search


keyboard_tab Data Act 2023/2854 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2023/2854 BG cercato: 'докаже' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index докаже:


whereas докаже:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 862

 

Член 4

Права и задължения на ползвателите и държателите на данни по отношение на достъпа, използването и предоставянето на данни от продукти и от свързани услуги

1.   Когато ползвателят няма пряк достъп до данните от свързания продукт или от свързаните услуги, държателите на данните му предоставят леснодостъпните данни, както и съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни, без неоснователно забавяне, със същото качество, каквото се предоставя на държателя на данните, лесно, сигурно, безплатно, в изчерпателен, структуриран, широко използван и машинночетим формат и, когато е относимо и технически осъществимо, непрекъснато и в реално време. Това се извършва въз основа на обикновено искане чрез електронни средства, когато е технически осъществимо.

2.   Ползвателите и държателите на данните могат чрез договор да ограничат или забранят достъпа, използването или по-нататъшното споделяне на данни, ако такава обработка би могла да подкопае изискванията за сигурност на свързания продукт съгласно предвиденото в правото на Съюза или в националното право, което да доведе до сериозно неблагоприятно въздействие върху здравето, безопасността или сигурността на физическите лица. Секторните органи могат да осигурят на ползвателите и държателите на данните технически експертен опит в този контекст. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия член, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.

3.   Без да се засяга правото на ползвателя да търси правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, във връзка с всеки спор с държателя на данните относно договорните ограничения или забрани, посочени в параграф 2, ползвателят може:

a)

да подаде жалба до компетентния орган в съответствие с член 37, параграф 5, буква б); или

б)

да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1.

4.   Държателите на данни не затрудняват неоправдано упражняването от страна на ползвателя на избора или правата съгласно настоящия член, включително като предлагат избор на ползвателя по начин, който не е неутрален, или като подриват или накърняват автономността на ползвателя, вземането на решения или избора му чрез структурата, проектирането, функционирането или начина на работа на ползвания потребителски цифров интерфейс или част от такъв интерфейс.

5.   За целите на проверката дали дадено физическо или юридическо лице се квалифицира като ползвател за целите на параграф 1, държателят на данните не може да изисква от това лице да предостави информация извън необходимото. Държателите на данните не съхраняват никаква информация, по-специално данни за влизане, относно достъпа на ползвателя до исканите данни извън необходимото за правилното изпълнение на искането му за достъп и за сигурността и поддръжката на инфраструктурата за данни.

6.   Търговски тайни се съхраняват и се разкриват само когато държателят на данните и ползвателят предприемат всички необходими мерки преди разкриването, за да запазят поверителността на данните, по-специално по отношение на трети страни. Държателят на данните или, когато става дума за различно лице, притежателят на търговска тайна идентифицира данните, които са защитени като търговски тайни, включително в съответните метаданни, и се споразумява с ползвателя относно пропорционални технически и организационни мерки, необходими за запазване на поверителността на споделените данни, по-специално по отношение на трети страни, като образци на договорни клаузи, споразумения за поверителност, строги протоколи за достъп, технически стандарти и прилагане на кодекси за поведение.

7.   Когато няма споразумение относно необходимите мерки, посочени в параграф 6, или ако ползвателят не прилага мерките, договорени съгласно параграф 6, или застрашава поверителността на търговските тайни, държателят на данните може да се въздържи или, в зависимост от случая, да преустанови споделянето на данни, идентифицирани като търговски тайни. Решението на държателя на данните се обосновава надлежно и своевременно се предоставя в писмен вид на ползвателя. В такива случаи държателят на данните уведомява компетентния орган, посочен съгласно член 37, че е отказал или преустановил споделянето на данни, и посочва кои мерки не са били договорени или приложени и, когато е нужно, поверителността на кои търговски тайни е застрашена.

8.   При извънредни обстоятелства, когато държателят на данните, който е притежател на търговска тайна, може да докаже, че е много вероятно да претърпи сериозни икономически вреди от разкриването на търговски тайни въпреки техническите и организационните мерки, предприети от ползвателя съгласно параграф 6 от настоящия член, този държател на данните може да откаже искане за достъп до въпросните конкретни данни, като разглежда всеки случай поотделно. Доказването става чрез надлежна обосновка въз основа на обективни елементи, по-специално осъществяването на защитата на търговските тайни в трети държави, естеството и нивото на поверителност на исканите данни, както и уникалността и новостта на свързания продукт, и се предоставя на ползвателя в писмен вид без неоснователно забавяне. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия параграф, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.

9.   Без да се засяга правото на ползвател да търси правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, ползвател, който желае да оспори решението на държател на данните да откаже, да се въздържи или да преустанови споделянето на данни съгласно параграфи 7 и 8, може:

а)

да подаде жалба в съответствие с член 37, параграф 5, буква б) до националния компетентен орган, който своевременно взема решение дали и при какви условия споделянето на данните да започне или да бъде възобновено; или

б)

да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1.

10.   Ползвателят не използва данните, получени по искане съгласно параграф 1, за разработване на свързан продукт, който се конкурира със свързания продукт, от който произхождат данните, нито споделя данните с трета страна с такова намерение и не използва тези данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство на производителя или, когато е приложимо, на държателя на данните.

11.   Ползвателят не използва средства за принуда, нито злоупотребява с пропуски в техническата инфраструктура на държателя на данните, предназначена за защита на данните, за да получи достъп до тях.

12.   Когато ползвателят не е субектът на данните, чиито лични данни са поискани, всякакви лични данни, генерирани от използването на свързан продукт или свързана услуга, му се предоставят от държателя на данните само когато е налице валидно правно основание за обработване съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и, когато е приложимо, са изпълнени условията на член 9 от същия регламент и на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО.

13.   Държателят на данните използва всички леснодостъпни данни, които са нелични данни, само въз основа на договор с ползвателя. Държателят на данните не използва такива данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство или използването от страна на ползвателя по всеки друг начин, който би могъл да подкопае търговската позиция на този ползвател на пазарите, на които той осъществява дейност.

14.   Държателите на данните не предоставят нелични данни от продукти на трети страни за търговски или нетърговски цели, различни от изпълнението на договора им с ползвателя. Когато е приложимо, държателите на данните обвързват чрез договор третите страни да не споделят с други лица получените от тях данни.

Член 5

Право на ползвателя да споделя данни с трети страни

1.   По искане на ползвател или на страна, действаща от името на ползвател, държателят на данните предоставя на разположение на трета страна леснодостъпни данни, както и съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни, без неоснователно забавяне, със същото качество, което е на разположение на държателя на данните, лесно, сигурно, безплатно за ползвателя, в изчерпателен, структуриран, широко използван и машинночетим формат и когато е нужно и технически осъществимо, непрекъснато и в реално време. Държателят на данните предоставя данните на третата страна в съответствие с членове 8 и 9.

2.   Параграф 1 не се прилага за леснодостъпни данни в контекста на изпитването на нови свързани продукти, вещества или процеси, които все още не са пуснати на пазара, освен ако използването им от трета страна не е разрешено съгласно договор.

3.   Никое предприятие, определено за контролиращо достъпа предприятие съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2022/1925, не е допустима трета страна съгласно настоящия член и следователно не може:

a)

да изисква от ползвателя или да му предлага търговски стимули по какъвто и да е начин, включително чрез предоставяне на парично или друго възнаграждение, за това ползвателят да предостави данни на някоя от неговите услуги, които ползвателят е получил след искане съгласно член 4, параграф 1;

б)

да изисква от ползвателя или да му предлага търговски стимули, за да поиска от държателя на данни да предостави данни на някоя от неговите услуги съгласно параграф 1 от настоящия член;

в)

да получава данни от ползвателя, които самият ползвател е получил след искане съгласно член 4, параграф 1.

4.   За целите на проверката дали физическо или юридическо лице се квалифицира като ползвател или трета страна за целите на параграф 1, от ползвателя или третата страна не може да се изисква да предоставят никаква информация извън необходимото. Държателите на данните не съхраняват никаква информация относно достъпа на третата страна до исканите данни извън необходимото за правилното изпълнение на искането за достъп на третата страна и за сигурността и поддръжката на инфраструктурата за данни.

5.   Третата страна не използва средства за принуда, нито злоупотребява с пропуски в техническата инфраструктура на държателя на данните, която е предназначена за защита на данните, за да получи достъп до тях.

6.   Държателят на данните не използва никакви леснодостъпни данни, за да получи информация за икономическото положение, активите и методите на производство или използването от третата страна по всеки друг начин, който би могъл да подкопае нейната търговската позиция на пазарите, на които тя осъществява дейност, освен ако третата страна не е дала разрешение за такова използване и има техническата възможност да оттегли лесно това разрешение по всяко време.

7.   Когато ползвателят не е субектът на данните, чиито лични данни са поискани, всякакви лични данни, генерирани от използването на свързан продукт или свързана услуга, се предоставят на третата страна от държателя на данните само когато е налице валидно правно основание за обработване съгласно член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 и, ако е приложимо, когато са изпълнени условията на член 9 от посочения регламент и на член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО.

8.   Ако държателят на данните и третата страна не се споразумеят относно механизмите за предаване на данните, това не може да затруднява, възпрепятства или нарушава упражняването на правата на субекта на данните съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, и по-специално правото на преносимост на данните съгласно член 20 от посочения регламент.

9.   Търговски тайни се съхраняват и се разкриват на трети страни само доколкото такова разкриване е строго необходимо за постигане на целта, договорена между ползвателя и третата страна. Държателят на данните или когато става дума за различно лице, притежателят на търговска тайна идентифицира данните, които са защитени като търговски тайни, включително в съответните метаданни, и се споразумява с третата страна относно всички пропорционални технически и организационни мерки, необходими за запазване на поверителността на споделените данни, като образци на договорни клаузи, споразумения за поверителност, строги протоколи за достъп, технически стандарти и прилагане на кодекси за поведение.

10.   Когато няма споразумение относно необходимите мерки, посочени в параграф 9 от настоящия член, или ако третата страна не прилага мерките, договорени съгласно параграф 9 от настоящия член, или застрашава поверителността на търговските тайни, държателят на данните може да се въздържи или, в зависимост от случая, да преустанови споделянето на данни, идентифицирани като търговски тайни. Решението на държателя на данните се обосновава надлежно и се предоставя своевременно в писмен вид на третата страна. В такива случаи държателят на данните уведомява компетентния орган, посочен съгласно член 37, че е отказал или преустановил споделянето на данни, и посочва кои мерки не са били договорени или приложени и, когато е нужно, поверителността на кои търговски тайни е застрашена.

11.   При извънредни обстоятелства, когато държателят на данните, който е притежател на търговска тайна, може да докаже, че е много вероятно да претърпи сериозни икономически вреди от разкриването на търговски тайни въпреки техническите и организационните мерки, предприети от третата страна съгласно параграф 9 от настоящия член, този държател на данните може да откаже искане за достъп до въпросните конкретни данни, като разглежда всеки случай поотделно. Доказването става чрез надлежна обосновка въз основа на обективни елементи, по-специално осъществяването на защитата на търговските тайни в трети държави, естеството и нивото на поверителност на исканите данни, както и уникалността и новостта на свързания продукт, и се предоставя на третата страна в писмен вид без неоснователно забавяне. Когато държателят на данните откаже да сподели данни съгласно настоящия параграф, той уведомява компетентния орган, определен съгласно член 37.

12.   Без да се засяга правото на третата страна за търсене на правна защита на всеки етап пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка, трета страна, която желае да оспори решението на държател на данните да откаже, да се въздържи или да преустанови споделянето на данни съгласно параграфи 10 и 11, може:

а)

да подаде жалба в съответствие с член 37, параграф 5, буква б) до компетентния орган, който своевременно взема решение дали и при какви условия споделянето на данните да започне или да бъде възобновено; или

б)

да се споразумее с държателя на данните въпросът да бъде отнесен до орган за уреждане на спорове в съответствие с член 10, параграф 1.

13.   Правото, посочено в параграф 1, не оказва неблагоприятно въздействие върху правата на субекти на данни съгласно приложимото право на Съюза и национално право за защита на личните данни.

Член 13

Неравноправни договорни клаузи, наложени едностранно на друго предприятие

1.   Договорна клауза относно достъпа до данни и използването им или отговорността и средствата за правна защита при нарушение или прекратяване на задължения, свързани с данни, която е била едностранно наложена от дадено предприятие на друго предприятие, не е обвързваща за последното предприятие, ако е неравноправна.

2.   Договорна клауза, която отразява повелителни разпоредби на правото на Съюза или разпоредби на правото на Съюза, които биха се прилагали, ако договорните клаузи не уреждаха въпроса, не се счита за неравноправна.

3.   Договорната клауза е неравноправна, ако е от такова естество, че нейното прилагане грубо нарушава добрата търговска практика в областта на достъпа до данни и тяхното използване, в противоречие с принципите на добросъвестност и почтеност.

4.   По-специално договорната клауза е неравноправна по смисъла на параграф 3, ако има за цел или резултат:

a)

да изключи или ограничи отговорността на страната, която едностранно е наложила клаузата, при умишлени действия или груба небрежност;

б)

да изключи средствата за правна защита, с които разполага страната, на която е наложена едностранно клаузата, в случай на неизпълнение на договорни задължения, или отговорността на страната, която едностранно е наложила клаузата, в случай на нарушение на тези задължения;

в)

да предостави на страната, която едностранно я е наложила, изключително право да определя дали предоставените данни са в съответствие с договора или да тълкува някоя от клаузите на договора.

5.   Договорна клауза се счита за неравноправна по смисъла на параграф 3, ако има за цел или резултат:

a)

неправомерно да ограничи средствата за правна защита в случай на неизпълнение на договорни задължения или отговорността в случай на нарушение на тези задължения или да разшири отговорността на предприятието, на което клаузата е наложена едностранно;

б)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да получи достъп и да използва данните на другата договаряща страна по начин, който значително уврежда законните интереси на другата договаряща страна, особено когато тези данни съдържат чувствителни търговски данни или са защитени от търговски тайни или от права на интелектуална собственост;

в)

да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да използва данните, предоставени или генерирани от тази страна по време на срока на договора, или да ограничи използването на тези данни до такава степен, че тази страна няма право да използва, събира, получава достъп или да контролира такива данни или да използва стойността на тези данни по подходящ начин;

г)

да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да прекрати споразумението в разумен срок;

д)

да попречи на страната, на която клаузата е наложена едностранно, да получи копие от данните, предоставени или генерирани от тази страна по време на срока на договора или в разумен срок след прекратяването му;

е)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да прекрати договора с необосновано кратко предизвестие, като се вземе предвид всяка разумна възможност на другата договаряща страна да премине към алтернативна и сравнима услуга и финансовите вреди, причинени от това прекратяване, освен когато са налице сериозни основания за това;

ж)

да позволи на страната, която едностранно е наложила клаузата, да промени съществено цената, посочена в договора, или всяко друго материалноправно условие, свързано с естеството, формата, качеството или количеството на данните, които трябва да се споделят, без в договора да са предвидени основателна причина за това и право на насрещната страна да прекрати договора в случай на такава промяна.

Буква ж) от първа алинея не засяга клаузите, с които едностранно наложилата клаузата страна си запазва правото едностранно да измени клаузите на договор с неопределен срок, при условие че в договора е посочена основателна причина за такова едностранно изменение, че страната, която едностранно е наложила клаузата, е длъжна да предостави на другата договаряща страна разумно предизвестие за такова предвидено изменение и че другата договаряща страна е свободна да прекрати договора безплатно в случай на изменение.

6.   Дадена договорна клауза се счита за едностранно наложена по смисъла на настоящия член, ако е била предоставена от една от договарящите страни, а другата договаряща страна не е била в състояние да повлияе на съдържанието ѝ въпреки опита да преговаря по него. Договарящата страна, която е предоставила договорната клауза, носи тежестта да докаже, че тази клауза не е била едностранно наложена. Договарящата страна, която е предоставила спорната договорна клауза, не може да твърди, че тя е неравноправна.

7.   Когато неравноправната договорна клауза може да бъде отделена от останалите клаузи на договора, останалите клаузи са обвързващи.

8.   Настоящият член не се прилага за договорни клаузи, определящи основния предмет на договора, нито за съответствието на цената спрямо предоставените в замяна данни.

9.   Страните по договор, попадащ в обхвата на параграф 1, не изключват прилагането на настоящия член, не дерогират от него, нито изменят неговите последици.

ГЛАВА V

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ НА ОРГАНИТЕ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, НА КОМИСИЯТА, НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И НА ОРГАНИТЕ НА СЪЮЗА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪНРЕДНА НЕОБХОДИМОСТ

Член 14

Задължение за предоставяне на данни въз основа на извънредна необходимост

Когато орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка, или орган на Съюза докаже извънредна необходимост, както е посочено в член 15, от използване на определени данни, включително съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни, за да може да изпълнява законоустановените си задължения в обществен интерес, държателите на данни, които са юридически лица, различни от органи от публичния сектор, които държат тези данни, ги предоставят при надлежно обосновано искане.

Член 15

Извънредна необходимост от използване на данни

1.   Извънредната необходимост от използване на определени данни по смисъла на настоящата глава е ограничена по време и обхват и се счита, че е налице само при някое от следните обстоятелства:

a)

когато исканите данни са необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация и органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза не е в състояние да получи навременно и ефективно тези данни чрез алтернативни средства при равностойни условия;

б)

при обстоятелства, които не са обхванати от буква а), и само доколкото става дума за нелични данни, когато:

i)

орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза действа въз основа на правото на Съюза или на националното право и е установил съществуването на конкретни данни, чиято липса го възпрепятства да изпълни конкретна задача от обществен интерес, която е изрично предвидена в закона, като например изготвянето на официална статистика или смекчаването на общественозначима извънредна ситуация или възстановяването от такава ситуация; и

ii)

органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза е изчерпал всички други средства, с които разполага, за да получи такива данни, включително закупуването на нелични данни на пазара по пазарни цени или чрез позоваването на съществуващи задължения за предоставяне на данни или приемането на нови законодателни мерки, които биха могли да гарантират навременната наличност на данните.

2.   Параграф 1, буква б) не се прилага за микропредприятията и малките предприятия.

3.   Задължението да се докаже, че органът от публичния сектор не е бил в състояние да получи нелични данни, като ги закупи на пазара, не се прилага, когато конкретната задача от обществен интерес е изготвянето на официална статистика и закупуването на такива данни не е позволено от националното право.

Член 17

Искания за предоставяне на данни

1.   Когато иска данни съгласно член 14 органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза:

a)

уточнява изискваните данни, включително съответните метаданни, необходими за тълкуването и използването на тези данни;

б)

доказва, че са изпълнени условията, необходими за съществуването на извънредна необходимост, както е посочено в член 15, за целта, за която се искат данните;

в)

обяснява целта на искането, планираното използване на исканите данни, включително, когато е приложимо, от трета страна в съответствие с параграф 4 от настоящия член, продължителността на това използване и, когато е приложимо, как обработката на лични данни трябва да отговори на извънредната необходимост;

г)

посочва, ако е възможно, кога се очаква данните да бъдат изтрити от всички страни, които имат достъп до тях;

д)

обосновава избора на държател на данни, до когото е адресирано искането;

е)

посочва други органи от публичния сектор, или Комисията, Европейската централна банка или органи на Съюза и трети страни, с които се очаква данните да бъдат споделени;

ж)

когато се искат лични данни, посочва всички необходими и пропорционални технически и организационни мерки за прилагане на принципите за защита на данните и необходимите гаранции за защита на данните, като например псевдонимизиране, и дали преди предоставянето на данните държателят на данните може да приложи анонимизация;

з)

посочва правната разпоредба, с която на органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза се възлага конкретната задача от обществен интерес, свързана с искането на данните;

и)

посочва срока, в който данните трябва да бъдат предоставени, и срока, упоменат в член 18, параграф 2, в който държателят на данните може да отхвърли искането или да поиска то да бъде изменено;

й)

полага максимални усилия, за да избегне изпълнение на искане за данни, водещо до отговорност на държателите на данни за нарушение на правото на Съюза или на националното право.

2.   Искането за данни, отправено съгласно параграф 1 от настоящия член:

a)

е в писмена форма и е изразено на ясен, сбит и прост език, разбираем за държателя на данните;

б)

е конкретно по отношение на вида на исканите данни и съответства на данните, които държателят на данните контролира към момента на искането;

в)

е пропорционално на извънредната необходимост и надлежно обосновано от гледна точка на детайлността и обема на исканите данни и честотата на достъп до тях;

г)

зачита законните цели на държателя на данните, като се ангажира да осигури защитата на търговските тайни в съответствие с член 19, параграф 3, и взема предвид разходите и усилията, необходими за предоставянето на данните;

д)

се отнася до нелични данни и само ако се докаже, че това е недостатъчно, за да се отговори на извънредната необходимост от използване на данни в съответствие с член 15, параграф 1, буква а), изисква лични данни в псевдонимизирана форма и установява техническите и организационните мерки, които трябва да бъдат предприети за защита на данните;

е)

информира държателя на данни за санкциите, които се налагат съгласно член 40 от компетентния орган, посочен съгласно член 37, в случай на неизпълнение на искането;

ж)

когато искането е отправено от орган от публичния сектор, то се предава на посочения в член 37 координатор за данните на държавата членка, където е установен органът от публичния сектор, отправил искането, като въпросният координатор предоставя без неоснователно забавяне публичен достъп до искането онлайн, освен ако координаторът за данните счита, че това публикуване би породило риск за обществената сигурност;

з)

когато искането е отправено от Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза, се оповестява своевременно онлайн;

и)

когато се искат лични данни, своевременно се нотифицира на надзорния орган, отговарящ за наблюдението на прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 в държавата членка, в която е установен органът от публичния сектор.

Европейската централна банка и органите на Съюза информират Комисията за своите искания.

3.   Орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза не предоставя данни, получени съгласно настоящата глава, за повторно използване съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2022/868 или член 2, точка 11 от Директива (ЕС) 2019/1024. Регламент (ЕС) 2022/868 и Директива (ЕС) 2019/1024 не се прилагат за данните, държани от органи от публичния сектор и получени съгласно настоящата глава.

4.   Параграф 3 от настоящия член не възпрепятства орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза да обменя данни, получени съгласно настоящата глава, с друг орган от публичния сектор или Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза с цел изпълнение на задачите, посочени в член 15, както е посочено в искането в съответствие с параграф 1, буква е) от настоящия член, или да предоставя данните на трета страна в случаите, когато чрез публично достъпно споразумение е делегирал на тази трета страна технически проверки или други функции. Задълженията на органите от публичния сектор съгласно член 19, по-специално гаранциите за запазване на поверителността на търговските тайни, се прилагат и за такива трети страни. Когато орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза предава или предоставя данни съгласно настоящия параграф, той уведомява своевременно държателя на данни, от когото са получени данните.

5.   Когато държателят на данни счита, че правата му по настоящата глава са били нарушени от предаването или предоставянето на данни, той може да подаде жалба до посочения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.

6.   Комисията разработва примерен образец за искания съгласно настоящия член.


whereas









keyboard_arrow_down