Член 10
Кодекси за поведение
Настоящата директива не изключва контрола, който държавите-членки насърчават, върху нелоялни търговски практики от страна на обвързалите се с кодекси и сезирането на тези органи от лица или организации по член 11, ако производствата пред тези органи са в допълнение на съдебните или административни съдопроизводства предвидени настоящия член.
Сезирането на такива контролни органи не се счита за отказ от съдебни или административни мерки за защита предвидени в член 11.
ГЛАВА 4
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
„Член 3a
| 1. | Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия: | a) | тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9); | | б) | тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение; | | в) | тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена; | | г) | тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент; | | д) | за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение; | | е) | тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти; | | ж) | тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование; | | з) | тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента. | |
| 4. | Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст: | „1. | Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат: | a) | да предявяват съдебни искове срещу такава реклама; или | | б) | да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама. | Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5. Всяка държава-членка решава: | a) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл; и | | б) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“; | | |
| 5. | Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст: | „1. | Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“ | |
whereas
(10) Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на Общността, особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. Следователно настоящата директива изменя Директива 84/450/ЕИО, Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние (4), Директива 98/27/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно съдебни разпореждания във връзка със защитата на интересите на потребителите (5) и Директива 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги (6). Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в Общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например, някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на Общността, приложимо към търговски практики увреждащи икономическите интереси на потребителите.
- = -