search


Pratiche sleali 2005/0029 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2005/0029 BG cercato: 'средства' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl
 

Член 2

Дефиниции

За целите на настоящата директива:

a)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет извън неговото занятие, работа или професия;

б)

„търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет свързан с неговото занятие, работа или професия или всяко лице което действа от името и/или за сметка на търговеца;

в)

„продукт“ означава всички стоки или услуги, включително недвижимо имущество, права и задължения;

г)

„търговски практики от търговците към потребителите“ (наричани по-долу за краткост „търговски практики“) са всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители;

д)

„съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители“ означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаващо потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства;

е)

„кодекс за поведение“ означава споразумение или набор от правила, незадължителни по силата на законов, подзаконов или административен акт на държава-членка, които определят поведението на търговци, поели задължението да спазват този кодекс по отношение на една или повече търговски практики или стопански отрасли;

ж)

„субект на кодекс“ означава всяко лице, включително търговец или група търговци, които носят отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс за поведение и/или за наблюдение на спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да се обвържат с него;

з)

„дължима професионална грижа“ е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца;

и)

„оферта за продажба“ означава търговско съобщение, което посочва характеристиките на стоката и цената по начин, съответстващ на използваните средства за търговски съобщения и следователно позволява на потребителя да направи покупка;

й)

„злоупотреба с влияние“ означава използване позиция на сила по отношение на потребителя, за да се прилага натиск, дори без използване на физическа сила или заплаха за такава, по начин, който значително ограничава способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост;

к)

„решение за сделка“ означава всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи, да заплати изцяло или частично, да задържи или да се разпореди със стоката, или да упражни договорно право свързано със стоката, независимо дали потребителят решава да действа или се въздържа от действие;

л)

„регулирана професия“ означава професионална дейност или група професионални дейности, достъпът до които или упражняването на които, или един от начините за упражняване, зависи пряко или косвено, от притежаване на професионална правоспособност, съобразно законовите, подзаконови и административни актове.

Член 7

Заблуждаващи бездействия

1.   Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

2.   Заблуждаващо бездействие е също и търговска практика при която отчитайки характеристиките, описани в параграф 1, търговецът укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава съществена информация по смисъла на тази алинея, или когато пропуска да определи целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста, и когато, и в двата случая това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

3.   Когато средствата за комуникация при осъществяване на търговска практика налагат ограничения в пространството или времето, тези ограничения и всякакви мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информация на потребителите чрез други средства, ще бъдат взети предвид при вземане на решението дали има пропусната информация.

4.   В случай на оферта за покупка, информацията по-долу ще се счита за съществена, ако вече не е очевидна от контекста:

a)

основни характеристики на стоката, до степен, отговаряща на средството за комуникация и стоката;

б)

седалище и адрес на управление, географски адрес и самоличност на търговеца, като неговото търговско наименование и когато е приложимо, седалище и адрес на управление и идентичността на търговеца, за чиято сметка действа;

в)

цената, с включени данъци, или когато естеството на стоката е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително, начинът по който цената се изчислява, а също когато е необходимо, всички допълнително разходи по транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези не могат да бъдат изчислени в разумни граници предварително, факта че такива допълнителни такси може да бъдат дължими от потребителя;

г)

уговорките за плащане, доставка, изпълнение и политика за разглеждане на жалби, ако те се отклоняват от изискванията за дължимата професионална грижа;

д)

за стоки и сделки, включващи право на отказ или прекратяване, наличието на такова право.

5.   Изисквания за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателен списък от които се съдържа в приложение II, се считат за съществени.

Раздел 2

Агресивни търговски практики

Член 11

Въвеждане в действие

1.   Държавите-членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите.

Такива средства включват законови разпоредби, съгласно които лица или организации придобили по силата на националното законодателство правен интерес към борбата с нелоялни търговски практики, включително конкуренти, могат:

a)

да предявяват искове срещу такива нелоялни търговски практики;

и/или

б)

да сезират административните органи, които са компетентни да разглеждат жалби, или да започнат съответната законова процедура.

Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съдилищата или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите правни инструменти за разглеждане на жалби, включително онези по член 10. Тези средства за защита са трябва да са достъпни независимо дали засегнатите потребители са на територията на държавата-членка, където е регистриран търговеца, или в друга държава-членка.

Всяка държава-членка решава:

a)

дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани независимо едно от друго или съвместно срещу много търговци от същия икономически отрасъл;

и

б)

дали тези правни средства могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато този кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.

2.   Съгласно разпоредбата на параграф 1, държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, когато те считат, че е необходимо, ръководейки се от интересите на всички страни, и по-специално от този на обществото:

a)

да разпоредят прекратяване на, или да започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялни търговски практики;

или

б)

ако нелоялната търговска практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната на практиката, или да започнат съдопроизводство за постановяване на забрана,

дори без доказване за действителни вреди, или умисъл или небрежност от страна на търговеца.

Държавите-членки също така издават разпоредби, които предвиждат възможност,за привеждане в изпълнение при ускорена процедура на мерките предвидени в първа алинея:

било то с временно действие,

или с окончателено действие,

като всяка държава-членка сама решава коя от двете възможности да избере.

Освен това държавите-членки може да делегират на съдилищата или административните органи правомощия с оглед премахване на продължаващи последствия от нелоялни търговски практики, прекратяването на които е постановено с окончателно решение:

a)

да изискат обнародване на постановеното решение напълно или частично и във форма, която считат за подходяща;

б)

да изискат в допълнение към публикацията коригиращо изявление.

3.   Административните органи по параграф 1 трябва:

a)

да бъдат съставени така че да не оставят никакви съмнения относно тяхната безпристрастност;

б)

да имат достатъчни правомощия при решаване на жалби, за да контролират и изискват ефективно прилагане на техните решения;

в)

да мотивират своите решения.

Когато правомощията по параграф 2 се упражняват изключително от административния орган, неговите решения винаги трябва да бъдат мотивирани. Освен това, в този случай е необходимо да се предвиди процедура, според която неправилно или необосновано упражняване на правомощията от административния орган, или неправилния или необоснован отказ от правомощията може, да бъдат предмет на преглед по съдебен ред.

„Член 3a

1.

Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия:

a)

тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9);

б)

тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение;

в)

тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена;

г)

тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент;

д)

за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение;

е)

тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти;

ж)

тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование;

з)

тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента.

4.

Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст:

„1.

Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат:

a)

да предявяват съдебни искове срещу такава реклама;

или

б)

да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама.

Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5.

Всяка държава-членка решава:

a)

дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл;

и

б)

дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“;

5.

Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст:

„1.

Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“


whereas









keyboard_arrow_down