Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

2. Договорите между потребител и продавач за доставката на стоки, които предстои да бъдат изработени или произведени, също се считат договори за продажба за целите на настоящата директива.

3. Настоящата директива не се прилага по отношение на договорите за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги. Тя обаче се прилага за цифрово съдържание или цифрови услуги, които са включени във или взаимосвързани със стоките по смисъла на член 2, точка 5, буква б) и които се предоставят със стоките съгласно договора за продажба, независимо дали цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставят от продавача или от трето лице. При съмнение дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга съставляват част от договор за продажба, се приема, че цифровото съдържание или цифровата услуга попадат в обхвата на договора за продажба.

4. Настоящата директива не се прилага за:

а)	материални носители, които служат изключително като носители на цифрово съдържание; и

б)	стоките, продавани при принудително изпълнение или от орган на публична власт.

5. Държавите членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива договорите за продажба на:

а)	публична разпродажба на стоки втора употреба; и

б)	живи животни.

В случая, посочен в буква а), на потребителите в лесно достъпна форма се предоставя ясна и изчерпателна информация, че не се прилагат правата, произтичащи от настоящата директива.

6. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да уреждат аспектите от общото договорно право, като правилата за сключването, действителността, недействителността или последиците на договорите, включително последиците от развалянето на договорите, доколкото те не са уредени в настоящата директива, или правото на обезщетение за вреди.

7. Настоящата директива не засяга възможността държавите членки да позволяват на потребителите да изберат конкретно средство за правна защита, ако несъответствието на стоките се прояви след доставката в срок, който не надхвърля 30 дни. Освен това, настоящата директива не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и в които са предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба.

Член 4

Равнище на хармонизация

Държавите членки не могат да поддържат или въвеждат в националното си право разпоредби, отклоняващи се от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да осигурят различно равнище на защита на потребителите, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.

Член 10

Отговорност на продавача

1. Продавачът отговаря пред потребителя за всяко несъответствие, което съществува в момента, в който са доставени стоките, и което се прояви в рамките на две години от този момент. Без да се засяга член 7, параграф 3, настоящият параграф се прилага и за стоки, съдържащи цифрови елементи.

2. При стоки с цифрови елементи, когато договорът за продажба предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определен срок, продавачът отговаря и за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на две години от момента на доставка на стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснато предоставяне в продължение на повече от две години, продавачът отговаря за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, която възниква или се прояви през срока, в рамките на който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставяни съгласно договора за продажба.

3. Държавите членки могат да запазят или да въведат по-дълги срокове от посочените в параграфи 1 и 2.

4. Ако съгласно на националното право за използването на средствата за правна защита, предвидени в член 13, се прилага давностен срок, държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и което се проявява в рамките на срока, посочен в тези параграфи.

5. Независимо от параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки могат да запазят или да въведат давностен срок единствено за средствата за правна защита, предвидени в член 13. Държавите членки гарантират, че този давностен срок позволява на потребителя да използва средствата за правна защита, предвидени в член 13, за всяко несъответствие, за което продавачът е отговорен съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член и която се проявява през срока, посочен в тези параграфи.

6. Държавите членки могат да предвидят, че в случай на стоки втора употреба продавачът и потребителят могат да уговорят договорни условия или споразумения с по-кратък срок на отговорност или давностен срок от посочените в параграфи 1, 2 и 5, при условие че тези по-кратки срокове не са по-кратки от една година.

Член 12

Задължение за уведомяване

Държавите членки могат да запазят или въведат разпоредби, чрез които се предвижда, че за да упражни правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в рамките на срок от най-малко 2 месеца от датата, на която потребителят е установил несъответствието.

Член 13

Средства за правна защита при несъответствие

1. В случай на несъответствие потребителят има право да поиска стоката да се приведе в съответствие с договора или да получи пропорционално намаление на цената, или да развали договора при условията, предвидени в настоящия член.

2. За привеждане на стоката в съответствие с договора потребителят може да избира между ремонт и замяна, освен ако избраното средство за правна защита е невъзможно или, в сравнение с другото средство, би довело до непропорционално големи разходи за продавача, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително:

а)	стойността, която стоките биха имали, ако нямаше несъответствие;

б)	значимостта на несъответствието; и

в)	възможността да бъде използвано другото средство за правна защита без значително неудобство за потребителя.

3. Продавачът може да откаже да приведе стоката в съответствие с договора, ако ремонт или замяна са невъзможни или ако биха довели до непропорционално големи разходи за него, като се вземат предвид всички обстоятелства, включително посочените в параграф 2, букви а) и б).

4. Потребителят има право на пропорционално намаление на цената съгласно член 15 или право да развали договора за продажба съгласно член 16 във всеки от следните случаи:

а)	продавачът не е извършил ремонт или замяна или, когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна в съответствие с член 14, параграфи 2 и 3, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие с договора съгласно параграф 3 от настоящия член;

б)	възниква несъответствие въпреки опита на продавача да приведе стоката в съответствие с договора;

в)	несъответствието е от толкова сериозен характер, че оправдава незабавно намаляване на цената или разваляне на договора за продажба; или

г)	продавачът е обявил или от обстоятелствата е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в съответствие с договора в разумен срок или без значително неудобство за потребителя.

5. Потребителят няма право да развали договора, ако несъответствието е незначително. Тежестта на доказване, че несъответствието е незначително се носи от продавача.

6. Потребителят има право да откаже плащането на оставащата част от цената или на част от нея, докато продавачът не изпълни задълженията си по настоящата директива. Държавите членки могат да определят условията и реда за упражняване от страна на потребителя на правото да откаже плащането.

7. Държавите членки могат да уредят дали и до каква степен фактът, че потребителят е допринесъл за несъответствието, засяга правото му на средства за правна защита.

Член 17

Търговски гаранции

1. Търговската гаранция обвързва гаранта съгласно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и свързаните с нея рекламни съобщения, налични преди или по време на сключване на договора. При условията, предвидени в настоящия член и без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Съюза или на националното право, когато производителят дава на потребителя търговска гаранция за трайността на някои стоки в рамките на определен срок, производителят носи пряка отговорност пред потребителя през целия срок на търговската гаранция за трайност за ремонта или замяната на стоките в съответствие с член 14. Производителят може да предложи на потребителя по-благоприятни условия в заявлението за предоставяне на търговска гаранция за трайност.

Ако условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция, са по-малко благоприятни за потребителя в сравнение с тези в свързаната с нея реклама, търговската гаранция е обвързваща съгласно условията, предвидени в свързаната с нея реклама, освен ако преди сключването на договора свързаната с нея реклама не е била поправена по същия начин като този, по който е била направена, или по подобен начин.

2. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се предоставя на потребителя на траен носител най-късно по време на доставяне на стоката. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция се изготвя на ясен и разбираем език. То включва следното:

а)	ясно указание, че съгласно правната уредба потребителят разполага със средства за правна защита в случай на несъответствие на стоката и че тези средства за правна защита не са засегнати от търговската гаранция;

б)	наименованието и адреса на гаранта;

в)	процедурата, която потребителят трябва да спази, за да получи изпълнението на търговската гаранция;

г)	описание на стоката, за която се прилага търговската гаранция; както и

д)	условията на търговската гаранция.

3. Нарушението на изискванията по параграф 2 не засяга обвързващия характер на търговската гаранция по отношение на гаранта.

4. Държавите членки могат да установят правила относно други аспекти на търговските гаранции, които не са уредени в настоящия член, включително правила относно езика или езиците, на които се предоставя на потребителя заявлението за предоставяне на търговска гаранция.

Член 19

Осигуряване на спазването

1. Държавите членки осигуряват наличието на подходящи и ефективни средства, осигуряващи спазването на настоящата директива.

2. Средствата, посочени в параграф 1, включват разпоредби, съгласно които един или няколко от посочените по-долу органи или организации, определени в националното право, могат да предприемат действия съгласно националното право пред съдилищата или компетентните административни органи с цел да се осигури прилагането на националните разпоредби, транспониращи настоящата директива:

а)	публични органи или техни представители;

б)	организации на потребителите, които имат законен интерес да защитават потребителите;

в)	професионални организации, които имат законен интерес да предприемат действия.

Член 20

Информация за потребителите

Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да осигурят достъпна за потребителите информация относно техните права съгласно настоящата директива и относно средствата за упражняването на тези права.

Член 24

Транспониране

1. Държавите членки приемат и публикуват разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 1 юли 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2022 г.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Държавите членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

2. Разпоредбите на настоящата директива не се прилагат за договори, сключени преди 1 януари 2022 г.

whereas

(6) Правилата на Съюза, приложими за продажбата на стоки, все още са разпокъсани, въпреки че правилата относно условията за доставка и - във връзка с договорите извън търговския обекти - изискванията за предоставяне на преддоговорна информация и правото на отказ, вече са напълно хармонизирани с Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Други основни договорни елементи, като например критериите за съответствие, средствата за правна защита при несъответствие с договора и основните условия за тяхното използване, понастоящем са предмет на минимална хармонизация съгласно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Държавите членки получиха право да надхвърлят определените от Съюза стандарти и да въвеждат и да запазят правила, които да гарантират постигането на още по-високо равнище на защита на потребителите. В рамките на този процес те насочиха действията си към различни елементи и в различна степен. Така националните разпоредби за транспониране на Директива 1999/44/ЕО към настоящия момент значително се различават по отношение на съществени елементи, например липсата или наличието на йерархия на средствата за правна защита.

- = -

(18) Доколкото съответните въпроси не са уредени с настоящата директива, тя не следва да засяга националното право, по-специално по отношение на законността на стоките, вредите и общите аспекти на договорното право, например сключването, действителността, нищожността или последиците на договорите. Същото правило следва да се прилага и по отношение на последиците от развалянето на договора и на някои аспекти, свързани с ремонта и замяната, които не са уредени в настоящата директива. Когато уреждат правата на страните да откажат да изпълнят своите задължения или част от тях, докато друга страна не изпълни задълженията си, държавите членки следва да могат да уреждат условията и реда, при които потребителят може да откаже плащането на цената. Държавите членки следва също така да могат да уреждат правото на потребителя на обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушение от страна на продавач по смисъла на настоящата директива. Настоящата директива следва да не засяга и националните правила, които не уреждат специално потребителските договори и които предвиждат конкретни средства за правна защита за някои видове недостатъци, които не са били видими при сключването на договора за продажба, а именно национални разпоредби, които могат да установят специални правила за отговорността на продавача за скрити недостатъци. Настоящата директива също така не следва да засяга националните нормативни актове, които предвиждат извъндоговорни средства за правна защита на потребителя в случай на несъответствие на стоките по отношение на лица на предходен етап от веригата от сделки, например производителите, или на други лица, изпълняващи задълженията на такива лица.

- = -

(20) Държавите членки следва да могат да уреждат задълженията на продавача за предоставяне на информация във връзка със сключването на договора или задължението на продавача да предупреди потребителя например за определени характеристики на стоката, пригодността на материалите, предоставени от потребителя, или евентуални неудобства, произтичащи от конкретни искания на потребителя, например искане от потребителя за използване на определен плат за ушиването на бална рокля.

- = -

(21) Държавите членки следва също така да могат да разширят обхвата на правилата по настоящата директива, за да включат договори, които са изключени от нейния обхват, или да уреждат съответните договори по друг начин. Например държавите членки следва да могат да разширят обхвата на защитата, която се осигурява на потребителите с настоящата директива, за да включва също така физически или юридически лица, които не са потребители по смисъла на настоящата директива, като неправителствени организации, новосъздадени предприятия или МСП.

- = -

(22) Определението за „потребител“ следва да включва физическите лица, които действат извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия. Държавите членки обаче следва също така да могат да решават, по отношение на договорите с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, които отчасти попадат в рамките на търговската дейност на лицето и отчасти — извън нея, и търговската цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, дали и при какви условия съответното лице следва също да се счита за потребител.

- = -

(23) Настоящата директива следва да се прилага за всеки договор, по който продавачът прехвърля или се задължава да прехвърли на потребителя правото на собственост на стоките. Доставчиците на платформи могат да бъдат считани за продавачи по смисъла на настоящата директива, ако действат за постигането на цели, свързани с тяхната собствена стопанска дейност и като пряк договорен партньор на потребителя за продажбата на стоките. Държавите членки следва да могат да разширят приложението на правилата по настоящата директива, така че да включва доставчиците на платформи, които не отговарят на изискванията, за да бъдат счетени за продавачи съгласно настоящата директива.

- = -

(35) Съответствието следва да се отнася както материалните, така и до правните недостатъци. Ограниченията, произтичащи от нарушаване на правата на трети лица, по-специално правата върху интелектуална собственост, биха могли да възпрепятстват или да ограничат използването на стоките в съответствие с договора. Държавите членки следва да гарантират, че в такива случаи потребителят разполага със средствата за правна защита при несъответствие, посочени в настоящата директива, освен ако националното право не предвижда нищожност на договора или неговото унищожаване в такива случаи.

- = -

(46) На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.

- = -

(54) Държавите членки следва да могат да уредят условията, при които изпълнението от страна на длъжника да може да бъде осъществено от друго лице, например условията, при които задължението на продавача да ремонтира дадена стока може да се изпълни от потребителя или от трето лице, за сметка на продавача.

- = -

(60) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да уреждат последиците от развалянето, различни от предвидените в настоящата директива, например последиците от намаляването на стойността на стоките или от тяхното унищожаване или загуба. На държавите членки следва също така да се разреши да уреждат условията за възстановяване на цената на потребителя, например свързаните с начините, използвани за това възстановяване, или евентуалните разходи и такси, възникнали в резултат на възстановяването. Държавите членки следва, например, да могат също така да предвиждат определени срокове за възстановяване на цената или за връщане на стоките.

- = -

(61) Принципът на отговорността на продавача за вреди е съществен елемент от договорите за продажба. Поради това потребителите следва да имат право да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушение на настоящата директива от страна на продавача, включително за вреди, претърпени в резултат на несъответствие. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако стоките бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила. Държавите членки следва също така да могат да уредят правото на потребителите на обезщетение в случаите, когато ремонтът или замяната са причинили значително неудобство или са били забавени.

- = -

(62) За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.

- = -

keyboard_tab Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG

Contratti di vendita di beni conformi 2019/0771 BG