Digital Service Act 2022/2065 BG

Надзор, разследване, осигуряване на изпълнението и контрол по отношение на доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1 Член 69 Правомощия за извършване на проверки

1 Член 73 Неспазване

2 Член 75 Засилен надзор на мерките за справяне с нарушения на задълженията, предвидени в глава III, раздел 5

РАЗДЕЛ 5

Общи разпоредби относно осигуряване на спазването

1 Член 83 Актове за изпълнение във връзка с намесата на Комисията

РАЗДЕЛ 6

Делегирани актове и актове за изпълнение

1 Член 87 Упражняване на делегирането

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1 Член 90 Изменение на Директива (ЕС) 2020/1828

whereas един:

definitions:

cloud tag:

and the number of total unique words without stopwords is: 2153

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)	„услуга на информационното общество“ означава „услуга“ съгласно определението в член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б)	„получател на услугата“ означава всяко физическо или юридическо лице, което използва посредническа услуга, и по-специално с цел търсене на информация или осигуряване на достъп до нея;

в)	„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

г)	„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможност на физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на посреднически услуги, който има съществена връзка със Съюза;

д)

„съществена връзка със Съюза“ означава връзка на доставчик на посреднически услуги със Съюза, произтичаща от неговото място на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, като например:

—	значителен брой получатели на услугата в една или повече държави членки от гледна точка на тяхното население; или

—	ориентиране на дейностите към една или повече държави членки;

е)	„търговец“ означава физическо лице или юридическо лице, независимо дали последното е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, свързани с неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия;

ж)

„посредническа услуга“ означава една от следните услуги на информационното общество:

i)	услуга за „обикновен пренос“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа;

ii)

услуга „кеширане“, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, включваща автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, извършено единствено с цел да се подобри ефективността на по-нататъшния пренос на информацията към други получатели по тяхно искане;

iii)	услуга „хостинг“, която се състои в съхраняване на информация, предоставена от получател на услугата и по негово искане;

з)

„незаконно съдържание“ означава информация, която сама по себе си или във връзка с дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на някоя държава членка, което е в съответствие с правото на Съюза, независимо от конкретния предмет или естество на това право;

и)

„онлайн платформа“ означава хостинг услуга, която по искане на получател на услугата съхранява и разпространява информация сред обществеността, освен ако тази дейност не е незначителна или изцяло спомагателна характеристика на друга услуга или незначителна функция на основната услуга и поради обективни и технически причини не може да бъде използвана без тази друга услуга, и ако интегрирането на характеристиката или функцията в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент;

й)

„онлайн търсачка“ означава посредническа услуга, която дава възможност на ползвателите на интернет да въвеждат запитване, за да извършват по принцип търсене на всички уебсайтове или на всички уебсайтове на даден език въз основа на запитване по всякакви теми под формата на ключова дума, гласово запитване, израз или друг вид въведени данни, в отговор на което се връщат резултати във всякакъв формат, съдържащи информация, свързана с исканото съдържание;

к)	„разпространение сред обществеността“ означава осигуряването на информация, по искане на получателя на услугата, който я е предоставил, на потенциално неограничен брой трети лица;

л)	„договор от разстояние“ означава „договор от разстояние“ съгласно определението в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС;

м)	„онлайн интерфейс“ означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

н)	„координатор за цифровите услуги по място на установяване“ означава координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчик на посредническа услуга или в която пребивава или е установен неговият представител;

о)	„координатор за цифровите услуги по местоназначение“ означава координаторът за цифровите услуги на държава членка, в която се предоставя посредническата услуга;

п)	„активен получател на онлайн платформа“ означава получател на услугата, който ползва онлайн платформа, като иска от онлайн платформата да хоства съдържание или е изложен на съдържание, хоствано от онлайн платформата и разпространявано чрез нейния онлайн интерфейс;

р)	„активен получател на онлайн търсачка“ означава получател на услугата, който е задал търсене в онлайн търсачката и е изложен на съдържание, индексирано и представено в нейния онлайн интерфейс;

с)	„реклама“ означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали за постигане на търговски или нетърговски цели, и представена от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение конкретно за популяризиране на тази информация;

т)

„система за препоръчване“ означава изцяло или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформа, за да предлага на своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата или за да представя като приоритетна тази информация, включително в резултат на търсене, инициирано от получателя на услугата или определящо по друг начин относителната последователност или видимост на показваната информация;

у)

„модериране на съдържание“ означава дейностите, автоматизирани или не, предприети от доставчиците на посреднически услуги, които имат за цел по-специално откриване, идентифициране и справяне с незаконно съдържание или несъвместима с техните общи условия информация, предоставени от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта, както и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например намаляване на видимостта, липсата на възможност за извличане на печалба, блокиране на достъпа или премахване на тази информация, или засягащи способността на получателите да предоставят тази информация, като например закриване или временно блокиране на профила на даден получател;

ф)	„общи условия“ означава всички клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на посреднически услуги и получателите на услугите;

х)	„хора с увреждания“ означава „хора с увреждания“ съгласно посоченото в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (38);

ц)	„търговско съобщение“ означава „търговско съобщение“ съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2000/31/ЕО;

ч)	„оборот“ означава сумата, получена от предприятие по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (39).

ГЛАВА II

ОТГОВОРНОСТ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ

Член 4

„Обикновен пренос“

1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена от получател на услугата, или в предоставяне на достъп до далекосъобщителна мрежа, доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация или информацията, до която е имало достъп, при условие че доставчикът:

a)	не започва преноса на информация;

б)	не избира получателя на пренасяната информация; както и

в)	не избира или променя информацията в преноса.

2. Действията по пренос и предоставяне на достъп, посочени в параграф 1, включват автоматичното, междинното и временното съхраняване на пренасяната информация, доколкото то се извършва единствено с цел осъществяване на преноса на информация в далекосъобщителна мрежа и при условие че информацията не се съхранява за срок, по-дълъг от необходимия за този пренос.

3. Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 5

„Кеширане“

1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренос в далекосъобщителна мрежа на информация, предоставена на получател на услугата, доставчикът на услуги не носи отговорност за автоматичното, междинното и временното съхраняване на тази информация, което се извършва единствено с цел да се подобри ефективността или сигурността на по-нататъшния пренос на информация до други получатели на услугата по тяхно искане, при условие че доставчикът:

a)	не променя информацията;

б)	спазва условията за достъп до информацията;

в)	спазва правилата за актуализиране на информацията, определени по начин, който е широко признат и използван от отрасъла;

г)	не пречи на законното използване на широко призната и използвана от отрасъла технология с цел получаване на данни за използването на информацията; както и

д)

действа експедитивно за премахването или блокирането на достъпа до съхранената от него информация веднага след като се запознае с факта, че информацията в първоначалния източник при преноса е премахната от мрежата или достъпът до нея е блокиран, или че съдебен или административен орган е разпоредил такова премахване или блокиране.

2. Настоящият член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правната система на държава членка, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.

Член 9

Заповеди за предприемане на действия срещу незаконно съдържание

1. При получаване на заповед за предприемане на действия срещу един или повече конкретни елементи на незаконно съдържание, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, относно привеждането в изпълнение на заповедите, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

2. Държавите членки гарантират, че когато заповед, посочена в параграф 1, бъде предадена на доставчика, тя отговаря най-малко на следните условия:

заповедта включва следните елементи:

i)	позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)	изложение на причините, поради които информацията представлява незаконно съдържание, като се включва позоваване на една или повече конкретни разпоредби на правото на Съюза или на националното право, в съответствие с правото на Съюза;

iii)	информация, идентифицираща издаващия орган;

iv)	ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира и намира съответното незаконно съдържание, като например един или повече точни URL и, когато е необходимо, допълнителна информация;

v)	информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът на посреднически услуги и получателят на услугата, който е предоставил съдържанието;

vi)	когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията за привеждането в изпълнение на заповедите;

б)	териториалният обхват на заповедта, въз основа на приложимите правила на Съюза и на националното право, включително Хартата, и когато е приложимо, на общите принципи на международното право, е ограничен до строго необходимото за постигане на целта ѝ;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и този доставчик, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на двустранно договорен друг език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

3. Органът, издал заповедта, или, когато е приложимо, органът, посочен в заповедта, я предава на координатора за цифровите услуги от държавата членка на издаващия орган заедно с всякаква информация, получена от доставчика на посреднически услуги относно привеждането в изпълнение на тази заповед.

4. След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедта, посочена в параграф 1, на всички други координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5. Най-късно при привеждане на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга относно получената заповед и привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините, съществуващите възможности за правна защита и описание на териториалния обхват на заповедта в съответствие с параграф 2.

6. Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат изискванията съгласно националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

Член 10

Заповеди за предоставяне на информация

1. При получаване на заповед за предоставяне на конкретна информация за един или повече конкретни отделни получатели на услугата, издадена от съответните национални съдебни или административни органи въз основа на приложимото право на Съюза или национално право, в съответствие с правото на Съюза, доставчиците на посреднически услуги информират без необосновано забавяне органа, издал заповедта, или друг орган, посочен в заповедта, за получаването ѝ и за привеждането ѝ в изпълнение, като посочват дали и кога заповедта е била приведена в изпълнение.

заповедта включва следните елементи:

i)	позоваване на правното основание за заповедта съгласно правото на Съюза или националното право;

ii)	информация, идентифицираща издаващия орган;

iii)	ясна информация, позволяваща на доставчика на посреднически услуги да идентифицира конкретния получател или получатели, за които се иска информация, като например едно или повече имена на профили или уникални идентификатори;

iv)

изложение на причините, в което се обяснява целта, за която се изисква информацията, и защо изискването за предоставяне на информацията е необходимо и пропорционално, за да се определи дали получателите на посреднически услуги спазват приложимото право на Съюза или националното право, в съответствие с правото на Съюза, освен ако такова изложение не може да бъде направено по причини, свързани с предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления;

v)	информация относно механизмите за правна защита, с които разполагат доставчикът и получателите на съответната услуга;

vi)	когато е приложимо, информация за това кой орган трябва да получи информацията относно привеждането в изпълнение на заповедите;

б)	в заповедта се изисква единствено доставчикът да предостави информация, която вече е събрана за целите на предоставянето на услугата и която е под негов контрол;

в)

заповедта се предава на един от езиците, декларирани от доставчика на посреднически услуги в съответствие с член 11, параграф 3, или на друг официален език на държавите членки, договорен между органа, издал заповедта, и доставчика, и се изпраща на електронното звено за контакт, определено от този доставчик в съответствие с член 11; когато заповедта не е изготвена на езика, деклариран от доставчика на посреднически услуги, или на друг двустранно договорен език, заповедта може да бъде предадена на езика на органа, издал заповедта, при условие че е придружена от превод на такъв деклариран или двустранно договорен език най-малко на елементите, посочени в букви а) и б) от настоящия параграф.

4. След получаване на заповедта от съдебния или административния орган координаторът за цифровите услуги от съответната държава членка незабавно изпраща копие от заповедите, посочени в параграф 1, на всички координатори за цифровите услуги чрез системата, създадена в съответствие с член 85.

5. Най-късно при привеждането на заповедта в изпълнение или, когато е приложимо, в момента, посочен от издаващия орган в неговата заповед, доставчиците на посреднически услуги информират получателя на съответната услуга за получената заповед и за привеждането ѝ в изпълнение. Информацията, която се предоставя на получателя на услугата, включва изложение на причините и съществуващите възможности за правна защита в съответствие с параграф 2.

6. Условията и изискванията, предвидени в настоящия член, не засягат националното гражданско- и наказателнопроцесуално право.

ГЛАВА III

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДЪЛЖИМА ГРИЖА ЗА ПРОЗРАЧНА И БЕЗОПАСНА ОНЛАЙН СРЕДА

РАЗДЕЛ 1

Разпоредби, приложими за всички доставчици на посреднически услуги

Член 11

Звена за контакт за органите на държавите членки, за Комисията и за Европейския съвет за цифровите услуги

1. Доставчиците на посреднически услуги определят единно звено за контакт, което им позволява да комуникират пряко по електронен път с органите на държавите членки, Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги, посочен в член 61, във връзка с прилагането на настоящия регламент.

2. Доставчиците на посреднически услуги оповестяват публично информацията, необходима за лесното идентифициране и комуникация с техните единни звена за контакт. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна и редовно актуализирана.

3. Доставчиците на посреднически услуги посочват в информацията по параграф 2 официалния език или езици на държавите членки, които, в допълнение към език, който e в голяма степен разбираем за възможно най-голям брой граждани на Съюза, могат да се използват за комуникация с техните звена за контакт и които включват поне един от официалните езици на държавата членка, в която се намира основното място на установяване на доставчика на посреднически услуги или в която пребивава или е установен неговият представител.

Член 12

Звена за контакт за получателите на услугата

1. Доставчиците на посреднически услуги определят единно звено за контакт, което дава възможност на получателите на услугата да комуникират пряко и бързо с тях по електронен път и по лесен за ползване начин, включително като позволява на получателите на услугата да избират средствата за комуникация, които не са основани единствено на автоматизирани инструменти.

2. В допълнение към задълженията, предвидени в Директива 2000/31/ЕО, доставчиците на посреднически услуги оповестяват публично информацията, която е необходима на получателите на услуги, за да могат лесно да идентифицират и комуникират с техните единни звена за контакт. Тази информация трябва да бъде леснодостъпна и редовно актуализирана.

Член 20

Вътрешна система за разглеждане на жалби

1. Доставчиците на онлайн платформи предоставят на получателите на услугата, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, за срок от най-малко шест месеца след решението, посочено в настоящия параграф, достъп до ефективна вътрешна система за разглеждане на жалби, която им позволява да подават жалби, по електронен път и безплатно, срещу решението на доставчика на онлайн платформата при получаване на уведомлението или срещу посочените по-долу решения, взети от доставчика на онлайн платформата на основание, че предоставената от получателите информация представлява незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия:

a)	решения дали да се премахне или блокира достъпът до информацията или дали да се ограничи видимостта ѝ;

б)	решения дали да се спре или прекрати предоставянето на услугата, изцяло или частично, на получателите;

в)	решения дали да се блокира временно или закрие профилът на получателите;

г)	решения дали да се спре, прекрати или ограничи по друг начин способността за извличане на печалба от информацията, предоставена от получателите.

2. Срокът от най-малко шест месеца, посочен в параграф 1 от настоящия член, започва да тече от деня, в който получателят на услугата е информиран за решението в съответствие с член 16, параграф 5 или член 17.

3. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че техните вътрешни системи за разглеждане на жалби са леснодостъпни, лесни за ползване и позволяват и улесняват подаването на достатъчно точни и надлежно обосновани жалби.

4. Доставчиците на онлайн платформи разглеждат жалбите, подадени чрез тяхната вътрешна система за разглеждане на жалби, своевременно, без дискриминация, добросъвестно и безпристрастно. Когато жалбата съдържа достатъчно основания доставчикът на онлайн платформата да счита, че неговото решение да не предприеме действия във връзка с уведомлението е неоснователно или че информацията, за която се отнася жалбата, не е незаконна и не е несъвместима с неговите общи условия, или съдържа информация, указваща, че поведението на жалбоподателя не оправдава взетата мярка, той отменя незабавно решението си, посочено в параграф 1.

5. Доставчиците на онлайн платформи информират незабавно жалбоподателите за мотивираното си решение по отношение на информацията, за която се отнася жалбата, и за възможността за извънсъдебно уреждане на спора, предвидена в член 21, и за други налични възможности за правна защита.

6. Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че решенията, посочени в параграф 5, се вземат под надзора на персонал с подходящи квалификации, а не единствено въз основа на автоматизирани средства.

Член 21

Извънсъдебно уреждане на спорове

1. Получателите на услугата, включително физическите лица или образуванията, подали уведомление, към които са насочени решенията, посочени в член 20, параграф 1, имат право да изберат който и да било орган за извънсъдебно уреждане на спорове, който е бил сертифициран в съответствие с параграф 3 от настоящия член, за разрешаване на спорове, свързани с тези решения, включително жалби, които не са били разрешени чрез вътрешната система за разглеждане на жалби, посочена в същия член.

Доставчиците на онлайн платформи гарантират, че информацията относно посочената в първа алинея възможност на получателите на услугата да получат достъп до извънсъдебно уреждане на спорове е леснодостъпна на техния онлайн интерфейс, по ясен и лесен за ползване начин.

Първа алинея не засяга правото на съответния получател на услугата да започне на който и да е етап производство за оспорване на решенията на доставчиците на онлайн платформи пред съда в съответствие с приложимото право.

2. Двете страни си сътрудничат добросъвестно с избрания сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове с цел разрешаване на спора.

Доставчиците на онлайн платформи могат да откажат да си сътрудничат с такъв орган за извънсъдебно уреждане на спорове, ако спор относно същата информация и същите основания за предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост на съдържанието вече е разрешен.

Сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове няма правомощия да налага на страните обвързващо уреждане на спора.

3. По искане на този орган координаторът за цифровите услуги на държавата членка, в която е установен органът за извънсъдебно уреждане на спорове, сертифицира органа за срок от най-много пет години, като този срок може да се подновява, когато органът е доказал, че отговаря на всички посочени по-долу условия:

a)	той е безпристрастен и независим, включително финансово независим, от доставчиците на онлайн платформи и от получателите на услугата, предоставяна от доставчиците на онлайн платформи, включително от физическите лица или образуванията, които са подали уведомления;

б)

разполага с необходимия експертен опит във връзка с въпросите, възникващи в една или повече конкретни области, при които има незаконно съдържание, или във връзка с прилагането и осигуряването на спазването на общите условия на един или повече видове онлайн платформи, който позволява на органа да допринася ефективно за уреждането на спорове;

в)	неговите членове получават възнаграждение по начин, който не е свързан с резултата от процедурата;

г)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, е леснодостъпно чрез електронни комуникационни технологии и осигурява възможността за онлайн започване на процеса на уреждане на спор и представяне на изискуемите подкрепящи документи онлайн;

д)	той е в състояние да разрешава спорове по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин и на най-малко един от официалните езици на институциите на Съюза;

е)	извънсъдебното уреждане на спорове, което той предлага, се извършва в съответствие с ясни и справедливи процедурни правила, които са леснодостъпни и публичнодостъпни и са в съответствие с приложимото право, включително с настоящия член.

Когато е приложимо, координаторът за цифровите услуги посочва в сертификата:

а)	конкретните аспекти на експертния опит на органа съгласно посоченото в първа алинея, буква б); и

б)	официалния език или езици на институциите на Съюза, на които органът е в състояние да урежда спорове, съгласно посоченото в първа алинея, буква д).

4. Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове докладват ежегодно на координатора за цифровите услуги, който ги е сертифицирал, относно своето функциониране, като посочват най-малко броя на споровете, които са получили, информацията за резултатите от тези спорове, средното време, необходимо за разрешаването им, и всички срещнати недостатъци или трудности. Те предоставят допълнителна информация при поискване от координатора за цифровите услуги.

На всеки две години координаторите за цифровите услуги изготвят доклад относно функционирането на сертифицираните от тях органи за извънсъдебно уреждане на спорове. В този доклад, по-специално:

a)	се посочва броят на споровете, които всеки сертифициран орган за извънсъдебно уреждане на спорове е получил годишно;

б)	се посочват резултатите от процедурите, започнати пред тези органи, и средното време, необходимо за разрешаване на споровете;

в)	се установяват и обясняват всички системни или секторни недостатъци или трудности, срещнати във връзка с функционирането на тези органи;

г)	се определят най-добрите практики във връзка с това функциониране;

д)	се отправят препоръки относно начините за подобряване на това функциониране, когато е целесъобразно.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове предоставят своите решения на страните в разумен срок и не по-късно от 90 календарни дни след получаването на жалбата. В случай на изключително сложни спорове сертифицираният орган за извънсъдебно уреждане на спорове може по своя преценка да удължи срока от 90 календарни дни с допълнителен срок, които не може да надвишава 90 дни, до максимална обща продължителност от 180 дни.

5. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на получателя на услугата, включително физическото лице или образуванието, които са подали уведомление, доставчикът на онлайн платформата поема всички такси, начислени от органа за извънсъдебно уреждане на спорове, и възстановява на получателя, включително физическото лице или образуванието, всички други разумни разходи, които е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за извънсъдебно уреждане на спорове реши спора в полза на доставчика на онлайн платформата, от получателя на услугата, включително от физическото лице или образуванието, не се изисква да възстановява такси или други разходи, които доставчикът на онлайн платформата е направил или трябва да направи във връзка с уреждането на спора, освен когато органът за извънсъдебно уреждане на спорове счита, че получателят е действал явно недобросъвестно.

Таксите, начислявани от органа за уреждане на спорове на доставчиците на онлайн платформи, трябва да са разумни и при всички случаи да не надвишават разходите, направени от органа. За получателите на услугата механизмът за уреждане на спорове е безплатен или срещу заплащане на символична такса.

Сертифицираните органи за извънсъдебно уреждане на спорове съобщават на получателя на услугите, включително на физическите лица или образуванията, които са подали уведомление, и на съответния доставчик на онлайн платформата таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди да се пристъпи към уреждане на спора.

6. Държавите членки могат да създадат органи за извънсъдебно уреждане на спорове за целите на параграф 1 или да подпомагат дейността на някои или на всички органи за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3.

Държавите членки гарантират, че никоя от техните дейности, предприети съгласно първа алинея, не засяга способността на техните координатори за цифровите услуги да сертифицират съответните органи в съответствие с параграф 3.

7. Координатор за цифровите услуги, който е сертифицирал орган за извънсъдебно уреждане на спорове, отнема сертификата, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информацията, получена от трети лица, установи, че органът за извънсъдебно уреждане на спорове вече не отговаря на условията по параграф 3. Преди да отнеме сертификата, координаторът за цифровите услуги предоставя на органа възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението да се отнеме сертификата на органа за извънсъдебно уреждане на спорове.

8. Координаторите за цифровите услуги уведомяват Комисията за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, които са сертифицирали в съответствие с параграф 3, включително, когато е приложимо, за спецификациите, посочени във втора алинея от същия параграф, както и за органите за извънсъдебно уреждане на спорове, чиито сертификат са отнели. Комисията публикува списък на тези органи, включително на посочените спецификации, на специален леснодостъпен уебсайт и го актуализира редовно.

9. Настоящият член не засяга Директива 2013/11/ЕС и установените в нея процедури и структури за алтернативно решаване на потребителски спорове.

Член 36

Механизъм за реагиране при кризи

1. При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или повече от следните действия:

a)	оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)	установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 35, параграф 1 или член 48, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установен съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)

докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на конкретните мерки, предприети съгласно буква б), както и относно всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, посочен в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение чрез мерките на основните права, залегнали в Хартата.

2. За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3. При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или вероятните последици за правата и законните интереси на всички засегнати лица, включително възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата;

б)	в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)	действията, изисквани от решението, са ограничени до срок, който не надвишава три месеца.

4. След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без необосновано забавяне посочените по-долу мерки:

a)	уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)	прави решението публично; и

в)	информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5. Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6. Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7. Комисията наблюдава прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 40 или 67, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените конкретни мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да приеме решение, с което изисква от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8. Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)	отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка да престане да прилага мерките, идентифицирани и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки отпаднат;

б)	удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)	отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното нарушение с мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9. Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10. Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на конкретните мерки, предприети съгласно тези решения.

Член 37

Независим одит

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки подлежат, за своя сметка и поне веднъж годишно, на независими одити, за да се оцени спазването на следните изисквания:

a)	задълженията, установени в глава III;

б)	всички ангажименти, поети съгласно кодексите за поведение, посочени в членове 45 и 46, и протоколите при кризи, посочени в член 48.

2. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки оказват на организациите, извършващи одитите съгласно настоящия член, необходимото сътрудничество и помощ, за да им дадат възможност да провеждат тези одити ефективно, ефикасно и своевременно, включително като им предоставят достъп до всички съответни данни и помещения и като отговарят на устни или писмени въпроси. Те не възпрепятстват, не влияят неправомерно и не накърняват извършването на одита.

Тези одити осигуряват достатъчно равнище на поверителност и професионална тайна по отношение на информацията, получена от доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и трети лица в контекста на одитите, включително след приключването на одитите. Спазването на това изискване обаче не може да оказва неблагоприятно въздействие върху извършването на одитите и други разпоредби на настоящия регламент, по-специално тези относно прозрачността, надзора и осигуряване на спазването. Когато това е необходимо за целите на докладването във връзка с прозрачността съгласно член 42, параграф 4, одиторският доклад и докладът за изпълнението на одита, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член, са придружени от версии, които не съдържат информация, която може разумно да бъде счетена за поверителна.

3. Одитите, извършвани съгласно параграф 1, се извършват от организации, които:

са независими и нямат никакви конфликти на интереси със съответния доставчик на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, както и с други юридически лица, свързани с този доставчик, по-специално:

не са предоставяли услуги извън извършването на одит, свързани с одитираните въпроси, на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, през 12-месечния период преди началото на одита, и са поели ангажимент да не им предоставят такива услуги в рамките на 12-месечния период след приключването на одита;

ii)	не са предоставяли одиторски услуги съгласно настоящия член на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка и на юридическо лице, свързано с този доставчик, в продължение на над десет последователни години;

iii)	не извършват одита срещу хонорари, обвързани с резултата от одита;

б)	притежават доказан експертен опит в областта на управлението на риска, технически умения и способности;

в)	имат доказана обективност и професионална етика, основана по-специално на придържането към кодекси за поведение или подходящи стандарти.

4. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки гарантират, че организациите, които извършват одитите, изготвят одитен доклад за всеки одит. Този доклад се обосновава в писмена форма и включва най-малко следната информация:

a)	наименованието, адреса и електронната точка за контакт на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, и обхванатия период;

б)	наименованието и адреса на организацията или организациите, извършващи одита;

в)	декларация за интереси;

г)	описание на конкретните одитирани елементи и приложената методика;

д)	описание и обобщение на основните констатации от одита;

е)	списък на третите лица, с които са проведени консултации като част от одита;

ж)	одитно становище относно това дали доставчикът на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, предмет на одита, е спазил задълженията и ангажиментите, посочени в параграф 1, като това становище може да е „положително“, „положително с коментари“ или „отрицателно“;

з)	когато одитното становище не е „положително“, оперативни препоръки относно конкретни мерки за осигуряване на спазването на задълженията и препоръчания срок за неговото постигане.

5. Когато организацията, извършваща одита, не е била в състояние да извърши одит на някои конкретни елементи или да изрази одитно становище въз основа на своите разследвания, одитният доклад включва обяснение на обстоятелствата и причините, поради които тези елементи не са могли да бъдат одитирани.

6. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които получават одитен доклад, който не е „положителен“, надлежно вземат предвид оперативните препоръки, отправени към тях, с оглед на предприемането на необходимите мерки за тяхното изпълнение. В срок от един месец от получаването на тези препоръки те приемат доклад за изпълнението на одита, в който се посочват тези мерки. Когато не изпълняват оперативните препоръки, те обосновават в доклада за изпълнението на одита причините за това и посочват алтернативни мерки, които са предприели за справяне с установените случаи на неспазване на задълженията.

7. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 87 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на необходимите правила за извършването на одитите съгласно настоящия член, по-специално по отношение на необходимите правила относно процедурните стъпки, одитните методики и образците за докладване за одитите, извършвани съгласно настоящия член. В тези делегирани актове се вземат предвид всички стандарти за доброволен одит, посочени в член 44, параграф 1, буква д).

Член 39

Допълнителна прозрачност на онлайн рекламата

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които представят реклама на своите онлайн интерфейси, съставят и правят публично достъпно в специален раздел в своя онлайн интерфейс - чрез надежден инструмент, предлагащ възможност за търсене, който позволява търсене по повече от един критерий, и чрез приложно-програмни интерфейси - хранилище, съдържащо информацията, посочена в параграф 2, за целия период, през който представят реклама, и до една година след като рекламата е била представена за последен път на техния онлайн интерфейс. Те гарантират, че хранилището не съдържа никакви лични данни за получателите на услугата, на които е била или е могло да бъде представена рекламата, и полагат разумни усилия да гарантират, че информацията е точна и пълна.

2. Хранилището съдържа най-малко цялата посочена по-долу информация:

a)	съдържанието на рекламата, включително наименованието на продукта, услугата или марката и предмета на рекламата;

б)	физическото или юридическото лице, от чието име се представя рекламата;

в)	физическото или юридическото лице, което е платило за рекламата, ако то е различно от лицето, посочено в буква б);

г)	периода, през който рекламата е била представяна;

д)

дали рекламата е предназначена да бъде представяна конкретно на една или повече определени групи получатели на услугата и ако това е така, основните параметри, използвани за тази цел, включително, когато е приложимо, основните параметри, които са използвани за изключването на една или повече подобни определени групи;

е)	търговските съобщения, публикувани на много големите онлайн платформи и идентифицирани съгласно член 26, параграф 2;

ж)	общия брой на получателите, до които е достигнала услугата и когато е приложимо, агрегирани числени данни, разбити по държави членки за групата или групите получатели, към които е била насочена конкретно рекламата.

3. По отношение на параграф 2, букви а), б) и в), когато доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка е премахнал или е блокирал достъпа до конкретна реклама въз основа на предполагаема незаконосъобразност или несъвместимост с неговите общи условия, хранилището не включва информацията, посочена в тези букви. В този случай хранилището включва за съответната конкретна реклама информацията, посочена, в зависимост от случая, в член 17, параграф 3, букви а) — д) или член 9, параграф 2, буква а), подточка i).

След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, със съответните одобрени изследователи, посочени в член 40, и с обществеността Комисията може да отправи насоки относно структурата, организацията и функциите на хранилищата, посочени в настоящия член.

Член 40

Достъп и проверка на данните

1. При обосновано искане и в разумен срок, посочен в това искане, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят на координатора за цифровите услуги по място на установяване или на Комисията достъп до данните, необходими за контрол и оценка на спазването на настоящия регламент.

2. Координаторите за цифровите услуги и Комисията използват данните, до които са получили достъп съгласно параграф 1, само за целите на контрола и оценката на спазването на настоящия регламент и надлежно вземат предвид правата и интересите на доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и на получателите на съответната услуга, включително защитата на личните данни, защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни, и поддържането на сигурността на тяхната услуга.

3. За целите на параграф 1 доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, при поискване от координатора за цифровите услуги по място на установяване или от Комисията, обясняват проектните параметри, логиката на функционирането и изпитването на своите алгоритмични системи, включително системите си за препоръчване.

4. При обосновано искане от координатора за цифровите услуги по място на установяване и в разумен срок, посочен в искането, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят достъп до данните на одобрени изследователи, които отговарят на изискванията по параграф 8 от настоящия член, единствено с цел провеждане на научни изследвания, които допринасят за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза, както е посочено съгласно член 34, параграф 1, включително по отношение на адекватността, ефикасността и въздействието на мерките за смекчаване на последиците съгласно член 35.

5. В срок от 15 дни след получаване на искане, както е посочено в параграф 4, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки може да поискат от координатора за цифровите услуги по място на установяване, да измени искането, когато те считат, че не са в състояние да предоставят достъп до исканите данни поради една от следните две причини:

a)	те нямат достъп до данните;

б)	предоставянето на достъп до данните ще доведе до значителна уязвимост по отношение на сигурността на тяхната услуга или защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни.

6. Исканията за изменение съгласно параграф 5 съдържат предложения за едно или повече алтернативни средства, чрез които може да се предостави достъп до исканите данни или други данни, които са подходящи и достатъчни за целите на искането.

Координаторът за цифровите услуги по място на установяване взема решение по искането за изменение в срок от 15 дни и съобщава на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка своето решение и, когато е приложимо, измененото искане и новия срок за изпълнение на искането.

7. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки улесняват и предоставят достъп до данните съгласно параграфи 1 и 4 чрез подходящи интерфейси, посочени в искането, включително онлайн бази данни или приложно-програмни интерфейси.

8. При надлежно обосновано заявление от страна на изследователи координаторът за цифровите услуги по място на установяване предоставя на тези изследователи за посоченото в заявлението конкретно изследване статут на „одобрени изследователи“ и отправя обосновано искане за достъп до данни до доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка съгласно параграф 4, когато изследователите докажат, че отговарят на всички посочени по-долу условия:

a)	свързани са с изследователска организация съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2019/790;

б)	независими са от търговски интереси;

в)	в тяхното заявление се разкрива източникът на финансирането на изследването;

г)	в състояние са да спазват конкретните изисквания за сигурност и поверителност на данните, съответстващи на всяко искане, и да защитават личните данни, и описват в искането си подходящите технически и организационни мерки, които са въвели за тази цел;

д)	от тяхното заявление личи, че поисканите от тях достъп до данни и срокове са необходими и пропорционални за целите на техните изследвания и че очакваните резултати от това изследване ще допринесат за постигането на целите, посочени в параграф 4;

е)	планираните научноизследователски дейности ще се извършват за целите, посочени в параграф 4;

ж)	ангажирали са се да предоставят безплатен публичен достъп до резултатите от своите научни изследвания в рамките на разумен срок след приключване на изследването, при условие че се спазват правата и интересите на получателите на съответната услуга в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

При получаване на заявлението съгласно настоящия параграф координаторът за цифровите услуги по място на установяване информира Комисията и Европейския съвет за цифровите услуги.

9. Изследователите могат също така да подадат заявлението си до координатора за цифровите услуги на държавата членка на научноизследователската организация, с която са свързани. След получаване на заявлението съгласно настоящия параграф координаторът за цифровите услуги извършва първоначална оценка дали съответните изследователи отговарят на всички условия, посочени в параграф 8. Съответният координатор за цифровите услуги впоследствие изпраща заявлението заедно с подкрепящите документи, представени от съответните изследователи, и първоначалната оценка до координатора за цифровите услуги по място на установяване. Координаторът за цифровите услуги по място на установяване без необосновано забавяне взема решение дали да предостави на даден изследовател статута на „одобрен изследовател“.

Въпреки че се взема надлежно предвид предоставената първоначална оценка, окончателното решение за предоставяне на изследователя на статут на „одобрен изследовател“ е от компетентността на координатора за цифровите услуги по място на установяване съгласно параграф 8.

10. Координаторът за цифровите услуги, който е предоставил статута на „одобрен изследовател“ и е отправил обосновано искане за достъп до данни до доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки в полза на одобрен изследовател, приема решение за прекратяване на достъпа, ако след разследване по собствена инициатива или въз основа на информация, получена от трети лица, установи, че одобреният изследовател вече не отговаря на условията, посочени в параграф 8, и информира за решението съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. Преди да прекрати достъпа, координаторът за цифровите услуги предоставя на одобрения изследовател възможност да предприеме мерки в отговор на констатациите от разследването и на намерението за прекратяване на достъпа.

11. Координаторите за цифровите услуги по място на установяване съобщават на Европейския съвет за цифровите услуги имената и информацията за контакт на физическите лица или образуванията, на които са предоставили статут на „одобрен изследовател“ в съответствие с параграф 8, както и целта на изследването, за което е подадено заявлението, или факта, че са прекратили достъпа до данни в съответствие с параграф 10.

12. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предоставят без необосновано забавяне достъп до данни, когато това е технически възможно, включително в реално време, при условие че данните са публично достъпни в техния онлайн интерфейс за изследователи, включително за тези, които са свързани с органи, организации и сдружения, отговарящи на условията, определени в параграф 8, букви б), в), г) и д), и които използват данните единствено за извършване на научни изследвания, допринасящи за откриването, идентифицирането и разбирането на системните рискове в Съюза съгласно член 34, параграф 1.

13. След консултация с Европейския съвет за цифровите услуги Комисията приема делегирани актове за допълнение на настоящия регламент за определяне на техническите условия, при които доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки обменят данни съгласно параграфи 1 и 4, както и на целите, за които данните могат да бъдат използвани. В тези делегирани актове се определят конкретните условия, при които обменът на данни с изследователи може да се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и съответните обективни показатели, процедури и — при необходимост, независими консултативни механизми за подпомагане на обмена на данни, като се вземат предвид правата и интересите на доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки и на получателите на съответната услуга, включително защитата на поверителната информация, по-специално търговските тайни, и поддържането на сигурността на тяхната услуга.

Член 41

Звено по спазването на изискванията

1. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки създават звено по спазването на изискванията, което е независимо от оперативните им функции и се състои от един или повече служители по спазването на изискванията, включително ръководител на звеното по спазването на изискванията. Това звено по спазването на изискванията разполага с достатъчно правомощия, място в йерархичната структура и ресурси, както и с достъп до управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, за да наблюдава спазването на настоящия регламент от този доставчик.

2. Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка гарантира, че служителите по спазването на изискванията притежават професионалните квалификации, знанията, опита и способностите, необходими за изпълнение на задачите, посочени в параграф 3.

Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка гарантира, че ръководителят на звеното по спазването на изискванията е независим висш ръководител, отговарящ специално за звеното по спазването на изискванията.

Ръководителят на звеното по спазването на изискванията докладва пряко на управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка и може да изрази загриженост и да предупреди този орган, когато рисковете, посочени в член 34, или неспазването на настоящия регламент засягат или могат да засегнат съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, без да се засягат отговорностите на управителния орган в неговите надзорни и управленски функции.

Ръководителят на звеното по спазването на изискванията не се отстранява без предварително одобрение от управителния орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка.

3. Служителите по спазването на изискванията имат следните задачи:

a)	сътрудничество с координатора за цифровите услуги по място на установяване и с Комисията за целите на настоящия регламент;

б)	гарантиране, че всички рискове, посочени в член 34, са идентифицирани и надлежно докладвани и че са предприети разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на рисковете съгласно член 35;

в)	организиране и надзор на дейностите на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка, свързани с независимия одит съгласно член 37;

г)	информиране и консултиране на ръководството и служителите на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка относно съответните задължения съгласно настоящия регламент;

д)	наблюдение на спазването от страна на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка на задълженията му съгласно настоящия регламент;

е)	когато е приложимо, наблюдение на спазването от страна на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка на ангажиментите, поети съгласно кодексите за поведение по членове 45 и 46, или на протоколите при кризи съгласно член 48.

4. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съобщават името и данните за връзка на ръководителя на звеното по спазването на изискванията на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията.

5. Управителният орган на доставчика на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка определя, контролира и носи отговорност за изпълнението на правилата за управление на доставчика, които гарантират независимостта на звеното по спазването на изискванията, включително разделението на отговорностите в рамките на организацията на доставчика на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, предотвратяването на конфликти на интереси и доброто управление на системните рискове, идентифицирани съгласно член 34.

6. Управителният орган периодично, най-малко веднъж годишно, одобрява и прави преглед на стратегиите и политиките за поемане, управление, наблюдение и смекчаване на рисковете, идентифицирани съгласно член 34, на които е изложена или може да бъде изложена много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка.

7. Управителният орган отделя достатъчно време за разглеждането на мерките, свързани с управлението на риска. Той участва активно в решенията, свързани с управлението на риска, и гарантира отделянето на подходящи ресурси за управлението на рисковете, идентифицирани в съответствие с член 34.

Член 42

Задължения за прозрачно докладване

1. Доставчиците на много големите онлайн платформи или много големи онлайн търсачки публикуват докладите, посочени в член 15, най-късно до два месеца от началната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 6, втора алинея и най-малко на всеки шест месеца след това.

2. В докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, публикувани от доставчиците на много големи онлайн платформи, в допълнение към информацията, посочена в член 15 и член 24, параграф 1, се посочват:

а)

човешките ресурси, които доставчикът на много големи онлайн платформи отделя за модерирането на съдържание по отношение на услугата, предлагана в Съюза, с разбивка по всеки приложим официален език на държавите членки, включително за спазването на задълженията, установени в членове 16 и 22, както и за спазването на задълженията, установени в член 20;

б)	квалификацията и езиковите познания на лицата, извършващи дейностите, посочени в буква а), както и обучението и подкрепата, оказвана на такива служители;

в)	показателите за точност и свързаната с това информация, посочени в член 15, параграф 1, буква д), с разбивка по всеки официален език на държавите членки.

Докладите се публикуват на най-малко един от официалните езици на държавите членки.

3. В допълнение към информацията, посочена в член 24, параграф 2, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки включват в докладите, посочени в параграф 1 от настоящия член, информацията относно средномесечните получатели на услугата за всяка държава членка.

4. Доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки предават на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията без необосновано забавяне след завършването им и най-късно три месеца след получаването на всеки одитен доклад съгласно член 37, параграф 4 правят публично достъпни, както следва:

a)	доклад за резултатите от оценката на риска съгласно член 34;

б)	конкретните мерки за смекчаване на рисковете, въведени съгласно член 35, параграф 1;

в)	одитния доклад, предвиден в член 37, параграф 4;

г)	доклада за изпълнението на одита, предвиден в член 37, параграф 6;

д)	когато е приложимо, информация за консултациите, проведени от доставчика в подкрепа на оценките на риска и разработването на мерки за смекчаване на рисковете.

5. Когато доставчик на много голяма онлайн платформи или много голяма онлайн търсачка счита, че публикуването на информация съгласно параграф 4 може да доведе до разкриване на поверителна информация на този доставчик или на получателите на услугата, да причини значителна уязвимост по отношение на сигурността на неговата услуга, да подкопае обществената сигурност или да увреди получателите, доставчикът може да премахне тази информация от публично достъпните доклади. В този случай доставчикът предава пълните доклади на координатора за цифровите услуги по място на установяване и на Комисията, придружени от изложение на причините за премахване на информацията от публично достъпните доклади.

Член 49

Компетентни органи и координатори за цифровите услуги

1. Държавите членки определят един или повече компетентни органи, които да отговарят за надзора на доставчиците на посреднически услуги и осигуряване на спазването на настоящия регламент (наричани по-нататък „компетентните органи“).

2. Държавите членки определят един от компетентните органи за свой координатор за цифровите услуги. Координаторът за цифровите услуги отговаря за всички въпроси, свързани с надзора и осигуряване на спазването на настоящия регламент в тази държава членка, освен ако съответната държава членка не е възложила определени конкретни задачи или сектори на други компетентни органи. При всички случаи координаторът за цифровите услуги отговаря за осигуряването на координация на национално равнище по тези въпроси и за приноса за ефективния и последователен надзор и осигуряване на спазването на настоящия регламент в целия Съюз.

За тази цел координаторите за цифровите услуги си сътрудничат помежду си, с други национални компетентни органи, с Европейския съвет за цифровите услуги и с Комисията, без да се засяга възможността държавите членки да предвидят механизми за сътрудничество и редовен обмен на мнения между координатора за цифровите услуги и други национални органи, когато това е от значение за изпълнението на съответните им задачи.

Когато държава членка определи един или повече компетентни органи в допълнение към координатора за цифровите услуги, тя гарантира, че съответните задачи на тези органи и на координатора за цифровите услуги са ясно определени и че те си сътрудничат тясно и ефективно при изпълнението на своите задачи.

3. Държавите членки определят координаторите за цифровите услуги в срок до 17 февруари 2024 г.

Държавите членки правят публично достъпно и съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованието на своя компетентен орган, определен за координатор за цифровите услуги, както и информация за това как може да се осъществи връзка с него. Съответната държава членка съобщава на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги наименованията на другите компетентни органи, посочени в параграф 2, както и съответните им задачи.

4. Разпоредбите, приложими за координаторите за цифровите услуги, посочени в членове 50, 51 и 56, се прилагат и за всички други компетентни органи, определени от държавите членки съгласно параграф 1 от настоящия член.

Член 55

Доклади за дейността

1. Координаторите за цифровите услуги изготвят годишни доклади за своите дейности съгласно настоящия регламент, включващи броя на жалбите, получени съгласно член 53, и преглед на предприетите по тях последващи действия. Координаторите за цифровите услуги осигуряват публичен достъп до годишните доклади в машинночетим формат, при спазване на приложимите правила относно поверителността на информацията съгласно член 84, и ги съобщават на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги.

2. Годишният доклад също така включва следната информация:

a)	броя и предмета на заповедите за предприемане на действия срещу незаконно съдържание и заповедите за предоставяне на информация, издадени в съответствие с членове 9 и 10 от всеки национален съдебен или административен орган на държавата членка на съответния координатор за цифровите услуги;

б)	последиците от тези заповеди, съобщени на координатора за цифровите услуги съгласно членове 9 и 10.

3. Когато държава членка е определила няколко компетентни органа съгласно член 49, тя гарантира, че координаторът за цифровите услуги изготвя единен доклад относно дейностите на всички компетентни органи и че координаторът за цифровите услуги получава цялата необходима за тази цел информация и подкрепа от другите заинтересовани компетентни органи.

РАЗДЕЛ 2

Компетентност, механизми за координирано разследване и съгласуваност

Член 60

Съвместни разследвания

1. Координаторът за цифровите услуги по място на установяване може да започне и да ръководи съвместни разследвания с участието на един или повече други засегнати координатори за цифровите услуги:

а)	по собствена инициатива, за да разследва предполагаемо нарушение на настоящия регламент от даден доставчик на посреднически услуги в няколко държави членки; или

б)

по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, действащ по искане на най-малко трима координатори за цифровите услуги, които въз основа на основателно подозрение твърдят, че е налице нарушение от конкретен доставчик на посреднически услуги, засягащо получателите на услугата в техните държави членки.

2. Всеки координатор за цифровите услуги, който докаже, че има законен интерес да участва в съвместно разследване съгласно параграф 1, може да поиска да направи това. Съвместното разследване приключва в срок от три месеца от започването му, освен ако между участниците не е договорено друго.

Координаторът за цифровите услуги по място на установяване съобщава своята предварителна позиция относно предполагаемото нарушение не по-късно от един месец след изтичането на срока, посочен в първа алинея, на всички координатори за цифровите услуги, на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги. В предварителната позиция се отчитат становищата на всички други координатори за цифровите услуги, участващи в съвместното разследване. Когато е приложимо, в тази предварителна позиция се посочват и предвидените мерки за осигуряване на спазването.

3. Европейския съвет за цифровите услуги може да отнесе въпроса до Комисията съгласно член 59, когато:

а)	координаторът за цифровите услуги по място на установяване не е успял да представи своята предварителна позиция в срока, посочен в параграф 2;

б)	Европейският съвет за цифровите услуги не е съгласен по същество с предварителната позиция, представена от координатора за цифровите услуги по място на установяване; или

в)	координаторът за цифровите услуги по място на установяване не е успял да започне своевременно съвместното разследване след препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно параграф 1, буква б).

4. При провеждането на съвместното разследване участващите координатори за цифровите услуги си сътрудничат добросъвестно, като вземат предвид, когато е приложимо, указанията на координатора за цифровите услуги по място на установяване и препоръката на Европейския съвет за цифровите услуги. Координаторите за цифровите услуги по местоназначение, участващи в съвместното разследване, имат право, при поискване от координатора за цифровите услуги по място на установяване или след консултация с него, да упражняват правомощията си за разследване, посочени в член 51, параграф 1, по отношение на доставчиците на посреднически услуги, засегнати от предполагаемото нарушение, по отношение на информацията и помещенията, намиращи се на тяхна територия.

РАЗДЕЛ 3

Европейски съвет за цифровите услуги

Член 62

Структура на Европейския съвет за цифровите услуги

1. Европейският съвет за цифровите услуги се състои от координаторите за цифровите услуги, които се представляват от високопоставени служители. Обстоятелството, че една или повече държави членки не са определили координатор за цифровите услуги, не е пречка Европейският съвет за цифровите услуги да изпълнява задачите си по настоящия регламент. Когато това е предвидено в националното право, в Европейския съвет за цифровите услуги могат да участват и други компетентни органи, на които са възложени конкретни оперативни отговорности за прилагането и осигуряването на спазването на настоящия регламент заедно с координатора за цифровите услуги. Други национални органи могат да бъдат поканени на заседанията, когато обсъжданите въпроси са от значение за тях.

2. Европейският съвет за цифровите услуги се председателства от Комисията. Комисията свиква заседанията и изготвя дневния ред в съответствие със задачите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент и в съответствие с процедурния му правилник. Когато получи искане за приемане на препоръка съгласно настоящия регламент, Европейският съвет за цифровите услуги незабавно предоставя тази информация на разположение на другите координатори за цифровите услуги чрез системата за обмен на информация, посочена в член 85.

3. Всяка държава членка разполага с един глас. Комисията няма право на глас.

Европейският съвет за цифровите услуги приема актовете си с обикновено мнозинство. При приемането на препоръка към Комисията съгласно член 36, параграф 1, първа алинея Европейският съвет за цифровите услуги гласува в срок от 48 часа след отправянето на искането от председателя на Европейския съвет за цифровите услуги.

4. Комисията предоставя административна и аналитична подкрепа за дейностите на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия регламент.

5. Европейският съвет за цифровите услуги може да кани експерти и наблюдатели да присъстват на неговите заседания и може да си сътрудничи с други органи, служби, агенции и консултативни групи на Съюза, както и с външни експерти, когато е целесъобразно. Европейският съвет за цифровите услуги прави публично достъпни резултатите от това сътрудничество.

6. Европейският съвет за цифровите услуги може да се консултира със заинтересовани лица и прави публично достъпни резултатите от тази консултация.

7. Европейският съвет за цифровите услуги приема свой процедурен правилник, след като получи одобрение от Комисията.

Член 69

Правомощия за извършване на проверки

1. За да изпълни задачите, които са ѝ възложени съгласно настоящия раздел, Комисията може да извършва всички необходими проверки в помещенията на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго лице, посочено в член 67, параграф 1.

2. Длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

а)	да влизат във всички помещения, терени и транспортни средства на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или на друго съответно лице;

б)	да проверяват счетоводните книги и други документи, свързани с предоставяната услуга, независимо от носителя, на който се съхраняват;

в)	да вземат или получават под всякаква форма копия или извлечения от такива счетоводни книги или други документи;

г)

да изискват от съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или от друго съответно лице да предоставят достъп до и обяснения относно тяхната организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес практики, както и да записват или документират дадените обяснения;

д)

да запечатват всички помещения, използвани за цели, свързани с търговската дейност, стопанската дейност, занаята или професията на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице, както и счетоводните книги или други документи, за срока и в степента, необходими за проверката;

е)	да изискват от всеки представител или член на персонала на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице обяснения относно факти или документи, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите;

ж)	да отправят въпроси към който и да е такъв представител или член на персонала, свързани с предмета и целта на проверката, и да записват отговорите.

3. Проверки могат да се извършват с помощта на одитори или експерти, назначени от Комисията съгласно член 72, параграф 2, както и на координатора за цифровите услуги или компетентните национални органи на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

4. Когато представянето на изисканите счетоводни книги или други документи, свързани с доставянето на съответната услуга, е непълно или когато отговорите на въпросите, поставени съгласно параграф 2 от настоящия член, са неточни, непълни или подвеждащи, длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията да извършат проверка, упражняват своите правомощия след представяне на писмено разрешение, в което конкретно се посочва предметът и целта на проверката и санкциите, предвидени в членове 74 и 76. Достатъчно време преди проверката Комисията информира за планираната проверка координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката.

5. По време на проверките длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, назначените от нея одитори и експерти, координаторът за цифровите услуги или другите компетентни органи на държавата членка, на чиято територия се извършва проверката, могат да изискат от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно лице да предоставят обяснения относно своята организация, функциониране, информационна система, алгоритми, обработване на данни и бизнес поведение, както и да отправят въпроси към техни ключови служители.

6. От съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или от другото съответно физическо или юридическо лице се изисква да се подложи на проверка, разпоредена с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, датата, на която тя ще започне, и санкциите, предвидени в членове 74 и 76, както и правото решението да бъде обжалвано пред Съда на Европейския съюз. Комисията се консултира с координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, преди да вземе това решение.

7. Длъжностните лица и другите лица, оправомощени или назначени от координатора за цифровите услуги на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката, по искане на този координатор за цифровите услуги или на Комисията активно подпомагат длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията във връзка с проверката. За тази цел им се предоставят правомощията, посочени в параграф 2.

8. Когато длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията, установят, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка или другото съответно лице се противопоставят на проверка, разпоредена съгласно настоящия член, държавата членка, на чиято територия трябва да се извърши проверката, по искане на тези длъжностни лица или другите придружаващи лица и в съответствие с националното право на държавата членка, им оказва необходимата помощ, включително, когато е целесъобразно съгласно националното право, под формата на принудителни мерки, предприети от компетентен правоприлагащ орган, така че да им се даде възможност да извършат проверката.

9. Ако за оказването на помощта, предвидена в параграф 8, се изисква разрешение от национален съдебен орган в съответствие с националното право на съответната държава членка, искането за такова разрешение се подава от координатора за цифровите услуги на тази държава членка по искане на длъжностните лица и другите придружаващи лица, оправомощени от Комисията. Такова разрешение може да се поиска и като превантивна мярка.

10. Когато се внася искане за разрешение по параграф 9, сезираният национален съдебен орган проверява дали решението на Комисията, с което се разпорежда проверката, е истинско и дали предвидените принудителни мерки не са произволни или прекомерни предвид предмета на проверката. При извършването на такава проверка националният съдебен орган може да поиска от Комисията, пряко или чрез координаторите за цифровите услуги на съответната държава членка, подробни обяснения, по-специално относно основанията на Комисията да подозира наличие на нарушение на настоящия регламент, относно тежестта на предполагаемото нарушение и относно естеството на участието на съответния доставчик на много голямата онлайн платформа или много голямата онлайн търсачка или на другото съответно лице. Националният съдебен орган обаче не поставя под въпрос необходимостта от проверката, нито изисква да му се предостави информация от преписката на Комисията. Законосъобразността на решението на Комисията е предмет на съдебен контрол единствено от Съда на Европейския съюз.

Член 73

Неспазване

1. Комисията приема решение за установяване на неспазване, когато установи, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка не спазва един или повече от следните елементи:

а)	съответните разпоредби на настоящия регламент;

б)	временните мерки, постановени съгласно член 70;

в)	ангажиментите, станали обвързващи съгласно член 71.

2. Преди да приеме решението съгласно параграф 1, Комисията съобщава предварителните си констатации на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. В предварителните констатации Комисията разяснява мерките, които възнамерява да вземе или които счита, че съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка следва да вземе, за да се предприемат ефективни действия по предварителните констатации.

3. В решението, прието съгласно параграф 1, Комисията разпорежда на съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предприеме необходимите мерки, за да гарантира спазването на решението по параграф 1 в разумен срок, посочен в него, и да предостави информация относно мерките, които доставчикът възнамерява да предприеме, за да се спази решението.

4. Съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка предоставя на Комисията описание на мерките, които е предприел, за да гарантира спазването на решението по параграф 1, веднага след тяхното изпълнение.

5. Когато Комисията установи, че условията по параграф 1 не са изпълнени, тя приключва разследването с решение. Решението се прилага незабавно.

Член 75

Засилен надзор на мерките за справяне с нарушения на задълженията, предвидени в глава III, раздел 5

1. Когато приема решение съгласно член 73 във връзка с нарушение от страна на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка на някоя от разпоредбите на глава III, раздел 5, Комисията използва системата за засилен надзор, предвидена в настоящия член. При това тя отчита в максимална степен всяко становище на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

2. В решението, посочено в член 73, Комисията изисква от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да изготви и представи в разумен срок, посочен в решението, на координаторите за цифровите услуги, на Комисията и на Европейския съвет за цифровите услуги план за действие, в който се определят необходимите мерки, които са достатъчни за прекратяване или поправяне на последиците от нарушението. Тези мерки включват ангажимент за извършване на независим одит в съответствие с член 37, параграфи 3 и 4 на изпълнението на другите мерки, като се посочват идентификационните данни на одиторите, както и методологията, графикът и последващите действия във връзка с одита. Мерките могат също така да включват, когато е целесъобразно, ангажимент за участие в съответен кодекс за поведение, както е предвидено в член 45.

3. В срок от един месец след получаване на плана за действие Европейският съвет за цифровите услуги съобщава становището си относно плана за действие на Комисията. В срок от един месец след получаване на това становище Комисията решава дали мерките, предвидени в плана за действие, са достатъчни за прекратяване или поправяне на последиците от нарушението и определя разумен срок за неговото изпълнение. В решението се взема предвид евентуалният ангажимент за придържане към съответните кодекси за поведение. Комисията впоследствие наблюдава изпълнението на плана за действие. За тази цел съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка изпраща доклада от одита на Комисията без необосновано забавяне, след като стане достъпен, и редовно информира Комисията за предприетите стъпки за изпълнението на плана за действие. Когато е необходимо за целите на наблюдението, Комисията може да изиска от съответния доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка да предостави допълнителна информация в рамките на разумен срок, определен от Комисията.

Комисията информира Европейския съвет за цифровите услуги и координаторите за цифровите услуги относно изпълнението на плана за действие и относно неговото наблюдение.

4. Комисията може да предприеме необходимите мерки в съответствие с настоящия регламент, и по-специално член 76, параграф 1, буква д) и член 82, параграф 1, когато:

а)	съответният доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка не представи план за действие, одитния доклад, необходимите актуализации или всякаква допълнителна изисквана информация в рамките на приложимия срок;

б)	Комисията отхвърли предложения план за действие, тъй като счита, че предвидените в него мерки са недостатъчни за прекратяване или поправяне на последиците от нарушението; или

в)	Комисията счита въз основа на одитния доклад, актуализациите или допълнителна информация, които са ѝ предоставени, или всяка друга информация, с която разполага, че изпълнението на плана за действие е недостатъчно за прекратяване или поправяне на последиците от нарушението.

Член 83

Актове за изпълнение във връзка с намесата на Комисията

Във връзка с намесата на Комисията, попадаща в обхвата на настоящия раздел, Комисията може да приема актове за изпълнение относно практическите условия и ред за:

а)	производствата съгласно членове 69 и 72;

б)	изслушванията, предвидени в член 79;

в)	договореното разкриване на информация, предвидено в член 79.

Преди приемането на мерки съгласно първа алинея от настоящия член Комисията публикува проект на мерките и приканва всички заинтересовани лица да представят своите коментари в рамките на определения в него срок, който не може да бъде по-кратък от един месец. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 88.

РАЗДЕЛ 5

Общи разпоредби относно осигуряване на спазването

Член 87

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 16 ноември 2022 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в членове 24, 33, 37, 40 и 43, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно членове 24, 33, 37, 40 и 43, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 90

Изменение на Директива (ЕС) 2020/1828

В приложение I към Директива (ЕС) 2020/1828 се добавя следната точка:

„68)	Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1).“

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 19 октомври 2022 година.

За Европейския парламент

Председател

R. METSOLA

За Съвета

Председател

M. BEK

(1) ОВ C 286, 16.7.2021 г., стр. 70.

(2) ОВ C 440, 29.10.2021 г., стр. 67.

(3) Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2022 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 4 октомври 2022 г.

(4) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1).

(5) Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 241, 17.9.2015 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).

(7) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) 2019/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за предлагането на пазара и употребата на прекурсори на взривни вещества, за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 98/2013 (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 1).

(9) Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги (ОВ L 186, 11.7.2019 г., стр. 57).

(10) Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79).

(11) Регламент (ЕС) 2021/1232 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно временна дерогация от някои разпоредби на Директива 2002/58/ЕО по отношение на използването на технологии от доставчици на междуличностни съобщителни услуги без номерà за обработване на лични и други данни за целите на борбата с онлайн сексуалното насилие над деца (OB L 274, 30.7.2021 г., стр. 41).

(12) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37).

(13) Регламент (ЕС) 2017/2394 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагането на законодателството за защита на потребителите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно надзора на пазара и съответствието на продуктите и за изменение на Директива 2004/42/ЕО и регламенти (ЕО) № 765/2008 и (ЕС) № 305/2011 (ОВ L 169, 25.6.2019 г., стр. 1).

(15) Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(16) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

(17) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 304, 22.11.2011 г., стp. 64).

(18) Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63).

(19) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29).

(20) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(21) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10).

(22) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45).

(23) Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (OВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92).

(24) Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36).

(25) Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(26) Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1).

(27) Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.).

(28) Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(29) Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ L 135, 24.5.2016 г., стр. 53).

(30) Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета от 22 март 2021 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (ОВ L 104, 25.3.2021 г., стр. 1).

(31) Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите (ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27).

(32) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 15.6.2016 г., стр. 1).

(33) Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 4.12.2020 г., стр. 1).

(34) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(35) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(36) Регламент (EC) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(37) ОВ C 149, 27.4.2021 г., стр. 3.

(38) Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(39) Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(40) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(41) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OВ L 193, 30.7.2018 г., стp. 1).

whereas

keyboard_tab Digital Service Act 2022/2065 BG

Digital Service Act 2022/2065 BG