keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които представят реклама на своите онлайн интерфейси, съставят и правят публично достъпно в специален раздел в своя онлайн интерфейс - чрез надежден инструмент, предлагащ възможност за търсене, който позволява търсене по повече от един критерий, и чрез приложно-програмни интерфейси - хранилище, съдържащо информацията, посочена в параграф 2, за целия период, през който представят реклама, и до една година след като рекламата е била представена за последен път на техния онлайн интерфейс. Те гарантират, че хранилището не съдържа никакви лични данни за получателите на услугата, на които е била или е могло да бъде представена рекламата, и полагат разумни усилия да гарантират, че информацията е точна и пълна.

2.   Хранилището съдържа най-малко цялата посочена по-долу информация:

a)	съдържанието на рекламата, включително наименованието на продукта, услугата или марката и предмета на рекламата;

б)	физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)	физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако то е различно от лицето, посочено в буква б);

г)	периода, през който рекламата е била представяна;

д)

дали рекламата е предназначена да бъде представяна конкретно на една или повече определени групи получатели на услугата и ако това е така, основните параметри, използвани за тази цел, включително, когато е приложимо, основните параметри, които са използвани за изключването на една или повече подобни определени групи;

е)	търговските съобщения, публикувани на много големите онлайн платформи и идентифицирани съгласно член 26, параграф 2;

ж)	общия брой на получателите, до които е достигнала услугата и когато е приложимо, агрегирани числени данни, разбити по държави членки за групата или групите получатели, към които е била насочена конкретно рекламата.

3.   По отношение на параграф 2, букви а), б) и в), когато доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка е премахнал или е блокирал достъпа до конкретна реклама въз основа на предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост с неговите общи условия, хранилището не включва информацията, посочена в тези букви. В този случай хранилището включва за съответната конкретна реклама информацията, посочена, в зависимост от случая, в член 17, параграф 3, букви а) — д) или член 9, параграф 2, буква а), подточка i).

След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, със съответните одобрени изследователи, посочени в член 40, и с обществеността Комисията може да отправи насоки относно структурата, организацията и функциите на хранилищата, посочени в настоящия член.

1.   Комисията се консултира с Европейския съвет за цифровите услуги и подкрепя и насърчава разработването и прилагането на доброволни стандарти, установени от съответните европейски и международни органи по стандартизация, най-малко по отношение на следното:

a)	електронно подаване на уведомления съгласно член 16;

б)	стандарти за образци, проектни параметри и процедури за комуникация с получателите на услугата по лесен за ползване начин относно ограниченията, произтичащи от общите условия и промените в тях;

в)	електронно подаване на уведомления от доверени податели на сигнали съгласно член 22, включително чрез приложно-програмни интерфейси;

г)	специфични интерфейси, включително приложно-програмни интерфейси, за улесняване на спазването на задълженията, установени в членове 39 и 40;

д)	одит на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки съгласно член 37;

е)	оперативната съвместимост на хранилищата на реклами, посочени в член 39, параграф 2;

ж)	предаване на данни между рекламни посредници в подкрепа на задълженията за прозрачност съгласно член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

з)	технически мерки, осигуряващи възможност за спазване на задълженията, свързани с рекламата, съдържащи се в настоящия регламент, включително задълженията по отношение на видимите маркировки за реклами и търговски съобщения, посочени в член 26;

и)	интерфейси за избор и представяне на информация относно основните параметри на различните видове системи за препоръчване в съответствие с членове 27 и 38;

й)	стандарти за целенасочени мерки за защита на непълнолетните лица онлайн.

2.   Комисията подкрепя актуализирането на стандартите с оглед на технологичното развитие и поведението на получателите на въпросните услуги. Съответната информация относно актуализирането на стандартите е публичнодостъпна и леснодостъпна.

1.   Комисията създава и поддържа надеждна и сигурна система за обмен на информация в подкрепа на комуникацията между координаторите за цифровите услуги, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги. Други компетентни органи могат да получат достъп до тази система, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им в съответствие с настоящия регламент задачи.

2.   Координаторите за цифровите услуги, Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги използват системата за обмен на информация за цялата комуникация съгласно настоящия регламент.

3.   Комисията приема актове за изпълнение за определяне на практическите и оперативните правила за функционирането на системата за обмен на информация и нейната оперативна съвместимост с други съответни системи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.