keyboard_tab EIDAS 2014/0910 BG

whereas членка:

• whereas (9) 1
• whereas (14) 1
• whereas (17) 4
• whereas (18) 1
• whereas (30) 2
• whereas (42) 2
• whereas (68) 1

definitions:

Член 1

Предмет

С оглед да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се цели постигане на подходящо равнище на сигурност на средствата за електронна идентификация и удостоверителни услуги, с настоящия регламент:

а)	се определят условията, при които държавите членки признават средствата за електронна идентификация на физически и юридически лица, които средства попадат в обхвата на дадена схема за електронна идентификация на друга държава членка, за която е извършено уведомяване;

б)	се определят правилата за удостоверителните услуги, по-специално за електронни трансакции; и

в)	се установява правна рамка за електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване от държава членка, както и за установени в Съюза доставчици на удостоверителни услуги.

2.   Настоящият регламент не се прилага за предоставянето на удостоверителни услуги, използвани единствено в рамките на затворени системи, произтичащи от националното право или от споразумения между определен кръг от участници.

3.   Настоящият регламент не засяга националното право или правото на Съюза, свързано със сключването и действителността на договори или други правни или процедурни задължения по отношение на формата.

Член 4

Принцип на вътрешния пазар

1.   Предоставянето на удостоверителни услуги на територията на държава членка от доставчик на удостоверителни услуги, установен в друга държава членка, не подлежи на ограничения на основания, които попадат в обхвата на настоящия регламент.

2.   Продуктите и удостоверителните услуги, които отговарят на изискванията на настоящия регламент, са разрешени за свободно движение в рамките на вътрешния пазар.

Член 6

Взаимно признаване

1.   Когато националното право или административната практика изискват електронна идентификация чрез средства за електронна идентификация и удостоверяване на автентичност за достъпа до дадена услуга, предоставяна онлайн от орган от публичния сектор в една държава членка, средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, се признават в първата държава членка за целите на трансграничното удостоверяване на автентичност за тази онлайн услуга, при условие че са изпълнени следните условия:

а)	средствата за електронна идентификация се издават в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9;

б)

нивото на осигуреност на средствата за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност, равно или по-високо от нивото на осигуреност, изисквано от съответния орган от публичния сектор, за онлайн достъпа до тази услуга в първата държава членка, при условие че нивото на осигуреност на тези средства за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност „значително“ или „високо“;

в)	съответният орган от публичния сектор използва ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по отношение на онлайн достъпа до тази услуга.

Това признаване се извършва не по-късно от 12 месеца след като Комисията публикува списъка, посочен в първа алинея, буква а).

2.   Средствата за електронна идентификация, издадени в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9, които съответстват на ниво на осигуреност „ниско“, могат да бъдат признати от органи от публичния сектор за целите на трансгранично удостоверяване на автентичност за услугите, предоставяни онлайн от тези органи.

Член 7

Допускане за уведомяване относно схеми за електронна идентификация

Дадена схема за електронна идентификация се допуска за уведомяване съгласно член 9, параграф 1, ако всяко едно от следните условия е изпълнено:

а)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация са издадени: i) от уведомяващата държава членка; ii) по поръчение на уведомяващата държава членка; или iii) независимо от уведомяващата държава членка и са признати от тази държава членка;

б)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация могат да бъдат използвани за достъп до най-малко една услуга, която е предоставяна от орган от публичния сектор и която изисква електронна идентификация в уведомяващата държава членка;

в)	схемата за елетронна идентификация и издаваните по нея средства за електронна идентификация отговарят на изискванията на поне едно от нивата на осигуреност, предвидени в акта за изпълнение, установени в член 8, параграф 3;

г)

уведомяващата държава членка гарантира, че данните за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин въпросното лице, се приписват на физическото или юридическото лице, посочено в член 3, точка 1, в момента на издаване на средството за електронна идентификация в рамките на тази схема в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

д)

страната, издаваща електронното средство за идентификация в рамките на тази схема, гарантира, че средството за електронна идентификация се приписва на лицето, посочено в буква г) от настоящия член, в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

е)

уведомяващата държава членка осигурява възможност за удостоверяване на автентичност онлайн, така че всяка доверяваща се страна, установена на територията на друга държава членка, да може да потвърди данните за идентификация на лицето, получени в електронна форма. За доверяващи се страни, различни от органи от публичния сектор, уведомяващата държава членка може да определи условия за достъп до това удостоверяване на автентичност. Трансграничното удостоверяване на автентичност се предоставя безплатно, когато се извършва във връзка с онлайн услуга, предоставяна от орган от публичния сектор. Държавите членки не налагат никакви специфични несъразмерни технически изисквания за доверяващи се страни, които възнамеряват да извършват такова удостоверяване на автентичност, когато тези изисквания пречат на оперативната съвместимост на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или сериозно я възпрепятстват;

ж)

най-малко шест месеца преди уведомяването по член 9, параграф 1 уведомяващата държава членка предоставя на останалите държави членки за целите на задължението по член 12, параграф 5 описание на въпросната схема в съответствие с процедурните условия, установени в посочените в член 12, параграф 7 актове за изпълнение;

з)	схемата за електронна идентификация отговаря на изискванията, установени в акта за изпълнение, посочен в член 12, параграф 8.

Член 9

Уведомяване

1.   Уведомяващата държава членка уведомява Комисията за следната информация и без излишно забавяне съобщава за всички последващи изменения в нея:

а)	описание на схемата за електронна идентификация, включително нивата на осигуреност и издателя или издателите на средството за електронна идентификация в рамките на схемата;

б)	приложимия режим на надзор и информация за режима на отговорност по отношение на следното: i) страната, която издава средството за електронна идентификация; и ii) страната, която извършва процедурата по удостоверяване на автентичността;

в)	органа или органите, отговарящи за схемата за електронна идентификация;

г)	информация за субекта или субектите, които управляват регистрацията на уникалните идентификационни данни на лицата;

д)	описание как са спазени изискванията, установени в актовете за изпълнение, посочени в член 12, параграф 8;

е)	описание на удостоверяването на автентичността, посочено в член 7, буква е);

ж)	условията за спиране или отмяна на схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване, или на удостоверяването на автентичност, или на съответните застрашени части.

2.   Една година след датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно параграф 1 от настоящия член, и свързаната с тях основна информация.

3.   Ако Комисията получи уведомление след изтичане на срока, посочен в параграф 2, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз измененията на списъка, посочен в параграф 2, в рамките на два месеца от датата на получаване на уведомлението.

4.   Държава членка може да подаде в Комисията искане схема за електронна идентификация, за която същата държава членка е извършила уведомяване, да бъде заличена от списъка по параграф 2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съответните изменения на списъка в рамките на един месец от датата на получаване на искането на държавата членка.

5.   Комисията може посредством актове за изпълнение да определи обстоятелствата, форматите и процедурите по отношение на уведомленията по параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 10

Пробив в сигурността

1.   Ако схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, или удостоверяването на автентичност, посочено в член 7, буква е), са нарушени или частично застрашени по начин, който засяга надеждността на трансграничното удостоверяване на автентичност на тази схема, уведомяващата държава членка незабавно спира или отменя това трансгранично удостоверяване на автентичност или съответните застрашени части и информира другите държави членки и Комисията.

2.   Когато пробивът или застрашаването на сигурността, посочени в параграф 1, бъдат отстранени, уведомяващата държава членка възобновява трансграничното удостоверяване на автентичност и без неоснователно забавяне информира другите държави членки и Комисията.

3.   Ако пробивът или нарушаването на сигурността, посочени в параграф 1, не бъдат отстранени в рамките на три месеца от спирането или отмяната, уведомяващата държава членка информира другите държави членки и Комисията за прекратяването на схемата за електронна идентификация.

Комисията публикува без неоснователно забавяне съответните изменения на списъка по член 9, параграф 2 в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Отговорност

1.   За неспазване на задълженията си по член 7, букви г) и е) при трансгранична трансакция уведомяващата държава членка носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице.

2.   Страната, издаваща средството за електронна идентификация, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задължението по член 7, буква д) при трансгранична трансакция.

3.   Страната, извършващ процедурата по удостоверяване на автентичност, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неспособност да гарантира правилното функциониране на удостоверяването на автентичност по член 7, буква е) при трансгранична трансакция.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат в съответствие с националните правила относно отговорността.

5.   Параграфи 1, 2 и 3 не засягат отговорността — съгласно националното право — на страните по трансакция, при която се използват средства за електронна идентификация, попадащи в обхвата на схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1.

Член 12

Сътрудничество и оперативна съвместимост

1.   Националните схеми за електронна идентификация, за които се извършва уведомяване съгласно член 9, параграф 1, са оперативно съвместими.

2.   За целите на параграф 1 се установява рамка за оперативна съвместимост.

3.   Рамката за оперативна съвместимост отговаря на следните критерии:

а)	има за цел да е технологично неутрална и не допуска дискриминация между специфичните национални технически решения за електронна идентификация в рамките на дадена държава членка;

б)	спазва европейските и международните стандарти, когато това е възможно;

в)	улеснява спазването на принципа за защита на личния живот още при разработването; и

г)	гарантира, че личните данни се обработват в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

4.   Рамката за оперативна съвместимост се състои от:

а)	задаване на минимални технически изисквания във връзка с нивата на осигуреност съгласно член 8;

б)	категоризиране на националните нива на осигуреност на схемите на електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, по нива на осигуреност съгласно член 8;

в)	задаване на минимални технически изисквания за оперативна съвместимост;

г)	задаване на минимален набор от данни за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин физическо или юридическо лице, които са достъпни посредством схеми за електронна идентификация;

д)	процедурни правила;

е)	механизми за уреждане на спорове; и

ж)	общи оперативни стандарти за сигурност.

5.   Държавите членки си сътрудничат по следните въпроси:

а)	оперативна съвместимост на схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, и на схеми за електронна идентификация, за които държавите членки имат намерение да направят уведомяване; и

б)	сигурност на схемите за електронна идентификация.

6.   Сътрудничеството между държавите членки се състои от:

а)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка със схемите за електронна идентификация, и по-специално във връзка с техническите изисквания, свързани с оперативната съвместимост и нивата на осигуреност;

б)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка с използването на нивата на осигуреност на схемите за електронна идентификация съгласно член 8;

в)	партньорска проверка на схемите за електронна идентификация, попадащи в обхвата на настоящия регламент; и

г)	анализ на значимите новости в сектора на електронната идентификация.

7.   С оглед постигането на висока степен на доверие и сигурност, отговарящи на степента на риск, до 18 март 2015 г. Комисията установява посредством актове за изпълнение процедурните условия, необходими за улесняване на сътрудничеството между държавите членки, посочено в параграфи 5 и 6.

8.   С цел да се установят еднакви условия за изпълнение на изискването по параграф 1, до 18 септември 2015 г. Комисията, като спазва критериите по параграф 3 и като отчита резултатите от сътрудничеството между държавите членки, приема актове за изпълнение относно рамка за оперативна съвместимост съгласно установеното в параграф 4.

9.   Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

ГЛАВА III

УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 17

Надзорен орган

1.   Държавите членки определят надзорен орган, установен на тяхна територия, или, при наличие на взаимно споразумение с друга държава членка, надзорен орган, установен във въпросната друга държава членка. Този орган е отговорен за изпълнението на задачите по надзора в определящата държава членка.

На надзорните органи се предоставят необходимите правомощия и достатъчни ресурси за изпълнението на техните задачи.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на определените от тях надзорни органи.

3.   Функцията на на надзорния орган е следната:

а)

да осъществява надзор върху доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, установени на територията на определящата държава членка, за да се гарантира, посредством предварителни и последващи действия по надзора, че тези доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент;

б)

при необходимост да предприема действия по отношение на доставчици на неквалифицирани удостоверителни услуги, установени на територията на определящата държава членка, посредством последващи действия по надзора, когато получи информация, съгласно която се твърди, че тези доставчици на неквалифицирани удостоверителни услуги или предоставяните от тях удостоверителни услуги не отговарят на изискванията, предвидени в настоящия регламент.

4.   За целите на параграф 3 и при спазване на предвидените в него ограничения задачите на надзорния орган включват по-конкретно:

а)	да си сътрудничи с други надзорни органи и да им оказва съдействие в съответствие с член 18;

б)	да анализира докладите за оценяване на съответствието, посочени в член 20, параграф 1 и член 21, параграф 1;

в)	да информира други надзорни органи и обществеността за пробиви в сигурността или нарушаване на целостта в съответствие с член 19, параграф 2;

г)	да докладва на Комисията за своите основни дейности в съответствие с параграф 6 от настоящия член;

д)	да извършва одити или да изисква от орган за оценяване на съответствието да проведе оценяване на съответствието на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги в съответствие с член 20, параграф 2;

е)	да си сътрудничи с органите по защита на данните, по-специално като без неоснователно забавяне ги информира за резултатите от одитите на доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, при които има предполагаеми нарушения на правилата за защита на личните данни;

ж)	да предоставя квалифициран статут на доставчици на удостоверителни услуги и на предоставяните от тях услуги и да отнема този статут в съответствие с членове 20 и 21;

з)	да информира органа, отговорен за националния доверителен списък, посочен в член 22, параграф 3, за своите решения за представяне или отнемане на квалифициран статут, освен в случаите, когато въпросният орган е и надзорен орган;

и)

да проверява наличието и правилното прилагане на разпоредбите относно плана за осигуряване на непрекъснатост на обслужването в случаите, когато доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги прекъснат дейността си, включително относно начините за запазване на достъпа до информацията в съответствие с член 24, параграф 2, буква з);

й)	да изисква от доставчиците на удостоверителни услуги да отстранят всяко неизпълнение на изискванията, посочени в настоящия регламент.

5.   Държавите членки могат да изискват от надзорния орган да изгражда, поддържа и актуализира инфраструктура за удостоверяване в съответствие с условията по националното право.

6.   Всяка година до 31 март всеки надзорен орган изпраща на Комисията доклад относно основните си дейности през предходната календарна година, наред с обобщена информация относно уведомленията за нарушения, получени от доставчици на удостоверителни услуги, в съответствие с член 19, параграф 2.

7.   Комисията предоставя на държавите членки годишния доклад, посочен в параграф 6.

8.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите по отношение на доклада, посочен в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 22

Доверителни списъци

1.   Всяка държава членка създава, поддържа и публикува доверителни списъци, които съдържат информация за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, за които носи отговорност, както и за предоставяните от тези доставчици квалифицирани удостоверителни услуги.

2.   Държавите членки създават, поддържат и публикуват по сигурен начин предвидените в параграф 1 доверителни списъци, които са подписани и подпечатани по електронен път във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

3.   Държавите членки уведомяват без излишно забавяне Комисията за органа, натоварен със създаването, поддържането и публикуването на националните доверителни списъци, за мястото, където се публикуват тези списъци, за удостоверенията, които се използват за подписване или подпечатване на доверителни списъци, както и за всички последващи промени в тях.

4.   Комисията предоставя на обществеността чрез сигурен канал информацията, посочена в параграф 3, подписана и подпечатана по електронен път и във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

5.   До 18 септември 2015 г. Комисията посредством актове за изпълнение уточнява информацията, посочена в параграф 1, и определя техническите спецификации и форматите на доверителните списъци за целите на параграфи 1—4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 25

Правна сила на електронните подписи

1.   Правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи.

2.   Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

3.   Квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки.

Член 27

Електронни подписи в публичните услуги

1.   Ако за използване на онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор или от негово име, дадена държава членка изисква усъвършенстван електронен подпис, същата държава членка признава усъвършенствани електронни подписи, усъвършенствани електронни подписи, основани на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, и квалифицирани електронни подписи поне във форматите или с използване на методите, определени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 5.

2.   Ако за използване на онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор или от негово име, дадена държава членка изисква усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, същата държава членка признава усъвършенствани електронни подписи, основани на квалифицирано удостоверение, и квалифицирани електронни подписи поне във форматите или с използване на методите, определени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 5.

3.   За трансгранично използване при онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор, държавите членки не изискват електронен подпис с равнище на сигурност, по-високо от това на квалифицирания електронен подпис.

4.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за усъвършенствани електронни подписи. Съответствието с изискванията относно усъвършенстваните електронни подписи, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 26, се презюмира, когато усъвършенстваният електронен подпис отговаря на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

5.   До 18 септември 2015 г. и като отчита съществуващите практики, стандарти и правни актове на Съюза, Комисията, посредством актове за изпълнение, определя референтните формати на усъвършенстваните електронни подписи или референтните методи, когато се използват алтернативни формати. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 35

Правна сила на електронните печати

1.   Правната сила и допустимостта на електронния печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни печати.

2.   Квалифицираният електронен печат се ползва от презумпция за цялост на данните и точност на произхода на тези данни, за които се отнася квалифицираният електронен печат.

3.   Квалифицираният електронен печат, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен печат във всички други държави членки.

Член 37

Електронни печати в публичните услуги

1.   Ако за използване на онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор или от негово име, дадена държава членка изисква усъвършенстван електронен печат, същата държава членка признава усъвършенствани електронни печати, усъвършенствани електронни печати, основани на квалифицирано удостоверение за електронни печати, и квалифицирани електронни печати поне във форматите или с използване на методите, определени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 5.

2.   Ако за използване на онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор или от негово име, дадена държава членка изисква усъвършенстван електронен печат, основан на квалифицирано удостоверение, същата държава членка признава усъвършенствани електронни печати, основани на квалифицирано удостоверение, и квалифицирани електронни печати поне във форматите или с използване на методите, определени в актовете за изпълнение, посочени в параграф 5.

3.   За трансгранично използване при онлайн услуга, предлагана от орган от публичния сектор, държавите членки не изискват електронен печат с ниво на сигурност, по-високо от това на квалифицирания електронен печат.

4.   Комисията може да установи посредством актове за изпълнение референтните номера на стандартите за усъвършенстваните електронни печати. Съответствието с изискванията относно усъвършенстваните електронни печати, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член и в член 36, се презюмира, когато усъвършенстваният електронен печат отговаря на тези стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

5.   До 18 септември 2015 г. и като отчита съществуващите практики, стандарти и правни актове на Съюза, Комисията посредством актове за изпълнение определя референтните формати на усъвършенстваните електронни печати или референтните методи, когато се използват алтернативни формати. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 41

Правна сила на електронните времеви печати

1.   Правната сила и допустимостта на електронния времеви печат като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен времеви печат.

2.   Квалифицираният електронен времеви печат се ползва от презумпцията за точност на указаните от него дата и час и за цялост на данните, с които са обвързани датата и часът.

3.   Квалифицираният електронен времеви печат, издаден в една държава членка, се признава за квалифициран електронен времеви печат във всички държави членки.

Член 52

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 1 юли 2016 г. с изключение на следното:

а)

член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 12, параграфи 2 — 9, член 17, параграф 8, член 19, параграф 4, член 20, параграф 4, член 21, параграф 4, член 22, параграф 5, член 23, параграф 3, член 24, параграф 5, член 27, параграфи 4 и 5, член 28, параграф 6, член 29, параграф 2, член 30, параграфи 3 и 4, член 31, параграф 3, член 32, параграф 3, член 33, параграф 2, член 34, параграф 2, член 37, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 6, член 42, параграф 2, член 44, параграф 2, член 45, параграф 2 и членове 47 и 48 се прилагат, считано от 17 септември 2014 г.;

б)	член 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 — 11 и член 12, параграф 1 се прилагат от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8;

в)	член 6 се прилага, считано от три години от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8.

3.   Когато схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване, е включена в списъка, публикуван от Комисията по силата на член 9, преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член, признаването на средствата за електронна идентификация в рамките на въпросната схема по силата на член 6 се извършва не по-късно от 12 месеца след публикуването на схемата, но не преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член.

4.   Независимо от параграф 2, буква в) от настоящия член дадена държава членка може да реши, че средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване по силата на член 9, параграф 1 от страна на друга държава членка, се признават в първата държава членка, считано от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8. Съответните държави членки информират Комисията. Комисията оповестява публично тази информация.

---

(1)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 73.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юли 2014 г.

(3)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(4)  ОВ C 50 Е, 21.2.2012 г., стр. 1.

(5)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(6)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(7)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(8)  Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35).

(9)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(10)  Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 36).

(11)  Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 53, 26.2.2011 г., стр. 66).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001, стр. 1).

(14)  ОВ C 28, 30.1.2013 г., стр. 6.

(15)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на обществени поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

---

---

---

---