search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'национални' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index национални:


whereas национални:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1119

 

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1.   При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 10

Заповеди за предоставяне на информация

1.   При получаване на заповед за предоставяне на конкретна информация за един или повече конкретни отделни получатели на услугата, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iii)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира конкретния получател или получатели, за които се иска информация, като например едно или повече имена на профили или уникални идентификатори;

iv)

изложение на причините, в което се обяснява целта, за която се изисква информацията, и защо изискването за предоставяне на информацията е необходимо и пропорционално, за да се определи дали получателите на посреднически услуги спазват приложимото право на Съюза или националното право, в съответствие с правото на Съюза, освен ако такова изложение не може да бъде направено по причини, свързани с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът и получателите на съответната услуга;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията относно привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

в заповедта се изисква единствено доставчикът да предостави информация, която вече е събрана за целите на предоставянето на услугата и която е под негов контрол;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и доставчика, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на друг двустранно договорен език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедите, посочени в параграф 1, на всички координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждането на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга за получената заповед и за привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините и съществуващите възможности за правна защита в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЪЛЖИМА ГРИЖА ЗА ПРОЗРАЧНА И БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА

РАЗДЕЛ 1

Разпоредби, приложими за всички доставчици на посреднически услуги

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 49

Компетентни органи и координатори за цифровите услуги

1.   Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да отговарят за надзора на доставчиците на посреднически услуги и осигуряване на спазването на настоящия регламент (наричани по-нататък „компетентните органи“).

2.   Държавите членки определят един от компетентните органи за свой координатор за цифровите услуги. Координаторът за цифровите услуги отговаря за всички въпроси, свързани с надзора и осигуряване на спазването на настоящия регламент в тази държава членка, освен ако съответната държава членка не е възложила определени конкретни задачи или сектори на други компетентни органи. При всички случаи координаторът за цифровите услуги отговаря за осигуряването на координация на национално равнище по тези въпроси и за приноса за ефективния и последователен надзор и осигуряване на спазването на настоящия регламент в целия Съюз.

За тази цел координаторите за цифровите услуги си сътрудничат помежду си, с други национални компетентни органи, с Европейския съвет за цифровите услуги и с Комисията, без да се засяга възможността държавите членки да предвидят механизми за сътрудничество и редовен обмен на мнения между координатора за цифровите услуги и други национални органи, когато това е от значение за изпълнението на съответните им задачи.

Когато държава членка определи един или повече компетентни органи в допълнение към координатора за цифровите услуги, тя гарантира, че съответните задачи на тези органи и на координатора за цифровите услуги са ясно определени и че те си сътрудничат тясно и ефективно при изпълнението на своите задачи.

3.   Държавите членки определят координаторите за цифровите услуги в срок до 17 февруари 2024 г.

Държавите членки правят публично достъпно и съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованието на своя компетентен орган, определен за координатор за цифровите услуги, както и информация за това как може да се осъществи връзка с него. Съответната държава членка съобщава на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованията на другите компетентни органи, посочени в параграф 2, както и съответните им задачи.

4.   Разпоредбите, приложими за координаторите за цифровите услуги, посочени в членове 50, 51 и 56, се прилагат и за всички други компетентни органи, определени от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член.

Член 50

Изисквания към координаторите за цифровите услуги

1.   Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги изпълняват задачите си съгласно настоящия регламент по безпристрастен, прозрачен и навременен начин. Държавите членки гарантират, че техните координатори за цифровите услуги разполагат с всички необходими средства за изпълнение на своите задачи, включително с достатъчно технически, финансови и човешки ресурси, за да упражняват адекватен надзор върху всички доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност. Всяка държава членка гарантира, че нейният координатор за цифровите услуги разполага с достатъчно автономност при управлението на бюджета си в рамките на общите бюджетни ограничения, за да не се оказва неблагоприятно въздействие върху независимостта на координатора за цифровите услуги.

2.   При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент координаторите за цифровите услуги действат напълно независимо. Те не са подложени на външно влияние, независимо дали пряко или непряко, и не търсят, нито приемат указания от друг публичен орган или частноправен субект.

3.   Параграф 2 от настоящия член не засяга задачите на координаторите за цифровите услуги в рамките на системата за надзор и осигуряване на спазването, предвидена в настоящия регламент, и сътрудничеството с други компетентни органи в съответствие с член 49, параграф 2. Параграф 2 от настоящия член не възпрепятства упражняването на съдебен контрол и не засяга пропорционалните изисквания за отчетност по отношение на общите дейности на координаторите за цифровите услуги, като например във връзка с финансови разходи или докладване пред националните парламенти, при условие че тези изисквания не възпрепятстват постигането на целите на настоящия регламент.

Член 62

Структура на Европейския съвет за цифровите услуги

1.   Европейският съвет за цифровите услуги се състои от координаторите за цифровите услуги, които се представляват от високопоставени служители. Обстоятелството, че една или повече държави членки не са определили координатор за цифровите услуги, не е пречка Европейският съвет за цифровите услуги да изпълнява задачите си по настоящия регламент. Когато това е предвидено в националното право, в Европейския съвет за цифровите услуги могат да участват и други компетентни органи, на които са възложени конкретни оперативни отговорности за прилагането и осигуряването на спазването на настоящия регламент заедно с координатора за цифровите услуги. Други национални органи могат да бъдат поканени на заседанията, когато обсъжданите въпроси са от значение за тях.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги се председателства от Комисията. Комисията свиква заседанията и изготвя дневния ред в съответствие със задачите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент и в съответствие с процедурния му правилник. Когато получи искане за приемане на препоръка съгласно настоящия регламент, Европейският съвет за цифровите услуги незабавно предоставя тази информация на разположение на другите координатори за цифровите услуги чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85.

3.   Всяка държава членка разполага с един глас. Комисията няма право на глас.

Европейският съвет за цифровите услуги приема актовете си с обикновено мнозинство. При приемането на препоръка към Комисията съгласно член 36, параграф 1, първа алинея Европейският съвет за цифровите услуги гласува в срок от 48 часа след отправянето на искането от председателя на Европейския съвет за цифровите услуги.

4.   Комисията предоставя административна и аналитична подкрепа за дейностите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент.

5.   Европейският съвет за цифровите услуги може да кани експерти и наблюдатели да присъстват на неговите заседания и може да си сътрудничи с други органи, служби, агенции и консултативни групи на Съюза, както и с външни експерти, когато е целесъобразно. Европейският съвет за цифровите услуги прави публично достъпни резултатите от това сътрудничество.

6.   Европейският съвет за цифровите услуги може да се консултира със заинтересовани лица и прави публично достъпни резултатите от тази консултация.

7.   Европейският съвет за цифровите услуги приема свой процедурен правилник, след като получи одобрение от Комисията.

Член 69

Правомощия за извършване на проверки

1.   За да изпълни задачите, които са ѝ възложени съгласно настоящия раздел, Комисията може да извършва всички необходими проверки в помещенията на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в член 67, параграф 1.

2.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

а)

да влизат във всички помещения, терени и транспортни средства на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго съответно лице;

б)

да проверяват счетоводните книги и други документи, свързани с предоставяната услуга, независимо от носителя, на който се съхраняват;

в)

да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от такива счетоводни книги или други документи;

г)

да изискват от съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или от друго съответно лице да предоставят достъп до и обяснения относно тяхната организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес практики, както и да записват или документират дадените обяснения;

д)

да запечатват всички помещения, използвани за цели, свързани с търговската дейност, стопанската дейност, занаята или професията на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице, както и счетоводните книги или други документи, за срока и в степента, необходими за проверката;

е)

да изискват от всеки представител или член на персонала на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице обяснения относно факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите;

ж)

да отправят въпроси към който и да е такъв представител или член на персонала, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите.

3.   Проверки могат да се извършват с помощта на одитори или експерти, назначени от Комисията съгласно член 72, параграф 2, както и на координатора за цифровите услуги или компетентните национални органи на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

4.   Когато представянето на изисканите счетоводни книги или други документи, свързани с доставянето на съответната услуга, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни, непълни или подвеждащи, длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено разрешение, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в членове 74 и 76. Достатъчно време преди проверката Комисията информира за планираната проверка координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

5.   По време на проверките длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, назначените от нея одитори и експерти, координаторът за цифровите услуги или другите компетентни органи на държавата членка, на чиято територия се извършва проверката, могат да изискат от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно лице да предоставят обяснения относно своята организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес поведение, както и да отправят въпроси към техни ключови служители.

6.   От съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно физическо или юридическо лице се изисква да се подложи на проверка, разпоредена с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, датата, на която тя ще започне, и санкциите, предвидени в членове 74 и 76, както и правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз. Комисията се консултира с координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, преди да вземе това решение.

7.   Длъжностните лица и другите лица, оправомощени или назначени от координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този координатор за цифровите услуги или на Комисията активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията във връзка с проверката. За тази цел им се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.

8.   Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, установят, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или другото съответно лице се противопоставят на проверка, разпоредена съгласно настоящия член, държавата членка, на чиято територия трябва да се извърши проверката, по искане на тези длъжностни лица или другите придружаващи лица и в съответствие с националното право на държавата членка, им оказва необходимата помощ, включително, когато е целесъобразно съгласно националното право, под формата на принудителни мерки, предприети от компетентен правоприлагащ орган, така че да им се даде възможност да извършат проверката.

9.   Ако за оказването на помощта, предвидена в параграф 8, се изисква разрешение от национален съдебен орган в съответствие с националното право на съответната държава членка, искането за такова разрешение се подава от координатора за цифровите услуги на тази държава членка по искане на длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията. Такова разрешение може да се поиска и като превантивна мярка.

10.   Когато се внася искане за разрешение по параграф 9, сезираният национален съдебен орган проверява дали решението на Комисията, с което се разпорежда проверката, е истинско и дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на проверката. При извършването на такава проверка националният съдебен орган може да поиска от Комисията, пряко или чрез координаторите за цифровите услуги на съответната държава членка, подробни обяснения, по-специално относно основанията на Комисията да подозира наличие на нарушение на настоящия регламент, относно тежестта на предполагаемото нарушение и относно естеството на участието на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице. Националният съдебен орган обаче не поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито изисква да му се предостави информация от преписката на Комисията. Законосъобразността на решението на Комисията е предмет на съдебен контрол единствено от Съда на Европейския съюз.

Член 72

Дейности по контрол

1.   За целите на изпълнението на задачите, възложени ѝ съгласно настоящия раздел, Комисията може да предприеме необходимите дейности по контрол на ефективното изпълнение и спазване на настоящия регламент от страна на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки. Комисията може да им разпореди да предоставят достъп и обяснения, свързани с техните бази данни и алгоритми. Тези действия могат да включват налагането на задължение на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да съхранява всички документи, за които се счита, че са от значение за оценката на изпълнението и спазването на задълженията съгласно настоящия регламент.

2.   Действията по параграф 1 могат да включват назначаването на независими външни експерти и одитори, както и експерти и одитори от компетентните национални органи със съгласието на съответния орган, които да подпомагат Комисията при контрола на ефективното прилагане и спазването на съответните разпоредби на настоящия регламент и да предоставят на Комисията конкретен експертен опит или знания.

Член 82

Искания за ограничаване на достъпа и сътрудничество с националните съдилища

1.   Когато са упражнени всички предвидени в настоящия раздел правомощия за прекратяване на нарушение на настоящия регламент, но нарушението продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, Комисията може да поиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме действия съгласно член 51, параграф 3.

Преди да отправи такова искане до координатора за цифровите услуги, Комисията приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от 14 работни дни, като опишат мерките, които възнамеряват да поискат, и посочат техния адресат или адресати.

2.   Когато това се налага с цел съгласуваното прилагане на настоящия регламент, Комисията може да представи по собствена инициатива писмени коментари на компетентния съдебен орган, посочен в член 51, параграф 3. С разрешението на въпросния съдебен орган тя може да представи и устни коментари.

Само за целите на подготовката на своите коментари Комисията може да поиска от този съдебен орган да ѝ предаде или да осигури предаването на всички документи, необходими за оценката на делото.

3.   Когато национален съд се произнася по въпрос, който вече е предмет на решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент, националният съд не взема решение, което противоречи на решението на Комисията. Националните съдилища също така избягват вземането на решения, които биха били в противоречие с решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга член 267 ДФЕС.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2)  ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4)  Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5)  Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10)  Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11)  Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12)  Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13)  Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15)  Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18)  Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21)  Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22)  Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23)  Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24)  Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25)  Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26)  Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27)  Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28)  Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29)  Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30)  Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31)  Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32)  Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33)  Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36)  Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37)  ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38)  Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40)  Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).



whereas









keyboard_arrow_down