(2) Член 26, параграфи 1 и 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и услуги. Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) ДФЕС предвиждат, че Съюзът допринася за постигането на високо равнище на защита на потребителите посредством мерки, приемани по силата на член 114 ДФЕС в рамките на доизграждането на вътрешния пазар. Целта на настоящата директива е да се намери точният баланс между постигането на високо равнище на защита на потребителите и насърчаването на конкурентоспособността на предприятията, като едновременно с това се гарантира спазването на принципа на субсидиарност.
- = -
(7) Съществуващите различия могат да повлияят неблагоприятно на предприятията и потребителите. Съгласно Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) предприятията, насочващи дейността си към потребители в други държави членки, трябва да вземат предвид повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя. Тъй като тези норми са различни в различните държави членки, предприятията може да имат допълнителни разходи. В резултат на това много предприятия може да предпочетат да продължат да търгуват само на националния си пазар или да изнасят само в една или две държави членки. Този избор с цел намаляване на излагането на разходите и рисковете, свързани с трансграничната търговия, води до загуба на възможности за разширяване на търговската дейност и за икономии от мащаба. МСП са особено засегнати.
- = -
(8) Въпреки че в резултат на прилагането на Регламент (ЕО) № 593/2008 потребителите се ползват от високо равнище на защита, когато купуват от чужбина, правната разпокъсаност оказва отрицателно въздействие и върху степента на доверие на потребителите в трансграничните сделки. Няколко са факторите, които допринасят за това недоверие, но несигурността относно основните договорни права се нарежда сред главните опасения на потребителите. Тази несигурност съществува без значение дали потребителите са защитени или не от повелителните норми на правната уредба на потребителските договори в своята държава членка в случаите, когато продавачите насочват трансграничните си дейности към тях, нито дали потребителите сключват или не сключват трансгранични договори с продавачи, без съответните продавачи да упражняват търговска дейност в държавата членка на потребителя.
- = -
(10) Настоящата директива следва да обхваща правилата, приложими по отношение на продажбите на стоки, включително стоки с цифрови елементи, само във връзка с ключовите договорни елементи, необходими за преодоляване на свързаните с договорното право пречки пред вътрешния пазар. За целта правилата относно изискванията за съответствие, относно средствата за правна защита на потребителите при несъответствие на стоката с договора и относно основните условия за тяхното използване следва да бъдат напълно хармонизирани и равнището на защита на потребителите следва да бъде повишено в сравнение с това по Директива 1999/44/ЕО. Напълно хармонизираните правила относно някои съществени елементи на правната уредба на потребителските договори ще улеснят предлагането на продуктите от страна на предприятията, и по-специално МСП, в други държави членки. Чрез напълно хармонизирани основни правила потребителите ще се ползват от високо равнище на защита и повишаване на благосъстоянието.
- = -
(12) Настоящата директива следва да се прилага само за движими материални блага, които представляват стоки по смисъла на настоящата директива. Поради това държавите членки следва да могат свободно да уреждат договорите за продажба на недвижима собственост, например жилищни сгради, и основните компоненти, които представляват съществена част от тази недвижима собственост.
- = -
(14) Понятието „стоки“ по настоящата директива следва да се разбира като включващо „стоки с цифрови елементи“ и поради това следва да се отнася и за всяко цифрово съдържание или цифрова услуга, включени в тези стоки или взаимосвързани с тях по такъв начин, че липсата на това цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките. Цифрово съдържание, което е включено в стока или е взаимосвързано с нея, може да бъдат всички данни, които се изготвят и предоставят в цифрова форма, например операционни системи, приложения и всеки друг вид софтуер. Цифровото съдържание може да бъде предварително инсталирано в момента на сключването на договора за продажба или, когато това се предвижда в договора, може да бъде инсталирано впоследствие. Цифровите услуги, които са взаимосвързани със стока, могат да включват услуги, даващи възможност за създаване, обработване или съхранение на данни в цифрова форма или достъп до тях, например „софтуер като услуга“, предлаган като част от компютърни услуги в облак, непрекъснато предоставяне на данни за трафика за навигационните системи или непрекъснато предоставяне на индивидуално пригодени планове за обучение за интелигентните часовници.
- = -
(15) Настоящата директива следва да се прилага за договори за продажба на стоки, включително стоки с цифрови елементи, при които липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга би възпрепятствала изпълнението на функциите на стоките и при които това цифрово съдържание или цифрова услуга се предоставя заедно със стоките по договора за продажба с предмет тези стоки. Съдържанието на договора следва да определя дали предоставянето на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или цифрова услуга съставлява част от договора за продажба с продавача. Това следва да обхваща включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включени или взаимосвързани цифрови услуги, чието предоставяне се изисква изрично съгласно договора. Това следва да включва и договорите за продажба, които могат да се разглеждат като обхващащи предоставянето на конкретно цифрово съдържание или конкретна цифрова услуга, тъй като те са обичайни за стоки от същия вид и потребителят може разумно да ги очаква предвид естеството на стоките и публичните изявления, направени от продавача или от негово име, или от други лица на предходен етап от веригата от сделки, включително от производителя. Ако например в рекламата на интелигентен телевизор се твърди, че в него е включено видео приложение, ще се счита, че това видео приложение съставлява част от договора за продажба. Този принцип следва да се прилага, без да е от значение дали цифровото съдържание или цифровата услуга са инсталирани предварително в самата стока или трябва да бъде изтеглени впоследствие на друго устройство и са само взаимосвързани със стоката. Например даден смартфон би могъл да се продава със стандартизирано предварително инсталирано приложение, предоставено съгласно договора за продажба, като например приложение за будилник или фотоапарат. Друг възможен пример е този с интелигентен часовник. В такъв случай ще се счита, че самият часовник представлява стока с цифрови елементи, която може да изпълнява функциите си само с помощта на приложение, което се предоставя съгласно договора за продажба, но трябва да бъде изтеглено на смартфон от потребителя, като тогава приложението ще представлява взаимосвързан цифров елемент. Този принцип следва да се прилага също така, ако включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга не се предоставят от самия продавач, а от трето лице съгласно договора за продажба. С цел да се избегне несигурност както за продавачите, така и за потребителите, в случай на съмнение по въпроса дали предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга съставлява част от договора за продажба, следва да се прилагат правилата на настоящата директива. Освен това установяването на двустранни договорни отношения между продавача и потребителя, част от които е предоставянето на включеното или взаимосвързаното цифрово съдържание или включената или взаимосвързаната цифрова услуга, не следва да бъде засегнато от факта, че потребителят трябва да даде съгласието си за лицензионно споразумение с трето лице, за да се възползва от цифровото съдържание или цифровата услуга.
- = -
(16) От друга страна, ако липсата на включено или взаимосвързано цифрово съдържание или включена или взаимосвързана цифрова услуга не пречи на стоките да изпълняват своите функции или ако потребителят сключи договор за доставка на цифрово съдържание или цифрова услуга, който не съставлява част от договора за продажба на стоки с цифрови елементи, този договор следва да бъде считан за отделен от договора за продажба на стоките, дори ако продавачът действа като посредник по този втори договор с доставчика, който е трето лице, и може да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са изпълнени условията на посочената директива. Например, ако потребителят изтегли на смартфон приложение за игри от онлайн магазин за приложения, договорът за предоставянето на приложението за игри е отделен от договора за продажбата на самия смартфон. Поради това настоящата директива следва да се прилага единствено за договора за продажба във връзка със смартфона, докато предоставянето на приложението за игри следва да попада в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия. Друг пример би бил случаят, когато е изрично уговорено, че потребителят закупува смартфон без определена операционна система, а впоследствие сключва договор за предоставяне на операционна система от трето лице. В такъв случай предоставянето на закупената отделно операционна система не съставлява част от договора за продажба и следователно не попада в обхвата на настоящата директива, но е възможно да попадне в обхвата на Директива (ЕС) 2019/770, ако са спазени предвидените в нея условия.
- = -
(17) От съображения за правна яснота в настоящата директива следва да се предвиди определение на понятието „договор за продажба“, като също така следва да се определи ясно неговият обхват. В обхвата на настоящата директива следва да попадат договорите за стоки, които предстои да бъдат произведени или изработени, включително по спецификации на потребителя. Освен това инсталирането на стоките може да попадне в обхвата на настоящата директива, ако съставлява част от договора за продажба и трябва да се извърши от продавача или от лице, за чиито действия той отговаря. Когато договорът включва елементи както на продажба на стоки, така и на предоставяне на услуги, националното право следва да определи дали целият договор може да се квалифицира като договор за продажба по смисъла на настоящата директива.
- = -
(24) За да се постигне баланс между необходимостта от правна сигурност и подходяща гъвкавост на правните норми, всяко позоваване в настоящата директива на това, което може да се очаква от дадено лице или което дадено лице може да очаква, следва да се разбира като позоваване на това, което може разумно да се очаква. Критерият за това дали очакванията са разумни следва да бъде обективно установен, като се вземат предвид естеството и целта на договора, обстоятелствата по конкретния случай и обичаите и практиките на страните.
- = -
(25) С цел да се осигури яснота относно това какво даден потребител може да очаква от стоките и какви са отговорностите на продавача, в случай че не успее да достави очакваното, от съществено значение е правилата за определяне на съответствието на стоките да се хармонизират напълно. Всяко позоваване на съответствие в настоящата директива следва да се отнася до съответствието на стоките с договора за продажба. За да се защитят законните интереси на двете страни по договора за продажба, съответствието следва да се оценява въз основа както на общи, така и на индивидуални изисквания за съответствие.
- = -
(26) Поради това стоките следва да отговарят на изискванията, уговорени между продавача и потребителя в договора за продажба. Тези изисквания могат да включват, наред с другото, количеството, качеството, вида и описанието на стоките, тяхната пригодност за конкретна цел, както и доставката на стоките с уговорените принадлежности и указания. Изискванията на договора за продажба следва да включват изискванията, произтичащи от преддоговорната информация, която в съответствие с Директива 2011/83/ЕС съставлява неразделна част от договора за продажба.
- = -
(27) Понятието за функционалност следва да бъде разбирано като отнасящо се до начините, по които стоките могат да изпълняват своите функции с оглед на целта, за която са предназначени. Понятието за оперативна съвместимост е свързано с това дали и до каква степен стоките могат да функционират с хардуер или софтуер, различни от онези, с които обичайно се използват стоките от същия вид. Успешното функциониране би могло да включва, например, способността на стоките да обменят информация с такъв друг софтуер или хардуер и да използват обменената информация.
- = -
(28) Като се има предвид, че цифровото съдържание или цифровите услуги, включени или взаимосвързани със стоките, се развиват постоянно, продавачите могат да се уговорят с потребителите да предоставят актуализации за тези стоки. Актуализациите, предвидени в договора за продажба, могат да подобряват и разширяват елементите на стоките, свързани с цифровото съдържание или цифровата услуга, да увеличават техните функционалности, да ги адаптират към техническото развитие, да ги защитават от нови заплахи за сигурността или да изпълняват други цели. Следователно съответствието на стоките с цифровото съдържание или цифровите услуги, които са включени във или са взаимосвързани с тях, следва да се оценява и по отношение на това дали елементът на цифровото съдържание или цифровата услуга на тези стоки се актуализира в съответствие с договора за продажба. Непредоставянето на актуализации, които са предвидени в договора за продажба, следва да се разглежда като несъответствие на стоките. Освен това неработещите или непълни актуализации също следва да се разглеждат като несъответствие на стоките, тъй като това би означавало, че актуализациите не са извършени по начина, предвиден в договора.
- = -
(31) По принцип при стоки с цифрови елементи, при които цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, се доставят чрез еднократно действие по доставка, продавачът следва да носи отговорност само за несъответствие, което е налице към момента на доставката. Задължението за предоставяне на актуализации следва обаче да е съобразено с факта, че цифровата среда на всяка подобна стока постоянно се променя. Поради това актуализациите са необходим инструмент, чрез който се гарантира, че стоките могат да функционират по същия начин, както в момента на доставката. Освен това, за разлика от традиционните стоки, стоките с цифрови елементи не са напълно отделени от сферата на продавача, тъй като продавачът или трето лице, предоставящо цифровото съдържание или цифровата услуга съгласно договора за продажба, може да актуализира стоките от разстояние, обикновено по интернет. Поради това ако цифровото съдържание или цифровата услуга се предоставя посредством еднократно действие по предоставяне, продавачът следва да бъде задължен да предоставя актуализации, необходими за запазване на съответствието на стоките с цифрови елементи в рамките на срока, който потребителят разумно може да очаква, дори ако стоките са били в съответствие към момента на доставката. Срокът, в рамките на който потребителят разумно може да очаква да получава актуализирана информация, следва да бъде преценяван въз основа на вида и целта, за която са предназначени стоките и цифровите елементи, и като се вземат предвид обстоятелствата и естеството на договора за продажба. Потребителят обичайно очаква да получава актуализации най-малко в рамките на срока, през който продавачът носи отговорност за несъответствието, докато в някои случаи разумните очаквания на потребителя могат да се простират и отвъд този срок, като това е възможно най-вече по отношение на актуализациите, свързани със сигурността. В други случаи, например при стоки с цифрови елементи, чиято цел е ограничена във времето, задължението на продавача да предоставя актуализации обикновено е ограничено до съответния времеви отрязък.
- = -
(32) Гарантирането на по-голяма трайност на стоките е важно за постигане на по-устойчиви модели на потребление и на кръгова икономика. По същия начин задържането на несъответстващите продукти извън пазара на Съюза чрез засилване на надзора на пазара и осигуряване на подходящи стимули за икономическите оператори е от съществено значение за повишаване на доверието във функционирането на вътрешния пазар. За тези цели приемането на специално законодателство на Съюза за определени продукти е най-подходящото средство за въвеждане на трайността и на други свързани с продуктите изисквания във връзка с конкретни видове или групи продукти, чрез използване на адаптирани критерии. Поради това настоящата директива следва да има допълващо действие по отношение на целите, поставени в специалното законодателство на Съюза за определени продукти, и следва да включва трайността като обективен критерий за оценяването на съответствието на стоките. Трайността в настоящата директива следва да се отнася до способността на стоките да запазват своите необходими функции и действие при обичайна употреба. За да бъдат стоките в съответствие с договора, те следва да се характеризират с трайността, която е обичайна за стоки от същия вид и която потребителят може разумно да очаква предвид естеството на конкретните стоки, включително евентуалната нужда от разумна поддръжка на стоките, като например редовни проверки и смяна на филтри на автомобили, и предвид всяко публично изявление, направено от всяко лице, участващо във веригата от сделки, или от негово име. Оценката следва да е съобразена и с всички други относими обстоятелства, например цената на стоките и интензивността или честотата на употреба на стоките от потребителя. Освен това, доколкото конкретна информация по отношение на трайността е включена в преддоговорна декларация, която е част от договора за продажба, потребителят следва да може да я използва като част от индивидуалните изисквания за съответствие.
- = -
(34) При голям брой стоки е необходимо те да бъдат инсталирани, преди да могат да бъдат използвани реално от потребителя. Освен това при стоки с цифрови елементи инсталирането на цифровото съдържание или цифровата услуга обикновено е необходимо, за да може потребителят да използва тези стоки за целта, за която са предназначени. Поради това всяко несъответствие, произтичащо от неправилно инсталиране на стоките, включително от неправилно инсталиране на цифровото съдържание или цифровата услуга, включени в стоките или взаимосвързани с тях, следва да се разглежда като несъответствие, когато инсталирането е извършено от продавача или от избрано от него лице. Когато стоките са предназначени да бъдат инсталирани от потребителя, несъответствието, произтичащо от неправилно инсталиране, следва да се разглежда като несъответствие на стоките, независимо дали инсталирането е бил извършено от потребителя или от трето лице, избрано от потребителя, ако неправилното инсталиране се дължи на недостатъци в указанията за инсталиране, например непълнота или неяснота на указанията за инсталиране, което затруднява използването на тези указания за инсталиране от обикновения потребител.
- = -
(38) Настоящата директива не следва да урежда значението на „доставка“, което следва да се урежда от националното право, по-специално по отношение на въпроса какво трябва да предприеме продавачът, за да изпълни задължението си за доставка на стоките. Освен това позоваванията на момента на доставка в настоящата директива не следва да засягат правилата за преминаването на риска, предвидени в Директива 2011/83/ЕС и съответно въведени в правото на държавите членки.
- = -
(39) Стоките с цифрови елементи следва да се считат за доставени на потребителя, когато едновременно е доставен физическият компонент на стоките и е осъществено еднократното действие по предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга или е започнало непрекъснатото предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга в рамките на определения срок. Това означава, че продавачът следва също така да предостави или да осигури достъп на потребителя до цифровото съдържание или цифровата услуга по начин, по който цифровото съдържание или цифровата услуга, или всички средства, подходящи за изтегляне или достъп до тях, достигат до сферата на потребителя и не се изискват допълнителни действия от страна на продавача, за да може потребителят да използва цифровото съдържание или цифровата услуга в съответствие с договора, например като се предостави връзка или възможност за изтегляне. Поради това съответният момент за установяване на съответствието следва да бъде моментът, в който се предоставя цифровото съдържание или цифровата услуга, ако физическият компонент е доставен по-рано. В резултат на това може да се гарантира, че е налице еднакъв начален момент на срока за отговорност за съответствието на физическия компонент, от една страна, и на цифровия елемент, от друга страна. Освен това, в много случаи потребителят не е в състояние да забележи недостатък на физическия компонент преди предоставянето на цифровото съдържание или цифровата услуга.
- = -
(41) С цел да се гарантира правна сигурност за продавачите и общото доверие на потребителите в трансграничните покупки е необходимо да се предвиди срок, в рамките на който потребителят разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие, което е налице към съответния момент за целите на установяване на съответствието. Като се има предвид, че при въвеждането на Директива 1999/44/ЕО повечето държави членки са предвидили двугодишен срок и в практиката участниците на пазара считат това за разумен срок, този срок следва да се запази. Същият срок следва да се прилага и за стоките с цифрови елементи. Когато договорът предвижда непрекъснати доставки в продължение на повече от две години, потребителят следва да разполага със средства за правна защита за всяко несъответствие на цифровото съдържание или цифровата услуга, което възниква или се проявява в рамките на срока, през който цифровото съдържание или цифровата услуга трябва да бъдат предоставени съгласно договора. С цел да се гарантира, че държавите членки разполагат с гъвкавост за целите на повишаването на равнището на защита на потребителите в националното си право, те следва да могат да предвидят по-дълги срокове за отговорността на продавача от предвидените в настоящата директива.
- = -
(43) Различното третиране на стоките втора употреба би могло да бъде оправдано по отношение на някои аспекти. Въпреки че срокът на отговорност или давностният срок от две години или повече по принцип е съобразен с интересите както на продавача, така и на потребителя, това може понякога да не е така по отношение на стоките втора употреба. Поради това държавите членки следва да могат да дадат възможност на страните да уговорят съкратен срок на отговорност или давностен срок за такива стоки. Възможността за договорно уреждане на този въпрос между страните увеличава свободата на договаряне и гарантира, че потребителят е информиран както за естеството на стоката като стока втора употреба, така и за съкратения срок на отговорност или давностен срок. Този уговорен в договора срок обаче не следва да бъде по-кратък от една година.
- = -
(44) Настоящата директива следва да не урежда условията, при които срокът на отговорност, предвиден в настоящата директива, или давностният срок може да бъде спрян или прекъснат. Поради това държавите членки следва да могат да предвидят спиране или прекъсване на срока на отговорност или на давностния срок, например в случай на ремонт, замяна или преговори между продавача и потребителя с цел уреждане на спора по взаимно съгласие.
- = -
(45) В едногодишен или двугодишен срок, ако държавите членки изберат да приложат двугодишен срок, потребителят следва само да докаже несъответствието на стоката, без да е необходимо да доказва и че несъответствието действително е било налице към съответния момент за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че несъответствието не е било налице към този момент. Освен това в някои случаи презумпцията, че несъответствието е било налице към съответния момент за установяване на съответствието, може да е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Първият случай може да се отнася за стоки, които по своето естество губят качествата си, като нетрайните продукти, например цветята, или стоки, предназначени само за еднократна употреба. Пример за втория случай може да бъде несъответствие, което може да произтича само от действие от страна на потребителя или от очевидна външна причина, настъпила след доставката на стоките на потребителя. При стоки с цифрови елементи, за които договорът предвижда непрекъснато предоставяне на цифровото съдържание или цифровата услуга, следва да няма нужда потребителят да доказва, че цифровото съдържание или цифровата услуга не са били в съответствие през съответния срок за установяване на съответствието. За да опровергае твърдението на потребителя, продавачът ще е необходимо да докаже, че цифровото съдържание или цифровата услуга са били в съответствие през този срок.
- = -
(46) На държавите членки следва да се разреши да запазят или да въведат разпоредби, в които се предвижда, че за да се възползва от правата си, потребителят трябва да информира продавача за несъответствието в срок, не по-кратък от два месеца от датата, на която потребителят е установил това несъответствие. Държавите членки следва да могат да осигурят на потребителите по-високо равнище на защита, като не въведат такова задължение.
- = -
(50) Когато се прояви несъответствие, потребителят следва да информира продавача за това, за да му даде възможност да приведе стоките в съответствие с договора. Продавачът следва да направи това в рамките на разумен срок. Съответно потребителят следва по принцип да няма право да получи незабавно намаление на цената или да развали договора, а следва да даде на продавача разумен срок за ремонт или замяна на несъответстващата стока. Ако продавачът не е ремонтирал или заменил стоката в този срок, потребителят следва да има право да поиска и да получи намаление на цената или разваляне на договора, без да чака повече.
- = -
(52) В определени ситуации може да е обосновано потребителят да получи незабавно право на намаление на цената или разваляне на договора. Когато продавачът е предприел действия за привеждане на стоките в съответствие с договора, но впоследствие се проявява несъответствие, следва обективно да се установи дали потребителят следва да приеме по-нататъшните опити от страна на продавача за привеждане на стоките в съответствие с договора, като се вземат предвид всички обстоятелства по случая, например вида и стойността на стоките и естеството и значимостта на несъответствието. По-специално, за скъпи или сложни стоки може да е обосновано на продавача да се предостави втора възможност да отстрани несъответствието. Освен това следва да се отчете дали от потребителя може да се очаква да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, например поради факта, че същият проблем се появява повторно. Също така в определени ситуации несъответствието би могло да бъде толкова сериозно, че потребителят не може да запази доверието си в способността на продавача да приведе стоките в съответствие с договора, като например когато несъответствието сериозно засяга способността на потребителя да използва по обичаен начин стоките и не може да се очаква от потребителя да повярва, че ремонтът или замяната от страна на продавача ще отстрани проблема.
- = -
(56) Настоящата директива следва да не установява разпоредби относно мястото, на което трябва да бъдат изпълнени задълженията на длъжника. Поради това настоящата директива не следва да определя нито мястото на доставка, нито къде следва да се извърши ремонтът или замяната; тези въпроси следва да се уреждат от националното право.
- = -
(59) По отношение на развалянето на договора от страна на потребителя поради несъответствие в настоящата директива следва да се предвидят правила само за основните последици и редът и условията за упражняване на правото на разваляне, и по-специално задължението на страните да върнат това, което са получили. Така продавачът следва да бъде задължен да възстанови цената, платена от потребителя, а потребителят следва да върне стоката.
- = -
(60) Настоящата директива не следва да засяга възможността държавите членки да уреждат последиците от развалянето, различни от предвидените в настоящата директива, например последиците от намаляването на стойността на стоките или от тяхното унищожаване или загуба. На държавите членки следва също така да се разреши да уреждат условията за възстановяване на цената на потребителя, например свързаните с начините, използвани за това възстановяване, или евентуалните разходи и такси, възникнали в резултат на възстановяването. Държавите членки следва, например, да могат също така да предвиждат определени срокове за възстановяване на цената или за връщане на стоките.
- = -
(61) Принципът на отговорността на продавача за вреди е съществен елемент от договорите за продажба. Поради това потребителите следва да имат право да търсят обезщетение за вреди, причинени от нарушение на настоящата директива от страна на продавача, включително за вреди, претърпени в резултат на несъответствие. Обезщетението следва да поставя потребителя възможно най-близо до положението, в което би се намирал, ако стоките бяха в съответствие с договора. Тъй като правото на обезщетение за вреди вече съществува във всички държави членки, настоящата директива следва да не засяга националните правила за обезщетяване на потребителите за вредите, причинени от нарушение на тези правила. Държавите членки следва също така да могат да уредят правото на потребителите на обезщетение в случаите, когато ремонтът или замяната са причинили значително неудобство или са били забавени.
- = -
(62) За да се гарантира прозрачност, следва да бъдат предвидени някои изисквания по отношение на търговските гаранции заедно с изискванията за предоставяне на преддоговорна информация относно наличието и условията на търговските гаранции, посочени в Директива 2011/83/ЕС. Освен това, с цел да се повиши правната сигурност и да се избегне въвеждане на потребителите в заблуда, в настоящата директива следва да се предвиди, че когато условията по търговската гаранция, посочени в свързаните с нея рекламни съобщения, са по-благоприятни за потребителя от тези, включени в заявлението за предоставяне на гаранция, с предимство следва да се ползват по-изгодните условия. На последно място, настоящата директива следва да установява правила за съдържанието на заявлението за предоставяне на гаранция и начина, по който то следва да се осигури на потребителите. В заявлението за предоставяне на гаранция следва например да са включени условията по търговската гаранция и да се посочва, че правната гаранция за съответствие не се засяга от търговската гаранция, като се поясни, че условията по търговската гаранция са в допълнение към правната гаранция за съответствие. Държавите членки следва да могат да установяват правила за други аспекти на търговските гаранции, които не са обхванати от настоящата директива, например за обвързване на длъжници, различни от гаранта, с търговската гаранция, при условие че тези правила не лишават потребителите от защитата, осигурена им от напълно хармонизираните разпоредби на настоящата директива относно търговските гаранции. Въпреки че държавите членки следва да могат да изискват търговските гаранции да се предоставят безплатно, те следва да гарантират, че всяко задължение, поето от страна на продавача или производителя, което попада в обхвата на определението за търговските гаранции по настоящата директива, е в съответствие с хармонизираните правила на настоящата директива.
- = -
(63) Като се има предвид, че продавачът носи отговорност пред потребителя за всяко несъответствие на стоката, дължащо се на действие или бездействие от страна на продавача или на трето лице, продавачът следва да може да използва средства за правна защита срещу отговорното лице на предходен етап от веригата на сделки. Такива средства за правна защита следва да включват средствата при несъответствие, което се дължи на липсата на актуализация, включително актуализация, свързана със сигурността, която би била необходима за поддържане на стоката с цифрови елементи в съответствие с договора. Въпреки това, настоящата директива не следва да засяга принципа на свобода на договаряне между продавача и други лица във веригата на сделките. Подробните правила за упражняването на това право, и по-специално срещу кого и как се използват подобни средства за правна защита и дали те имат задължителен характер, следва да се уреждат от държавите членки. Въпросът дали потребителят също може да предяви претенции пряко срещу лице на предходен етап от веригата на сделките следва да не се урежда с настоящата директива, освен когато производител предлага на потребителя търговска гаранция за стоките.
- = -
(70) Тъй като целта на настоящата директива, а именно да допринесе за функционирането на вътрешния пазар чрез съгласувано преодоляване на произтичащите от договорното право пречки пред трансграничните продажби на стоки в Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, поради факта, че никоя държава членка поотделно не е в състояние да се справи със съществуващата фрагментирана правна рамка, като гарантира съгласуваност на своите нормативни актове с нормативните актове на другите държави членки, а вместо това може, чрез премахване на основните пречки, свързани с договорното право, посредством пълно хармонизиране, да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
- = -