search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'ЕС' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index ЕС:


whereas ЕС:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1744

 

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за посреднически услуги, предлагани на получатели на услугата, които са установени или се намират в Съюза, независимо от мястото на установяване на доставчиците на тези посреднически услуги.

2.   Настоящият регламент не се прилага за услуга, която не е посредническа услуга, нито за изисквания, наложени по отношение на такава услуга, независимо дали услугата се предоставя чрез използването на посредническа услуга.

3.   Настоящият регламент не оказва въздействие върху прилагането на Директива 2000/31/ЕО.

4.   Настоящият регламент не засяга правилата, установени в други правни актове на Съюза, уреждащи други аспекти на предоставянето на посреднически услуги на вътрешния пазар или конкретизиращи и допълващи настоящия регламент, и по-специално следните:

a)

Директива 2010/13/ЕС;

б)

правните актове на Съюза в областта на авторското право и сродните му права;

в)

Регламент (ЕС) 2021/784;

г)

Регламент (ЕС) 2019/1148;

д)

Регламент (ЕС) 2019/1150;

е)

правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите и безопасността на продуктите, включително регламенти (ЕС) 2017/2394 и (ЕС) 2019/1020 и директиви 2001/95/EО и 2013/11/ЕС;

ж)

правите актове на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО;

з)

правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, по-специално Регламент (ЕС) № 1215/2012 или всеки правен акт на Съюза, определящ правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения;

и)

правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, по-специално регламента относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси;

й)

директивата за установяване на хармонизирани правила относно определянето на представители за целите на събирането на доказателства по наказателни производства.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)

„услуга на информационното общество“ означава „услуга“ съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б)

„получател на услугата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, и по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея;

в)

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

г)

„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможност на физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на посреднически услуги, който има съществена връзка със Съюза;

д)

„съществена връзка със Съюза“ означава връзка на доставчик на посреднически услуги със Съюза, произтичаща от неговото място на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, като например:

значителен брой получатели на услугата в една или повече държави членки от гледна точка на тяхното население; или

ориентиране на дейностите към една или повече държави членки;

е)

„търговец“ означава физическо лице или юридическо лице, независимо дали последното е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

ж)

„посредническа услуга“ означава една от следните услуги на информационното общество:

i)

услуга за „обикновен пренос“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа;

ii)

услуга „кеширане“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, включваща автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, извършено единствено с цел да се подобри ефективността на по-нататъшния пренос на информацията към други получатели по тяхно искане;

iii)

услуга „хостинг“, която се състои в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата и по негово искане;

з)

„незаконно съдържание“ означава информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право;

и)

„онлайн платформа“ означава хостинг услуга, която по искане на получател на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността, освен ако тази дейност не е незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент;

й)

„онлайн търсачка“ означава посредническа услуга, която дава възможност на ползвателите на интернет да въвеждат запитване, за да извършват по принцип търсене на всички уебсайтове или на всички уебсайтове на даден език въз основа на запитване по всякакви теми под формата на ключова дума, гласово запитване, израз или друг вид въведени данни, в отговор на което се връщат резултати във всякакъв формат, съдържащи информация, свързана с исканото съдържание;

к)

„разпространение сред обществеността“ означава осигуряването на информация, по искане на получателя на услугата, който я е предоставил, на потенциално неограничен брой трети лица;

л)

„договор от разстояние“ означава „договор от разстояние“ съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС;

м)

„онлайн интерфейс“ означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

н)

„координатор за цифровите услуги по място на установяване“ означава координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчик на посредническа услуга или в която пребивава или е установен неговият представител;

о)

„координатор за цифровите услуги по местоназначение“ означава координаторът за цифровите услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;

п)

„активен получател на онлайн платформа“ означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс;

р)

„активен получател на онлайн търсачка“ означава получател на услугата, който е задал търсене в онлайн търсачката и е изложен на съдържание, индексирано и представено в нейния онлайн интерфейс;

с)

„реклама“ означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали за постигане на търговски или нетърговски цели, и представена от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение конкретно за популяризиране на тази информация;

т)

„система за препоръчване“ означава изцяло или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформа, за да предлага на своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата или за да представя като приоритетна тази информация, включително в резултат на търсене, инициирано от получателя на услугата или определящо по друг начин относителната последователност или видимост на показваната информация;

у)

„модериране на съдържание“ означава дейностите, автоматизирани или не, предприети от доставчиците на посреднически услуги, които имат за цел по-специално откриване, идентифициране и справяне с незаконно съдържание или несъвместима с техните общи условия информация, предоставени от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта, както и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например намаляване на видимостта, липсата на възможност за извличане на печалба, блокиране на достъпа или премахване на тази информация, или засягащи способността на получателите да предоставят тази информация, като например закриване или временно блокиране на профила на даден получател;

ф)

„общи условия“ означава всички клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на посреднически услуги и получателите на услугите;

х)

„хора с увреждания“ означава „хора с увреждания“ съгласно посоченото в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (38);

ц)

„търговско съобщение“ означава „търговско съобщение“ съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО;

ч)

„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (39).

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

Член 16

Механизми за уведомяване и действие

1.   Доставчиците на хостинг услуги въвеждат механизми, които позволяват на всяко физическо лице или образувание да ги уведомява за наличието в тяхната услуга на конкретна информация, която физическото лице или образуванието счита за незаконна. Тези механизми са леснодостъпни и лесни за ползване и позволяват подаването на уведомления изключително по електронен път.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, са такива, че да улесняват подаването на достатъчно точни и достатъчно обосновани уведомления. За тази цел доставчиците на хостинг услуги предприемат необходимите мерки, за да позволят и улеснят подаването на уведомления, съдържащи всички посочени по-долу елементи:

a)

достатъчно обосновано обяснение на причините, поради които физическото лице или образуванието твърди, че въпросната информация представлява незаконно съдържание;

б)

ясно посочване на точното електронно местоположение на тази информация, например точния или точните URL, и когато е необходимо, допълнителна информация, позволяваща идентифицирането на незаконното съдържание, адаптирана спрямо вида съдържание и конкретния вид хостинг услуга;

в)

името и адреса на електронна поща на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, освен в случай на информация, за която се счита, че включва някое от престъпленията, посочени в членове 3—7 от Директива 2011/93/ЕС;

г)

декларация, потвърждаваща добросъвестното убеждение на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, че информацията и твърденията, съдържащи се в нея, са точни и пълни.

3.   Счита се, че уведомленията, посочени в настоящия член, позволяват действително узнаване или запознаване с информацията за целите на член 6 по отношение на съответната информация, когато те позволяват на добросъвестен доставчик на хостинг услуги да установи незаконосъобразността на съответната дейност или информация без подробна правна проверка.

4.   Когато уведомлението съдържа електронната информация за контакт на физическото лице или образуванието, което го е подало, доставчикът на хостинг услуги без необосновано забавяне изпраща на това физическо лице или образувание потвърждение за получаване на уведомлението.

5.   Доставчикът също така без необосновано забавяне уведомява това физическо лице или образувание за своето решение по отношение на информацията, за която се отнася уведомлението, като предоставя информация относно възможностите за правна защита във връзка с това решение.

6.   Доставчиците на хостинг услуги обработват всички уведомления, които получават чрез механизмите, посочени в параграф 1, и вземат решенията си по отношение на информацията, за която се отнасят уведомленията, своевременно, добросъвестно, безпристрастно и обективно. Когато използват автоматизирани средства за това обработване или вземане на решение, те включват информация за това в уведомлението, посочено в параграф 5.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 25

Проектни параметри и организация на онлайн интерфейса

1.   Доставчиците на онлайн платформи не проектират, организират или експлоатират своите онлайн интерфейси по начин, който подвежда или манипулира получателите на услугата, или по начин, който другояче съществено изопачава или накърнява способността на получателите на тяхната услуга да вземат свободни и информирани решения.

2.   Забраната по параграф 1 не се прилага за практики, обхванати от Директива 2005/29/ЕО или Регламент (ЕС) 2016/679.

3.   Комисията може да издаде насоки относно как се прилага параграф 1 към конкретни практики, а именно:

a)

по-силно открояване на някои възможности за избор, когато от получателя на услугата се иска да вземе решение;

б)

повтарящо се искане получателят на услугата да направи избор, когато избор вече е направен, по-специално чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското преживяване;

в)

настройки, при които процедурата за отказ от услуга е по-трудна от абонирането за нея.

Член 26

Реклама в онлайн платформи

1.   Доставчиците на онлайн платформи, които представят реклами в своите онлайн интерфейси, гарантират, че за всяка конкретна реклама, представена на всеки отделен получател, за получателите на услугата е възможно да бъде определено по ясен, сбит и недвусмислен начин и в реално време следното:

a)

че информацията е реклама, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44;

б)

физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)

физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако това лице е различно от физическото или юридическото лице, посочено в буква б);

г)

съдържателна, пряко и лесно достъпна от рекламата информация относно основните параметри, използвани за определяне на получателя, на когото се представя рекламата, и когато е приложимо – как могат да бъдат променяни тези параметри.

2.   Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата функция, чрез която да декларират дали предоставяното съдържание представлява или съдържа търговски съобщения.

Когато получателят на услугата представи декларация съгласно настоящия параграф, доставчикът на онлайн платформата гарантира, че другите получатели на услугата могат да установят по ясен и недвусмислен начин и в реално време, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44, че съдържанието, предоставено от получателя на услугата, представлява или съдържа търговски съобщения съгласно описаното в декларацията.

3.   Доставчиците на онлайн платформи не представят на получателите на услугата реклами въз основа на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като използват специални категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 28

Онлайн защита на малолетните и непълнолетните лица

1.   Доставчиците на онлайн платформи, достъпни за малолетни и непълнолетни лица, въвеждат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на малолетните и непълнолетните лица по отношение на техните услуги.

2.   Доставчиците на онлайн платформи не представят на своя интерфейс реклами въз основа на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като използват лични данни на получателя на услугата, когато знаят с достатъчна сигурност, че получателят на услугата е малолетно или непълнолетно лице.

3.   Спазването на задълженията, установени в настоящия член, не задължава доставчиците на онлайн платформи да обработват допълнителни лични данни, за да преценят дали получателят на услугата е малолетно или непълнолетно лице.

4.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги Комисията може да отправи насоки за подпомагане на доставчиците на онлайн платформи при прилагането на параграф 1.

РАЗДЕЛ 4

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци

Член 30

Проследимост на търговците

1.   Доставчиците на онлайн платформите, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че търговците могат да използват тези онлайн платформи за рекламиране на съобщения или за предлагане на продукти или услуги на потребители, намиращи се в Съюза, само ако преди използването на услугите им онлайн за тези цели са получили следната информация, когато е приложимо към търговеца:

a)

име, адрес, телефонен номер и адрес на електронна поща на търговеца;

б)

копие от идентификационния документ на търговеца или друга електронна идентификация съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (40);

в)

данни за платежната сметка на търговеца;

г)

когато търговецът е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър — търговския регистър, в който е регистриран търговецът, и неговия регистрационен номер или равностойно средство за идентификация в този регистър;

д)

декларация от страна на търговеца, че се задължава да предлага само продукти или услуги, които са в съответствие с приложимите правила на правото на Съюза.

2.   При получаването на информацията, посочена в параграф 1 и преди да позволи на съответния търговец да използва неговите услуги, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, полага всички усилия, за да прецени дали информацията, посочена в параграф 1, букви а) – д), е надеждна и пълна, като използва всяка свободно достъпна официална онлайн база данни или онлайн интерфейс, осигурени от държава членка или от Съюза, или чрез искания до търговеца да предостави подкрепящи документи от надеждни източници. За целите на настоящия регламент търговците носят отговорност за точността на предоставената информация.

По отношение на търговците, които вече използват услугите на доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, за целите, посочени в параграф 1, към 17 февруари 2024 г., доставчиците полагат всички възможни усилия, за да получат посочената в списъка информация от съответните търговци в срок от 12 месеца. Когато съответните търговци не предоставят информацията в рамките на този срок, доставчиците спират предоставянето на своите услуги на тези търговци, докато не предоставят цялата информация.

3.   Когато доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, получи достатъчно сведения или има основания да счита, че информацията, посочена в параграф 1, получена от съответния търговец, е неточна, непълна или неактуална, доставчикът изисква от търговеца да коригира тази ситуация незабавно или в рамките на срока, определен от правото на Съюза и националното право.

Когато търговецът не коригира или не допълни тази информация, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, бързо спира предоставянето на своята услуга на търговеца във връзка с предлагането на продукти или услуги на потребители, намиращи се в Съюза, докато искането не бъде изцяло изпълнено.

4.   Без да се засяга член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150, ако доставчик на онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, откаже да позволи на търговец да използва неговата услуга съгласно параграф 1 или спре предоставянето на своята услуга съгласно параграф 3 от настоящия член, съответният търговец има право да подаде жалба, както е предвидено в членове 20 и 21 от настоящия регламент.

5.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, съхраняват информацията, получена съгласно параграфи 1 и 2, по сигурен начин за срок от шест месеца след края на договорните им отношения със съответния търговец. Впоследствие те заличават тази информация.

6.   Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, разкрива информацията на трети лица само когато това се изисква в съответствие с приложимото право, включително заповедите, посочени в член 10, и всички заповеди, издадени от компетентните органи на държавите членки или от Комисията за изпълнение на техните задачи съгласно настоящия регламент.

7.   Доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, предоставя на получателите на услугата информацията, посочена в параграф 1, букви а), г) и д), на своята онлайн платформа по ясен, леснодостъпен и разбираем начин. Тази информация се предоставя най-малко на онлайн интерфейса на онлайн платформата, където е представена информацията относно продукта или услугата.

Член 31

Спазване при проектирането

1.   Доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че техният онлайн интерфейс е проектиран и организиран по начин, който дава възможност на търговците да изпълняват задълженията си по отношение на преддоговорната информация, съответствието и информацията за безопасността на продуктите съгласно приложимото право на Съюза.

По-специално съответният доставчик гарантира, че неговият онлайн интерфейс позволява на търговците да предоставят информация за името, адреса, телефонния номер и адреса на електронна поща на икономическия оператор съгласно определението в член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и друго право на Съюза.

2.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че техният онлайн интерфейс е проектиран и организиран по начин, който позволява на търговците да предоставят най-малко следното:

a)

информацията, необходима за ясното и недвусмислено идентифициране на продуктите или услугите, които се рекламират или предлагат на потребителите, намиращи се в Съюза, чрез услугите на доставчиците;

б)

всеки знак, идентифициращ търговеца, като търговска марка, символ или лого; и

в)

когато е приложимо, информацията относно етикетирането и маркирането в съответствие с правилата на приложимото право на Съюза относно безопасността на продуктите и съответствието на продуктите.

3.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, полагат всички възможни усилия, за да преценят дали тези търговци са предоставили информацията, посочена в параграфи 1 и 2, преди да им позволят да предлагат своите продукти или услуги на тези платформи. След като разреши на търговеца да предлага продукти или услуги на неговата онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, доставчикът полага разумни усилия, за да провери на случаен принцип в някоя официална, свободно достъпна и машинночетима онлайн база данни или онлайн интерфейс дали предлаганите продукти или услуги са идентифицирани като незаконни.

Член 38

Системи за препоръчване

В допълнение към изискванията, посочени в член 27, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които използват системи за препоръчване, предоставят за всяка от своите системи за препоръчване най-малко една възможност, която не се основава на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 40

Достъп и проверка на данните

1.   При обосновано искане и в разумен срок, посочен в това искане, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят на координатора за цифровите услуги по място на установяване или на Комисията достъп до данните, необходими за контрол и оценка на спазването на настоящия регламент.

2.   Координаторите за цифровите услуги и Комисията използват данните, до които са получили достъп съгласно параграф 1, само за целите на контрола и оценката на спазването на настоящия регламент и надлежно вземат предвид правата и интересите на доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и на получателите на съответната услуга, включително защитата на личните данни, защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни, и поддържането на сигурността на тяхната услуга.

3.   За целите на параграф 1 доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, при поискване от координатора за цифровите услуги по място на установяване или от Комисията, обясняват проектните параметри, логиката на функционирането и изпитването на своите алгоритмични системи, включително системите си за препоръчване.

4.   При обосновано искане от координатора за цифровите услуги по място на установяване и в разумен срок, посочен в искането, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят достъп до данните на одобрени изследователи, които отговарят на изискванията по параграф 8 от настоящия член, единствено с цел провеждане на научни изследвания, които допринасят за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза, както е посочено съгласно член 34, параграф 1, включително по отношение на адекватността, ефикасността и въздействието на мерките за смекчаване на последиците съгласно член 35.

5.   В срок от 15 дни след получаване на искане, както е посочено в параграф 4, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки може да поискат от координатора за цифровите услуги по място на установяване, да измени искането, когато те считат, че не са в състояние да предоставят достъп до исканите данни поради една от следните две причини:

a)

те нямат достъп до данните;

б)

предоставянето на достъп до данните ще доведе до значителна уязвимост по отношение на сигурността на тяхната услуга или защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни.

6.   Исканията за изменение съгласно параграф 5 съдържат предложения за едно или повече алтернативни средства, чрез които може да се предостави достъп до исканите данни или други данни, които са подходящи и достатъчни за целите на искането.

Координаторът за цифровите услуги по място на установяване взема решение по искането за изменение в срок от 15 дни и съобщава на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка своето решение и, когато е приложимо, измененото искане и новия срок за изпълнение на искането.

7.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки улесняват и предоставят достъп до данните съгласно параграфи 1 и 4 чрез подходящи интерфейси, посочени в искането, включително онлайн бази данни или приложно-програмни интерфейси.

8.   При надлежно обосновано заявление от страна на изследователи координаторът за цифровите услуги по място на установяване предоставя на тези изследователи за посоченото в заявлението конкретно изследване статут на „одобрени изследователи“ и отправя обосновано искане за достъп до данни до доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка съгласно параграф 4, когато изследователите докажат, че отговарят на всички посочени по-долу условия:

a)

свързани са с изследователска организация съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/790;

б)

независими са от търговски интереси;

в)

в тяхното заявление се разкрива източникът на финансирането на изследването;

г)

в състояние са да спазват конкретните изисквания за сигурност и поверителност на данните, съответстващи на всяко искане, и да защитават личните данни, и описват в искането си подходящите технически и организационни мерки, които са въвели за тази цел;

д)

от тяхното заявление личи, че поисканите от тях достъп до данни и срокове са необходими и пропорционални за целите на техните изследвания и че очакваните резултати от това изследване ще допринесат за постигането на целите, посочени в параграф 4;

е)

планираните научноизследователски дейности ще се извършват за целите, посочени в параграф 4;

ж)

ангажирали са се да предоставят безплатен публичен достъп до резултатите от своите научни изследвания в рамките на разумен срок след приключване на изследването, при условие че се спазват правата и интересите на получателите на съответната услуга в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

При получаване на заявлението съгласно настоящия параграф координаторът за цифровите услуги по място на установяване информира Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги.

9.   Изследователите могат също така да подадат заявлението си до координатора за цифровите услуги на държавата членка на научноизследователската организация, с която са свързани. След получаване на заявлението съгласно настоящия параграф координаторът за цифровите услуги извършва първоначална оценка дали съответните изследователи отговарят на всички условия, посочени в параграф 8. Съответният координатор за цифровите услуги впоследствие изпраща заявлението заедно с подкрепящите документи, представени от съответните изследователи, и първоначалната оценка до координатора за цифровите услуги по място на установяване. Координаторът за цифровите услуги по място на установяване без необосновано забавяне взема решение дали да предостави на даден изследовател статута на „одобрен изследовател“.

Въпреки че се взема надлежно предвид предоставената първоначална оценка, окончателното решение за предоставяне на изследователя на статут на „одобрен изследовател“ е от компетентността на координатора за цифровите услуги по място на установяване съгласно параграф 8.

10.   Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на „одобрен изследовател“ и е отправил обосновано искане за достъп до данни до доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки в полза на одобрен изследовател, приема решение за прекратяване на достъпа, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, установи, че одобреният изследовател вече не отговаря на условията, посочени в параграф 8, и информира за решението съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Преди да прекрати достъпа, координаторът за цифровите услуги предоставя на одобрения изследовател възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението за прекратяване на достъпа.

11.   Координаторите за цифровите услуги по място на установяване съобщават на Европейския съвет за цифровите услуги имената и информацията за контакт на физическите лица или образуванията, на които са предоставили статут на „одобрен изследовател“ в съответствие с параграф 8, както и целта на изследването, за което е подадено заявлението, или факта, че са прекратили достъпа до данни в съответствие с параграф 10.

12.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят без необосновано забавяне достъп до данни, когато това е технически възможно, включително в реално време, при условие че данните са публично достъпни в техния онлайн интерфейс за изследователи, включително за тези, които са свързани с органи, организации и сдружения, отговарящи на условията, определени в параграф 8, букви б), в), г) и д), и които използват данните единствено за извършване на научни изследвания, допринасящи за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза съгласно член 34, параграф 1.

13.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги Комисията приема делегирани актове за допълнение на настоящия регламент за определяне на техническите условия, при които доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки обменят данни съгласно параграфи 1 и 4, както и на целите, за които данните могат да бъдат използвани. В тези делегирани актове се определят конкретните условия, при които обменът на данни с изследователи може да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и съответните обективни показатели, процедури и — при необходимост, независими консултативни механизми за подпомагане на обмена на данни, като се вземат предвид правата и интересите на доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и на получателите на съответната услуга, включително защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни, и поддържането на сигурността на тяхната услуга.

Член 43

Такса за надзор

1.   Комисията начислява на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки годишна такса за надзор при определянето им съгласно член 33.

2.   Общият размер на годишните такси за надзор покрива прогнозните разходи, които Комисията прави във връзка с надзорните си задачи съгласно настоящия регламент, по-специално разходите, свързани с определянето съгласно член 33, със създаването, поддръжката и експлоатацията на базата данни съгласно член 24, параграф 5 и със системата за обмен на информация съгласно член 85, със сезиранията съгласно член 59, с подкрепата за Европейския съвет за цифровите услуги съгласно член 62 и с надзорните задачи съгласно член 56 и глава IV, раздел 4.

3.   На доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки се начислява годишна такса за надзор за всяка услуга, във връзка с която са били определени съгласно член 33.

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя размера на годишната такса за надзор по отношение на всеки доставчик на много голяма онлайн платформа и много голяма онлайн търсачка. При приемането на тези актове за изпълнение Комисията прилага методологията, установена в делегираните актове, посочени в параграф 4 от настоящия член, и спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87 за установяване на подробна методология и процедури за:

a)

определянето на прогнозните разходи, посочени в параграф 2;

б)

определянето на индивидуалните годишни надзорни такси, посочени в параграф 5, букви б) и в);

в)

определянето на максималната обща граница, определена в параграф 5, буква в); както и

г)

подробните условия, необходими за извършването на плащания.

При приемането на тези делегирани актове Комисията спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член.

5.   Актът за изпълнение, посочен в параграф 3, и делегираният акт, посочен в параграф 4, съответстват на следните принципи:

a)

при разчета на общия размер на годишната такса за надзор се вземат предвид разходите, направени през предходната година;

б)

годишната такса за надзор е пропорционална на броя на средномесечните активни получатели в Съюза на всяка много голяма онлайн платформа или всяка много голяма онлайн търсачка, определена съгласно член 33;

в)

общият размер на годишната такса за надзор, начислявана на даден доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, в никакъв случай не надвишава 0,05 % от неговия световен годишен нетен доход през предходната финансова година.

6.   Индивидуалните годишни такси за надзор, начислявани съгласно параграф 1 от настоящия член, представляват външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (41).

7.   Комисията докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за общия размер на разходите, направени за изпълнението на задачите по настоящия регламент, и за общия размер на индивидуалните годишни такси за надзор, начислени през предходната година.

РАЗДЕЛ 6

Други разпоредби относно задълженията за дължима грижа

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 81

Контрол от страна на Съда на Европейския съюз

В съответствие с член 261 ДФЕС Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена компетентност за контрол на решения, с които Комисията е наложила санкции или периодични имуществени санкции. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената санкции или периодична имуществена санкция.

Член 82

Искания за ограничаване на достъпа и сътрудничество с националните съдилища

1.   Когато са упражнени всички предвидени в настоящия раздел правомощия за прекратяване на нарушение на настоящия регламент, но нарушението продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, Комисията може да поиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме действия съгласно член 51, параграф 3.

Преди да отправи такова искане до координатора за цифровите услуги, Комисията приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от 14 работни дни, като опишат мерките, които възнамеряват да поискат, и посочат техния адресат или адресати.

2.   Когато това се налага с цел съгласуваното прилагане на настоящия регламент, Комисията може да представи по собствена инициатива писмени коментари на компетентния съдебен орган, посочен в член 51, параграф 3. С разрешението на въпросния съдебен орган тя може да представи и устни коментари.

Само за целите на подготовката на своите коментари Комисията може да поиска от този съдебен орган да ѝ предаде или да осигури предаването на всички документи, необходими за оценката на делото.

3.   Когато национален съд се произнася по въпрос, който вече е предмет на решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент, националният съд не взема решение, което противоречи на решението на Комисията. Националните съдилища също така избягват вземането на решения, които биха били в противоречие с решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга член 267 ДФЕС.

Член 86

Представителство

1.   Без да се засяга Директива (ЕС) 2020/1828 или всеки друг вид представителство съгласно националното право, получателите на посреднически услуги имат най-малко правото да упълномощят орган, организация или сдружение да упражнява от тяхно име правата, предоставени с настоящия регламент, при условие че органът, организацията или сдружението отговарят на всички посочени по-долу условия:

а)

извършват дейност с нестопанска цел;

б)

учредени са надлежно в съответствие с правото на държава членка;

в)

техните уставни цели включват законен интерес да се гарантира спазването на настоящия регламент.

2.   Доставчиците на онлайн платформи предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират, че жалбите, подадени от органите, организациите или сдруженията, посочени в параграф 1 от настоящия член, от името на получателите на услугите чрез механизмите, посочени в член 20, параграф 1, се обработват и по тях се взема решение с предимство и без необосновано забавяне.

РАЗДЕЛ 6

Делегирани актове и актове за изпълнение

Член 88

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет (наричан по-нататък „Комитетът за цифровите услуги“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 90

Изменение на Директива (ЕС) 2020/1828

В приложение I към Директива (ЕС) 2020/1828 се добавя следната точка:

„68)

Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).“

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2)  ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11)  Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24)  Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26)  Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28)  Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30)  Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33)  Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36)  Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37)  ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38)  Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).



whereas









keyboard_arrow_down