагането на пазара показват, че тази информация е най-важна на етапа преди сключване на договора, който се урежда от Директива 2011/83/ЕС. Поради тази причина изискването за предоставяне на тази информация в офертите за покупка на етапа на рекламиране съгласно Директива 2005/29/ЕО следва да се заличи.
- = -
(41) Член 6, параграф 1, буква з) от Директива 2011/83/ЕС изисква от търговците да предоставят на потребителите преддоговорна информация относно правото на отказ, включително стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б към посочената директива. Член 8, параграф 4 от същата директива предвижда по-опростени изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, ако договорът се сключва чрез средство за комуникация от разстояние, което позволява ограничено място или време за предоставяне на информацията, например по телефона, чрез гласово управляеми продавач-консултанти или чрез SMS съобщение. Задължителната преддоговорна информация, която да се предостави на или чрез това конкретно средство за комуникация от разстояние, включва предоставянето на информация, която се отнася до правото на отказ, посочено в член 6, параграф 1, буква з). В съответствие с това тя включва и предоставянето на стандартния формуляр за отказ, посочен в приложение I, част Б. Предоставянето на формуляра за отказ обаче е невъзможно, когато договорът е сключен чрез средство като телефон или гласово управляем продавач-консултант и може да не е технически осъществимо по удобен начин чрез други средства за комуникация от разстояние, обхванати от член 8, параграф 4. Затова е целесъобразно да се изключи предоставянето на стандартния формуляр за отказ от информацията, която търговците трябва да предоставят във всички случаи на или чрез конкретните средства за комуникация от разстояние, използвани за сключване на договора по член 8, параграф 4.
- = -
(42) Член 16, първа алинея, буква а) от Директива 2011/83/ЕС предвижда изключение от правото на отказ по отношение на договорите за услуги, които са изцяло изпълнени, ако изпълнението е започнало с предварителното изрично съгласие на потребителя и с потвърждение, че той ще загуби правото си на отказ, след като договорът бъде изцяло изпълнен от търговеца. От друга страна член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 от посочената директива, в които се уреждат задълженията на търговеца в ситуации, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичането на срока на право на отказ, изискват от търговеца само да получи предварителното изрично съгласие на потребителя, но не и потвърждение, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора. За да се гарантира съгласуваност между тези разпоредби, в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8 е необходимо да се добави задължение за търговеца да получи и потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде изгубено след пълното изпълнение на договора, ако потребителят е задължен да плати съгласно договора. В допълнение формулировката на член 16, първа алинея, буква а) следва да се измени, за да се вземат предвид промените в член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8, съгласно които изискването за търговците да получат предварителното изрично съгласие и потвърждение на потребителя се прилага само за договори за услуги, които задължават потребителя да плати. Държавите членки обаче следва да може да избират да не прилагат изискването за получаване на потвърждение от потребителя, че правото на отказ ще бъде загубено след пълното изпълнение по отношение на договори за услуги, при които потребителят изрично е поискал посещение от страна на търговеца с цел извършване на дейности по ремонт. В член 16, първа алинея, буква в) от посочената директива се предвижда изключение от правото на отказ в случай на договори за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани. Това изключение обхваща например изработването и монтажа на мебели по поръчка в дома на потребителя, когато това се извършва в рамките на един договор за продажба.
- = -
(43) Изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, първа алинея, буква б) от Директива 2011/83/ЕС, следва да се счита, че се прилага и за договори за отделни доставки на несвързана с мрежата енергия, тъй като нейната цена зависи от колебанията на стоковите пазари или на енергийните пазари, които не могат да бъдат контролирани от търговеца и които могат да настъпят по време на срока за отказ.
- = -
(44) В член 14, параграф 4 от Директива 2011/83/ЕС се определят условията, при които, в случай на упражняване на правото на отказ, потребителят не поема разходите за извършване на услугите, предоставяне на комунални услуги и предоставяне на цифрово съдържание, което не се предоставя на материален носител. Когато някое от тези условия е изпълнено, потребителят няма задължението да плати цената за услугата, комуналните услуги или цифровото съдържание, получени преди упражняване на правото на отказ. Що се отнася до цифровото съдържание, едно от тези некумулативни условия, a именно това по член 14, параграф 4, буква б), точка iii), е липсата на потвърждение на договора, което включва потвърждение за предварителното изрично съгласие на потребителя за това да започне изпълнението на договора преди изтичане на срока за отказ и потвърждение, че в резултат от това правото на отказ се губи. Това условие обаче не е включено сред условията за загубване на правото на отказ в член 16, първа алинея, буква м) от посочената директива, което създава несигурност по отношение на възможността за потребителите да се позоват на член 14, параграф 4, буква б), точка iii), когато другите две условия, предвидени в член 14, параграф 4, буква б), са изпълнени и в резултат на това правото на отказ е загубено в съответствие с член 16, първа алинея, буква м). Следователно условието, предвидено в член 14, параграф 4, буква б), точка iii), следва да бъде добавено към член 16, първа алинея, буква м), за да се даде възможност на потребителя да упражни правото си на отказ, когато това условие не е изпълнено, и съответно да претендира за правата, уредени в член 14, параграф 4.
- = -
(45) Търговците могат да индивидуализират цената в офертите си за конкретни потребители или категории потребители въз основа на автоматизирано вземане на решение и профилиране на поведението на потребителите, което позволява на търговците да преценят покупателната способност на потребителите. Поради това потребителите следва да са ясно информирани, когато цената, която им се представя, е индивидуализирана въз основа на автоматизирано решение, за да могат да вземат под внимание потенциалните рискове при своето решение за покупка. Следователно към Директива 2011/83/ЕС следва да се добави специфично изискване за предоставяне на информация на потребителите, когато цената е индивидуализирана въз основа на автоматизирано вземане на решения. Това изискване за предоставяне на информация не следва да се прилага за техники като „динамично“ ценообразуване или образуване на цената „в реално време“, които са свързани с промяна на цената по изключително гъвкав и бърз начин в отговор на търсенето на пазара, когато тези техники не включват индивидуализиране въз основа на автоматизирано вземане на решения. Изискванията за предоставяне на информация не засягат Регламент (ЕС) 2016/679, в който се предвижда, наред с другото, правото на физическите лица да не бъдат обект на автоматизирано вземане на индивидуални решения, включително профилиране.
- = -
(51) Член 16 от Хартата гарантира свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Предлагането в държавите членки на стоки като идентични една с друга, когато всъщност между техния състав или характеристики има значителна разлика, обаче може да въведе потребителите в заблуждение и да ги подтикне да вземат решение за сделка, което в противен случай не биха взели.
- = -
(53) При липсата на изрична разпоредба обаче опитът от прилагането показва, че потребителите, търговците и компетентните национални органи може да не са наясно с това кои търговски практики може да са в противоречие с Директива 2005/29/ЕО. Поради това посочената директива следва да бъде изменена, за да се гарантира правната сигурност както за търговците, така и за правоприлагащите органи, като се разгледа изрично въпросът за предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара на други държави членки, когато тази стока се различава значително по състав и характеристики. Компетентните органи следва да оценяват и разглеждат подобни практики според всеки конкретен случай в съответствие с Директива 2005/29/ЕО, изменена с настоящата директива. При извършване на оценката компетентният орган следва да вземе под внимание дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, правото на търговеца да адаптира стоки от една и съща марка спрямо различните географски пазари заради законосъобразни и обективни фактори, например национално право, наличност или сезонност на суровини или доброволни стратегии за подобряване на достъпа до здравословни и питателни храни, както и правото на търговците да предлагат стоки от същата марка в опаковки с различно тегло или обем на различните географски пазари. Компетентните органи следва да оценят дали това разграничаване може лесно да бъде установено от потребителите, като проверят наличието и адекватността на информацията. Важно е потребителите да са информирани за наличието на разлика в стоките поради законосъобразни и обективни фактори. Търговците следва да са свободни да предоставят тази информация по различни начини, които осигуряват на потребителите достъп до необходимата информация. Търговците по принцип би следвало да предпочитат алтернативни начини за предоставянето на информация от този за предоставяне на информация върху етикета на стоките. Следва да се спазват съответните действащи в Съюза секторни правила и правила за свободно движение на стоки.
- = -
(55) В съответствие с принципа на субсидиарност и за да се улесни прилагането, следва да се поясни, че Директива 2005/29/ЕО не нарушава свободата на държавите членки да приемат национални разпоредби, за да защитят допълнително законните интереси на потребителите срещу нелоялни търговски практики, свързани с нежелани посещения от търговци в личните им домове с цел предлагане или продажба на продукти, или по отношение на екскурзии, организирани от търговец с цел или ефект рекламиране или продажба на продукти на потребителите, когато тези разпоредби са обосновани от мотиви за защита на потребителите. Всички такива разпоредби следва да бъдат пропорционални и недискриминационни, както и да не забраняват тези канали за продажби като такива. В националните разпоредби, приети от държавите членки, би могло например да се определя времето през деня, когато посещения в домовете на потребителите, без изрично искане от тяхна страна, не се допускат, или да се забранят подобни посещения, когато потребителят ясно е заявил, че подобни посещения са неприемливи, или да се предвиди процедурата на плащане. Освен това чрез подобни разпоредби биха могли да се установят повече правила за защита на потребителите в областите, хармонизирани от Директива 2011/83/ЕС. Поради това Директива 2011/83/ЕС следва да се измени, за да позволи на държавите членки да приемат национални мерки за предоставяне на по-дълъг срок за отказ, както и дерогация от специфичните изключения от правото на отказ. От държавите членки се изисква да уведомят Комисията за всички национални разпоредби, които са приети във връзка с това, за да може Комисията да предостави тази информация на всички заинтересовани страни и да следи за пропорционалния характер и законността на тези мерки.
- = -
(60) Доколкото целите на настоящата директива, а именно по-добро прилагане и модернизиране на правото в областта на защита на потребителите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради естеството на проблема, който обхваща целия Съюз, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,
- = -