Diritto d'autore 2019/0790 BG

„научноизследователска организация“ означава университет, включително неговите библиотеки, научноизследователски институт или друг субект, чиято основна цел е да извършва научни изследвания или да провежда образователни дейности, включващи извършването на научни изследвания:

а)	с нестопанска цел или чрез реинвестиране на всички печалби в своите научни изследвания; или

б)	в рамките на призната от държава членка мисия в обществен интерес;

по такъв начин, че предприятие с решаващо влияние върху организацията да не може да се ползва с привилегирован достъп до създадените от научните изследвания резултати;

2)	„извличане на информация от текст и данни“ означава автоматизиран аналитичен способ, чиято цел е да анализира текст и данни в цифрова форма, за да се създаде информация, включваща, но без да се ограничава до това – модели, тенденции и взаимовръзки;

3)	„институция за културно наследство“ означава общодостъпни библиотека или музей, архивно учреждение или институция в областта на филмовото или звукозаписното наследство;

„публикация в пресата“ означава сбирка, съставена основно от литературни произведения с журналистически характер, но която може да включва и други произведения или други обекти и която:

а)	представлява обособена единица в периодично или редовно актуализирано издание под общо заглавие, като например вестник или списание с обща или специализирана насоченост;

б)	има за цел да предоставя на широката общественост информация във връзка с новините или други теми; и

в)	се публикува в която и да е медия по инициатива на доставчик на услуги и под неговата редакционна отговорност и контрол.

Периодичните публикации, които се публикуват за научни или академични цели, като например научни списания, не са публикации в пресата за целите на настоящата директива;

5)	„услуга на информационното общество“ означава услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

„доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание“ означава доставчик на услуга на информационното общество, основната цел или една от основните цели на когото е да съхранява и да предоставя достъп на публиката до голям брой защитени от авторското право произведения или други защитени обекти, качени от ползватели на услугата на този доставчик, които той организира и популяризира с цел реализиране на печалба.

Доставчиците на услуги като онлайн енциклопедии с нестопанска цел, образователни и научни хранилища с нестопанска цел, платформи за разработване и споделяне на софтуер с отворен код, доставчици на електронни съобщителни услуги съгласно Директива (ЕС) 2018/1972, онлайн пазари, услуги „в облак“ между стопански субекти и услуги „в облак“, които позволяват на ползвателите да качват съдържание за собствена употреба, не се считат за доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание по смисъла на настоящата директива.

ДЯЛ II

МЕРКИ ЗА АДАПТИРАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА И ОГРАНИЧЕНИЯТА КЪМ ЦИФРОВАТА И ТРАНСГРАНИЧНАТА СРЕДА

Член 4

Изключение или ограничение по отношение на извличането на информация от текст и данни

1. Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, буква а) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, член 2 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, за възпроизвеждане или извличане на откъси от произведения или други обекти, до които лицата имат правомерен достъп, за целите на извличането на информация от текст и данни.

2. Възпроизвеждането и извличането на откъси, извършени съгласно параграф 1, могат да бъдат запазени, докогато това е необходимо за целите на извличането на информация от текст и данни.

3. Изключението или ограничението, предвидено в параграф 1, се прилага, при условие че използването на произведения и други обекти, посочено в параграф 1 не е изрично запазено от правоносителите върху тях по подходящ начин, като например машинночетими средства в случаите на съдържание, което е предоставено на публично разположение онлайн.

4. Настоящият член не засяга прилагането на член 3 от настоящата директива.

Член 8

Използване на произведения извън търговско обращение и други обекти от институции за културно наследство

1. Държавите членки предвиждат, че организация за колективно управление може, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, да сключва неизключителна лицензия за нестопански цели с институция за културно наследство за възпроизвеждането, разпространението, публичното разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в колекциите на институцията, независимо дали всички носители на права, обхванати от лицензията, са оправомощили организацията за колективно управление, при условие че:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на предоставените ѝ правомощия от правоносителите, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията; и

б)	равното третиране на всички правоносители е гарантирано по отношение на лицензионните условия.

2. Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, с цел да позволят на институциите за културно наследство да предоставят произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в техните колекции, за нестопански цели, при условие че:

а)	е посочено името на автора или на всеки друг установим правоносител, освен когато това се окаже невъзможно; и

б)	тези произведения или други обекти се предоставят на уебсайтове с нестопанска цел.

3. Държавите членки предвиждат, че изключението или ограничението, предвидено в параграф 2 се прилага само за видове произведения или други обекти, за които не съществува организация за колективно управление, която да отговаря на условията, установени в параграф 1, буква а).

4. Държавите членки предвиждат, че всички правоносители могат по всяко време, лесно и ефективно, да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в параграф 1, или от прилагането на изключението или ограничението, установено в параграф 2, или като цяло, или в специфични случаи, включително след сключването на лицензия или след началото на съответното използване.

5. Счита се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато добросъвестно може да се направи предположение, че произведението или обектът в своята цялост не е предоставено на публично разположение чрез обичайните търговски канали, след като е било положено разумно усилие да бъде установено дали е предоставено на публично разположение.

Държавите членки могат да предвидят специфични критерии, като например крайна дата, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1, или да бъдат използвани съгласно изключението или ограничението, установено в параграф 2. Такива критерии не трябва да надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи, че даден набор от произведения или други обекти в неговата цялост е извън търговско обращение, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти са извън търговско обращение.

6. Държавите членки предвиждат, че лицензиите, посочени в параграф 1, следва да се изискват от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която е установена институцията за културното наследство.

7. Настоящият член не се прилага за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, ако въз основа на разумното усилие, посочено в параграф 5, съществуват доказателства, че такива групи се състоят предимно от:

а)	произведения или други обекти, различни от кинематографични или аудиовизуални произведения, публикувани за пръв път или — в отсъствие на публикуване, излъчени за пръв път в трета държава;

б)	кинематографични или аудиовизуални произведения, чиито продуценти са със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава; или

в)	произведения или други обекти на граждани на трети държави, когато, след полагането на разумно усилие, не може да се установи държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).

Чрез дерогация от първата алинея, настоящият член се прилага, когато организацията за колективно управление е достатъчно представителна, по смисъла на буква а) от параграф 1, за правоносителите в съответната трета държава.

Член 12

Колективно лицензиране с разширено действие

1. Държавите членки могат да предвидят, доколкото се отнася до използването в рамките на тяхната национална територия и при спазване на гаранциите, предвидени в настоящия член, че когато организация за колективно управление, която е предмет на националните правила, с които се прилага Директива 2014/26/ЕС, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, сключи лицензионно споразумение за използването на произведения или други обекти:

а)	такова споразумение може да бъде разширено, за да се прилага към правата на правоносителите, които не са дали разрешение тази организация за колективно управление да ги представлява чрез възлагане, лиценз или други договорни условия; или

б)	по отношение на такова споразумение, организацията е юридически оправомощена или се предполага, че представлява носителите на права, които не са дали разрешение на организацията по съответен начин.

2. Държавите членки гарантират, че лицензионният механизъм, посочен в параграф 1, се прилага само в строго определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави изискваната лицензионна сделка малко вероятна поради естеството на използването или поради видовете произведения или други обекти, за които се отнася, и че този механизъм за лицензиране защитава законните интереси на носителите на права.

3. За целите на параграф 1, държавите членки предвиждат следните гаранции:

а)	организацията за колективно управление, въз основа на своите правомощия, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на разрешението за съответната държава членка;

б)	на всички правоносители е гарантирано равно третиране, включително по отношение на лицензионните условия;

в)	правоносителите, които не са дали разрешение на организацията, предоставяща разрешението, могат по всяко време лесно и ефективно да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в съответствие с настоящия член; и

г)

предприети са подходящи мерки за публичност, за да бъдат информирани правоносителите относно възможността на организацията за колективно управление да лицензира произведения или други обекти, относно лицензирането, което се извършва в съответствие с настоящия член, както и относно съществуващите възможности за правоносителите, съгласно посоченото в буква в), като се започва от разумен период преди произведенията или другите обекти да бъдат използвани по силата на лицензията. Мерките за публичност трябва да бъдат ефективни, без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

4. Настоящият член не засяга прилагането на колективни механизми за лицензиране с разширено действие в съответствие с други разпоредби на правото на Съюза, включително разпоредби, които допускат изключения или ограничения.

Настоящият член не се прилага по отношение на задължителното колективно управление на права.

Член 7 от Директива 2014/26/ЕС се прилага за лицензионния механизъм, предвиден в настоящия член.

5. Когато държава членка предвижда в националното си право механизъм за лицензиране в съответствие с настоящия член, тази държава членка информира Комисията относно обхвата на съответните разпоредби от националното право, относно целите и видовете лицензии, които могат да бъдат въведени съгласно тези разпоредби, относно данните за контакт на организациите, които издават лицензи в съответствие с този механизъм за лицензиране, както и относно средствата за получаване на информация относно лицензирането и относно съществуващите възможности за носителите на права, съгласно посоченото в параграф 3, буква в). Комисията публикува тази информация.

6. Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 5 от настоящия член, и на обсъжданията в рамките на Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО до 10 април 2021 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно използването в Съюза на лицензионните механизми, посочени в параграф 1 от настоящия член, въздействието им върху лицензирането и правоносителите, включително тези, които не са членове на предоставящата разрешения организация или които са граждани на друга държава членка или пребивават в друга държава членка, тяхната ефективност за улесняване на разпространението на културно съдържание и въздействието им върху вътрешния пазар, включително трансграничното предоставяне на услуги и конкуренцията. Този доклад се придружава, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, включително по отношение на трансграничното въздействие на такива национални механизми.

ГЛАВА 3

Достъп до и наличност на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка

Член 14

Произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние

Държавите членки предвиждат, че когато срокът на закрила на произведение на визуалното изкуство е изтекъл, всички материали, произтичащи от действие на възпроизвеждане на произведението, не са обект на авторското право или на сродните му права, освен ако материалът, получен в резултат на това действие на възпроизвеждане, е оригинален, в смисъл че е собствено интелектуално творение на автора.

ДЯЛ IV

МЕРКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩ ПАЗАР ЗА АВТОРСКИ ПРАВА

ГЛАВА 1

Права върху публикации

Член 22

Право на оттегляне

1. Държавите членки гарантират, че когато автор или артист изпълнител е отстъпил чрез лиценз или е прехвърлил своите права върху произведение или друг защитен обект на изключителна основа, той има право да оттегли изцяло или частично лиценза или прехвърлянето на права, ако произведението или друг защитен обект не се използва.

2. В националното право могат да бъдат предвидени специални разпоредби за механизма за оттегляне, установен в параграф 1, като се вземат предвид:

а)	особеностите на различните сектори и различните видове произведения и изпълнения; както и

б)

когато произведение или друг защитен обект включва приноса на повече от един автор или артист изпълнител, относителното значение на индивидуалния принос и законните интереси на всички автори и артисти изпълнители, засегнати от прилагането на механизма за оттегляне от отделен автор или артист изпълнител.

Държавите членки могат да изключат произведения или други обекти от прилагането на механизма за оттегляне, ако тези произведения или други обекти обикновено включват приноса на множество автори или артисти изпълнители.

Държавите членки могат да предвидят, че механизмът за оттегляне може да се прилага в рамките на определен срок, когато такова ограничение е надлежно обосновано от особеностите на сектора или от вида на съответното произведение или друг обект.

Държавите членки могат да предвидят, че авторите или артистите изпълнители могат да решат да прекратят изключителността на договора, вместо да оттеглят лиценза или прехвърлянето на правата.

3. Държавите членки предвиждат, че оттеглянето, предвидено в параграф 1, може да се упражнява само след разумен срок след сключването на лицензията или на споразумението за прехвърляне на правата. Авторът или артистът изпълнител уведомява лицето, на което са били лицензирани или прехвърлени правата, и определя подходящ срок, в рамките на който да се извършва използването на лицензираните или прехвърлените права. След изтичането на този срок авторът или артистът изпълнител може да реши да прекрати изключителността на договора, вместо да оттегли лицензията или прехвърлянето на правата.

4. Параграф 1 не се прилага, ако правата не се упражняват главно поради обстоятелства, за които е разумно да се очаква, че ще бъдат отстранени от автора или артиста изпълнител.

5. Държавите членки могат да предвидят, че всяка договорна разпоредба, която се отклонява от механизма за оттегляне, предвиден в параграф 1, подлежи на изпълнение само ако се основава на споразумение за колективно договаряне.

Член 24

Изменения на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО

1. Директива 96/9/ЕО се изменя, както следва:

а)

В член 6, параграф 2 буква б) се заменя със следното:

„б)

когато се използва с единствената цел за илюстриране при преподаване или научно изследване, с уговорката да е посочен източникът, и в обем, оправдан от нестопанската цел, която се преследва, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета (*1);

(*1) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).“"

б)

В член 9 буква б) се заменя със следното:

„б)	в случай на извличане за илюстриране при преподаване или научно изследване, с уговорката да е посочен източникът, и в обем, оправдан от нестопанската цел, която се преследва, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790;“.

2. Директива 2001/29/ЕО се изменя, както следва:

а)

В член 5, параграф 2 буква в) се заменя със следното:

„в)

по отношение на специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, или от архивни учреждения, които нямат за цел пряка или непряка икономическа или търговска изгода, без да се накърнява изключението, предвидено в Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета (*2);

(*2) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).“"

б)

В член 5, параграф 3 буква а) се заменя със следното:

„а)

използване с единствена цел за илюстриране при преподаване или научни изследвания, с уговорката да е посочен източникът, включително името на автора, освен ако това се окаже невъзможно, и доколкото е оправдано от преследваната нестопанска цел, без да се накърняват изключенията и ограниченията, предвидени в Директива (ЕС) 2019/790;“.

в)

В член 12, параграф 4 се добавят следните букви:

„д)	да проучи въздействието от транспонирането на Директива (EС) 2019/790 върху функционирането на вътрешния пазар и да посочи всички трудности при транспонирането;

е)	да улеснява обмена на информация за съответното развитие на законодателството и съдебната практика, както и за практическото прилагане на мерките, предприети от държавите членки за изпълнение на Директива (ЕС) 2019/790;

ж)	да обсъжда всички други въпроси, които възникват във връзка с прилагането на Директива (EС) 2019/790.“

Член 32

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на 17 април 2019 година.

За Европейския парламент

Председател

A. TAJANI

За Съвета

Председател

G. CIAMBA

(1) ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 27.

(2) ОВ C 207, 30.6.2017 г., стр. 80.

(3) Позиция на Европейския парламент от 26 март 2019 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 април 2019 г.

(4) Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни (ОВ L 77, 27.3.1996 г., стр. 20).

(5) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно определени правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(6) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(7) Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 28).

(8) Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стр. 16).

(9) Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5).

(10) Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 72).

(11) Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ L 129, 16.5.2012 г., стр. 1).

(12) Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими за спътниково излъчване и кабелно препредаване (ОВ L 248, 6.10.1993 г., стр. 15).

(13) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(14) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(15) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(16) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).

(18) ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(19) Директива (ЕС) 2017/1564 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 242, 20.9.2017 г., стр. 6).

(20) Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

whereas

(3) Бързото технологично развитие продължава да преобразява начините, по които се създават, произвеждат, разпространяват и използват произведенията и други обекти. Продължават да се появяват нови бизнес модели и нови субекти. Приложимото законодателство трябва да бъде съобразено с потребностите на бъдещето, така че да не ограничава технологичното развитие. Запазват значението си целите и принципите, залегнали в рамката на Съюза в областта на авторското право. Въпреки това продължава да съществува правна несигурност както за правоносителите, така и за ползвателите, по отношение на някои, включително трансгранични, начини на използване на произведения и други обекти в цифровата среда. Както се посочва в съобщението на Комисията от 9 декември 2015 г., озаглавено „Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право“, в някои области е необходимо да се адаптира и допълни съществуващата рамка на Съюза в областта на авторското право, докато се запази високо равнище на защита на авторското право и сродните му права. Настоящата директива предвижда правила за адаптиране на някои изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, към цифровата и трансграничната среда, както и за мерки за улесняване на някои лицензионни практики, по-специално, но не само, по отношение на разпространението на произведения извън търговско обращение и други обекти и наличието онлайн на аудиовизуални произведения на платформи за видео по заявка с оглед на осигуряването на по-широк достъп до съдържание. Тя също така съдържа правила за улесняване на използването на съдържание, което е обществено достояние. За да се изгради добре функциониращ и справедлив пазар за авторското право, следва да има и правила за правата върху публикациите, за използването на произведения или други обекти от доставчици на онлайн услуги, които съхраняват качено от потребителите съдържание и осигуряват достъп до него, за прозрачността на договорите на авторите и артистите изпълнители, за възнаграждението на авторите и артистите изпълнители, както и механизъм за оттеглянето на правата, които авторите и артистите са прехвърлили на изключителна основа.

- = -

(5) В областите на изследванията, иновациите, образованието и опазването на културното наследство цифровите технологии позволяват нови видове използване, които не са еднозначно обхванати от съществуващите правила на Съюза за изключенията и ограниченията. Освен това факултативният характер на изключенията и ограниченията съгласно директиви 96/9/ЕО, 2001/29/ЕО, и 2009/24/ЕО в тези области би могъл да повлияе неблагоприятно върху функционирането на вътрешния пазар. Това важи с особена сила за трансграничното използване, което придобива все по-голямо значение в цифровата среда. Поради тази причина действащите изключения и ограничения в правото на Съюза, които се прилагат за научните изследвания, иновациите, преподаването и опазването на културното наследство, следва да бъдат преразгледани в светлината на новите видове използване. Следва да се въведат задължителни изключения или ограничения при използването на технологии за извличане на информация от текст и данни, илюстрирането за целите на преподаването в цифровата среда и на опазването на културното наследство. Съществуващите изключения и ограничения в правото на Съюза следва да продължат да се прилагат, включително по отношение на извличането на информация от текст и данни, образователните и свързаните с опазването дейности, доколкото те не ограничават обхвата на задължителните изключения или ограничения, предвидени в настоящата директива, които трябва да се въведат от държавите членки в тяхното национално право. Следователно, директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО следва да бъдат изменени.

- = -

(8) Новите технологии дават възможност за автоматизиран изчислителен анализ на информация в цифрова форма, като например текст, звук, изображения или данни, което обикновено се нарича „извличане на информация от текст и данни“. Извличането на информация от текст и данни позволява обработването на големи обеми информация с оглед придобиване на нови знания и разкриване на нови тенденции. Докато технологиите за извличане на информация от текст и данни преобладават в цифровата икономика, широко разпространено е схващането, че извличането на информация от текст и данни може да бъде от особено голяма полза за научноизследователската общност и по такъв начин да подкрепи иновациите. Такива технологии носят ползи за университети и други научноизследователски организации, както и институции за културно наследство, тъй като те биха могли също да провеждат научни изследвания в контекста на основните си дейности. В Съюза обаче такива организации и институции се сблъскват с правна несигурност относно степента, до която могат да извличат съдържание при извличането на информация от текст и данни. В някои случаи извличането на информация от текст и данни може да включва действия, защитени с авторско право, sui generis право върху базите данни, или с двете, особено възпроизвеждането на произведения или други обекти, извличането на съдържание от базите данни, или и двете, което се случва например когато данните се нормализират в процеса на извличане на информация от текст и данни. Когато не е предвидено приложимо изключение или ограничение, се изисква разрешение от правоносителите, за да се предприемат такива действия.

- = -

(12) Научноизследователските организации в целия Съюз представляват най-различни субекти, чиято основна цел е да провеждат научни изследвания или да извършват тази дейност в съчетание с предоставянето на образователни услуги. Изразът „научни изследвания“ по смисъла на настоящата директива следва да покрива както природоестествените, така и хуманитарните науки. Поради многообразието на тези субекти е важно да има единно разбиране за научноизследователски организации. Те следва например да обхващат, в допълнение към университети или други институции за висше образование и техните библиотеки, също и субекти, като например научноизследователски институти и болници, които провеждат научни изследвания. Въпреки различните правни форми и структури, общото между научноизследователските организации в държавите членки е, че дейността им е на нестопанска основа или е в контекста на призната от държавата мисия в обществен интерес. Мисията в обществен интерес би могла например да бъде отразена чрез публично финансиране или чрез норми в националното право или договори за обществени поръчки. От друга страна, организациите, върху които търговските предприятия имат решаващо влияние, което дава възможност на такива предприятия да упражняват контрол поради структурни причини, като например в качеството им на акционери или членове, като това може да доведе до преференциален достъп до резултатите от научните изследвания, не следва да бъдат смятани за научноизследователски организации за целите на настоящата Директива.

- = -

(26) Съществуването на различни подходи в държавите членки по отношение на действията на възпроизвеждане за целите на опазването от страна на институциите за културното наследство затрудняват трансграничното сътрудничество, споделянето на средствата за опазване и създаването на трансгранични мрежи за опазване на вътрешния пазар от такива институции, което води до неефективно използване на ресурсите. Това може да окаже отрицателно въздействие върху опазването на културното наследство.

- = -

(41) Необходимо е адекватно разгласяване на информация относно текущото и бъдещото използване на произведенията и другите обекти извън търговско обращение от институциите за културно наследство, предвидени в настоящата директива и действащите договорености, която дава възможност на всички правоносители да изключат своите произведения или други обекти от прилагането на лицензия, изключение или ограничение, както преди, така и по време на използването в рамките на лицензия или по силата на изключение или ограничение, в зависимост от случая. Такова популяризиране е особено важно, когато използването се реализира трансгранично на вътрешния пазар. Затова е целесъобразно да се предвиди създаването на единен, общодостъпен онлайн портал, чрез който Съюзът да предоставя тази информация на обществеността в разумен срок преди реализацията на използването. Такъв портал следва да улесни правоносителите да изключат прилагането на лицензии или на изключението или ограничението върху техните произведения или други обекти. По силата на Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11), на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост са възложени някои задачи и дейности, финансирани чрез нейни собствени бюджетни средства и целящи да улеснят и подкрепят дейността на националните органи, частния сектор и институциите на Съюза в борбата срещу нарушаването на правата върху интелектуална собственост, включително неговото предотвратяване. Поради тази причина е уместно да се разчита на тази служба във връзка със създаването и управлението на портала, който ще предоставя тази информация.

- = -

(43) Мерките, предвидени в настоящата директива за улесняване на колективното лицензиране на права върху произведения или други обекти извън търговско обращение, които са постоянно включени в колекциите на институциите за културно наследство, не следва да засягат използването на такива произведения или други обекти съгласно изключенията или ограниченията, предвидени в правото на Съюза или в други лицензии с разширено действие, когато такова лицензиране не се основава на статута извън търговско обращение на обхванатите произведения или други обекти. Тези мерки следва също така да не засягат националните механизми за използване на произведения или други обекти извън търговско обращение въз основа на лицензии между организации за колективно управление и ползватели, различни от институциите за културно наследство.

- = -

(44) Механизмите за колективно лицензиране с разширено действие позволяват на организациите за колективно управление да предлагат лицензии като колективен лицензиращ орган от името на правоносителите, независимо от това дали те са упълномощили организацията да направи това. Системите, изградени върху механизми, като например разширено колективно лицензиране, юридическо оправомощаване или презумпции за представителство, са добре установена практика в няколко държави членки и могат да се използват в различни области. Една функционираща рамка за авторски права, която работи за всички страни, изисква наличието на съразмерни, правни механизми за лицензиране на произведенията или другите обекти. Поради това държавите членки следва да могат да разчитат на решения, позволяващи на организациите за колективно управление да предлагат лицензии, обхващащи потенциално голям брой произведения или други обекти за определени видове ползване, и да разпределят получените в резултат от такива лицензии приходи на правоносителите в съответствие с Директива 2014/26/ЕС.

- = -

(47) Важно е механизми за колективно лицензиране с разширено действие да се прилагат само в ясно определени области на използване, в които получаването на разрешение от правоносителите на индивидуална основа обикновено е обременяващо и непрактично до степен, която прави необходимата лицензионна сделка, а именно включващата лицензия, която да обхваща всички участващи правоносители – трудно осъществима поради естеството на използването или на засегнатите видове произведения или на засегнатите други обекти. Тези механизми следва да се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии по отношение на третирането на правоносителите, включително на правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление. По-специално, самият факт, че засегнатите правоносители не са граждани, постоянно пребиваващи или установени в държавата членка на ползвателя, който иска лицензия, не следва да бъде сам по себе си причина да се счита, че уреждането на правата е толкова обременяващо и непрактично, че да се обоснове използването на такива механизми. Също толкова важно е лицензираното използване да не оказва неблагоприятно въздействие върху икономическата стойност на съответните права, нито да лишава правоносителите от значителни търговски предимства.

- = -

(48) Държавите членки следва да гарантират, че са въведени подходящи предпазни мерки, за да защитят законните интереси на правоносителите, които не са упълномощили организацията, предлагаща лицензията, и че тези предпазни мерки се прилагат по недискриминационен начин. По-специално, за да се обоснове разширеното действие на механизмите, такава организация, въз основа на предоставеното ѝ упълномощаване от правоносителите, следва да бъде достатъчно представителна за видовете произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията. Държавите членки следва да установят изискванията, които в съответствие с Директива 2014/26/ЕС трябва да бъдат изпълнени от тези организации, за да бъдат считани за достатъчно представителни, като се вземе предвид категорията на правата, управлявани от организацията, способността на организацията да управлява ефективно правата, творческият сектор, в който извършва дейност, и също така дали организацията обхваща значителен брой правоносители за съответния вид произведения или други обекти, които са извършили оправомощаване, позволяващо лицензирането на съответния вид използване. За да се осигури правна сигурност и за да се гарантира, че е налице доверие в механизмите, на държавите членки следва да се разреши да решават кой трябва да носи правната отговорност за видовете използване, разрешени от лицензионното споразумение. Следва да се гарантира равно третиране на всички правоносители, чиито произведения се използват съгласно лицензията, включително по-специално по отношение на достъпа до информация относно лицензирането и разпределението на възнагражденията. Мерките за публичност следва да бъдат ефективни през целия срок на действие на лицензията, и не следва да включват налагане на прекомерна административна тежест върху ползвателите, организациите за колективно управление и правоносителите и без да е необходимо всеки правоносител да бъде информиран поотделно.

- = -

(50) Предвид различните традиции и опит по отношение на колективното лицензиране с разширено действие в държавите членки и приложимостта им за правоносителите независимо от тяхната националност или тяхната държава членка на пребиваване, е важно да се гарантира че са налице прозрачност и диалог на равнището на Съюза относно практическото функциониране на такива механизми, включително по отношение на ефективността на гаранциите за правоносителите, използваемостта на такива механизми, въздействието им върху правоносителите, които не са членове на организацията за колективно управление, или върху правоносителите, които са граждани на или пребивават в друга държава членка, както и въздействието върху трансграничното предоставяне на услуги, включително потенциалната необходимост от установяване на правила за осигуряване на трансгранично въздействие на такива механизми на вътрешния пазар. За да се гарантира прозрачност, Комисията следва редовно да публикува информация относно използването на такива механизми съгласно настоящата директива. Поради това държавите членки, които са въвели такива механизми, следва да информират Комисията за съответните национални разпоредби и тяхното прилагане на практика, включително за обхвата и видовете лицензии, въведени въз основа на общите разпоредби, мащаба на лицензиране и съответните организации за колективно управление. Тази информация следва да се обсъди с държавите членки в Комитета за контакти, създаден с член 12, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Комисията следва да публикува доклад относно използването на такива механизми в Съюза и тяхното въздействие върху лицензирането и правоносителите, относно разпространението на културно съдържание и относно трансграничното предоставяне на услуги в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права, както и относно въздействието върху конкуренцията.

- = -

(52) За да се улесни лицензирането на правата върху аудиовизуални произведения на услуги за видео по заявка, от държавите членки следва да се изисква да осигурят механизъм за преговори, който дава възможност на страните, желаещи да сключат споразумение, да разчитат на съдействието на безпристрастен орган или на един или повече медиатори. За тази цел на държавите членки следва да бъде разрешено или да създадат нов орган или да разчитат на съществуващ орган, отговарящ на условията, установени в настоящата директива. Държавите членки следва да могат да определят един или повече компетентни органи или медиатори. Този орган или медиаторите следва да се срещат със страните и да помагат в преговорите, като предоставят професионални, безпристрастни и външни съвети. Когато дадени преговори включват страни от различни държави членки и когато посочените страни решат да прибягнат до механизма за преговори, тези страни следва да се споразумеят предварително коя да бъде компетентната държава членка. Органът или медиаторите могат да се срещнат със страните, за да улеснят началото на преговорите, или в хода на преговорите – за да улеснят сключването на споразумение. Участие в този механизъм за преговори и последващото сключване на споразумения следва да бъдат на доброволен принцип и да не засягат свободата на договаряне на страните. Държавите членки следва да имат свободата да вземат решение за специфичните условия, при които ще работи механизмът за преговори, включително за графика и продължителността на съдействието при преговорите и поемането на разходите. Държавите членки следва да направят така, че административната и финансовата тежест да останат съразмерни, за да се гарантира ефективността на преговорния механизъм. Без това да е задължение за тях, държавите членки следва да насърчават диалога между представителните организации.

- = -

(53) Изтичането на срока на закрила на дадено произведение е свързано с превръщането на това произведение в обществено достояние и изтичането на срока на правата, които правото на Съюза в областта на авторското право предоставя във връзка с въпросното произведение. В областта на визуалните изкуства разпространяването на достоверно възпроизвеждане на произведения за обществено достояние допринася за достъпа до културата и нейното насърчаване и за достъпа до културното наследство. В цифровата среда защитата на такива копия чрез авторско право или сродните му права не съответства на изтичането на защитата на авторските права върху произведенията. В допълнение, различията между националните права в областта на авторското право, уреждащи защитата на такива копия, пораждат правна несигурност и засягат трансграничното разпространение на произведения на визуалното изкуство, които са обществено достояние. Поради това някои копия на произведения на визуалните изкуства, които са обществено достояние, не следва да бъдат защитени с авторско право или сродните му права. Всичко това не следва да възпрепятства институциите за културно наследство да продават репродукции, като например пощенски картички.

- = -

(57) Правата, предоставени на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, следва да имат същия обхват, както правата за възпроизвеждане и за предоставяне на публично разположение, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, доколкото става дума за онлайн използване от доставчиците на услуги на информационното общество. Правата, предоставени на издатели на публикации в пресата, не се разпростират върху действия за създаване на хипервръзки. Те не следва да обхващат и самите факти, посочени в публикациите в пресата. Спрямо правата, предоставени на издатели на публикациите в пресата съгласно настоящата директива следва да се прилагат същите разпоредби за изключенията и ограниченията като тези, приложими за правата, предвидени в Директива 2001/29/ЕО, включително изключението в случай на цитиране за такива цели като критика или обзор, предвидено в член 5, параграф 3, буква г) от посочената директива.

- = -

(59) Закрилата, предоставена на издателите на публикации в пресата по силата на настоящата директива, не бива да накърнява правата на авторите и другите правоносители върху произведения и други обекти, включени в тях, включително по отношение на степента, до която авторите и другите правоносители могат да използват своите произведения или други обекти отделно от публикацията в пресата, в която те са включени. Поради това издателите на публикации в пресата не следва да имат възможност да се позовават на закрилата, която им е предоставена съгласно настоящата директива срещу авторите и други правоносители или срещу други упълномощени ползватели на същите произведения или други обекти. Това не следва да засяга договорните споразумения между издателите на публикации в пресата, от една страна, и авторите и други правоносители, от друга. Авторите, чиито произведения са включени в публикация в пресата, следва да имат право на подходящ дял от приходите, които издателите на публикации в пресата получават за използване на своите публикации в пресата от страна на доставчиците на услуги на информационното общество. Това не следва да засяга националното право в областта на правото на собственост или упражняването на права в контекста на трудовите договори, при условие че такива права са в съответствие с правото на Съюза.

- = -

(80) Когато авторите и артистите изпълнители лицензират или прехвърлят своите права, те очакват техните произведения и изпълнения да бъдат използвани. Въпреки това следва да има случаи, в които произведения или изпълнения, правата върху които са били лицензирани или прехвърлени, изобщо не се използват. Когато тези права са били прехвърлени като изключителни, авторите и артистите изпълнители не могат да се обърнат към друг партньор, който да използва техните произведения или изпълнения. В такъв случай, след изтичането на разумен срок авторите и артистите изпълнители следва да могат да се възползват от механизъм за оттегляне на права, който да им позволява да прехвърлят или лицензират своите права на друго лице. Тъй като използването на произведения или изпълнения може да варира в зависимост от секторите, биха могли да бъдат предвидени специфични разпоредби на национално равнище, за да се вземат предвид особеностите на секторите, като например аудиовизуалния сектор, или на произведенията или изпълненията, по-специално като се предвидят преклузивни срокове за упражняване на правото на оттегляне. С цел да се защитят законните интереси на приобретателите на права или лицензополучателите и да се предотвратят злоупотреби, както и за да се вземе предвид, че е необходим определен период от време, преди да започне действителното използване на дадено произведение или изпълнение, авторите и артистите изпълнители следва да могат да упражнят правото на оттегляне в съответствие с определени процедурни изисквания и едва след изтичането на определен срок от сключването на лицензионното споразумение или на споразумението за прехвърляне. На държавите членки следва да бъде разрешено да уреждат упражняването на правото на оттегляне по отношение на произведения или изпълнения, които включват повече от един автор или артист изпълнител, като се отчита относителното значение на индивидуалния принос на всеки от тях.

- = -

keyboard_tab Diritto d'autore 2019/0790 BG

Diritto d'autore 2019/0790 BG