Diritto d'autore 2019/0790 BG

„научноизследователска организация“ означава университет, включително неговите библиотеки, научноизследователски институт или друг субект, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да провежда образователни дейности, включващи извършването на научни изследвания:

а)	с нестопанска цел или чрез реинвестиране на всички печалби в своите научни изследвания; или

б)	в рамките на призната от държава членка мисия в обществен интерес;

по такъв начин, че предприятие с решаващо влияние върху организацията да не може да се ползва с привилегирован достъп до създадените от научните изследвания резултати;

2)	„извличане на информация от текст и данни“ означава автоматизиран аналитичен способ, чиято цел е да анализира текст и данни в цифрова форма, за да се създаде информация, включваща, но без да се ограничава до това – модели, тенденции и взаимовръзки;

3)	„институция за културно наследство“ означава общодостъпни библиотека или музей, архивно учреждение или институция в областта на филмовото или звукозаписното наследство;

„публикация в пресата“ означава сбирка, съставена основно от литературни произведения с журналистически характер, но която може да включва и други произведения или други обекти и която:

а)	представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост;

б)	има за цел да предоставя на широката общественост информация във връзка с новините или други теми; и

в)	се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и контрол.

Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научни списания, не са публикации в пресата за целите на настоящата директива;

5)	„услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

„доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ означава доставчик на услуга на информационното общество, основната цел или една от основните цели на когото е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голям брой защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които той организира и популяризира с цел реализиране на печалба.

Доставчиците на услуги като онлайн енциклопедии с нестопанска цел, образователни и научни хранилища с нестопанска цел, платформи за разработване и споделяне на софтуер с отворен код, доставчици на електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972, онлайн пазари, услуги „в облак“ между стопански субекти и услуги „в облак“, които позволяват на ползвателите да качват съдържание за собствена употреба, не се считат за доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание по смисъла на настоящата директива.

ДЯЛ II

МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА И ОГРАНИЧЕНИЯТА КЪМ ЦИФРОВАТА И ТРАНСГРАНИЧНАТА СРЕДА

Член 8

Използване на произведения извън търговско обращение и други обекти от институции за културно наследство

1. Държавите членки предвиждат, че организация за колективно управление може, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, да сключва неизключителна лицензия за нестопански цели с институция за културно наследство за възпроизвеждането, разпространението, публичното разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в колекциите на институцията, независимо дали всички носители на права, обхванати от лицензията, са оправомощили организацията за колективно управление, при условие че:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на предоставените ѝ правомощия от правоносителите, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията; и

б)	равното третиране на всички правоносители е гарантирано по отношение на лицензионните условия.

2. Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, с цел да позволят на институциите за културно наследство да предоставят произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в техните колекции, за нестопански цели, при условие че:

а)	е посочено името на автора или на всеки друг установим правоносител, освен когато това се окаже невъзможно; и

б)	тези произведения или други обекти се предоставят на уебсайтове с нестопанска цел.

3. Държавите членки предвиждат, че изключението или ограничението, предвидено в параграф 2 се прилага само за видове произведения или други обекти, за които не съществува организация за колективно управление, която да отговаря на условията, установени в параграф 1, буква а).

4. Държавите членки предвиждат, че всички правоносители могат по всяко време, лесно и ефективно, да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в параграф 1, или от прилагането на изключението или ограничението, установено в параграф 2, или като цяло, или в специфични случаи, включително след сключването на лицензия или след началото на съответното използване.

5. Счита се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато добросъвестно може да се направи предположение, че произведението или обектът в своята цялост не е предоставено на публично разположение чрез обичайните търговски канали, след като е било положено разумно усилие да бъде установено дали е предоставено на публично разположение.

Държавите членки могат да предвидят специфични критерии, като например крайна дата, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1, или да бъдат използвани съгласно изключението или ограничението, установено в параграф 2. Такива критерии не трябва да надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи, че даден набор от произведения или други обекти в неговата цялост е извън търговско обращение, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти са извън търговско обращение.

6. Държавите членки предвиждат, че лицензиите, посочени в параграф 1, следва да се изискват от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която е установена институцията за културното наследство.

7. Настоящият член не се прилага за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, ако въз основа на разумното усилие, посочено в параграф 5, съществуват доказателства, че такива групи се състоят предимно от:

а)	произведения или други обекти, различни от кинематографични или аудиовизуални произведения, публикувани за пръв път или — в отсъствие на публикуване, излъчени за пръв път в трета държава;

б)	кинематографични или аудиовизуални произведения, чиито продуценти са със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава; или

в)	произведения или други обекти на граждани на трети държави, когато, след полагането на разумно усилие, не може да се установи държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).

Чрез дерогация от първата алинея, настоящият член се прилага, когато организацията за колективно управление е достатъчно представителна, по смисъла на буква а) от параграф 1, за правоносителите в съответната трета държава.

Член 12

Колективно лицензиране с разширено действие

1. Държавите членки могат да предвидят, доколкото се отнася до използването в рамките на тяхната национална територия и при спазване на гаранциите, предвидени в настоящия член, че когато организация за колективно управление, която е предмет на националните правила, с които се прилага Директива 2014/26/ЕС, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, сключи лицензионно споразумение за използването на произведения или други обекти:

а)	такова споразумение може да бъде разширено, за да се прилага към правата на правоносителите, които не са дали разрешение тази организация за колективно управление да ги представлява чрез възлагане, лиценз или други договорни условия; или

б)	по отношение на такова споразумение, организацията е юридически оправомощена или се предполага, че представлява носителите на права, които не са дали разрешение на организацията по съответен начин.

2. Държавите членки гарантират, че лицензионният механизъм, посочен в параграф 1, се прилага само в строго определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави изискваната лицензионна сделка малко вероятна поради естеството на използването или поради видовете произведения или други обекти, за които се отнася, и че този механизъм за лицензиране защитава законните интереси на носителите на права.

3. За целите на параграф 1, държавите членки предвиждат следните гаранции:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на своите правомощия, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на разрешението за съответната държава членка;

б)	на всички правоносители е гарантирано равно третиране, включително по отношение на лицензионните условия;

в)	правоносителите, които не са дали разрешение на организацията, предоставяща разрешението, могат по всяко време лесно и ефективно да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в съответствие с настоящия член; и

г)

предприети са подходящи мерки за публичност, за да бъдат информирани правоносителите относно възможността на организацията за колективно управление да лицензира произведения или други обекти, относно лицензирането, което се извършва в съответствие с настоящия член, както и относно съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в буква в), като се започва от разумен период преди произведенията или другите обекти да бъдат използвани по силата на лицензията. Мерките за публичност трябва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

4. Настоящият член не засяга прилагането на колективни механизми за лицензиране с разширено действие в съответствие с други разпоредби на правото на Съюза, включително разпоредби, които допускат изключения или ограничения.

Настоящият член не се прилага по отношение на задължителното колективно управление на права.

Член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за лицензионния механизъм, предвиден в настоящия член.

5. Когато държава членка предвижда в националното си право механизъм за лицензиране в съответствие с настоящия член, тази държава членка информира Комисията относно обхвата на съответните разпоредби от националното право, относно целите и видовете лицензии, които могат да бъдат въведени съгласно тези разпоредби, относно данните за контакт на организациите, които издават лицензи в съответствие с този механизъм за лицензиране, както и относно средствата за получаване на информация относно лицензирането и относно съществуващите възможности за носителите на права, съгласно посоченото в параграф 3, буква в). Комисията публикува тази информация.

6. Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 5 от настоящия член, и на обсъжданията в рамките на Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО до 10 април 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването в Съюза на лицензионните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, въздействието им върху лицензирането и правоносителите, включително тези, които не са членове на предоставящата разрешения организация или които са граждани на друга държава членка или пребивават в друга държава членка, тяхната ефективност за улесняване на разпространението на културно съдържание и въздействието им върху вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията. Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, включително по отношение на трансграничното въздействие на такива национални механизми.

ГЛАВА 3

Достъп до и наличност на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка

whereas

(31) Всички държави членки следва да имат въведени правни механизми, които позволяват лицензии, издадени от релевантни и достатъчно представителни организации за колективно управление на институции за културно наследство, за някои видове използване на произведения или други обекти извън търговско обращение, да се прилагат и за правата на правоносителите, които не са упълномощили представителна организация за колективно управление в това отношение. Следва да е възможно, съгласно настоящата директива, такива лицензии да обхващат всички държави членки.

- = -

(32) Разпоредбите за колективно лицензиране на произведения или други обекти извън търговско обращение, въведени с настоящата директива, биха могли да не представляват решение за всички случаи, в които институциите за културно наследство срещат трудности при получаването на всички необходими разрешения от правоносителите за използването на такива произведения или други обекти извън търговско обращение. Такъв би бил случаят например, когато не съществува практика на колективно управление на правата за определен вид произведения или други обекти или съответната организация за колективно управление не е достатъчно представителна за категорията на правоносителите и за съответните права. В такива конкретни случаи следва да бъде възможно институциите за културно наследство да направят достъпни онлайн произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в тяхната колекция, във всички държави членки, по силата на хармонизирано изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права. Важно е използването съгласно такова изключение или ограничение да се извършва само когато са изпълнени определени условия, особено по отношение на наличието на решения в областта на лицензирането. Липсата на съгласие относно условията на лицензията не следва да се тълкува като липса на решения в областта на лицензирането.

- = -

(33) В предвидената от настоящата директива рамка държавите членки следва да могат да проявят гъвкавост в избора на конкретния вид механизъм за лицензиране, като например разширено колективно лицензиране или презумпции за представителство, който въвеждат за използването на произведения или други обекти извън търговско обращение от институции за културно наследство, в съответствие с техните правни традиции, практики или обстоятелства. Държавите членки следва също така да разполагат с гъвкавост при установяването на това, какви да бъдат изискванията за организациите за колективно управление, за да бъдат достатъчно представителни, при условие че това установяване се основава на оправомощаване от значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти за предоставянето на лицензия за съответния вид използване. Държавите членки следва да имат свободата да определят специфични правила, приложими в случаите, в които повече от една организация за колективно управление е представителна за съответните произведения или други обекти, като изискват например съвместни лицензии или споразумение между съответните организации.

- = -

(35) Следва да има на разположение подходящи гаранции за всички правоносители, които следва да имат възможността за изключване на прилагането на механизмите за лицензиране и на изключението или ограничението, въведени с настоящата директива, за използването на произведения извън търговско обращение или други обекти във връзка с всички техни произведения или други обекти, всички лицензии или всички видове използване съгласно изключението или ограничението, определени произведения или други обекти, или конкретни лицензии или използване съгласно изключението или ограничението, по всяко време преди или по време на срока на лицензията или преди или по време на използването съгласно изключението или ограничението. Условията, уреждащи тези механизми за лицензиране, не бива да засягат практическото им значение за институциите за културно наследство. Важно е, когато даден правоносител изключва прилагането на такива механизми или на такова изключение или ограничение за едно или повече от своите произведения или други обекти, текущото използване да бъде прекратено в рамките на разумен срок, а когато то се извършва с колективна лицензия, организацията за колективно управление да спре да издава лицензии, обхващащи съответното използване, след като бъде информирана. Такова изключване от страна на правоносители не следва да засяга техните претенции за възнаграждение за действителното използване на произведението или друг обект съгласно лицензията.

- = -

(39) В съответствие с нормите на вежливост в международните отношения лицензионните механизми и изключенията или ограниченията, предвидени в настоящата директива, за цифровизацията и разпространението на произведения или други обекти извън търговско обращение не следва да се прилагат за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, когато има налични доказателства да се предположи, че те се състоят предимно от произведения или други обекти на трети държави, освен ако съответната организация за колективно управление е достатъчно представителна за тази трета държава, например чрез споразумение за представителство. Тази оценка би могла да се основава на наличните доказателства, получени при полагането на разумното усилие да бъде установено дали произведенията или другите обекти са извън търговско обращение, без да е необходимо да се търсят допълнителни доказателства. Оценка на произхода на отделни произведения или други обекти извън търговско обращение следва да се изисква само дотолкова, доколкото е необходима също и за полагане на разумното усилие за установяване на това дали те са налични в търговската мрежа.

- = -

(44) Механизмите за колективно лицензиране с разширено действие позволяват на организациите за колективно управление да предлагат лицензии като колективен лицензиращ орган от името на правоносителите, независимо от това дали те са упълномощили организацията да направи това. Системите, изградени върху механизми, като например разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване или презумпции за представителство, са добре установена практика в няколко държави членки и могат да се използват в различни области. Една функционираща рамка за авторски права, която работи за всички страни, изисква наличието на съразмерни, правни механизми за лицензиране на произведенията или другите обекти. Поради това държавите членки следва да могат да разчитат на решения, позволяващи на организациите за колективно управление да предлагат лицензии, обхващащи потенциално голям брой произведения или други обекти за определени видове ползване, и да разпределят получените в резултат от такива лицензии приходи на правоносителите в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.

- = -

(46) Като се има предвид нарастващото значение на възможността за предлагане на гъвкави схеми за лицензиране в цифровата ера и нарастващото използване на такива схеми, държавите членки следва да могат да предвидят механизми за лицензиране, които да позволяват на организациите за колективно управление да сключват лицензии на доброволна основа, независимо от това дали всички носители на авторски права са упълномощили съответната организация да направи това. Държавите членки следва да имат възможността да поддържат и въвеждат такъв механизъм в съответствие с националните си традиции, практики или условия, при спазване на гаранциите, предвидени в настоящата директива, и в съответствие с правото на Съюза и на международните задължения на Съюза. Такива механизми следва да действат само на територията на съответната държава членка, освен ако в правото на Съюза не е предвидено друго. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при избора на конкретния вид механизъм, който позволява лицензиите за произведения или други обекти да обхванат правата на правоносителите, които не са упълномощили организацията, която сключва споразумението, при условие че такъв механизъм е в съответствие с правото на Съюза, включително с правилата за колективно управление на права, предвидени в Директива 2014/26/ЕС. По-специално такъв механизъм следва също така да гарантира, че член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за правоносителите, които не са членове на организацията, която сключва споразумението. Такива механизми биха могли да включват разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване и презумпции за представителство. Разпоредбите на настоящата директива относно колективното лицензиране не следва да засягат съществуващата способност на държавите членки да прилагат задължително колективно управление на правата или други механизми за колективно лицензиране с разширено действие, като например включения в член 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета (12).

- = -

(47) Важно е механизми за колективно лицензиране с разширено действие да се прилагат само в ясно определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави необходимата лицензионна сделка, а именно включващата лицензия, която да обхваща всички участващи правоносители – трудно осъществима поради естеството на използването или на засегнатите видове произведения или на засегнатите други обекти. Тези механизми следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии по отношение на третирането на правоносителите, включително на правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление. По-специално, самият факт, че засегнатите правоносители не са граждани, постоянно пребиваващи или установени в държавата членка на ползвателя, който иска лицензия, не следва да бъде сам по себе си причина да се счита, че уреждането на правата е толкова обременяващо и непрактично, че да се обоснове използването на такива механизми. Също толкова важно е лицензираното използване да не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата стойност на съответните права, нито да лишава правоносителите от значителни търговски предимства.

- = -

(48) Държавите членки следва да гарантират, че са въведени подходящи предпазни мерки, за да защитят законните интереси на правоносителите, които не са упълномощили организацията, предлагаща лицензията, и че тези предпазни мерки се прилагат по недискриминационен начин. По-специално, за да се обоснове разширеното действие на механизмите, такава организация, въз основа на предоставеното ѝ упълномощаване от правоносителите, следва да бъде достатъчно представителна за видовете произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията. Държавите членки следва да установят изискванията, които в съответствие с Директива 2014/26/ЕС трябва да бъдат изпълнени от тези организации, за да бъдат считани за достатъчно представителни, като се вземе предвид категорията на правата, управлявани от организацията, способността на организацията да управлява ефективно правата, творческият сектор, в който извършва дейност, и също така дали организацията обхваща значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти, които са извършили оправомощаване, позволяващо лицензирането на съответния вид използване. За да се осигури правна сигурност и за да се гарантира, че е налице доверие в механизмите, на държавите членки следва да се разреши да решават кой трябва да носи правната отговорност за видовете използване, разрешени от лицензионното споразумение. Следва да се гарантира равно третиране на всички правоносители, чиито произведения се използват съгласно лицензията, включително по-специално по отношение на достъпа до информация относно лицензирането и разпределението на възнагражденията. Мерките за публичност следва да бъдат ефективни през целия срок на действие на лицензията, и не следва да включват налагане на прекомерна административна тежест върху ползвателите, организациите за колективно управление и правоносителите и без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

- = -

(50) Предвид различните традиции и опит по отношение на колективното лицензиране с разширено действие в държавите членки и приложимостта им за правоносителите независимо от тяхната националност или тяхната държава членка на пребиваване, е важно да се гарантира че са налице прозрачност и диалог на равнището на Съюза относно практическото функциониране на такива механизми, включително по отношение на ефективността на гаранциите за правоносителите, използваемостта на такива механизми, въздействието им върху правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление, или върху правоносителите, които са граждани на или пребивават в друга държава членка, както и въздействието върху трансграничното предоставяне на услуги, включително потенциалната необходимост от установяване на правила за осигуряване на трансгранично въздействие на такива механизми на вътрешния пазар. За да се гарантира прозрачност, Комисията следва редовно да публикува информация относно използването на такива механизми съгласно настоящата директива. Поради това държавите членки, които са въвели такива механизми, следва да информират Комисията за съответните национални разпоредби и тяхното прилагане на практика, включително за обхвата и видовете лицензии, въведени въз основа на общите разпоредби, мащаба на лицензиране и съответните организации за колективно управление. Тази информация следва да се обсъди с държавите членки в Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Комисията следва да публикува доклад относно използването на такива механизми в Съюза и тяхното въздействие върху лицензирането и правоносителите, относно разпространението на културно съдържание и относно трансграничното предоставяне на услуги в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права, както и относно въздействието върху конкуренцията.

- = -

keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

Diritto d'autore 2019/0790 BG