Diritto d'autore 2019/0790 BG

1. Държавите членки гарантират, че информацията от институциите за културно наследство, организациите за колективно управление или съответните публични органи за целите на идентифицирането на намиращите се извън търговско обращение произведения или други обекти, обхванати от разрешение, предоставено в съответствие с член 8, параграф 1, или използвани по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, както и информацията относно съществуващите възможности за правоносителите съгласно посоченото в член 8, параграф 4, и, веднага щом е налична и по целесъобразност, информацията относно страните по лицензията, обхванатите територии и използване са постоянно, лесно и ефективно достъпни в публичен единен онлайн портал, считано от най-малко шест месеца преди произведенията или другите обекти да бъдат разпространени, публично разгласени или предоставени на публично разположение в съответствие с разрешението или по силата на изключението или ограничението.

Порталът се създава и управлява от Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост в съответствие с Регламент (ЕС) № 386/2012.

2. Държавите членки предвиждат, че ако е необходимо за общата осведоменост на правоносителите, се предприемат допълнителни подходящи мерки за публичност по отношение на способността на организациите за колективно управление да лицензират произведения или други обекти в съответствие с член 8, предоставените разрешения, използването им по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2, и съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в член 8, параграф 4.

Посочените в първата алинея от настоящия параграф подходящи мерки за публичност се предприемат в държавата членка, където се иска разрешение в съответствие с член 8, параграф 1, или, за използване по силата на изключението или ограничението, посочено в член 8, параграф 2 – в държавата членка, където е установена институцията за културно наследство. Ако са налице доказателства, като произхода на произведенията или другите обекти, че осведомеността на носителите на права може да бъде повишена по-ефективно в други държави членки или в трети държави, такива мерки за публичност обхващат и тези държави членки и трети държави.

Член 12

Колективно лицензиране с разширено действие

1. Държавите членки могат да предвидят, доколкото се отнася до използването в рамките на тяхната национална територия и при спазване на гаранциите, предвидени в настоящия член, че когато организация за колективно управление, която е предмет на националните правила, с които се прилага Директива 2014/26/ЕС, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, сключи лицензионно споразумение за използването на произведения или други обекти:

а)	такова споразумение може да бъде разширено, за да се прилага към правата на правоносителите, които не са дали разрешение тази организация за колективно управление да ги представлява чрез възлагане, лиценз или други договорни условия; или

б)	по отношение на такова споразумение, организацията е юридически оправомощена или се предполага, че представлява носителите на права, които не са дали разрешение на организацията по съответен начин.

2. Държавите членки гарантират, че лицензионният механизъм, посочен в параграф 1, се прилага само в строго определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави изискваната лицензионна сделка малко вероятна поради естеството на използването или поради видовете произведения или други обекти, за които се отнася, и че този механизъм за лицензиране защитава законните интереси на носителите на права.

3. За целите на параграф 1, държавите членки предвиждат следните гаранции:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на своите правомощия, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на разрешението за съответната държава членка;

б)	на всички правоносители е гарантирано равно третиране, включително по отношение на лицензионните условия;

в)	правоносителите, които не са дали разрешение на организацията, предоставяща разрешението, могат по всяко време лесно и ефективно да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в съответствие с настоящия член; и

г)

предприети са подходящи мерки за публичност, за да бъдат информирани правоносителите относно възможността на организацията за колективно управление да лицензира произведения или други обекти, относно лицензирането, което се извършва в съответствие с настоящия член, както и относно съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в буква в), като се започва от разумен период преди произведенията или другите обекти да бъдат използвани по силата на лицензията. Мерките за публичност трябва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

4. Настоящият член не засяга прилагането на колективни механизми за лицензиране с разширено действие в съответствие с други разпоредби на правото на Съюза, включително разпоредби, които допускат изключения или ограничения.

Настоящият член не се прилага по отношение на задължителното колективно управление на права.

Член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за лицензионния механизъм, предвиден в настоящия член.

5. Когато държава членка предвижда в националното си право механизъм за лицензиране в съответствие с настоящия член, тази държава членка информира Комисията относно обхвата на съответните разпоредби от националното право, относно целите и видовете лицензии, които могат да бъдат въведени съгласно тези разпоредби, относно данните за контакт на организациите, които издават лицензи в съответствие с този механизъм за лицензиране, както и относно средствата за получаване на информация относно лицензирането и относно съществуващите възможности за носителите на права, съгласно посоченото в параграф 3, буква в). Комисията публикува тази информация.

6. Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 5 от настоящия член, и на обсъжданията в рамките на Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО до 10 април 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването в Съюза на лицензионните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, въздействието им върху лицензирането и правоносителите, включително тези, които не са членове на предоставящата разрешения организация или които са граждани на друга държава членка или пребивават в друга държава членка, тяхната ефективност за улесняване на разпространението на културно съдържание и въздействието им върху вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията. Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, включително по отношение на трансграничното въздействие на такива национални механизми.

ГЛАВА 3

Достъп до и наличност на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка

Член 15

Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване

1. Държавите членки предоставят на издателите на публикации в пресата, установени в държава членка, предвидените в член 2 и в член 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО права при онлайн използване на техните публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат за използването за лични или нестопански цели на публикации в пресата от страна на индивидуални ползватели.

Защитата, предоставена съгласно първа алинея, не се прилага за действия по създаването на хипервръзки.

Правата, предвидени в първа алинея, не се прилагат по отношение на използването на отделни думи или много кратки откъси от публикация в пресата.

2. Правата, предвидени в параграф 1, оставят непроменени и по никакъв начин не засягат правата, предвидени в правото на Съюза за авторите и другите правоносители, по отношение на произведенията и другите обекти, включени в публикация в пресата. Не се допуска позоваване на правата, предвидени в параграф 1, срещу въпросните автори и други носители на права, и по-специално те не лишават авторите и правоносителите от правото да използват своите произведения и други обекти отделно от публикацията в пресата, в която са включени.

Когато дадено произведение или друг обект са включени в публикация в пресата въз основа на неизключително разрешение, посочените в параграф 1 права не се противопоставят, за да се забрани използването от други получили разрешение ползватели. Правата, предвидени в параграф 1, не се противопоставят с цел забрана на използването на произведения или други обекти, за които закрилата е изтекла.

3. Членове 5—8 от Директива 2001/29/ЕО, Директива 2012/28/ЕС и Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета (19) се прилагат mutatis mutandis по отношение на правата, предвидени в параграф 1 от настоящия член.

4. Предвидените в параграф 1 права се погасяват две години след публикуването на публикацията в пресата. Този срок започва да тече от 1 януари на годината след датата, на която е излязла публикацията в пресата.

Параграф 1 не се прилага за публикации в пресата, публикувани за първи път преди 6 юни 2019 г.

5. Държавите членки предвиждат, че автори на произведения, включени в публикация в пресата, получават подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използването на техните публикации в пресата от доставчиците на услуги на информационното общество.

Член 17

Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание

1. Държавите членки предвиждат, че доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва публично разгласяване или предоставяне на публично разположение за целите на настоящата директива, когато дава достъп на обществеността до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от нейните ползватели.

Следователно доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание получава разрешение от правоносителите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО, например чрез сключване на лицензионно споразумение, за публично разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти.

2. Държавите членки предвиждат, че когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание получи разрешение, например чрез сключването на лицензионно споразумение, това разрешение обхваща също така действия, извършвани от ползватели на услугите, попадащи в обхвата на член 3 от Директива 2001/29/ЕО, когато те не действат на търговска основа или когато тяхната дейност не генерира значителни приходи.

3. Когато доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание извършва действие по публично разгласяване или действие по предоставяне на публично разположение при условията, установени в настоящата директива, ограничението на отговорността по член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО не се прилага за ситуациите, обхванати от настоящия член.

Първа алинея от настоящия параграф не засяга евентуалното прилагане на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО по отношение на тези доставчици на услуги за цели, които попадат извън обхвата на настоящата директива.

4. Ако не е дадено разрешение, доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание носят отговорност за неправомерни действия по публично разгласяване, включително предоставяне на публично разположение, на защитени от авторското право произведения и други обекти, освен ако доставчиците на услуги докажат, че:

а)	са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)

в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)

са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б).

5. Когато се определя дали доставчикът на услуги е изпълнил задълженията си по параграф 4 и с оглед принципа на пропорционалност, наред с другото, се вземат предвид следните елементи:

а)	видът, публиката и размерът на услугата, както и видът произведения или други обекти, качени от ползвателите на услугата; и

б)	наличието на подходящи и ефективни средства и тяхната цена за доставчиците на услуги.

6. Държавите членки предвиждат, че по отношение на нови доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, чиито услуги са били предоставени на публично разположение в Съюза за по-малко от три години и чийто годишен оборот е под 10 милиона евро по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (20), условията съгласно режима за отговорност, установен в параграф 4, се ограничават до спазването на параграф 4, буква а) и до това да действат експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление, за да преустановят достъпа до произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, или за да свалят тези произведения или други обекти от своите уебсайтове.

Когато средният месечен брой на отделните посетители на такива доставчици на услуги надвишава 5 милиона, изчислени въз основа на предходната календарна година, те също така трябва да докажат, че са положили всички възможни усилия за предотвратяване на допълнително качване на произведенията и другите обекти, за които са постъпили уведомления и правоносителите са предоставили съответна и необходима информация.

7. Сътрудничеството между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите не води до предотвратяване на наличието на произведения или други обекти, качвани от ползватели, които не нарушават авторското право и сродните му права, включително когато тези произведения или други обекти са обхванати от изключение или ограничение.

Държавите членки гарантират, че при качването и предоставянето на публично разположение на съдържание, генерирано от потребителите, в онлайн услугите за споделяне на съдържание, потребителите във всяка държава членка могат да разчитат на което и да е от следните съществуващи изключения или ограничения:

а)	цитиране, критика, обзор;

б)	използване с цел карикатура, пародия или имитация.

8. Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол.

Държавите членки предвиждат, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят на правоносителите по тяхно искане адекватна информация относно функционирането на техните практики във връзка със сътрудничеството, посочено в параграф 4, а когато между доставчиците на услуги и правоносителите се сключват лицензионни споразумения – информация относно използването на съдържанието, обхванато от споразуменията.

9. Държавите членки предвиждат доставчикът на онлайн услуга за споделяне на съдържание да въвежда ефективен и експедитивен механизъм за подаване на жалби и за правна защита, който е на разположение на ползвателите на услугата в случай на спорове относно преустановяването на достъпа до или премахването на произведения или други обекти, качени от тях.

Когато правоносителите поискат да бъде преустановен достъпа до техни конкретни произведения или други обекти или тези произведения или други обекти да бъдат премахнати, те надлежно обосновават причините за своите искания. Жалбите, подадени чрез предвидения в първа алинея механизъм, се обработват без ненужно забавяне, а решенията за преустановяване на достъпа до или за отстраняване на каченото съдържание подлежат на човешка преценка. Държавите членки гарантират също така, че са налице механизми за извънсъдебно решаване на спорове. Тези механизми дават възможност споровете да бъдат разрешавани безпристрастно и не трябва да лишават ползвателя от правната защита, предоставяна от националното право, без да се засягат правата на ползвателите да прибягват до ефективни средства за правна защита. По-конкретно държавите членки гарантират, че ползвателите имат достъп до съд или друг компетентен правораздавателен орган, за да се позовават на приложимостта на изключение или ограничение по отношение на правилата на авторското право и сродните му права.

Настоящата директива по никакъв начин не засяга законното използване, като например използването съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза, и не води до идентифициране на отделни потребители, нито до обработването на лични данни, освен в съответствие с Директива 2002/58/ЕО и Регламент (ЕС) 2016/679.

Доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание информират своите потребители в своите общи условия, че те могат да използват произведения и други обекти съгласно изключенията или ограниченията на авторското право и сродните му права, предвидени в правото на Съюза.

10. Считано от 6 юни 2019 г. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, организира диалози със заинтересованите страни за обсъждане на най-добрите практики за сътрудничество между доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание и правоносителите. Комисията, в консултация с доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание, правоносителите, сдруженията на ползвателите и други съответни заинтересовани страни и като взема предвид резултатите от диалозите със заинтересованите страни, издава насоки за прилагането на настоящия член, по-специално по отношение на сътрудничеството, посочено в параграф 4. Когато се обсъждат най-добрите практики, се обръща специално внимание, наред с другото, на необходимостта от баланс между основните права и използването на изключения и ограничения. За целите на диалога със заинтересованите страни сдруженията на ползвателите имат достъп до подходяща информация от доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание относно функционирането на техните практики във връзка с параграф 4.

ГЛАВА 3

Справедливо възнаграждение по договорите за използване с автори и артисти изпълнители

whereas

(8) Новите технологии дават възможност за автоматизиран изчислителен анализ на информация в цифрова форма, като например текст, звук, изображения или данни, което обикновено се нарича „извличане на информация от текст и данни“. Извличането на информация от текст и данни позволява обработването на големи обеми информация с оглед придобиване на нови знания и разкриване на нови тенденции. Докато технологиите за извличане на информация от текст и данни преобладават в цифровата икономика, широко разпространено е схващането, че извличането на информация от текст и данни може да бъде от особено голяма полза за научноизследователската общност и по такъв начин да подкрепи иновациите. Такива технологии носят ползи за университети и други научноизследователски организации, както и институции за културно наследство, тъй като те биха могли също да провеждат научни изследвания в контекста на основните си дейности. В Съюза обаче такива организации и институции се сблъскват с правна несигурност относно степента, до която могат да извличат съдържание при извличането на информация от текст и данни. В някои случаи извличането на информация от текст и данни може да включва действия, защитени с авторско право, sui generis право върху базите данни, или с двете, особено възпроизвеждането на произведения или други обекти, извличането на съдържание от базите данни, или и двете, което се случва например когато данните се нормализират в процеса на извличане на информация от текст и данни. Когато не е предвидено приложимо изключение или ограничение, се изисква разрешение от правоносителите, за да се предприемат такива действия.

- = -

(9) Освен това извличането на информация от текст и данни може да се извършва във връзка с обикновени факти или данни, които не са защитени с авторско право, и в такива случаи не се изисква разрешение съгласно правото за авторското право. Може също така да има случаи на извличане на информация от текст и данни, които не включват действия на възпроизвеждане или при които извършеното възпроизвеждане попада в рамките на задължителното изключение за временните действия на възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, което следва да продължи да се прилага по отношение на способите за извличане на информация от текст и данни, които не предполагат да се правят копия извън обхвата на изключението.

- = -

(25) Институциите за културно наследство са ангажирани с опазването на своите колекции за бъдещите поколения. Действията по опазването на произведение или друг обект в колекцията на институция за културно наследство биха могли да изискват възпроизвеждане и съответно да изискват разрешение от съответните правоносители. Цифровите технологии предлагат нови начини за опазване на наследството в тези колекции, но пораждат и нови предизвикателства. С оглед на тези нови предизвикателства е необходимо да се адаптира съществуващата правна рамка, като се предвиди задължително изключение за правото на възпроизвеждане, което ще позволи на тези институции да извършват такива действия по опазване.

- = -

(27) Поради тази причина от държавите членки следва да се изисква да предвидят изключение, което да позволи на институциите за културно наследство да възпроизвеждат произведения и други обекти за постоянно включване в техните колекции с оглед опазването им, например за да се решат въпросите на технологичното остаряване или влошаването на състоянието на първоначалните опори или за да се опазят такива произведения и други обекти. Подобно изключение следва да даде възможност да се правят копия чрез подходящо средство, инструмент или технология за съхранение, в какъвто и да е формат и на какъвто и да е носител, в достатъчен брой, на всеки етап от жизнения цикъл на произведението или другия обект и в необходимата степен за целите на съхранението. Действия на възпроизвеждане, предприети от институциите за културно наследство за цели, различни от съхранението на произведения и други обекти в техните постоянни колекции, следва да продължат да бъдат обект на разрешение от страна на правоносителите, освен ако това се допуска от други изключения или ограничения, предвидени в правото на Съюза.

- = -

(30) Институциите за културно наследство следва да се ползват от ясна рамка за цифровизация и разпространение, включително през границите, на произведения или други обекти, за които се счита, че са извън търговско обращение за целите на настоящата директива. Конкретните особености на колекциите от произведения извън търговско обращение или други обекти, заедно с броя произведения и други обекти, които са включени в проекти за масова цифровизация, обаче означават, че може да се окаже много трудно получаването на предварителното разрешение от отделните правоносители. Това може да се дължи например на възрастта на произведенията или другите обекти, на тяхната ограничена търговска стойност или на обстоятелството, че никога не са били предназначени за търговска употреба или никога не са били използвани за търговски цели. Ето защо е необходимо да се предвидят мерки за улесняване на определени форми на използване на произведения извън търговско обращение или други обекти, които се намират постоянно в колекциите на институции за културно наследство.

- = -

(45) Предвид естеството на някои използвания, заедно с обикновено големия брой на включените произведения или други обекти, разходите по сделката за уреждане на индивидуални права с всеки съответен правоносител са прекалено високи. Вследствие на това, без ефективни механизми за колективно лицензиране е малко вероятно да бъдат осъществени всички необходими трансакции в съответните области, които са необходими, за да позволят използването на такива произведения или други обекти. Разширеното колективно лицензиране от организации за колективно управление и подобни механизми могат да направят възможно сключването на споразумения в тези области, в които колективното лицензиране, основаващо се на разрешение от правоносителите, не предоставя изчерпателно решение за обхващане на всички произведения или други обекти, които да се използват. Такива механизми допълват колективното управление на правата въз основа на индивидуално разрешение от правоносителите, като в определени случаи предоставят пълна правна сигурност на ползвателите. В същото време те предоставят възможност на правоносителите да се възползват от законното ползване на техните произведения.

- = -

(47) Важно е механизми за колективно лицензиране с разширено действие да се прилагат само в ясно определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави необходимата лицензионна сделка, а именно включващата лицензия, която да обхваща всички участващи правоносители – трудно осъществима поради естеството на използването или на засегнатите видове произведения или на засегнатите други обекти. Тези механизми следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии по отношение на третирането на правоносителите, включително на правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление. По-специално, самият факт, че засегнатите правоносители не са граждани, постоянно пребиваващи или установени в държавата членка на ползвателя, който иска лицензия, не следва да бъде сам по себе си причина да се счита, че уреждането на правата е толкова обременяващо и непрактично, че да се обоснове използването на такива механизми. Също толкова важно е лицензираното използване да не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата стойност на съответните права, нито да лишава правоносителите от значителни търговски предимства.

- = -

(61) През последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява все повече. Онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от правоносителите. Съществува правна несигурност относно това дали доставчиците на такива услуги участват в действия, свързани с авторското право, и трябва да получат разрешение от правоносителите за съдържание, качено от техните ползватели, които не притежават съответните права в каченото съдържание, без да се засяга прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в правото на Съюза. Тази несигурност се отразява на способността на правоносителите да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на способността им да получат подходящо възнаграждение за такова използване. Поради това е важно да се насърчи развитието на пазара за лицензиране между правоносителите и доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Тези лицензионни споразумения следва да бъдат справедливи и да поддържат разумен баланс между двете страни. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за използването на техни произведения или други обекти. Въпреки това, тъй като свободата на договаряне не следва бъде засегната от тези разпоредби, правоносителите не следва да бъдат задължени да дават разрешение или да сключват лицензионни споразумения.

- = -

(64) Уместно е да се поясни в настоящата директива, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание извършват акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, когато дават достъп на публиката до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от техните ползватели. Следователно доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да получат разрешение, включително чрез лицензионно споразумение, от съответните правоносители. Това не засяга понятието за публично разгласяване или за предоставяне на публично разположение другаде съгласно правото на Съюза, нито възможното прилагане на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО по отношение на други доставчици на услуги, които използват защитено с авторско право съдържание.

- = -

(66) Като се отчита фактът, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание предоставят достъп до съдържание, което не е качено от тях, а от техните ползватели, е целесъобразно за целите на настоящата директива да се предвиди специален механизъм за отговорност за случаите, в които не е дадено разрешение. Това не следва да засяга правните средства за защита съгласно националното право за случаи, различни от отговорност за нарушения на авторски права, и национални съдилища или административни органи да могат да издават разпореждания в съответствие с правото на Съюза. По-конкретно специалният режим, приложим към новите доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание с годишен оборот под 10 милиона евро, от които среден брой на месечните отделни посетители в Съюза не надвишава 5 милиона, не следва да засяга наличието на средства за правна защита съгласно правото на Съюза и националното право. Когато на доставчици на услуги не е дадено разрешение, те следва да положат всички възможни усилия в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа, за да се избегне наличието в техните услуги на неразрешени произведения и други обекти, идентифицирани от съответните правоносители. За тази цел правоносителите следва да предоставят на доставчиците на услуги подходящата и необходима информация, като вземат предвид, наред с други фактори, размера на носителите на авторски права и вида на техните произведения и други обекти. Стъпките, предприети от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание в сътрудничество с правоносителите, не следва да водят до предотвратяване на наличието на съдържание, което не е предмет на нарушение, включително на произведения или други защитени обекти, използването на които се обхваща от лицензионно споразумение или изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права. Поради това предприетите от такива доставчици на услуги стъпки не следва да засягат потребителите, които използват услугите за споделяне на онлайн съдържание с цел законно качване на информация и достъп до нея при такива услуги.

- = -

(69) Когато доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание получават разрешения, включително посредством лицензионни споразумения, за използването в рамките на тяхна услуга на съдържание, качено от ползвателите на услугата, в обхвата на разрешението, предоставено на доставчиците на услуги, тези разрешения следва да включват и свързаните с авторското право действия по отношение на каченото от потребителите съдържание, но само в случаите, в които тези потребители действат с нестопански цели, като например споделяне от тях на съдържание без каквато и да било цел на печалба, или когато приходите, генерирани от каченото от тях съдържание, не са значими по отношение на свързаните с авторското право действия на потребителите, попадащи в обхвата на такива разрешения. Когато носителите на права изрично са дали разрешение на потребителите да качват и предоставят на разположение произведения или други обекти в рамките на онлайн услуга за споделяне на съдържание, актът на публично разгласяване на доставчика на услугата е разрешен в рамките на обхвата на разрешението, предоставено от правоносителя. Въпреки това не следва да съществува презумпция в полза на доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание, че техните ползватели са уредили всички съответни права.

- = -

keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

Diritto d'autore 2019/0790 BG