keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

(32) Разпоредбите за колективно лицензиране на произведения или други обекти извън търговско обращение, въведени с настоящата директива, биха могли да не представляват решение за всички случаи, в които институциите за културно наследство срещат трудности при получаването на всички необходими разрешения от правоносителите за използването на такива произведения или други обекти извън търговско обращение. Такъв би бил случаят например, когато не съществува практика на колективно управление на правата за определен вид произведения или други обекти или съответната организация за колективно управление не е достатъчно представителна за категорията на правоносителите и за съответните права. В такива конкретни случаи следва да бъде възможно институциите за културно наследство да направят достъпни онлайн произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в тяхната колекция, във всички държави членки, по силата на хармонизирано изключение или ограничение по отношение на авторското право и сродните му права. Важно е използването съгласно такова изключение или ограничение да се извършва само когато са изпълнени определени условия, особено по отношение на наличието на решения в областта на лицензирането. Липсата на съгласие относно условията на лицензията не следва да се тълкува като липса на решения в областта на лицензирането.

(33) В предвидената от настоящата директива рамка държавите членки следва да могат да проявят гъвкавост в избора на конкретния вид механизъм за лицензиране, като например разширено колективно лицензиране или презумпции за представителство, който въвеждат за използването на произведения или други обекти извън търговско обращение от институции за културно наследство, в съответствие с техните правни традиции, практики или обстоятелства. Държавите членки следва също така да разполагат с гъвкавост при установяването на това, какви да бъдат изискванията за организациите за колективно управление, за да бъдат достатъчно представителни, при условие че това установяване се основава на оправомощаване от значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти за предоставянето на лицензия за съответния вид използване. Държавите членки следва да имат свободата да определят специфични правила, приложими в случаите, в които повече от една организация за колективно управление е представителна за съответните произведения или други обекти, като изискват например съвместни лицензии или споразумение между съответните организации.

(34) За целите на тези механизми за лицензиране е важно да съществува стегната и добре функционираща система за колективно управление. Директива 2014/26/ЕС предвижда такава система и тази система обхваща по-специално правила за добро управление, прозрачност и отчетност, както и редовното, добросъвестно и точно разпределение и изплащане на дължимите суми на отделните правоносители.

(35) Следва да има на разположение подходящи гаранции за всички правоносители, които следва да имат възможността за изключване на прилагането на механизмите за лицензиране и на изключението или ограничението, въведени с настоящата директива, за използването на произведения извън търговско обращение или други обекти във връзка с всички техни произведения или други обекти, всички лицензии или всички видове използване съгласно изключението или ограничението, определени произведения или други обекти, или конкретни лицензии или използване съгласно изключението или ограничението, по всяко време преди или по време на срока на лицензията или преди или по време на използването съгласно изключението или ограничението. Условията, уреждащи тези механизми за лицензиране, не бива да засягат практическото им значение за институциите за културно наследство. Важно е, когато даден правоносител изключва прилагането на такива механизми или на такова изключение или ограничение за едно или повече от своите произведения или други обекти, текущото използване да бъде прекратено в рамките на разумен срок, а когато то се извършва с колективна лицензия, организацията за колективно управление да спре да издава лицензии, обхващащи съответното използване, след като бъде информирана. Такова изключване от страна на правоносители не следва да засяга техните претенции за възнаграждение за действителното използване на произведението или друг обект съгласно лицензията.

(36) Настоящата директива не засяга способността на държавите членки да решават кой трябва да носи правната отговорност за съответствието на лицензирането на произведения извън търговско обращение или други обекти, и на тяхното използване, с предвидените в настоящата директива условия и за спазването от съответните страни на условията на тези лицензии.

(37) Като се има предвид разнообразието на произведения и други обекти в колекциите на институциите за културно наследство, е важно въведените с настоящата директива механизми за лицензиране, както и изключенията или ограниченията, предвидени в настоящата директива, да са на разположение и да могат да се използват на практика за различните видове произведения и други обекти, включително фотографии, софтуер, фонограми, аудиовизуални произведения и други уникални произведения на изкуството, включително в случаите, когато никога не са били налични на пазара. Произведенията, които никога не са били в търговско обращение, може да включват плакати, листовки, фронтови издания или аматьорски аудиовизуални произведения, но също така непубликувани произведения или други обекти, без да се засягат други приложими правни ограничения, като например националните правила относно нематериалните права. Когато дадено произведение или друг обект е на разположение в която и да било от различните му версии, като например последващи издания на литературни творби и алтернативни монтажи на кинематографични произведения или под някоя от различните му форми, като например цифрови и печатни формати на същото произведение, това произведение или друг обект не следва да се считат за намиращи се извън търговско обращение. Обратно, търговската наличност на адаптации, включително други езикови версии или аудиовизуални адаптации на литературни произведения, не следва да изключва определянето на произведение или друг обект за намиращо се извън търговско обращение на даден език. За да се отразят особеностите на различните видове произведения и други обекти по отношение на начините на публикуване и разпространение и за да се улесни използваемостта на въпросните механизми, може да се наложи да се въведат конкретни изисквания и процедури във връзка с практическото прилагане на тези механизми, като например изискване за определен времеви период, който да е изтекъл от първата търговска наличност на произведението или другия обект. Уместно е при въвеждането на такива изисквания и процедури държавите членки да се консултират с правоносителите, институциите за културно наследство и организациите за колективно управление.

(43) Мерките, предвидени в настоящата директива за улесняване на колективното лицензиране на права върху произведения или други обекти извън търговско обращение, които са постоянно включени в колекциите на институциите за културно наследство, не следва да засягат използването на такива произведения или други обекти съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза или в други лицензии с разширено действие, когато такова лицензиране не се основава на статута извън търговско обращение на обхванатите произведения или други обекти. Тези мерки следва също така да не засягат националните механизми за използване на произведения или други обекти извън търговско обращение въз основа на лицензии между организации за колективно управление и ползватели, различни от институциите за културно наследство.

(44) Механизмите за колективно лицензиране с разширено действие позволяват на организациите за колективно управление да предлагат лицензии като колективен лицензиращ орган от името на правоносителите, независимо от това дали те са упълномощили организацията да направи това. Системите, изградени върху механизми, като например разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване или презумпции за представителство, са добре установена практика в няколко държави членки и могат да се използват в различни области. Една функционираща рамка за авторски права, която работи за всички страни, изисква наличието на съразмерни, правни механизми за лицензиране на произведенията или другите обекти. Поради това държавите членки следва да могат да разчитат на решения, позволяващи на организациите за колективно управление да предлагат лицензии, обхващащи потенциално голям брой произведения или други обекти за определени видове ползване, и да разпределят получените в резултат от такива лицензии приходи на правоносителите в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.

(45) Предвид естеството на някои използвания, заедно с обикновено големия брой на включените произведения или други обекти, разходите по сделката за уреждане на индивидуални права с всеки съответен правоносител са прекалено високи. Вследствие на това, без ефективни механизми за колективно лицензиране е малко вероятно да бъдат осъществени всички необходими трансакции в съответните области, които са необходими, за да позволят използването на такива произведения или други обекти. Разширеното колективно лицензиране от организации за колективно управление и подобни механизми могат да направят възможно сключването на споразумения в тези области, в които колективното лицензиране, основаващо се на разрешение от правоносителите, не предоставя изчерпателно решение за обхващане на всички произведения или други обекти, които да се използват. Такива механизми допълват колективното управление на правата въз основа на индивидуално разрешение от правоносителите, като в определени случаи предоставят пълна правна сигурност на ползвателите. В същото време те предоставят възможност на правоносителите да се възползват от законното ползване на техните произведения.

(46) Като се има предвид нарастващото значение на възможността за предлагане на гъвкави схеми за лицензиране в цифровата ера и нарастващото използване на такива схеми, държавите членки следва да могат да предвидят механизми за лицензиране, които да позволяват на организациите за колективно управление да сключват лицензии на доброволна основа, независимо от това дали всички носители на авторски права са упълномощили съответната организация да направи това. Държавите членки следва да имат възможността да поддържат и въвеждат такъв механизъм в съответствие с националните си традиции, практики или условия, при спазване на гаранциите, предвидени в настоящата директива, и в съответствие с правото на Съюза и на международните задължения на Съюза. Такива механизми следва да действат само на територията на съответната държава членка, освен ако в правото на Съюза не е предвидено друго. Държавите членки следва да разполагат с гъвкавост при избора на конкретния вид механизъм, който позволява лицензиите за произведения или други обекти да обхванат правата на правоносителите, които не са упълномощили организацията, която сключва споразумението, при условие че такъв механизъм е в съответствие с правото на Съюза, включително с правилата за колективно управление на права, предвидени в Директива 2014/26/ЕС. По-специално такъв механизъм следва също така да гарантира, че член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за правоносителите, които не са членове на организацията, която сключва споразумението. Такива механизми биха могли да включват разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване и презумпции за представителство. Разпоредбите на настоящата директива относно колективното лицензиране не следва да засягат съществуващата способност на държавите членки да прилагат задължително колективно управление на правата или други механизми за колективно лицензиране с разширено действие, като например включения в член 3 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета (12).

(47) Важно е механизми за колективно лицензиране с разширено действие да се прилагат само в ясно определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави необходимата лицензионна сделка, а именно включващата лицензия, която да обхваща всички участващи правоносители – трудно осъществима поради естеството на използването или на засегнатите видове произведения или на засегнатите други обекти. Тези механизми следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии по отношение на третирането на правоносителите, включително на правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление. По-специално, самият факт, че засегнатите правоносители не са граждани, постоянно пребиваващи или установени в държавата членка на ползвателя, който иска лицензия, не следва да бъде сам по себе си причина да се счита, че уреждането на правата е толкова обременяващо и непрактично, че да се обоснове използването на такива механизми. Също толкова важно е лицензираното използване да не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата стойност на съответните права, нито да лишава правоносителите от значителни търговски предимства.

(48) Държавите членки следва да гарантират, че са въведени подходящи предпазни мерки, за да защитят законните интереси на правоносителите, които не са упълномощили организацията, предлагаща лицензията, и че тези предпазни мерки се прилагат по недискриминационен начин. По-специално, за да се обоснове разширеното действие на механизмите, такава организация, въз основа на предоставеното ѝ упълномощаване от правоносителите, следва да бъде достатъчно представителна за видовете произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията. Държавите членки следва да установят изискванията, които в съответствие с Директива 2014/26/ЕС трябва да бъдат изпълнени от тези организации, за да бъдат считани за достатъчно представителни, като се вземе предвид категорията на правата, управлявани от организацията, способността на организацията да управлява ефективно правата, творческият сектор, в който извършва дейност, и също така дали организацията обхваща значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти, които са извършили оправомощаване, позволяващо лицензирането на съответния вид използване. За да се осигури правна сигурност и за да се гарантира, че е налице доверие в механизмите, на държавите членки следва да се разреши да решават кой трябва да носи правната отговорност за видовете използване, разрешени от лицензионното споразумение. Следва да се гарантира равно третиране на всички правоносители, чиито произведения се използват съгласно лицензията, включително по-специално по отношение на достъпа до информация относно лицензирането и разпределението на възнагражденията. Мерките за публичност следва да бъдат ефективни през целия срок на действие на лицензията, и не следва да включват налагане на прекомерна административна тежест върху ползвателите, организациите за колективно управление и правоносителите и без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

(49) Държавите членки следва да гарантират, че целта и обхватът на всяка лицензия, предоставена в резултат на механизми за колективно лицензиране с разширено действие, както и възможните използвания, следва винаги да бъдат внимателно и ясно определени в правото или, ако основополагащото право е общата разпоредба – в лицензионните практики, прилагани в резултат на такива общи разпоредби, или в издадените лицензии. Способността за използване на лицензия в рамките на такива механизми следва също така да бъде ограничена до организациите за колективно управление, които са предмет на националното право за изпълнение на Директива 2014/26/ЕС.

(50) Предвид различните традиции и опит по отношение на колективното лицензиране с разширено действие в държавите членки и приложимостта им за правоносителите независимо от тяхната националност или тяхната държава членка на пребиваване, е важно да се гарантира че са налице прозрачност и диалог на равнището на Съюза относно практическото функциониране на такива механизми, включително по отношение на ефективността на гаранциите за правоносителите, използваемостта на такива механизми, въздействието им върху правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление, или върху правоносителите, които са граждани на или пребивават в друга държава членка, както и въздействието върху трансграничното предоставяне на услуги, включително потенциалната необходимост от установяване на правила за осигуряване на трансгранично въздействие на такива механизми на вътрешния пазар. За да се гарантира прозрачност, Комисията следва редовно да публикува информация относно използването на такива механизми съгласно настоящата директива. Поради това държавите членки, които са въвели такива механизми, следва да информират Комисията за съответните национални разпоредби и тяхното прилагане на практика, включително за обхвата и видовете лицензии, въведени въз основа на общите разпоредби, мащаба на лицензиране и съответните организации за колективно управление. Тази информация следва да се обсъди с държавите членки в Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Комисията следва да публикува доклад относно използването на такива механизми в Съюза и тяхното въздействие върху лицензирането и правоносителите, относно разпространението на културно съдържание и относно трансграничното предоставяне на услуги в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права, както и относно въздействието върху конкуренцията.

(51) Услугите за видео по заявка имат потенциала да изиграят решаваща роля в разпространението на аудиовизуални произведения в целия Съюз. Наличността на такива произведения обаче, по-специално на европейските произведения, по отношение на услугите за видео по заявка, продължава да бъде ограничена. Сключването на споразуменията за онлайн използване на такива произведения може да бъде затруднено поради трудности, свързани с лицензирането на правата. Такива проблеми биха могли да възникнат например, когато правоносителят за дадена територия има слаб икономически стимул да използва дадено произведение онлайн и не лицензира или не се отказва от онлайн правата си, което може да доведе до неналични аудиовизуални произведения в услуги за видео по заявка. Други проблеми биха могли да бъдат свързани с прозорци за използване.

(52) За да се улесни лицензирането на правата върху аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, от държавите членки следва да се изисква да осигурят механизъм за преговори, който дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган или на един или повече медиатори. За тази цел на държавите членки следва да бъде разрешено или да създадат нов орган или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да определят един или повече компетентни органи или медиатори. Този орган или медиаторите следва да се срещат със страните и да помагат в преговорите, като предоставят професионални, безпристрастни и външни съвети. Когато дадени преговори включват страни от различни държави членки и когато посочените страни решат да прибягнат до механизма за преговори, тези страни следва да се споразумеят предварително коя да бъде компетентната държава членка. Органът или медиаторите могат да се срещнат със страните, за да улеснят началото на преговорите, или в хода на преговорите – за да улеснят сключването на споразумение. Участие в този механизъм за преговори и последващото сключване на споразумения следва да бъдат на доброволен принцип и да не засягат свободата на договаряне на страните. Държавите членки следва да имат свободата да вземат решение за специфичните условия, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и поемането на разходите. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния механизъм. Без това да е задължение за тях, държавите членки следва да насърчават диалога между представителните организации.

(54) Свободният и плуралистичен периодичен печат играе съществена роля за осигуряване на качеството на журналистиката и на достъпа на гражданите до информация. Той има основен принос за обществените дебати и правилното функциониране на демократичното общество. Широката наличност на онлайн публикации в пресата доведе до появата на нови онлайн услуги, като например новинарски агрегатори или услуги за медиен мониторинг, за които повторното използване на публикации в пресата представлява важна част от техните бизнес модели и източник на приходи. Издателите на публикации в пресата се сблъскват с трудности при лицензирането на онлайн използването на техните публикации за доставчиците на такива видове услуги, което прави по-трудно за тях да си възстановят направените от тях инвестиции. При липсата на признат статут на издателите на публикации в пресата като правоносители, лицензирането и реализацията на правата за публикациите в пресата във връзка с онлайн използването от доставчиците на услуги на информационното общество в цифровата среда често пъти са сложни и неефективни.

(61) През последните години функционирането на пазара за онлайн съдържание се усложнява все повече. Онлайн услугите за споделяне на съдържание, които предоставят достъп до голямо количество защитено с авторско право съдържание, качено от ползвателите, се превръщат в основен източник на достъп до съдържание онлайн. Онлайн услугите са средство за осигуряване на по-широк достъп до културните и творческите произведения и те предлагат богати възможности на културните и творческите индустрии да разработват нови бизнес модели. Въпреки че тези услуги предоставят възможност за многообразие на съдържанието и улесняват достъпа до него, те също така са източник на предизвикателства, когато защитено с авторски права съдържание бъде качено без предварително разрешение от правоносителите. Съществува правна несигурност относно това дали доставчиците на такива услуги участват в действия, свързани с авторското право, и трябва да получат разрешение от правоносителите за съдържание, качено от техните ползватели, които не притежават съответните права в каченото съдържание, без да се засяга прилагането на изключенията и ограниченията, предвидени в правото на Съюза. Тази несигурност се отразява на способността на правоносителите да определят дали и при какви условия се използват техните произведения и други обекти, както и на способността им да получат подходящо възнаграждение за такова използване. Поради това е важно да се насърчи развитието на пазара за лицензиране между правоносителите и доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Тези лицензионни споразумения следва да бъдат справедливи и да поддържат разумен баланс между двете страни. Правоносителите следва да получават подходящо възнаграждение за използването на техни произведения или други обекти. Въпреки това, тъй като свободата на договаряне не следва бъде засегната от тези разпоредби, правоносителите не следва да бъдат задължени да дават разрешение или да сключват лицензионни споразумения.

(75) Тъй като авторите и артистите изпълнители обикновено са в по-слаба договорна позиция, когато издават лицензии или прехвърлят правата си, те се нуждаят от информация, за да определят оставащата икономическа стойност на техните права в сравнение с полученото възнаграждение за лицензирането или прехвърлянето, но често се сблъскват с липса на прозрачност. Поради това споделянето на подходяща и точна информация от техните договорни партньори или техните правоприемници е важно за прозрачността и равновесието в системата, която се прилага във връзка с възнаграждението на авторите и артистите изпълнители. Тази информация следва да бъде актуална, за да се осигури достъп до актуални данни, от значение за използването на произведението или изпълнението, и изчерпателна, по такъв начин че да се обхващат всички източници на приходи, свързани със случая, включително, където е приложимо, приходите от търговия с рекламни стоки. Докато използването е в ход, договорните партньори на авторите и артистите изпълнители следва да предоставят информацията, с която разполагат, за всички начини на използване и за всички съответни приходи в световен мащаб, като това се извършва на периоди, които са подходящи за съответния сектор, но поне веднъж годишно. Информацията следва да се предоставя по начин, разбираем за автора или артиста изпълнител, и следва да позволява ефективна оценка на икономическата стойност на въпросните права. Независимо от това задължението за прозрачност следва да се прилага само в случаите на права, които са от значение за авторското право. Обработването на лични данни, като например данни за връзка и информация относно възнагражденията, които са необходими за информиране на авторите и артистите изпълнители във връзка с използването на техните произведения и изпълнения, следва да се извършва в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679.