keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

1.   Доставчиците на посреднически услуги включват в своите общи условия информация за всички ограничения, които налагат във връзка с използването на техните услуги по отношение на информацията, предоставена от получателите на услугата. Тази информация включва информация за всички политики, процедури, мерки и инструменти, използвани за целите на модерирането на съдържание, включително алгоритмичното вземане на решения и прегледа от човек, както и процедурния правилник на тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби. Тя се представя на ясен, прост, разбираем, достъпен и недвусмислен език и е публично достъпна в леснодостъпен и машинночетим формат.

2.   Доставчиците на посреднически услуги информират получателите на услугата за всяка съществена промяна в общите условия.

3.   Когато някоя посредническа услуга е насочена предимно към малолетни и непълнолетни лица или се използва предимно от тях, доставчикът на тази посредническа услуга обяснява условията и всякакви ограничения за използването на услугата по начин, който малолетните и непълнолетните лица могат да разберат.

4.   Доставчиците на посреднически услуги действат добросъвестно, обективно и пропорционално при прилагането и осигуряването на спазването на ограниченията, посочени в параграф 1, при надлежно зачитане на правата и законните интереси на всички участници, включително основните права на получателите на услугата, като свободата на изразяването на мнения, свободата и плурализма на медиите и други основни права и свободи, залегнали в Хартата.

5.   Доставчиците на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки предоставят на получателите на услуги кратко и леснодостъпно резюме на общите условия, включително наличните мерки за поправяне на последиците и механизми за правна защита, в машинночетим формат и на ясен и недвусмислен език.

6.   Много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки по смисъла на член 33 публикуват своите общи условия на официалните езици на всички държави членки, в които предлагат своите услуги.

1.   Доставчиците на хостинг услуги предоставят на всеки засегнат получател на услугата ясно и конкретно изложение на причините за всяко от ограниченията по-долу, наложени въз основа на обстоятелството, че информацията, предоставена от получателя на услугата, съставлява незаконно съдържание или е несъвместима с техните общи условия:

a)	всякакви ограничения на видимостта на конкретни елементи от информацията, предоставена от получателя на услугата, включително премахване на съдържание, блокиране на достъпа до съдържание или намаляване на видимостта на съдържание;

б)	спиране, прекратяване или друго ограничение на паричните плащания;

в)	пълно или частично спиране или прекратяване на предоставянето на услугата;

г)	временно блокиране или закриване на профила на получателя на услугата.

2.   Параграф 1 се прилага само когато съответните електронни данни за контакт са известни на доставчика. Той започва да се прилага най-късно от датата на налагане на ограничението, независимо от причината или начина, по който то е било наложено.

Параграф 1 не се прилага, когато информацията е заблуждаващо търговско съдържание с голям обем.

3.   Изложението на причините, посочено в параграф 1, съдържа най-малко следната информация:

a)

информация дали решението води до премахване, блокиране на достъпа, намаляване или ограничаване на видимостта на информацията или спиране или прекратяване на паричните плащания, свързани с тази информация, или налага други мерки, посочени в параграф 1, по отношение на информацията, и когато е приложимо, териториалния обхват на решението и неговия срок на действие;

б)

фактите и обстоятелствата, на които се основава вземането на решението, включително, когато е приложимо, информация дали решението е взето въз основа на уведомление, подадено в съответствие с член 16, или въз основа на доброволни разследвания по собствена инициатива и, когато е строго необходимо, идентифициращи данни на подателя;

в)	когато е приложимо, информация за използването на автоматизирани средства за вземане на решение, включително информация дали решението е взето по отношение на съдържание, открито или идентифицирано чрез автоматизирани средства;

г)	когато решението се отнася до предполагаемо незаконно съдържание, позоваване на правното основание и обяснения за причините, поради които на това основание информацията се счита за незаконно съдържание;

д)	когато решението се основава на предполагаемата несъвместимост на информацията с общите условия на доставчика на хостинг услуги — позоваване на договорното основание и обяснение на причините, поради които информацията се счита за несъвместима с това основание;

е)	ясна и достъпна информация относно възможностите за правна защита, с които получателят на услугата разполага във връзка с решението, по-специално, когато е приложимо, чрез вътрешни механизми за разглеждане на жалби, извънсъдебно уреждане на спорове и съдебна защита.

4.   Информацията, предоставена от доставчиците на хостинг услуги в съответствие с настоящия член, трябва да бъде ясна, лесноразбираема и възможно най-точна и конкретна при дадените обстоятелства. По-специално информацията трябва да бъде такава, че с основание да може да се смята, че позволява на получателя на съответната услуга да упражни ефективно възможностите за правна защита, посочени в параграф 3, буква е).

5.   Настоящият член не се прилага за заповеди, посочени в член 9.

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

1.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за разследване във връзка с поведението на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)

правомощието да изискват от тези доставчици, както и от всички други лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информация, свързана с предполагаемо нарушение на настоящия регламент, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация без необосновано забавяне;

б)

правомощието да извършват или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да нареди проверки на всички помещения, които тези доставчици или лица използват за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, или да изискват от други публични органи да направят това, за да проучат, изземат, вземат или получат копия от информацията, свързана с предполагаемо нарушение, под каквато и да било форма, независимо от средството за съхранение на данните;

в)	правомощието да изискват от всеки член на персонала или представител на тези доставчици или лица да дават обяснения по отношение на всяка информация, свързана с предполагаемо нарушение, и да записват с тяхно съгласие отговорите с всякакви технически средства.

2.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат със следните правомощия за осигуряване на спазването във връзка с доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка:

a)	правомощието да приемат ангажиментите, предложени от тези доставчици във връзка със спазването от тяхна страна на настоящия регламент, и да направят тези ангажименти обвързващи;

б)	правомощието да разпореждат прекратяване на нарушенията и, когато е целесъобразно, да налагат мерки за поправяне на последиците, пропорционални на нарушението и необходими за ефективното прекратяване на нарушението, или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това;

в)	правомощието да налагат санкции за неспазване на настоящия регламент или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, включително с помощта на заповеди за разследване, издадени съгласно параграф 1 от настоящия член;

г)

правомощието да налагат периодична имуществена санкция или да поискат съдебен орган в тяхната държава членка да направи това в съответствие с член 52, за да се гарантира, че нарушението е прекратено в съответствие със заповед, издадена съгласно буква б) от настоящата алинея, или поради неизпълнение на заповед за разследване, издадена съгласно параграф 1 от настоящия член;

д)	правомощието да приемат временни мерки или да поискат от компетентния национален съдебен орган в тяхната държава членка да направи това, за да се избегне рискът от сериозна вреда.

По отношение на първа алинея, букви в) и г) координаторите за цифровите услуги разполагат и с правомощията за осигуряване на спазването, посочени в тези букви, по отношение на другите лица, посочени в параграф 1, в случаите на неизпълнение на заповед, издадена спрямо тях съгласно посочения параграф. Те упражняват тези правомощия за осигуряване на спазването само след като своевременно са предоставили на тези други лица цялата съответна информация, свързана с такива заповеди, включително приложимия срок, санкциите или периодичните имуществени санкции, които могат да бъдат наложени при неизпълнение, и възможностите за правна защита.

3.   Когато това е необходимо за изпълнението на техните задачи по настоящия регламент, координаторите за цифровите услуги разполагат също така по отношение на доставчиците на посреднически услуги, които попадат в обхвата на компетентност на тяхната държава членка, когато всички други правомощия съгласно настоящия член за прекратяване на нарушението са изчерпани и последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, с правомощието да предприемат следните мерки:

a)

да изискат от управителния орган на тези доставчици без необосновано забавяне да проучи ситуацията, да приеме и да представи план за действие, в който се определят необходимите мерки за прекратяване на нарушението, да гарантира, че доставчикът предприема тези мерки, и да докладва за предприетите мерки;

б)

когато координаторът за цифровите услуги счита, че даден доставчик на посреднически услуги не е спазил в достатъчна степен изискванията по буква а), че последиците от нарушението не са отстранени или то продължава и причинява сериозни вреди, както и че това нарушение води до престъпление, при което има заплаха за живота или безопасността на хората, да поиска от компетентния съдебен орган на своята държава членка да разпореди временното ограничаване на достъпа на получателите до услугата, засегната от нарушението, или, само когато това не е технически осъществимо, до онлайн интерфейса на доставчика на посреднически услуги, на който се извършва нарушението.

Освен в случаите, когато действа по искане на Комисията съгласно предвиденото в член 82, преди да подаде искането, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, координаторът за цифровите услуги приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от две седмици, като описва мерките, които възнамерява да поиска, и посочва техния адресат или адресати. Доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите, както и всяко друго трето лице, което докаже наличието на законен интерес, има право да участва в производството пред компетентния съдебен орган. Всяка разпоредена мярка трябва да бъде пропорционална на естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението, без неоснователно да ограничава достъпа на получателите на съответната услуга до законосъобразна информация.

Ограничението на достъпа е за срок от четири седмици, като в своята заповед компетентният съдебен орган има възможност да разреши на координатора за цифровите услуги да удължи този срок с допълнителни срокове със същата продължителност, с максимален брой удължавания, определен от този съдебен орган. Координаторът за цифровите услуги удължава срока само когато счита, като взема предвид правата и интересите на всички лица, засегнати от това ограничение, и всички съответни обстоятелства, включително всяка информация, която доставчикът на посреднически услуги, адресатът или адресатите и всяко друго трето лице, което е доказало наличието на законен интерес, може да му предостави, че са изпълнени следните две условия:

a)	доставчикът на посреднически услуги не е предприел необходимите мерки за прекратяване на нарушението;

б)	временното ограничение не ограничава неоснователно достъпа на получателите на услугата до законосъобразна информация, като се има предвид броят на засегнатите получатели и дали съществуват подходящи и леснодостъпни алтернативи.

Когато координаторът за цифровите услуги прецени, че условията по трета алинея, букви а) и б) са изпълнени, но не може допълнително да удължи срока съгласно трета алинея, той подава ново искане до компетентния съдебен орган, както е посочено в първа алинея, буква б).

4.   Правомощията, изброени в параграфи 1, 2 и 3, не засягат раздел 3.

5.   Мерките, предприети от координаторите за цифровите услуги при упражняване на техните правомощия, изброени в параграфи 1, 2 и 3, трябва да бъдат ефективни, възпиращи и пропорционални, по-специално с оглед естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението или предполагаемото нарушение, за което се отнасят тези мерки, както и икономическият, техническият и оперативният капацитет на доставчика на съответните посреднически услуги, когато е приложимо.

6.   Държавите членки определят специални правила и процедури за упражняването на правомощията по параграфи 1, 2 и 3 и гарантират, че всяко упражняване на тези правомощия е придружено с подходящи гаранции, предвидени в приложимото национално право в съответствие с Хартата и с общите принципи на правото на Съюза. По-специално, тези мерки се предприемат само в съответствие с правото на зачитане на личния живот и правата на защита, включително правото на изслушване и на достъп до преписката, и при спазване на правото на ефективни правни средства за защита по съдебен ред на всички засегнати лица.

1.   Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушение на настоящия регламент от доставчици на посреднически услуги, които попадат в обхвата на тяхната компетентност, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им в съответствие с член 51.

2.   Санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки нотифицират на Комисията тези разпоредби и мерки и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

3.   Държавите членки гарантират, че максималният размер на санкциите, които могат да бъдат налагани за неизпълнение на задължение, предвидено в настоящия регламент, възлиза на 6% от световния годишен оборот на съответния доставчик на посреднически услуги през предходната финансова година. Държавите членки гарантират, че максималният размер на санкциите, които могат да бъдат налагани за предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация, за липса на отговор или на коригиране на неточна, непълна или подвеждаща информация и за отказ да се подложат на проверка възлиза на 1% от годишния доход или световния оборот на съответния доставчик на посреднически услуги или съответното лице през предходната финансова година.

4.   Държавите членки гарантират, че максималният размер на периодичната имуществена санкция възлиза на 5% от среднодневния световен оборот или доход на съответния доставчик на посреднически услуги през предходната финансова година на ден, изчислен от датата, посочена в съответното решение.

1.   За да изпълни задачите, възложени ѝ съгласно настоящия раздел, Комисията може, чрез обикновено искане или с решение, да поиска от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, както и от всички други физически или юридически лица, действащи за цели, свързани с тяхната търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия, които с основание би могло да се очаква, че са запознати с информацията, свързана с предполагаемото нарушение, включително организациите, извършващи одитите, посочени в член 37 и член 75, параграф 2, да предоставят тази информация в разумен срок.

2.   При изпращане на обикновено искане за информация до съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или до друго лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, Комисията посочва правното основание и целта на искането, конкретизира каква информация се изисква и определя срока, в който информацията трябва да бъде предоставена, както и санкциите, предвидени в член 74 за предоставяне на неточна, непълна или подвеждаща информация.

3.   Когато Комисията изисква от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от друго лице, посочено в параграф 1 от настоящия член, да предостави информация с решение, тя посочва правното основание и целта на искането, конкретизира каква информация се изисква и определя срока, в който тя трябва да бъде предоставена. Тя посочва и санкциите, предвидени в член 74, и посочва или налага периодичните имуществени санкции, предвидени в член 76. Освен това тя посочва правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз.

4.   Съответните доставчици на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или друго лице, посочено в параграф 1, или техните представители, а в случая на юридически лица, дружества или предприятия, или когато нямат правосубектност — лицата, упълномощени да ги представляват по закон или по силата на учредителния акт, предоставят исканата информация от името на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в параграф 1. Надлежно упълномощени адвокати могат да предоставят информацията от името на своите клиенти. Последните продължават да носят пълна отговорност, ако предоставената информация е непълна, неточна или подвеждаща.

5.   По искане на Комисията координаторите за цифровите услуги и другите компетентни органи предоставят на Комисията цялата необходима информация за изпълнение на задачите, които са ѝ възложени съгласно настоящия раздел.

6.   След като изпрати обикновеното искане или решението по параграф 1 от настоящия член, Комисията без необосновано забавяне изпраща копие на координаторите за цифровите услуги чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85.

1.   За целите на изпълнението на задачите, възложени ѝ съгласно настоящия раздел, Комисията може да предприеме необходимите дейности по контрол на ефективното изпълнение и спазване на настоящия регламент от страна на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки. Комисията може да им разпореди да предоставят достъп и обяснения, свързани с техните бази данни и алгоритми. Тези действия могат да включват налагането на задължение на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да съхранява всички документи, за които се счита, че са от значение за оценката на изпълнението и спазването на задълженията съгласно настоящия регламент.

2.   Действията по параграф 1 могат да включват назначаването на независими външни експерти и одитори, както и експерти и одитори от компетентните национални органи със съгласието на съответния орган, които да подпомагат Комисията при контрола на ефективното прилагане и спазването на съответните разпоредби на настоящия регламент и да предоставят на Комисията конкретен експертен опит или знания.

1.   За упражняването на правомощията, предоставени на Комисията с членове 74 и 76, се прилага петгодишен давностен срок.

2.   Срокът започва да тече от деня, в който е извършено нарушението. При все това, в случай на продължавани или повторни нарушения, срокът започва да тече от деня, в който нарушението се прекратява.

3.   Всяко действие, предприето от Комисията или от координатора за цифровите услуги за целите на разследването или производството във връзка с нарушение, прекъсва давностния срок за налагане на санкции или периодични имуществени санкции. Действията, с които се прекъсва давността, включват по-специално:

а)	искания за информация от Комисията или от координатор за цифровите услуги;

б)

проверка;

в)	образуване на производство от Комисията съгласно член 66, параграф 1.

4.   След всяко прекъсване започва да тече нов давностен срок. Въпреки това давностният срок за налагането на санкции или периодични имуществени санкции изтича най-късно в деня, в който изтича срок, равен на два пъти давностния срок, без Комисията да е наложила санкция или периодична имуществена санкция. Този срок се удължава със срока, през който давността е спряла да тече съгласно параграф 5.

5.   Давностният срок за налагане на санкции или периодични имуществени санкции спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство пред Съда на Европейския съюз.

1.   Когато са упражнени всички предвидени в настоящия раздел правомощия за прекратяване на нарушение на настоящия регламент, но нарушението продължава и причинява сериозни вреди, които не могат да бъдат избегнати чрез упражняването на други правомощия, предоставени съгласно правото на Съюза или националното право, Комисията може да поиска от координатора за цифровите услуги по място на установяване на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме действия съгласно член 51, параграф 3.

Преди да отправи такова искане до координатора за цифровите услуги, Комисията приканва заинтересованите лица да представят писмени коментари в срок, не по-кратък от 14 работни дни, като опишат мерките, които възнамеряват да поискат, и посочат техния адресат или адресати.

2.   Когато това се налага с цел съгласуваното прилагане на настоящия регламент, Комисията може да представи по собствена инициатива писмени коментари на компетентния съдебен орган, посочен в член 51, параграф 3. С разрешението на въпросния съдебен орган тя може да представи и устни коментари.

Само за целите на подготовката на своите коментари Комисията може да поиска от този съдебен орган да ѝ предаде или да осигури предаването на всички документи, необходими за оценката на делото.

3.   Когато национален съд се произнася по въпрос, който вече е предмет на решение, прието от Комисията съгласно настоящия регламент, националният съд не взема решение, което противоречи на решението на Комисията. Националните съдилища също така избягват вземането на решения, които биха били в противоречие с решение, което Комисията предвижда да приеме по образувано от нея производство съгласно настоящия регламент. За тази цел националният съд може да прецени дали е необходимо да спре производството. Това не засяга член 267 ДФЕС.