Член 6
Заблуждаващи действия
1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:
a) | съществуването или естество на продукта; |
б) | основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта; |
в) | обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта; |
г) | цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство; |
д) | потребността от сервизно обслужване,резервна част, подмяна или ремонт; |
е) | характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост или награди и отличия; |
ж) | правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (8), или рисковете, с които може да се сблъска. |
2. Търговска практика също се счита за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва:
a) | всякакво предлагане на продукт, включително сравнителна реклама, което създава объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент; |
б) | неспазване на задълженията, поети от търговеца, съдържащи се в кодекса за поведение, с търговецът се е обвързал, когато: i) | задължението не е само пожелателно, а е категорично и проверимо, и | ii) | търговецът указва в търговската практика, че е обвързан със задължение да спазва кодекса. | |
„Член 1
Целта на настоящата директива е да защити търговците от заблуждаващата реклама и вредоносните последици от нея и да определи условията, при които сравнителната реклама е разрешена.“;
2. | в член 2: — | точка 3 се заменя от следната: „3. | „търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице което осъществява дейност с предмет свързани с неговото занятие, занаят, работа или професия и всяко лице, което действа от името или за сметка на търговец.“, | | — | добавя се следната точка: „4. | „субект на кодекс“ е всяко образувание, включително търговец или група търговци, носещи отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс за поведение и/или за контрол върху спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да го спазват.“; | | |
3. | Член 3a се заменя със следния: „Член 3a 1. | Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия: a) | тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9); | б) | тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение; | в) | тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена; | г) | тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент; | д) | за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение; | е) | тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти; | ж) | тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование; | з) | тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента. | | |
4. | Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. | Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат: a) | да предявяват съдебни искове срещу такава реклама; или | б) | да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама. | Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5. Всяка държава-членка решава: a) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл; и | б) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“; | | |
5. | Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. | Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“ | |
whereas
(3) Законите на държавите-членки отнасящи се до нелоялни търговски практики показват различия, които могат да създадат значителни пречки в областта на конкуренцията гладкото функциониране на вътрешния пазар. В областта на рекламата Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаваща и сравнителна реклама (3) установява минимални критерии за хармонизиране на законодателството за заблуждаваща реклама, но не препятства държавите-членки да запазят в сила или приемат мерки, които осигуряват по-висока степен на защита за потребителите. В резултат, разпоредбите на държавите-членки уреждащи заблуждаващата реклама се различават значително.
- = -
(6) Следователно настоящата директива сближава законодателствата на държавите-членки относно нелоялните търговски практики, включително нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите действащи законосъобразно. Следвайки принципа на пропорционалността, тази директива защитава потребителите от последиците на такива нелоялни търговски практики, които са съществени, но отчита, че в някои случаи въздействието върху потребителите може да бъде и незначително. Тази директива не засяга и не обхваща националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат само икономическите интереси на конкурентите, или които са свързани със сделките между търговци; отчитайки напълно принципа на субсидиарност, държавите-членки ще продължат да регулират такива практики по свое усмотрение, в съответствие с правото на Общността. Също така настоящата директива не обхваща, нито засяга разпоредбите на Директива 84/450/ЕИО относно реклама, която въвежда в заблуждение търговците, но не заблуждава потребителите, и относно сравнителната реклама. Нещо повече, настоящата директива не засяга приетите рекламни и маркетингови практики, като например, пускане на пазара на продукт отговарящ на законовите изисквания, разграничаване на търговски марки или предлагане на поощрителни мерки, които въздействат на потребителските възприятия за продуктите законосъобразно и влияят върху тяхното поведение, без да накърняват способността на потребителя да вземе решение по собствено усмотрение.
- = -