keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2.   Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3.   Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4.   Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5.   Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6.   Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки добросъвестно идентифицират, анализират и оценяват всички системни рискове в Съюза, произтичащи от проектните параметри или функционирането на техните услуги и свързани системи, включително алгоритмичните системи, или от използването на техните услуги.

Те извършват оценките на риска до началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея, и най-малко веднъж годишно след това, и при всички случаи преди внедряването на функции, които е вероятно да имат критично въздействие върху рисковете, установени съгласно настоящия член. Тази оценка на риска е специфична за техните услуги и пропорционална на системните рискове, като се имат предвид тяхната тежест и вероятност, и включва следните системни рискове:

a)	разпространението на незаконно съдържание чрез техните услуги;

б)

всички действителни и предвидими отрицателни последици за упражняването на основните права, по-специално следните основни права: на човешко достойнство, залегнало в член 1 от Хартата, на зачитане на личния и семейния живот, залегнало в член 7 от Хартата, на защитата на личните данни, залегнало в член 8 от Хартата, на свободата на изразяването на мнения и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, залегнали в член 11 от Хартата, на недискриминация, залегнало в член 21 от Хартата, на зачитане на правата на детето, залегнало в член 24 от Хартата, и на високо равнище на защитата на потребителите, залегнало в член 38 от Хартата;

в)	всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност;

г)	всички действителни или предвидими отрицателни последици във връзка с насилието, основано на пола, защитата на общественото здраве и малолетните и непълнолетните лица и сериозните отрицателни последици за физическото и психическото благосъстояние на лицето.

2.   При извършването на оценки на риска доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки вземат предвид по-специално дали и как следните фактори оказват влияние върху някой от системните рискове, посочени в параграф 1:

a)	проектните параметри на техните системи за препоръчване и на всяка друга съответна алгоритмична система;

б)	техните системи за модериране на съдържание;

в)	приложимите общи условия и тяхното прилагане;

г)	системи за подбор и представяне на реклами;

д)	практики на доставчика, свързани с данните.

В оценките се анализира също така дали и как рисковете по параграф 1 са повлияни от умишлено манипулиране на тяхната услуга, включително чрез привидно използване или автоматизирано използване на услугата, както и от засилване на въздействието и потенциално бързото и широко разпространение на незаконно съдържание и на информация, която е несъвместима с техните общи условия.

При оценката се вземат предвид специфичните регионални или езикови аспекти, включително когато са характерни за дадена държава членка.

3.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съхраняват подкрепящите документи от оценките на риска в продължение на най-малко три години след извършването на оценките на риска и при поискване ги съобщават на Комисията и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците, съобразени със специфичните системни рискове, идентифицирани съгласно член 34, като обръщат особено внимание на въздействието на тези мерки върху основните права. Тези мерки могат да включват, когато е приложимо:

a)	адаптиране на проектните параметри, характеристиките или функционирането на техните услуги, включително на техните онлайн интерфейси;

б)	адаптиране на техните общи условия и тяхното прилагане;

в)

адаптиране на процесите на модериране на съдържание, включително скоростта и качеството на обработване на уведомленията, свързани с конкретни видове незаконно съдържание, и когато е целесъобразно, бързото премахване или блокиране на достъпа до съдържанието, за което е получено уведомление, по-специално по отношение на незаконните изказвания, пораждащи омраза, или кибернасилието, както и адаптиране на съответните процеси на вземане на решение и ресурсите, отделени за модерирането на съдържание;

г)	изпитване и адаптиране на техните алгоритмични системи, включително системите им за препоръчване;

д)	адаптиране на техните системи за реклама и приемане на целенасочени мерки, имащи за цел ограничаване или адаптиране на представянето на реклами във връзка с предоставяната от тях услуга;

е)	укрепване на вътрешните процеси, ресурсите, изпитването, документацията или надзора на техните дейности, по-специално по отношение на откриването на системен риск;

ж)	започване или адаптиране на сътрудничеството с доверени податели на сигнали в съответствие с член 22 и изпълнение на решенията на органите за извънсъдебно уреждане на спорове съгласно член 21;

з)	започване или адаптиране на сътрудничеството с други доставчици на онлайн платформи или онлайн търсачки чрез кодексите за поведение и протоколите при кризи, посочени съответно в членове 45 и 48;

и)	предприемане на мерки за повишаване на осведомеността и адаптиране на техния онлайн интерфейс с цел предоставяне на повече информация за получателите на услугата;

й)	предприемане на целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол, инструменти, имащи за цел подпомагане на малолетни или непълнолетни лица да сигнализират за малтретиране или да получат подкрепа, в зависимост от случая;

к)

гарантиране, че дадена информация, независимо дали представлява генерирано или манипулирано изображение, аудио- или видео съдържание, което значително наподобява съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и създава погрешно впечатление на дадено лице, че е истинско или достоверно, е различимо чрез явна маркировка, когато е представено на техните онлайн интерфейси, и освен това предоставяне на лесна за използване функция, която позволява на получателите на услугата да посочват тази информация.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги в сътрудничество с Комисията публикува веднъж годишно изчерпателни доклади. Докладите включват следната информация:

a)	идентифициране и оценка на най-значимите и повтарящи се системни рискове, докладвани от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки или идентифицирани чрез други източници на информация, по-специално осигурените в съответствие с членове 39, 40 и 42;

б)	най-добри практики за доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки за смекчаване на идентифицираните системни рискове.

Тези доклади представят системните рискове, разбити по държавите членки, в които са възникнали те, и за Съюза като цяло, когато е приложимо.

3.   Комисията, в сътрудничество с координаторите за цифровите услуги, може да отправи насоки относно прилагането на параграф 1 във връзка със специфични рискове, по-специално, за да представи най-добри практики и да препоръча възможни мерки, като надлежно отчита вероятните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата, за всички участници. При изготвянето на тези насоки Комисията организира обществени консултации.

1.   При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)	оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)	установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2.   За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.   При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)	в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)	действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4.   След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)	уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)	прави решението публично; и

в)	информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.   Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.   Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.   Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.   Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)	отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)	удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)	отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.   Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.   Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)	показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)	когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)	специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)	ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)	ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)	ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)	гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)	процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 ноември 2022 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно членове 24, 33, 37, 40 и 43, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.