keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Комисията насърчава и улеснява изготвянето на доброволни кодекси за поведение на равнището на Съюза от доставчиците на онлайн платформи и други съответни доставчици на услуги, като например доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, други участници във веригата за създаване на стойност в областта на програмната реклама или организациите, представляващи получателите на услугата, и организациите на гражданското общество или съответните органи, за да се допринесе за по-голяма прозрачност за участниците във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата извън изискванията на членове 26 и 39.

2.   Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение имат за цел ефективен пренос на информация, който напълно зачита правата и интересите на всички участници, както и конкурентна, прозрачна и справедлива среда в онлайн рекламата, в съответствие с правото на Съюза и националното право, по-специално в областта на конкуренцията и защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни. Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение обхващат най-малко следното:

a)	пренос до получателите на услугата на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги във връзка с изискванията, установени в член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

б)	пренос на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, до хранилищата съгласно член 39;

в)	съдържателна информация за извличането на печалба от данните.

3.   Комисията насърчава разработването на кодекси за поведение в срок до 18 февруари 2025 г. и започването на тяхното прилагане до 18 август 2025 г.

4.   Комисията насърчава всички участници във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата, посочени в параграф 1, да приемат посочените в кодексите за поведение ангажименти и да ги спазват.

1.   Комисията насърчава и улеснява изготвянето на кодекси за поведение на равнището на Съюза с участието на доставчиците на онлайн платформи и други съответни доставчици на услуги, организациите, представляващи получателите на услугата, и организациите на гражданското общество или съответните органи да насърчават пълното и ефективно равно участие чрез подобряване на достъпа до онлайн услуги, които при първоначалното си проектиране или последващо адаптиране отговарят на специфичните нужди на хората с увреждания.

2.   Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение преследват целта да се гарантира, че тези услуги са достъпни в съответствие с правото на Съюза и националното право, за да се увеличи максимално предвидимото им използване от хората с увреждания. Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение обхващат най-малко следните цели:

a)	проектиране и адаптиране на услуги, така че те да бъдат достъпни за хората с увреждания, като ги направят достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни;

б)	разясняване на начина, по който услугите отговарят на приложимите изисквания за достъпност, и предоставяне на тази информация на обществеността по достъпен за хората с увреждания начин;

в)	предоставяне на информацията, формулярите и мерките, предвидени съгласно настоящия регламент, по начин, по който те да бъдат лесни за намиране, лесноразбираеми и достъпни за хората с увреждания.

3.   Комисията насърчава разработването на кодекси за поведение в срок до 18 февруари 2025 г. и започването на тяхното прилагане до 18 август 2025 г.

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)	показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)	когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)	специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)	ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)	ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)	ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)	гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)	процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.