keyboard_tab EIDAS 2014/0910 BG

whereas    С:

definitions:

Член 6

Взаимно признаване

1.   Когато националното право или административната практика изискват електронна идентификация чрез средства за електронна идентификация и удостоверяване на автентичност за достъпа до дадена услуга, предоставяна онлайн от орган от публичния сектор в една държава членка, средствата за електронна идентификация, издадени в друга държава членка, се признават в първата държава членка за целите на трансграничното удостоверяване на автентичност за тази онлайн услуга, при условие че са изпълнени следните условия:

а)	средствата за електронна идентификация се издават в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9;

б)

нивото на осигуреност на средствата за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност, равно или по-високо от нивото на осигуреност, изисквано от съответния орган от публичния сектор, за онлайн достъпа до тази услуга в първата държава членка, при условие че нивото на осигуреност на тези средства за електронна идентификация съответства на ниво на осигуреност „значително“ или „високо“;

в)	съответният орган от публичния сектор използва ниво на осигуреност „значително“ или „високо“ по отношение на онлайн достъпа до тази услуга.

Това признаване се извършва не по-късно от 12 месеца след като Комисията публикува списъка, посочен в първа алинея, буква а).

2.   Средствата за електронна идентификация, издадени в рамките на схема за електронна идентификация, включена в списъка, публикуван от Комисията съгласно член 9, които съответстват на ниво на осигуреност „ниско“, могат да бъдат признати от органи от публичния сектор за целите на трансгранично удостоверяване на автентичност за услугите, предоставяни онлайн от тези органи.

Член 8

Нива на осигуреност на схеми за електронна идентификация

1.   Схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, включва определяне на нива на осигуреност „ниско“, „значително“ и/или „високо“, приписвани на средства за електронна идентификация, издавани в рамките на тази схема.

2.   Нивата на осигуреност „ниско“, „значително“ и „високо“ отговарят съответно на следните критерии:

а)

ниво на осигуреност „ниско“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя ограничена степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице, и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се понижи значително рискът от злоупотреба или промяна на самоличността;

б)

ниво на осигуреност „значително“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя значителна степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се понижи значително рискът от злоупотреба или промяна на самоличността;

в)

ниво на осигуреност „високо“ се отнася за средство за електронна идентификация в контекста на схема за електронна идентификация, което предоставя по-висока степен на надеждност на претендираната или заявената самоличност на дадено лице, отколкото средствата за електронна идентификация с ниво на осигуреност „значително“, и се характеризира с препратка към съответни технически спецификации, стандарти и процедури, включително технически проверки, чиято цел е да се предотврати злоупотреба или промяна на самоличността.

3.   До 18 септември 2015 г., като отчита съответните международни стандарти и при спазване на параграф 2, Комисията установява посредством актове за изпълнение минимални технически спецификации, стандарти и процедури, по отношение на които за целите на параграф 1 се определят нива на осигуреност „ниско“, „значително“ и „високо“ за средства за електронна идентификация.

Тези минимални технически спецификации, стандарти и процедури се установяват въз основа на надеждността и качеството на следните елементи:

а)	процедурата за доказване и проверка на самоличността на физически или юридически лица, подаващи искане за издаване на средство за електронна идентификация;

б)	процедурата по издаване на поисканото средство за електронна идентификация;

в)	механизма за удостоверяване на автентичност, чрез който физическото или юридическото лице използва средството за електронна идентификация, за да потвърди своята самоличност на доверяваща се страна;

г)	субекта, издаващ средството за електронна идентификация;

д)	всеки друг орган, имащ отношение към заявлението за издаване на средството за електронна идентификация; и

е)	техническите спецификации и спецификациите за сигурността на издаваните средства за електронна идентификация.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 11

Отговорност

1.   За неспазване на задълженията си по член 7, букви г) и е) при трансгранична трансакция уведомяващата държава членка носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице.

2.   Страната, издаваща средството за електронна идентификация, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неизпълнение на задължението по член 7, буква д) при трансгранична трансакция.

3.   Страната, извършващ процедурата по удостоверяване на автентичност, носи отговорност за щети, нанесени умишлено или поради небрежност на физическо или юридическо лице поради неспособност да гарантира правилното функциониране на удостоверяването на автентичност по член 7, буква е) при трансгранична трансакция.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат в съответствие с националните правила относно отговорността.

5.   Параграфи 1, 2 и 3 не засягат отговорността — съгласно националното право — на страните по трансакция, при която се използват средства за електронна идентификация, попадащи в обхвата на схемата за електронна идентификация, за която е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1.

Член 12

Сътрудничество и оперативна съвместимост

1.   Националните схеми за електронна идентификация, за които се извършва уведомяване съгласно член 9, параграф 1, са оперативно съвместими.

2.   За целите на параграф 1 се установява рамка за оперативна съвместимост.

3.   Рамката за оперативна съвместимост отговаря на следните критерии:

а)	има за цел да е технологично неутрална и не допуска дискриминация между специфичните национални технически решения за електронна идентификация в рамките на дадена държава членка;

б)	спазва европейските и международните стандарти, когато това е възможно;

в)	улеснява спазването на принципа за защита на личния живот още при разработването; и

г)	гарантира, че личните данни се обработват в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

4.   Рамката за оперативна съвместимост се състои от:

а)	задаване на минимални технически изисквания във връзка с нивата на осигуреност съгласно член 8;

б)	категоризиране на националните нива на осигуреност на схемите на електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, по нива на осигуреност съгласно член 8;

в)	задаване на минимални технически изисквания за оперативна съвместимост;

г)	задаване на минимален набор от данни за идентификация на лицето, представляващи по уникален начин физическо или юридическо лице, които са достъпни посредством схеми за електронна идентификация;

д)	процедурни правила;

е)	механизми за уреждане на спорове; и

ж)	общи оперативни стандарти за сигурност.

5.   Държавите членки си сътрудничат по следните въпроси:

а)	оперативна съвместимост на схеми за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване съгласно член 9, параграф 1, и на схеми за електронна идентификация, за които държавите членки имат намерение да направят уведомяване; и

б)	сигурност на схемите за електронна идентификация.

6.   Сътрудничеството между държавите членки се състои от:

а)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка със схемите за електронна идентификация, и по-специално във връзка с техническите изисквания, свързани с оперативната съвместимост и нивата на осигуреност;

б)	обмена на информация, опит и добри практики във връзка с използването на нивата на осигуреност на схемите за електронна идентификация съгласно член 8;

в)	партньорска проверка на схемите за електронна идентификация, попадащи в обхвата на настоящия регламент; и

г)	анализ на значимите новости в сектора на електронната идентификация.

7.   С оглед постигането на висока степен на доверие и сигурност, отговарящи на степента на риск, до 18 март 2015 г. Комисията установява посредством актове за изпълнение процедурните условия, необходими за улесняване на сътрудничеството между държавите членки, посочено в параграфи 5 и 6.

8.   С цел да се установят еднакви условия за изпълнение на изискването по параграф 1, до 18 септември 2015 г. Комисията, като спазва критериите по параграф 3 и като отчита резултатите от сътрудничеството между държавите членки, приема актове за изпълнение относно рамка за оперативна съвместимост съгласно установеното в параграф 4.

9.   Актовете за изпълнение, посочени в параграфи 7 и 8 от настоящия член, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

ГЛАВА III

УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 14

Международни аспекти

1.   Удостоверителните услуги, предоставяни от доставчици на удостоверителни услуги, установени в трета държава, се признават за равностойни от правна гледна точка на квалифицираните удостоверителни услуги, предоставяни от доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, установени в Съюза, ако удостоверителните услуги с произход от трета държава са признати съгласно споразумение, сключено между Съюза и въпросната трета държава или международна организация в съответствие с член 218 от ДФЕС.

2.   Споразуменията, посочени в параграф 1, гарантират по-специално, че:

а)

изискванията, приложими спрямо доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, установени в Съюза, и предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги, са спазени от доставчиците на удостоверителни услуги в третата държава или международните организации, с които е сключено споразумението, и от предоставяните от тях удостоверителни услуги;

б)

квалифицираните удостоверителни услуги, предоставяни от доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги, установени в Съюза, са признати за равностойни от правна гледна точка на удостоверителни услуги, предоставяни от доставчици на удостоверителни услуги в третата държава или международна организация, с която е сключено споразумението.

Член 23

Марка за доверие на ЕС за квалифицирани удостоверителни услуги

1.   След като посоченият в член 21, параграф 2, втора алинея квалифициран статут бъде отбелязан в доверителния списък по член 22, параграф 1, доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги могат да използват марката за доверие на ЕС, за да обозначат по прост, разпознаваем и ясен начин предоставяните от тях квалифицирани удостоверителни услуги.

2.   Когато използват марката за доверие на ЕС за квалифицираните удостоверителни услуги, посочени в параграф 1, доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги правят необходимото на уебсайта им да присъства линк към съответния доверителен списък.

3.   До 1 юли 2015 г. Комисията определя посредством актове за изпълнение спецификациите относно формата, и по-конкретно представянето, състава, размера и оформлението на марката на доверие на ЕС за обозначаване на квалифицирани удостоверителни услуги. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

Член 30

Сертифициране на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис

1.   Съответствието на устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис с изискванията, предвидени в приложение II, се сертифицира от съответните публичноправни или частни организации, определени от държавите членки.

2.   Държавите членки съобщават на Комисията наименованията и адресите на публичноправната или частната организация, посочена в параграф 1. Комисията предоставя тази информация на разположение на държавите членки.

3.   Посоченото в параграф 1 сертифициране се основава на едно от следните условия:

а)	процес на оценка на сигурността, осъществен в съответствие с един от стандартите за оценка на сигурността на продукти на информационните технологии, включени в списъка, изготвен в съответствие с втората алинея; или

б)

процес, различен от посочения в буква а), при условие че при него са използвани съпоставими равнища на сигурност и че посочената в параграф 1 публичноправна или частна организация е уведомила Комисията за въпросния процес. Този процес може да се използва само при липса на стандартите, посочени в буква а), или когато посоченият в буква а) процес на оценка на сигурността се извършва в момента.

Комисията изготвя посредством актове за изпълнение списък на стандартите за оценка на сигурността на продукти на информационните технологии, посочени в буква а). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 47 за установяване на конкретните критерии, на които трябва да отговарят определените органи, посочени в параграф 1 от настоящия член.