keyboard_tab EIDAS 2014/0910 BG

whereas уведомява:

• whereas (13) 2
• whereas (14) 4
• whereas (17) 2
• whereas (18) 1
• whereas (20) 1
• whereas (31) 1
• whereas (36) 1
• whereas (39) 1

definitions:

Член 1

Предмет

С оглед да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се цели постигане на подходящо равнище на сигурност на средствата за електронна идентификация и удостоверителни услуги, с настоящия регламент:

а)	се определят условията, при които държавите членки признават средствата за електронна идентификация на физически и юридически лица, които средства попадат в обхвата на дадена схема за електронна идентификация на друга държава членка, за която е извършено уведомяване;

б)	се определят правилата за удостоверителните услуги, по-специално за електронни трансакции; и

в)	се установява правна рамка за електронните подписи, електронните печати, електронните времеви печати, електронните документи, услугите за електронна препоръчана поща и услугите по удостоверяване автентичността на уебсайтове.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване от държава членка, както и за установени в Съюза доставчици на удостоверителни услуги.

2.   Настоящият регламент не се прилага за предоставянето на удостоверителни услуги, използвани единствено в рамките на затворени системи, произтичащи от националното право или от споразумения между определен кръг от участници.

3.   Настоящият регламент не засяга националното право или правото на Съюза, свързано със сключването и действителността на договори или други правни или процедурни задължения по отношение на формата.

Член 7

Допускане за уведомяване относно схеми за електронна идентификация

Дадена схема за електронна идентификация се допуска за уведомяване съгласно член 9, параграф 1, ако всяко едно от следните условия е изпълнено:

а)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация са издадени: i) от уведомяващата държава членка; ii) по поръчение на уведомяващата държава членка; или iii) независимо от уведомяващата държава членка и са признати от тази държава членка;

б)	средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация могат да бъдат използвани за достъп до най-малко една услуга, която е предоставяна от орган от публичния сектор и която изисква електронна идентификация в уведомяващата държава членка;

в)	схемата за елетронна идентификация и издаваните по нея средства за електронна идентификация отговарят на изискванията на поне едно от нивата на осигуреност, предвидени в акта за изпълнение, установени в член 8, параграф 3;

г)

уведомяващата държава членка гарантира, че данните за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин въпросното лице, се приписват на физическото или юридическото лице, посочено в член 3, точка 1, в момента на издаване на средството за електронна идентификация в рамките на тази схема в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

д)

страната, издаваща електронното средство за идентификация в рамките на тази схема, гарантира, че средството за електронна идентификация се приписва на лицето, посочено в буква г) от настоящия член, в съответствие с техническите спецификации, стандарти и процедури за съответното ниво на осигуреност, установени в акта за изпълнение, посочен в член 8, параграф 3;

е)

уведомяващата държава членка осигурява възможност за удостоверяване на автентичност онлайн, така че всяка доверяваща се страна, установена на територията на друга държава членка, да може да потвърди данните за идентификация на лицето, получени в електронна форма. За доверяващи се страни, различни от органи от публичния сектор, уведомяващата държава членка може да определи условия за достъп до това удостоверяване на автентичност. Трансграничното удостоверяване на автентичност се предоставя безплатно, когато се извършва във връзка с онлайн услуга, предоставяна от орган от публичния сектор. Държавите членки не налагат никакви специфични несъразмерни технически изисквания за доверяващи се страни, които възнамеряват да извършват такова удостоверяване на автентичност, когато тези изисквания пречат на оперативната съвместимост на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, или сериозно я възпрепятстват;

ж)

най-малко шест месеца преди уведомяването по член 9, параграф 1 уведомяващата държава членка предоставя на останалите държави членки за целите на задължението по член 12, параграф 5 описание на въпросната схема в съответствие с процедурните условия, установени в посочените в член 12, параграф 7 актове за изпълнение;

з)	схемата за електронна идентификация отговаря на изискванията, установени в акта за изпълнение, посочен в член 12, параграф 8.

Член 8

Нива на осигуреност на схеми за електронна идентификация

1.   Схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, включва определяне на нива на осигуреност „ниско“, „значително“ и/или „високо“, приписвани на средства за електронна идентификация, издавани в рамките на тази схема.

2.   Нивата на осигуреност „ниско“, „значително“ и „високо“ отговарят съответно на следните критерии:

а)

ниво на осигуреност „ниско“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя ограничена степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице, и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се понижи значително рискът от злоупотреба или промяна на самоличността;

б)

ниво на осигуреност „значително“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя значителна степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се понижи значително рискът от злоупотреба или промяна на самоличността;

в)

ниво на осигуреност „високо“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя по-висока степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице, отколкото средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност „значително“, и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се предотврати злоупотреба или промяна на самоличността.

3.   До 18 септември 2015 г., като отчита съответните международни стандарти и при спазване на параграф 2, Комисията установява посредством актове за изпълнение минимални технически спецификации, стандарти и процедури, по отношение на които за целите на параграф 1 се определят нива на осигуреност „ниско“, „значително“ и „високо“ за средства за електронна идентификация.

Тези минимални технически спецификации, стандарти и процедури се установяват въз основа на надеждността и качеството на следните елементи:

а)	процедурата за доказване и проверка на самоличността на физически или юридически лица, подаващи искане за издаване на средство за електронна идентификация;

б)	процедурата по издаване на поисканото средство за електронна идентификация;

в)	механизма за удостоверяване на автентичност, чрез който физическото или юридическото лице използва средството за електронна идентификация, за да потвърди своята самоличност на доверяваща се страна;

г)	субекта, издаващ средството за електронна идентификация;

д)	всеки друг орган, имащ отношение към заявлението за издаване на средството за електронна идентификация; и

е)	техническите спецификации и спецификациите за сигурността на издаваните средства за електронна идентификация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 9

Уведомяване

1.   Уведомяващата държава членка уведомява Комисията за следната информация и без излишно забавяне съобщава за всички последващи изменения в нея:

а)	описание на схемата за електронна идентификация, включително нивата на осигуреност и издателя или издателите на средството за електронна идентификация в рамките на схемата;

б)	приложимия режим на надзор и информация за режима на отговорност по отношение на следното: i) страната, която издава средството за електронна идентификация; и ii) страната, която извършва процедурата по удостоверяване на автентичността;

в)	органа или органите, отговарящи за схемата за електронна идентификация;

г)	информация за субекта или субектите, които управляват регистрацията на уникалните идентификационни данни на лицата;

д)	описание как са спазени изискванията, установени в актовете за изпълнение, посочени в член 12, параграф 8;

е)	описание на удостоверяването на автентичността, посочено в член 7, буква е);

ж)	условията за спиране или отмяна на схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване, или на удостоверяването на автентичност, или на съответните застрашени части.

2.   Една година след датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък на схемите за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно параграф 1 от настоящия член, и свързаната с тях основна информация.

3.   Ако Комисията получи уведомление след изтичане на срока, посочен в параграф 2, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз измененията на списъка, посочен в параграф 2, в рамките на два месеца от датата на получаване на уведомлението.

4.   Държава членка може да подаде в Комисията искане схема за електронна идентификация, за която същата държава членка е извършила уведомяване, да бъде заличена от списъка по параграф 2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съответните изменения на списъка в рамките на един месец от датата на получаване на искането на държавата членка.

5.   Комисията може посредством актове за изпълнение да определи обстоятелствата, форматите и процедурите по отношение на уведомленията по параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 10

Пробив в сигурността

1.   Ако схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, или удостоверяването на автентичност, посочено в член 7, буква е), са нарушени или частично застрашени по начин, който засяга надеждността на трансграничното удостоверяване на автентичност на тази схема, уведомяващата държава членка незабавно спира или отменя това трансгранично удостоверяване на автентичност или съответните застрашени части и информира другите държави членки и Комисията.

2.   Когато пробивът или застрашаването на сигурността, посочени в параграф 1, бъдат отстранени, уведомяващата държава членка възобновява трансграничното удостоверяване на автентичност и без неоснователно забавяне информира другите държави членки и Комисията.

3.   Ако пробивът или нарушаването на сигурността, посочени в параграф 1, не бъдат отстранени в рамките на три месеца от спирането или отмяната, уведомяващата държава членка информира другите държави членки и Комисията за прекратяването на схемата за електронна идентификация.

Комисията публикува без неоснователно забавяне съответните изменения на списъка по член 9, параграф 2 в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 11

Отговорност

1.   За неспазване на задълженията си по член 7, букви г) и е) при трансгранична трансакция уведомяващата държава членка носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице.

2.   Страната, издаваща средството за електронна идентификация, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задължението по член 7, буква д) при трансгранична трансакция.

3.   Страната, извършващ процедурата по удостоверяване на автентичност, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неспособност да гарантира правилното функциониране на удостоверяването на автентичност по член 7, буква е) при трансгранична трансакция.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат в съответствие с националните правила относно отговорността.

5.   Параграфи 1, 2 и 3 не засягат отговорността — съгласно националното право — на страните по трансакция, при която се използват средства за електронна идентификация, попадащи в обхвата на схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1.

Член 12

Сътрудничество и оперативна съвместимост

1.   Националните схеми за електронна идентификация, за които се извършва уведомяване съгласно член 9, параграф 1, са оперативно съвместими.

2.   За целите на параграф 1 се установява рамка за оперативна съвместимост.

3.   Рамката за оперативна съвместимост отговаря на следните критерии:

а)	има за цел да е технологично неутрална и не допуска дискриминация между специфичните национални технически решения за електронна идентификация в рамките на дадена държава членка;

б)	спазва европейските и международните стандарти, когато това е възможно;

в)	улеснява спазването на принципа за защита на личния живот още при разработването; и

г)	гарантира, че личните данни се обработват в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

4.   Рамката за оперативна съвместимост се състои от:

а)	задаване на минимални технически изисквания във връзка с нивата на осигуреност съгласно член 8;

б)	категоризиране на националните нива на осигуреност на схемите на електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, по нива на осигуреност съгласно член 8;

в)	задаване на минимални технически изисквания за оперативна съвместимост;

г)	задаване на минимален набор от данни за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин физическо или юридическо лице, които са достъпни посредством схеми за електронна идентификация;

д)	процедурни правила;

е)	механизми за уреждане на спорове; и

ж)	общи оперативни стандарти за сигурност.

5.   Държавите членки си сътрудничат по следните въпроси:

а)	оперативна съвместимост на схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, и на схеми за електронна идентификация, за които държавите членки имат намерение да направят уведомяване; и

б)	сигурност на схемите за електронна идентификация.

6.   Сътрудничеството между държавите членки се състои от:

а)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка със схемите за електронна идентификация, и по-специално във връзка с техническите изисквания, свързани с оперативната съвместимост и нивата на осигуреност;

б)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка с използването на нивата на осигуреност на схемите за електронна идентификация съгласно член 8;

в)	партньорска проверка на схемите за електронна идентификация, попадащи в обхвата на настоящия регламент; и

г)	анализ на значимите новости в сектора на електронната идентификация.

7.   С оглед постигането на висока степен на доверие и сигурност, отговарящи на степента на риск, до 18 март 2015 г. Комисията установява посредством актове за изпълнение процедурните условия, необходими за улесняване на сътрудничеството между държавите членки, посочено в параграфи 5 и 6.

8.   С цел да се установят еднакви условия за изпълнение на изискването по параграф 1, до 18 септември 2015 г. Комисията, като спазва критериите по параграф 3 и като отчита резултатите от сътрудничеството между държавите членки, приема актове за изпълнение относно рамка за оперативна съвместимост съгласно установеното в параграф 4.

9.   Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

ГЛАВА III

УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 19

Изисквания за сигурност, които се прилагат към доставчиците на удостоверителни услуги

1.   Доставчиците на квалифицирани и неквалифицирани удостоверителни услуги предприемат подходящи технически и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на предоставяните от тях удостоверителни услуги. При тези мерки се вземат предвид най-новите технически достижения, за да се гарантира, че равнището на сигурност е пропорционално на степента на риска. В частност се предприемат мерки за предотвратяване и свеждане до минимум на въздействието на инциденти, свързани със сигурността, и за информиране на заинтересованите страни относно нежеланите последици от такива инциденти.

2.   В случай на пробив в сигурността или нарушаване на целостта, които имат съществено въздействие върху предоставяната удостоверителна услуга или върху съхраняваните лични данни, доставчиците на квалифицирани и неквалифицирани удостоверителни услуги уведомяват за това без излишно забавяне, но при всички случаи в срок от 24 часа от момента, в който са узнали за настъпилото събитие, надзорния орган и, когато е приложимо, други компетентни органи, например компетентния национален орган в областта на информационната сигурност или органа по защита на данните.

Когато има вероятност пробивът в сигурността или нарушаването на целостта да окажат негативно въздействие върху физическо или юридическо лице, на което е предоставена удостоверителната услуга, доставчикът на удостоверителни услуги уведомява без излишно забавяне за пробива в сигурността или нарушаването на целостта и въпросното физическо или юридическо лице.

При необходимост, и особено ако пробивът в сигурността или нарушаването на целостта засягат две или повече държави членки, уведоменият надзорен орган информира надзорните органи в останалите засегнати държави членки и ENISA.

Ако прецени, че разгласяването на пробива в сигурността или нарушаването на целостта е в обществен интерес, уведоменият надзорен орган информира обществеността или изисква от доставчика на удостоверителни услуги да направи това.

3.   Веднъж годишно надзорният орган представя на ENISA обобщение на уведомленията за пробиви в сигурността и нарушения на целостта, получени от доставчиците на удостоверителни услуги.

4.   Комисията може посредством актове за изпълнение:

а)	да уточни допълнително мерките, посочени в параграф 1; и

б)	да определи форматите и процедурите, включително сроковете, приложими за целите на параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

РАЗДЕЛ 3

Квалифицирани удостоверителни услуги

Член 20

Надзор над доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги

1.   Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги са обект на одит най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка от орган за оценяване на съответствието. Целта на одита е да се потвърди, че доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент. Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги представят на надзорния орган съответния доклад за оценяване на съответствието в срок от три работни дни след като го получат.

2.   Без да се засяга параграф 1, надзорният орган може по всяко време да извърши одит или да поиска от орган за оценяване на съответствието да направи оценяване на съответствието на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги за тяхна собствена сметка, за да потвърди, че те и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент. Ако има съмнение, че са нарушени правилата за защита на личните данни, надзорният орган уведомява за резултатите от своите одити органите по защита на данните.

3.   Ако надзорният орган поиска от доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги да вземе мерки, за да изпълни неизпълнените от него изисквания по настоящия регламент, и ако този доставчик не предприеме необходимите действия, ако е приложимо, в определения от надзорния орган срок, надзорният орган, като вземе под внимание по-специално степента, продължителността и последиците от това неизпълнение, може да отнеме квалифицирания статут на този доставчик или на съответната предоставяна от него услуга и да информира посочения в член 22, параграф 3 орган, за да може той да актуализира доверителните списъци по член 22, параграф 1. Надзорният орган уведомява доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги за отнемането на неговия квалифициран статут или на квалифицирания статут на съответната услуга.

4.   Посредством актове за изпълнение Комисията може да определи референтните номера на следните стандарти:

а)	за акредитацията на органите за оценяване на съответствието и за доклада за оценяване на съответствието, посочени в параграф 1;

б)	за правилата за извършване на одит, според които органите за оценяване на съответствието ще извършват своето оценяване на съответствието на доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, както е посочено в параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 21

Начало на предоставянето на квалифицирана удостоверителна услуга

1.   Когато доставчици на удостоверителни услуги без квалифициран статут възнамеряват да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, те изпращат на надзорния орган уведомление за намерението си заедно с доклад за оценяване на съответствието, съставен от органа за оценяване на съответствието.

2.   Надзорният орган проверява дали доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в настоящия регламент, и по-специално на изискванията за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги и за предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги.

Ако надзорният орган прецени, че доставчикът на удостоверителни услуги и предоставяните от него удостоверителни услуги отговарят на изискванията, посочени в първа алинея, надзорният орган предоставя квалифициран статут на доставчика на удостоверителни услуги и на предоставяните от него удостоверителни услуги и информира посочения в член 22, параграф 3 орган, за да може той да актуализира доверителните списъци по член 22, параграф 1 в срок от три месеца след уведомяването съгласно параграф 1 от настоящия член.

Ако проверката не приключи в тримесечен срок от уведомяването, надзорният орган информира доставчика на удостоверителни услуги, като посочва причините за забавянето и срока, в който трябва да приключи проверката.

3.   Доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги могат да започнат да предоставят квалифицирани удостоверителни услуги, след като квалифицираният статут бъде отбелязан в доверителните списъци, посочени в член 22, параграф 1.

4.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите за целите на параграфи 1 и 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 22

Доверителни списъци

1.   Всяка държава членка създава, поддържа и публикува доверителни списъци, които съдържат информация за доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, за които носи отговорност, както и за предоставяните от тези доставчици квалифицирани удостоверителни услуги.

2.   Държавите членки създават, поддържат и публикуват по сигурен начин предвидените в параграф 1 доверителни списъци, които са подписани и подпечатани по електронен път във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

3.   Държавите членки уведомяват без излишно забавяне Комисията за органа, натоварен със създаването, поддържането и публикуването на националните доверителни списъци, за мястото, където се публикуват тези списъци, за удостоверенията, които се използват за подписване или подпечатване на доверителни списъци, както и за всички последващи промени в тях.

4.   Комисията предоставя на обществеността чрез сигурен канал информацията, посочена в параграф 3, подписана и подпечатана по електронен път и във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

5.   До 18 септември 2015 г. Комисията посредством актове за изпълнение уточнява информацията, посочена в параграф 1, и определя техническите спецификации и форматите на доверителните списъци за целите на параграфи 1—4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 31

Публикуване на списък на сертифицираните устройства за създаване на квалифициран електронен подпис

1.   Държавите членки уведомяват Комисията без излишно забавяне и не по-късно от един месец след приключване на сертифицирането за устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис, които са сертифицирани от посочените в член 30, параграф 1 организации. Те също така уведомяват Комисията без излишно забавяне и не по-късно от един месец след отмяна на сертифицирането за устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис, които вече не отговарят на условията за сертифициране.

2.   Въз основа на получената информация Комисията изготвя, публикува и поддържа списък на сертифицираните устройства за създаване на квалифициран електронен подпис.

3.   Комисията може да определи посредством актове за изпълнение форматите и процедурите за целите на параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 52

Влизане в сила

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 1 юли 2016 г. с изключение на следното:

а)

член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 12, параграфи 2 — 9, член 17, параграф 8, член 19, параграф 4, член 20, параграф 4, член 21, параграф 4, член 22, параграф 5, член 23, параграф 3, член 24, параграф 5, член 27, параграфи 4 и 5, член 28, параграф 6, член 29, параграф 2, член 30, параграфи 3 и 4, член 31, параграф 3, член 32, параграф 3, член 33, параграф 2, член 34, параграф 2, член 37, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 6, член 42, параграф 2, член 44, параграф 2, член 45, параграф 2 и членове 47 и 48 се прилагат, считано от 17 септември 2014 г.;

б)	член 7, член 8, параграфи 1 и 2, членове 9 — 11 и член 12, параграф 1 се прилагат от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8;

в)	член 6 се прилага, считано от три години от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8.

3.   Когато схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване, е включена в списъка, публикуван от Комисията по силата на член 9, преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член, признаването на средствата за електронна идентификация в рамките на въпросната схема по силата на член 6 се извършва не по-късно от 12 месеца след публикуването на схемата, но не преди датата, посочена в параграф 2, буква в) от настоящия член.

4.   Независимо от параграф 2, буква в) от настоящия член дадена държава членка може да реши, че средствата за електронна идентификация в рамките на схемата за електронна идентификация, за която се извършва уведомяване по силата на член 9, параграф 1 от страна на друга държава членка, се признават в първата държава членка, считано от датата на прилагане на актовете за изпълнение, посочени в член 8, параграф 3 и член 12, параграф 8. Съответните държави членки информират Комисията. Комисията оповестява публично тази информация.

---

(1)  ОВ C 351, 15.11.2012 г., стр. 73.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 3 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 23 юли 2014 г.

(3)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(4)  ОВ C 50 Е, 21.2.2012 г., стр. 1.

(5)  Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(6)  Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45).

(7)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(8)  Решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35).

(9)  Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(10)  Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 274, 20.10.2009 г., стр. 36).

(11)  Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 53, 26.2.2011 г., стр. 66).

(12)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001, стр. 1).

(14)  ОВ C 28, 30.1.2013 г., стр. 6.

(15)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на обществени поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

---

---

---

---