search


keyboard_tab Digital Market Act 2022/1925 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/1925 BG cercato: 'равен' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index равен:


whereas равен:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 946

 

Член 3

Определяне на контролиращи достъпа предприятия

1.   Дадено предприятие се определя за контролиращо достъпа предприятие, ако:

a)

оказва значително въздействие върху вътрешния пазар;

б)

предоставя основна платформена услуга, която е важен портал, чрез който бизнес ползвателите достигат до крайните ползватели; и

в)

се ползва от наложило се и трайно установено положение при осъществяване на дейността си или се предвижда, че ще придобие такова положение в близко бъдеще.

2.   Приема се, че дадено предприятие отговаря на съответните изисквания в параграф 1:

a)

по отношение на параграф 1, буква а) - когато достига годишен оборот в рамките на Съюза, който е равен на или надхвърля 7,5 милиарда евро през всяка от последните три финансови години, или когато средната му пазарна капитализация или еквивалентната справедлива пазарна стойност възлиза на най-малко 75 милиарда евро през последната финансова година, и когато предоставя една и съща основна платформена услуга в най-малко три държави членки;

б)

по отношение на параграф 1, буква б) - когато предоставя основна платформена услуга, която през последната финансова година има най-малко 45 милиона активни крайни ползватели месечно, установени или намиращи се в Съюза, и най-малко 10 000 активни бизнес ползватели годишно, установени в Съюза, които са определени и изчислени в съответствие с методиката и показателите, изложени в приложението;

в)

по отношение на параграф 1, буква в) - когато праговете по буква б) от настоящия параграф са достигнати през всяка от последните три финансови години.

3.   Когато предприятие, предоставящо основни платформени услуги, достигне всички прагове по параграф 2, то уведомява Комисията за това без забавяне и във всички случаи в срок от два месеца след достигането на тези прагове и ѝ предоставя съответната информация, посочена в параграф 2. Това уведомление включва съответната посочена в параграф 2 информация за всяка от основните платформени услуги на предприятието, която достига праговете по параграф 2, буква б). Когато друга основна платформена услуга, предоставяна от предприятието, което преди това е било определено за контролиращо достъпа предприятие, достигне праговете по параграф 2, букви б) и в), предприятието уведомява Комисията за това в срок от два месеца след достигане на тези прагове.

Когато предприятието, което предоставя основната платформена услуга, не уведоми Комисията съгласно първа алинея от настоящия параграф и не предостави в срока, определен от Комисията в искането за предоставяне на информация съгласно член 21, цялата съответна информация, необходима на Комисията за определянето на съответното предприятие като контролиращо достъпа предприятие съгласно параграф 4 от настоящия член, Комисията независимо от това има право да определи това предприятие като контролиращо достъпа предприятие въз основа на информацията, с която разполага.

Когато предприятието, предоставящо основни платформени услуги, изпълни искането за предоставяне на информация съгласно втора алинея от настоящия параграф или когато информацията е предоставена след изтичането на срока, определен в посочената алинея, Комисията прилага процедурата, посочена в параграф 4.

4.   Комисията, без необосновано забавяне и най-късно 45 работни дни след получаване на пълната информация, посочена в параграф 3, определя за контролиращо достъпа предприятие такова предоставящо основни платформени услуги предприятие, което е достигнало всички прагове по параграф 2.

5.   Предприятието, предоставящо основни платформени услуги, може да представи, заедно със своето уведомление, достатъчно обосновани доводи с цел да докаже, че, по изключение, въпреки че е достигнало всички прагове по параграф 2, поради обстоятелствата, в които съответната основна платформена услуга се предоставя, то не отговаря на изискванията, изброени в параграф 1.

Когато Комисията прецени, че представените съгласно първа алинея доводи от предприятието, предоставящо основни платформени услуги, не са достатъчно обосновани, защото очевидно не пораждат съмнение във валидността на презумпциите по параграф 2 от настоящия член, тя може да отхвърли тези доводи в срока, посочен в параграф 4, без да прилага процедурата, предвидена в член 17, параграф 3.

Когато предприятието, предоставящо основни платформени услуги, представи такива достатъчно обосновани доводи, които очевидно пораждат съмнение във валидността на презумпциите по параграф 2 от настоящия член, Комисията може, без да се засяга първа алинея от настоящия параграф, в посочения в параграф 4 от настоящия член срок да започне процедурата, предвидена в член 17, параграф 3.

Ако Комисията заключи, че предприятието, предоставящо основни платформени услуги, не е доказало, че съответните основни платформени услуги, предоставяни от него, не отговарят на изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, тя определя това предприятие за контролиращо достъпа предприятие в съответствие с процедурата, предвидена в член 17, параграф 3.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 49, за да допълва настоящия регламент, като конкретизира методиката, по която се определя дали предвидените в параграф 2 от настоящия член количествени прагове са достигнати, и редовно да адаптира тази методика спрямо пазарното и технологичното развитие, когато е необходимо.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 49, за да изменя настоящия регламент, като актуализира методиката и списъка с показатели, съдържащи се в приложението.

8.   В съответствие с предвидената в член 17 процедура Комисията определя като контролиращо достъпа предприятие всяко предприятие, предоставящо основни платформени услуги, което отговаря на всяко от изискванията по параграф 1 от настоящия член, но не е достигнало всеки от праговете по параграф 2 от настоящия член.

За тази цел Комисията взема предвид някои или всички от следните елементи, доколкото те са относими към въпросното предприятие, предоставящо основни платформени услуги:

a)

размера, включително оборота и пазарната капитализация, дейността и положението на това предприятие;

б)

броя на бизнес ползвателите, използващи основната платформена услуга, за да достигнат до крайните ползватели, и броя на крайните ползватели;

в)

мрежовите ефекти и основаните на данни предимства, по-специално във връзка с достъпа на това предприятие до и събирането от него на лични данни и нелични данни или аналитичния капацитет на същото;

г)

всякакви ефекти, свързани с мащаба и обхвата, от които се ползва предприятието, включително по отношение на данните, а когато е приложимо — и по отношение на неговите дейности извън Съюза;

д)

„заключването“ на бизнес ползвател или краен ползвател, включително разходи за смяна и поведенчески предпочитания, намаляващи възможността на бизнес ползвателите и крайните ползватели за смяна или многосвързаност;

е)

конгломератна корпоративна структура или вертикална интеграция на това предприятие, например позволяваща му да извършва кръстосано субсидиране, да съчетава данни от различни източници или да се възползва от положението си; или

ж)

други структурни характеристики на стопанската дейност или услугите.

При извършването на своята оценка съгласно настоящия параграф Комисията отчита предвидимото развитие, свързано с елементите, изброени във втора алинея, включително всякакви планирани концентрации, в които участва друго предприятие, предоставящо основни платформени услуги или предоставящо всякакви други услуги в цифровия сектор или услуги, които осигуряват възможност за събирането на данни.

Когато предприятие, предоставящо основна платформена услуга, която не отговаря на количествените прагове по параграф 2, не спазва в значителна степен разпоредените от Комисията мерки за проучване, а неспазването им продължава, след като предприятието е било поканено да ги спази в разумен срок и да представи становище, Комисията може да определя това предприятие за контролиращо достъпа предприятие въз основа на фактическите данни, с които тя разполага.

9.   За всяко предприятие, определено за контролиращо достъпа предприятие съгласно параграф 4 или 8, Комисията изброява в решението за определяне съответните основни платформени услуги, които се предоставят в рамките на предприятието и които поотделно са важни портали, чрез които бизнес ползвателите достигат до крайните ползватели, както е посочено в параграф 1, буква б).

10.   Контролиращото достъпа предприятие започва да спазва определените в членове 5, 6 и 7 задължения в срок от шест месеца след включването на дадена основна платформена услуга в списъка, съдържащ се в решението за определяне съгласно параграф 9 от настоящия член.

Член 9

Спиране

1.   Когато контролиращото достъпа предприятие докаже в мотивирано искане, че спазването на конкретно задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 за основна платформена услуга, включена в списъка, съдържащ се в решението за определяне съгласно член 3, параграф 9, би застрашило, поради изключителни обстоятелства извън контрола на контролиращото достъпа предприятие, икономическата жизнеспособност на неговата дейност в Съюза, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който да изложи решението си по изключение да спре, изцяло или частично, прилагането на конкретно задължение, посочено в това мотивирано искане (наричано по-долу „решението за спиране“). В този акт за изпълнение Комисията обосновава решението си за спиране, като посочва изключителните обстоятелства, обосноваващи спирането. Този акт за изпълнение е ограничен до степента и продължителността, необходими за справяне със заплахата за жизнеспособността на дейността на контролиращото достъпа предприятие. Комисията има за цел да приеме този акт за изпълнение без забавяне и най-късно три месеца след получаването на пълно мотивирано искане. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Когато се допуска спиране по параграф 1, Комисията прави преглед на решението си за спиране всяка година, освен ако в решението не е посочен по-кратък срок. След такъв преглед Комисията отменя изцяло или частично спирането или решава, че условията по параграф 1 продължават да са изпълнени.

3.   В неотложни случаи, като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие, Комисията може да спре прилагането на конкретно задължение, посочено в параграф 1, по отношение на една или повече отделни основни платформени услуги, преди да постанови решението по посочения параграф. Такова искане може да бъде отправено и удовлетворено по всяко време до приключване на оценката на Комисията по параграф 1.

4.   При оценката на искането по параграфи 1 и 3 Комисията взема предвид по-специално въздействието от спазването на конкретното задължение върху икономическата жизнеспособност на дейността на контролиращото достъпа предприятие в Съюза, както и върху трети лица, по-специално МСП и потребители. Спирането може да зависи от изпълнението на условия и задължения, които се определят от Комисията, с цел да се осигури справедлив баланс между тези интереси и целите на настоящия регламент.

Член 10

Освобождаване на основания, свързани с общественото здраве и обществената сигурност

1.   Като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие или по собствена инициатива, Комисията може да приеме акт за изпълнение, в който се излага решението ѝ да освободи това контролиращо достъпа предприятие изцяло или частично от конкретно задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 във връзка с основна платформена услуга, включена в списъка, съдържащ се в решението за определяне съгласно член 3, параграф 9, когато това освобождаване е обосновано от изложените в параграф 3 от настоящия член основания (наричано по-долу „решението за освобождаване“). Комисията приема решението за освобождаване в срок от три месеца след получаването на пълно мотивирано искане и дава мотивирано становище, в което се обясняват основанията за освобождаването. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

2.   Когато е предоставено освобождаване съгласно параграф 1, Комисията прави преглед на решението си за освобождаване, ако основанието за освобождаването вече е отпаднало или най-малко веднъж годишно. След такъв преглед Комисията отменя изцяло или частично освобождаването или решава, че условията по параграф 1 продължават да са изпълнени.

3.   Освобождаване съгласно параграф 1 може да бъде предоставено само на основания, свързани с общественото здраве или обществената сигурност.

4.   В неотложни случаи, като действа по мотивирано искане от страна на контролиращо достъпа предприятие или по собствена инициатива, Комисията може да спре прилагането на конкретно задължение, посочено в параграф 1, по отношение на една или повече отделни основни платформени услуги, преди да постанови решението по посочения параграф. Такова искане може да бъде отправено и удовлетворено по всяко време до приключване на оценката на Комисията по параграф 1.

5.   При оценката на искането, посочено в параграфи 1 и 4, Комисията взема предвид по-специално въздействието от спазването на конкретното задължение върху основанията в параграф 3, както и последиците за съответното контролиращо достъпа предприятие и за трети лица. Комисията може да определи условия и задължения във връзка със спирането с цел да се осигури справедлив баланс между целите, преследвани съгласно основанията в параграф 3, и целите на настоящия регламент.

Член 14

Задължение за информиране за концентрации

1.   Контролиращото достъпа предприятие уведомява Комисията за всяка предвидена концентрация по смисъла на член 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004, когато сливащите се субекти или субектът, който е цел на концентрацията, предоставят основни платформени услуги, или каквито и да било други услуги в цифровия сектор, или осигуряват възможност за събирането на данни, независимо от това дали във връзка с нея трябва да бъде отправено уведомление до Комисията съгласно посочения регламент, или до компетентен национален орган по конкуренцията съгласно националните правила за сливанията.

Контролиращото достъпа предприятие уведомява Комисията за такава концентрация преди нейното осъществяване и след сключването на споразумението, обявлението във връзка с публичния търг или придобиването на контролния пакет.

2.   В информацията, предоставена от контролиращото достъпа предприятие съгласно параграф 1, се описват най-малкото предприятията, засегнати от концентрацията, техните годишни обороти в рамките на Съюза и техните световни обороти, тяхната област на дейност, включително дейностите, пряко свързани с концентрацията, и договорната стойност на споразумението или нейна приблизителна оценка, наред с обобщение на концентрацията, включително нейното естество и обосновка, и списък на държавите членки, засегнати от концентрацията.

В информацията, предоставена от контролиращото достъпа предприятие, се описват съответно и за всички съответни основни платформени услуги техните годишни обороти в Съюза, броят на годишните активни бизнес ползватели и броят на месечните активни крайни ползватели.

3.   Ако след концентрация, посочена в параграф 1 от настоящия член, праговете по член 3, параграф 2, буква б) се достигат поотделно от допълнителни основни платформени услуги, съответното контролиращо достъпа предприятие уведомява Комисията за това в срок от два месеца от осъществяването на концентрацията и предоставя на Комисията посочената в член 3, параграф 2 информация.

4.   Комисията уведомява компетентните органи на държавите членки за всяка информация, получена съгласно параграф 1, и публикува ежегодно списъка на придобиванията, за които е била уведомена от контролиращите достъпа предприятия съгласно посочения параграф.

Комисията взема предвид законните интереси на предприятията за защита на техните търговски тайни.

5.   Компетентните органи на държавите членки могат да използват информацията, получена съгласно параграф 1 от настоящия член, за да поискат от Комисията да разгледа концентрацията в съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004.

Член 30

Санкции

1.   С решението за установяване на неспазване Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции, които не надвишават 10% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато установи, че контролиращото достъпа предприятие умишлено или поради непредпазливост не спазва:

a)

някое от задълженията, предвидени в членове 5, 6 и 7;

б)

мерки, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

в)

корективни мерки, наложени съгласно член 18, параграф 1;

г)

временни мерки, разпоредени съгласно член 24; или

д)

ангажименти, които са станали правнообвързващи съгласно член 25.

2.   Независимо от параграф 1 от настоящия член, с решението за установяване на нарушение Комисията може да наложи на контролиращо достъпа предприятие санкции до 20% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато констатира, че контролиращото достъпа предприятие е извършило същото или подобно нарушение на задължение, предвидено в член 5, 6 или 7 във връзка със същата основна платформена услуга, за което е констатирано, че е било извършено, в решение за установяване на неспазване, прието през предходните осем години.

3.   Комисията може да приеме решение за налагане на санкции на предприятия, включително на контролиращи достъпа предприятия, когато е приложимо, и на сдружения на предприятия, които не надвишават 1% от общия размер на световния му оборот за предходната финансова година, когато умишлено или поради непредпазливост те:

a)

не предоставят в срок информацията, изисквана за оценката на определянето им за контролиращи достъпа предприятия съгласно член 3 или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация;

б)

не спазват задължението за уведомяване на Комисията съгласно член 3, параграф 3;

в)

не съобщават информация или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 14;

г)

не предоставят описанието или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация, изисквана съгласно член 15;

д)

не предоставят достъп до данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3;

е)

не предоставят исканата информация в срока, определен съгласно член 21, параграф 3, или предоставят неточна, непълна или подвеждаща информация или разяснения, изисквани съгласно член 21 или съобщени в хода на снемане на устни обяснения съгласно член 22;

ж)

не коригират в рамките на определения от Комисията срок неточна, непълна или подвеждаща информация, дадена от представител или член на персонала, или не предоставят или отказват да предоставят пълна информация за факти, свързани с предмета и целта на дадена проверка, съгласно член 23;

з)

отказват да се подложат на проверка съгласно член 23;

и)

не спазват задълженията, наложени от Комисията съгласно член 26;

й)

не създадат звено по спазването на изискванията съгласно член 28; или

к)

не спазват условията за достъп до преписката на Комисията съгласно член 34, параграф 4.

4.   При определяне на размера на санкцията Комисията отчита тежестта, продължителността, повторяемостта, а за санкциите, наложени съгласно параграф 3, причиненото забавяне в производството.

5.   Когато се налага санкция на сдружение на предприятия, като се отчита световният оборот на неговите членове, и това сдружение е неплатежоспособно, сдружението е длъжно да изиска от своите членове да направят вноски за покриване размера на санкцията.

Когато тези вноски не са направени в сдружението на предприятия в определения от Комисията срок, тя може да изиска санкцията да се плати пряко от което и да било от предприятията, чиито представители са били членове на съответните органи за вземане на решения на сдружението.

След като е поискала плащане в съответствие с втора алинея, Комисията може да изиска плащане на остатъка от който и да е от членовете на сдружението на предприятия, когато това е необходимо, за да се осигури пълното плащане на санкцията.

Въпреки това Комисията не може да изисква плащане съгласно втора и трета алинея от предприятия, които покажат, че не са изпълнили решението на сдружението на предприятия, което е в нарушение на настоящия регламент, както и че или не са знаели за неговото съществуване, или активно са се разграничили от него, преди Комисията да е образувала производство съгласно член 20.

Финансовата отговорност на всяко предприятие по отношение на плащането на санкцията не може да надвишава 20 % от общия размер на неговия световен оборот за предходната финансова година.

Член 31

Периодични имуществени санкции

1.   Комисията може да приеме решение за налагане на предприятия, включително, когато е приложимо, на контролиращи достъпа предприятия, и на сдружения на предприятия периодични имуществени санкции в размер, който не надвишава 5% от среднодневния световен оборот за предходната финансова година, на ден, изчислени от датата, определена с това решение, с цел те да бъдат принудени:

a)

да спазват мерките, конкретизирани от Комисията в решение, прието съгласно член 8, параграф 2;

б)

да изпълнят решението съгласно член 18, параграф 1;

в)

да предоставят точна и пълна информация в рамките на срока, определен с искането за предоставяне на информация, отправено с решение съгласно член 21;

г)

да осигурят достъп до бази данни, алгоритми или информация за изпитвания в отговор на искане съгласно член 21, параграф 3 и да дадат разяснения по тях, както се изисква с решение съгласно член 21;

д)

да се подложат на проверка, разпоредена с решение, взето съгласно член 23;

е)

да изпълнят решение, с което се разпореждат временни мерки, прието съгласно член 24;

ж)

да изпълнят ангажименти, които са станали правнообвързващи с решение съгласно член 25, параграф 1;

з)

да изпълнят решение съгласно член 29, параграф 1.

2.   Когато предприятията или сдруженията на предприятия са изпълнили задължението, чието изпълнение се цели с периодичната имуществена санкция, Комисията може да приеме акт за изпълнение, с който да определи окончателен размер на периодичната имуществена санкция, който да е по-нисък от размера, който би бил определен съгласно първоначалното решение. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 50, параграф 2.

Член 32

Давностни срокове за налагане на санкции

1.   За упражняване на правомощията, предоставени на Комисията с членове 30 и 31, се прилага петгодишен давностен срок.

2.   Давностният срок започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. При все това, в случай на продължавани или повторни нарушения срокът започва да тече от деня, в който нарушението се прекратява.

3.   Всяко действие, предприето от Комисията за целите на проучване на пазара или производство във връзка с нарушение, прекъсва давностния срок за налагане на санкции или периодични имуществени санкции. Давностният срок се прекъсва, считано от датата, на която за предприетите действия е уведомено най-малко едно от предприятията или сдруженията на предприятия, които са участвали в нарушението. Действията, с които се прекъсва давността, включват по-специално следното:

a)

искания за информация от Комисията;

б)

писмени разрешения за извършване на проверки, дадени от Комисията на нейни длъжностни лица;

в)

образуване на производство от Комисията съгласно член 20.

4.   С всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. Въпреки това давностният срок изтича най-късно в деня, в който изтича срок, равен на два пъти давностния срок, без Комисията да е наложила санкция или периодична имуществена санкция. Този срок се удължава със срока, през който давността е спряла да тече по реда на параграф 5.

5.   Давностният срок за налагането на санкции или периодични имуществени санкции спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на висящо производство пред Съда на ЕС.

Член 35

Годишни доклади

1.   Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета годишен доклад относно прилагането на настоящия регламент и напредъка при постигането на неговите цели.

2.   Посоченият в параграф 1 доклад включва:

a)

обобщение на дейностите на Комисията, включително всички приети мерки или решения и текущи проучвания на пазара във връзка с настоящия регламент;

б)

констатациите, направени в резултат на мониторинга на изпълнението от страна на контролиращите достъпа предприятия на задълженията по настоящия регламент;

в)

оценка на одитираното описание, посочено в член 15;

г)

преглед на сътрудничеството между Комисията и националните органи във връзка с настоящия регламент;

д)

преглед на дейностите и задачите, изпълнявани от Групата на високо равнище на цифровите регулатори, включително на начина на изпълнение на нейните препоръки относно осигуряване на спазването на настоящия регламент.

3.   Комисията публикува доклада на своя уебсайт.

Член 40

Група на високо равнище

1.   Комисията създава Група на високо равнище за законодателния акт за цифровите пазари (наричана по-долу „групата на високо равнище“).

2.   Групата на високо равнище се състои от следните европейски органи и мрежи:

a)

Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения;

б)

Европейски надзорен орган по защита на данните и Европейски комитет по защита на данните;

в)

Европейска мрежа по конкуренция;

г)

Мрежа за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, и

д)

Група на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги.

3.   Европейските органи и мрежи, посочени в параграф 2, имат равен брой представители в групата на високо равнище. Максималният брой на членовете на групата на високо равнище не надвишава 30.

4.   Комисията осигурява секретариата на групата на високо равнище, за да улесни работата ѝ. Групата на високо равнище се председателства от Комисията, която участва в заседанията ѝ. Групата на високо равнище заседава по искане на Комисията най-малко веднъж на календарна година. Комисията свиква заседание на групата и по искане на мнозинството от членовете, съставляващи групата, за да се разгледа конкретен въпрос.

5.   Групата на високо равнище може да предоставя на Комисията консултации и експертен опит в областите на компетентност на своите членове, включително:

a)

консултации и препоръки в рамките на техния експертен опит, имащи отношение към всички общи въпроси, свързани с прилагането или изпълнението по настоящия регламент; или

б)

консултации и експертен опит за насърчаване на последователен регулаторен подход в различните регулаторни инструменти.

6.   Групата на високо равнище може по-специално да установи и оцени настоящите и потенциалните взаимодействия между настоящия регламент и специалните секторни правила, прилагани от националните органи, включени в състава на посочените в параграф 2 европейски органи и мрежи, и да представя на Комисията годишен доклад, в който се съдържа тази оценка и се посочват възможни въпроси, свързани с регулирането на различни сектори. Докладът може да бъде придружен от препоръки, насочени към съгласуване със сходни интердисциплинарни подходи и полезни взаимодействия между прилагането на настоящия регламент и други секторни регламенти. Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета.

7.   В контекста на проучванията на пазара на нови услуги и нови практики групата на високо равнище може да предостави на Комисията експертен опит във връзка с необходимостта от изменение, добавяне или заличаване на правила в настоящия регламент, за да се гарантира достъпността и справедливостта на цифровите пазари в целия Съюз.


whereas









keyboard_arrow_down