keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена на получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, което се извършва единствено с цел да се подобри ефективността или сигурността на по-нататъшния пренос на информация до други получатели на услугата по тяхно искане, при условие че доставчикът:

a)	не променя информацията;

б)	спазва условията за достъп до информацията;

в)	спазва правилата за актуализиране на информацията, определени по начин, който е широко признат и използван от отрасъла;

г)	не пречи на законното използване на широко призната и използвана от отрасъла технология с цел получаване на данни за използването на информацията; както и

д)

действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съхранената от него информация веднага след като се запознае с факта, че информацията в първоначалния източник при преноса е премахната от мрежата или достъпът до нея е блокиран, или че съдебен или административен орган е разпоредил такова премахване или блокиране.

2.   Настоящият член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

1.   Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняването на информация, предоставена от получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранявана по искане на получател на услугата, при условие че доставчикът:

a)	не е запознат с незаконна дейност или незаконно съдържание и, по отношение на искове за обезщетение за вреди, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или незаконното съдържание; или

б)	веднага след като се запознае или узнае за тях действа експедитивно за премахване или блокиране на достъпа до незаконното съдържание.

2.   Параграф 1 не се прилага, когато получателят на услугата действа под ръководството или контрола на доставчика.

3.   Параграф 1 не се прилага по отношение на отговорността по правото за защита на потребителите, носена от онлайн платформите, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с търговци, когато такава онлайн платформа представя конкретната информация или по друг начин прави възможна съответната конкретна сделка по начин, който би накарал средния потребител да вярва, че информацията или продуктът или услугата, които са предмет на сделката, се предоставят от самата онлайн платформа или от получател на услугата, който действа под нейно ръководство или контрол.

4.   Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

1.   Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, за срок от най-малко шест месеца след решението, посочено в настоящия параграф, достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби, по електронен път и безплатно, срещу решението на доставчика на онлайн платформата при получаване на уведомлението или срещу посочените по-долу решения, взети от доставчика на онлайн платформата на основание, че предоставената от получателите информация представлява незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия:

a)	решения дали да се премахне или блокира достъпът до информацията или дали да се ограничи видимостта ѝ;

б)	решения дали да се спре или прекрати предоставянето на услугата, изцяло или частично, на получателите;

в)	решения дали да се блокира временно или закрие профилът на получателите;

г)	решения дали да се спре, прекрати или ограничи по друг начин способността за извличане на печалба от информацията, предоставена от получателите.

2.   Срокът от най-малко шест месеца, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от деня, в който получателят на услугата е информиран за решението в съответствие с член 16, параграф 5 или член 17.

3.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че техните вътрешни системи за разглеждане на жалби са леснодостъпни, лесни за ползване и позволяват и улесняват подаването на достатъчно точни и надлежно обосновани жалби.

4.   Доставчиците на онлайн платформи разглеждат жалбите, подадени чрез тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби, своевременно, без дискриминация, добросъвестно и безпристрастно. Когато жалбата съдържа достатъчно основания доставчикът на онлайн платформата да счита, че неговото решение да не предприеме действия във връзка с уведомлението е неоснователно или че информацията, за която се отнася жалбата, не е незаконна и не е несъвместима с неговите общи условия, или съдържа информация, указваща, че поведението на жалбоподателя не оправдава взетата мярка, той отменя незабавно решението си, посочено в параграф 1.

5.   Доставчиците на онлайн платформи информират незабавно жалбоподателите за мотивираното си решение по отношение на информацията, за която се отнася жалбата, и за възможността за извънсъдебно уреждане на спора, предвидена в член 21, и за други налични възможности за правна защита.

6.   Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че решенията, посочени в параграф 5, се вземат под надзора на персонал с подходящи квалификации, а не единствено въз основа на автоматизирани средства.

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

1.   Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да отговарят за надзора на доставчиците на посреднически услуги и осигуряване на спазването на настоящия регламент (наричани по-нататък „компетентните органи“).

2.   Държавите членки определят един от компетентните органи за свой координатор за цифровите услуги. Координаторът за цифровите услуги отговаря за всички въпроси, свързани с надзора и осигуряване на спазването на настоящия регламент в тази държава членка, освен ако съответната държава членка не е възложила определени конкретни задачи или сектори на други компетентни органи. При всички случаи координаторът за цифровите услуги отговаря за осигуряването на координация на национално равнище по тези въпроси и за приноса за ефективния и последователен надзор и осигуряване на спазването на настоящия регламент в целия Съюз.

За тази цел координаторите за цифровите услуги си сътрудничат помежду си, с други национални компетентни органи, с Европейския съвет за цифровите услуги и с Комисията, без да се засяга възможността държавите членки да предвидят механизми за сътрудничество и редовен обмен на мнения между координатора за цифровите услуги и други национални органи, когато това е от значение за изпълнението на съответните им задачи.

Когато държава членка определи един или повече компетентни органи в допълнение към координатора за цифровите услуги, тя гарантира, че съответните задачи на тези органи и на координатора за цифровите услуги са ясно определени и че те си сътрудничат тясно и ефективно при изпълнението на своите задачи.

3.   Държавите членки определят координаторите за цифровите услуги в срок до 17 февруари 2024 г.

Държавите членки правят публично достъпно и съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованието на своя компетентен орган, определен за координатор за цифровите услуги, както и информация за това как може да се осъществи връзка с него. Съответната държава членка съобщава на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованията на другите компетентни органи, посочени в параграф 2, както и съответните им задачи.

4.   Разпоредбите, приложими за координаторите за цифровите услуги, посочени в членове 50, 51 и 56, се прилагат и за всички други компетентни органи, определени от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член.