keyboard_tab Data Act 2023/2854 BG
BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR GA HR HU IT LV LT MT NL PL PT RO SK SL SV print pdf
- 1 Член 10 Уреждане на спорове
- 2 Член 18 Изпълнение на исканията за данни
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
ГЛАВА II
СПОДЕЛЯНЕ НА ДАННИ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ И ПОТРЕБИТЕЛИ И МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ
ГЛАВА III
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЪРЖАТЕЛИТЕ НА ДАННИ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПРЕДОСТАВЯТ ДАННИ СЪГЛАСНО ПРАВОТО НА СЪЮЗА
ГЛАВА IV
НЕРАВНОПРАВНИ ДОГОВОРНИ КЛАУЗИ, СВЪРЗАНИ С ДОСТЪПА ДО ДАННИ И ИЗПОЛЗВАНЕТО ИМ МЕЖДУ ПРЕДПРИЯТИЯ
ГЛАВА V
ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДАННИ НА ОРГАНИТЕ ОТ ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, НА КОМИСИЯТА, НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И НА ОРГАНИТЕ НА СЪЮЗА ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗВЪНРЕДНА НЕОБХОДИМОСТ
ГЛАВА VI
СМЯНА НА УСЛУГИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ
ГЛАВА VII
НЕЗАКОНЕН МЕЖДУНАРОДЕН ДОСТЪП НА ОРГАНИ НА ПУБЛИЧНАТА ВЛАСТ ДО НЕЛИЧНИ ДАННИ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА НЕЛИЧНИ ДАННИ НА ТАКИВА ОРГАНИ
ГЛАВА VIII
ОПЕРАТИВНА СЪВМЕСТИМОСТ
ГЛАВА IX
ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО
ГЛАВА Х
ПРАВО SUI GENERIS СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО
ГЛАВА XI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
- на 111
- за 43
- или 24
- спорове 23
- от 22
- да 22
- данни 22
- уреждане 21
- данните 17
- орган 15
- не 10
- държателят 10
- по 9
- искане 8
- Съюза 7
- искането 7
- член 7
- до 7
- се 7
- Комисията 7
- съответствие 7
- органът 6
- съгласно 6
- връзка 6
- страните 6
- във 6
- предоставяне 5
- публичния 5
- всички 5
- тези 5
- сектор 5
- Европейската 5
- централна 5
- органа 5
- банка 5
- спор 4
- може 4
- реши 4
- споровете 4
- параграфи 4
- членка 4
- и 4
- параграф 4
- си 4
- този 4
- параграф 4
- случаи 4
- които 4
- глава 4
- той 4
Член 10
Уреждане на спорове
1. Ползвателите, държателите на данни и получателите на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на споровете по член 4, параграфи 3 и 9 и по член 5, параграф 12, както и споровете, свързани със справедливите, разумни и недискриминационни ред и условия и прозрачния начин за предоставяне на данните в съответствие с настоящата глава и глава IV.
2. Органите за уреждане на спорове съобщават на засегнатите страни таксите или механизмите, използвани за определяне на таксите, преди тези страни да поискат решение.
3. За споровете, отнесени до орган за уреждане на спорове съгласно член 4, параграфи 3 и 9 и член 5, параграф 12, когато органът за уреждане на спорове реши спор в полза на ползвателя или на получателя на данните, държателят на данните поема всички такси, начислени от органа за уреждане на спорове, и възстановява на този ползвател или получател на данните всички други разумни разходи, които ползвателят или получателят на данните е направил във връзка с уреждането на спора. Ако органът за уреждане на спорове реши спор в полза на държателя на данните, от ползвателя или получателя на данните не се изисква да възстанови такси или други разходи, които държателят на данните е платил или трябва да плати във връзка с уреждането на спора, освен ако органът за уреждане на спорове не установи, че ползвателят или получателят на данни е действал явно недобросъвестно.
4. Клиентите и доставчиците на услуги за обработка на данни имат достъп до орган за уреждане на спорове, сертифициран в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за уреждане на спорове във връзка с нарушаване на правата на клиентите и неизпълнение на задълженията на доставчиците на услуги за обработка на данни в съответствие с членове 23—31.
5. Държавата членка, в която е установен органът за уреждане на спорове, сертифицира този орган по негово искане, когато той е доказал, че отговаря на всяко едно от следните условия:
| a) | той е безпристрастен и независим и издава решенията си в съответствие с ясни, недискриминационни и справедливи процедурни правила; |
| б) | разполага с необходимия експертен опит, по-специално във връзка с осигуряването на справедливи, разумни и недискриминационни ред и условия, включително по отношение на компенсацията, и във връзка с прозрачното предоставяне на данни, което му позволява ефективно да определя въпросните ред и условия; |
| в) | той е леснодостъпен чрез електронни комуникационни технологии; |
| г) | в състояние е да приема решенията си по бърз, ефикасен и икономически ефективен начин на поне един от официалните езици на Съюза. |
6. Държавите членки уведомяват Комисията за органите за уреждане на спорове, сертифицирани в съответствие с параграф 5. Комисията публикува списък на тези органи на специален уебсайт и го актуализира редовно.
7. Органът за уреждане на спорове отказва да разгледа искане за разрешаване на спор, който вече е бил отнесен до друг орган за уреждане на спорове или до съд, или друг правораздавателен орган на държава членка.
8. Органът за уреждане на спорове предоставя на страните възможността в разумен срок да изразят становищата си по въпросите, които страните са повдигнали пред този орган. В този контекст органите за уреждане на спорове предоставят на всяка от страните внесените от другата страна документи във връзка с техния спор и всички изявления, направени от експерти. Страните имат възможност да коментират тези документи и изявления.
9. Органът за уреждане на спорове приема своето решение по отнесените до него въпроси не по-късно от 90 дни след получаването на искане съгласно параграфи 1 и 4. Това решение се взима в писмена форма или на траен носител и се придружава от изложение на мотивите.
10. Органите за уреждане на спорове изготвят и оповестяват публично годишни доклади за дейността. В тези годишни доклади се включва по-специално следната обща информация:
| a) | обобщение на резултатите от споровете; |
| б) | средната продължителност на процедурата за решаване на спорове; |
| в) | най-честите причини за спорове. |
11. За да улесни обмена на информация и на най-добри практики, орган за уреждане на спорове може да реши да включи в посочения в параграф 10 доклад препоръки относно начина, по който тези проблеми може да бъдат избегнати или решени.
12. Решението на орган за уреждане на спорове е обвързващо за страните само ако страните изрично са дали съгласието си за неговия обвързващ характер преди началото на процедурата за уреждане на спорове.
13. Настоящият член не засяга правото на страните да търсят ефективни правни средства за защита пред съд или друг правораздавателен орган на държава членка.
Член 18
Изпълнение на исканията за данни
1. Държател на данни, който получи искане за предоставяне на данни съгласно настоящата глава, предоставя своевременно данните на органа от публичния сектор, отправил искането, Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза, като взема предвид необходимите технически, организационни и правни мерки.
2. Без да се засягат специфичните нужди по отношение на наличността на данни, определени в правото на Съюза или националното право, държателят на данни може да откаже или да поиска изменение на искането за предоставяне на данни съгласно настоящата глава своевременно и при всички случаи не по-късно от пет работни дни след получаването на искане за данни, необходими за реагиране при общественозначима извънредна ситуация, и своевременно и при всички случаи не по-късно от 30 работни дни след получаването на такова искане в други случаи на извънредна необходимост, на някое от следните основания:
| a) | държателят на данните не контролира исканите данни; |
| б) | вече е подадено подобно искане за същата цел от друг орган от публичния сектор или от Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза и държателят на данните не е бил уведомен за изтриването на данните съгласно член 19, параграф 1, буква в); |
| в) | искането не отговаря на условията, определени в член 17, параграфи 1 и 2. |
3. Ако държателят на данни реши да откаже искането или да поиска неговото изменение в съответствие с параграф 2, буква б), той посочва самоличността на органа от публичния сектор или на Комисията, Европейската централна банка или органа на Съюза, които преди това са подали искане за същата цел.
4. Когато поисканите данни включват лични данни, държателят на данните надлежно анонимизира данните, освен ако за изпълнението на искането за предоставяне на данни на орган от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или орган на Съюза се налага разкриване на лични данни. В такива случаи държателят на данните псевдонимизира данните.
5. Когато органът от публичния сектор, Комисията, Европейската централна банка или органът на Съюза желае да оспори отказа на държател на данни да предостави исканите данни или когато държателят на данни желае да оспори искането и въпросът не може да бъде разрешен чрез подходящо изменение на искането, въпросът се отнася до определения съгласно член 37 компетентен орган на държавата членка, в която е установен държателят на данните.
whereas