search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'трябва' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index трябва:


whereas трябва:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1360

 

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1.   При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 10

Заповеди за предоставяне на информация

1.   При получаване на заповед за предоставяне на конкретна информация за един или повече конкретни отделни получатели на услугата, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2.   Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

a)

заповедта включва следните елементи:

i)

позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)

информация, идентифицираща издаващия орган;

iii)

ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира конкретния получател или получатели, за които се иска информация, като например едно или повече имена на профили или уникални идентификатори;

iv)

изложение на причините, в което се обяснява целта, за която се изисква информацията, и защо изискването за предоставяне на информацията е необходимо и пропорционално, за да се определи дали получателите на посреднически услуги спазват приложимото право на Съюза или националното право, в съответствие с правото на Съюза, освен ако такова изложение не може да бъде направено по причини, свързани с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;

v)

информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът и получателите на съответната услуга;

vi)

когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията относно привеждането в изпълнение на заповедите;

б)

в заповедта се изисква единствено доставчикът да предостави информация, която вече е събрана за целите на предоставянето на услугата и която е под негов контрол;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и доставчика, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на друг двустранно договорен език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3.   Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4.   След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедите, посочени в параграф 1, на всички координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5.   Най-късно при привеждането на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга за получената заповед и за привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините и съществуващите възможности за правна защита в съответствие с параграф 2.

6.   Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЪЛЖИМА ГРИЖА ЗА ПРОЗРАЧНА И БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА

РАЗДЕЛ 1

Разпоредби, приложими за всички доставчици на посреднически услуги

Член 11

Звена за контакт за органите на държавите членки, за Комисията и за Европейския съвет за цифровите услуги

1.   Доставчиците на посреднически услуги определят единно звено за контакт, което им позволява да комуникират пряко по електронен път с органите на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги, посочен в член 61, във връзка с прилагането на настоящия регламент.

2.   Доставчиците на посреднически услуги оповестяват публично информацията, необходима за лесното идентифициране и комуникация с техните единни звена за контакт. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна и редовно актуализирана.

3.   Доставчиците на посреднически услуги посочват в информацията по параграф 2 официалния език или езици на държавите членки, които, в допълнение към език, който e в голяма степен разбираем за възможно най-голям брой граждани на Съюза, могат да се използват за комуникация с техните звена за контакт и които включват поне един от официалните езици на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на посреднически услуги или в която пребивава или е установен неговият представител.

Член 12

Звена за контакт за получателите на услугата

1.   Доставчиците на посреднически услуги определят единно звено за контакт, което дава възможност на получателите на услугата да комуникират пряко и бързо с тях по електронен път и по лесен за ползване начин, включително като позволява на получателите на услугата да избират средствата за комуникация, които не са основани единствено на автоматизирани инструменти.

2.   В допълнение към задълженията, предвидени в Директива 2000/31/ЕО, доставчиците на посреднически услуги оповестяват публично информацията, която е необходима на получателите на услуги, за да могат лесно да идентифицират и комуникират с техните единни звена за контакт. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна и редовно актуализирана.

Член 17

Изложение на причините

1.   Доставчиците на хостинг услуги предоставят на всеки засегнат получател на услугата ясно и конкретно изложение на причините за всяко от ограниченията по-долу, наложени въз основа на обстоятелството, че информацията, предоставена от получателя на услугата, съставлява незаконно съдържание или е несъвместима с техните общи условия:

a)

всякакви ограничения на видимостта на конкретни елементи от информацията, предоставена от получателя на услугата, включително премахване на съдържание, блокиране на достъпа до съдържание или намаляване на видимостта на съдържание;

б)

спиране, прекратяване или друго ограничение на паричните плащания;

в)

пълно или частично спиране или прекратяване на предоставянето на услугата;

г)

временно блокиране или закриване на профила на получателя на услугата.

2.   Параграф 1 се прилага само когато съответните електронни данни за контакт са известни на доставчика. Той започва да се прилага най-късно от датата на налагане на ограничението, независимо от причината или начина, по който то е било наложено.

Параграф 1 не се прилага, когато информацията е заблуждаващо търговско съдържание с голям обем.

3.   Изложението на причините, посочено в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

a)

информация дали решението води до премахване, блокиране на достъпа, намаляване или ограничаване на видимостта на информацията или спиране или прекратяване на паричните плащания, свързани с тази информация, или налага други мерки, посочени в параграф 1, по отношение на информацията, и когато е приложимо, териториалния обхват на решението и неговия срок на действие;

б)

фактите и обстоятелствата, на които се основава вземането на решението, включително, когато е приложимо, информация дали решението е взето въз основа на уведомление, подадено в съответствие с член 16, или въз основа на доброволни разследвания по собствена инициатива и, когато е строго необходимо, идентифициращи данни на подателя;

в)

когато е приложимо, информация за използването на автоматизирани средства за вземане на решение, включително информация дали решението е взето по отношение на съдържание, открито или идентифицирано чрез автоматизирани средства;

г)

когато решението се отнася до предполагаемо незаконно съдържание, позоваване на правното основание и обяснения за причините, поради които на това основание информацията се счита за незаконно съдържание;

д)

когато решението се основава на предполагаемата несъвместимост на информацията с общите условия на доставчика на хостинг услуги — позоваване на договорното основание и обяснение на причините, поради които информацията се счита за несъвместима с това основание;

е)

ясна и достъпна информация относно възможностите за правна защита, с които получателят на услугата разполага във връзка с решението, по-специално, когато е приложимо, чрез вътрешни механизми за разглеждане на жалби, извънсъдебно уреждане на спорове и съдебна защита.

4.   Информацията, предоставена от доставчиците на хостинг услуги в съответствие с настоящия член, трябва да бъде ясна, лесноразбираема и възможно най-точна и конкретна при дадените обстоятелства. По-специално информацията трябва да бъде такава, че с основание да може да се смята, че позволява на получателя на съответната услуга да упражни ефективно възможностите за правна защита, посочени в параграф 3, буква е).

5.   Настоящият член не се прилага за заповеди, посочени в член 9.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1.   При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)

оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)

установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2.   За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.   При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)

в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)

действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4.   След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)

уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)

прави решението публично; и

в)

информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.   Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.   Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.   Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.   Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)

отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)

удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)

отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.   Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.   Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.   Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 51

Правомощия на координаторите за цифровите услуги

1.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за разследване във връзка с поведението на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)

правомощието да изискват от тези доставчици, както и от всички други лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информация, свързана с предполагаемо нарушение на настоящия регламент, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация без необосновано забавяне;

б)

правомощието да извършват или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да нареди проверки на всички помещения, които тези доставчици или лица използват за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, или да изискват от други публични органи да направят това, за да проучат, изземат, вземат или получат копия от информацията, свързана с предполагаемо нарушение, под каквато и да било форма, независимо от средството за съхранение на данните;

в)

правомощието да изискват от всеки член на персонала или представител на тези доставчици или лица да дават обяснения по отношение на всяка информация, свързана с предполагаемо нарушение, и да записват с тяхно съгласие отговорите с всякакви технически средства.

2.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за осигуряване на спазването във връзка с доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)

правомощието да приемат ангажиментите, предложени от тези доставчици във връзка със спазването от тяхна страна на настоящия регламент, и да направят тези ангажименти обвързващи;

б)

правомощието да разпореждат прекратяване на нарушенията и, когато е целесъобразно, да налагат мерки за поправяне на последиците, пропорционални на нарушението и необходими за ефективното прекратяване на нарушението, или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това;

в)

правомощието да налагат санкции за неспазване на настоящия регламент или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, включително с помощта на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1 от настоящия член;

г)

правомощието да налагат периодична имуществена санкция или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, за да се гарантира, че нарушението е прекратено в съответствие със заповед, издадена съгласно буква б) от настоящата алинея, или поради неизпълнение на заповед за разследване, издадена съгласно параграф 1 от настоящия член;

д)

правомощието да приемат временни мерки или да поискат от компетентния национален съдебен орган в тяхната държава членка да направи това, за да се избегне рискът от сериозна вреда.

По отношение на първа алинея, букви в) и г) координаторите за цифровите услуги разполагат и с правомощията за осигуряване на спазването, посочени в тези букви, по отношение на другите лица, посочени в параграф 1, в случаите на неизпълнение на заповед, издадена спрямо тях съгласно посочения параграф. Те упражняват тези правомощия за осигуряване на спазването само след като своевременно са предоставили на тези други лица цялата съответна информация, свързана с такива заповеди, включително приложимия срок, санкциите или периодичните имуществени санкции, които могат да бъдат наложени при неизпълнение, и възможностите за правна защита.

3.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат също така по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка, когато всички други правомощия съгласно настоящия член за прекратяване на нарушението са изчерпани и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, с правомощието да предприемат следните мерки:

a)

да изискат от управителния орган на тези доставчици без необосновано забавяне да проучи ситуацията, да приеме и да представи план за действие, в който се определят необходимите мерки за прекратяване на нарушението, да гарантира, че доставчикът предприема тези мерки, и да докладва за предприетите мерки;

б)

когато координаторът за цифровите услуги счита, че даден доставчик на посреднически услуги не е спазил в достатъчна степен изискванията по буква а), че последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, както и че това нарушение води до престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на хората, да поиска от компетентния съдебен орган на своята държава членка да разпореди временното ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или, само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението.

Освен в случаите, когато действа по искане на Комисията съгласно предвиденото в член 82, преди да подаде искането, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, координаторът за цифровите услуги приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от две седмици, като описва мерките, които възнамерява да поиска, и посочва техния адресат или адресати. Доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите, както и всяко друго трето лице, което докаже наличието на законен интерес, има право да участва в производството пред компетентния съдебен орган. Всяка разпоредена мярка трябва да бъде пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, без неоснователно да ограничава достъпа на получателите на съответната услуга до законосъобразна информация.

Ограничението на достъпа е за срок от четири седмици, като в своята заповед компетентният съдебен орган има възможност да разреши на координатора за цифровите услуги да удължи този срок с допълнителни срокове със същата продължителност, с максимален брой удължавания, определен от този съдебен орган. Координаторът за цифровите услуги удължава срока само когато счита, като взема предвид правата и интересите на всички лица, засегнати от това ограничение, и всички съответни обстоятелства, включително всяка информация, която доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите и всяко друго трето лице, което е доказало наличието на законен интерес, може да му предостави, че са изпълнени следните две условия:

a)

доставчикът на посреднически услуги не е предприел необходимите мерки за прекратяване на нарушението;

б)

временното ограничение не ограничава неоснователно достъпа на получателите на услугата до законосъобразна информация, като се има предвид броят на засегнатите получатели и дали съществуват подходящи и леснодостъпни алтернативи.

Когато координаторът за цифровите услуги прецени, че условията по трета алинея, букви а) и б) са изпълнени, но не може допълнително да удължи срока съгласно трета алинея, той подава ново искане до компетентния съдебен орган, както е посочено в първа алинея, буква б).

4.   Правомощията, изброени в параграфи 1, 2 и 3, не засягат раздел 3.

5.   Мерките, предприети от координаторите за цифровите услуги при упражняване на техните правомощия, изброени в параграфи 1, 2 и 3, трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални, по-специално с оглед естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението или предполагаемото нарушение, за което се отнасят тези мерки, както и икономическият, техническият и оперативният капацитет на доставчика на съответните посреднически услуги, когато е приложимо.

6.   Държавите членки определят специални правила и процедури за упражняването на правомощията по параграфи 1, 2 и 3 и гарантират, че всяко упражняване на тези правомощия е придружено с подходящи гаранции, предвидени в приложимото национално право в съответствие с Хартата и с общите принципи на правото на Съюза. По-специално, тези мерки се предприемат само в съответствие с правото на зачитане на личния живот и правата на защита, включително правото на изслушване и на достъп до преписката, и при спазване на правото на ефективни правни средства за защита по съдебен ред на всички засегнати лица.

Член 65

Осигуряване на спазването на задълженията на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   За целите на разследването на изпълнението от страна на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки на задълженията, предвидени в настоящия регламент, Комисията може да упражни правомощията за разследване, предвидени в настоящия раздел, още преди да започне производство съгласно член 66, параграф 2. Тя може да упражнява тези правомощия по своя инициатива или при поискване съгласно параграф 2 от настоящия член.

2.   Когато координаторът за цифровите услуги има основания да подозира, че доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка нарушава разпоредбите на глава III, раздел 5 или системно нарушава някоя от разпоредбите на настоящия регламент по начин, който сериозно засяга получателите на услугата в неговата държава членка, той може, чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85, да изпрати искане до Комисията за оценка на въпроса.

3.   Искането по параграф 2 трябва да е надлежно обосновано и в него да се посочва най-малко:

а)

звеното за контакт на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, както е предвидено в член 11;

б)

описание на относимите факти, приложимите разпоредби на настоящия регламент и причините, поради които координаторът за цифровите услуги, изпратил искането, подозира, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка е нарушил настоящия регламент, включително описание на фактите, които показват системния характер на предполагаемото нарушение;

в)

всяка друга информация, която координаторът за цифровите услуги, изпратил искането, счита за относима, включително, когато е подходящо, информация, събрана по негова собствена инициатива.

Член 67

Искания за информация

1.   За да изпълни задачите, възложени ѝ съгласно настоящия раздел, Комисията може, чрез обикновено искане или с решение, да поиска от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, както и от всички други физически или юридически лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информацията, свързана с предполагаемото нарушение, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация в разумен срок.

2.   При изпращане на обикновено искане за информация до съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или до друго лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, Комисията посочва правното основание и целта на искането, конкретизира каква информация се изисква и определя срока, в който информацията трябва да бъде предоставена, както и санкциите, предвидени в член 74 за предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация.

3.   Когато Комисията изисква от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от друго лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, да предостави информация с решение, тя посочва правното основание и целта на искането, конкретизира каква информация се изисква и определя срока, в който тя трябва да бъде предоставена. Тя посочва и санкциите, предвидени в член 74, и посочва или налага периодичните имуществени санкции, предвидени в член 76. Освен това тя посочва правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз.

4.   Съответните доставчици на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или друго лице, посочено в параграф 1, или техните представители, а в случая на юридически лица, дружества или предприятия, или когато нямат правосубектност — лицата, упълномощени да ги представляват по закон или по силата на учредителния акт, предоставят исканата информация от името на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в параграф 1. Надлежно упълномощени адвокати могат да предоставят информацията от името на своите клиенти. Последните продължават да носят пълна отговорност, ако предоставената информация е непълна, неточна или подвеждаща.

5.   По искане на Комисията координаторите за цифровите услуги и другите компетентни органи предоставят на Комисията цялата необходима информация за изпълнение на задачите, които са ѝ възложени съгласно настоящия раздел.

6.   След като изпрати обикновеното искане или решението по параграф 1 от настоящия член, Комисията без необосновано забавяне изпраща копие на координаторите за цифровите услуги чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85.

Член 69

Правомощия за извършване на проверки

1.   За да изпълни задачите, които са ѝ възложени съгласно настоящия раздел, Комисията може да извършва всички необходими проверки в помещенията на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в член 67, параграф 1.

2.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

а)

да влизат във всички помещения, терени и транспортни средства на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго съответно лице;

б)

да проверяват счетоводните книги и други документи, свързани с предоставяната услуга, независимо от носителя, на който се съхраняват;

в)

да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от такива счетоводни книги или други документи;

г)

да изискват от съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или от друго съответно лице да предоставят достъп до и обяснения относно тяхната организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес практики, както и да записват или документират дадените обяснения;

д)

да запечатват всички помещения, използвани за цели, свързани с търговската дейност, стопанската дейност, занаята или професията на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице, както и счетоводните книги или други документи, за срока и в степента, необходими за проверката;

е)

да изискват от всеки представител или член на персонала на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице обяснения относно факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите;

ж)

да отправят въпроси към който и да е такъв представител или член на персонала, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите.

3.   Проверки могат да се извършват с помощта на одитори или експерти, назначени от Комисията съгласно член 72, параграф 2, както и на координатора за цифровите услуги или компетентните национални органи на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

4.   Когато представянето на изисканите счетоводни книги или други документи, свързани с доставянето на съответната услуга, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни, непълни или подвеждащи, длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено разрешение, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в членове 74 и 76. Достатъчно време преди проверката Комисията информира за планираната проверка координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

5.   По време на проверките длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, назначените от нея одитори и експерти, координаторът за цифровите услуги или другите компетентни органи на държавата членка, на чиято територия се извършва проверката, могат да изискат от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно лице да предоставят обяснения относно своята организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес поведение, както и да отправят въпроси към техни ключови служители.

6.   От съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно физическо или юридическо лице се изисква да се подложи на проверка, разпоредена с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, датата, на която тя ще започне, и санкциите, предвидени в членове 74 и 76, както и правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз. Комисията се консултира с координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, преди да вземе това решение.

7.   Длъжностните лица и другите лица, оправомощени или назначени от координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този координатор за цифровите услуги или на Комисията активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията във връзка с проверката. За тази цел им се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.

8.   Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, установят, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или другото съответно лице се противопоставят на проверка, разпоредена съгласно настоящия член, държавата членка, на чиято територия трябва да се извърши проверката, по искане на тези длъжностни лица или другите придружаващи лица и в съответствие с националното право на държавата членка, им оказва необходимата помощ, включително, когато е целесъобразно съгласно националното право, под формата на принудителни мерки, предприети от компетентен правоприлагащ орган, така че да им се даде възможност да извършат проверката.

9.   Ако за оказването на помощта, предвидена в параграф 8, се изисква разрешение от национален съдебен орган в съответствие с националното право на съответната държава членка, искането за такова разрешение се подава от координатора за цифровите услуги на тази държава членка по искане на длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията. Такова разрешение може да се поиска и като превантивна мярка.

10.   Когато се внася искане за разрешение по параграф 9, сезираният национален съдебен орган проверява дали решението на Комисията, с което се разпорежда проверката, е истинско и дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на проверката. При извършването на такава проверка националният съдебен орган може да поиска от Комисията, пряко или чрез координаторите за цифровите услуги на съответната държава членка, подробни обяснения, по-специално относно основанията на Комисията да подозира наличие на нарушение на настоящия регламент, относно тежестта на предполагаемото нарушение и относно естеството на участието на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице. Националният съдебен орган обаче не поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито изисква да му се предостави информация от преписката на Комисията. Законосъобразността на решението на Комисията е предмет на съдебен контрол единствено от Съда на Европейския съюз.


whereas









keyboard_arrow_down