keyboard_tab REGIS - Reg. Intermediation Services 2019/1150 BG

1.   Организациите и сдруженията, които имат законен интерес да представляват бизнес ползватели или ползватели на корпоративни уебсайтове, както и учредените в държавите членки публични органи, имат право да сезират компетентните национални съдилища в Съюза в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се предявява искът, с цел да бъде прекратено или забранено всяко неизпълнение на съответните изисквания, определени в настоящия регламент, от страна на доставчиците на посреднически онлайн услуги или на доставчиците на онлайн търсачки.

2.   Комисията насърчава държавите членки да обменят най-добри практики и информация с други държави членки въз основа на регистрите на незаконните действия, които са били предмет на разпореждания за забрана от национални съдилища, ако съответните публични органи са създали такива регистри.

3.   Организациите или сдруженията разполагат с правото, посочено в параграф 1, само ако отговарят на всяко едно от следните изисквания:

a)	учредени са надлежно съгласно правото на държава членка;

б)	преследват цели от колективен интерес за всички участници в групата на бизнес ползвателите или ползвателите на корпоративни уебсайтове, които те представляват трайно;

в)	имат нестопански характер;

г)	процесът им на вземане на решения не се влияе по неправомерен начин от трети лица, предоставящи финансиране, по-специално от доставчици на посреднически онлайн услуги или онлайн търсачки.

За тази цел организациите или сдруженията оповестяват напълно и публично информация относно членството в тях и източника им на финансиране.

4.   В държавите членки, в които са учредени публични органи, правото, посочено в параграф 1, се предоставя на публичните органи в случаите, когато те отговарят за защитата на колективните интереси на бизнес ползвателите или на ползвателите на корпоративни уебсайтове или за осигуряване на изпълнението на изискванията, определени в настоящия регламент, в съответствие с националното законодателство на съответната държава членка.

5.   Държавите членки могат да посочват:

a)	организации или сдружения, установени на тяхна територия, които отговарят най-малко на изискванията по параграф 3, при поискване от страна на тези организации или сдружения;

б)	публични органи, учредени на тяхна територия, които отговарят на изискванията на параграф 4,

на които е предоставено правото, посочено в параграф 1. Държавите членки съобщават на Комисията наименованието и целта на така посочените организации, сдружения или публични органи.

6.   Комисията съставя списък на организациите, сдруженията и публичните органи, които са посочени съгласно параграф 5. В списъка се уточнява целта на тези организации, сдружения и публични органи. Списъкът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Всяка промяна в този списък се публикува без забава като при всички положения на всеки шест месеца се съставя и публикува актуализиран списък.

7.   Съдилищата приемат списъка, посочен в параграф 6, като доказателство за правоспособността на организацията, сдружението или публичния орган, без това да засяга правомощието на съда да проверява дали целта на ищеца оправдава предявяването на иск в конкретно производство.

8.   Ако държава членка или Комисията изрази опасения във връзка със спазването от страна на дадена организация или сдружение на критериите, посочени в параграф 3, или от страна на публичен орган на критериите, посочени в параграф 4, държавата членка, която е посочила тази организация, сдружение или публичен орган в съответствие с параграф 5, проучва опасенията и ако е целесъобразно, отменя посочването, ако един или повече от критериите не са изпълнени.

9.   Правото, посочено в параграф 1, се упражнява, без да се засягат правата на бизнес ползвателите и ползвателите на корпоративни уебсайтове да сезират компетентните национални съдилища в съответствие със законодателството на държавата членка, в която предявен искът, което се основава на индивидуални права и има за цел прекратяването на всяко неизпълнение на съответните изисквания, определени в настоящия регламент, от страна на доставчиците на посреднически онлайн услуги или от доставчиците на онлайн търсачки.

1.   Комисията насърчава изготвянето на кодекси за поведение от страна на доставчиците на посреднически онлайн услуги и организациите и сдруженията, които ги представляват, съвместно с бизнес ползвателите, включително МСП, и техните представителни организации, чиято цел е да се подпомогне правилното прилагане на настоящия регламент, като се вземат под внимание специфичните характеристики на различните сектори, в които се предоставят посредническите онлайн услуги, и специфичните характеристики на МСП.

2.   Комисията насърчава доставчиците на онлайн търсачки и организациите и сдруженията, които ги представляват, да изготвят кодекси за поведение, които имат изрична цел да се подпомогне правилното прилагане на член 5.

3.   Комисията насърчава доставчиците на посреднически онлайн услуги да приемат и прилагат специфични за сектора кодекси за поведение, когато такива съществуват и са широко използвани.

1.   В срок до 13 януари 2022 г. и на всеки три години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя съответния доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет.

2.   Първата оценка на настоящия регламент се извършва по-специално с оглед на следното:

a)	оценка на спазването на задълженията, предвидени в членове 3—10, и тяхното въздействие върху икономиката на онлайн платформите;

б)	оценка на въздействието и ефективността на всички установени кодекси за поведение с цел подобряване на справедливостта и прозрачността;

в)

по-нататъшно проучване на проблемите, причинени от зависимостта на бизнес ползвателите от посредническите онлайн услуги, и проблемите, причинени от нелоялни търговски практики от страна на доставчиците на посреднически онлайн услуги, и допълнително определяне на степента, до която тези практики продължават да са широко разпространени;

г)

проучване дали конкуренцията между стоки или услуги, предлагани от бизнес ползвател, и стоки или услуги, предлагани или контролирани от доставчик на посреднически онлайн услуги, представлява лоялна конкуренция и дали доставчиците на посреднически онлайн услуги злоупотребяват с привилегировани данни в това отношение;

д)	оценка на въздействието на настоящия регламент върху евентуални дисбаланси във взаимоотношенията между доставчиците на операционни системи и техните бизнес ползватели;

е)	оценка на това дали обхватът на регламента, особено по отношение на определението за „бизнес ползвател“, е подходящ, доколкото не насърчава фиктивна самостоятелна заетост.

С първата и последващите оценки се установява необходимостта от допълнителни правила, включително по отношение на прилагането, с които да се осигури справедлива, предвидима, устойчива и надеждна онлайн бизнес среда в рамките на вътрешния пазар. След извършване на оценките Комисията предприема подходящите мерки, които може да включват законодателни предложения.

3.   Държавите членки предоставят цялата необходима информация, с която разполагат, която Комисията може да изиска за целите на изготвяне на доклада, посочен в параграф 1.

4.   При извършването на оценката на настоящия регламент Комисията взема под внимание, наред с другото, становищата и докладите, представени ѝ от групата от експерти към Обсерваторията по икономика на онлайн платформите. При необходимост тя взема също така под внимание съдържанието и прилагането на всички кодекси за поведение, посочени в член 17.