Pratiche sleali 2005/0029 BG

a)

„потребител“ означава всяко физическо лице, което по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет извън неговото занятие, работа или професия;

б)

„търговец“ означава всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет свързан с неговото занятие, работа или професия или всяко лице което действа от името и/или за сметка на търговеца;

в)

„продукт“ означава всички стоки или услуги, включително недвижимо имущество, права и задължения;

г)

„търговски практики от търговците към потребителите“ (наричани по-долу за краткост „търговски практики“) са всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители;

д)

„съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители“ означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаващо потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства;

е)

„кодекс за поведение“ означава споразумение или набор от правила, незадължителни по силата на законов, подзаконов или административен акт на държава-членка, които определят поведението на търговци, поели задължението да спазват този кодекс по отношение на една или повече търговски практики или стопански отрасли;

ж)

„субект на кодекс“ означава всяко лице, включително търговец или група търговци, които носят отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс за поведение и/или за наблюдение на спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да се обвържат с него;

з)

„дължима професионална грижа“ е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца;

и)

„оферта за продажба“ означава търговско съобщение, което посочва характеристиките на стоката и цената по начин, съответстващ на използваните средства за търговски съобщения и следователно позволява на потребителя да направи покупка;

й)

„злоупотреба с влияние“ означава използване позиция на сила по отношение на потребителя, за да се прилага натиск, дори без използване на физическа сила или заплаха за такава, по начин, който значително ограничава способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост;

к)

„решение за сделка“ означава всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи, да заплати изцяло или частично, да задържи или да се разпореди със стоката, или да упражни договорно право свързано със стоката, независимо дали потребителят решава да действа или се въздържа от действие;

л)

„регулирана професия“ означава професионална дейност или група професионални дейности, достъпът до които или упражняването на които, или един от начините за упражняване, зависи пряко или косвено, от притежаване на професионална правоспособност, съобразно законовите, подзаконови и административни актове.

2.

в член 2:

3.

Член 3a се заменя със следния:

4.

Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст:

5.

Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст:

1.

Твърдение за присъединяване като страна по кодекс за поведение, когато търговецът не е такава.

2.

Представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение.

3.

Твърдение че кодексът за поведение е утвърден от обществен или друг орган, което е неистинско.

4.

Твърдение, че търговец (включително неговите търговски практики) или продукт е одобрен, утвърден или разрешен от обществен или друг орган, което е неистинско или предявяване на такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение.

5.

Отправяне на оферта за продажба на продукти на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи и достави или да осигури друг търговец да достави въпросните или равностойни продукти на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама).

6.

Отправяне на оферта за продажба на продукти на определена цена и след това:

с цел да се наложи на пазара различен продукт (примамване и подмяна).

7.

Невярно твърдение, че продуктът ще бъде наличен само за ограничен период от време, или ще бъде наличен при определени условия само за ограничен период от време, с цел да се предизвика незабавно решение и да се лишат потребителите от достатъчна възможност или време да направят избор на база осведоменост.

8.

Обещание за осигуряване на сервизно обслужване на потребители, с които търговецът е общувал преди сделката, на език който не е официален език на държавата-членка, където е седалището на търговеца, и след това извършване на такова обслужване само на друг език, без ясно да се посочи това на потребителя, преди потребителят да извърши сделката.

9.

Заявяване или създаване на впечатление по друг начин, че един продукт може да се продава законно, когато това не е така.

10.

Представяне на права, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца.

11.

Използване на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, за чиято реклама търговецът е платил, без да пояснява това в съдържанието, или чрез образи или звуци, ясно разпознаваеми от потребителя (позоваваща се). Това е без да се засягат разпоредбите на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (1).

12.

Твърдение със съществени неточности относно естеството и степента на риска за личната сигурност на потребителя или неговото семейство, ако потребителят не закупи продукта.

13.

Рекламиране на продукт, сходен с продукт произведен от конкретен производител, по начин, по който умишлено въвежда в заблуждение потребителя, като го подтиква да вярва, че продуктът е произведен от същия производител, когато това не е така.

14.

Създаване, използване или реклама на пирамидална схема, в която вниманието на потребителя е насочено върху възможността да получи плащане, което ще дойде от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или употребата на продукти.

15.

Твърдение, че търговецът има намерение да прекрати търговската си дейност или да се премести в друг търговски обект, когато това не е така.

16.

Твърдение, че продуктите са в състояние да подпомогнат за спечелване при игри на късмета.

17.

Невярно твърдение, че един продукт е може да лекува болести, нарушени функции или вродени дефекти.

18.

Подаване на съществено неточна информация относно пазарни условия, или информация за възможността да бъде намерен продукта, с цел да склони потребителя да придобие продукта при по-малко благоприятни условия от нормалните за пазара.

19.

Твърдение за търговска практика, при която се предлага конкурс или промоционални награди, без последващо връчване на описаните награди или разумен техен еквивалент.

20.

Описване на продукт като „даром“, „безплатен“, „без наложен платеж“ или подобни, ако потребителят трябва да плати допълнително освен неизбежната цена за участие в търговската практика (обичайната цена за закупуването) и за получаването или доставянето на изделието.

21.

Прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така.

22.

Отправяне на невярно твърдение или създаване на впечатление, че търговецът не действа за цели касаещи неговото занятие, работа, занаят или професия, или невярно представяне на себе си като потребител.

23.

Създаване на невярно впечатление, че сервизно обслужване на продукта е налично в държава-членка, различна от тази в която продаден продукта.

24.

Създаване на впечатление, че потребителят не може да напусне помещенията, докато не се направи договор.

25.

Извършване на частни посещения в дома на потребителя, пренебрегвайки молбата на потребителят да напусне или да не се връща, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение.

26.

Извършване на упорито и нежелано увещаване по телефон, факс, електронна поща или други дистанционни медии, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение. Това е без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 97/7/EО и Директиви 95/46/EО (2) и 2002/58/EО.

27.

Изискване от потребител, който претендира изплащане на застрахователна полица, да представи документи, които не биха могли разумно да се считат за уместни, като например дали претенцията е действителна, или систематична липса на отговори на кореспонденция, отнасяща се до това, с цел да разубеди потребителя от упражняване на неговите договорни права.

28.

Включване в реклама на директно увещаване на деца да закупят рекламираните продукти или убеждаване на техните родители или други възрастни да закупят рекламираните продукти за тях. Тази разпоредба не противоречи на член 16 от Директива 89/552/ЕИО за разпространение на телевизионни предавания.

29.

Настояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, или връщане или съхранение на продукти, доставени от търговеца, но не поръчани от потребителя, освен когато продуктът е заместител, доставен в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 97/7/EО (изпращане на непоръчани стоки по домовете).

30.

Изрично уведомяване на потребителя, че ако не купи продукта или услугата, ще бъде застрашена работата или прехраната на търговеца.

31.

Създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели, или при извършване на конкретно действие ще спечели награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност: