search


keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf

2022/2065 BG cercato: 'изготвя' . Output generated live by software developed by IusOnDemand srl


expand index изготвя:


whereas изготвя:


definitions:


cloud tag: and the number of total unique words without stopwords is: 1203

 

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1.   Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2.   Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3.   По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)

той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)

неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)

той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)

извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)

конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)

официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4.   Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)

се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)

се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)

се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)

се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)

се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5.   Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6.   Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7.   Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8.   Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9.   Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 35

Смекчаване на рисковете

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на последиците, съобразени със специфичните системни рискове, идентифицирани съгласно член 34, като обръщат особено внимание на въздействието на тези мерки върху основните права. Тези мерки могат да включват, когато е приложимо:

a)

адаптиране на проектните параметри, характеристиките или функционирането на техните услуги, включително на техните онлайн интерфейси;

б)

адаптиране на техните общи условия и тяхното прилагане;

в)

адаптиране на процесите на модериране на съдържание, включително скоростта и качеството на обработване на уведомленията, свързани с конкретни видове незаконно съдържание, и когато е целесъобразно, бързото премахване или блокиране на достъпа до съдържанието, за което е получено уведомление, по-специално по отношение на незаконните изказвания, пораждащи омраза, или кибернасилието, както и адаптиране на съответните процеси на вземане на решение и ресурсите, отделени за модерирането на съдържание;

г)

изпитване и адаптиране на техните алгоритмични системи, включително системите им за препоръчване;

д)

адаптиране на техните системи за реклама и приемане на целенасочени мерки, имащи за цел ограничаване или адаптиране на представянето на реклами във връзка с предоставяната от тях услуга;

е)

укрепване на вътрешните процеси, ресурсите, изпитването, документацията или надзора на техните дейности, по-специално по отношение на откриването на системен риск;

ж)

започване или адаптиране на сътрудничеството с доверени податели на сигнали в съответствие с член 22 и изпълнение на решенията на органите за извънсъдебно уреждане на спорове съгласно член 21;

з)

започване или адаптиране на сътрудничеството с други доставчици на онлайн платформи или онлайн търсачки чрез кодексите за поведение и протоколите при кризи, посочени съответно в членове 45 и 48;

и)

предприемане на мерки за повишаване на осведомеността и адаптиране на техния онлайн интерфейс с цел предоставяне на повече информация за получателите на услугата;

й)

предприемане на целенасочени мерки за защита на правата на детето, включително инструменти за проверка на възрастта и родителски контрол, инструменти, имащи за цел подпомагане на малолетни или непълнолетни лица да сигнализират за малтретиране или да получат подкрепа, в зависимост от случая;

к)

гарантиране, че дадена информация, независимо дали представлява генерирано или манипулирано изображение, аудио- или видео съдържание, което значително наподобява съществуващи лица, обекти, места или други субекти или събития и създава погрешно впечатление на дадено лице, че е истинско или достоверно, е различимо чрез явна маркировка, когато е представено на техните онлайн интерфейси, и освен това предоставяне на лесна за използване функция, която позволява на получателите на услугата да посочват тази информация.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги в сътрудничество с Комисията публикува веднъж годишно изчерпателни доклади. Докладите включват следната информация:

a)

идентифициране и оценка на най-значимите и повтарящи се системни рискове, докладвани от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки или идентифицирани чрез други източници на информация, по-специално осигурените в съответствие с членове 39, 40 и 42;

б)

най-добри практики за доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки за смекчаване на идентифицираните системни рискове.

Тези доклади представят системните рискове, разбити по държавите членки, в които са възникнали те, и за Съюза като цяло, когато е приложимо.

3.   Комисията, в сътрудничество с координаторите за цифровите услуги, може да отправи насоки относно прилагането на параграф 1 във връзка със специфични рискове, по-специално, за да представи най-добри практики и да препоръча възможни мерки, като надлежно отчита вероятните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата, за всички участници. При изготвянето на тези насоки Комисията организира обществени консултации.

Член 37

Независим одит

1.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки подлежат, за своя сметка и поне веднъж годишно, на независими одити, за да се оцени спазването на следните изисквания:

a)

задълженията, установени в глава III;

б)

всички ангажименти, поети съгласно кодексите за поведение, посочени в членове 45 и 46, и протоколите при кризи, посочени в член 48.

2.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки оказват на организациите, извършващи одитите съгласно настоящия член, необходимото сътрудничество и помощ, за да им дадат възможност да провеждат тези одити ефективно, ефикасно и своевременно, включително като им предоставят достъп до всички съответни данни и помещения и като отговарят на устни или писмени въпроси. Те не възпрепятстват, не влияят неправомерно и не накърняват извършването на одита.

Тези одити осигуряват достатъчно равнище на поверителност и професионална тайна по отношение на информацията, получена от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и трети лица в контекста на одитите, включително след приключването на одитите. Спазването на това изискване обаче не може да оказва неблагоприятно въздействие върху извършването на одитите и други разпоредби на настоящия регламент, по-специално тези относно прозрачността, надзора и осигуряване на спазването. Когато това е необходимо за целите на докладването във връзка с прозрачността съгласно член 42, параграф 4, одиторският доклад и докладът за изпълнението на одита, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, са придружени от версии, които не съдържат информация, която може разумно да бъде счетена за поверителна.

3.   Одитите, извършвани съгласно параграф 1, се извършват от организации, които:

a)

са независими и нямат никакви конфликти на интереси със съответния доставчик на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, както и с други юридически лица, свързани с този доставчик, по-специално:

i)

не са предоставяли услуги извън извършването на одит, свързани с одитираните въпроси, на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, през 12-месечния период преди началото на одита, и са поели ангажимент да не им предоставят такива услуги в рамките на 12-месечния период след приключването на одита;

ii)

не са предоставяли одиторски услуги съгласно настоящия член на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, в продължение на над десет последователни години;

iii)

не извършват одита срещу хонорари, обвързани с резултата от одита;

б)

притежават доказан експертен опит в областта на управлението на риска, технически умения и способности;

в)

имат доказана обективност и професионална етика, основана по-специално на придържането към кодекси за поведение или подходящи стандарти.

4.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки гарантират, че организациите, които извършват одитите, изготвят одитен доклад за всеки одит. Този доклад се обосновава в писмена форма и включва най-малко следната информация:

a)

наименованието, адреса и електронната точка за контакт на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, и обхванатия период;

б)

наименованието и адреса на организацията или организациите, извършващи одита;

в)

декларация за интереси;

г)

описание на конкретните одитирани елементи и приложената методика;

д)

описание и обобщение на основните констатации от одита;

е)

списък на третите лица, с които са проведени консултации като част от одита;

ж)

одитно становище относно това дали доставчикът на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, е спазил задълженията и ангажиментите, посочени в параграф 1, като това становище може да е „положително“, „положително с коментари“ или „отрицателно“;

з)

когато одитното становище не е „положително“, оперативни препоръки относно конкретни мерки за осигуряване на спазването на задълженията и препоръчания срок за неговото постигане.

5.   Когато организацията, извършваща одита, не е била в състояние да извърши одит на някои конкретни елементи или да изрази одитно становище въз основа на своите разследвания, одитният доклад включва обяснение на обстоятелствата и причините, поради които тези елементи не са могли да бъдат одитирани.

6.   Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които получават одитен доклад, който не е „положителен“, надлежно вземат предвид оперативните препоръки, отправени към тях, с оглед на предприемането на необходимите мерки за тяхното изпълнение. В срок от един месец от получаването на тези препоръки те приемат доклад за изпълнението на одита, в който се посочват тези мерки. Когато не изпълняват оперативните препоръки, те обосновават в доклада за изпълнението на одита причините за това и посочват алтернативни мерки, които са предприели за справяне с установените случаи на неспазване на задълженията.

7.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 87 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на необходимите правила за извършването на одитите съгласно настоящия член, по-специално по отношение на необходимите правила относно процедурните стъпки, одитните методики и образците за докладване за одитите, извършвани съгласно настоящия член. В тези делегирани актове се вземат предвид всички стандарти за доброволен одит, посочени в член 44, параграф 1, буква д).

Член 45

Кодекси за поведение

1.   Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги насърчават и улесняват изготвянето на доброволни кодекси за поведение на равнището на Съюза, за да допринесат за правилното прилагане на настоящия регламент, като вземат предвид по-специално специфичните предизвикателства при справянето с различни видове незаконно съдържание и системни рискове, в съответствие с правото на Съюза, по-специално в областта на конкуренцията и защитата на личните данни.

2.   Когато възникне значителен системен риск по смисъла на член 34, параграф 1 и той засяга няколко много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, Комисията може да покани съответните доставчици на много големи онлайн платформи или съответните доставчици на много големи онлайн търсачки и други доставчици на много големи онлайн платформи, много големи онлайн търсачки, на онлайн платформи и други посреднически услуги, когато това е целесъобразно, както и съответните компетентни органи, организации на гражданското общество и други съответни заинтересовани страни, да участват в изготвянето на кодекси за поведение, включително чрез установяване на ангажименти за предприемане на конкретни мерки за смекчаване на риска, както и на рамка за редовно докладване относно предприетите мерки и резултатите от тях.

3.   При прилагането на параграфи 1 и 2 Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги, и когато е приложимо, други органи се стремят да гарантират, че в кодексите за поведение се определят ясно техните конкретни цели, че те съдържат ключови показатели за изпълнението за измерване на постигането на тези цели и че в тях надлежно се отчитат нуждите и интересите на всички заинтересовани лица, и най-вече на гражданите, на равнището на Съюза. Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги също така се стремят да гарантират, че участниците докладват редовно на Комисията и на съответните си координатори за цифровите услуги по място на установяване за всички предприети мерки и за резултатите от тях, сравнени с ключовите показатели за изпълнението, които те съдържат. Ключовите показатели за изпълнението и ангажиментите за докладване са съобразени с разликите между различните участници по отношение на размера и капацитета.

4.   Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги преценяват дали кодексите за поведение отговарят на целите, посочени в параграфи 1 и 3, и извършват редовен контрол и оценка на постигането на тези цели, като вземат предвид ключовите показатели за изпълнението, които те могат да съдържат. Те публикуват своите заключения.

Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги също така насърчават и улесняват редовните преглед и адаптиране на кодексите за поведение.

В случай на системно неспазване на кодексите за поведение Комисията и Европейският съвет за цифровите услуги могат да приканят подписалите кодексите за поведение да предприемат необходимите действия.

Член 46

Кодекси за поведение за онлайн реклама

1.   Комисията насърчава и улеснява изготвянето на доброволни кодекси за поведение на равнището на Съюза от доставчиците на онлайн платформи и други съответни доставчици на услуги, като например доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, други участници във веригата за създаване на стойност в областта на програмната реклама или организациите, представляващи получателите на услугата, и организациите на гражданското общество или съответните органи, за да се допринесе за по-голяма прозрачност за участниците във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата извън изискванията на членове 26 и 39.

2.   Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение имат за цел ефективен пренос на информация, който напълно зачита правата и интересите на всички участници, както и конкурентна, прозрачна и справедлива среда в онлайн рекламата, в съответствие с правото на Съюза и националното право, по-специално в областта на конкуренцията и защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни. Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение обхващат най-малко следното:

a)

пренос до получателите на услугата на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги във връзка с изискванията, установени в член 26, параграф 1, букви б), в) и г);

б)

пренос на информация, с която разполагат доставчиците на посреднически онлайн рекламни услуги, до хранилищата съгласно член 39;

в)

съдържателна информация за извличането на печалба от данните.

3.   Комисията насърчава разработването на кодекси за поведение в срок до 18 февруари 2025 г. и започването на тяхното прилагане до 18 август 2025 г.

4.   Комисията насърчава всички участници във веригата за създаване на стойност на онлайн рекламата, посочени в параграф 1, да приемат посочените в кодексите за поведение ангажименти и да ги спазват.

Член 47

Кодекси за поведение относно достъпността

1.   Комисията насърчава и улеснява изготвянето на кодекси за поведение на равнището на Съюза с участието на доставчиците на онлайн платформи и други съответни доставчици на услуги, организациите, представляващи получателите на услугата, и организациите на гражданското общество или съответните органи да насърчават пълното и ефективно равно участие чрез подобряване на достъпа до онлайн услуги, които при първоначалното си проектиране или последващо адаптиране отговарят на специфичните нужди на хората с увреждания.

2.   Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение преследват целта да се гарантира, че тези услуги са достъпни в съответствие с правото на Съюза и националното право, за да се увеличи максимално предвидимото им използване от хората с увреждания. Комисията се стреми да гарантира, че кодексите за поведение обхващат най-малко следните цели:

a)

проектиране и адаптиране на услуги, така че те да бъдат достъпни за хората с увреждания, като ги направят достъпни за сетивата, функционално пригодни, разбираеми и надеждни;

б)

разясняване на начина, по който услугите отговарят на приложимите изисквания за достъпност, и предоставяне на тази информация на обществеността по достъпен за хората с увреждания начин;

в)

предоставяне на информацията, формулярите и мерките, предвидени съгласно настоящия регламент, по начин, по който те да бъдат лесни за намиране, лесноразбираеми и достъпни за хората с увреждания.

3.   Комисията насърчава разработването на кодекси за поведение в срок до 18 февруари 2025 г. и започването на тяхното прилагане до 18 август 2025 г.

Член 48

Протоколи при кризи

1.   Европейският съвет за цифровите услуги може да препоръча на Комисията да започне изготвянето, в съответствие с параграфи 2, 3 и 4, на доброволни протоколи при кризи за справяне с кризисни ситуации. Тези ситуации са строго ограничени до извънредни обстоятелства, засягащи обществената сигурност или общественото здраве.

2.   Комисията насърчава и улеснява доставчиците на много големите онлайн платформи, много големите онлайн търсачки и, когато е целесъобразно, доставчиците на други онлайн платформи или други онлайн търсачки, при участието в изготвянето, изпитването и прилагането на тези протоколи при кризи. Комисията се стреми да гарантира, че тези протоколи при кризи включват една или повече от следните мерки:

a)

показване на видно място на информация за кризисната ситуация, предоставена от органите на държавите членки или, в зависимост от контекста на кризата, на равнището на Съюза, или от други имащи отношение надеждни органи;

б)

гарантиране, че доставчикът на посреднически услуги определя конкретно звено за контакт за управлението на кризи; когато е приложимо, това може да бъде електронното звено за контакт, посочено в член 11, или – в случай на доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки – служителят по спазването на изискванията, посочен в член 41;

в)

когато е приложимо, адаптиране на ресурсите, предназначени за спазване на задълженията, посочени в членове 16, 20, 22, 23 и 35, към нуждите, породени от кризисната ситуация.

3.   Комисията привлича, когато това е целесъобразно, органите на държавите членки и може да привлече и органи, служби и агенции на Съюза към изготвянето, изпитването и надзора на прилагането на протоколите при кризи. Комисията може да привлече, когато това е необходимо и целесъобразно, и организации на гражданското общество или други съответни организации към изготвянето на протоколите при кризи.

4.   Комисията се стреми да гарантира, че в протоколите при кризи са установени ясно всички посочени по-долу елементи:

a)

специалните параметри за определяне на конкретното извънредно обстоятелство, към което е насочен протоколът при кризи, и целите, които той преследва;

б)

ролята на всеки участник и мерките, които той трябва да предприеме в процеса на подготовка и след започване на прилагането на протокола при кризи;

в)

ясна процедура за определяне кога трябва да започне да се прилага протоколът при кризи;

г)

ясна процедура за определяне на периода, през който трябва да се предприемат мерките след започване на прилагането на протокола при кризи, който е строго ограничен до необходимото за справяне със съответните конкретни извънредни обстоятелства;

д)

гаранции за справяне с евентуални отрицателни последици върху упражняването на основните права, залегнали в Хартата, по-специално свободата на изразяването на мнения и свободата на информация и правото на недискриминация;

е)

процедура на публично докладване за всички предприети мерки, тяхната продължителност и резултатите от тях при прекратяване на кризисната ситуация.

5.   Ако Комисията счита, че даден протокол при кризи не успява да се справи ефективно с кризисната ситуация или да гарантира упражняването на основните права, посочени в параграф 4, буква д), тя изисква от участниците да преразгледат протокола при кризи, включително като предприемат допълнителни мерки.

ГЛАВА IV

ИЗПЪЛНЕНИЕ, СЪТРУДНИЧЕСТВО, САНКЦИИ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО

РАЗДЕЛ 1

Компетентни органи и национални координатори за цифровите услуги

Член 55

Доклади за дейността

1.   Координаторите за цифровите услуги изготвят годишни доклади за своите дейности съгласно настоящия регламент, включващи броя на жалбите, получени съгласно член 53, и преглед на предприетите по тях последващи действия. Координаторите за цифровите услуги осигуряват публичен достъп до годишните доклади в машинночетим формат, при спазване на приложимите правила относно поверителността на информацията съгласно член 84, и ги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги.

2.   Годишният доклад също така включва следната информация:

a)

броя и предмета на заповедите за предприемане на действия срещу незаконно съдържание и заповедите за предоставяне на информация, издадени в съответствие с членове 9 и 10 от всеки национален съдебен или административен орган на държавата членка на съответния координатор за цифровите услуги;

б)

последиците от тези заповеди, съобщени на координатора за цифровите услуги съгласно членове 9 и 10.

3.   Когато държава членка е определила няколко компетентни органа съгласно член 49, тя гарантира, че координаторът за цифровите услуги изготвя единен доклад относно дейностите на всички компетентни органи и че координаторът за цифровите услуги получава цялата необходима за тази цел информация и подкрепа от другите заинтересовани компетентни органи.

РАЗДЕЛ 2

Компетентност, механизми за координирано разследване и съгласуваност

Член 62

Структура на Европейския съвет за цифровите услуги

1.   Европейският съвет за цифровите услуги се състои от координаторите за цифровите услуги, които се представляват от високопоставени служители. Обстоятелството, че една или повече държави членки не са определили координатор за цифровите услуги, не е пречка Европейският съвет за цифровите услуги да изпълнява задачите си по настоящия регламент. Когато това е предвидено в националното право, в Европейския съвет за цифровите услуги могат да участват и други компетентни органи, на които са възложени конкретни оперативни отговорности за прилагането и осигуряването на спазването на настоящия регламент заедно с координатора за цифровите услуги. Други национални органи могат да бъдат поканени на заседанията, когато обсъжданите въпроси са от значение за тях.

2.   Европейският съвет за цифровите услуги се председателства от Комисията. Комисията свиква заседанията и изготвя дневния ред в съответствие със задачите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент и в съответствие с процедурния му правилник. Когато получи искане за приемане на препоръка съгласно настоящия регламент, Европейският съвет за цифровите услуги незабавно предоставя тази информация на разположение на другите координатори за цифровите услуги чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85.

3.   Всяка държава членка разполага с един глас. Комисията няма право на глас.

Европейският съвет за цифровите услуги приема актовете си с обикновено мнозинство. При приемането на препоръка към Комисията съгласно член 36, параграф 1, първа алинея Европейският съвет за цифровите услуги гласува в срок от 48 часа след отправянето на искането от председателя на Европейския съвет за цифровите услуги.

4.   Комисията предоставя административна и аналитична подкрепа за дейностите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент.

5.   Европейският съвет за цифровите услуги може да кани експерти и наблюдатели да присъстват на неговите заседания и може да си сътрудничи с други органи, служби, агенции и консултативни групи на Съюза, както и с външни експерти, когато е целесъобразно. Европейският съвет за цифровите услуги прави публично достъпни резултатите от това сътрудничество.

6.   Европейският съвет за цифровите услуги може да се консултира със заинтересовани лица и прави публично достъпни резултатите от тази консултация.

7.   Европейският съвет за цифровите услуги приема свой процедурен правилник, след като получи одобрение от Комисията.

Член 87

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 ноември 2022 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно членове 24, 33, 37, 40 и 43, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.


whereas









keyboard_arrow_down