Pratiche sleali 2005/0029 BG

whereas Държавите-членки:

• whereas (7) 1
• whereas (15) 1

definitions:

Член 3

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

2.   Настоящата директива не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.

3.   Настоящата директива не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването и безопасността на стоките.

4.   В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.

5.   За период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите-членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви и съдържат клаузи за минимум хармонизиране. Тези мерки трябва да бъдат задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и да са съразмерни за постигането на тази цел. Преразглеждането по член 18 може, ако се сметне за уместно, да включи предложение за удължаване на дерогиране за допълнителен ограничен срок.

6.   Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5.

7.   Настоящата директива не засяга разпоредбите уреждащи компетентността на съдилищата.

8.   Настоящата директива не засяга каквито и да е условия за регистрационни и разрешителни режими, или морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите-членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността.

9.   По отношение на „финансови услуги“ по смисъла на Директива 2002/65/EО и недвижими имоти, държавите-членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строгиот настоящата директива в областта, която тя урежда.

10.   Настоящата директива няма юридическа сила по отношение прилагането на законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които се отнасят до удостоверяване и обозначаване степента на чистота на изделия от благородни метали.

Член 4

Вътрешен пазар

Държавите-членки няма да ограничават нито свободата за предоставяне на услуги, нито свободното движение на стоки по причини, попадащи в областта на сближаването постигнато с настоящата директива.

ГЛАВА 2

НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ

Член 11

Въвеждане в действие

1.   Държавите-членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите.

Такива средства включват законови разпоредби, съгласно които лица или организации придобили по силата на националното законодателство правен интерес към борбата с нелоялни търговски практики, включително конкуренти, могат:

a)	да предявяват искове срещу такива нелоялни търговски практики; и/или

б)	да сезират административните органи, които са компетентни да разглеждат жалби, или да започнат съответната законова процедура.

Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съдилищата или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите правни инструменти за разглеждане на жалби, включително онези по член 10. Тези средства за защита са трябва да са достъпни независимо дали засегнатите потребители са на територията на държавата-членка, където е регистриран търговеца, или в друга държава-членка.

Всяка държава-членка решава:

a)	дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани независимо едно от друго или съвместно срещу много търговци от същия икономически отрасъл; и

б)	дали тези правни средства могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато този кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.

2.   Съгласно разпоредбата на параграф 1, държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, когато те считат, че е необходимо, ръководейки се от интересите на всички страни, и по-специално от този на обществото:

a)	да разпоредят прекратяване на, или да започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялни търговски практики; или

б)	ако нелоялната търговска практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната на практиката, или да започнат съдопроизводство за постановяване на забрана,

дори без доказване за действителни вреди, или умисъл или небрежност от страна на търговеца.

Държавите-членки също така издават разпоредби, които предвиждат възможност,за привеждане в изпълнение при ускорена процедура на мерките предвидени в първа алинея:

—	било то с временно действие,

—	или с окончателено действие,

като всяка държава-членка сама решава коя от двете възможности да избере.

Освен това държавите-членки може да делегират на съдилищата или административните органи правомощия с оглед премахване на продължаващи последствия от нелоялни търговски практики, прекратяването на които е постановено с окончателно решение:

a)	да изискат обнародване на постановеното решение напълно или частично и във форма, която считат за подходяща;

б)	да изискат в допълнение към публикацията коригиращо изявление.

3.   Административните органи по параграф 1 трябва:

a)	да бъдат съставени така че да не оставят никакви съмнения относно тяхната безпристрастност;

б)	да имат достатъчни правомощия при решаване на жалби, за да контролират и изискват ефективно прилагане на техните решения;

в)	да мотивират своите решения.

Когато правомощията по параграф 2 се упражняват изключително от административния орган, неговите решения винаги трябва да бъдат мотивирани. Освен това, в този случай е необходимо да се предвиди процедура, според която неправилно или необосновано упражняване на правомощията от административния орган, или неправилния или необоснован отказ от правомощията може, да бъдат предмет на преглед по съдебен ред.

Член 12

Съдилища и административни органи: доказване на твърдения

Държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, за граждански или административни производства, предвидени в член 11:

a)	да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения свързани с търговска практика ако, отчитайки законния интерес на търговеца и всяка друга страна по производството, такова изискване е уместно на база обстоятелствата по конкретния случай; и

б)	да считат фактическите твърдения за погрешни, ако не са представени доказателствата изискани по точка a) или са счетени за недостатъчни от съда или от административния орган.

Член 13

Санкции

Държавите-членки определят санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.

„Член 3a

1.

Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия: a) тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (9); б) тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение; в) тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена; г) тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент; д) за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение; е) тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти; ж) тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование; з) тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента.

4.

Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат: a) да предявяват съдебни искове срещу такава реклама; или б) да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама. Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5. Всяка държава-членка решава: a) дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл; и б) дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.“;

5.	Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст: „1. Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама.“

Член 17

Информация

Държавите-членки предприемат подходящи мерки за уведомяване на потребителите за националното законодателство, отразяващо настоящата директива и когато е необходимо, насърчават търговци и субекти на кодекси да осведомяват потребителите за техните кодекси за поведение.

Член 19

Транспониране

Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с настоящата директива в срок до 12 юни 2007 г. Те информират Комисията за това, както и за всякакви последващи изменения незабавно.

Държавите-членки прилагат тези мерки от 12 декември 2007 г., когато те влизат в сила. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те препращат към настоящата директива или се придружават от препращащи текстове при официалното им публикуване. Държавите-членки сами избират процедура, по която се извършва препращането.