Diritto d'autore 2019/0790 BG

1. Държавите членки предвиждат изключение или ограничение за правата, посочени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за да позволят цифровото използване на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване до степен, която е оправдана от преследваната нестопанска цел, при условие че такова използване:

а)	се осъществява под отговорността на образователна институция, в нейните помещения или на други места, или посредством сигурна електронна среда, достъпна единствено за учениците или студентите и преподавателите от тази образователна институция; и

б)	е съпроводено от посочване на източника, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно.

2. Независимо от член 7, параграф 1, държавите членки могат да предвидят, че приетото по параграф 1 изключение или ограничение не се прилага или не се прилага по отношение на конкретни видове използване или конкретни видове произведения или други обекти, като например материал, който е предназначен главно за образователния пазар, или музикални партитури, доколкото на пазара лесно могат да се намерят подходящи лицензии за действията, посочени в параграф 1 от настоящия член и отговарящи на потребностите и спецификите на образователните институции.

Държавите членки, които решат да се възползват от първа алинея от настоящия параграф, предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицензиите за действията, посочени в параграф 1, от настоящия член са на разположение по подходящ начин и са видими по подходящ начин за образователните институции.

3. Използването на произведения и други обекти единствено за целите на илюстрирането при преподаване чрез сигурни електронни среди в съответствие с разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящия член, се смята за реализирано единствено в държавата членка, където е установена образователната институция.

4. Държавите членки може да предвиждат справедливо обезщетение за правоносителите за използването на техни произведения или други обекти съгласно параграф 1.

Член 7

Общи разпоредби

1. Всяка договорна разпоредба, която противоречи на предвидените в членове 3, 5 и 6 изключения, не подлежи на изпълнение.

2. Член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО се прилага за изключенията и ограниченията, предвидени в настоящия дял. Първа, трета и пета алинея на член 6, параграф 4 от Директива 2001/29/ЕО се прилагат за членове 3 — 6 от настоящата директива.

ДЯЛ III

МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЛИЦЕНЗИОННИТЕ ПРАКТИКИ И ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ПО-ШИРОК ДОСТЪП ДО СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА 1

Произведения извън търговско обращение и други обекти

Член 12

Колективно лицензиране с разширено действие

1. Държавите членки могат да предвидят, доколкото се отнася до използването в рамките на тяхната национална територия и при спазване на гаранциите, предвидени в настоящия член, че когато организация за колективно управление, която е предмет на националните правила, с които се прилага Директива 2014/26/ЕС, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, сключи лицензионно споразумение за използването на произведения или други обекти:

а)	такова споразумение може да бъде разширено, за да се прилага към правата на правоносителите, които не са дали разрешение тази организация за колективно управление да ги представлява чрез възлагане, лиценз или други договорни условия; или

б)	по отношение на такова споразумение, организацията е юридически оправомощена или се предполага, че представлява носителите на права, които не са дали разрешение на организацията по съответен начин.

2. Държавите членки гарантират, че лицензионният механизъм, посочен в параграф 1, се прилага само в строго определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави изискваната лицензионна сделка малко вероятна поради естеството на използването или поради видовете произведения или други обекти, за които се отнася, и че този механизъм за лицензиране защитава законните интереси на носителите на права.

3. За целите на параграф 1, държавите членки предвиждат следните гаранции:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на своите правомощия, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на разрешението за съответната държава членка;

б)	на всички правоносители е гарантирано равно третиране, включително по отношение на лицензионните условия;

в)	правоносителите, които не са дали разрешение на организацията, предоставяща разрешението, могат по всяко време лесно и ефективно да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в съответствие с настоящия член; и

г)

предприети са подходящи мерки за публичност, за да бъдат информирани правоносителите относно възможността на организацията за колективно управление да лицензира произведения или други обекти, относно лицензирането, което се извършва в съответствие с настоящия член, както и относно съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в буква в), като се започва от разумен период преди произведенията или другите обекти да бъдат използвани по силата на лицензията. Мерките за публичност трябва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

4. Настоящият член не засяга прилагането на колективни механизми за лицензиране с разширено действие в съответствие с други разпоредби на правото на Съюза, включително разпоредби, които допускат изключения или ограничения.

Настоящият член не се прилага по отношение на задължителното колективно управление на права.

Член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за лицензионния механизъм, предвиден в настоящия член.

5. Когато държава членка предвижда в националното си право механизъм за лицензиране в съответствие с настоящия член, тази държава членка информира Комисията относно обхвата на съответните разпоредби от националното право, относно целите и видовете лицензии, които могат да бъдат въведени съгласно тези разпоредби, относно данните за контакт на организациите, които издават лицензи в съответствие с този механизъм за лицензиране, както и относно средствата за получаване на информация относно лицензирането и относно съществуващите възможности за носителите на права, съгласно посоченото в параграф 3, буква в). Комисията публикува тази информация.

6. Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 5 от настоящия член, и на обсъжданията в рамките на Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО до 10 април 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването в Съюза на лицензионните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, въздействието им върху лицензирането и правоносителите, включително тези, които не са членове на предоставящата разрешения организация или които са граждани на друга държава членка или пребивават в друга държава членка, тяхната ефективност за улесняване на разпространението на културно съдържание и въздействието им върху вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията. Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, включително по отношение на трансграничното въздействие на такива национални механизми.

ГЛАВА 3

Достъп до и наличност на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка

Член 16

Право на справедливо обезщетение

Държавите членки могат да предвидят, че когато един автор прехвърля или отстъпва свое право на издател, прехвърлянето или лицензията представляват достатъчно правно основание за издателя да има право на дял от обезщетението за действителното използване на произведението по силата на изключение или ограничение на прехвърленото или отстъпеното право.

Първа алинея не засяга съществуващите и бъдещите разпоредби в държавите членки по отношение на правата за публично отдаване в заем.

ГЛАВА 2

Някои видове използване на защитено съдържание от онлайн услуги

Член 22

Право на оттегляне

1. Държавите членки гарантират, че когато автор или артист изпълнител е отстъпил чрез лиценз или е прехвърлил своите права върху произведение или друг защитен обект на изключителна основа, той има право да оттегли изцяло или частично лиценза или прехвърлянето на права, ако произведението или друг защитен обект не се използва.

2. В националното право могат да бъдат предвидени специални разпоредби за механизма за оттегляне, установен в параграф 1, като се вземат предвид:

а)	особеностите на различните сектори и различните видове произведения и изпълнения; както и

б)

когато произведение или друг защитен обект включва приноса на повече от един автор или артист изпълнител, относителното значение на индивидуалния принос и законните интереси на всички автори и артисти изпълнители, засегнати от прилагането на механизма за оттегляне от отделен автор или артист изпълнител.

Държавите членки могат да изключат произведения или други обекти от прилагането на механизма за оттегляне, ако тези произведения или други обекти обикновено включват приноса на множество автори или артисти изпълнители.

Държавите членки могат да предвидят, че механизмът за оттегляне може да се прилага в рамките на определен срок, когато такова ограничение е надлежно обосновано от особеностите на сектора или от вида на съответното произведение или друг обект.

Държавите членки могат да предвидят, че авторите или артистите изпълнители могат да решат да прекратят изключителността на договора, вместо да оттеглят лиценза или прехвърлянето на правата.

3. Държавите членки предвиждат, че оттеглянето, предвидено в параграф 1, може да се упражнява само след разумен срок след сключването на лицензията или на споразумението за прехвърляне на правата. Авторът или артистът изпълнител уведомява лицето, на което са били лицензирани или прехвърлени правата, и определя подходящ срок, в рамките на който да се извършва използването на лицензираните или прехвърлените права. След изтичането на този срок авторът или артистът изпълнител може да реши да прекрати изключителността на договора, вместо да оттегли лицензията или прехвърлянето на правата.

4. Параграф 1 не се прилага, ако правата не се упражняват главно поради обстоятелства, за които е разумно да се очаква, че ще бъдат отстранени от автора или артиста изпълнител.

5. Държавите членки могат да предвидят, че всяка договорна разпоредба, която се отклонява от механизма за оттегляне, предвиден в параграф 1, подлежи на изпълнение само ако се основава на споразумение за колективно договаряне.

Член 23

Общи разпоредби

1. Държавите членки гарантират, че никоя договорна разпоредба, която възпрепятства спазването на членове 19, 20 и 21, не подлежи на изпълнение по отношение на авторите и артистите изпълнители.

2. Държавите членки предвиждат, че членове 18 — 22 от настоящата директива не се прилагат за авторите на компютърни програми по смисъла на член 2 от Директива 2009/24/ЕО.

ДЯЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Връзка с изключенията и ограниченията, предвидени в други директиви

Държавите членки могат да приемат или запазят в сила по-общи разпоредби, които са съвместими с предвидените в директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО изключения и ограничения, за начините на използване или областите, обхванати от предвидените в настоящата директива изключения или ограничения.

Член 29

Транспониране

1. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, в срок до 7 юни 2021 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2. Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

whereas

(49) Държавите членки следва да гарантират, че целта и обхватът на всяка лицензия, предоставена в резултат на механизми за колективно лицензиране с разширено действие, както и възможните използвания, следва винаги да бъдат внимателно и ясно определени в правото или, ако основополагащото право е общата разпоредба – в лицензионните практики, прилагани в резултат на такива общи разпоредби, или в издадените лицензии. Способността за използване на лицензия в рамките на такива механизми следва също така да бъде ограничена до организациите за колективно управление, които са предмет на националното право за изпълнение на Директива 2014/26/ЕС.

- = -

(50) Предвид различните традиции и опит по отношение на колективното лицензиране с разширено действие в държавите членки и приложимостта им за правоносителите независимо от тяхната националност или тяхната държава членка на пребиваване, е важно да се гарантира че са налице прозрачност и диалог на равнището на Съюза относно практическото функциониране на такива механизми, включително по отношение на ефективността на гаранциите за правоносителите, използваемостта на такива механизми, въздействието им върху правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление, или върху правоносителите, които са граждани на или пребивават в друга държава членка, както и въздействието върху трансграничното предоставяне на услуги, включително потенциалната необходимост от установяване на правила за осигуряване на трансгранично въздействие на такива механизми на вътрешния пазар. За да се гарантира прозрачност, Комисията следва редовно да публикува информация относно използването на такива механизми съгласно настоящата директива. Поради това държавите членки, които са въвели такива механизми, следва да информират Комисията за съответните национални разпоредби и тяхното прилагане на практика, включително за обхвата и видовете лицензии, въведени въз основа на общите разпоредби, мащаба на лицензиране и съответните организации за колективно управление. Тази информация следва да се обсъди с държавите членки в Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Комисията следва да публикува доклад относно използването на такива механизми в Съюза и тяхното въздействие върху лицензирането и правоносителите, относно разпространението на културно съдържание и относно трансграничното предоставяне на услуги в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права, както и относно въздействието върху конкуренцията.

- = -

(57) Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за онлайн използване от доставчиците на услуги на информационното общество. Правата, предоставени на издатели на публикации в пресата, не се разпростират върху действия за създаване на хипервръзки. Те не следва да обхващат и самите факти, посочени в публикациите в пресата. Спрямо правата, предоставени на издатели на публикациите в пресата съгласно настоящата директива следва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията като тези, приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението в случай на цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.

- = -

(60) Издателите, включително издателите на публикации в пресата, на книги, научни издания и музикални издания, често пъти работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови разпоредби. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например такива за копиране за лично ползване и за репрография, включително съответстващите вече съществуващи национални схеми за репрография в държавите членки или в рамките на публичните схеми за отдаване в заем. В няколко държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения или ограничения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, настоящата директива дава възможност на държавите членки, които разполагат със съществуващи схеми за разпределяне на обезщетенията между автори и издатели, да ги запазят. Това е особено важно за държави членки, които преди 12 ноември 2015 г. са имали такива механизми за споделяне на обезщетенията, макар че в други държави членки дадено обезщетение не се споделя и се дължи единствено на авторите в съответствие с националните политики в областта на културата. Въпреки че настоящата директива следва да се прилага по недискриминационен начин за всички държави членки, тя следва да зачита традициите в тази област и да не задължава държави членки, които понастоящем не разполагат с такива схеми за разпределяне на обезщетенията, да ги въведат. Тя не следва да засяга съществуващи или бъдещи договорености в държавите членки по отношение на възнагражденията в контекста на публичното отдаване в заем.

- = -

(61) През последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява все повече. Онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от правоносителите. Съществува правна несигурност относно това дали доставчиците на такива услуги участват в действия, свързани с авторското право, и трябва да получат разрешение от правоносителите за съдържание, качено от техните ползватели, които не притежават съответните права в каченото съдържание, без да се засяга прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в правото на Съюза. Тази несигурност се отразява на способността на правоносителите да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на способността им да получат подходящо възнаграждение за такова използване. Поради това е важно да се насърчи развитието на пазара за лицензиране между правоносителите и доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Тези лицензионни споразумения следва да бъдат справедливи и да поддържат разумен баланс между двете страни. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за използването на техни произведения или други обекти. Въпреки това, тъй като свободата на договаряне не следва бъде засегната от тези разпоредби, правоносителите не следва да бъдат задължени да дават разрешение или да сключват лицензионни споразумения.

- = -

(68) Доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание следва да бъдат прозрачни с правоносителите по отношение на стъпките, предприети в контекста на сътрудничеството. Тъй като доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание биха могли да предприемат различни действия, те следва да предоставят на правоносителите, по искане на правоносителите, адекватна информация относно вида на предприетите действия и начина, по който те се изпълняват. Тази информация следва да бъде достатъчно конкретна, за да осигурява достатъчно прозрачност на правоносителите, без да се засягат търговските тайни на доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. От доставчиците на услуги обаче не следва да се изисква да предоставят на правоносителите подробна и индивидуализирана информация за всяко идентифицирано произведение или друг обект. Това не следва да засяга договорните споразумения, които биха могли да съдържат по-конкретни разпоредби относно информацията, която трябва да се предоставя, когато са сключени споразумения между доставчици на услуги и правоносители.

- = -

(80) Когато авторите и артистите изпълнители лицензират или прехвърлят своите права, те очакват техните произведения и изпълнения да бъдат използвани. Въпреки това следва да има случаи, в които произведения или изпълнения, правата върху които са били лицензирани или прехвърлени, изобщо не се използват. Когато тези права са били прехвърлени като изключителни, авторите и артистите изпълнители не могат да се обърнат към друг партньор, който да използва техните произведения или изпълнения. В такъв случай, след изтичането на разумен срок авторите и артистите изпълнители следва да могат да се възползват от механизъм за оттегляне на права, който да им позволява да прехвърлят или лицензират своите права на друго лице. Тъй като използването на произведения или изпълнения може да варира в зависимост от секторите, биха могли да бъдат предвидени специфични разпоредби на национално равнище, за да се вземат предвид особеностите на секторите, като например аудиовизуалния сектор, или на произведенията или изпълненията, по-специално като се предвидят преклузивни срокове за упражняване на правото на оттегляне. С цел да се защитят законните интереси на приобретателите на права или лицензополучателите и да се предотвратят злоупотреби, както и за да се вземе предвид, че е необходим определен период от време, преди да започне действителното използване на дадено произведение или изпълнение, авторите и артистите изпълнители следва да могат да упражнят правото на оттегляне в съответствие с определени процедурни изисквания и едва след изтичането на определен срок от сключването на лицензионното споразумение или на споразумението за прехвърляне. На държавите членки следва да бъде разрешено да уреждат упражняването на правото на оттегляне по отношение на произведения или изпълнения, които включват повече от един автор или артист изпълнител, като се отчита относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях.

- = -

(81) Разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, следва да бъдат със задължителен характер и страните не следва да могат да се отклоняват от тези разпоредби, независимо дали са включени в договорите между автори, артисти изпълнители и техните договорни партньори или в споразумения между тези партньори и трети страни, като например споразумения за неразкриване на информация. В резултат на това член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (17), следва да се прилага, така че когато всички други елементи, свързани с положението към момента на избора на приложимото право, се намират в една или повече държави членки, изборът на страните на приложимо право, различно от правото на държава членка, не засяга прилагането на разпоредбите относно прозрачност, механизми за приспособяване на договорите и алтернативни процедури за решаване на спорове, установени в настоящата директива, както те са въведени в държавата членка на сезирания съд.

- = -

keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

Diritto d'autore 2019/0790 BG