Diritto d'autore 2019/0790 BG

1. Държавите членки гарантират, че информацията от институциите за културно наследство, организациите за колективно управление или съответните публични органи за целите на идентифицирането на намиращите се извън търговско обращение произведения или други обекти, обхванати от разрешение, предоставено в съответствие с член 8, параграф 1, или използвани по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, както и информацията относно съществуващите възможности за правоносителите съгласно посоченото в член 8, параграф 4, и, веднага щом е налична и по целесъобразност, информацията относно страните по лицензията, обхванатите територии и използване са постоянно, лесно и ефективно достъпни в публичен единен онлайн портал, считано от най-малко шест месеца преди произведенията или другите обекти да бъдат разпространени, публично разгласени или предоставени на публично разположение в съответствие с разрешението или по силата на изключението или ограничението.

Порталът се създава и управлява от Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012.

2. Държавите членки предвиждат, че ако е необходимо за общата осведоменост на правоносителите, се предприемат допълнителни подходящи мерки за публичност по отношение на способността на организациите за колективно управление да лицензират произведения или други обекти в съответствие с член 8, предоставените разрешения, използването им по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, и съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в член 8, параграф 4.

Посочените в първата алинея от настоящия параграф подходящи мерки за публичност се предприемат в държавата членка, където се иска разрешение в съответствие с член 8, параграф 1, или, за използване по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2 – в държавата членка, където е установена институцията за културно наследство. Ако са налице доказателства, като произхода на произведенията или другите обекти, че осведомеността на носителите на права може да бъде повишена по-ефективно в други държави членки или в трети държави, такива мерки за публичност обхващат и тези държави членки и трети държави.

Член 11

Диалог със заинтересованите страни

Държавите членки се консултират с правоносителите, организациите за колективно управление и институциите за културно наследство във всеки сектор, преди да определят специфични критерии съгласно член 8, параграф 5, и насърчават редовния диалог между представителните организации на ползвателите и правоносителите, включително организациите за колективно управление, и всички други организации на заинтересовани страни, с цел, въз основа на специфичен за всеки отделен сектор подход, да се утвърди значението и ползата от лицензионните механизми по член 8, параграф 1 и да се осигури, че гаранциите за правоносителите, посочени в настоящата глава, са ефективни.

ГЛАВА 2

Мерки за улесняване на колективното лицензиране

Член 13

Механизъм за преговори

Държавите членки гарантират, че страните, които се сблъскват с трудности при лицензирането на права, когато желаят да сключат споразумение с цел предоставянето на разположение на аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, могат да разчитат на съдействието на независим орган или на медиатори. Независимият орган, създаден или определен от държавата членка за целите на настоящия член, и медиаторите подпомагат страните при преговорите и им помагат да постигнат споразумение, включително, по целесъобразност, като им представят предложения.

Държавите членки информират Комисията за органа или медиаторите, посочени в параграф 1, не по-късно от 7 юни 2021 г. В случаите, когато държавите членки са избрали да разчитат на медиация, уведомлението до Комисията включва, когато е възможно, най-малко източника, от който може да бъде намерена съответната информация за упълномощените медиатори.

ГЛАВА 4

Произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние

Член 17

Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание

1. Държавите членки предвиждат, че доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение за целите на настоящата директива, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели.

Следователно доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание получава разрешение от правоносителите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО, например чрез сключване на лицензионно споразумение, за публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти.

2. Държавите членки предвиждат, че когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание получи разрешение, например чрез сключването на лицензионно споразумение, това разрешение обхваща също така действия, извършвани от ползватели на услугите, попадащи в обхвата на член 3 от Директива 2001/29/ЕО, когато те не действат на търговска основа или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи.

3. Когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва действие по публично разгласяване или действие по предоставяне на публично разположение при условията, установени в настоящата директива, ограничението на отговорността по член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО не се прилага за ситуациите, обхванати от настоящия член.

Първа алинея от настоящия параграф не засяга евентуалното прилагане на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО по отношение на тези доставчици на услуги за цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива.

4. Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставяне на публично разположение, на защитени от авторското право произведения и други обекти, освен ако доставчиците на услуги докажат, че:

а)	са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)

в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)

са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б).

5. Когато се определя дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по параграф 4 и с оглед принципа на пропорционалност, наред с другото, се вземат предвид следните елементи:

а)	видът, публиката и размерът на услугата, както и видът произведения или други обекти, качени от ползвателите на услугата; и

б)	наличието на подходящи и ефективни средства и тяхната цена за доставчиците на услуги.

6. Държавите членки предвиждат, че по отношение на нови доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, чиито услуги са били предоставени на публично разположение в Съюза за по-малко от три години и чийто годишен оборот е под 10 милиона евро по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (20), условията съгласно режима за отговорност, установен в параграф 4, се ограничават до спазването на параграф 4, буква а) и до това да действат експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление, за да преустановят достъпа до произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, или за да свалят тези произведения или други обекти от своите уебсайтове.

Когато средният месечен брой на отделните посетители на такива доставчици на услуги надвишава 5 милиона, изчислени въз основа на предходната календарна година, те също така трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия за предотвратяване на допълнително качване на произведенията и другите обекти, за които са постъпили уведомления и правоносителите са предоставили съответна и необходима информация.

7. Сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение.

Държавите членки гарантират, че при качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, генерирано от потребителите, в онлайн услугите за споделяне на съдържание, потребителите във всяка държава членка могат да разчитат на което и да е от следните съществуващи изключения или ограничения:

а)	цитиране, критика, обзор;

б)	използване с цел карикатура, пародия или имитация.

8. Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол.

Държавите членки предвиждат, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят на правоносителите по тяхно искане адекватна информация относно функционирането на техните практики във връзка със сътрудничеството, посочено в параграф 4, а когато между доставчиците на услуги и правоносителите се сключват лицензионни споразумения – информация относно използването на съдържанието, обхванато от споразуменията.

9. Държавите членки предвиждат доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание да въвежда ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита, който е на разположение на ползвателите на услугата в случай на спорове относно преустановяването на достъпа до или премахването на произведения или други обекти, качени от тях.

Когато правоносителите поискат да бъде преустановен достъпа до техни конкретни произведения или други обекти или тези произведения или други обекти да бъдат премахнати, те надлежно обосновават причините за своите искания. Жалбите, подадени чрез предвидения в първа алинея механизъм, се обработват без ненужно забавяне, а решенията за преустановяване на достъпа до или за отстраняване на каченото съдържание подлежат на човешка преценка. Държавите членки гарантират също така, че са налице механизми за извънсъдебно решаване на спорове. Тези механизми дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не трябва да лишават ползвателя от правната защита, предоставяна от националното право, без да се засягат правата на ползвателите да прибягват до ефективни средства за правна защита. По-конкретно държавите членки гарантират, че ползвателите имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на правилата на авторското право и сродните му права.

Настоящата директива по никакъв начин не засяга законното използване, като например използването съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза, и не води до идентифициране на отделни потребители, нито до обработването на лични данни, освен в съответствие с Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕС) 2016/679.

Доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание информират своите потребители в своите общи условия, че те могат да използват произведения и други обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.

10. Считано от 6 юни 2019 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите. Комисията, в консултация с доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, правоносителите, сдруженията на ползвателите и други съответни заинтересовани страни и като взема предвид резултатите от диалозите със заинтересованите страни, издава насоки за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството, посочено в параграф 4. Когато се обсъждат най-добрите практики, се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. За целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с параграф 4.

ГЛАВА 3

Справедливо възнаграждение по договорите за използване с автори и артисти изпълнители

Член 19

Задължение за прозрачност

1. Държавите членки гарантират, че авторите и артистите изпълнители получават редовно и не по-малко от веднъж годишно и с оглед на особеностите на всеки сектор актуална, релевантна и всеобхватна информация за използването на техните произведения и изпълнения от страните, на които са отстъпили по лицензия или прехвърлили своите права, или от техните правоприемници, особено по отношение на начините на използване, всички реализирани приходи и дължимото възнаграждение.

2. Държавите членки гарантират, че когато правата, посочени в параграф 1, са били лицензирани впоследствие, авторите и артистите изпълнители или техните представители получават при поискване от подлицензополучателите допълнителна информация, в случай че първият им договорен партньор не разполага с цялата информация, която би била необходима за целите на параграф 1.

Когато се изисква тази допълнителна информация, първият договорен партньор на авторите и артистите изпълнители предоставя информация за самоличността на тези подлицензополучатели.

Държавите членки могат да предвидят, че всяко искане до подлицензополучателите съгласно първа алинея се отправя пряко или непряко чрез договорния партньор на автора или на артиста изпълнител.

3. Задължението по параграф 1 трябва да е съразмерно и ефективно, за да гарантира висока степен на прозрачност във всеки сектор. Държавите членки могат да предвидят, че в надлежно обосновани случаи, в които произтичащата от задължението по параграф 1 административна тежест би станала несъразмерна с оглед на получените от използването на произведението или изпълнението приходи, задължението е ограничено до видовете и нивото на информация, която може разумно да се очаква в такива случаи.

4. Държавите членки могат да решат, че задължението по параграф 1 от настоящия член не се прилага, когато приносът на автора или артиста изпълнител е незначителен спрямо цялостното произведение или изпълнение, освен ако авторът или артистът изпълнител докаже, че се нуждае от информацията за упражняване на правата си по член 20, параграф 1 и изисква информацията за тази цел.

5. Държавите членки могат да предвидят, че за споразумения, които подлежат или се основават на споразумения за колективно договаряне, правилата за прозрачност на съответното споразумение за колективно договаряне се прилагат, при условие че тези правила отговарят на критериите, установени в параграфи 1 — 4.

6. Когато е приложим член 18 от Директива 2014/26/ЕС, установеното в параграф 1 на настоящия член задължение не се прилага по отношение на споразумения, сключени от субектите, определени в член 3, букви а) и б) от настоящата директива, или от други субекти, по отношение на които се прилагат националните правила за изпълнение на настоящата директива.

whereas

(15) Научноизследователските организации и институциите за културното наследство биха могли в определени случаи – например за последваща проверка на резултатите от научни изследвания, да имат потребност да запазят копията, направени по силата на изключението, за целите на извършването на извличане на информация от текст и данни. В такива случаи копията следва да се съхраняват в защитена среда. Държавите членки следва да бъдат свободни да вземат решение, на национално равнище и след обсъждане със съответните заинтересовани страни, относно допълнителни конкретни условия за задържане на копията, включително способността да се назначават доверени органи за целите на съхраняването на такива копия. За да не се ограничава неоснователно прилагането на изключението, такива условия следва да бъдат пропорционални и ограничени до това, което е необходимо за запазването на копията по безопасен начин и за предотвратяване на неразрешеното използване. Използването за целите на научни изследвания, различни от извличане на информация от текст и данни, като например научен партньорски преглед и съвместни изследвания, следва да продължи да бъде обхванато, когато е приложимо, от изключението или ограничението, предвидено в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29/ЕО.

- = -

(28) Институциите за културно наследство не разполагат непременно с необходимите технически средства или експертен опит, за да предприемат самите те необходимите действия за съхранение на своите колекции, по-специално в цифровата среда, и следователно биха могли да прибягнат до помощта на други културни институции и други трети страни за тази цел. Съгласно изключението за целите на съхранението, предвидени в настоящата директива, институциите за културното наследство следва да могат да разчитат на трети страни, действащи от тяхно име и на тяхна отговорност, включително на тези, които са установени в други държави членки, за изготвянето на копия.

- = -

(36) Настоящата директива не засяга способността на държавите членки да решават кой трябва да носи правната отговорност за съответствието на лицензирането на произведения извън търговско обращение или други обекти, и на тяхното използване, с предвидените в настоящата директива условия и за спазването от съответните страни на условията на тези лицензии.

- = -

(42) За да се гарантира, че лицензионните механизми, предвидени от настоящата директива за произведенията или други обекти извън търговско обращение, са подходящи и функционират правилно, че правоносителите са адекватно защитени, че лицензиите са надлежно разгласени и че е осигурена правна сигурност по отношение на представителността на организациите за колективно управление и на категоризацията на произведенията, държавите членки следва да насърчават секторния диалог между заинтересованите страни.

- = -

(44) Механизмите за колективно лицензиране с разширено действие позволяват на организациите за колективно управление да предлагат лицензии като колективен лицензиращ орган от името на правоносителите, независимо от това дали те са упълномощили организацията да направи това. Системите, изградени върху механизми, като например разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване или презумпции за представителство, са добре установена практика в няколко държави членки и могат да се използват в различни области. Една функционираща рамка за авторски права, която работи за всички страни, изисква наличието на съразмерни, правни механизми за лицензиране на произведенията или другите обекти. Поради това държавите членки следва да могат да разчитат на решения, позволяващи на организациите за колективно управление да предлагат лицензии, обхващащи потенциално голям брой произведения или други обекти за определени видове ползване, и да разпределят получените в резултат от такива лицензии приходи на правоносителите в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.

- = -

(52) За да се улесни лицензирането на правата върху аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, от държавите членки следва да се изисква да осигурят механизъм за преговори, който дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган или на един или повече медиатори. За тази цел на държавите членки следва да бъде разрешено или да създадат нов орган или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да определят един или повече компетентни органи или медиатори. Този орган или медиаторите следва да се срещат със страните и да помагат в преговорите, като предоставят професионални, безпристрастни и външни съвети. Когато дадени преговори включват страни от различни държави членки и когато посочените страни решат да прибягнат до механизма за преговори, тези страни следва да се споразумеят предварително коя да бъде компетентната държава членка. Органът или медиаторите могат да се срещнат със страните, за да улеснят началото на преговорите, или в хода на преговорите – за да улеснят сключването на споразумение. Участие в този механизъм за преговори и последващото сключване на споразумения следва да бъдат на доброволен принцип и да не засягат свободата на договаряне на страните. Държавите членки следва да имат свободата да вземат решение за специфичните условия, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и поемането на разходите. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния механизъм. Без това да е задължение за тях, държавите членки следва да насърчават диалога между представителните организации.

- = -

(60) Издателите, включително издателите на публикации в пресата, на книги, научни издания и музикални издания, често пъти работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови разпоредби. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например такива за копиране за лично ползване и за репрография, включително съответстващите вече съществуващи национални схеми за репрография в държавите членки или в рамките на публичните схеми за отдаване в заем. В няколко държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения или ограничения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, настоящата директива дава възможност на държавите членки, които разполагат със съществуващи схеми за разпределяне на обезщетенията между автори и издатели, да ги запазят. Това е особено важно за държави членки, които преди 12 ноември 2015 г. са имали такива механизми за споделяне на обезщетенията, макар че в други държави членки дадено обезщетение не се споделя и се дължи единствено на авторите в съответствие с националните политики в областта на културата. Въпреки че настоящата директива следва да се прилага по недискриминационен начин за всички държави членки, тя следва да зачита традициите в тази област и да не задължава държави членки, които понастоящем не разполагат с такива схеми за разпределяне на обезщетенията, да ги въведат. Тя не следва да засяга съществуващи или бъдещи договорености в държавите членки по отношение на възнагражденията в контекста на публичното отдаване в заем.

- = -

(61) През последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява все повече. Онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от правоносителите. Съществува правна несигурност относно това дали доставчиците на такива услуги участват в действия, свързани с авторското право, и трябва да получат разрешение от правоносителите за съдържание, качено от техните ползватели, които не притежават съответните права в каченото съдържание, без да се засяга прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в правото на Съюза. Тази несигурност се отразява на способността на правоносителите да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на способността им да получат подходящо възнаграждение за такова използване. Поради това е важно да се насърчи развитието на пазара за лицензиране между правоносителите и доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Тези лицензионни споразумения следва да бъдат справедливи и да поддържат разумен баланс между двете страни. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за използването на техни произведения или други обекти. Въпреки това, тъй като свободата на договаряне не следва бъде засегната от тези разпоредби, правоносителите не следва да бъдат задължени да дават разрешение или да сключват лицензионни споразумения.

- = -

(71) В най-кратък срок след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да организира диалози между заинтересованите страни за да се осигури еднакво прилагане на задължението за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите и за установяване на най-добрите практики по отношение на подходящите секторни стандарти на дължима професионална грижа. За тази цел Комисията следва да се консултира със съответните заинтересовани страни, включително организации на ползвателите и доставчици на технологии, и да отчита развитието на пазара. Организациите на ползвателите следва също така да имат достъп до информация относно дейности, извършвани от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание с цел онлайн управление на съдържанието.

- = -

(76) За да се гарантира, че информацията, свързана с използването, е надлежно предоставена на авторите и артистите изпълнители включително и в случаите, когато правата са били подлицензирани на други страни, които използват правата, настоящата директива дава право на авторите и артистите изпълнители да искат допълнителна относима информация относно използването на правата, в случаите, когато първият договорен партньор е предоставил информацията, с която разполага, но тази информация не е достатъчна, за да се оцени икономическата стойност на техните права. Това искане следва да бъде направено или пряко към подлицензополучателите, или чрез договорните партньори на авторите и артистите изпълнители. Авторите и артистите изпълнители и техните договорни партньори следва да могат да се споразумеят да запазят поверителността на споделената информация, но авторите и артистите изпълнители следва винаги да могат да използват споделената информация за целите на упражняване на своите права съгласно настоящата директива. Държавите членки следва да имат възможността, в съответствие с правото на Съюза, да предвидят допълнителни мерки за гарантиране на прозрачност за авторите и артистите изпълнители.

- = -

(77) Когато се изпълняват задълженията за прозрачност, предвидени в настоящата директива, държавите членки следва да вземат предвид особеностите на секторите с различно съдържание, като тези на музикалния сектор, аудиовизуалния сектор и издателския сектор, и всички съответни заинтересовани страни следва да участват във вземането на решение относно специфичните за всеки сектор задължения. Когато е уместно, следва да се взема предвид и значимостта на приноса на авторите и артистите изпълнители към цялостното произведение или изпълнение. Колективното договаряне следва да се разглежда като вариант за съответните заинтересовани страни за постигане на споразумение по отношение на прозрачността. Такива споразумения следва да гарантират че авторите и артистите изпълнители имат същото или по-високо ниво на прозрачност отколкото минималните изисквания, предвидени в настоящата директива. Следва да се предвиди преходен период, за да могат да се приспособят съществуващите практики на отчетност към задълженията за прозрачност. Не следва да е необходимо задълженията за прозрачност да се прилагат по отношение на споразуменията, сключени между правоносителите и организации за колективно управление, независими субекти за управление на авторски права или други субекти, по отношение на които се прилагат националните правила за прилагане на Директива 2014/26/ЕС, тъй като спрямо тези организации или субекти вече се прилагат задълженията за прозрачност, предвидени в член 18 от Директива 2014/26/ЕС. Член 18 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за организации, които управляват авторски или сродни на тях права от името на повече от един правоносител за колективна полза на тези носители на авторски права. Въпреки това индивидуално договорените споразумения, сключени между правоносителите, и тези от техните договорни партньори, които действат в свой собствен интерес, следва да подлежат на задълженията за прозрачност, предвидени в настоящата директива.

- = -

(79) Авторите и артистите изпълнители често нямат желание да отстояват правата си срещу договорните си партньори по съдебен ред. Затова държавите членки следва да предвидят процедура за алтернативно решаване на споровете, в рамките на която да се разглеждат претенциите на автори, артисти изпълнители или на техните представители от тяхно име във връзка със задълженията за прозрачност и механизма за приспособяване на договорите. За тази цел държавите членки следва да могат или да установят нов орган или механизъм, или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива, независимо дали тези органи или механизми са отраслови или публични, включително когато са част от националната съдебна система. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при вземането на решение относно начина, по който трябва да се разпределят разходите по процедурата за решаване на спорове. Процедурата за такова алтернативно решаване на споровете не следва да засяга правото на страните да заявяват и да защитават правата си чрез предявяване на иск в съда.

- = -

(81) Разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, следва да бъдат със задължителен характер и страните не следва да могат да се отклоняват от тези разпоредби, независимо дали са включени в договорите между автори, артисти изпълнители и техните договорни партньори или в споразумения между тези партньори и трети страни, като например споразумения за неразкриване на информация. В резултат на това член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (17), следва да се прилага, така че когато всички други елементи, свързани с положението към момента на избора на приложимото право, се намират в една или повече държави членки, изборът на страните на приложимо право, различно от правото на държава членка, не засяга прилагането на разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, както те са въведени в държавата членка на сезирания съд.

- = -

keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

Diritto d'autore 2019/0790 BG