Член 12
Съдилища и административни органи: доказване на твърдения
Държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, за граждански или административни производства, предвидени в член 11:
| a) | да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения свързани с търговска практика ако, отчитайки законния интерес на търговеца и всяка друга страна по производството, такова изискване е уместно на база обстоятелствата по конкретния случай; и |
| б) | да считат фактическите твърдения за погрешни, ако не са представени доказателствата изискани по точка a) или са счетени за недостатъчни от съда или от административния орган. |
„Член 3a
| 1. | Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия: | a) | тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9); | | б) | тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение; | | в) | тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена; | | г) | тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент; | | д) | за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение; | | е) | тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти; | | ж) | тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование; | | з) | тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента. | |
| 4. | Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст: | „1. | Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат: | a) | да предявяват съдебни искове срещу такава реклама; или | | б) | да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама. | Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5. Всяка държава-членка решава: | a) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл; и | | б) | дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“; | | |
| 5. | Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст: | „1. | Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“ | |
whereas
(21) Лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство имат правен интерес от този въпрос, трябва да имат законови средства за възбуждане на производство срещу нелоялни търговски практики, пред съда или административния орган, компетентни да вземат решение по жалби или да образуват съдебно производство. Доколкото е в правомощията на националното законодателство да определи тежестта на доказателствата, е подходящо да се даде възможност на съдилищата и административните власти да изискват от търговците представянето на доказателства относно точността на фактическия състав по искове, предявени от тях.
- = -