search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'установен' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index установен:


whereas установен:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1912

 

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за посреднически услуги, предлагани на получатели на услугата, които са установени или се намират в Съюза, независимо от мястото на установяване на доставчиците на тези посреднически услуги.

2.   Настоящият регламент не се прилага за услуга, която не е посредническа услуга, нито за изисквания, наложени по отношение на такава услуга, независимо дали услугата се предоставя чрез използването на посредническа услуга.

3.   Настоящият регламент не оказва въздействие върху прилагането на Директива 2000/31/ЕО.

4.   Настоящият регламент не засяга правилата, установени в други правни актове на Съюза, уреждащи други аспекти на предоставянето на посреднически услуги на вътрешния пазар или конкретизиращи и допълващи настоящия регламент, и по-специално следните:

a)

Директива 2010/13/ЕС;

б)

правните актове на Съюза в областта на авторското право и сродните му права;

в)

Регламент (ЕС) 2021/784;

г)

Регламент (ЕС) 2019/1148;

д)

Регламент (ЕС) 2019/1150;

е)

правните актове на Съюза в областта на защитата на потребителите и безопасността на продуктите, включително регламенти (ЕС) 2017/2394 и (ЕС) 2019/1020 и директиви 2001/95/EО и 2013/11/ЕС;

ж)

правите актове на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО;

з)

правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, по-специално Регламент (ЕС) № 1215/2012 или всеки правен акт на Съюза, определящ правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения;

и)

правните актове на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, по-специално регламента относно европейските заповеди за предоставяне и за запазване на електронни доказателства по наказателноправни въпроси;

й)

директивата за установяване на хармонизирани правила относно определянето на представители за целите на събирането на доказателства по наказателни производства.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)

„услуга на информационното общество“ означава „услуга“ съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б)

„получател на услугата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, и по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея;

в)

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

г)

„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможност на физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на посреднически услуги, който има съществена връзка със Съюза;

д)

„съществена връзка със Съюза“ означава връзка на доставчик на посреднически услуги със Съюза, произтичаща от неговото място на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, като например:

значителен брой получатели на услугата в една или повече държави членки от гледна точка на тяхното население; или

ориентиране на дейностите към една или повече държави членки;

е)

„търговец“ означава физическо лице или юридическо лице, независимо дали последното е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

ж)

„посредническа услуга“ означава една от следните услуги на информационното общество:

i)

услуга за „обикновен пренос“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа;

ii)

услуга „кеширане“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, включваща автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, извършено единствено с цел да се подобри ефективността на по-нататъшния пренос на информацията към други получатели по тяхно искане;

iii)

услуга „хостинг“, която се състои в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата и по негово искане;

з)

„незаконно съдържание“ означава информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право;

и)

„онлайн платформа“ означава хостинг услуга, която по искане на получател на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността, освен ако тази дейност не е незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент;

й)

„онлайн търсачка“ означава посредническа услуга, която дава възможност на ползвателите на интернет да въвеждат запитване, за да извършват по принцип търсене на всички уебсайтове или на всички уебсайтове на даден език въз основа на запитване по всякакви теми под формата на ключова дума, гласово запитване, израз или друг вид въведени данни, в отговор на което се връщат резултати във всякакъв формат, съдържащи информация, свързана с исканото съдържание;

к)

„разпространение сред обществеността“ означава осигуряването на информация, по искане на получателя на услугата, който я е предоставил, на потенциално неограничен брой трети лица;

л)

„договор от разстояние“ означава „договор от разстояние“ съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС;

м)

„онлайн интерфейс“ означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

н)

„координатор за цифровите услуги по място на установяване“ означава координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчик на посредническа услуга или в която пребивава или е установен неговият представител;

о)

„координатор за цифровите услуги по местоназначение“ означава координаторът за цифровите услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;

п)

„активен получател на онлайн платформа“ означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс;

р)

„активен получател на онлайн търсачка“ означава получател на услугата, който е задал търсене в онлайн търсачката и е изложен на съдържание, индексирано и представено в нейния онлайн интерфейс;

с)

„реклама“ означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали за постигане на търговски или нетърговски цели, и представена от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение конкретно за популяризиране на тази информация;

т)

„система за препоръчване“ означава изцяло или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформа, за да предлага на своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата или за да представя като приоритетна тази информация, включително в резултат на търсене, инициирано от получателя на услугата или определящо по друг начин относителната последователност или видимост на показваната информация;

у)

„модериране на съдържание“ означава дейностите, автоматизирани или не, предприети от доставчиците на посреднически услуги, които имат за цел по-специално откриване, идентифициране и справяне с незаконно съдържание или несъвместима с техните общи условия информация, предоставени от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта, както и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например намаляване на видимостта, липсата на възможност за извличане на печалба, блокиране на достъпа или премахване на тази информация, или засягащи способността на получателите да предоставят тази информация, като например закриване или временно блокиране на профила на даден получател;

ф)

„общи условия“ означава всички клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на посреднически услуги и получателите на услугите;

х)

„хора с увреждания“ означава „хора с увреждания“ съгласно посоченото в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (38);

ц)

„търговско съобщение“ означава „търговско съобщение“ съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО;

ч)

„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (39).

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

Член 7

Доброволни разследвания по собствена инициатива и спазване на правните норми

Не се счита за недопустимо освобождаването от отговорност на доставчиците на посреднически услуги съгласно членове 4, 5 и 6 само защото извършват, с дължимата грижа и добросъвестно, доброволни разследвания по собствена инициатива или предприемат други мерки, които имат за цел откриване, идентифициране и премахване или блокиране на достъпа до незаконно съдържание, или предприемат необходимите мерки за спазване на изискванията на правото на Съюза и националното право, в съответствие с правото на Съюза, включително изискванията, установени в настоящия регламент.

Член 11

Звена за контакт за органите на държавите членки, за Комисията и за Европейския съвет за цифровите услуги

1.   Доставчиците на посреднически услуги определят единно звено за контакт, което им позволява да комуникират пряко по електронен път с органите на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги, посочен в член 61, във връзка с прилагането на настоящия регламент.

2.   Доставчиците на посреднически услуги оповестяват публично информацията, необходима за лесното идентифициране и комуникация с техните единни звена за контакт. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна и редовно актуализирана.

3.   Доставчиците на посреднически услуги посочват в информацията по параграф 2 официалния език или езици на държавите членки, които, в допълнение към език, който e в голяма степен разбираем за възможно най-голям брой граждани на Съюза, могат да се използват за комуникация с техните звена за контакт и които включват поне един от официалните езици на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на посреднически услуги или в която пребивава или е установен неговият представител.

Член 13

Представители

1.   Доставчиците на посреднически услуги, които нямат място на установяване в Съюза, но предлагат услуги в Съюза, определят писмено юридическо или физическо лице, което да действа като техен представител в една от държавите членки, в които доставчикът предлага своите услуги.

2.   Доставчиците на посреднически услуги упълномощават своите представители с цел компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги да могат да се обръщат към тях в допълнение към или вместо към тези доставчици по всички въпроси, необходими за получаването, спазването и изпълнението на решенията, приети във връзка с настоящия регламент. Доставчиците на посреднически услуги предоставят на своя представител необходимите правомощия и достатъчно ресурси, за да осигурят ефективно и своевременно сътрудничество с компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги и за да спазят тези решения.

3.   Възможно е определеният представител да бъде подведен под отговорност за неспазване на задълженията по настоящия регламент, без да се засягат отговорността и правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу доставчика на посреднически услуги.

4.   Доставчиците на посреднически услуги съобщават името, пощенския адрес, адреса на електронна поща и телефонния номер на своя представител на координатора за цифровите услуги в държавата членка, в която пребивава или е установен представителят. Те гарантират, че тази информация е публичнодостъпна, леснодостъпна, точна и актуална.

5.   Определянето на представител в Съюза съгласно параграф 1 не представлява установяване в Съюза.

Член 18

Уведомяване за подозрения за престъпления

1.   Когато доставчик на хостинг услуги се запознае с информация, пораждаща подозрение, че се извършва или има вероятност да се извърши престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на дадено лице или лица, той незабавно информира правоприлагащите или съдебните органи на съответната държава членка или държави членки за своето подозрение и предоставя цялата налична информация по въпроса.

2.   Когато доставчикът на хостинг услуги не може да установи с достатъчна сигурност съответната държава членка, той информира правоприлагащите органи на държавата членка, в която е установен или в която пребивава или е установен неговият представител, или информира Европол, или и двете.

За целите на настоящия член съответната държава членка е държавата членка, в която се подозира, че е извършено престъплението, в която се извършва престъплението или в която е вероятно да се извърши престъплението, или държавата членка, в която пребивава или се намира предполагаемият извършител, или държавата членка, в която пребивава или се намира жертвата на предполагаемото престъпление.

РАЗДЕЛ 3

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 22

Доверени податели на сигнали

1.   Доставчиците на онлайн платформи предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да гарантират, че уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, действащи в рамките на определената им област на експертен опит, чрез механизмите, посочени в член 16, са с приоритет и се обработват и по тях се взема решение без необосновано забавяне.

2.   Статутът на доверен подател на сигнали съгласно настоящия регламент се предоставя въз основа на подадено от съответно образувание заявление от координатора за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен заявителят, на заявител, който е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

притежава особен експертен опит и умения за целите на откриването, идентифицирането и уведомяването за незаконно съдържание;

б)

е независим от който и да е доставчик на онлайн платформи;

в)

извършва дейността си с цел добросъвестно, точно и обективно подаване на уведомления.

3   Доверените податели на сигнали публикуват най-малко веднъж годишно лесни за разбиране и подробни отчети за уведомленията, подадени в съответствие с член 16 през съответния период. В доклада се посочва най-малко броят на уведомленията, категоризирани по:

a)

идентификационни данни на доставчика на хостинг услугите,

б)

вида предполагаемо незаконно съдържание, за което са подадени уведомления,

в)

действията, предприети от доставчика.

Тези доклади включват обяснение на наличните процедури за запазване на независимостта на доверения подател на сигнали.

Доверените податели на сигнали изпращат тези доклади на предоставилия статута координатор за цифровите услуги и ги правят публично достъпни. Информацията в тези доклади не съдържа лични данни.

4.   Координаторите за цифровите услуги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги имената, адресите и адресите на електронна поща на образуванията, на които са предоставили статут на доверен подател на сигнали в съответствие с параграф 2 или чийто статут на доверен подател на сигнали са отнели временно в съответствие с параграф 6 или окончателно в съответствие с параграф 7.

5.   Комисията публикува информацията, посочена в параграф 4, в публично достъпна база данни в леснодостъпен и машинночетим формат и актуализира редовно базата данни.

6.   Когато даден доставчик на онлайн платформи разполага с информация, указваща, че доверен подател на сигнали е подал значителен брой недостатъчно точни, неточни или недостатъчно обосновани уведомления чрез механизмите, посочени в член 16, включително информация, събрана във връзка с обработването на жалби чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени в член 20, параграф 4, той съобщава тази информация на координатора за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на съответното образувание, като предоставя необходимите обяснения и подкрепящи документи. При получаване на информацията от доставчика на онлайн платформите и ако координаторът за цифровите услуги счита, че са налице законни причини за започване на разследване, статутът на доверения подател на сигнали временно се отнема през срока на разследването. Това разследване се провежда без необосновано забавяне.

7.   Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на доверен подател на сигнали на дадено образувание, отнема окончателно този статут, ако установи, след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, включително информацията, предоставена от доставчик на онлайн платформи съгласно параграф 6, че образуванието вече не отговаря на условията, посочени в параграф 2. Преди да отнеме окончателно този статут, координаторът за цифровите услуги предоставя на образуванието възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме статутът на образуванието като доверен подател на сигнали.

8.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, когато е необходимо, Комисията издава насоки за оказване на помощ на доставчиците на онлайн платформи и координаторите за цифровите услуги при прилагането на параграфи 2, 6 и 7.

Член 28

Онлайн защита на малолетните и непълнолетните лица

1.   Доставчиците на онлайн платформи, достъпни за малолетни и непълнолетни лица, въвеждат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на малолетните и непълнолетните лица по отношение на техните услуги.

2.   Доставчиците на онлайн платформи не представят на своя интерфейс реклами въз основа на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като използват лични данни на получателя на услугата, когато знаят с достатъчна сигурност, че получателят на услугата е малолетно или непълнолетно лице.

3.   Спазването на задълженията, установени в настоящия член, не задължава доставчиците на онлайн платформи да обработват допълнителни лични данни, за да преценят дали получателят на услугата е малолетно или непълнолетно лице.

4.   След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги Комисията може да отправи насоки за подпомагане на доставчиците на онлайн платформи при прилагането на параграф 1.

РАЗДЕЛ 4

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци

Член 34

Оценка на риска

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки добросъвестно идентифицират, анализират и оценяват всички системни рискове в Съюза, произтичащи от проектните параметри или функционирането на техните услуги и свързани системи, включително алгоритмичните системи, или от използването на техните услуги.

Те извършват оценките на риска до началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея, и най-малко веднъж годишно след това, и при всички случаи преди внедряването на функции, които е вероятно да имат критично въздействие върху рисковете, установени съгласно настоящия член. Тази оценка на риска е специфична за техните услуги и пропорционална на системните рискове, като се имат предвид тяхната тежест и вероятност, и включва следните системни рискове:

a)

разпространението на незаконно съдържание чрез техните услуги;

б)

всички действителни и предвидими отрицателни последици за упражняването на основните права, по-специално следните основни права: на човешко достойнство, залегнало в член 1 от Хартата, на зачитане на личния и семейния живот, залегнало в член 7 от Хартата, на защитата на личните данни, залегнало в член 8 от Хартата, на свободата на изразяването на мнения и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, залегнали в член 11 от Хартата, на недискриминация, залегнало в член 21 от Хартата, на зачитане на правата на детето, залегнало в член 24 от Хартата, и на високо равнище на защитата на потребителите, залегнало в член 38 от Хартата;

в)

всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност;

г)

всички действителни или предвидими отрицателни последици във връзка с насилието, основано на пола, защитата на общественото здраве и малолетните и непълнолетните лица и сериозните отрицателни последици за физическото и психическото благосъстояние на лицето.

2.   При извършването на оценки на риска доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки вземат предвид по-специално дали и как следните фактори оказват влияние върху някой от системните рискове, посочени в параграф 1:

a)

проектните параметри на техните системи за препоръчване и на всяка друга съответна алгоритмична система;

б)

техните системи за модериране на съдържание;

в)

приложимите общи условия и тяхното прилагане;

г)

системи за подбор и представяне на реклами;

д)

практики на доставчика, свързани с данните.

В оценките се анализира също така дали и как рисковете по параграф 1 са повлияни от умишлено манипулиране на тяхната услуга, включително чрез привидно използване или автоматизирано използване на услугата, както и от засилване на въздействието и потенциално бързото и широко разпространение на незаконно съдържание и на информация, която е несъвместима с техните общи условия.

При оценката се вземат предвид специфичните регионални или езикови аспекти, включително когато са характерни за дадена държава членка.

3.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съхраняват подкрепящите документи от оценките на риска в продължение на най-малко три години след извършването на оценките на риска и при поискване ги съобщават на Комисията и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1.   При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)

оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)

установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2.   За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.   При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)

в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)

действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4.   След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)

уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)

прави решението публично; и

в)

информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.   Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.   Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.   Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.   Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)

отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)

удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)

отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.   Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.   Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 37

Независим одит

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки подлежат, за своя сметка и поне веднъж годишно, на независими одити, за да се оцени спазването на следните изисквания:

a)

задълженията, установени в глава III;

б)

всички ангажименти, поети съгласно кодексите за поведение, посочени в членове 45 и 46, и протоколите при кризи, посочени в член 48.

2.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки оказват на организациите, извършващи одитите съгласно настоящия член, необходимото сътрудничество и помощ, за да им дадат възможност да провеждат тези одити ефективно, ефикасно и своевременно, включително като им предоставят достъп до всички съответни данни и помещения и като отговарят на устни или писмени въпроси. Те не възпрепятстват, не влияят неправомерно и не накърняват извършването на одита.

Тези одити осигуряват достатъчно равнище на поверителност и професионална тайна по отношение на информацията, получена от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и трети лица в контекста на одитите, включително след приключването на одитите. Спазването на това изискване обаче не може да оказва неблагоприятно въздействие върху извършването на одитите и други разпоредби на настоящия регламент, по-специално тези относно прозрачността, надзора и осигуряване на спазването. Когато това е необходимо за целите на докладването във връзка с прозрачността съгласно член 42, параграф 4, одиторският доклад и докладът за изпълнението на одита, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, са придружени от версии, които не съдържат информация, която може разумно да бъде счетена за поверителна.

3.   Одитите, извършвани съгласно параграф 1, се извършват от организации, които:

a)

са независими и нямат никакви конфликти на интереси със съответния доставчик на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, както и с други юридически лица, свързани с този доставчик, по-специално:

i)

не са предоставяли услуги извън извършването на одит, свързани с одитираните въпроси, на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, през 12-месечния период преди началото на одита, и са поели ангажимент да не им предоставят такива услуги в рамките на 12-месечния период след приключването на одита;

ii)

не са предоставяли одиторски услуги съгласно настоящия член на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, в продължение на над десет последователни години;

iii)

не извършват одита срещу хонорари, обвързани с резултата от одита;

б)

притежават доказан експертен опит в областта на управлението на риска, технически умения и способности;

в)

имат доказана обективност и професионална етика, основана по-специално на придържането към кодекси за поведение или подходящи стандарти.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки гарантират, че организациите, които извършват одитите, изготвят одитен доклад за всеки одит. Този доклад се обосновава в писмена форма и включва най-малко следната информация:

a)

наименованието, адреса и електронната точка за контакт на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, и обхванатия период;

б)

наименованието и адреса на организацията или организациите, извършващи одита;

в)

декларация за интереси;

г)

описание на конкретните одитирани елементи и приложената методика;

д)

описание и обобщение на основните констатации от одита;

е)

списък на третите лица, с които са проведени консултации като част от одита;

ж)

одитно становище относно това дали доставчикът на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, е спазил задълженията и ангажиментите, посочени в параграф 1, като това становище може да е „положително“, „положително с коментари“ или „отрицателно“;

з)

когато одитното становище не е „положително“, оперативни препоръки относно конкретни мерки за осигуряване на спазването на задълженията и препоръчания срок за неговото постигане.

5.   Когато организацията, извършваща одита, не е била в състояние да извърши одит на някои конкретни елементи или да изрази одитно становище въз основа на своите разследвания, одитният доклад включва обяснение на обстоятелствата и причините, поради които тези елементи не са могли да бъдат одитирани.

6.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които получават одитен доклад, който не е „положителен“, надлежно вземат предвид оперативните препоръки, отправени към тях, с оглед на предприемането на необходимите мерки за тяхното изпълнение. В срок от един месец от получаването на тези препоръки те приемат доклад за изпълнението на одита, в който се посочват тези мерки. Когато не изпълняват оперативните препоръки, те обосновават в доклада за изпълнението на одита причините за това и посочват алтернативни мерки, които са предприели за справяне с установените случаи на неспазване на задълженията.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 87 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на необходимите правила за извършването на одитите съгласно настоящия член, по-специално по отношение на необходимите правила относно процедурните стъпки, одитните методики и образците за докладване за одитите, извършвани съгласно настоящия член. В тези делегирани актове се вземат предвид всички стандарти за доброволен одит, посочени в член 44, параграф 1, буква д).

Член 42

Задължения за прозрачно докладване

1.   Доставчиците на много големите онлайн платформи или много големи онлайн търсачки публикуват докладите, посочени в член 15, най-късно до два месеца от началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея и най-малко на всеки шест месеца след това.

2.   В докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, публикувани от доставчиците на много големи онлайн платформи, в допълнение към информацията, посочена в член 15 и член 24, параграф 1, се посочват:

а)

човешките ресурси, които доставчикът на много големи онлайн платформи отделя за модерирането на съдържание по отношение на услугата, предлагана в Съюза, с разбивка по всеки приложим официален език на държавите членки, включително за спазването на задълженията, установени в членове 16 и 22, както и за спазването на задълженията, установени в член 20;

б)

квалификацията и езиковите познания на лицата, извършващи дейностите, посочени в буква а), както и обучението и подкрепата, оказвана на такива служители;

в)

показателите за точност и свързаната с това информация, посочени в член 15, параграф 1, буква д), с разбивка по всеки официален език на държавите членки.

Докладите се публикуват на най-малко един от официалните езици на държавите членки.

3.   В допълнение към информацията, посочена в член 24, параграф 2, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки включват в докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, информацията относно средномесечните получатели на услугата за всяка държава членка.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предават на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията без необосновано забавяне след завършването им и най-късно три месеца след получаването на всеки одитен доклад съгласно член 37, параграф 4 правят публично достъпни, както следва:

a)

доклад за резултатите от оценката на риска съгласно член 34;

б)

конкретните мерки за смекчаване на рисковете, въведени съгласно член 35, параграф 1;

в)

одитния доклад, предвиден в член 37, параграф 4;

г)

доклада за изпълнението на одита, предвиден в член 37, параграф 6;

д)

когато е приложимо, информация за консултациите, проведени от доставчика в подкрепа на оценките на риска и разработването на мерки за смекчаване на рисковете.

5.   Когато доставчик на много голяма онлайн платформи или много голяма онлайн търсачка счита, че публикуването на информация съгласно параграф 4 може да доведе до разкриване на поверителна информация на този доставчик или на получателите на услугата, да причини значителна уязвимост по отношение на сигурността на неговата услуга, да подкопае обществената сигурност или да увреди получателите, доставчикът може да премахне тази информация от публично достъпните доклади. В този случай доставчикът предава пълните доклади на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, придружени от изложение на причините за премахване на информацията от публично достъпните доклади.

Член 43

Такса за надзор

1.   Комисията начислява на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки годишна такса за надзор при определянето им съгласно член 33.

2.   Общият размер на годишните такси за надзор покрива прогнозните разходи, които Комисията прави във връзка с надзорните си задачи съгласно настоящия регламент, по-специално разходите, свързани с определянето съгласно член 33, със създаването, поддръжката и експлоатацията на базата данни съгласно член 24, параграф 5 и със системата за обмен на информация съгласно член 85, със сезиранията съгласно член 59, с подкрепата за Европейския съвет за цифровите услуги съгласно член 62 и с надзорните задачи съгласно член 56 и глава IV, раздел 4.

3.   На доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки се начислява годишна такса за надзор за всяка услуга, във връзка с която са били определени съгласно член 33.

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя размера на годишната такса за надзор по отношение на всеки доставчик на много голяма онлайн платформа и много голяма онлайн търсачка. При приемането на тези актове за изпълнение Комисията прилага методологията, установена в делегираните актове, посочени в параграф 4 от настоящия член, и спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

4.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87 за установяване на подробна методология и процедури за:

a)

определянето на прогнозните разходи, посочени в параграф 2;

б)

определянето на индивидуалните годишни надзорни такси, посочени в параграф 5, букви б) и в);

в)

определянето на максималната обща граница, определена в параграф 5, буква в); както и

г)

подробните условия, необходими за извършването на плащания.

При приемането на тези делегирани актове Комисията спазва принципите, установени в параграф 5 от настоящия член.

5.   Актът за изпълнение, посочен в параграф 3, и делегираният акт, посочен в параграф 4, съответстват на следните принципи:

a)

при разчета на общия размер на годишната такса за надзор се вземат предвид разходите, направени през предходната година;

б)

годишната такса за надзор е пропорционална на броя на средномесечните активни получатели в Съюза на всяка много голяма онлайн платформа или всяка много голяма онлайн търсачка, определена съгласно член 33;

в)

общият размер на годишната такса за надзор, начислявана на даден доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, в никакъв случай не надвишава 0,05 % от неговия световен годишен нетен доход през предходната финансова година.

6.   Индивидуалните годишни такси за надзор, начислявани съгласно параграф 1 от настоящия член, представляват външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (41).

7.   Комисията докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета за общия размер на разходите, направени за изпълнението на задачите по настоящия регламент, и за общия размер на индивидуалните годишни такси за надзор, начислени през предходната година.

РАЗДЕЛ 6

Други разпоредби относно задълженията за дължима грижа

Член 44

Стандарти

1.   Комисията се консултира с Европейския съвет за цифровите услуги и подкрепя и насърчава разработването и прилагането на доброволни стандарти, установени от съответните европейски и международни органи по стандартизация, най-малко по отношение на следното:

a)

електронно подаване на уведомления съгласно член 16;

б)

стандарти за образци, проектни параметри и процедури за комуникация с получателите на услугата по лесен за ползване начин относно ограниченията, произтичащи от общите условия и промените в тях;

в)

електронно подаване на уведомления от доверени податели на сигнали съгласно член 22, включително чрез приложно-програмни интерфейси;

г)

специфични интерфейси, включително приложно-програмни интерфейси, за улесняване на спазването на задълженията, установени в членове 39 и 40;

д)

одит на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки съгласно член 37;

е)

оперативната съвместимост на хранилищата на реклами, посочени в член 39, параграф 2;

ж)

предаване на данни между рекламни посредници в подкрепа на задълженията за прозрачност съгласно член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

з)

технически мерки, осигуряващи възможност за спазване на задълженията, свързани с рекламата, съдържащи се в настоящия регламент, включително задълженията по отношение на видимите маркировки за реклами и търговски съобщения, посочени в член 26;

и)

интерфейси за избор и представяне на информация относно основните параметри на различните видове системи за препоръчване в съответствие с членове 27 и 38;

й)

стандарти за целенасочени мерки за защита на непълнолетните лица онлайн.

2.   Комисията подкрепя актуализирането на стандартите с оглед на технологичното развитие и поведението на получателите на въпросните услуги. Съответната информация относно актуализирането на стандартите е публичнодостъпна и леснодостъпна.

Член 46

Кодекси за поведение за онлайн реклама

1.   Комисията насърчава и улеснява изготвянето на доброволни кодекси за поведение на равнището на Съюза от доставчиците на онлайн платформи и други съответни доставчици на услуги, като например доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, други участници във веригата за създаване на стойност в областта на програмната реклама или организациите, представляващи получателите на услугата, и организациите на гражданското общество или съответните органи, за да се допринесе за по-голяма прозрачност за участниците във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата извън изискванията на членове 26 и 39.

2.   Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение имат за цел ефективен пренос на информация, който напълно зачита правата и интересите на всички участници, както и конкурентна, прозрачна и справедлива среда в онлайн рекламата, в съответствие с правото на Съюза и националното право, по-специално в областта на конкуренцията и защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни. Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение обхващат най-малко следното:

a)

пренос до получателите на услугата на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги във връзка с изискванията, установени в член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

б)

пренос на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, до хранилищата съгласно член 39;

в)

съдържателна информация за извличането на печалба от данните.

3.   Комисията насърчава разработването на кодекси за поведение в срок до 18 февруари 2025 г. и започването на тяхното прилагане до 18 август 2025 г.

4.   Комисията насърчава всички участници във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата, посочени в параграф 1, да приемат посочените в кодексите за поведение ангажименти и да ги спазват.

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 53

Право на подаване на жалба

Получателите на услугата и всеки орган, организация или сдружение, упълномощени да упражняват правата, предоставени им съгласно настоящия регламент, имат право да подадат жалба срещу доставчиците на посреднически услуги с твърдението, че е налице нарушение на настоящия регламент, до координатора за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира или е установен получателят на услуги. Координаторът за цифровите услуги прави оценка на жалбата и, когато е целесъобразно, я предава на координатора за цифровите услуги по място на установяване, придружена, когато се счита за подходящо, от становище. Когато жалбата попада в правомощията на друг компетентен орган в неговата държава членка, получилият жалбата координатор за цифровите услуги я предава на този орган. По време на това производство двете страни имат право да бъдат изслушани и да получат подходяща информация за хода на жалбата, в съответствие с националното право.

Член 56

Компетентност

1.   Държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на посреднически услуги, разполага с изключителни правомощия да упражнява надзор и да осигурява спазването на настоящия регламент, с изключение на правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 4.

2.   Комисията разполага с изключителни правомощия да упражнява надзор и да осигурява спазването на глава III, раздел 5.

3.   Комисията разполага с правомощия да упражнява надзор и да осигурява спазването на настоящия регламент, различни от предвидените в глава III, раздел 5 от него, по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки.

4.   Когато Комисията не е започнала производство за същото нарушение, държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, разполага с правомощия да упражнява надзор и да осигурява спазването на задълженията по настоящия регламент, различни от предвидените в глава III, раздел 5, по отношение на тези доставчици.

5.   Държавите членки и Комисията, в условията на тясно сътрудничество, упражняват надзор и осигуряват спазването на разпоредбите на настоящия регламент.

6.   Когато доставчик на посреднически услуги няма място на установяване в Съюза, държавата членка, в която пребивава или е установен неговият представител, или Комисията разполага с правомощия, когато е приложимо, в съответствие с параграфи 1 и 4 от настоящия член да упражнява надзор и да осигурява спазването на съответните задължения по настоящия регламент.

7.   Когато доставчик на посреднически услуги не определи представител в съответствие с член 13, всички държави членки и, в случай на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, Комисията разполагат с правомощията да упражняван надзор и да осигуряват спазването в съответствие с настоящия член.

Когато координаторът за цифровите услуги възнамерява да упражни правомощията си по настоящия параграф, той уведомява всички други координатори за цифровите услуги и Комисията и гарантира, че са спазени приложимите гаранции, предвидени в Хартата, по-специално, за да се избегне нееднократно санкциониране на едно и също поведение за нарушаване на задълженията по настоящия регламент. Когато Комисията възнамерява да упражни правомощията си съгласно настоящия параграф, тя уведомява всички други координатори за цифровите услуги за това намерение. След уведомяването съгласно настоящия параграф другите държави членки не започват производство за същото нарушение като посоченото в уведомлението.

Член 70

Временни мерки

1.   В контекста на производство, което може да доведе до приемане на решение за установяване на неспазване съгласно член 73, параграф 1, при наличието на неотложен случай поради риск от настъпването на сериозни вреди за получателите на услугата, Комисията може с решение да разпореди временни мерки срещу съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка въз основа на установено prima facie нарушение.

2.   Решението по параграф 1 се прилага за определен срок и може да се подновява, доколкото това е необходимо и подходящо.

Член 91

Преглед

1.   До 18 февруари 2027 г. Комисията оценява и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно вероятните последици на настоящия регламент върху развитието и икономическия растеж на малките и средните предприятия.

До 17 ноември 2025 г. Комисията оценява и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно:

а)

прилагането на член 33, включително кръга на доставчиците на посреднически услуги, за които се прилагат задълженията, установени в глава III, раздел 5 от настоящия регламент;

б)

начинът, по който настоящият регламент взаимодейства с други правни актове, по-специално актовете, посочени в член 2, параграфи 3 и 4.

2.   До 17 ноември 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

В този доклад се разглеждат по-специално:

а)

прилагането на параграф 1, втора алинея, букви a) и б);

б)

приносът на настоящия регламент за задълбочаването и ефективното функциониране на вътрешния пазар на посреднически услуги, по-специално по отношение на трансграничното предоставяне на цифрови услуги;

в)

прилагането на членове 13, 16, 20, 21, 45 и 46;

г)

обхватът на задълженията на малките предприятия и микропредприята;

д)

ефективността на механизмите за надзор и осигуряване на спазването;

е)

въздействието върху зачитането на правото на свобода на изразяването на мнения и свободата на информация.

3.   Ако е целесъобразно, посоченият в параграфи 1 и 2 доклад се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

4.   В доклада, посочен в параграф 2 от настоящия член, Комисията също така оценява и докладва относно годишните доклади за дейността на координаторите за цифровите услуги, предоставени на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно член 55, параграф 1.

5.   За целите на параграф 2 държавите членки и Европейският съвет за цифровите услуги изпращат информация по искане на Комисията.

6.   При извършване на оценките, посочени в параграф 2, Комисията взема предвид позициите и констатациите на Европейския парламент, Съвета и други съответни органи или източници и обръща специално внимание на малките и средните предприятия и положението на новите конкуренти.

7.   До 18 февруари 2027 г. Комисията, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, извършва оценка на функционирането на Европейския съвет за цифровите услуги и на прилагането на член 43 и я докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, като взема предвид първите години от прилагането на регламента. Въз основа на констатациите и като се отчита в максимална степен становището на Европейския съвет за цифровите услуги, докладът се придружава, когато е целесъобразно, от предложение за изменение на настоящия регламент по отношение на структурата на Европейския съвет за цифровите услуги.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2)  ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11)  Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24)  Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26)  Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28)  Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30)  Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33)  Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36)  Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37)  ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38)  Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).



whereas









keyboard_arrow_down