search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'решения' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index решения:


whereas решения:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1708

 

Член 13

Представители

1.   Доставчиците на посреднически услуги, които нямат място на установяване в Съюза, но предлагат услуги в Съюза, определят писмено юридическо или физическо лице, което да действа като техен представител в една от държавите членки, в които доставчикът предлага своите услуги.

2.   Доставчиците на посреднически услуги упълномощават своите представители с цел компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги да могат да се обръщат към тях в допълнение към или вместо към тези доставчици по всички въпроси, необходими за получаването, спазването и изпълнението на решенията, приети във връзка с настоящия регламент. Доставчиците на посреднически услуги предоставят на своя представител необходимите правомощия и достатъчно ресурси, за да осигурят ефективно и своевременно сътрудничество с компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги и за да спазят тези решения.

3.   Възможно е определеният представител да бъде подведен под отговорност за неспазване на задълженията по настоящия регламент, без да се засягат отговорността и правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу доставчика на посреднически услуги.

4.   Доставчиците на посреднически услуги съобщават името, пощенския адрес, адреса на електронна поща и телефонния номер на своя представител на координатора за цифровите услуги в държавата членка, в която пребивава или е установен представителят. Те гарантират, че тази информация е публичнодостъпна, леснодостъпна, точна и актуална.

5.   Определянето на представител в Съюза съгласно параграф 1 не представлява установяване в Съюза.

Член 14

Общи условия

1.   Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2.   Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3.   Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4.   Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5.   Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6.   Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

Член 15

Задължения за прозрачно докладване за доставчиците на посреднически услуги

1.   Доставчиците на посреднически услуги публикуват най-малко веднъж годишно в машинночетим формат леснодостъпни, ясни, лесноразбираеми доклади за всяко модериране на съдържание, в което са участвали през съответния период. Тези доклади включват по-специално информация относно следните аспекти, когато това е приложимо:

a)

за доставчиците на посреднически услуги – броя на заповедите, получени от органите на държавите членки, включително заповедите, издадени в съответствие с членове 9 и 10, категоризирани според вида на съответното незаконно съдържание, държавата членка, издала заповедта, и медианното време, необходимо за информиране на органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение;

б)

за доставчиците на хостинг услуги – броя на уведомленията, подадени в съответствие с член 16, категоризирани според вида на съответното предполагаемо незаконно съдържание, броя на уведомленията, подадени от доверени податели на сигнали, всяко действие, предприето въз основа на уведомленията, като се прави разграничение дали действието е предприето въз основа на правен акт или на общите условия на доставчика, броя на уведомленията, обработени чрез автоматизирани средства, и медианното време, необходимо за предприемане на действието;

в)

за доставчиците на посреднически услуги – съдържателна и разбираема информация относно модерирането на съдържание по собствена инициатива на доставчиците, включително използването на автоматизирани инструменти, предприетите мерки за осигуряване на обучение и помощ на лицата, отговарящи за модерирането на съдържание, броя и вида на предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на информацията, предоставяна от получателите на услугата, и способността на получателите да предоставят информация чрез услугата, както и други свързани ограничения на услугата; докладваната информация се категоризира според вида незаконно съдържание или нарушение на общите условия на доставчика на услуги, според метода за откриване и според вида на приложеното ограничение;

г)

за доставчиците на посреднически услуги – броя на жалбите, получени чрез вътрешните системи за разглеждане на жалби в съответствие с общите условия на доставчика, а също така за доставчиците на онлайн платформи – в съответствие с член 20, основанието за тези жалби, решенията, взети по отношение на тези жалби, медианното време, необходимо за вземане на тези решения, и броя на случаите, в които тези решения са били отменени;

д)

всички случаи на използване на автоматизирани средства за целите на модерирането на съдържание, включително качествено описание, посочване на точните цели, показателите за точността и възможния процент грешки на автоматизираните средства, използвани за изпълнение на тези цели, и всички приложени гаранции.

2.   Параграф 1 от настоящия член не се прилага за доставчиците на посреднически услуги, които отговарят на критериите за микро- или малки предприятия съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО и които не са много големи онлайн платформи по смисъла на член 33 от настоящия регламент.

3.   Комисията може да приема актове за изпълнение за утвърждаване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член, включително хармонизирани отчетни периоди. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

РАЗДЕЛ 2

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на хостинг услуги, включително онлайн платформи

Член 16

Механизми за уведомяване и действие

1.   Доставчиците на хостинг услуги въвеждат механизми, които позволяват на всяко физическо лице или образувание да ги уведомява за наличието в тяхната услуга на конкретна информация, която физическото лице или образуванието счита за незаконна. Тези механизми са леснодостъпни и лесни за ползване и позволяват подаването на уведомления изключително по електронен път.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, са такива, че да улесняват подаването на достатъчно точни и достатъчно обосновани уведомления. За тази цел доставчиците на хостинг услуги предприемат необходимите мерки, за да позволят и улеснят подаването на уведомления, съдържащи всички посочени по-долу елементи:

a)

достатъчно обосновано обяснение на причините, поради които физическото лице или образуванието твърди, че въпросната информация представлява незаконно съдържание;

б)

ясно посочване на точното електронно местоположение на тази информация, например точния или точните URL, и когато е необходимо, допълнителна информация, позволяваща идентифицирането на незаконното съдържание, адаптирана спрямо вида съдържание и конкретния вид хостинг услуга;

в)

името и адреса на електронна поща на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, освен в случай на информация, за която се счита, че включва някое от престъпленията, посочени в членове 3—7 от Директива 2011/93/ЕС;

г)

декларация, потвърждаваща добросъвестното убеждение на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, че информацията и твърденията, съдържащи се в нея, са точни и пълни.

3.   Счита се, че уведомленията, посочени в настоящия член, позволяват действително узнаване или запознаване с информацията за целите на член 6 по отношение на съответната информация, когато те позволяват на добросъвестен доставчик на хостинг услуги да установи незаконосъобразността на съответната дейност или информация без подробна правна проверка.

4.   Когато уведомлението съдържа електронната информация за контакт на физическото лице или образуванието, което го е подало, доставчикът на хостинг услуги без необосновано забавяне изпраща на това физическо лице или образувание потвърждение за получаване на уведомлението.

5.   Доставчикът също така без необосновано забавяне уведомява това физическо лице или образувание за своето решение по отношение на информацията, за която се отнася уведомлението, като предоставя информация относно възможностите за правна защита във връзка с това решение.

6.   Доставчиците на хостинг услуги обработват всички уведомления, които получават чрез механизмите, посочени в параграф 1, и вземат решенията си по отношение на информацията, за която се отнасят уведомленията, своевременно, добросъвестно, безпристрастно и обективно. Когато използват автоматизирани средства за това обработване или вземане на решение, те включват информация за това в уведомлението, посочено в параграф 5.

Член 20

Вътрешна система за разглеждане на жалби

1.   Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, за срок от най-малко шест месеца след решението, посочено в настоящия параграф, достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби, по електронен път и безплатно, срещу решението на доставчика на онлайн платформата при получаване на уведомлението или срещу посочените по-долу решения, взети от доставчика на онлайн платформата на основание, че предоставената от получателите информация представлява незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия:

a)

решения дали да се премахне или блокира достъпът до информацията или дали да се ограничи видимостта ѝ;

б)

решения дали да се спре или прекрати предоставянето на услугата, изцяло или частично, на получателите;

в)

решения дали да се блокира временно или закрие профилът на получателите;

г)

решения дали да се спре, прекрати или ограничи по друг начин способността за извличане на печалба от информацията, предоставена от получателите.

2.   Срокът от най-малко шест месеца, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от деня, в който получателят на услугата е информиран за решението в съответствие с член 16, параграф 5 или член 17.

3.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че техните вътрешни системи за разглеждане на жалби са леснодостъпни, лесни за ползване и позволяват и улесняват подаването на достатъчно точни и надлежно обосновани жалби.

4.   Доставчиците на онлайн платформи разглеждат жалбите, подадени чрез тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби, своевременно, без дискриминация, добросъвестно и безпристрастно. Когато жалбата съдържа достатъчно основания доставчикът на онлайн платформата да счита, че неговото решение да не предприеме действия във връзка с уведомлението е неоснователно или че информацията, за която се отнася жалбата, не е незаконна и не е несъвместима с неговите общи условия, или съдържа информация, указваща, че поведението на жалбоподателя не оправдава взетата мярка, той отменя незабавно решението си, посочено в параграф 1.

5.   Доставчиците на онлайн платформи информират незабавно жалбоподателите за мотивираното си решение по отношение на информацията, за която се отнася жалбата, и за възможността за извънсъдебно уреждане на спора, предвидена в член 21, и за други налични възможности за правна защита.

6.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че решенията, посочени в параграф 5, се вземат под надзора на персонал с подходящи квалификации, а не единствено въз основа на автоматизирани средства.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 24

Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1.   В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

a)

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)

броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2.   До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3.   Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4.   Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5.   Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6.   Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

Член 25

Проектни параметри и организация на онлайн интерфейса

1.   Доставчиците на онлайн платформи не проектират, организират или експлоатират своите онлайн интерфейси по начин, който подвежда или манипулира получателите на услугата, или по начин, който другояче съществено изопачава или накърнява способността на получателите на тяхната услуга да вземат свободни и информирани решения.

2.   Забраната по параграф 1 не се прилага за практики, обхванати от Директива 2005/29/ЕО или Регламент (ЕС) 2016/679.

3.   Комисията може да издаде насоки относно как се прилага параграф 1 към конкретни практики, а именно:

a)

по-силно открояване на някои възможности за избор, когато от получателя на услугата се иска да вземе решение;

б)

повтарящо се искане получателят на услугата да направи избор, когато избор вече е направен, по-специално чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското преживяване;

в)

настройки, при които процедурата за отказ от услуга е по-трудна от абонирането за нея.

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

2.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87, за да коригира броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, посочен в параграф 1, когато населението на Съюза се увеличи или намалее с най-малко 5 % спрямо населението през 2020 г. или на населението на Съюза, коригирано чрез делегиран акт през годината, в която е приет последният делегиран акт. В този случай тя коригира броя така, че той да съответства на 10 % от населението на Съюза през годината, в която приема делегирания акт, закръглен нагоре или надолу, за да може броят да бъде изразен в милиони.

3.   Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 87, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, за да допълни разпоредбите на настоящия регламент, като определи методиката за изчисляване на броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза за целите на параграф 1 от настоящия член и член 24, параграф 2, като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие.

4.   След консултация с държавата членка на установяване или след като вземе предвид информацията, предоставена от координатора за цифровите услуги по място на установяване съгласно член 24, параграф 4, Комисията приема решение, с което определя за много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка за целите на настоящия регламент онлайн платформата или онлайн търсачката с брой на средномесечните активни получатели на услугата, равен или по-голям от броя, посочен в параграф 1 от настоящия член. Комисията взема своето решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или на онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2, или на информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3, или на всякаква друга информация, с която разполага Комисията.

Обстоятелството, че доставчикът на онлайн платформата или на онлайн търсачката не спазва член 24, параграф 2 или не изпълнява искането на координатора за цифровите услуги по място на установяване или на Комисията съгласно член 24, параграф 3, не възпрепятства Комисията да определи този доставчик за доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка съгласно настоящия параграф.

Когато Комисията основава решението си на друга информация, с която разполага, съгласно първа алинея от настоящия параграф, или на допълнителната информация, поискана съгласно член 24, параграф 3, Комисията определя на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката срок от 10 работни дни за представяне на становище относно предварителните констатации на Комисията и намерението ѝ да определи онлайн платформата или онлайн търсачката като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Комисията надлежно взема предвид становището, представено от съответния доставчик.

Непредставянето на становище от страна на доставчика на съответната онлайн платформата или онлайн търсачката съгласно трета алинея не възпрепятства Комисията да определи тази онлайн платформа или онлайн търсачка като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка въз основа на друга информация, с която разполага Комисията.

5.   Комисията прекратява последиците от определянето, ако в продължение на непрекъснат период от една година броят на средномесечните активни получатели на услугата на онлайн платформата или на онлайн търсачката не е равен на или по-голям от броя, посочен в параграф 1.

6.   Комисията съобщава без необосновано забавяне решенията си съгласно параграфи 4 и 5 на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката, на Европейския съвет за цифровите услуги и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.

Комисията гарантира, че списъкът на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, и редовно актуализира този списък. Задълженията по настоящия раздел се прилагат или престават да се прилагат за съответните много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки четири месеца след съобщението до съответния доставчик, посочено в първа алинея.

Член 35

Смекчаване на рисковете

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците, съобразени със специфичните системни рискове, идентифицирани съгласно член 34, като обръщат особено внимание на въздействието на тези мерки върху основните права. Тези мерки могат да включват, когато е приложимо:

a)

адаптиране на проектните параметри, характеристиките или функционирането на техните услуги, включително на техните онлайн интерфейси;

б)

адаптиране на техните общи условия и тяхното прилагане;

в)

адаптиране на процесите на модериране на съдържание, включително скоростта и качеството на обработване на уведомленията, свързани с конкретни видове незаконно съдържание, и когато е целесъобразно, бързото премахване или блокиране на достъпа до съдържанието, за което е получено уведомление, по-специално по отношение на незаконните изказвания, пораждащи омраза, или кибернасилието, както и адаптиране на съответните процеси на вземане на решение и ресурсите, отделени за модерирането на съдържание;

г)

изпитване и адаптиране на техните алгоритмични системи, включително системите им за препоръчване;

д)

адаптиране на техните системи за реклама и приемане на целенасочени мерки, имащи за цел ограничаване или адаптиране на представянето на реклами във връзка с предоставяната от тях услуга;

е)

укрепване на вътрешните процеси, ресурсите, изпитването, документацията или надзора на техните дейности, по-специално по отношение на откриването на системен риск;

ж)

започване или адаптиране на сътрудничеството с доверени податели на сигнали в съответствие с член 22 и изпълнение на решенията на органите за извънсъдебно уреждане на спорове съгласно член 21;

з)

започване или адаптиране на сътрудничеството с други доставчици на онлайн платформи или онлайн търсачки чрез кодексите за поведение и протоколите при кризи, посочени съответно в членове 45 и 48;

и)

предприемане на мерки за повишаване на осведомеността и адаптиране на техния онлайн интерфейс с цел предоставяне на повече информация за получателите на услугата;

й)

предприемане на целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол, инструменти, имащи за цел подпомагане на малолетни или непълнолетни лица да сигнализират за малтретиране или да получат подкрепа, в зависимост от случая;

к)

гарантиране, че дадена информация, независимо дали представлява генерирано или манипулирано изображение, аудио- или видео съдържание, което значително наподобява съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и създава погрешно впечатление на дадено лице, че е истинско или достоверно, е различимо чрез явна маркировка, когато е представено на техните онлайн интерфейси, и освен това предоставяне на лесна за използване функция, която позволява на получателите на услугата да посочват тази информация.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги в сътрудничество с Комисията публикува веднъж годишно изчерпателни доклади. Докладите включват следната информация:

a)

идентифициране и оценка на най-значимите и повтарящи се системни рискове, докладвани от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки или идентифицирани чрез други източници на информация, по-специално осигурените в съответствие с членове 39, 40 и 42;

б)

най-добри практики за доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки за смекчаване на идентифицираните системни рискове.

Тези доклади представят системните рискове, разбити по държавите членки, в които са възникнали те, и за Съюза като цяло, когато е приложимо.

3.   Комисията, в сътрудничество с координаторите за цифровите услуги, може да отправи насоки относно прилагането на параграф 1 във връзка със специфични рискове, по-специално, за да представи най-добри практики и да препоръча възможни мерки, като надлежно отчита вероятните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата, за всички участници. При изготвянето на тези насоки Комисията организира обществени консултации.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1.   При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)

оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)

установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2.   За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.   При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)

в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)

действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4.   След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)

уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)

прави решението публично; и

в)

информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.   Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.   Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.   Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.   Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)

отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)

удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)

отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.   Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.   Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 41

Звено по спазването на изискванията

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки създават звено по спазването на изискванията, което е независимо от оперативните им функции и се състои от един или повече служители по спазването на изискванията, включително ръководител на звеното по спазването на изискванията. Това звено по спазването на изискванията разполага с достатъчно правомощия, място в йерархичната структура и ресурси, както и с достъп до управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, за да наблюдава спазването на настоящия регламент от този доставчик.

2.   Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка гарантира, че служителите по спазването на изискванията притежават професионалните квалификации, знанията, опита и способностите, необходими за изпълнение на задачите, посочени в параграф 3.

Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка гарантира, че ръководителят на звеното по спазването на изискванията е независим висш ръководител, отговарящ специално за звеното по спазването на изискванията.

Ръководителят на звеното по спазването на изискванията докладва пряко на управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка и може да изрази загриженост и да предупреди този орган, когато рисковете, посочени в член 34, или неспазването на настоящия регламент засягат или могат да засегнат съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, без да се засягат отговорностите на управителния орган в неговите надзорни и управленски функции.

Ръководителят на звеното по спазването на изискванията не се отстранява без предварително одобрение от управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка.

3.   Служителите по спазването на изискванията имат следните задачи:

a)

сътрудничество с координатора за цифровите услуги по място на установяване и с Комисията за целите на настоящия регламент;

б)

гарантиране, че всички рискове, посочени в член 34, са идентифицирани и надлежно докладвани и че са предприети разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на рисковете съгласно член 35;

в)

организиране и надзор на дейностите на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, свързани с независимия одит съгласно член 37;

г)

информиране и консултиране на ръководството и служителите на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка относно съответните задължения съгласно настоящия регламент;

д)

наблюдение на спазването от страна на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка на задълженията му съгласно настоящия регламент;

е)

когато е приложимо, наблюдение на спазването от страна на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка на ангажиментите, поети съгласно кодексите за поведение по членове 45 и 46, или на протоколите при кризи съгласно член 48.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съобщават името и данните за връзка на ръководителя на звеното по спазването на изискванията на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията.

5.   Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка определя, контролира и носи отговорност за изпълнението на правилата за управление на доставчика, които гарантират независимостта на звеното по спазването на изискванията, включително разделението на отговорностите в рамките на организацията на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, предотвратяването на конфликти на интереси и доброто управление на системните рискове, идентифицирани съгласно член 34.

6.   Управителният орган периодично, най-малко веднъж годишно, одобрява и прави преглед на стратегиите и политиките за поемане, управление, наблюдение и смекчаване на рисковете, идентифицирани съгласно член 34, на които е изложена или може да бъде изложена много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка.

7.   Управителният орган отделя достатъчно време за разглеждането на мерките, свързани с управлението на риска. Той участва активно в решенията, свързани с управлението на риска, и гарантира отделянето на подходящи ресурси за управлението на рисковете, идентифицирани в съответствие с член 34.

Член 63

Задачи на Европейския съвет за цифровите услуги

1.   Когато това е необходимо за постигане на целите, определени в член 61, параграф 2, Европейският съвет за цифровите услуги по-специално:

а)

подпомага координацията на съвместните разследвания;

б)

подпомага компетентните органи при анализа на докладите и резултатите от одитите на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които се предават съгласно настоящия регламент;

в)

отправя становища, препоръки или съвети до координаторите за цифровите услуги в съответствие с настоящия регламент, като взема предвид по-специално свободата на предоставяне на услуги на доставчиците на посреднически услуги;

г)

консултира Комисията във връзка с мерките, посочени в член 66, и приема становища по отношение на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки в съответствие с настоящия регламент;

д)

подкрепя и насърчава разработването и прилагането на европейски стандарти, насоки, доклади, образци и кодекси за поведение в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, както е предвидено в настоящия регламент, включително като отправя становища, препоръки или съвети по въпроси, свързани с член 44, както и идентифицирането на нововъзникващи проблеми по отношение на въпроси, обхванати от настоящия регламент.

2.   Координаторите за цифровите услуги и когато е приложимо, другите компетентни органи, които не следват отправените към тях становища, искания или препоръки, приети от Европейския съвет за цифровите услуги, посочват причините за този избор, включващи обяснения относно разследванията, действията и мерките, които са предприели, когато докладват съгласно настоящия регламент или когато приемат съответните си решения, в зависимост от случая.

РАЗДЕЛ 4

Надзор, разследване, осигуряване на изпълнението и контрол по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

Член 66

Започване на производство от Комисията и сътрудничество при разследване

1.   Комисията може да започне производство с оглед на евентуалното приемане на решения съгласно членове 73 и 74 по отношение на съответното поведение на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, за който Комисията има подозрение, че е нарушил някоя от разпоредбите на настоящия регламент.

2.   Когато Комисията реши да започне производство съгласно параграф 1 от настоящия член, тя уведомява всички координатори за цифровите услуги и Европейския съвет за цифровите услуги, чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85, както и съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка.

Координаторите за цифровите услуги, след като бъдат информирани за започването на производството, предават на Комисията без необосновано забавяне всяка информация, с която разполагат относно въпросното нарушение.

Започването на производство по параграф 1 от настоящия член от Комисията освобождава координатора за цифровите услуги или, когато е приложимо, всеки компетентен орган, от неговите правомощия да упражнява надзор и да осигурява спазването на настоящия регламент съгласно член 56, параграф 4.

3.   При упражняването на правомощията си за разследване съгласно настоящия регламент Комисията може да поиска индивидуална или съвместна подкрепа от координаторите за цифровите услуги, засегнати от предполагаемото нарушение, включително от координатора за цифровите услуги по място на установяване. Координаторите за цифровите услуги, които са получили такова искане, и – когато е привлечен от координатора за цифровите услуги – всеки друг компетентен орган, си сътрудничат лоялно и своевременно с Комисията и имат право да упражняват своите правомощия за разследване, посочени в член 51, параграф 1, спрямо въпросния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, по отношение на информацията, лицата и помещенията, намиращи се на територията на тяхната държава членка и в съответствие с искането.

4.   Комисията предоставя на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Европейския съвет за цифровите услуги всяка относима информация относно упражняването на правомощията, посочени в членове 67—72, и съобщава предварителните си констатации съгласно член 79, параграф 1. Европейският съвет за цифровите услуги представя становището си по тези предварителни констатации на Комисията в срока, определен съгласно член 79, параграф 2. Комисията отчита в максимална степен всяко становище на Европейския съвет за цифровите услуги в окончателното си решение.

Член 78

Давностен срок за изпълнение на санкциите

1.   За упражняване на правомощието на Комисията за прилагане на решенията по членове 74 и 76 се прилага петгодишен давностен срок.

2.   Срокът започва да тече в деня, в който решението стане окончателно.

3.   Давностният срок за изпълнение на санкциите се прекъсва:

а)

при съобщаване на решение, с което се изменя първоначалният размер на санкцията или на периодичната имуществена санкция или с което се отказва такова изменение;

б)

при всяко действие на Комисията или на държава членка, действаща по искане на Комисията, предприето с цел плащане на санкцията или на периодичната имуществена санкция.

4.   След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок.

5.   Давностният срок за изпълнение на санкциите спира да тече, докато:

а)

тече срокът, определен за плащане;

б)

принудителното плащане е спряно съгласно решение на Съда на Европейския съюз или решение на национален съд.

Член 79

Право на изслушване и на достъп до преписката

1.   Преди да приеме решение съгласно член 73, параграф 1, член 74 или член 76, Комисията дава възможност на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в член 67, параграф 1, да бъдат изслушани относно:

а)

предварителни констатации на Комисията, включително всеки въпрос, по който Комисията е направила възражения;

б)

мерки, които Комисията може да има намерение да предприеме с оглед на предварителните констатации, посочени в буква а).

2.   Съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, или другото лице, посочено в член 67, параграф 1, могат да представят своите забележки по предварителните констатации на Комисията в разумен срок, определен от Комисията в нейните предварителни констатации, който не може да бъде по-кратък от 14 дни.

3.   Комисията основава своите решения само на онези възражения, по които засегнатите лица са имали възможност да изразят становище.

4.   Правото на защита на засегнатите лица се зачита напълно в хода на производството. Те имат право на достъп до преписката на Комисията при условията на договорено разкриване, при спазване на законния интерес на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, или на друго засегнато лице във връзка със защитата на техните търговски тайни. Комисията има правомощието да приема решения, в които се определят условията за разкриване в случай на несъгласие между страните. Правото на достъп до преписката на Комисията не включва достъп до поверителна информация и вътрешни документи на Комисията, Европейския съвет за цифровите услуги, координаторите за цифровите услуги, други компетентни органи или други публични органи на държавите членки. По-специално правото на достъп не обхваща кореспонденцията между Комисията и тези органи. Нищо в настоящия параграф не възпрепятства Комисията да разкрива и използва информация, необходима за доказване на нарушение.

5.   Информацията, събрана съгласно членове 67, 68 и 69, се използва само за целите на настоящия регламент.

Член 80

Публикуване на решенията

1.   Комисията публикува решенията, които приема съгласно член 70, параграф 1, член 71, параграф 1 и членове 73 – 76. При публикуването се посочват имената на страните и основното съдържание на решението, включително наложените санкции.

2.   При публикуването се вземат предвид правата и законните интереси на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, на всяко друго лице, посочено в член 67, параграф 1, и на трети лица във връзка със защитата на поверителната им информация.

Член 81

Контрол от страна на Съда на Европейския съюз

В съответствие с член 261 ДФЕС Съдът на Европейския съюз разполага с неограничена компетентност за контрол на решения, с които Комисията е наложила санкции или периодични имуществени санкции. Той може да отмени, намали или увеличи размера на наложената санкции или периодична имуществена санкция.

Член 82

Искания за ограничаване на достъпа и сътрудничество с националните съдилища

1.   Когато са упражнени всички предвидени в настоящия раздел правомощия за прекратяване на нарушение на настоящия регламент, но нарушението продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, Комисията може да поиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме действия съгласно член 51, параграф 3.

Преди да отправи такова искане до координатора за цифровите услуги, Комисията приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от 14 работни дни, като опишат мерките, които възнамеряват да поискат, и посочат техния адресат или адресати.

2.   Когато това се налага с цел съгласуваното прилагане на настоящия регламент, Комисията може да представи по собствена инициатива писмени коментари на компетентния съдебен орган, посочен в член 51, параграф 3. С разрешението на въпросния съдебен орган тя може да представи и устни коментари.

Само за целите на подготовката на своите коментари Комисията може да поиска от този съдебен орган да ѝ предаде или да осигури предаването на всички документи, необходими за оценката на делото.

3.   Когато национален съд се произнася по въпрос, който вече е предмет на решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент, националният съд не взема решение, което противоречи на решението на Комисията. Националните съдилища също така избягват вземането на решения, които биха били в противоречие с решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга член 267 ДФЕС.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2)  ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11)  Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24)  Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26)  Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28)  Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30)  Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33)  Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36)  Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37)  ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38)  Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).



whereas









keyboard_arrow_down