keyboard_tab EIDAS 2014/0910 BG

whereas могат:

• whereas (8) 1
• whereas (9) 1
• whereas (13) 1
• whereas (15) 1
• whereas (24) 2
• whereas (27) 1
• whereas (29) 1
• whereas (30) 1
• whereas (47) 1
• whereas (55) 1
• whereas (57) 1
• whereas (60) 1
• whereas (61) 1
• whereas (62) 1
• whereas (65) 1
• whereas (76) 2

definitions:

Член 6

Взаимно признаване

1.   Когато националното право или административната практика изискват електронна идентификация чрез средства за електронна идентификация и удостоверяване на автентичност за достъпа до дадена услуга, предоставяна онлайн от орган от публичния сектор в една държава членка, средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, се признават в първата държава членка за целите на трансграничното удостоверяване на автентичност за тази онлайн услуга, при условие че са изпълнени следните условия:

а)	средствата за електронна идентификация се издават в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9;

б)

нивото на осигуреност на средствата за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност, равно или по-високо от нивото на осигуреност, изисквано от съответния орган от публичния сектор, за онлайн достъпа до тази услуга в първата държава членка, при условие че нивото на осигуреност на тези средства за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност „значително“ или „високо“;

в)	съответният орган от публичния сектор използва ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по отношение на онлайн достъпа до тази услуга.

Това признаване се извършва не по-късно от 12 месеца след като Комисията публикува списъка, посочен в първа алинея, буква а).

2.   Средствата за електронна идентификация, издадени в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9, които съответстват на ниво на осигуреност „ниско“, могат да бъдат признати от органи от публичния сектор за целите на трансгранично удостоверяване на автентичност за услугите, предоставяни онлайн от тези органи.

Член 7

Допускане за уведомяване относно схеми за електронна идентификация

Дадена схема за електронна идентификация се допуска за уведомяване съгласно член 9, параграф 1, ако всяко едно от следните условия е изпълнено:

а)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация са издадени: i) от уведомяващата държава членка; ii) по поръчение на уведомяващата държава членка; или iii) независимо от уведомяващата държава членка и са признати от тази държава членка;

б)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация могат да бъдат използвани за достъп до най-малко една услуга, която е предоставяна от орган от публичния сектор и която изисква електронна идентификация в уведомяващата държава членка;

в)	схемата за елетронна идентификация и издаваните по нея средства за електронна идентификация отговарят на изискванията на поне едно от нивата на осигуреност, предвидени в акта за изпълнение, установени в член 8, параграф 3;

г)

уведомяващата държава членка гарантира, че данните за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин въпросното лице, се приписват на физическото или юридическото лице, посочено в член 3, точка 1, в момента на издаване на средството за електронна идентификация в рамките на тази схема в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

д)

страната, издаваща електронното средство за идентификация в рамките на тази схема, гарантира, че средството за електронна идентификация се приписва на лицето, посочено в буква г) от настоящия член, в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

е)

уведомяващата държава членка осигурява възможност за удостоверяване на автентичност онлайн, така че всяка доверяваща се страна, установена на територията на друга държава членка, да може да потвърди данните за идентификация на лицето, получени в електронна форма. За доверяващи се страни, различни от органи от публичния сектор, уведомяващата държава членка може да определи условия за достъп до това удостоверяване на автентичност. Трансграничното удостоверяване на автентичност се предоставя безплатно, когато се извършва във връзка с онлайн услуга, предоставяна от орган от публичния сектор. Държавите членки не налагат никакви специфични несъразмерни технически изисквания за доверяващи се страни, които възнамеряват да извършват такова удостоверяване на автентичност, когато тези изисквания пречат на оперативната съвместимост на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или сериозно я възпрепятстват;

ж)

най-малко шест месеца преди уведомяването по член 9, параграф 1 уведомяващата държава членка предоставя на останалите държави членки за целите на задължението по член 12, параграф 5 описание на въпросната схема в съответствие с процедурните условия, установени в посочените в член 12, параграф 7 актове за изпълнение;

з)	схемата за електронна идентификация отговаря на изискванията, установени в акта за изпълнение, посочен в член 12, параграф 8.

Член 17

Надзорен орган

1.   Държавите членки определят надзорен орган, установен на тяхна територия, или, при наличие на взаимно споразумение с друга държава членка, надзорен орган, установен във въпросната друга държава членка. Този орган е отговорен за изпълнението на задачите по надзора в определящата държава членка.

На надзорните органи се предоставят необходимите правомощия и достатъчни ресурси за изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на определените от тях надзорни органи.

3.   Функцията на на надзорния орган е следната:

а)

да осъществява надзор върху доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, установени на територията на определящата държава членка, за да се гарантира, посредством предварителни и последващи действия по надзора, че тези доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент;

б)

при необходимост да предприема действия по отношение на доставчици на неквалифицирани удостоверителни услуги, установени на територията на определящата държава членка, посредством последващи действия по надзора, когато получи информация, съгласно която се твърди, че тези доставчици на неквалифицирани удостоверителни услуги или предоставяните от тях удостоверителни услуги не отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент.

4.   За целите на параграф 3 и при спазване на предвидените в него ограничения задачите на надзорния орган включват по-конкретно:

а)	да си сътрудничи с други надзорни органи и да им оказва съдействие в съответствие с член 18;

б)	да анализира докладите за оценяване на съответствието, посочени в член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1;

в)	да информира други надзорни органи и обществеността за пробиви в сигурността или нарушаване на целостта в съответствие с член 19, параграф 2;

г)	да докладва на Комисията за своите основни дейности в съответствие с параграф 6 от настоящия член;

д)	да извършва одити или да изисква от орган за оценяване на съответствието да проведе оценяване на съответствието на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги в съответствие с член 20, параграф 2;

е)	да си сътрудничи с органите по защита на данните, по-специално като без неоснователно забавяне ги информира за резултатите от одитите на доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, при които има предполагаеми нарушения на правилата за защита на личните данни;

ж)	да предоставя квалифициран статут на доставчици на удостоверителни услуги и на предоставяните от тях услуги и да отнема този статут в съответствие с членове 20 и 21;

з)	да информира органа, отговорен за националния доверителен списък, посочен в член 22, параграф 3, за своите решения за представяне или отнемане на квалифициран статут, освен в случаите, когато въпросният орган е и надзорен орган;

и)

да проверява наличието и правилното прилагане на разпоредбите относно плана за осигуряване на непрекъснатост на обслужването в случаите, когато доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги прекъснат дейността си, включително относно начините за запазване на достъпа до информацията в съответствие с член 24, параграф 2, буква з);

й)	да изисква от доставчиците на удостоверителни услуги да отстранят всяко неизпълнение на изискванията, посочени в настоящия регламент.

5.   Държавите членки могат да изискват от надзорния орган да изгражда, поддържа и актуализира инфраструктура за удостоверяване в съответствие с условията по националното право.

6.   Всяка година до 31 март всеки надзорен орган изпраща на Комисията доклад относно основните си дейности през предходната календарна година, наред с обобщена информация относно уведомленията за нарушения, получени от доставчици на удостоверителни услуги, в съответствие с член 19, параграф 2.

7.   Комисията предоставя на държавите членки годишния доклад, посочен в параграф 6.

8.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите по отношение на доклада, посочен в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 18

Взаимопомощ

1.   Надзорните органи си сътрудничат с оглед обмен на добри практики.

Всеки надзорен орган, при получаване на обосновано искане от друг надзорен орган, му осигурява помощта, необходима за последователното осъществяване на дейностите на надзорните органи. Взаимопомощта може да обхваща по-специално искания за информация, както и надзорни мерки, като искания за извършване на проверки, свързани с докладите за оценяване на съответствието, както е посочено в членове 20 и 21.

2.   Надзорен орган, до който е изпратено искане за помощ, може да откаже да го изпълни на някое от следните основания:

а)	надзорният орган не е компетентен да предостави исканата помощ;

б)	исканата помощ не е пропорционална на надзорните функции, изпълнявани от надзорния орган в съответствие с член 17;

в)	при условие че исканата помощ би била несъвместима с настоящия регламент.

3.   При необходимост държавите членки могат да разрешат на съответните си надзорни органи да провеждат съвместни разследвания, в които участват служители на надзорни органи от други държави членки. Механизмите и процедурите за осъществяването на тези съвместни действия се договарят и установяват от съответните държави членки съгласно националното им право.

Член 21

Начало на предоставянето на квалифицирана удостоверителна услуга

1.   Когато доставчици на удостоверителни услуги без квалифициран статут възнамеряват да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, те изпращат на надзорния орган уведомление за намерението си заедно с доклад за оценяване на съответствието, съставен от органа за оценяване на съответствието.

2.   Надзорният орган проверява дали доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, и по-специално на изискванията за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и за предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги.

Ако надзорният орган прецени, че доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в първа алинея, надзорният орган предоставя квалифициран статут на доставчика на удостоверителни услуги и на предоставяните от него удостоверителни услуги и информира посочения в член 22, параграф 3 орган, за да може той да актуализира доверителните списъци по член 22, параграф 1 в срок от три месеца след уведомяването съгласно параграф 1 от настоящия член.

Ако проверката не приключи в тримесечен срок от уведомяването, надзорният орган информира доставчика на удостоверителни услуги, като посочва причините за забавянето и срока, в който трябва да приключи проверката.

3.   Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги могат да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, след като квалифицираният статут бъде отбелязан в доверителните списъци, посочени в член 22, параграф 1.

4.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите за целите на параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 23

Марка за доверие на ЕС за квалифицирани удостоверителни услуги

1.   След като посоченият в член 21, параграф 2, втора алинея квалифициран статут бъде отбелязан в доверителния списък по член 22, параграф 1, доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги могат да използват марката за доверие на ЕС, за да обозначат по прост, разпознаваем и ясен начин предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги.

2.   Когато използват марката за доверие на ЕС за квалифицираните удостоверителни услуги, посочени в параграф 1, доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги правят необходимото на уебсайта им да присъства линк към съответния доверителен списък.

3.   До 1 юли 2015 г. Комисията определя посредством актове за изпълнение спецификациите относно формата, и по-конкретно представянето, състава, размера и оформлението на марката на доверие на ЕС за обозначаване на квалифицирани удостоверителни услуги. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 24

Изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги

1.   При издаването на квалифицирано удостоверение за удостоверителна услуга доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги проверява чрез подходящи средства и в съответствие с националното право самоличността и, ако е приложимо, всички специфични данни за физическото или юридическото лице, на което се издава квалифицираното удостоверение.

Информацията, посочена в първа алинея, се проверява от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги пряко или чрез трета страна в съответствие с националното право:

а)	чрез личното присъствие на физическото лице или на упълномощен представител на юридическото лице; или

б)

дистанционно, чрез средство за електронна идентификация, като за целта преди издаването на квалифицираното удостоверение е било осигурено физическото присъствие на физическото лице или на упълномощен представител на юридическото лице и въпросното средство отговоря на изискванията на член 8 по отношение на нивата на осигуреност „значително“ или „високо“; или

в)	чрез удостоверение за квалифициран електронен подпис или за квалифициран електронен печат, издадено в съответствие с буква а) или б); или

г)	чрез използване на други признати на национално равнище методи за идентификация, които дават ниво на осигуреност, равностойно на физическото присъствие по отношение на надежността. Равностойното ниво на осигуреност се потвърждава от орган за оценяване на съответствието.

2.   Доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги:

а)	информира надзорния орган относно всяка промяна в предоставянето от него на квалифицирани удостоверителни услуги, включително за намерението да преустанови тези дейностти;

б)

наема персонал и, ако е приложимо, подизпълнители, които притежават необходимите експертни знания, надеждност, опит и квалификация и са преминали подходящо обучение относно правилата за сигурност и защита на личните данни, и прилага съответстващи на европейските или международните стандарти административни и управленски процедури;

в)	във връзка с риска от отговорност за нанесени щети в съответствие с член 13 поддържа достатъчни финансови ресурси и/или сключва подходяща застраховка за отговорност в съответствие с националното право;

г)	преди встъпването в договорни отношения информира по ясен и разбираем начин всяко лице, което иска да използва квалифицирана удостоверителна услуга, за точните условия и ред за използване на тази услуга, включително за всякакви ограничения, свързани с използването ѝ;

д)	използва надеждни системи и продукти, които са защитени срещу промяна, и гарантира техническата сигурност и надеждност на поддържаните от тях процеси;

е)

използва надеждни системи за съхранение на предоставените му данни във вид, позволяващ проверка, така че: i) те да са публично достъпни за извличане само в случаите, когато е получено съгласието на лицето, за което се отнасят данните; ii) само упълномощени лица да могат да въвеждат информация и да внасят промени в съхраняваните данни; iii) да може да бъде проверена автентичността на данните;

ж)	взема подходящи мерки срещу подправяне и кражба на данни;

з)

записва и съхранява на разположение за подходящ срок, включително след като доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги е преустановил дейността си, цялата имаща отношение информация във връзка с данните, издадени и получени от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, и по-специално с оглед предоставяне на доказателство при съдебни производства и осигуряване на приемственост при предоставянето на услугата. Тези записи могат да бъдат направени по електронен път;

и)	в съответствие с разпоредбите, подложени на проверка от надзорния орган съгласно член 17, параграф 4, буква и), разполага с актуализиран план за осигуряване на непрекъснатост на обслужването в случай на прекратяване на дейността;

й)	осигурява законосъобразна обработка на лични данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО;

к)	в случай на доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, които издават квалифицирани удостоверения — създава база данни с удостоверения и редовно я актуализира.

3.   Ако доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който издава квалифицирани удостоверения, реши да отмени удостоверение, той регистрира тази отмяна в неговата база данни с удостоверения и публикува отменения статут на удостоверението своевременно, но във всички случаи в срок до24 часа след като бъде получено искането. Отмяната става валидна веднага след като бъде публикувана.

4.   Във връзка с параграф 3 доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, които издават квалифицирани удостоверения, предоставят на всяка доверяваща се страна информация относно валидността или отмяната на издадените от тях квалифицирани удостоверения. Тази информация се предоставя на разположение по всяко време и дори след срока на валидност на удостоверението най-малко въз основа на удостоверение по автоматизиран начин, който е надежден, безплатен и ефикасен.

5.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за надеждни системи и продукти, които отговарят на изискванията по параграф 2, букви д) и е) от настоящия член. Съответствието с изискванията по настоящия член се презюмира, когато надеждните системи и продукти отговарят на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

РАЗДЕЛ 4

Електронни подписи

Член 25

Правна сила на електронните подписи

1.   Правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи.

2.   Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

3.   Квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки.

Член 28

Квалифицирани удостоверения за електронни подписи

1.   Квалифицираните удостоверения за електронни подписи отговарят на изискванията, предвидени в приложение I.

2.   Квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в приложение I.

3.   Квалифицираните удостоверения за електронни подписи могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни. Тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни подписи.

4.   Ако квалифицирано удостоверение за електронни подписи бъде отменено след първоначалното активиране, то губи валидността си от момента на отмяната и неговият статут не може да бъде възстановен при никакви обстоятелства.

5.   Държавите членки могат да определят национални правила относно временното спиране на валидността на квалифицирано удостоверение за електронен подпис при спазване на следните условия:

а)	ако квалифицирано удостоверение за електронен подпис бъде временно спряно, то губи валидността си за срока на спирането;

б)	срокът на спирането се отбелязва ясно в базата данни за удостоверенията, а статутът на спряното удостоверение е видим за срока на спирането в рамките на услугата, предоставяща информация за статута на удостоверението.

6.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за квалифицирани удостоверения за електронен подпис. Съответствието с изискванията, предвидени в приложение I, се презюмира, когато квалифицираните удостоверения за електронен подпис отговарят на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 35

Правна сила на електронните печати

1.   Правната сила и допустимостта на електронния печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни печати.

2.   Квалифицираният електронен печат се ползва от презумпция за цялост на данните и точност на произхода на тези данни, за които се отнася квалифицираният електронен печат.

3.   Квалифицираният електронен печат, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен печат във всички други държави членки.

Член 38

Квалифицирани удостоверения за електронни печати

1.   Квалифицираните удостоверения за електронни печати отговарят на изискванията, предвидени в приложение III.

2.   Квалифицираните удостоверения за електронни печати не подлежат на каквито и да било задължителни изисквания, които надхвърлят изискванията, предвидени в приложение III.

3.   Квалифицираните удостоверения за електронни печати могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни. Тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни печати.

4.   Ако квалифицирано удостоверение за електронен печат бъде отменено след първоначалното активиране, то губи валидността си от момента на отмяната и неговият статут не може да бъде възстановен при никакви обстоятелства.

5.   Държавите членки могат да определят национални правила относно временното спиране на валидността на квалифицирани удостоверения за електронни печати при спазване на следните условия:

а)	ако квалифицирано удостоверение за електронен печат бъде временно спряно, то губи валидността си за срока на спирането;

б)	срокът на спирането се отбелязва ясно в базата данни за удостоверенията, а статутът на спиране е видим за срока на това спиране в рамките на услугата, предоставяща информация за статута на удостоверението.

6.   Комисията може да установи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за квалифицирани удостоверения за електронни печати. Съответствието с изискванията, предвидени в приложение III, се презюмира, когато квалифицираното удостоверение за електронен печат отговаря на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 41

Правна сила на електронните времеви печати

1.   Правната сила и допустимостта на електронния времеви печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен времеви печат.

2.   Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът.

3.   Квалифицираният електронен времеви печат, издаден в една държава членка, се признава за квалифициран електронен времеви печат във всички държави членки.

Член 43

Правна сила на услугите за електронна препоръчана поща

1.   Правната сила и допустимостта на данните, изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна препоръчана поща, не могат да бъдат оспорени като доказателство в съдебни производства единствено на основанието, че са в електронна форма или че не отговарят на изискванията за квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.

2.   Данните, изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна препоръчана поща, се ползват от презумпцията за цялост на данните, за изпращане на тези данни от идентифицирания изпращач, тяхното получаване от идентифицирания получател и за точност на указаните чрез квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща дата и час на изпращане и получаване на данните.

Член 46

Правна сила на електронните документи

Правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма.

ГЛАВА V

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ДЕЛЕГИРАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯ И АКТОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Член 52

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 1 юли 2016 г. с изключение на следното:

а)

член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 12, параграфи 2 — 9, член 17, параграф 8, член 19, параграф 4, член 20, параграф 4, член 21, параграф 4, член 22, параграф 5, член 23, параграф 3, член 24, параграф 5, член 27, параграфи 4 и 5, член 28, параграф 6, член 29, параграф 2, член 30, параграфи 3 и 4, член 31, параграф 3, член 32, параграф 3, член 33, параграф 2, член 34, параграф 2, член 37, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 6, член 42, параграф 2, член 44, параграф 2, член 45, параграф 2 и членове 47 и 48 се прилагат, считано от 17 септември 2014 г.;

б)	член 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 — 11 и член 12, параграф 1 се прилагат от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8;

в)	член 6 се прилага, считано от три години от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8.

3.   Когато схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване, е включена в списъка, публикуван от Комисията по силата на член 9, преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член, признаването на средствата за електронна идентификация в рамките на въпросната схема по силата на член 6 се извършва не по-късно от 12 месеца след публикуването на схемата, но не преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член.

4.   Независимо от параграф 2, буква в) от настоящия член дадена държава членка може да реши, че средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване по силата на член 9, параграф 1 от страна на друга държава членка, се признават в първата държава членка, считано от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8. Съответните държави членки информират Комисията. Комисията оповестява публично тази информация.

---

(1)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 73.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юли 2014 г.

(3)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(4)  ОВ C 50 Е, 21.2.2012 г., стр. 1.

(5)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(6)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(7)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(8)  Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35).

(9)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(10)  Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 36).

(11)  Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 53, 26.2.2011 г., стр. 66).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001, стр. 1).

(14)  ОВ C 28, 30.1.2013 г., стр. 6.

(15)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на обществени поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

---

---

---

---