Data Act 2023/2854 BG

1)	„данни“ означава всяко цифрово представяне на актове, факти или информация, както и всяка съвкупност от такива актове, факти или информация, включително под формата на звукозапис, видеозапис или аудио-визуален запис;

2)	„метаданни“ означава структурирано описание на съдържанието или използването на данните, което улеснява намирането или използването на тези данни;

3)	„лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679;

4)	„нелични данни“ означава данни, които не са лични данни;

„свързан продукт“ означава вещ, която придобива, генерира или събира данни, отнасящи се до нейното използване или нейната среда, и която е в състояние да предава данни от продукта чрез електронна съобщителна услуга, физическа връзка или достъп от самото устройство, и чиято основна функция не е съхраняването, обработката или предаването на данни от името на друго лице, различно от ползвателя;

„свързана услуга“ означава цифрова услуга, различна от електронна съобщителна услуга, включително софтуер, която е свързана с продукта към момента на покупката, вземането под наем или закупуването на лизинг по такъв начин, че липсата ѝ би попречила на свързания продукт да изпълнява една или повече от своите функции, или която впоследствие е свързана с продукта от производителя или от трета страна с цел добавяне, актуализиране или адаптиране на функциите на свързания продукт;

„обработка“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвани спрямо данни или набори от данни чрез автоматични или неавтоматични средства, като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;

„услуга за обработка на данни“ означава цифрова услуга, предоставяна на клиент, даваща възможност за повсеместен мрежови достъп при поискване до споделен набор от подлежащи на конфигуриране, променливи по мащаб и еластични изчислителни ресурси с централизиран, разпределен или силно разпределен характер, които могат да се предоставят и използват по бърз начин с минимални управленски усилия или с минимално взаимодействие с доставчика на услуги;

9)	„същия(т) вид услуги“ означава набор от услуги за обработка на данни, които имат една и съща основна цел, един и същ модел на услуга за обработка на данни и едни и същи основни функционални възможности;

10)	„посредническа услуга за данни“ означава посредническа услуга за данни съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2022/868;

11)	„субект на данни“ означава субект на данни, както е посочен в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679;

12)	„ползвател“ означава физическо или юридическо лице, което притежава свързан продукт или на което по договор са прехвърлени временни права за използване на този свързан продукт, или което получава свързани услуги;

13)

„държател на данни“ означава физическо или юридическо лице, което в съответствие с настоящия регламент, приложимото право на Съюза или националното законодателство, прието съгласно правото на Съюза, има правото или задължението да използва и предоставя данни, включително, когато е постигнато договорно съгласие, данни от продукти или от свързани услуги, които лицето е извлякло или генерирало при предоставянето на свързана услуга;

14)

„получател на данни“ означава физическо или юридическо лице, действащо за цели, свързани с неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, различно от ползвателя на свързан продукт или свързана услуга, на което държателят на данни предоставя данни, включително трета страна по искане от ползвателя до държателя на данни или в съответствие с правно задължение, произтичащо от правото на Съюза или от национално законодателство, прието в съответствие с правото на Съюза;

15)

„данни от продукта“ означава данни, генерирани от използването на свързан продукт, които производителят е проектирал да могат да бъдат извлечени чрез електронна съобщителна услуга, физическа връзка или достъп от самото устройство от ползвател, държател на данни или трета страна, включително, когато е приложимо, от производителя;

16)

„данни от свързана услуга“ означава данни, представляващи цифровизацията на действията на ползвателя или на събитията, свързани със свързания продукт, записани умишлено от ползвателя или генерирани като страничен продукт от действието на ползвателя по време на предоставянето на свързана услуга от доставчика;

17)	„леснодостъпни данни“ означава данни от продукт и данни от свързана услуга, които държателят на данни получава законно или може да получи законно от свързания продукт или свързаната услуга, без непропорционално големи усилия, излизащи извън рамките на обикновено действие;

18)	„търговска тайна“ означава търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/943;

19)	„притежател на търговска тайна“ означава притежател на търговска тайна съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2016/943;

20)	„профилиране“ означава профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679;

21)	„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на свързан продукт с цел разпространяване, потребление или използване на пазара на Съюза в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно;

22)	„пускане на пазара“ означава първото предоставяне на свързан продукт на пазара на Съюза;

23)	„потребител“ означава всяко физическо лице, което извършва дейност за цели извън търговската или стопанската дейност, занаята или професията на това лице;

24)	„предприятие“ означава физическо или юридическо лице, което във връзка с договори и практики, попадащи в обхвата на настоящия регламент, действа за цели, свързани с неговата търговска или стопанска дейност, занятие или професия;

25)	„малко предприятие“ означава малко предприятие съгласно определението в член 2, параграф 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО;

26)	„микропредприятие“ означава микропредприятие съгласно определението в член 2, параграф 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО;

27)	„органи на Съюза“ означава органите, службите и агенциите на Съюза, създадени с или съгласно актове, приети въз основа на Договора за Европейския съюз, ДФЕС или Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

28)	„орган от публичния сектор“ означава националните, регионалните или местните органи на държавите членки и публичноправните образувания на държавите членки или сдруженията, сформирани от един или повече такива органи или от едно или повече такива публичноправни образувания;

29)

„общественозначима извънредна ситуация“ означава ограничена във времето извънредна ситуация, като например извънредна ситуация в областта на общественото здраве, извънредна ситуация в резултат на природни бедствия, голямо антропогенно бедствие, включително значителен инцидент в областта на киберсигурността, която засяга неблагоприятно населението на Съюза или на цяла държава членка или на част от нея, с риск от сериозни и трайни последици за условията на живот или икономическата стабилност, финансовата стабилност или значително и непосредствено влошаване на икономическите активи в Съюза или в съответната държава членка, и която е установена или официално обявена в съответствие с имащите отношение процедури, предвидени в правото на Съюза или националното право;

30)	„клиент“ означава физическо или юридическо лице, което е встъпило в договорни отношения с доставчик на услуги за обработка на данни с цел използване на една или повече услуги за обработка на данни;

31)

„виртуални асистенти“ означава софтуер, който може да обработва искания, задачи или въпроси, включително такива, които са зададени в звукова форма, в писмена форма, чрез жестове или чрез движения, и който, въз основа на тези искания, задачи или въпроси осигурява достъп до други услуги или контролира функциите на свързани продукти;

32)	„цифрови активи“ означава елементи в цифрова форма, включително приложения, които клиентът има право да използва, независимо от договорните отношения с услугата за обработка на данни, която възнамерява да смени;

33)	„локална инфраструктура за ИКТ“ означава ИКТ инфраструктура и изчислителни ресурси, притежавани, наети или закупени на лизинг от клиента, които са разположени в центъра за данни на самия клиент и се управляват от клиента или от трето лице;

34)

„смяна на доставчика“ означава процес, включващ изпращащ доставчик на услуги за обработка на данни, клиент на услуга за обработка на данни и, когато е приложимо, приемащ доставчик на услуги за обработка на данни, при който клиентът на услуга за обработка на данни преминава от използване на една услуга за обработка на данни към използване на друга услуга за обработка на данни от същия вид услуги, или на друга услуга, предлагана от друг доставчик на услуги за обработка на данни, или към локална инфраструктура за ИКТ, включително чрез извличане, преобразуване и качване на данните;

35)

„такси за прехвърляне на данни“ означава таксите за прехвърляне на данни, начислявани на клиентите за извличането на техните данни чрез мрежата от ИКТ инфраструктурата на доставчик на услуги за обработка на данни и прехвърлянето им към системата на друг доставчик или към локална инфраструктура за ИКТ;

36)

„такси за смяна на доставчика“ означава такси, различни от стандартните такси за услуги или от санкциите за предсрочно прекратяване, налагани на клиента от доставчик на услуги за обработка на данни за действията, изисквани съгласно настоящия регламент за преминаване към системата на друг доставчик или към локална инфраструктура за ИКТ, включително такси за прехвърляне на данни;

37)

„функционална еквивалентност“ означава възстановяването, въз основа на данните на клиента, които могат да бъдат експортирани, и на цифрови активи, на минимално ниво на функционалност в средата на нова услуга за обработка на данни от същия вид услуги след процеса на смяна на доставчика, при което приемащата услуга по обработване на данни предоставя сравним по съществото си резултат в отговор на една и съща входяща информация за споделена функционалност, предоставена на клиента съгласно договора;

38)

„данни, които могат да бъдат експортирани“, за целите на членове 23 – 31 и член 35, означава входните и изходните данни, включително метаданните, пряко или непряко генерирани или съвместно генерирани от използването на услугата за обработка на данни от клиента, с изключение на всякакви активи или данни, защитени с права на интелектуална собственост или данни, които съставляват търговска тайна, принадлежащи на доставчици на услуги за обработка на данни или на трети страни;

39)	„интелигентен договор“ означава компютърна програма, използвана за автоматизирано изпълнение на споразумение или на част от него, която си служи с последователност от електронни записи на данни и гарантира тяхната цялост и точността на хронологичната им подредба;

40)	„оперативна съвместимост“ означава способността на две или повече пространства на данни или комуникационни мрежи, системи, свързани продукти, приложения, услуги за обработка на данни или компоненти да обменят и използват данни, за да изпълняват своите функции;

41)	„отворена спецификация за оперативна съвместимост“ означава техническа спецификация в областта на информационните и комуникационните технологии, която е ориентирана към резултатност и към постигане на оперативна съвместимост между услуги за обработка на данни;

42)	„общи спецификации“ означава документ, който не е стандарт и който съдържа технически решения, даващи възможност да се постигне съответствие с определени изисквания и задължения, установени с настоящия регламент;

43)	„хармонизиран стандарт“ означава хармонизиран стандарт съгласно определението в член 2, точка 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1025/2012.

ГЛАВА II

СПОДЕЛЯНЕ НА ДАННИ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ И ПОТРЕБИТЕЛИ И МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ

Член 3

Задължение за осигуряване на достъп на ползвателя до данни от продукти и от свързани услуги

1. Свързаните продукти се проектират и произвеждат, а свързаните услуги се проектират и предоставят по такъв начин, че данните от продуктите и данните от свързаните услуги, включително съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на посочените данни, по подразбиране да са лесно, сигурно, безплатно, в изчерпателен, структуриран, широко използван и машинночетим формат, и пряко достъпни за ползвателя.

2. Преди сключването на договор за покупка, наем или лизинг на свързан продукт продавачът, наемодателят или лизингодателят, който може да бъде производителят, предоставя на ползвателя по ясен и разбираем начин най-малко следната информация:

a)	вида, формата и приблизителния обем на данните, които свързаният продукт е в състояние да генерира;

б)	дали свързаният продукт е в състояние да генерира данни непрекъснато и в реално време;

в)	дали свързаният продукт e в състояние да съхранява данни на устройство или на отдалечен сървър, включително, когато е приложимо, предвидената продължителност на съхранение;

г)	как ползвателят може да получи достъп, да извлече или, когато е нужно, да изтрие данните, включително техническите средства за това, както и условията за тяхното използване и качеството на услугата.

3. Преди сключването на договор за предоставяне на свързана услуга, доставчикът на тази свързана услуга предоставя на ползвателя по ясен и разбираем начин най-малко следната информация:

естеството, приблизителният обем и честотата на събиране на данни от продукта, които потенциалният държател на данните се очаква да получи, и, когато е относимо, процедурата, чрез която ползвателят може да получи достъп до тези данни или да ги извлича, включително установените от потенциалния държател на данните правила за съхранение и срока на запазване на данните;

б)

естеството и приблизителният обем на данни от свързани услуги, които ще бъдат генерирани, както и процедурата, чрез която ползвателят може да получи достъп до тези данни или да ги извлича, включително установените от потенциалния държател на данни правила за съхранение и срока на запазване на данните;

в)	дали потенциалният държател на данните очаква да използва леснодостъпните данни сам, както и целите, за които тези данни ще бъдат използвани, и дали възнамерява да позволи на една или повече трети страни да използват данните за цели, договорени с ползвателя;

г)	самоличността на потенциалния държател на данните, като например търговското му наименование и географския адрес, на който е установен, и когато е приложимо, на други страни, обработващи данни;

д)	средствата за комуникация, които позволяват бързо да се установи контакт с потенциалния държател на данните и да се общува ефективно с него;

е)	как ползвателят може да поиска данните да бъдат споделени с трета страна и, когато е приложимо, да преустанови споделянето на данни;

ж)	правото на ползвателя да подаде до компетентния орган, определен съгласно член 37, жалба, като твърди, че е извършено нарушение на някоя от разпоредбите на настоящата глава;

з)

дали потенциален държател на данни е притежателят на търговските тайни, съдържащи се в данните, които са достъпни от свързания продукт или които се генерират по време на предоставянето на свързана услуга, а когато потенциалният държател на данни не е притежателят на търговските тайни — самоличността на притежателя на търговските тайни;

и)	срокът на договора между ползвателя и потенциалния държател на данните, както и процедурата за прекратяване на такъв договор.

Член 5

Право на ползвателя да споделя данни с трети страни

1. По искане на ползвател или на страна, действаща от името на ползвател, държателят на данните предоставя на разположение на трета страна леснодостъпни данни, както и съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни, без неоснователно забавяне, със същото качество, което е на разположение на държателя на данните, лесно, сигурно, безплатно за ползвателя, в изчерпателен, структуриран, широко използван и машинночетим формат и когато е нужно и технически осъществимо, непрекъснато и в реално време. Държателят на данните предоставя данните на третата страна в съответствие с членове 8 и 9.

2. Параграф 1 не се прилага за леснодостъпни данни в контекста на изпитването на нови свързани продукти, вещества или процеси, които все още не са пуснати на пазара, освен ако използването им от трета страна не е разрешено съгласно договор.

3. Никое предприятие, определено за контролиращо достъпа предприятие съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2022/1925, не е допустима трета страна съгласно настоящия член и следователно не може:

a)	да изисква от ползвателя или да му предлага търговски стимули по какъвто и да е начин, включително чрез предоставяне на парично или друго възнаграждение, за това ползвателят да предостави данни на някоя от неговите услуги, които ползвателят е получил след искане съгласно член 4, параграф 1;

б)	да изисква от ползвателя или да му предлага търговски стимули, за да поиска от държателя на данни да предостави данни на някоя от неговите услуги съгласно параграф 1 от настоящия член;

в)	да получава данни от ползвателя, които самият ползвател е получил след искане съгласно член 4, параграф 1.

4. За целите на проверката дали физическо или юридическо лице се квалифицира като ползвател или трета страна за целите на параграф 1, от ползвателя или третата страна не може да се изисква да предоставят никаква информация извън необходимото. Държателите на данните не съхраняват никаква информация относно достъпа на третата страна до исканите данни извън необходимото за правилното изпълнение на искането за достъп на третата страна и за сигурността и поддръжката на инфраструктурата за данни.

5. Третата страна не използва средства за принуда, нито злоупотребява с пропуски в техническата инфраструктура на държателя на данните, която е предназначена за защита на данните, за да получи достъп до тях.

6. Държателят на данните не използва никакви леснодостъпни данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство или използването от третата страна по всеки друг начин, който би могъл да подкопае нейната търговската позиция на пазарите, на които тя осъществява дейност, освен ако третата страна не е дала разрешение за такова използване и има техническата възможност да оттегли лесно това разрешение по всяко време.

7. Когато ползвателят не е субектът на данните, чиито лични данни са поискани, всякакви лични данни, генерирани от използването на свързан продукт или свързана услуга, се предоставят на третата страна от държателя на данните само когато е налице валидно правно основание за обработване съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и, ако е приложимо, когато са изпълнени условията на член 9 от посочения регламент и на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО.

8. Ако държателят на данните и третата страна не се споразумеят относно механизмите за предаване на данните, това не може да затруднява, възпрепятства или нарушава упражняването на правата на субекта на данните съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално правото на преносимост на данните съгласно член 20 от посочения регламент.

9. Търговски тайни се съхраняват и се разкриват на трети страни само доколкото такова разкриване е строго необходимо за постигане на целта, договорена между ползвателя и третата страна. Държателят на данните или когато става дума за различно лице, притежателят на търговска тайна идентифицира данните, които са защитени като търговски тайни, включително в съответните метаданни, и се споразумява с третата страна относно всички пропорционални технически и организационни мерки, необходими за запазване на поверителността на споделените данни, като образци на договорни клаузи, споразумения за поверителност, строги протоколи за достъп, технически стандарти и прилагане на кодекси за поведение.

10. Когато няма споразумение относно необходимите мерки, посочени в параграф 9 от настоящия член, или ако третата страна не прилага мерките, договорени съгласно параграф 9 от настоящия член, или застрашава поверителността на търговските тайни, държателят на данните може да се въздържи или, в зависимост от случая, да преустанови споделянето на данни, идентифицирани като търговски тайни. Решението на държателя на данните се обосновава надлежно и се предоставя своевременно в писмен вид на третата страна. В такива случаи държателят на данните уведомява компетентния орган, посочен съгласно член 37, че е отказал или преустановил споделянето на данни, и посочва кои мерки не са били договорени или приложени и, когато е нужно, поверителността на кои търговски тайни е застрашена.

11. При извънредни обстоятелства, когато държателят на данните, който е притежател на търговска тайна, може да докаже, че е много вероятно да претърпи сериозни икономически вреди от разкриването на търговски тайни въпреки техническите и организационните мерки, предприети от третата страна съгласно параграф 9 от настоящия член, този държател на данните може да откаже искане за достъп до въпросните конкретни данни, като разглежда всеки случай поотделно. Доказването става чрез надлежна обосновка въз основа на обективни елементи, по-специално осъществяването на защитата на търговските тайни в трети държави, естеството и нивото на поверителност на исканите данни, както и уникалността и новостта на свързания продукт, и се предоставя на третата страна в писмен вид без неоснователно забавяне. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия параграф, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.

12. Без да се засяга правото на третата страна за търсене на правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, трета страна, която желае да оспори решението на държател на данните да откаже, да се въздържи или да преустанови споделянето на данни съгласно параграфи 10 и 11, може:

а)	да подаде жалба в съответствие с член 37, параграф 5, буква б) до компетентния орган, който своевременно взема решение дали и при какви условия споделянето на данните да започне или да бъде възобновено; или

б)	да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1.

13. Правото, посочено в параграф 1, не оказва неблагоприятно въздействие върху правата на субекти на данни съгласно приложимото право на Съюза и национално право за защита на личните данни.

Член 7

Обхват на задълженията за споделяне на данни между предприятия и потребители и между предприятия

1. Задълженията по настоящата глава не се прилагат за данни, генерирани чрез използването на свързани продукти, произвеждани или проектирани, или свързани услуги, предоставяни от микропредприятие или малко предприятие, при условие че това предприятие няма предприятие партньор или свързано предприятие по смисъла на член 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, което не се квалифицира като микропредприятие или малко предприятие, и когато на микропредприятието или малкото предприятие не е възложено с договор за подизпълнител да произведе или проектира свързан продукт или да предостави свързана услуга.

Същото се прилага и за данните, генерирани чрез използването на свързани продукти, произведени от или свързани услуги, предоставени от предприятие, което е било квалифицирано като средно предприятие съгласно член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО преди по-малко от една година, както и за свързаните продукти за срок от една година от датата, на която са били пуснати на пазара от средно предприятие.

2. Всяка договорна клауза, която в ущърб на ползвателя изключва прилагането на неговите права съгласно настоящата глава, дерогира от тях или изменя техните последици, не е обвързваща за ползвателя.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАТЕЛИТЕ НА ДАННИ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ ДАННИ СЪГЛАСНО ПРАВОТО НА СЪЮЗА

Член 8

Условия, при които държателите на данни предоставят данни на получателите на данни

1. Когато в отношенията между предприятия държател на данни е задължен да предоставя данни на получател на данни съгласно член 5 или съгласно друго приложимо право на Съюза или национални правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза, той договаря с получателя на данните условията за предоставяне на данните и прави това при справедливи, разумни и недискриминационни ред и условия и по прозрачен начин в съответствие с настоящата глава и глава IV.

2. Договорна клауза относно достъпа до и използването на данните или отговорността и средствата за правна защита при нарушение или прекратяване на задълженията, свързани с данните, не е обвързваща, ако представлява неравноправна договорна клауза по смисъла на член 13 или ако в ущърб на ползвателя изключва прилагането на правата на ползвателя съгласно глава II, дерогира от тях или изменя техните последици.

3. Когато предоставя данните, държателят на данни не прави разлика между сравними категории получатели на данни, включително свои предприятия партньори или свързани предприятия, по отношение на условията за предоставяне на данните. Когато получател на данните счита, че условията, при които са му били предоставени данни, са дискриминационни, държателят на данните своевременно предоставя на получателя на данните, при обосновано искане от негова страна, информация, показваща, че не е налице дискриминация.

4. Държателят на данни не предоставя данни на получателя на данни, включително на изключителна основа, освен ако това не е поискано от ползвателя съгласно глава II.

5. От държателите на данни и получателите на данни не се изисква да предоставят информация, която надхвърля необходимото за проверка на спазването на договорните клаузи, договорени за предоставянето на данни, или спрямо задълженията им съгласно настоящия регламент или други приложими правни разпоредби на Съюза или национални правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза.

6. Освен ако в правните разпоредби на Съюза, включително в член 4, параграф 6 и член 5, параграф 9 от настоящия регламент, или в националните правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза, не е предвидено друго, задължението за предоставяне на данни на получателя на данни не налага разкриването на търговски тайни.

Член 9

Компенсация за предоставянето на данни

1. Всяка компенсация, договорена между държател на данни и получател на данни за предоставянето на данни в контекста на отношения между предприятия, трябва да е недискриминационна и разумна и може да включва определен марж.

2. При договарянето на всяка компенсация държателят на данните и получателят на данните вземат предвид по-специално:

a)	разходите, направени за предоставяне на данните, включително по-специално разходите, необходими за форматирането на данните, разпространението им по електронен път и съхранението им;

б)	инвестициите в събирането и изготвянето на данни, когато е приложимо, като се взема предвид дали други страни са допринесли за получаването, генерирането или събирането на въпросните данни.

3. Компенсацията, посочена в параграф 1, може да зависи също от обема, формата и естеството на данните.

4. Когато получателят на данните е МСП или научноизследователска организация с нестопанска цел и когато такъв получател на данни няма предприятия партньори или свързани предприятия, които не се квалифицират като МСП, договорената компенсация не надвишава разходите, посочени в параграф 2, буква а).

5. Комисията приема насоки относно изчисляването на разумната компенсация, като взема предвид становището на Европейския комитет за иновации в областта на данните (ЕКИОД), посочен в член 42.

6. Настоящият член не изключва възможността други правни разпоредби на Съюза или национални правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза, да изключват заплащането на компенсация за предоставянето на данни или да предвиждат по-малка компенсация.

7. Държателят на данните предоставя на получателя на данните достатъчно подробна информация, която определя основата за изчисляване на компенсацията, така че получателят на данните да може да извърши оценка дали са изпълнени изискванията на параграфи 1—4.

Член 10

Уреждане на спорове

1. Ползвателите, държателите на данни и получателите на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на споровете по член 4, параграфи 3 и 9 и по член 5, параграф 12, както и споровете, свързани със справедливите, разумни и недискриминационни ред и условия и прозрачния начин за предоставяне на данните в съответствие с настоящата глава и глава IV.

2. Органите за уреждане на спорове съобщават на засегнатите страни таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди тези страни да поискат решение.

3. За споровете, отнесени до орган за уреждане на спорове съгласно член 4, параграфи 3 и 9 и член 5, параграф 12, когато органът за уреждане на спорове реши спор в полза на ползвателя или на получателя на данните, държателят на данните поема всички такси, начислени от органа за уреждане на спорове, и възстановява на този ползвател или получател на данните всички други разумни разходи, които ползвателят или получателят на данните е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за уреждане на спорове реши спор в полза на държателя на данните, от ползвателя или получателя на данните не се изисква да възстанови такси или други разходи, които държателят на данните е платил или трябва да плати във връзка с уреждането на спора, освен ако органът за уреждане на спорове не установи, че ползвателят или получателят на данни е действал явно недобросъвестно.

4. Клиентите и доставчиците на услуги за обработка на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на спорове във връзка с нарушаване на правата на клиентите и неизпълнение на задълженията на доставчиците на услуги за обработка на данни в съответствие с членове 23—31.

5. Държавата членка, в която е установен органът за уреждане на спорове, сертифицира този орган по негово искане, когато той е доказал, че отговаря на всяко едно от следните условия:

a)	той е безпристрастен и независим и издава решенията си в съответствие с ясни, недискриминационни и справедливи процедурни правила;

б)	разполага с необходимия експертен опит, по-специално във връзка с осигуряването на справедливи, разумни и недискриминационни ред и условия, включително по отношение на компенсацията, и във връзка с прозрачното предоставяне на данни, което му позволява ефективно да определя въпросните ред и условия;

в)	той е леснодостъпен чрез електронни комуникационни технологии;

г)	в състояние е да приема решенията си по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин на поне един от официалните езици на Съюза.

6. Държавите членки уведомяват Комисията за органите за уреждане на спорове, сертифицирани в съответствие с параграф 5. Комисията публикува списък на тези органи на специален уебсайт и го актуализира редовно.

7. Органът за уреждане на спорове отказва да разгледа искане за разрешаване на спор, който вече е бил отнесен до друг орган за уреждане на спорове или до съд, или друг правораздавателен орган на държава членка.

8. Органът за уреждане на спорове предоставя на страните възможността в разумен срок да изразят становищата си по въпросите, които страните са повдигнали пред този орган. В този контекст органите за уреждане на спорове предоставят на всяка от страните внесените от другата страна документи във връзка с техния спор и всички изявления, направени от експерти. Страните имат възможност да коментират тези документи и изявления.

9. Органът за уреждане на спорове приема своето решение по отнесените до него въпроси не по-късно от 90 дни след получаването на искане съгласно параграфи 1 и 4. Това решение се взима в писмена форма или на траен носител и се придружава от изложение на мотивите.

10. Органите за уреждане на спорове изготвят и оповестяват публично годишни доклади за дейността. В тези годишни доклади се включва по-специално следната обща информация:

a)	обобщение на резултатите от споровете;

б)	средната продължителност на процедурата за решаване на спорове;

в)	най-честите причини за спорове.

11. За да улесни обмена на информация и на най-добри практики, орган за уреждане на спорове може да реши да включи в посочения в параграф 10 доклад препоръки относно начина, по който тези проблеми може да бъдат избегнати или решени.

12. Решението на орган за уреждане на спорове е обвързващо за страните само ако страните изрично са дали съгласието си за неговия обвързващ характер преди началото на процедурата за уреждане на спорове.

13. Настоящият член не засяга правото на страните да търсят ефективни правни средства за защита пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка.

Член 11

Технически мерки за защита срещу неразрешено използване или разкриване на данни

1. Държател на данни може да прилага подходящи технически мерки за защита, включително интелигентни договори и криптиране, за да предотврати неразрешен достъп до данните, включително до метаданните, и да гарантира спазването на членове 4, 5, 6, 8 и 9, както и на договорните клаузи за предоставяне на данните. Тези технически мерки за защита се прилагат без да се прави разлика между получателите на данни и не възпрепятстват правото на ползвателя да получава копие, да извлича, да използва или да получава достъп до данни, да предоставя данни на трети страни съгласно член 5 или което и да е право на трета страна съгласно правните разпоредби на Съюза или националните правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза. Ползвателите, третите страни и получателите на данни не променят, нито премахват такива технически мерки за защита, освен ако държателят на данните не е дал съгласието си.

2. При обстоятелствата, посочени в параграф 3 третата страна или получателят на данни изпълнява своевременно исканията на държателя на данните и когато е приложимо и когато те не са едно и също лице, на притежателя на търговска тайна и на ползвателя:

a)	да изтрие данните, предоставени от държателя на данните, както и всички техни копия;

б)

да прекрати производството, предлагането или пускането на пазара или употребата на стоки, производни данни или услуги, създадени въз основа на знания, получени чрез такива данни, или вноса, износа или съхранението за тези цели на нарушаващи правилата стоки, и да унищожи всички нарушаващи правилата стоки, когато съществува сериозен риск незаконното използване на тези данни да причини значителни вреди на държателя на данните, притежателя на търговска тайна или на ползвателя или когато такава мярка не би била несъразмерна с оглед на интересите на държателя на данните, на притежателя на търговска тайна или на ползвателя;

в)	да информира ползвателя за неразрешеното използване или разкриване на данните и за предприетите мерки за прекратяване на неразрешеното използване или разкриване на данните;

г)	да обезщети страната, пострадала от неразрешеното използване или разкриване на такива данни, до които е осъществен незаконен достъп или използване.

3. Параграф 2 се прилага, когато трета страна или получател на данни:

а)	за целите на получаването на данни е представил невярна информация на държател на данни, използвал е подвеждане или принуда или е злоупотребил с пропуски в техническата инфраструктура на държателя на данни, предназначена за защита на данните;

б)	използвал е предоставените данни за неразрешени цели, включително разработването на конкурентен свързан продукт по смисъла на член 6, параграф 2, буква д);

в)	неправомерно е разкрил данни на друга страна;

г)	не е поддържал техническите и организационните мерки, договорени съгласно член 5, параграф 9; или

д)	е изменил или премахнал технически мерки за защита, прилагани от държателя на данни съгласно параграф 1 от настоящия член, без съгласието на държателя на данните.

4. Параграф 2 се прилага и когато ползвател променя или премахва технически мерки за защита, прилагани от държателя на данни, или не поддържа техническите и организационните мерки, предприети от ползвателя в съгласие с държателя на данните или, ако те не са едно и също лице, притежателя на търговските тайни с цел опазване на търговските тайни, както и по отношение на всяка друга страна, която получава данните от ползвателя посредством нарушение на настоящия регламент.

5. Когато получателят на данни нарушава член 6, параграф 2, буква а) или б), ползвателите имат същите права като държателите на данни съгласно параграф 2 от настоящия член.

Член 12

Обхват на задълженията на държателите на данни, които са задължени съгласно правото на Съюза да предоставят данни

1. Настоящата глава се прилага, когато в отношенията между предприятия държател на данни е длъжен съгласно член 5 или съгласно приложимите правни разпоредби на Съюза или националните правни разпоредби, приети в съответствие с правото на Съюза, да предоставя данни на получател на данни.

2. Договорна клауза в споразумение за споделяне на данни, която в ущърб на една от страните, или, когато е приложимо, в ущърб на ползвателя, изключва прилагането на настоящата глава, дерогира от нея или изменя нейните последици, не е обвързваща за тази страна.

ГЛАВА IV

НЕРАВНОПРАВНИ ДОГОВОРНИ КЛАУЗИ, СВЪРЗАНИ С ДОСТЪПА ДО ДАННИ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ

Член 13

Неравноправни договорни клаузи, наложени едностранно на друго предприятие

1. Договорна клауза относно достъпа до данни и използването им или отговорността и средствата за правна защита при нарушение или прекратяване на задължения, свързани с данни, която е била едностранно наложена от дадено предприятие на друго предприятие, не е обвързваща за последното предприятие, ако е неравноправна.

2. Договорна клауза, която отразява повелителни разпоредби на правото на Съюза или разпоредби на правото на Съюза, които биха се прилагали, ако договорните клаузи не уреждаха въпроса, не се счита за неравноправна.

3. Договорната клауза е неравноправна, ако е от такова естество, че нейното прилагане грубо нарушава добрата търговска практика в областта на достъпа до данни и тяхното използване, в противоречие с принципите на добросъвестност и почтеност.

4. По-специално договорната клауза е неравноправна по смисъла на параграф 3, ако има за цел или резултат:

a)	да изключи или ограничи отговорността на страната, която едностранно е наложила клаузата, при умишлени действия или груба небрежност;

б)	да изключи средствата за правна защита, с които разполага страната, на която е наложена едностранно клаузата, в случай на неизпълнение на договорни задължения, или отговорността на страната, която едностранно е наложила клаузата, в случай на нарушение на тези задължения;

в)	да предостави на страната, която едностранно я е наложила, изключително право да определя дали предоставените данни са в съответствие с договора или да тълкува някоя от клаузите на договора.

5. Договорна клауза се счита за неравноправна по смисъла на параграф 3, ако има за цел или резултат:

a)	неправомерно да ограничи средствата за правна защита в случай на неизпълнение на договорни задължения или отговорността в случай на нарушение на тези задължения или да разшири отговорността на предприятието, на което клаузата е наложена едностранно;

б)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да получи достъп и да използва данните на другата договаряща страна по начин, който значително уврежда законните интереси на другата договаряща страна, особено когато тези данни съдържат чувствителни търговски данни или са защитени от търговски тайни или от права на интелектуална собственост;

в)

да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да използва данните, предоставени или генерирани от тази страна по време на срока на договора, или да ограничи използването на тези данни до такава степен, че тази страна няма право да използва, събира, получава достъп или да контролира такива данни или да използва стойността на тези данни по подходящ начин;

г)	да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да прекрати споразумението в разумен срок;

д)	да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да получи копие от данните, предоставени или генерирани от тази страна по време на срока на договора или в разумен срок след прекратяването му;

е)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да прекрати договора с необосновано кратко предизвестие, като се вземе предвид всяка разумна възможност на другата договаряща страна да премине към алтернативна и сравнима услуга и финансовите вреди, причинени от това прекратяване, освен когато са налице сериозни основания за това;

ж)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да промени съществено цената, посочена в договора, или всяко друго материалноправно условие, свързано с естеството, формата, качеството или количеството на данните, които трябва да се споделят, без в договора да са предвидени основателна причина за това и право на насрещната страна да прекрати договора в случай на такава промяна.

Буква ж) от първа алинея не засяга клаузите, с които едностранно наложилата клаузата страна си запазва правото едностранно да измени клаузите на договор с неопределен срок, при условие че в договора е посочена основателна причина за такова едностранно изменение, че страната, която едностранно е наложила клаузата, е длъжна да предостави на другата договаряща страна разумно предизвестие за такова предвидено изменение и че другата договаряща страна е свободна да прекрати договора безплатно в случай на изменение.

6. Дадена договорна клауза се счита за едностранно наложена по смисъла на настоящия член, ако е била предоставена от една от договарящите страни, а другата договаряща страна не е била в състояние да повлияе на съдържанието ѝ въпреки опита да преговаря по него. Договарящата страна, която е предоставила договорната клауза, носи тежестта да докаже, че тази клауза не е била едностранно наложена. Договарящата страна, която е предоставила спорната договорна клауза, не може да твърди, че тя е неравноправна.

7. Когато неравноправната договорна клауза може да бъде отделена от останалите клаузи на договора, останалите клаузи са обвързващи.

8. Настоящият член не се прилага за договорни клаузи, определящи основния предмет на договора, нито за съответствието на цената спрямо предоставените в замяна данни.

9. Страните по договор, попадащ в обхвата на параграф 1, не изключват прилагането на настоящия член, не дерогират от него, нито изменят неговите последици.

ГЛАВА V

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ НА ОРГАНИТЕ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, НА КОМИСИЯТА, НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И НА ОРГАНИТЕ НА СЪЮЗА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪНРЕДНА НЕОБХОДИМОСТ

Член 15

Извънредна необходимост от използване на данни

1. Извънредната необходимост от използване на определени данни по смисъла на настоящата глава е ограничена по време и обхват и се счита, че е налице само при някое от следните обстоятелства:

a)	когато исканите данни са необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация и органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза не е в състояние да получи навременно и ефективно тези данни чрез алтернативни средства при равностойни условия;

б)

при обстоятелства, които не са обхванати от буква а), и само доколкото става дума за нелични данни, когато:

орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза действа въз основа на правото на Съюза или на националното право и е установил съществуването на конкретни данни, чиято липса го възпрепятства да изпълни конкретна задача от обществен интерес, която е изрично предвидена в закона, като например изготвянето на официална статистика или смекчаването на общественозначима извънредна ситуация или възстановяването от такава ситуация; и

ii)

органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза е изчерпал всички други средства, с които разполага, за да получи такива данни, включително закупуването на нелични данни на пазара по пазарни цени или чрез позоваването на съществуващи задължения за предоставяне на данни или приемането на нови законодателни мерки, които биха могли да гарантират навременната наличност на данните.

2. Параграф 1, буква б) не се прилага за микропредприятията и малките предприятия.

3. Задължението да се докаже, че органът от публичния сектор не е бил в състояние да получи нелични данни, като ги закупи на пазара, не се прилага, когато конкретната задача от обществен интерес е изготвянето на официална статистика и закупуването на такива данни не е позволено от националното право.

Член 17

Искания за предоставяне на данни

1. Когато иска данни съгласно член 14 органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза:

a)	уточнява изискваните данни, включително съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни;

б)	доказва, че са изпълнени условията, необходими за съществуването на извънредна необходимост, както е посочено в член 15, за целта, за която се искат данните;

в)

обяснява целта на искането, планираното използване на исканите данни, включително, когато е приложимо, от трета страна в съответствие с параграф 4 от настоящия член, продължителността на това използване и, когато е приложимо, как обработката на лични данни трябва да отговори на извънредната необходимост;

г)	посочва, ако е възможно, кога се очаква данните да бъдат изтрити от всички страни, които имат достъп до тях;

д)	обосновава избора на държател на данни, до когото е адресирано искането;

е)	посочва други органи от публичния сектор, или Комисията, Европейската централна банка или органи на Съюза и трети страни, с които се очаква данните да бъдат споделени;

ж)

когато се искат лични данни, посочва всички необходими и пропорционални технически и организационни мерки за прилагане на принципите за защита на данните и необходимите гаранции за защита на данните, като например псевдонимизиране, и дали преди предоставянето на данните държателят на данните може да приложи анонимизация;

з)	посочва правната разпоредба, с която на органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза се възлага конкретната задача от обществен интерес, свързана с искането на данните;

и)	посочва срока, в който данните трябва да бъдат предоставени, и срока, упоменат в член 18, параграф 2, в който държателят на данните може да отхвърли искането или да поиска то да бъде изменено;

й)	полага максимални усилия, за да избегне изпълнение на искане за данни, водещо до отговорност на държателите на данни за нарушение на правото на Съюза или на националното право.

2. Искането за данни, отправено съгласно параграф 1 от настоящия член:

a)	е в писмена форма и е изразено на ясен, сбит и прост език, разбираем за държателя на данните;

б)	е конкретно по отношение на вида на исканите данни и съответства на данните, които държателят на данните контролира към момента на искането;

в)	е пропорционално на извънредната необходимост и надлежно обосновано от гледна точка на детайлността и обема на исканите данни и честотата на достъп до тях;

г)	зачита законните цели на държателя на данните, като се ангажира да осигури защитата на търговските тайни в съответствие с член 19, параграф 3, и взема предвид разходите и усилията, необходими за предоставянето на данните;

д)

се отнася до нелични данни и само ако се докаже, че това е недостатъчно, за да се отговори на извънредната необходимост от използване на данни в съответствие с член 15, параграф 1, буква а), изисква лични данни в псевдонимизирана форма и установява техническите и организационните мерки, които трябва да бъдат предприети за защита на данните;

е)	информира държателя на данни за санкциите, които се налагат съгласно член 40 от компетентния орган, посочен съгласно член 37, в случай на неизпълнение на искането;

ж)

когато искането е отправено от орган от публичния сектор, то се предава на посочения в член 37 координатор за данните на държавата членка, където е установен органът от публичния сектор, отправил искането, като въпросният координатор предоставя без неоснователно забавяне публичен достъп до искането онлайн, освен ако координаторът за данните счита, че това публикуване би породило риск за обществената сигурност;

з)	когато искането е отправено от Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза, се оповестява своевременно онлайн;

и)	когато се искат лични данни, своевременно се нотифицира на надзорния орган, отговарящ за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 в държавата членка, в която е установен органът от публичния сектор.

Европейската централна банка и органите на Съюза информират Комисията за своите искания.

3. Орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза не предоставя данни, получени съгласно настоящата глава, за повторно използване съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2022/868 или член 2, точка 11 от Директива (ЕС) 2019/1024. Регламент (ЕС) 2022/868 и Директива (ЕС) 2019/1024 не се прилагат за данните, държани от органи от публичния сектор и получени съгласно настоящата глава.

4. Параграф 3 от настоящия член не възпрепятства орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза да обменя данни, получени съгласно настоящата глава, с друг орган от публичния сектор или Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза с цел изпълнение на задачите, посочени в член 15, както е посочено в искането в съответствие с параграф 1, буква е) от настоящия член, или да предоставя данните на трета страна в случаите, когато чрез публично достъпно споразумение е делегирал на тази трета страна технически проверки или други функции. Задълженията на органите от публичния сектор съгласно член 19, по-специално гаранциите за запазване на поверителността на търговските тайни, се прилагат и за такива трети страни. Когато орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза предава или предоставя данни съгласно настоящия параграф, той уведомява своевременно държателя на данни, от когото са получени данните.

5. Когато държателят на данни счита, че правата му по настоящата глава са били нарушени от предаването или предоставянето на данни, той може да подаде жалба до посочения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

6. Комисията разработва примерен образец за искания съгласно настоящия член.

Член 18

Изпълнение на исканията за данни

1. Държател на данни, който получи искане за предоставяне на данни съгласно настоящата глава, предоставя своевременно данните на органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза, като взема предвид необходимите технически, организационни и правни мерки.

2. Без да се засягат специфичните нужди по отношение на наличността на данни, определени в правото на Съюза или националното право, държателят на данни може да откаже или да поиска изменение на искането за предоставяне на данни съгласно настоящата глава своевременно и при всички случаи не по-късно от пет работни дни след получаването на искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, и своевременно и при всички случаи не по-късно от 30 работни дни след получаването на такова искане в други случаи на извънредна необходимост, на някое от следните основания:

a)	държателят на данните не контролира исканите данни;

б)	вече е подадено подобно искане за същата цел от друг орган от публичния сектор или от Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза и държателят на данните не е бил уведомен за изтриването на данните съгласно член 19, параграф 1, буква в);

в)	искането не отговаря на условията, определени в член 17, параграфи 1 и 2.

3. Ако държателят на данни реши да откаже искането или да поиска неговото изменение в съответствие с параграф 2, буква б), той посочва самоличността на органа от публичния сектор или на Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза, които преди това са подали искане за същата цел.

4. Когато поисканите данни включват лични данни, държателят на данните надлежно анонимизира данните, освен ако за изпълнението на искането за предоставяне на данни на орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза се налага разкриване на лични данни. В такива случаи държателят на данните псевдонимизира данните.

5. Когато органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза желае да оспори отказа на държател на данни да предостави исканите данни или когато държателят на данни желае да оспори искането и въпросът не може да бъде разрешен чрез подходящо изменение на искането, въпросът се отнася до определения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

Член 19

Задължения на органите от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка и органите на Съюза

1. Орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза, получаващи данни в резултат на искане, отправено съгласно член 14:

a)	не използват данните по начин, несъвместим с целта, за която са поискани;

б)	са въвели технически и организационни мерки, които запазват поверителността и целостта на исканите данни и сигурността на прехвърлянето на данни, по-специално на личните данни, и гарантират правата и свободите на субектите на данни;

в)

изтриват данните веднага щом престанат да бъдат необходими за посочената цел и информират своевременно държателя на данните и физическите лица или организациите, които са получили данните съгласно член 21, параграф 1, че данните са били изтрити, освен ако не се изисква архивиране на данните в съответствие с правото на Съюза или националното право относно публичния достъп до документи в контекста на задълженията за прозрачност.

2. Орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка, орган на Съюза или трета страна, получаващи данни съгласно настоящата глава, не може:

a)	да използва данните или информацията за икономическото положение, активите и методите на производство или експлоатация на държателя на данни, за да разработи или подобри свързан продукт или свързана услуга, които се конкурират със свързания продукт или свързаната услуга на държателя на данни;

б)	да споделя данните с друга трета страна за някоя от целите, посочени в буква а).

3. Разкриването на търговски тайни на орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза се изисква само доколкото това е строго необходимо за постигане на целта на дадено искане по член 15. В такъв случай държателят на данни или, ако те не са едно и също лице, притежателят на търговска тайна идентифицира данните, които са защитени като търговски тайни, включително в съответните метаданни. Преди разкриването на търговска тайна органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза предприема всички необходими и подходящи технически и организационни мерки за запазване на поверителността на търговските тайни, включително, когато е целесъобразно, използването на образци на договорни клаузи, технически стандарти и прилагането на кодекси за поведение.

4. Всеки орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза отговарят за сигурността на данните, които получават.

Член 20

Компенсация в случай на извънредна необходимост

1. Държателите на данни, различни от микропредприятията и малките предприятия, предоставят безплатно данните, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация в съответствие с член 15, параграф 1, буква а). Органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза, които са получили данни, изразяват обществено признание на държателя на данните, ако той е поискал това.

2. Държателят на данни има право на справедлива компенсация за предоставянето на данни в изпълнение на искане, отправено съгласно член 15, параграф 1, буква б). Тази компенсация обхваща техническите и организационните разходи, направени за изпълнението на искането, включително, когато е приложимо, разходите за анонимизиране, псевдонимизиране, агрегиране и за техническо адаптиране, и разумен марж. По искане на органа от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза, държателят на данните представя информация относно основата за изчислението на разходите и разумния марж.

3. Параграф 2 се прилага и когато микропредприятия и малки предприятия искат компенсация за предоставянето на данни.

4. Държателите на данни нямат право на компенсация за предоставянето на данни в изпълнение на искане, отправено съгласно член 15, параграф 1, буква б), когато конкретната задача от обществен интерес се състои в изготвянето на официална статистика и когато закупуването на данни не е позволено от националното право. Държавите членки уведомяват Комисията, когато закупуването на данни за изготвянето на официална статистика не е позволено от националното право.

5. Когато органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза не са съгласни с размера на компенсацията, поискана от държателя на данните, те могат да подадат жалба до посочения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

Член 21

Споделяне на данни, получени в контекста на извънредна необходимост, с научноизследователски организации или статистически органи

1. Орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза има право да споделя данни, получени съгласно настоящата глава:

a)	с физически лица или организации с цел извършване на научни изследвания или анализи, съвместими с целта, за която са поискани данните; или

б)	с национални статистически институти и Евростат за изготвянето на официална статистика.

2. Физическите лица или организациите, които получават данните съгласно параграф 1, действат с нестопанска цел или в контекста на мисия от обществен интерес, призната в правото на Съюза или националното право. Те не включват организации, върху които търговските предприятия имат значително влияние, което би могло да доведе до преференциален достъп до резултатите от научните изследвания.

3. Физическите лица или организациите, които получават данните съгласно параграф 1 от настоящия член, спазват същите задължения като приложимите за органите от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органите на Съюза съгласно член 17, параграф 3 и член 19.

4. Независимо от член 19, параграф 1, буква в), физическите лица или организациите, които получават данните съгласно параграф 1 от настоящия член, могат да съхраняват получените данни за целта, за която те са поискани, за срок до шест месеца след изтриването на данните от органите от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка и органите на Съюза.

5. Когато орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза възнамерява да предаде или да предостави данни съгласно параграф 1 от настоящия член, той своевременно уведомява държателя на данни, от когото са получени данните, като посочва самоличността и координатите за връзка на получаващата данните организация или физическо лице, целта на предаването или предоставянето на данните, срока, за който данните ще се използват, и предприетите техническа защита и организационни мерки, включително когато става въпрос за лични данни или търговски тайни. Когато държателят на данни не е съгласен с предаването или предоставянето на данни, той може да подаде жалба до определения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

Член 22

Взаимопомощ и трансгранично сътрудничество

1. Органите от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка и органите на Съюза си сътрудничат и си оказват съдействие за последователното прилагане на настоящата глава.

2. Никакви данни, обменени в контекста на поисканото и предоставеното съдействие по параграф 1, не може да се използват по начин, несъвместим с целта, за която са поискани.

3. Когато орган от публичния сектор възнамерява да поиска данни от държател на данни, установен в друга държава членка, той първо уведомява за това намерение определения съгласно член 37 компетентен орган на тази държава членка. Това изискване се прилага и за искания от Комисията, Европейската централна банка и органи на Съюза. Искането се разглежда от компетентния орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

4. След като разгледа искането с оглед на изискванията, определени в член 17, съответният компетентен орган своевременно предприема едно от следните действия:

предава искането на държателя на данните и, ако е приложимо, съветва органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза относно необходимостта, ако има такава, от сътрудничество с органите от публичния сектор на държавата членка, в която е установен държателят на данните, с цел намаляване на административната тежест за държателя на данните при изпълнението на искането;

б)	отхвърля по надлежно обосновани причини в съответствие с настоящата глава искането.

Органът от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка и органът на Съюза взимат предвид становището и основанията, посочени от съответния компетентен орган съгласно първа алинея, преди да предприемат всякакви по-нататъшни действия, като например повторно подаване на искането, ако е приложимо.

ГЛАВА VI

СМЯНА НА УСЛУГИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ

Член 23

Премахване на пречките пред ефективната смяна на доставчика

Доставчиците на услуги за обработка на данни предприемат мерките, предвидени в членове 25, 26, 27, 29 и 30, за да позволят на клиентите да преминат към услуга за обработка на данни, обхващаща същия вид услуги, която се предоставя от друг доставчик на услуги за обработка на данни, или към локална инфраструктура за ИКТ, или, когато е приложимо, да ползват едновременно няколко доставчици на услуги за обработка на данни. По-специално, доставчиците на услуги за обработка на данни не налагат и отстраняват предпазарните, търговските, техническите, договорните и организационните пречки, които възпрепятстват клиентите:

a)	след изтичане на максималния срок на предизвестие и успешното приключване на процеса на смяна на доставчика, в съответствие с член 25, да прекратяват договора за услугата за обработка на данни;

б)	да сключват нови договори с друг доставчик на услуги за обработка на данни, обхващащи същия вид услуги;

в)	да пренасят данните на клиента, които могат да бъдат експортирани, и цифрови активи към друг доставчик на услуги за обработка на данни или към локална инфраструктура за ИКТ, включително след като са се възползвали от предложения за безплатни услуги;

г)	в съответствие с член 24 да постигнат функционална еквивалентност при използването на новата услуга за обработка на данни в ИКТ средата на друг доставчик на услуги за обработка на данни, обхващащи същия вид услуга;

д)	да отделят, когато е технически осъществимо, услугите за обработка на данни, посочени в член 30, параграф 1, от другите услуги за обработка на данни, предоставяни от доставчика на услуги за обработка на данни.

Член 25

Договорни клаузи относно смяната на доставчици

1. Правата на клиента и задълженията на доставчика на услуги за обработка на данни по отношение на смяната на доставчици на такива услуги или, когато е приложимо, на преминаването към локална инфраструктура за ИКТ, се определят ясно в писмен договор. Доставчикът на услуги за обработка на данни предоставя договора на клиента преди подписването му, по начин, позволяващ на клиента да съхранява и възпроизвежда договора.

2. Без да се засяга Директива (ЕС) 2019/770, договорът, посочен в параграф 1 от настоящия член, включва най-малко следното:

клаузи, които позволяват на клиента при поискване да премине към услуга за обработка на данни, предлагана от друг доставчик на услуги за обработка на данни, или да пренася всички данни, които могат да бъдат експортирани, и цифрови активи към локална инфраструктура за ИКТ без неоснователно забавяне и при всички случаи не след изтичането на задължителния максимален преходен период от 30 календарни дни, който да започва след изтичане на максималния срок на предизвестие, посочен в буква г), по време на който договорът за услуги остава приложим, а доставчикът на услуги за обработка на данни:

i)	предоставя разумно съдействие на клиента и на третите страни, упълномощени от клиента, в процеса на смяна на доставчика;

ii)	действа с дължимата грижа за поддържане на непрекъснатостта на дейността и продължава да предоставя функциите или услугите, предвидени в договора;

iii)	предоставя ясна информация относно известните рискове за непрекъснатостта на предоставянето на функциите или услугите от страна на изпращащия доставчик на услуги за обработка на данни;

iv)

гарантира, че по време на целия процес на смяна на доставчика се поддържа високо ниво на сигурност, по-специално сигурността на данните по време на прехвърлянето им и продължаващата сигурност на данните по време на срока на извличане, посочен в буква ж), в съответствие с приложимото право на Съюза или национално право;

б)	задължение за доставчика на услуги за обработка на данни да подпомага стратегията за излизане на клиента, която е от значение за договорените услуги, включително чрез предоставяне на цялата относима информация;

в)

клауза, в която се посочва, че договорът се счита за прекратен и клиентът ще бъде уведомен за прекратяването в един от следните случаи:

i)	когато е приложимо, при успешното приключване на процеса на смяна на доставчика;

ii)	в края на максималния срок на предизвестие, посочен в буква г), когато клиентът не желае да смени доставчика, а да изтрие своите данни, които могат да бъдат експортирани и своите цифрови активи при прекратяване на услугата;

г)	максимален срок на предизвестие за започване на процеса на смяна на доставчика, който не може да надвишава два месеца;

д)	изчерпателна спецификация на всички категории данни и цифрови активи, които могат да бъдат пренесени по време на процеса на смяна на доставчика, включително най-малко всички данни, които могат да бъдат експортирани;

е)

изчерпателна спецификация на категориите данни, специфични за вътрешното функциониране на услугата за обработка на данни на доставчика, които трябва да бъдат извадени от данните, които могат да бъдат експортирани, по буква д) от настоящия параграф, когато съществува риск от нарушаване на търговските тайни на доставчика, при условие че такова изваждане не възпрепятства, нито забавя процеса на смяна на доставчика, предвиден в член 23;

ж)	минимален срок за извличане на данни от най-малко 30 календарни дни, считано от края на преходния период, договорен между клиента и доставчика на услуги за обработка на данни, в съответствие с буква а) от настоящия параграф и параграф 4;

з)

клауза, гарантираща пълното изтриване на всички данни, които могат да бъдат експортирани, и на цифровите активи, генерирани пряко от клиента или пряко свързани с клиента, след изтичането на срока за извличане, посочен в буква ж), или след изтичането на алтернативен договорен срок на дата, по-късна от датата на изтичане на срока за извличане, посочен в буква ж), при условие че процесът на смяна на доставчика е приключил успешно;

и)	такси за смяна на доставчика, които могат да бъдат наложени от доставчиците на услуги за обработка на данни в съответствие с член 29.

3. Договорът, посочен в параграф 1, включва разпоредби, които предвиждат, че клиентът може да уведоми доставчика на услуги за обработка на данни за решението си да изпълни едно или повече от следните действия при изтичане на максималния срок на предизвестието, посочен в параграф 2, буква г):

a)	да премине към друг доставчик на услуги за обработка на данни, като в този случай клиентът предоставя необходимите координати на този доставчик;

б)	да премине към локална инфраструктура за ИКТ;

в)	да изтрие своите данни, които могат да бъдат експортирани, и своите цифрови активи.

4. Когато задължителният максимален преходен период, посочен в параграф 2, буква а), е технически неосъществим, доставчикът на услуги за обработка на данни уведомява клиента в срок от 14 работни дни след подаването на искането за смяна на доставчика, като надлежно обосновава техническата неосъществимост и посочва алтернативен преходен период, който не може да надвишава седем месеца. В съответствие с параграф 1 през алтернативния преходен период се осигурява непрекъснатост на услугата.

5. Без да се засяга параграф 4, договорът, посочен в параграф 1, включва клаузи, предоставящи на клиента правото да удължи преходния период веднъж за период, който клиентът счита за по-подходящ за собствените си цели.

Член 33

Съществени изисквания по отношение на оперативната съвместимост на данните, на механизмите и услугите за споделяне на данни, както и на общите европейски пространства на данни

1. Участниците в пространства на данни, които предлагат данни или услуги за данни на други участници, спазват следните съществени изисквания за улесняване на оперативната съвместимост на данните, на механизмите и услугите за споделяне на данни, както и на общите европейски пространства на данни, които са специфични за конкретни цели, или конкретни сектори, или междусекторни оперативно съвместими рамки за общи стандарти и практики за споделяне или за съвместна обработка на данни за, наред с другото, разработването на нови продукти и услуги, научни изследвания или инициативи на гражданското общество:

a)	съдържанието на набора от данни, ограниченията за използване, лицензите, методиката за събиране на данни, качеството и неопределеността на данните се описват в достатъчна степен, когато е приложимо, в машинночетим формат, за да може получателят да ги намира, да има достъп до тях и да ги използва;

б)	структурите на данните, форматите на данните, речниците, класификационните схеми, таксономиите и списъците с кодове, когато са налични, се описват по публично достъпен и последователен начин;

в)

техническите средства за достъп до данните, като приложно-програмни интерфейси, условията за тяхното използване и качеството на услугата се описват в достатъчна степен, за да се позволи автоматичен достъп и предаване на данни между страните, включително непрекъснато, чрез изтегляне на масиви от данни или в реално време в машинночетим формат, когато това е технически осъществимо и не възпрепятства доброто функциониране на свързания продукт;

г)	когато е приложимо, се предоставят средствата за осигуряване на оперативна съвместимост на инструментите за автоматизиране на изпълнението на споразуменията за споделяне на данни, като например интелигентните договори.

Изискванията могат да имат общ характер или да засягат конкретни сектори, като същевременно изцяло отчитат взаимовръзката с изискванията, произтичащи от други актове на правото на Съюза или на националното право.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 45 от настоящия регламент с цел допълването му, за да уточнява допълнително съществените изисквания, определени в параграф 1 от настоящия член, във връзка с такива изисквания, които по своето естество не могат да породят желаното въздействие, освен ако не са допълнително уточнени в обвързващи правни актове на Съюза и с цел да се отрази правилно технологичното и пазарното развитие.

Когато приема делегирани актове, Комисията взима предвид становищата на ЕКИОД в съответствие с член 42, буква в), точка iii).

3. Счита се, че участниците в пространства на данни, които предлагат данни или услуги за данни на други участници в пространства на данни, отговарящи на хармонизираните стандарти или на части от хармонизирани стандарти, чиито референтни данни са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, спазват съществените изисквания, определени в параграф 1, доколкото тези изисквания са обхванати от въпросните хармонизирани стандарти или от части от тях.

4. Съгласно член 10 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията иска от една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят хармонизирани стандарти, които отговарят на съществените изисквания, определени в параграф 1 от настоящия член.

5. Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема общи спецификации, обхващащи някое или всички от съществените изисквания, определени в параграф 1, когато са изпълнени следните условия:

в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 Комисията е поискала от една или повече европейски организации за стандартизация да изготви хармонизиран стандарт, отговарящ на съществените изисквания, определени в параграф 1 от настоящия член, и:

i)	искането не е било прието;

ii)	хармонизираните стандарти, в отговор на искането, не са предоставени в срока, определен в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012; или

iii)	хармонизираните стандарти не съответстват на искането; и

б)

Референтните данни на хармонизирани стандарти, обхващащи съответните съществени изисквания, определени в параграф 1 от настоящия член, не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, както се изисква съгласно Регламент (ЕС) № 1025/2012, и не се очаква подобни референтни данни да бъдат публикувани в разумен срок.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 46, параграф 2.

6. Преди да изготви проект на акт за изпълнение, посочен в параграф 5 от настоящия член, Комисията информира комитета, посочен в член 22 от Регламент (ЕС) № 1025/2012, че счита, че условията по параграф 5 от настоящия член са изпълнени.

7. При изготвянето на проекта на акт за изпълнение, посочен в параграф 5, Комисията взема предвид становищата на ЕКИОД и на други съответни органи или експертни групи и надлежно се консултира с всички съответни заинтересовани страни.

8. Счита се, че участниците в пространства на данни, които предлагат данни или услуги за данни на други участници в пространства на данни, отговарящи на общите спецификации, установени с актове за изпълнение, посочени в параграф 5, или на части от тях, спазват съществените изисквания, определени в параграф 1, доколкото тези изисквания са обхванати от тези общи спецификации или части от тях.

9. Когато хармонизиран стандарт е приет от европейска организация за стандартизация и е предложен на Комисията за целите на публикуване на референтните му данни в Официален вестник на Европейския съюз, Комисията оценява хармонизирания стандарт в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012. Когато в Официален вестник на Европейския съюз бъдат публикувани референтните данни на хармонизиран стандарт, Комисията отменя актовете за изпълнение, посочени в параграф 5 от настоящия член, или частите от тях, отнасящи се до същите съществени изисквания, като тези, обхванати от въпросния хармонизиран стандарт.

10. Когато държава членка счита, че дадена обща спецификация не отговаря напълно на съществените изисквания, определени в параграф 1, тя информира Комисията за това, като представя подробно разяснение. Комисията разглежда това подробно разяснение и ако е целесъобразно може да измени акта за изпълнение, с който е въведена въпросната обща спецификация.

11. Комисията може да приема насоки, като взема предвид предложението на ЕКИОД в съответствие с член 30, буква з) от Регламент (ЕС) 2022/868, с която се определят оперативно съвместими рамки за общи стандарти и практики за функционирането на общите европейски пространства на данни.

Член 37

Компетентни органи и координатори за данните

1. Всяка държава членка определя един или повече компетентни органи, които да отговарят за прилагането и осигуряването на спазването на настоящия регламент (наричани по-нататък „компетентни органи“). Държавите членки могат да създадат един или повече нови органи или да разчитат на съществуващи органи.

2. Когато държава членка определи повече от един компетентен орган, тя посочва един от тях за координатор за данните, за да се улесни сътрудничеството между компетентните органи и да се подпомагат образуванията, попадащи в обхвата на настоящия регламент, по всички въпроси, свързани с прилагането и осигуряването на спазването му. При изпълнението на задачите и правомощията, които са им възложени съгласно параграф 5, компетентните органи си сътрудничат помежду си.

3. Надзорните органи, отговарящи за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, отговарят за наблюдението на прилагането на настоящия регламент по отношение на защитата на личните данни. Глави VI и VII от Регламент (ЕС) 2016/679 се прилагат mutatis mutandis.

Европейският надзорен орган по защита на данните отговаря за наблюдението на прилагането на настоящия регламент, доколкото това засяга Комисията, Европейската централна банка или органите на Съюза. Когато е целесъобразно, член 62 от Регламент (ЕС) 2018/1725 се прилага mutatis mutandis.

Задачите и правомощията на надзорните органи, посочени в настоящия параграф, се упражняват по отношение на обработката на лични данни.

4. Без да се засяга прилагането на параграф 1 от настоящия член:

а)	по специфични секторни въпроси относно достъпа и използването на данни, свързани с прилагането на настоящия регламент, се зачита компетентността на секторните органи;

б)	компетентният орган, отговарящ за прилагането и осигуряването на спазването на членове 23 – 31 и членове 34 и 35, има опит в областта на данните и електронните съобщителни услуги.

5. Държавите членки гарантират, че задачите и правомощията на компетентните органи са ясно дефинирани и включват:

a)	насърчаване на грамотността по отношение на данните и осведомеността сред ползвателите и образуванията, попадащи в обхвата на настоящия регламент, относно правата и задълженията по този регламент;

б)

разглеждане на жалбите, произтичащи от предполагаеми нарушения на настоящия регламент, включително във връзка с търговските тайни, разследване на предмета на жалбите, доколкото е целесъобразно, и редовно уведомяване на жалбоподателите, при целесъобразност и в съответствие с националното право, за хода и резултатите от разследването в разумен срок, по-специално ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг компетентен орган;

в)	провеждане на разследвания по въпроси, засягащи прилагането на настоящия регламент, включително въз основа на информация, получена от друг компетентен орган или друг публичен орган;

г)	налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи финансови санкции, които могат да включват периодични санкции и санкции с обратно действие, или образуване на съдебни производства за налагане на глоби;

д)	наблюдение на технологичното и съответното търговско развитие, което е от значение за предоставянето и използването на данни;

е)

сътрудничество с компетентните органи на други държави членки и, когато е приложимо, с Комисията или Европейския комитет за иновации в областта на данните, за да се гарантира последователното и ефективно прилагане на настоящия регламент, в т.ч. обмена на цялата съответна информация по електронен път, без неоснователно забавяне, включително по отношение на параграф 10 от настоящия член;

ж)

сътрудничество със съответните компетентни органи, отговарящи за изпълнението на други правни актове на Съюза или национални правни актове, включително с органите, компетентни в областта на данните и електронните съобщителни услуги, с надзорния орган, отговарящ за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679, или със секторните органи, за да се гарантира, че настоящият регламент се прилага съгласувано с други правни актове на Съюза и с националното право;

з)	сътрудничество със съответните компетентни органи, за да се гарантира, че членове 23 – 31 и членове 34 и 35 се спазват съгласувано с останалото право на Съюза и с разпоредбите за саморегулиране, приложими за доставчиците на услуги за обработка на данни;

и)	гарантиране, че таксите за смяна на доставчика се премахват в съответствие с член 29;

й)	разглеждане на исканията за предоставяне на данни, отправени съгласно глава V.

Когато е определен, координаторът за данните улеснява сътрудничеството, посочено в букви е), ж) и з) от първа алинея, и подпомага компетентните органи при поискване от тях.

6. Координаторът за данните, когато такъв компетентен орган е определен:

a)	действа като единно звено за контакт по всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент;

б)	осигурява публичен достъп онлайн до искания за предоставяне на данни, подадени от органи от публичния сектор в случай на извънредна необходимост съгласно глава V, и насърчава доброволните споразумения за споделяне на данни между органите от публичния сектор и държателите на данни;

в)	ежегодно информира Комисията за отказите, нотифицирани съгласно член 4, параграфи 2 и 8 и член 5, параграф 11.

7. Държавите членки нотифицират Комисията относно наименованията на компетентните органи и техните задачи и правомощия, и, когато е приложимо, наименованието на координатора за данните. Комисията поддържа публичен регистър на тези органи.

8. При изпълнението на своите задачи и упражняването на правомощията си в съответствие с настоящия регламент компетентните органи остават безпристрастни и свободни от всякакво външно влияние, независимо дали пряко, или косвено, и не търсят, нито приемат указания за отделните случаи от който и да е друг публичен орган или от който и да е частноправен субект.

9. Държавите членки гарантират, че на компетентните органи са предоставени достатъчно човешки и технически ресурси и съответният експертен опит, необходими за ефективното изпълнение на задачите им в съответствие с настоящия регламент.

10. Образуванията, попадащи в обхвата на настоящия регламент, са в рамките на компетентността на държавата членка, в която е установен субектът. Когато образуванието е установено в повече от една държава членка, се счита, че то е в рамките на компетентността на държавата членка, в която се намира основното му място на установяване, т.е. където е главното управление или регистрираното седалище на образуванието, от което се упражняват основните финансови функции и оперативен контрол.

11. Всяко попадащо в обхвата на настоящия регламент образувание, което предоставя свързани продукти или предлага свързани услуги в Съюза и което не е установено в Съюза, определя законен представител в една от държавите членки.

12. За да се гарантира спазването на настоящия регламент, всяко попадащо в обхвата на настоящия регламент образувание, което предоставя свързани продукти или предлага свързани услуги в Съюза, упълномощава законен представител, към когото компетентните органи да се обръщат в допълнение или вместо към образуванието по всички въпроси, свързани с въпросното образувание. Този законен представител си сътрудничи с компетентните органи и при поискване предоставя изчерпателна информация за предприетите действия и въведените разпоредби от попадащото в обхвата на настоящия регламент образувание, което предоставя свързани продукти или предлага свързани услуги в Съюза, за да се гарантира спазването на настоящия регламент.

13. Счита се, че попадащо в обхвата на настоящия регламент образувание, което предоставя свързани продукти или предлага свързани услуги в Съюза, попада в компетентността на държавата членка, в която се намира неговият законен представител. Определянето на законен представител от образуванието не засяга въпроса за отговорността на въпросното образувание и за исковете, които биха могли да бъдат заведени срещу това образувание. Докато образуванието не определи законен представител в съответствие с настоящия член, при целесъобразност то попада в рамките на компетентността на всички държави членки за целите на гарантирането на прилагането и осигуряването на изпълнението на настоящия регламент. Всеки компетентен орган може да упражнява своята компетентност, включително чрез налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, при условие че образуванието не е обект на производство за принудително изпълнение съгласно настоящия регламент по отношение на същите факти, образувано от друг компетентен орган.

14. Компетентните органи имат правомощието да изискват от ползвателите, държателите на данни или получателите на данни или техните законни представители, попадащи в рамките на компетентността на тяхната държава членка, цялата информация, необходима за проверка на спазването на настоящия регламент. Всяко искане за информация е пропорционално с оглед на изпълнението на свързаната с него задача и е обосновано.

15. Когато компетентен орган в една държава членка поиска предприемане на мерки за съдействие или осигуряване на съблюдаването от компетентен орган в друга държава членка, той подава обосновано искане. При получаване на такова искане компетентният орган предоставя отговор, в който се описват подробно действията, които са били предприети или които се планира да бъдат предприети, без неоснователно забавяне.

16. Компетентните органи зачитат принципите на поверителност и на опазване на професионална и търговска тайна и защитават личните данни в съответствие с правото на Съюза или националното право. Всяка информация, обменена в контекста на искане за съдействие и предоставена съгласно настоящия член, се използва единствено по отношение на въпросите, за които е поискана.

Член 42

Роля на ЕКИОД

ЕКИОД, създаден от Комисията като експертна група съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2022/868, в която са представени компетентните органи, подкрепя последователното прилагане на настоящия регламент, чрез:

a)	консултиране и подпомагане на Комисията във връзка с разработването на съгласувани практики за компетентните органи при прилагането на глави II, III, V и VII;

б)

улесняване на сътрудничеството между компетентните органи чрез изграждане на капацитет и обмен на информация, по-специално чрез установяване на методи за ефективен обмен на информация, свързана с прилагането на правата и задълженията по глави II, III и V при трансгранични случаи, включително координация по отношение на определянето на санкции;

в)

консултиране и подпомагане на Комисията по отношение на:

i)	евентуално искане за изготвянето на хармонизирани стандарти, посочени в член 33, параграф 4, член 35, параграф 4 и член 36, параграф 5;

ii)	изготвянето на актовете за изпълнение, посочени в член 33, параграф 5, член 35, параграфи 5 и 8 и член 36, параграф 6;

iii)	изготвянето на делегираните актове, посочени в член 29, параграф 7 и член 33, параграф 2; и

iv)	приемането на насоките за определяне на оперативно съвместими рамки за общи стандарти и практики за функционирането на общите европейски пространства на данни, посочени в член 33, параграф 11.

ГЛАВА Х

ПРАВО SUI GENERIS СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО

whereas

keyboard_tab Data Act 2023/2854 BG

Data Act 2023/2854 BG