Digital Service Act 2022/2065 BG

Надзор, разследване, осигуряване на изпълнението и контрол по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

РАЗДЕЛ 5

Общи разпоредби относно осигуряване на спазването

РАЗДЕЛ 6

Делегирани актове и актове за изпълнение

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

whereas общите:

definitions:

cloud tag:

and the number of total unique words without stopwords is: 1628

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)	„услуга на информационното общество“ означава „услуга“ съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б)	„получател на услугата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, и по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея;

в)	„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

г)	„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможност на физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на посреднически услуги, който има съществена връзка със Съюза;

д)

„съществена връзка със Съюза“ означава връзка на доставчик на посреднически услуги със Съюза, произтичаща от неговото място на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, като например:

—	значителен брой получатели на услугата в една или повече държави членки от гледна точка на тяхното население; или

—	ориентиране на дейностите към една или повече държави членки;

е)	„търговец“ означава физическо лице или юридическо лице, независимо дали последното е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

ж)

„посредническа услуга“ означава една от следните услуги на информационното общество:

i)	услуга за „обикновен пренос“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа;

ii)

услуга „кеширане“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, включваща автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, извършено единствено с цел да се подобри ефективността на по-нататъшния пренос на информацията към други получатели по тяхно искане;

iii)	услуга „хостинг“, която се състои в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата и по негово искане;

з)

„незаконно съдържание“ означава информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право;

и)

„онлайн платформа“ означава хостинг услуга, която по искане на получател на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността, освен ако тази дейност не е незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент;

й)

„онлайн търсачка“ означава посредническа услуга, която дава възможност на ползвателите на интернет да въвеждат запитване, за да извършват по принцип търсене на всички уебсайтове или на всички уебсайтове на даден език въз основа на запитване по всякакви теми под формата на ключова дума, гласово запитване, израз или друг вид въведени данни, в отговор на което се връщат резултати във всякакъв формат, съдържащи информация, свързана с исканото съдържание;

к)	„разпространение сред обществеността“ означава осигуряването на информация, по искане на получателя на услугата, който я е предоставил, на потенциално неограничен брой трети лица;

л)	„договор от разстояние“ означава „договор от разстояние“ съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС;

м)	„онлайн интерфейс“ означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

н)	„координатор за цифровите услуги по място на установяване“ означава координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчик на посредническа услуга или в която пребивава или е установен неговият представител;

о)	„координатор за цифровите услуги по местоназначение“ означава координаторът за цифровите услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;

п)	„активен получател на онлайн платформа“ означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс;

р)	„активен получател на онлайн търсачка“ означава получател на услугата, който е задал търсене в онлайн търсачката и е изложен на съдържание, индексирано и представено в нейния онлайн интерфейс;

с)	„реклама“ означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали за постигане на търговски или нетърговски цели, и представена от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение конкретно за популяризиране на тази информация;

т)

„система за препоръчване“ означава изцяло или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформа, за да предлага на своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата или за да представя като приоритетна тази информация, включително в резултат на търсене, инициирано от получателя на услугата или определящо по друг начин относителната последователност или видимост на показваната информация;

у)

„модериране на съдържание“ означава дейностите, автоматизирани или не, предприети от доставчиците на посреднически услуги, които имат за цел по-специално откриване, идентифициране и справяне с незаконно съдържание или несъвместима с техните общи условия информация, предоставени от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта, както и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например намаляване на видимостта, липсата на възможност за извличане на печалба, блокиране на достъпа или премахване на тази информация, или засягащи способността на получателите да предоставят тази информация, като например закриване или временно блокиране на профила на даден получател;

ф)	„общи условия“ означава всички клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на посреднически услуги и получателите на услугите;

х)	„хора с увреждания“ означава „хора с увреждания“ съгласно посоченото в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (38);

ц)	„търговско съобщение“ означава „търговско съобщение“ съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО;

ч)	„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (39).

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

Член 4

„Обикновен пренос“

1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа, доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация или информацията, до която е имало достъп, при условие че доставчикът:

a)	не започва преноса на информация;

б)	не избира получателя на пренасяната информация; както и

в)	не избира или променя информацията в преноса.

2. Действията по пренос и предоставяне на достъп, посочени в параграф 1, включват автоматичното, междинното и временното съхраняване на пренасяната информация, доколкото то се извършва единствено с цел осъществяване на преноса на информация в далекосъобщителна мрежа и при условие че информацията не се съхранява за срок, по-дълъг от необходимия за този пренос.

3. Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 5

„Кеширане“

1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена на получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, което се извършва единствено с цел да се подобри ефективността или сигурността на по-нататъшния пренос на информация до други получатели на услугата по тяхно искане, при условие че доставчикът:

a)	не променя информацията;

б)	спазва условията за достъп до информацията;

в)	спазва правилата за актуализиране на информацията, определени по начин, който е широко признат и използван от отрасъла;

г)	не пречи на законното използване на широко призната и използвана от отрасъла технология с цел получаване на данни за използването на информацията; както и

д)

действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съхранената от него информация веднага след като се запознае с факта, че информацията в първоначалния източник при преноса е премахната от мрежата или достъпът до нея е блокиран, или че съдебен или административен орган е разпоредил такова премахване или блокиране.

2. Настоящият член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1. При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2. Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

заповедта включва следните елементи:

i)	позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)	изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)	информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)	ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)	информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)	когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)	териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3. Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4. След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5. Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6. Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 14

Общи условия

1. Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2. Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3. Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4. Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5. Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6. Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

Член 15

Задължения за прозрачно докладване за доставчиците на посреднически услуги

1. Доставчиците на посреднически услуги публикуват най-малко веднъж годишно в машинночетим формат леснодостъпни, ясни, лесноразбираеми доклади за всяко модериране на съдържание, в което са участвали през съответния период. Тези доклади включват по-специално информация относно следните аспекти, когато това е приложимо:

за доставчиците на посреднически услуги – броя на заповедите, получени от органите на държавите членки, включително заповедите, издадени в съответствие с членове 9 и 10, категоризирани според вида на съответното незаконно съдържание, държавата членка, издала заповедта, и медианното време, необходимо за информиране на органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение;

б)

за доставчиците на хостинг услуги – броя на уведомленията, подадени в съответствие с член 16, категоризирани според вида на съответното предполагаемо незаконно съдържание, броя на уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, всяко действие, предприето въз основа на уведомленията, като се прави разграничение дали действието е предприето въз основа на правен акт или на общите условия на доставчика, броя на уведомленията, обработени чрез автоматизирани средства, и медианното време, необходимо за предприемане на действието;

в)

за доставчиците на посреднически услуги – съдържателна и разбираема информация относно модерирането на съдържание по собствена инициатива на доставчиците, включително използването на автоматизирани инструменти, предприетите мерки за осигуряване на обучение и помощ на лицата, отговарящи за модерирането на съдържание, броя и вида на предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на информацията, предоставяна от получателите на услугата, и способността на получателите да предоставят информация чрез услугата, както и други свързани ограничения на услугата; докладваната информация се категоризира според вида незаконно съдържание или нарушение на общите условия на доставчика на услуги, според метода за откриване и според вида на приложеното ограничение;

г)

за доставчиците на посреднически услуги – броя на жалбите, получени чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби в съответствие с общите условия на доставчика, а също така за доставчиците на онлайн платформи – в съответствие с член 20, основанието за тези жалби, решенията, взети по отношение на тези жалби, медианното време, необходимо за вземане на тези решения, и броя на случаите, в които тези решения са били отменени;

д)

всички случаи на използване на автоматизирани средства за целите на модерирането на съдържание, включително качествено описание, посочване на точните цели, показателите за точността и възможния процент грешки на автоматизираните средства, използвани за изпълнение на тези цели, и всички приложени гаранции.

2. Параграф 1 от настоящия член не се прилага за доставчиците на посреднически услуги, които отговарят на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО и които не са много големи онлайн платформи по смисъла на член 33 от настоящия регламент.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение за утвърждаване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член, включително хармонизирани отчетни периоди. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

РАЗДЕЛ 2

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на хостинг услуги, включително онлайн платформи

Член 17

Изложение на причините

1. Доставчиците на хостинг услуги предоставят на всеки засегнат получател на услугата ясно и конкретно изложение на причините за всяко от ограниченията по-долу, наложени въз основа на обстоятелството, че информацията, предоставена от получателя на услугата, съставлява незаконно съдържание или е несъвместима с техните общи условия:

a)	всякакви ограничения на видимостта на конкретни елементи от информацията, предоставена от получателя на услугата, включително премахване на съдържание, блокиране на достъпа до съдържание или намаляване на видимостта на съдържание;

б)	спиране, прекратяване или друго ограничение на паричните плащания;

в)	пълно или частично спиране или прекратяване на предоставянето на услугата;

г)	временно блокиране или закриване на профила на получателя на услугата.

2. Параграф 1 се прилага само когато съответните електронни данни за контакт са известни на доставчика. Той започва да се прилага най-късно от датата на налагане на ограничението, независимо от причината или начина, по който то е било наложено.

Параграф 1 не се прилага, когато информацията е заблуждаващо търговско съдържание с голям обем.

3. Изложението на причините, посочено в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

информация дали решението води до премахване, блокиране на достъпа, намаляване или ограничаване на видимостта на информацията или спиране или прекратяване на паричните плащания, свързани с тази информация, или налага други мерки, посочени в параграф 1, по отношение на информацията, и когато е приложимо, териториалния обхват на решението и неговия срок на действие;

б)

фактите и обстоятелствата, на които се основава вземането на решението, включително, когато е приложимо, информация дали решението е взето въз основа на уведомление, подадено в съответствие с член 16, или въз основа на доброволни разследвания по собствена инициатива и, когато е строго необходимо, идентифициращи данни на подателя;

в)	когато е приложимо, информация за използването на автоматизирани средства за вземане на решение, включително информация дали решението е взето по отношение на съдържание, открито или идентифицирано чрез автоматизирани средства;

г)	когато решението се отнася до предполагаемо незаконно съдържание, позоваване на правното основание и обяснения за причините, поради които на това основание информацията се счита за незаконно съдържание;

д)	когато решението се основава на предполагаемата несъвместимост на информацията с общите условия на доставчика на хостинг услуги — позоваване на договорното основание и обяснение на причините, поради които информацията се счита за несъвместима с това основание;

е)	ясна и достъпна информация относно възможностите за правна защита, с които получателят на услугата разполага във връзка с решението, по-специално, когато е приложимо, чрез вътрешни механизми за разглеждане на жалби, извънсъдебно уреждане на спорове и съдебна защита.

4. Информацията, предоставена от доставчиците на хостинг услуги в съответствие с настоящия член, трябва да бъде ясна, лесноразбираема и възможно най-точна и конкретна при дадените обстоятелства. По-специално информацията трябва да бъде такава, че с основание да може да се смята, че позволява на получателя на съответната услуга да упражни ефективно възможностите за правна защита, посочени в параграф 3, буква е).

5. Настоящият член не се прилага за заповеди, посочени в член 9.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1. Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2. Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3. По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4. Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6. Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7. Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8. Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9. Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 23

Мерки и защита срещу злоупотреби

1. Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, предоставянето на своите услуги на получателите на услугата, които често предоставят явно незаконно съдържание.

2. Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, обработването на уведомленията и жалбите, подадени чрез механизмите за уведомяване и действие и вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени съответно в членове 16 и 20, от физически лица или образувания или от жалбоподатели, които често подават уведомления или жалби, които са явно неоснователни.

3. Когато вземат решение за спиране, доставчиците на онлайн платформи преценяват за всеки отделен случай своевременно, добросъвестно и обективно дали получателят на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателят извършват злоупотреба по параграфи 1 и 2, като вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, видни от информацията, с която разполага доставчикът на онлайн платформата. Тези обстоятелства включват най-малко следната информация:

a)	абсолютния брой на случаите на предоставяне на информация с явно незаконно съдържание или на явно неоснователните уведомления или жалби, подадени за определен период;

б)	относителния им дял спрямо общия брой на случаите на предоставяне на информация или уведомления, подадени за определен период;

в)	сериозността на злоупотребите, включително естеството на незаконното съдържание, и последиците от тях;

г)	когато е възможно да се установи, намерението на получателя на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателя.

4. Доставчиците на онлайн платформи определят по ясен и подробен начин в общите си условия своята политика по отношение на злоупотребите, посочени в параграфи 1 и 2, и дават примери за фактите и обстоятелствата, които вземат предвид, когато преценяват дали определено поведение представлява злоупотреба и продължителността на спирането.

Член 44

Стандарти

1. Комисията се консултира с Европейския съвет за цифровите услуги и подкрепя и насърчава разработването и прилагането на доброволни стандарти, установени от съответните европейски и международни органи по стандартизация, най-малко по отношение на следното:

a)	електронно подаване на уведомления съгласно член 16;

б)	стандарти за образци, проектни параметри и процедури за комуникация с получателите на услугата по лесен за ползване начин относно ограниченията, произтичащи от общите условия и промените в тях;

в)	електронно подаване на уведомления от доверени податели на сигнали съгласно член 22, включително чрез приложно-програмни интерфейси;

г)	специфични интерфейси, включително приложно-програмни интерфейси, за улесняване на спазването на задълженията, установени в членове 39 и 40;

д)	одит на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки съгласно член 37;

е)	оперативната съвместимост на хранилищата на реклами, посочени в член 39, параграф 2;

ж)	предаване на данни между рекламни посредници в подкрепа на задълженията за прозрачност съгласно член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

з)	технически мерки, осигуряващи възможност за спазване на задълженията, свързани с рекламата, съдържащи се в настоящия регламент, включително задълженията по отношение на видимите маркировки за реклами и търговски съобщения, посочени в член 26;

и)	интерфейси за избор и представяне на информация относно основните параметри на различните видове системи за препоръчване в съответствие с членове 27 и 38;

й)	стандарти за целенасочени мерки за защита на непълнолетните лица онлайн.

2. Комисията подкрепя актуализирането на стандартите с оглед на технологичното развитие и поведението на получателите на въпросните услуги. Съответната информация относно актуализирането на стандартите е публичнодостъпна и леснодостъпна.

Член 50

Изисквания към координаторите за цифровите услуги

1. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.

2. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.

3. Параграф 2 от настоящия член не засяга задачите на координаторите за цифровите услуги в рамките на системата за надзор и осигуряване на спазването, предвидена в настоящия регламент, и сътрудничеството с други компетентни органи в съответствие с член 49, параграф 2. Параграф 2 от настоящия член не възпрепятства упражняването на съдебен контрол и не засяга пропорционалните изисквания за отчетност по отношение на общите дейности на координаторите за цифровите услуги, като например във връзка с финансови разходи или докладване пред националните парламенти, при условие че тези изисквания не възпрепятстват постигането на целите на настоящия регламент.

Член 51

Правомощия на координаторите за цифровите услуги

1. Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за разследване във връзка с поведението на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

правомощието да изискват от тези доставчици, както и от всички други лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информация, свързана с предполагаемо нарушение на настоящия регламент, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация без необосновано забавяне;

б)

правомощието да извършват или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да нареди проверки на всички помещения, които тези доставчици или лица използват за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, или да изискват от други публични органи да направят това, за да проучат, изземат, вземат или получат копия от информацията, свързана с предполагаемо нарушение, под каквато и да било форма, независимо от средството за съхранение на данните;

в)	правомощието да изискват от всеки член на персонала или представител на тези доставчици или лица да дават обяснения по отношение на всяка информация, свързана с предполагаемо нарушение, и да записват с тяхно съгласие отговорите с всякакви технически средства.

2. Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за осигуряване на спазването във връзка с доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)	правомощието да приемат ангажиментите, предложени от тези доставчици във връзка със спазването от тяхна страна на настоящия регламент, и да направят тези ангажименти обвързващи;

б)	правомощието да разпореждат прекратяване на нарушенията и, когато е целесъобразно, да налагат мерки за поправяне на последиците, пропорционални на нарушението и необходими за ефективното прекратяване на нарушението, или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това;

в)	правомощието да налагат санкции за неспазване на настоящия регламент или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, включително с помощта на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1 от настоящия член;

г)

правомощието да налагат периодична имуществена санкция или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, за да се гарантира, че нарушението е прекратено в съответствие със заповед, издадена съгласно буква б) от настоящата алинея, или поради неизпълнение на заповед за разследване, издадена съгласно параграф 1 от настоящия член;

д)	правомощието да приемат временни мерки или да поискат от компетентния национален съдебен орган в тяхната държава членка да направи това, за да се избегне рискът от сериозна вреда.

По отношение на първа алинея, букви в) и г) координаторите за цифровите услуги разполагат и с правомощията за осигуряване на спазването, посочени в тези букви, по отношение на другите лица, посочени в параграф 1, в случаите на неизпълнение на заповед, издадена спрямо тях съгласно посочения параграф. Те упражняват тези правомощия за осигуряване на спазването само след като своевременно са предоставили на тези други лица цялата съответна информация, свързана с такива заповеди, включително приложимия срок, санкциите или периодичните имуществени санкции, които могат да бъдат наложени при неизпълнение, и възможностите за правна защита.

3. Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат също така по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка, когато всички други правомощия съгласно настоящия член за прекратяване на нарушението са изчерпани и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, с правомощието да предприемат следните мерки:

да изискат от управителния орган на тези доставчици без необосновано забавяне да проучи ситуацията, да приеме и да представи план за действие, в който се определят необходимите мерки за прекратяване на нарушението, да гарантира, че доставчикът предприема тези мерки, и да докладва за предприетите мерки;

б)

когато координаторът за цифровите услуги счита, че даден доставчик на посреднически услуги не е спазил в достатъчна степен изискванията по буква а), че последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, както и че това нарушение води до престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на хората, да поиска от компетентния съдебен орган на своята държава членка да разпореди временното ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или, само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението.

Освен в случаите, когато действа по искане на Комисията съгласно предвиденото в член 82, преди да подаде искането, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, координаторът за цифровите услуги приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от две седмици, като описва мерките, които възнамерява да поиска, и посочва техния адресат или адресати. Доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите, както и всяко друго трето лице, което докаже наличието на законен интерес, има право да участва в производството пред компетентния съдебен орган. Всяка разпоредена мярка трябва да бъде пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, без неоснователно да ограничава достъпа на получателите на съответната услуга до законосъобразна информация.

Ограничението на достъпа е за срок от четири седмици, като в своята заповед компетентният съдебен орган има възможност да разреши на координатора за цифровите услуги да удължи този срок с допълнителни срокове със същата продължителност, с максимален брой удължавания, определен от този съдебен орган. Координаторът за цифровите услуги удължава срока само когато счита, като взема предвид правата и интересите на всички лица, засегнати от това ограничение, и всички съответни обстоятелства, включително всяка информация, която доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите и всяко друго трето лице, което е доказало наличието на законен интерес, може да му предостави, че са изпълнени следните две условия:

a)	доставчикът на посреднически услуги не е предприел необходимите мерки за прекратяване на нарушението;

б)	временното ограничение не ограничава неоснователно достъпа на получателите на услугата до законосъобразна информация, като се има предвид броят на засегнатите получатели и дали съществуват подходящи и леснодостъпни алтернативи.

Когато координаторът за цифровите услуги прецени, че условията по трета алинея, букви а) и б) са изпълнени, но не може допълнително да удължи срока съгласно трета алинея, той подава ново искане до компетентния съдебен орган, както е посочено в първа алинея, буква б).

4. Правомощията, изброени в параграфи 1, 2 и 3, не засягат раздел 3.

5. Мерките, предприети от координаторите за цифровите услуги при упражняване на техните правомощия, изброени в параграфи 1, 2 и 3, трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални, по-специално с оглед естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението или предполагаемото нарушение, за което се отнасят тези мерки, както и икономическият, техническият и оперативният капацитет на доставчика на съответните посреднически услуги, когато е приложимо.

6. Държавите членки определят специални правила и процедури за упражняването на правомощията по параграфи 1, 2 и 3 и гарантират, че всяко упражняване на тези правомощия е придружено с подходящи гаранции, предвидени в приложимото национално право в съответствие с Хартата и с общите принципи на правото на Съюза. По-специално, тези мерки се предприемат само в съответствие с правото на зачитане на личния живот и правата на защита, включително правото на изслушване и на достъп до преписката, и при спазване на правото на ефективни правни средства за защита по съдебен ред на всички засегнати лица.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10) Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11) Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24) Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30) Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37) ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).

whereas

keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

Digital Service Act 2022/2065 BG