search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'доставчикът' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index доставчикът:


whereas доставчикът:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1892

 

Член 4

„Обикновен пренос“

1.   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа, доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация или информацията, до която е имало достъп, при условие че доставчикът:

a)

не започва преноса на информация;

б)

не избира получателя на пренасяната информация; както и

в)

не избира или променя информацията в преноса.

2.   Действията по пренос и предоставяне на достъп, посочени в параграф 1, включват автоматичното, междинното и временното съхраняване на пренасяната информация, доколкото то се извършва единствено с цел осъществяване на преноса на информация в далекосъобщителна мрежа и при условие че информацията не се съхранява за срок, по-дълъг от необходимия за този пренос.

3.   Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 5

„Кеширане“

1.   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена на получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, което се извършва единствено с цел да се подобри ефективността или сигурността на по-нататъшния пренос на информация до други получатели на услугата по тяхно искане, при условие че доставчикът:

a)

не променя информацията;

б)

спазва условията за достъп до информацията;

в)

спазва правилата за актуализиране на информацията, определени по начин, който е широко признат и използван от отрасъла;

г)

не пречи на законното използване на широко призната и използвана от отрасъла технология с цел получаване на данни за използването на информацията; както и

д)

действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съхранената от него информация веднага след като се запознае с факта, че информацията в първоначалния източник при преноса е премахната от мрежата или достъпът до нея е блокиран, или че съдебен или административен орган е разпоредил такова премахване или блокиране.

2.   Настоящият член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 6

Хостинг

1.   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняването на информация, предоставена от получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранявана по искане на получател на услугата, при условие че доставчикът:

a)

не е запознат с незаконна дейност или незаконно съдържание и, по отношение на искове за обезщетение за вреди, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или незаконното съдържание; или

б)

веднага след като се запознае или узнае за тях действа експедитивно за премахване или блокиране на достъпа до незаконното съдържание.

2.   Параграф 1 не се прилага, когато получателят на услугата действа под ръководството или контрола на доставчика.

3.   Параграф 1 не се прилага по отношение на отговорността по правото за защита на потребителите, носена от онлайн платформите, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, когато такава онлайн платформа представя конкретната информация или по друг начин прави възможна съответната конкретна сделка по начин, който би накарал средния потребител да вярва, че информацията или продуктът или услугата, които са предмет на сделката, се предоставят от самата онлайн платформа или от получател на услугата, който действа под нейно ръководство или контрол.

4.   Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1.   При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 10

Заповеди за предоставяне на информация

1.   При получаване на заповед за предоставяне на конкретна информация за един или повече конкретни отделни получатели на услугата, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iii)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира конкретния получател или получатели, за които се иска информация, като например едно или повече имена на профили или уникални идентификатори;

iv)

изложение на причините, в което се обяснява целта, за която се изисква информацията, и защо изискването за предоставяне на информацията е необходимо и пропорционално, за да се определи дали получателите на посреднически услуги спазват приложимото право на Съюза или националното право, в съответствие с правото на Съюза, освен ако такова изложение не може да бъде направено по причини, свързани с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът и получателите на съответната услуга;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията относно привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

в заповедта се изисква единствено доставчикът да предостави информация, която вече е събрана за целите на предоставянето на услугата и която е под негов контрол;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и доставчика, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на друг двустранно договорен език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедите, посочени в параграф 1, на всички координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждането на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга за получената заповед и за привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините и съществуващите възможности за правна защита в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЪЛЖИМА ГРИЖА ЗА ПРОЗРАЧНА И БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА

РАЗДЕЛ 1

Разпоредби, приложими за всички доставчици на посреднически услуги

Член 13

Представители

1.   Доставчиците на посреднически услуги, които нямат място на установяване в Съюза, но предлагат услуги в Съюза, определят писмено юридическо или физическо лице, което да действа като техен представител в една от държавите членки, в които доставчикът предлага своите услуги.

2.   Доставчиците на посреднически услуги упълномощават своите представители с цел компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги да могат да се обръщат към тях в допълнение към или вместо към тези доставчици по всички въпроси, необходими за получаването, спазването и изпълнението на решенията, приети във връзка с настоящия регламент. Доставчиците на посреднически услуги предоставят на своя представител необходимите правомощия и достатъчно ресурси, за да осигурят ефективно и своевременно сътрудничество с компетентните органи на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги и за да спазят тези решения.

3.   Възможно е определеният представител да бъде подведен под отговорност за неспазване на задълженията по настоящия регламент, без да се засягат отговорността и правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу доставчика на посреднически услуги.

4.   Доставчиците на посреднически услуги съобщават името, пощенския адрес, адреса на електронна поща и телефонния номер на своя представител на координатора за цифровите услуги в държавата членка, в която пребивава или е установен представителят. Те гарантират, че тази информация е публичнодостъпна, леснодостъпна, точна и актуална.

5.   Определянето на представител в Съюза съгласно параграф 1 не представлява установяване в Съюза.

Член 14

Общи условия

1.   Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2.   Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3.   Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4.   Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5.   Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6.   Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

Член 16

Механизми за уведомяване и действие

1.   Доставчиците на хостинг услуги въвеждат механизми, които позволяват на всяко физическо лице или образувание да ги уведомява за наличието в тяхната услуга на конкретна информация, която физическото лице или образуванието счита за незаконна. Тези механизми са леснодостъпни и лесни за ползване и позволяват подаването на уведомления изключително по електронен път.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, са такива, че да улесняват подаването на достатъчно точни и достатъчно обосновани уведомления. За тази цел доставчиците на хостинг услуги предприемат необходимите мерки, за да позволят и улеснят подаването на уведомления, съдържащи всички посочени по-долу елементи:

a)

достатъчно обосновано обяснение на причините, поради които физическото лице или образуванието твърди, че въпросната информация представлява незаконно съдържание;

б)

ясно посочване на точното електронно местоположение на тази информация, например точния или точните URL, и когато е необходимо, допълнителна информация, позволяваща идентифицирането на незаконното съдържание, адаптирана спрямо вида съдържание и конкретния вид хостинг услуга;

в)

името и адреса на електронна поща на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, освен в случай на информация, за която се счита, че включва някое от престъпленията, посочени в членове 3—7 от Директива 2011/93/ЕС;

г)

декларация, потвърждаваща добросъвестното убеждение на физическото лице или образуванието, подало уведомлението, че информацията и твърденията, съдържащи се в нея, са точни и пълни.

3.   Счита се, че уведомленията, посочени в настоящия член, позволяват действително узнаване или запознаване с информацията за целите на член 6 по отношение на съответната информация, когато те позволяват на добросъвестен доставчик на хостинг услуги да установи незаконосъобразността на съответната дейност или информация без подробна правна проверка.

4.   Когато уведомлението съдържа електронната информация за контакт на физическото лице или образуванието, което го е подало, доставчикът на хостинг услуги без необосновано забавяне изпраща на това физическо лице или образувание потвърждение за получаване на уведомлението.

5.   Доставчикът също така без необосновано забавяне уведомява това физическо лице или образувание за своето решение по отношение на информацията, за която се отнася уведомлението, като предоставя информация относно възможностите за правна защита във връзка с това решение.

6.   Доставчиците на хостинг услуги обработват всички уведомления, които получават чрез механизмите, посочени в параграф 1, и вземат решенията си по отношение на информацията, за която се отнасят уведомленията, своевременно, добросъвестно, безпристрастно и обективно. Когато използват автоматизирани средства за това обработване или вземане на решение, те включват информация за това в уведомлението, посочено в параграф 5.

Член 18

Уведомяване за подозрения за престъпления

1.   Когато доставчик на хостинг услуги се запознае с информация, пораждаща подозрение, че се извършва или има вероятност да се извърши престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на дадено лице или лица, той незабавно информира правоприлагащите или съдебните органи на съответната държава членка или държави членки за своето подозрение и предоставя цялата налична информация по въпроса.

2.   Когато доставчикът на хостинг услуги не може да установи с достатъчна сигурност съответната държава членка, той информира правоприлагащите органи на държавата членка, в която е установен или в която пребивава или е установен неговият представител, или информира Европол, или и двете.

За целите на настоящия член съответната държава членка е държавата членка, в която се подозира, че е извършено престъплението, в която се извършва престъплението или в която е вероятно да се извърши престъплението, или държавата членка, в която пребивава или се намира предполагаемият извършител, или държавата членка, в която пребивава или се намира жертвата на предполагаемото престъпление.

РАЗДЕЛ 3

Допълнителни разпоредби, приложими за доставчиците на онлайн платформи

Член 20

Вътрешна система за разглеждане на жалби

1.   Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, за срок от най-малко шест месеца след решението, посочено в настоящия параграф, достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби, по електронен път и безплатно, срещу решението на доставчика на онлайн платформата при получаване на уведомлението или срещу посочените по-долу решения, взети от доставчика на онлайн платформата на основание, че предоставената от получателите информация представлява незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия:

a)

решения дали да се премахне или блокира достъпът до информацията или дали да се ограничи видимостта ѝ;

б)

решения дали да се спре или прекрати предоставянето на услугата, изцяло или частично, на получателите;

в)

решения дали да се блокира временно или закрие профилът на получателите;

г)

решения дали да се спре, прекрати или ограничи по друг начин способността за извличане на печалба от информацията, предоставена от получателите.

2.   Срокът от най-малко шест месеца, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от деня, в който получателят на услугата е информиран за решението в съответствие с член 16, параграф 5 или член 17.

3.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че техните вътрешни системи за разглеждане на жалби са леснодостъпни, лесни за ползване и позволяват и улесняват подаването на достатъчно точни и надлежно обосновани жалби.

4.   Доставчиците на онлайн платформи разглеждат жалбите, подадени чрез тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби, своевременно, без дискриминация, добросъвестно и безпристрастно. Когато жалбата съдържа достатъчно основания доставчикът на онлайн платформата да счита, че неговото решение да не предприеме действия във връзка с уведомлението е неоснователно или че информацията, за която се отнася жалбата, не е незаконна и не е несъвместима с неговите общи условия, или съдържа информация, указваща, че поведението на жалбоподателя не оправдава взетата мярка, той отменя незабавно решението си, посочено в параграф 1.

5.   Доставчиците на онлайн платформи информират незабавно жалбоподателите за мотивираното си решение по отношение на информацията, за която се отнася жалбата, и за възможността за извънсъдебно уреждане на спора, предвидена в член 21, и за други налични възможности за правна защита.

6.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че решенията, посочени в параграф 5, се вземат под надзора на персонал с подходящи квалификации, а не единствено въз основа на автоматизирани средства.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 23

Мерки и защита срещу злоупотреби

1.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, предоставянето на своите услуги на получателите на услугата, които често предоставят явно незаконно съдържание.

2.   Доставчиците на онлайн платформи спират, за разумен срок и след като са отправили предварително предупреждение, обработването на уведомленията и жалбите, подадени чрез механизмите за уведомяване и действие и вътрешните системи за разглеждане на жалби, посочени съответно в членове 16 и 20, от физически лица или образувания или от жалбоподатели, които често подават уведомления или жалби, които са явно неоснователни.

3.   Когато вземат решение за спиране, доставчиците на онлайн платформи преценяват за всеки отделен случай своевременно, добросъвестно и обективно дали получателят на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателят извършват злоупотреба по параграфи 1 и 2, като вземат предвид всички относими факти и обстоятелства, видни от информацията, с която разполага доставчикът на онлайн платформата. Тези обстоятелства включват най-малко следната информация:

a)

абсолютния брой на случаите на предоставяне на информация с явно незаконно съдържание или на явно неоснователните уведомления или жалби, подадени за определен период;

б)

относителния им дял спрямо общия брой на случаите на предоставяне на информация или уведомления, подадени за определен период;

в)

сериозността на злоупотребите, включително естеството на незаконното съдържание, и последиците от тях;

г)

когато е възможно да се установи, намерението на получателя на услугата, физическото лице, образуванието или жалбоподателя.

4.   Доставчиците на онлайн платформи определят по ясен и подробен начин в общите си условия своята политика по отношение на злоупотребите, посочени в параграфи 1 и 2, и дават примери за фактите и обстоятелствата, които вземат предвид, когато преценяват дали определено поведение представлява злоупотреба и продължителността на спирането.

Член 24

Задължения за прозрачно докладване на доставчиците на онлайн платформи

1.   В допълнение към информацията, посочена в член 15, доставчиците на онлайн платформи включват в докладите, посочени в същия член, информация за:

a)

броя на споровете, отнесени до посочените в член 21 органи за извънсъдебно уреждане на спорове, резултатите от уреждането на споровете и медианното време, необходимо за приключване на процедурите за уреждане на спорове, както и дела на споровете, при които доставчикът на онлайн платформата е изпълнил решенията на органа;

б)

броя на случаите на спиране, наложено съгласно член 23, като се прави разграничение между спиране за предоставянето на явно незаконно съдържание, за подаването на явно неоснователни уведомления и за подаването на явно неоснователни жалби.

2.   До 17 февруари 2023 г. и най-малко веднъж на всеки шест месеца след това доставчиците публикуват в публично достъпен раздел от своя онлайн интерфейс във връзка с всяка онлайн платформа или онлайн търсачка информация за средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, изчислена като средна стойност за периода от последните шест месеца, и в съответствие с методиката, определена в делегираните актове, посочени в член 33, параграф 3, когато тези делегирани актове са приети.

3.   Доставчиците на онлайн платформи или онлайн търсачки съобщават без необосновано забавяне на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, при поискване от тяхна страна, информацията, посочена в параграф 2, актуализирана към момента на искането. Координаторът за цифровите услуги или Комисията може да изиска от доставчика на онлайн платформата или онлайн търсачката да предостави допълнителна информация по отношение на изчислението, посочено в същия параграф, включително обяснения и обосновка по отношение на използваните данни. Тази информация не съдържа лични данни.

4.   Когато въз основа на получената съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член информация координаторът за цифровите услуги по място на установяване има основания да счита, че даден доставчик на онлайн платформи или онлайн търсачки отговаря на прага за средномесечни активни получатели на услугата в Съюза, определен в член 33, параграф 1, той информира Комисията за това.

5.   Доставчиците на онлайн платформи без необосновано забавяне представят на Комисията решенията и изложенията на причините, посочени в член 17, параграф 1, за да могат те да бъдат включени в публично достъпна и машинночетима база данни, поддържана от Комисията. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че предоставената информация не съдържа лични данни.

6.   Комисията може да приема актове за изпълнение за установяване на образци относно формата, съдържанието и други елементи на докладите съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

Член 26

Реклама в онлайн платформи

1.   Доставчиците на онлайн платформи, които представят реклами в своите онлайн интерфейси, гарантират, че за всяка конкретна реклама, представена на всеки отделен получател, за получателите на услугата е възможно да бъде определено по ясен, сбит и недвусмислен начин и в реално време следното:

a)

че информацията е реклама, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44;

б)

физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)

физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако това лице е различно от физическото или юридическото лице, посочено в буква б);

г)

съдържателна, пряко и лесно достъпна от рекламата информация относно основните параметри, използвани за определяне на получателя, на когото се представя рекламата, и когато е приложимо – как могат да бъдат променяни тези параметри.

2.   Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата функция, чрез която да декларират дали предоставяното съдържание представлява или съдържа търговски съобщения.

Когато получателят на услугата представи декларация съгласно настоящия параграф, доставчикът на онлайн платформата гарантира, че другите получатели на услугата могат да установят по ясен и недвусмислен начин и в реално време, включително чрез видима маркировка, която може да съответства на дадени стандарти съгласно член 44, че съдържанието, предоставено от получателя на услугата, представлява или съдържа търговски съобщения съгласно описаното в декларацията.

3.   Доставчиците на онлайн платформи не представят на получателите на услугата реклами въз основа на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, като използват специални категории лични данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Член 30

Проследимост на търговците

1.   Доставчиците на онлайн платформите, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че търговците могат да използват тези онлайн платформи за рекламиране на съобщения или за предлагане на продукти или услуги на потребители, намиращи се в Съюза, само ако преди използването на услугите им онлайн за тези цели са получили следната информация, когато е приложимо към търговеца:

a)

име, адрес, телефонен номер и адрес на електронна поща на търговеца;

б)

копие от идентификационния документ на търговеца или друга електронна идентификация съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета (40);

в)

данни за платежната сметка на търговеца;

г)

когато търговецът е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър — търговския регистър, в който е регистриран търговецът, и неговия регистрационен номер или равностойно средство за идентификация в този регистър;

д)

декларация от страна на търговеца, че се задължава да предлага само продукти или услуги, които са в съответствие с приложимите правила на правото на Съюза.

2.   При получаването на информацията, посочена в параграф 1 и преди да позволи на съответния търговец да използва неговите услуги, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, полага всички усилия, за да прецени дали информацията, посочена в параграф 1, букви а) – д), е надеждна и пълна, като използва всяка свободно достъпна официална онлайн база данни или онлайн интерфейс, осигурени от държава членка или от Съюза, или чрез искания до търговеца да предостави подкрепящи документи от надеждни източници. За целите на настоящия регламент търговците носят отговорност за точността на предоставената информация.

По отношение на търговците, които вече използват услугите на доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, за целите, посочени в параграф 1, към 17 февруари 2024 г., доставчиците полагат всички възможни усилия, за да получат посочената в списъка информация от съответните търговци в срок от 12 месеца. Когато съответните търговци не предоставят информацията в рамките на този срок, доставчиците спират предоставянето на своите услуги на тези търговци, докато не предоставят цялата информация.

3.   Когато доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, получи достатъчно сведения или има основания да счита, че информацията, посочена в параграф 1, получена от съответния търговец, е неточна, непълна или неактуална, доставчикът изисква от търговеца да коригира тази ситуация незабавно или в рамките на срока, определен от правото на Съюза и националното право.

Когато търговецът не коригира или не допълни тази информация, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, бързо спира предоставянето на своята услуга на търговеца във връзка с предлагането на продукти или услуги на потребители, намиращи се в Съюза, докато искането не бъде изцяло изпълнено.

4.   Без да се засяга член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150, ако доставчик на онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, откаже да позволи на търговец да използва неговата услуга съгласно параграф 1 или спре предоставянето на своята услуга съгласно параграф 3 от настоящия член, съответният търговец има право да подаде жалба, както е предвидено в членове 20 и 21 от настоящия регламент.

5.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, съхраняват информацията, получена съгласно параграфи 1 и 2, по сигурен начин за срок от шест месеца след края на договорните им отношения със съответния търговец. Впоследствие те заличават тази информация.

6.   Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, разкрива информацията на трети лица само когато това се изисква в съответствие с приложимото право, включително заповедите, посочени в член 10, и всички заповеди, издадени от компетентните органи на държавите членки или от Комисията за изпълнение на техните задачи съгласно настоящия регламент.

7.   Доставчикът на онлайн платформата, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, предоставя на получателите на услугата информацията, посочена в параграф 1, букви а), г) и д), на своята онлайн платформа по ясен, леснодостъпен и разбираем начин. Тази информация се предоставя най-малко на онлайн интерфейса на онлайн платформата, където е представена информацията относно продукта или услугата.

Член 31

Спазване при проектирането

1.   Доставчици на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че техният онлайн интерфейс е проектиран и организиран по начин, който дава възможност на търговците да изпълняват задълженията си по отношение на преддоговорната информация, съответствието и информацията за безопасността на продуктите съгласно приложимото право на Съюза.

По-специално съответният доставчик гарантира, че неговият онлайн интерфейс позволява на търговците да предоставят информация за името, адреса, телефонния номер и адреса на електронна поща на икономическия оператор съгласно определението в член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и друго право на Съюза.

2.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, гарантират, че техният онлайн интерфейс е проектиран и организиран по начин, който позволява на търговците да предоставят най-малко следното:

a)

информацията, необходима за ясното и недвусмислено идентифициране на продуктите или услугите, които се рекламират или предлагат на потребителите, намиращи се в Съюза, чрез услугите на доставчиците;

б)

всеки знак, идентифициращ търговеца, като търговска марка, символ или лого; и

в)

когато е приложимо, информацията относно етикетирането и маркирането в съответствие с правилата на приложимото право на Съюза относно безопасността на продуктите и съответствието на продуктите.

3.   Доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, полагат всички възможни усилия, за да преценят дали тези търговци са предоставили информацията, посочена в параграфи 1 и 2, преди да им позволят да предлагат своите продукти или услуги на тези платформи. След като разреши на търговеца да предлага продукти или услуги на неговата онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, доставчикът полага разумни усилия, за да провери на случаен принцип в някоя официална, свободно достъпна и машинночетима онлайн база данни или онлайн интерфейс дали предлаганите продукти или услуги са идентифицирани като незаконни.

Член 32

Право на информация

1.   Когато доставчик на онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, се запознае с факта, независимо от използваните средства, че незаконен продукт или услуга се предлага чрез неговите услуги от търговец на потребители, намиращи се в Съюза, този доставчик информира, доколкото разполага с данните им за контакт, потребителите, които са закупили незаконния продукт или услуга чрез неговите услуги, за следното:

а)

обстоятелството, че продуктът или услугата са незаконни;

б)

идентификационните данни на търговеца; и

в)

всички приложими средства за правна защита.

Задължението, предвидено в първа алинея, се прилага само за покупки на незаконни продукти и услуги, направени в рамките на шестте месеца преди момента, в който доставчикът се е запознал с факта на незаконосъбразността им.

2.   В ситуацията по параграф 1, когато доставчикът на онлайн платформа, позволяваща на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, не разполага с данни за контакт на всички засегнати потребители, той осигурява в своя онлайн интерфейс публично достъпна и леснодостъпна информацията относно незаконния продукт или услуга, идентификационните данни на търговеца и всички приложими средства за правна защита.

РАЗДЕЛ 5

Допълнителни задължения за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки за управление на системните рискове

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

2.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 87, за да коригира броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза, посочен в параграф 1, когато населението на Съюза се увеличи или намалее с най-малко 5 % спрямо населението през 2020 г. или на населението на Съюза, коригирано чрез делегиран акт през годината, в която е приет последният делегиран акт. В този случай тя коригира броя така, че той да съответства на 10 % от населението на Съюза през годината, в която приема делегирания акт, закръглен нагоре или надолу, за да може броят да бъде изразен в милиони.

3.   Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 87, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, за да допълни разпоредбите на настоящия регламент, като определи методиката за изчисляване на броя на средномесечните активни получатели на услугата в Съюза за целите на параграф 1 от настоящия член и член 24, параграф 2, като гарантира, че методиката е съобразена с пазарното и технологичното развитие.

4.   След консултация с държавата членка на установяване или след като вземе предвид информацията, предоставена от координатора за цифровите услуги по място на установяване съгласно член 24, параграф 4, Комисията приема решение, с което определя за много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка за целите на настоящия регламент онлайн платформата или онлайн търсачката с брой на средномесечните активни получатели на услугата, равен или по-голям от броя, посочен в параграф 1 от настоящия член. Комисията взема своето решение въз основа на данните, докладвани от доставчика на онлайн платформата или на онлайн търсачката съгласно член 24, параграф 2, или на информацията, поискана съгласно член 24, параграф 3, или на всякаква друга информация, с която разполага Комисията.

Обстоятелството, че доставчикът на онлайн платформата или на онлайн търсачката не спазва член 24, параграф 2 или не изпълнява искането на координатора за цифровите услуги по място на установяване или на Комисията съгласно член 24, параграф 3, не възпрепятства Комисията да определи този доставчик за доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка съгласно настоящия параграф.

Когато Комисията основава решението си на друга информация, с която разполага, съгласно първа алинея от настоящия параграф, или на допълнителната информация, поискана съгласно член 24, параграф 3, Комисията определя на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката срок от 10 работни дни за представяне на становище относно предварителните констатации на Комисията и намерението ѝ да определи онлайн платформата или онлайн търсачката като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Комисията надлежно взема предвид становището, представено от съответния доставчик.

Непредставянето на становище от страна на доставчика на съответната онлайн платформата или онлайн търсачката съгласно трета алинея не възпрепятства Комисията да определи тази онлайн платформа или онлайн търсачка като съответно много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка въз основа на друга информация, с която разполага Комисията.

5.   Комисията прекратява последиците от определянето, ако в продължение на непрекъснат период от една година броят на средномесечните активни получатели на услугата на онлайн платформата или на онлайн търсачката не е равен на или по-голям от броя, посочен в параграф 1.

6.   Комисията съобщава без необосновано забавяне решенията си съгласно параграфи 4 и 5 на съответния доставчик на онлайн платформата или онлайн търсачката, на Европейския съвет за цифровите услуги и на координатора за цифровите услуги по място на установяване.

Комисията гарантира, че списъкът на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, и редовно актуализира този списък. Задълженията по настоящия раздел се прилагат или престават да се прилагат за съответните много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки четири месеца след съобщението до съответния доставчик, посочено в първа алинея.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1.   При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)

оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)

установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2.   За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.   При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)

в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)

действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4.   След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)

уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)

прави решението публично; и

в)

информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.   Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.   Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.   Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.   Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)

отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)

удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)

отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.   Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.   Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 37

Независим одит

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки подлежат, за своя сметка и поне веднъж годишно, на независими одити, за да се оцени спазването на следните изисквания:

a)

задълженията, установени в глава III;

б)

всички ангажименти, поети съгласно кодексите за поведение, посочени в членове 45 и 46, и протоколите при кризи, посочени в член 48.

2.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки оказват на организациите, извършващи одитите съгласно настоящия член, необходимото сътрудничество и помощ, за да им дадат възможност да провеждат тези одити ефективно, ефикасно и своевременно, включително като им предоставят достъп до всички съответни данни и помещения и като отговарят на устни или писмени въпроси. Те не възпрепятстват, не влияят неправомерно и не накърняват извършването на одита.

Тези одити осигуряват достатъчно равнище на поверителност и професионална тайна по отношение на информацията, получена от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и трети лица в контекста на одитите, включително след приключването на одитите. Спазването на това изискване обаче не може да оказва неблагоприятно въздействие върху извършването на одитите и други разпоредби на настоящия регламент, по-специално тези относно прозрачността, надзора и осигуряване на спазването. Когато това е необходимо за целите на докладването във връзка с прозрачността съгласно член 42, параграф 4, одиторският доклад и докладът за изпълнението на одита, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, са придружени от версии, които не съдържат информация, която може разумно да бъде счетена за поверителна.

3.   Одитите, извършвани съгласно параграф 1, се извършват от организации, които:

a)

са независими и нямат никакви конфликти на интереси със съответния доставчик на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, както и с други юридически лица, свързани с този доставчик, по-специално:

i)

не са предоставяли услуги извън извършването на одит, свързани с одитираните въпроси, на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, през 12-месечния период преди началото на одита, и са поели ангажимент да не им предоставят такива услуги в рамките на 12-месечния период след приключването на одита;

ii)

не са предоставяли одиторски услуги съгласно настоящия член на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, в продължение на над десет последователни години;

iii)

не извършват одита срещу хонорари, обвързани с резултата от одита;

б)

притежават доказан експертен опит в областта на управлението на риска, технически умения и способности;

в)

имат доказана обективност и професионална етика, основана по-специално на придържането към кодекси за поведение или подходящи стандарти.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки гарантират, че организациите, които извършват одитите, изготвят одитен доклад за всеки одит. Този доклад се обосновава в писмена форма и включва най-малко следната информация:

a)

наименованието, адреса и електронната точка за контакт на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, и обхванатия период;

б)

наименованието и адреса на организацията или организациите, извършващи одита;

в)

декларация за интереси;

г)

описание на конкретните одитирани елементи и приложената методика;

д)

описание и обобщение на основните констатации от одита;

е)

списък на третите лица, с които са проведени консултации като част от одита;

ж)

одитно становище относно това дали доставчикът на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, е спазил задълженията и ангажиментите, посочени в параграф 1, като това становище може да е „положително“, „положително с коментари“ или „отрицателно“;

з)

когато одитното становище не е „положително“, оперативни препоръки относно конкретни мерки за осигуряване на спазването на задълженията и препоръчания срок за неговото постигане.

5.   Когато организацията, извършваща одита, не е била в състояние да извърши одит на някои конкретни елементи или да изрази одитно становище въз основа на своите разследвания, одитният доклад включва обяснение на обстоятелствата и причините, поради които тези елементи не са могли да бъдат одитирани.

6.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които получават одитен доклад, който не е „положителен“, надлежно вземат предвид оперативните препоръки, отправени към тях, с оглед на предприемането на необходимите мерки за тяхното изпълнение. В срок от един месец от получаването на тези препоръки те приемат доклад за изпълнението на одита, в който се посочват тези мерки. Когато не изпълняват оперативните препоръки, те обосновават в доклада за изпълнението на одита причините за това и посочват алтернативни мерки, които са предприели за справяне с установените случаи на неспазване на задълженията.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 87 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на необходимите правила за извършването на одитите съгласно настоящия член, по-специално по отношение на необходимите правила относно процедурните стъпки, одитните методики и образците за докладване за одитите, извършвани съгласно настоящия член. В тези делегирани актове се вземат предвид всички стандарти за доброволен одит, посочени в член 44, параграф 1, буква д).

Член 42

Задължения за прозрачно докладване

1.   Доставчиците на много големите онлайн платформи или много големи онлайн търсачки публикуват докладите, посочени в член 15, най-късно до два месеца от началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея и най-малко на всеки шест месеца след това.

2.   В докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, публикувани от доставчиците на много големи онлайн платформи, в допълнение към информацията, посочена в член 15 и член 24, параграф 1, се посочват:

а)

човешките ресурси, които доставчикът на много големи онлайн платформи отделя за модерирането на съдържание по отношение на услугата, предлагана в Съюза, с разбивка по всеки приложим официален език на държавите членки, включително за спазването на задълженията, установени в членове 16 и 22, както и за спазването на задълженията, установени в член 20;

б)

квалификацията и езиковите познания на лицата, извършващи дейностите, посочени в буква а), както и обучението и подкрепата, оказвана на такива служители;

в)

показателите за точност и свързаната с това информация, посочени в член 15, параграф 1, буква д), с разбивка по всеки официален език на държавите членки.

Докладите се публикуват на най-малко един от официалните езици на държавите членки.

3.   В допълнение към информацията, посочена в член 24, параграф 2, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки включват в докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, информацията относно средномесечните получатели на услугата за всяка държава членка.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предават на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията без необосновано забавяне след завършването им и най-късно три месеца след получаването на всеки одитен доклад съгласно член 37, параграф 4 правят публично достъпни, както следва:

a)

доклад за резултатите от оценката на риска съгласно член 34;

б)

конкретните мерки за смекчаване на рисковете, въведени съгласно член 35, параграф 1;

в)

одитния доклад, предвиден в член 37, параграф 4;

г)

доклада за изпълнението на одита, предвиден в член 37, параграф 6;

д)

когато е приложимо, информация за консултациите, проведени от доставчика в подкрепа на оценките на риска и разработването на мерки за смекчаване на рисковете.

5.   Когато доставчик на много голяма онлайн платформи или много голяма онлайн търсачка счита, че публикуването на информация съгласно параграф 4 може да доведе до разкриване на поверителна информация на този доставчик или на получателите на услугата, да причини значителна уязвимост по отношение на сигурността на неговата услуга, да подкопае обществената сигурност или да увреди получателите, доставчикът може да премахне тази информация от публично достъпните доклади. В този случай доставчикът предава пълните доклади на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, придружени от изложение на причините за премахване на информацията от публично достъпните доклади.

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 51

Правомощия на координаторите за цифровите услуги

1.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за разследване във връзка с поведението на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)

правомощието да изискват от тези доставчици, както и от всички други лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информация, свързана с предполагаемо нарушение на настоящия регламент, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация без необосновано забавяне;

б)

правомощието да извършват или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да нареди проверки на всички помещения, които тези доставчици или лица използват за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, или да изискват от други публични органи да направят това, за да проучат, изземат, вземат или получат копия от информацията, свързана с предполагаемо нарушение, под каквато и да било форма, независимо от средството за съхранение на данните;

в)

правомощието да изискват от всеки член на персонала или представител на тези доставчици или лица да дават обяснения по отношение на всяка информация, свързана с предполагаемо нарушение, и да записват с тяхно съгласие отговорите с всякакви технически средства.

2.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за осигуряване на спазването във връзка с доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)

правомощието да приемат ангажиментите, предложени от тези доставчици във връзка със спазването от тяхна страна на настоящия регламент, и да направят тези ангажименти обвързващи;

б)

правомощието да разпореждат прекратяване на нарушенията и, когато е целесъобразно, да налагат мерки за поправяне на последиците, пропорционални на нарушението и необходими за ефективното прекратяване на нарушението, или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това;

в)

правомощието да налагат санкции за неспазване на настоящия регламент или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, включително с помощта на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1 от настоящия член;

г)

правомощието да налагат периодична имуществена санкция или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, за да се гарантира, че нарушението е прекратено в съответствие със заповед, издадена съгласно буква б) от настоящата алинея, или поради неизпълнение на заповед за разследване, издадена съгласно параграф 1 от настоящия член;

д)

правомощието да приемат временни мерки или да поискат от компетентния национален съдебен орган в тяхната държава членка да направи това, за да се избегне рискът от сериозна вреда.

По отношение на първа алинея, букви в) и г) координаторите за цифровите услуги разполагат и с правомощията за осигуряване на спазването, посочени в тези букви, по отношение на другите лица, посочени в параграф 1, в случаите на неизпълнение на заповед, издадена спрямо тях съгласно посочения параграф. Те упражняват тези правомощия за осигуряване на спазването само след като своевременно са предоставили на тези други лица цялата съответна информация, свързана с такива заповеди, включително приложимия срок, санкциите или периодичните имуществени санкции, които могат да бъдат наложени при неизпълнение, и възможностите за правна защита.

3.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат също така по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка, когато всички други правомощия съгласно настоящия член за прекратяване на нарушението са изчерпани и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, с правомощието да предприемат следните мерки:

a)

да изискат от управителния орган на тези доставчици без необосновано забавяне да проучи ситуацията, да приеме и да представи план за действие, в който се определят необходимите мерки за прекратяване на нарушението, да гарантира, че доставчикът предприема тези мерки, и да докладва за предприетите мерки;

б)

когато координаторът за цифровите услуги счита, че даден доставчик на посреднически услуги не е спазил в достатъчна степен изискванията по буква а), че последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, както и че това нарушение води до престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на хората, да поиска от компетентния съдебен орган на своята държава членка да разпореди временното ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или, само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението.

Освен в случаите, когато действа по искане на Комисията съгласно предвиденото в член 82, преди да подаде искането, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, координаторът за цифровите услуги приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от две седмици, като описва мерките, които възнамерява да поиска, и посочва техния адресат или адресати. Доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите, както и всяко друго трето лице, което докаже наличието на законен интерес, има право да участва в производството пред компетентния съдебен орган. Всяка разпоредена мярка трябва да бъде пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, без неоснователно да ограничава достъпа на получателите на съответната услуга до законосъобразна информация.

Ограничението на достъпа е за срок от четири седмици, като в своята заповед компетентният съдебен орган има възможност да разреши на координатора за цифровите услуги да удължи този срок с допълнителни срокове със същата продължителност, с максимален брой удължавания, определен от този съдебен орган. Координаторът за цифровите услуги удължава срока само когато счита, като взема предвид правата и интересите на всички лица, засегнати от това ограничение, и всички съответни обстоятелства, включително всяка информация, която доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите и всяко друго трето лице, което е доказало наличието на законен интерес, може да му предостави, че са изпълнени следните две условия:

a)

доставчикът на посреднически услуги не е предприел необходимите мерки за прекратяване на нарушението;

б)

временното ограничение не ограничава неоснователно достъпа на получателите на услугата до законосъобразна информация, като се има предвид броят на засегнатите получатели и дали съществуват подходящи и леснодостъпни алтернативи.

Когато координаторът за цифровите услуги прецени, че условията по трета алинея, букви а) и б) са изпълнени, но не може допълнително да удължи срока съгласно трета алинея, той подава ново искане до компетентния съдебен орган, както е посочено в първа алинея, буква б).

4.   Правомощията, изброени в параграфи 1, 2 и 3, не засягат раздел 3.

5.   Мерките, предприети от координаторите за цифровите услуги при упражняване на техните правомощия, изброени в параграфи 1, 2 и 3, трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални, по-специално с оглед естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението или предполагаемото нарушение, за което се отнасят тези мерки, както и икономическият, техническият и оперативният капацитет на доставчика на съответните посреднически услуги, когато е приложимо.

6.   Държавите членки определят специални правила и процедури за упражняването на правомощията по параграфи 1, 2 и 3 и гарантират, че всяко упражняване на тези правомощия е придружено с подходящи гаранции, предвидени в приложимото национално право в съответствие с Хартата и с общите принципи на правото на Съюза. По-специално, тези мерки се предприемат само в съответствие с правото на зачитане на личния живот и правата на защита, включително правото на изслушване и на достъп до преписката, и при спазване на правото на ефективни правни средства за защита по съдебен ред на всички засегнати лица.

Член 58

Трансгранично сътрудничество между координаторите за цифровите услуги

1.   Освен когато Комисията е започнала разследване за същото предполагаемо нарушение, когато координатор за цифровите услуги по местоназначение има основаниe да подозира, че доставчик на посредническа услуга е нарушил настоящия регламент по начин, засягащ отрицателно получателите на услугата в държавата членка на този координатор за цифровите услуги, той може да изиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване да направи оценка на въпроса и да предприеме необходимите мерки за разследване и осигуряване на спазването, за да гарантира спазването на настоящия регламент.

2.   Освен когато Комисията е започнала разследване за същото предполагаемо нарушение и по искане на най-малко трима координатори за цифровите услуги по местоназначение, които имат основание да подозират, че конкретен доставчик на посреднически услуги е нарушил настоящия регламент по начин, засягащ отрицателно получателите на услугата в техните държави членки, Европейският съвет за цифровите услуги може да поиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване да направи оценка на въпроса и да предприеме необходимите мерки за разследване и осигуряване на спазването, за да гарантира спазването на настоящия регламент.

3   Искането съгласно параграф 1 или 2 е надлежно обосновано и в него се посочва най-малко:

а)

звеното за контакт на съответния доставчик на посреднически услуги, както е предвидено в член 11;

б)

описание на относимите факти, съответните разпоредби на настоящия регламент и причините, поради които координаторът за цифровите услуги, изпратил искането, или Европейският съвет за цифровите услуги подозира, че доставчикът е нарушил настоящия регламент, включително описание на отрицателните последици от предполагаемото нарушение;

в)

всяка друга информация, която координаторът за цифровите услуги, изпратил искането, или Европейският съвет за цифровите услуги счита за уместна, включително, когато е целесъобразно, информация, събрана по негова собствена инициатива, или предложения за конкретни мерки за разследване или осигуряване на спазването, включително временни мерки.

4.   Координаторът за цифровите услуги по място на установяване отчита в максимална степен искането съгласно параграфи 1 и 2 от настоящия член. Когато прецени, че не разполага с достатъчно информация, за да предприеме действия по искането, и има основания да счита, че координаторът за цифровите услуги, изпратил искането, или Европейският съвет за цифровите услуги може да предостави допълнителна информация, координаторът за цифровите услуги по място на установяване може да поиска тази информация в съответствие с член 57 или, като друга възможност, да започне съвместно разследване съгласно член 60, параграф 1, включващо най-малко изпратилия искането координатор за цифровите услуги. Срокът, определен в параграф 5 от настоящия член, спира да тече до предоставянето на тази допълнителна информация или до получаването на отказ по поканата за участие в съвместното разследване.

5.   Координаторът за цифровите услуги по място на установяване без необосновано забавяне и във всеки случай не по-късно от два месеца след получаване на искането съгласно параграф 1 или 2 съобщава на координатора за цифровите услуги, изпратил искането, и на Европейския съвет за цифровите услуги оценката на предполагаемото нарушение и обяснение на всички мерки за разследване или осигуряване на спазването, предприети или предвидени във връзка с това, за да се гарантира спазването на настоящия регламент.

Член 73

Неспазване

1.   Комисията приема решение за установяване на неспазване, когато установи, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка не спазва един или повече от следните елементи:

а)

съответните разпоредби на настоящия регламент;

б)

временните мерки, постановени съгласно член 70;

в)

ангажиментите, станали обвързващи съгласно член 71.

2.   Преди да приеме решението съгласно параграф 1, Комисията съобщава предварителните си констатации на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. В предварителните констатации Комисията разяснява мерките, които възнамерява да вземе или които счита, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка следва да вземе, за да се предприемат ефективни действия по предварителните констатации.

3.   В решението, прието съгласно параграф 1, Комисията разпорежда на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме необходимите мерки, за да гарантира спазването на решението по параграф 1 в разумен срок, посочен в него, и да предостави информация относно мерките, които доставчикът възнамерява да предприеме, за да се спази решението.

4.   Съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка предоставя на Комисията описание на мерките, които е предприел, за да гарантира спазването на решението по параграф 1, веднага след тяхното изпълнение.

5.   Когато Комисията установи, че условията по параграф 1 не са изпълнени, тя приключва разследването с решение. Решението се прилага незабавно.


whereas









keyboard_arrow_down